Дар за Днес - Page 104 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Вторник, 14-09-2021, 8:06 AM |Съобщение 1546
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
След като играта свърши, кралят и пешката се връщат в една и съща кутия.
- Италианска поговорка

Голяма част от нашето време беше прекарана, казвайки си: "Не съм достатъчно добър за тази работа", "Тя е прекалено добра за мен" или "Не заслужавам този комплимент". 
Понякога сме вършели нещата прекалено съзнателно, защото вътрешно се чувствахме недостойни. Много от нас играеха по-добри или по-низши роли в сравнение с тези, с които имахме някаква работа. Ние нямахме никой, който би могъл да бъде наш партньор или наш приятел.

Истинското смирение се случва, когато престанем да се срамуваме, или да се надуваме, и  започнем да приемаме себе си като не по-лош или по-добър от всеки друг. Тогава всички хора сме равни. На нашите сбирки безсилието ни поставя на едно и също място. В Божия поглед ние всички сме равнопоставени и игрите, които ни изглеждаха толкова важни преди, в крайна сметка сега ни изглеждат глупави.

Днес ще помня, че всички сме братя и сестри пред Бог.
 
hope Дата: Сряда, 15-09-2021, 1:15 PM |Съобщение 1547
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Толерантността е най-големият дар на съзнанието.
-Helen Keller

Изправянето пред условия, които бихме искали да променим; даряването на свобода на хора, които желаем само засебе си, изискват растеж, търпение, толерантност. Толкова лесно се подлъгваме да мислим, че ще бъдем по-щастливи„само ако той се промени“ или „ако имах по-добра работа“ или „ако децата се успокоят“... И все пак ние носим семето на щастието в себе си, всеки момент. Научаването на търпение и толерантност към всички условия ще подхрани това семе.

Липсата на толерантност, нетърпението, депресията, всъщност всяко негативно отношение изисква формирането на навици. Много от нас в тази програма за възстановяване продължават да се борят с навиците, които вече сме създали. Лошите навици трябва да бъдат заменени с нови, добри навици. Можем да развием ново поведение - такова, което да ни радва, например да се усмихваме на всеки непознат на опашката в магазина. Можем да го повтаряме при всеки възможен случай. Това поведение ще стане навик, и то добър.

Толерантността към другите отваря много врати - за тях и за нас. Тя подхранва душата - нашата и тяхната. Ражда щастие. Тези от нас, които споделят тези Стъпки, са наистина благословени. Защото се учим на любов - как да я даваме и как да я получиаваме.

Има толкова много очи, които ще погледна днес, и които не познават любовта. Ще им я раздам с безусловна толерантност. Това е подарък - за мен и за другите.


Съобщението поправено от hope - Сряда, 15-09-2021, 1:16 PM
 
hope Дата: Четвъртък, 16-09-2021, 1:03 PM |Съобщение 1548
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Разрешаване на проблемите
Проблемите сa, за да бъдат решени!

Някои от нас прекарват повече време в реакция на факта, че имаме проблем, отколкото в решаването му. –„Защо ми се случва това?“ ... „Не е ли ужасен животът?“ ... „Как се случи това?“ … "О Боже. Това е ужасно." ... „Защо Бог (Вселената, човек или животът) ми се подиграват?“

Проблемите са неизбежни. Възможно е някои проблеми да бъдат очаквани. Някои са изненади. Но идеята, че проблемите възникват редовно, никога не трябва да бъде изненада.

Добрата новина е, че за всеки проблем има решение. Понякога решението е незабавно. Понякога отнема известно време, за да се открие. Понякога решението включва отпускане. Понякога нашият проблем е да решим; понякога не е така. Понякога има нещо, което можем ясно да направим, за да разрешим проблема; друг път трябва да се борим,  да свършим своята част, след което да се доверим на нашата Висша сила за помощ.

Понякога проблемът е просто част от живота. Понякога проблемът е важен, защото научаваме нещо и чрез него, и чрез неговото решение. Понякога проблемите завършват добре. Те ни карат да се насочим в посока, която е по -добра от тази, по която в противен случай бихме могли да поемем.

Понякога проблемите просто са; понякога те са предупредителен знак, че сме на грешен път.

Можем да се научим да приемаме проблемите като неизбежна част от живота. Можем да се научим да решаваме проблемите. Можем да се научим да се доверяваме на способността си да ги решаваме. Можем да се научим да идентифицираме кои проблеми се опитват да ни отведат в нова посока и кои просто искат решение.

Можем да се научим да се фокусираме върху решението, а не върху проблема, и да поддържаме позитивно отношение към живота с неговия неизбежен поток от проблеми и решения.

Днес ще се науча да се доверявам на решенията, вместо да бъда жертва на проблемите.
 
hope Дата: Събота, 18-09-2021, 1:04 PM |Съобщение 1549
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Самота

Самотата е нещо вътре в нас. Не е причинено от поведението на други хора, въпреки че това, което правят другите, може да ни накара да се чувстваме самотни. 
Всички сме опитвали да сме сами и наистина да се наслаждаваме на това - разхождаме се край реката или пеем песен, която ни харесва. 
Да се чувстваме самотни е, когато се чувстваме така, като че ли никой не се интересува от нас или не иска да бъде с нас.

Понякога трябва да си дадем разрешение да се чувстваме самотни и да знаем, че това е добре, независимо какво чувстваме. Друг път може да е разумно да проверим с другите дали чувствата ни са верни. Можем да попитаме майка ни дали тя наистина се интересува от нас или да попитаме приятел дали наистина иска да поговори с нас, и да бъдем отворени за отговора. Това е така, защото когато се чувстваме самотни, често игнорираме това, което правят другите, или казваме, че не е съгласно с това, което смятаме за истина. 

Когато се чувствам самотен, какво мога да направя за това?
 
hope Дата: Понеделник, 20-09-2021, 1:04 PM |Съобщение 1550
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Търпение

Понякога получаваме веднага това, което искаме. В други моменти се чудим дали нашите желания някога ще се изпълнят.

Нуждите ни ще бъдат удовлетворени по възможно най-добрия начин и възможно най-бързо. В точното и нужно време. Но някои неща изискват време. Понякога имаме уроци, които първо трябва да научим - уроци, които ни подготвят, за да можем да приемем доброто, което заслужаваме. Има неща, които са извън нас, име неща и в другите. Това, което ни блокира, трябва да бъде премахнато. Необходимо е полагането на солидна основа.

Бъдете търпеливи, отпуснете се и се доверете. Добрите неща са планирани за нас. Ще ги получим в първия наличен момент. Ще имаме това, за което копнеем с цялото си сърце. Отпуснете се и се доверете.

Днес ще идентифицирам какво искам и от какво имам нужда. Ще посветя енергията си да живея живота си днес, така че мога да овладея уроците си възможно най-бързо. Ще се доверя, че това, което искам и от което имам нужда, идва при мен. Ще се откажа от нуждата си да контролирам детайлите и резултатите.
 
hope Дата: Понеделник, 27-09-2021, 12:40 PM |Съобщение 1551
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Състрадание

Да бъдеш състрадателен е подобно на това, което наричаме подкрепа в тази програма. Излизаме извън нашето собствено егоцентрично его и се грижим за някого извън себе си. В този процес ни се помага на самите нас, и ние се променяме - може би повече от човека, на когото помагаме. 

Докато израстваме, научаваме, че не всяка помощ е от полза. По-полезно е да се конфронтираме от приятел в неговата самозаблуда, отколкото да приемем и подкрепим погрешно насочните му действия. Такава твърда честност от наша страна спомага за неговата сила и способността му да работи по стъпките. 

Понякога е трудно да си приятел на някой с голяма болка. Може да предпочетем да се отдръпнем, вместо да бъдем с него докато страда, но можем да бъдем по-състрадателни, ако приемем нашето безсилие да излекуваме болката му. Състраданието има отразяващ ефект в отношенията. Ние не само даваме и растем от преживяното; ние ставаме приемници на това, което изпращаме.

Днес ще практикувам състрадание в отношенията си.
 
hope Дата: Сряда, 29-09-2021, 12:38 PM |Съобщение 1552
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Свобода

Много от нас бяха подтискани, и се превърнаха в жертви като деца. Като възрастни, ние можем да продължим да бъдем поставяни в същото състояние.

Някои от нас не осъзнават, че неполагането на грижи за определянето и регулирането на здрравословни границите ще ни подтикне да се чувстваме жертви.

Някои от нас не разбират това, какво наистина мислят за себе си, тъй като оставайки си жертви, продължават да се чувстват подтиснати.

Някои от нас не разбират, че държим ключа към собствената си свобода. Ключът е да почитаме себе си и да се грижим за себе си.

Ние винаги можем да кажем това, което имаме предвид, и да имаме предвид това, което казваме.

Можем да спрем да чакаме другите да ни дадат това, от което се нуждаем, и да поемем отговорност за себе си. Когато го направим, пред нас ще се разтворят вратите към свободата.

Днес ще разбера, че държа ключа за моята свобода. Ще спра да участвам в угнетението и виктимизирането си. Ще поема отговорност за себе си и ще позволя на другите да вършат това, което могат.
 
hope Дата: Четвъртък, 30-09-2021, 12:51 PM |Съобщение 1553
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Размишление за деня:

Зависимостта се определя като „болест на самотата“; почти без изключение хората, употребяващи психоактивни вещества са буквално измъчвани от самота. Още преди да сложим край на употребата или пиенето - преди хората да започнат да ни избягват - почти всички сме чувствали, че не си принадлежим. Или бяхме срамежливи и не смеехме да бъдем с другите, или бяхме шумни добри приятели, жадуващи внимание и одобрение, което обаче рядко получавахме. Винаги съществуваше онази мистериозна бариера, която не можехме нито да преодолеем, нито да разберем. Накрая дори Бакхус ни предаде; бяхме отблъснати от всички и оставени в ужасена изолация. Започнах ли да постигам вътрешно спокойствие?

Днес се моля:
Моля се да позная топлотата на интимната връзка с моята Висша сила и спокойствието, което изпитвам, когато докосна духа й. Моля се да предам тези топлота и спокойствие в отношенията ми с другите. 
Висша сила, избави ме от чувството ми за самота през целия живот и ми покажи как да бъда приятел.

Днес ще помня:
Моята Висша сила може да ме научи да бъда приятел.
 
hope Дата: Петък, 01-10-2021, 1:13 PM |Съобщение 1554
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Характерът на човека – това e какво представлява той наистина в тъмното.
~Dwight L. Moody

Колко от нас действат по различен начин, когато никой не може да ни види? По време на най-лошите дни на болестта си ние крадяхме, лъжехме и оставяхме безпорядък, който да изчисти някой друг. На сбирките по възстановяване често се казва, че „ние сме болни колкото нашите тайни“.

Колкото по-дълго се възстановяваме, толкова по-ясен става отговорът: ние сме един и същ човек където и да отидем, независимо дали някой може да ни види или не.

Най-често нещата, с които сме се „измъквали“, нараняват много повече нас самите, отколкото някой друг. Във възстановяването ние се учим да бъдем отговорни към себе си, ние все по-ясно осъзнаваме какво правим. Ние тренираме върху малките неща, като например да си оправяме леглото всяка сутрин, независимо дали някой го знае или не. Защо? Защото се чувстваме по-добре, когато сме изпълнили малките си задължения. Практикуваме да казваме истината, особено на себе си, защото нашата зависимост иска да ни направи нечестни.

Молитва за деня:
Висша сила, моля се да ми помогнеш да се излекувам и да се възстановя, дори в най-съкровените моменти на живота ми.

Днешното ми действие:
Направих ли днес нещо, което пазя в тайна? Защо? Когато истински и внимателно разглеждам своите тайни, какво мисля за тях?
 
hope Дата: Събота, 02-10-2021, 12:52 PM |Съобщение 1555
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Възможно е победата да ви научи на малко, от поражението обаче можете да научите всичко.
~Christy Mathewson

Всички познаваме лицето на болезненото поражение. Ние се опитахме да победим, но някои от начините ни на мислене и поведение ни довеждаха до позор и срам. Използвахме неразумни и самонадеяни методи, за да се справим с житейските ни проблеми. Тези поражения бяха опустошителни. 

Но не само лошите избори и грешки водят до загуба, болка и страдание. Неизбежно животът на възрастните принуждава всички да се изправят пред безсилието. Това е духовен урок, който някои от нас приемат по -лесно от други. Някои не се отказват лесно от опияняващото чувство на самонадеяност и гордост да вършат нещата по свой начин, дори когато техният собствен път им носи нееднократно поражение.
 
Ако само побеждаваме, е възможно да останем заседнали на повърхността до края на живота си. Какво би ни подтикнало да се учим? От счупените на парчета болезнени събития сме принудени да научим нещо ново. Вече не можем да удържаме ненаситните си апетити и упоритото си своеволие. Трябва най -накрая да отворим ума си за мъдростта на другите. Чрез нашите неуспехи ние ставаме силни. Изправени пред безсилието, ние наистина се превръщаме от предишните деца в истински мъже.

Днес съм благодарен за всичко, на което ме научиха пораженията ми.
 
hope Дата: Неделя, 03-10-2021, 12:53 PM |Съобщение 1556
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Щастието в по-зрелите години, подобно на щастието във всяка една година от живота, е въпрос на избор – вашият избор за самите вас.
~Harold Azine

Нашата сила нараства всеки път, когато поемаме отговорност за избора на мислите и чувствата, въз основа на които действаме. Изборът на поведение, което насърчава щастието, често е толкова лесен, колкото всеки друг избор, а наградите със сигурност са по-големи, отколкото когато действаме, водени от страх или негодувание. Събитията, които очаквахме да бъдат тревожни и отношенията, за които бяхме предвидили конфликт, е по-вероятно да се окажат изненадващо гладки, когато стигнем до тях, ако нашето отношение е било отношение на щастие. Ще се почувстваме по-добре, когато успеем да отговорим на другите хора с насърчение и надежда.

Ние излишно усложняваме живота си, когато решим да действаме водени от подлост, егоизъм или самосъжаление. Действията, които произтичат от негативно отношение, в крайна сметка снижават нашата самооценка и блокират връзката ни с Бог. Щастието често се оказва толкова просто, колкото е и вземането на решение да поемем отговорност за себе си, каквито сме.

Днес ще избера да бъда щастлив; отношението на щастие ще ме води през целия ми ден.
 
hope Дата: Понеделник, 04-10-2021, 8:30 AM |Съобщение 1557
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
След изгарянето в пожара

„Как можах да направя това? Как съм могъл да кажа това? Въпреки че го осъзнавам, все още се чувствам засрамен, виновен и уплашен. " Това е често срещана реакция на новото, вълнуващо поведение при възстановяването. Всичко свързано със притежаването на нашата сила и грижата за себе си може да предизвика чувство на срам, вина и страх.

Ние не сме длъжни да позволяваме на тези чувства да ни контролират. Те са обратна реакция. Те доизгарят. Оставете ги да изгорят. Когато започнем да противостоим и да атакуваме чувства и послания, ще изпитаме известно изгаряне. Последствиията на изгарянето  са в това, че ние позволяваме да бъде контролиран от срама и вината целия ни живот.

Много от нас израснаха с послания, основани на срама, че не е добре да се грижим за себе си, да бъдем честни, да бъдем директни. Много от нас израснаха с послания, че не е добре да сме такива, каквито сме, и да решаваме проблеми във връзките си. Много от нас израснаха с посланието, че това, което искаме и от което имаме нужда, е лошо. Нека всичко изгори. Не трябва да приемаме изгарянето и последиците му толкова сериозно. Не бива да позволяваме на изгарянето да ни убеди, че грешим и че нямаме право да се грижим за себе си и да поставяме здравословни граници.

Приемаме ли,че имаме наистина право да се грижим за себе си? Имаме ли наистина право да поставяме граници? Наистина ли осъзнаваме, че имаме право да бъдем директни и да казваме това, което искаме да кажем? 

Днес ще позоля да изгори всяко последващо изгаряне, което ще настъпи, след като тренирам новото поведение на възстановяване. Няма да го приемам толкова сериозно. Боже, помогни ми да се освободя от срама  и излишните страхове за това какво ще ми се случи, ако наистина започна да се грижа и обичам.
 
hope Дата: Четвъртък, 07-10-2021, 8:52 AM |Съобщение 1558
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Изкуството на живота не е в елиминирането, а в растежа с неприятностите.
~Bernard M. Baruch

Естествено, ние искаме да избегнем болката и затрудненията, но житейският опит и размисълът ни показват, че повечето от това, което идва по пътя ни, е извън нашия контрол. Ние никога няма да надхитрим всички възможности за неприятности, дори ако доживеем до 100 години. Често не успяваме да се учим от неприятностите, защото се поставяме в ролята на пасивни хора и жертви. Ние посочваме себе си и казваме: "Вижте какво се случва с бедния мен!"

Когато използваме бедата като наш учител, ние развиваме изкуството на живота. Ние предприемаме духовен подход, използвайки нашата Висша сила като наше ръководство. Днес можем да изберем да използваме своите трудности за учене и растеж. Можем да попитаме: „Какво мога да науча от това преживяване за себе си като човек? Как мога да използвам това, за да бъда по-силен в бъдеще?“ Спокойствието и ведрината идват не чрез елеминирането на житейските трудности, а чрез установяването на надеждна връзка с нашата Висша сила всред всичко това. 

С моята Висша Сила, като мое ръководство, ще използвам всичко, което се изправи на пътя ми, като възможност за израстване.
 
hope Дата: Събота, 09-10-2021, 12:17 PM |Съобщение 1559
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Светът е пълен с хора, които търсят грандиозно щастие и пренебрегват истинското удовлетворение,  присмивайки му се доволни.
~Doug Larson

Ние сме хора, които търсят. Търсим спокойствието и как да бъдем приятелски настроени към света и към себе си. Духовните практики, които следваме, са лични и тихи, а не зрелищни или ослепителни. 

Като активни зависими ние бяхме част от тълпата, търсеща стимулиращи върхове. На някои от нас е познато бягството от спасяването на другите от собствените им проблеми, или потапянето в различни дейности и работа. Може би ни е познато удовлетворението от прекомерната употеба на наркотици или храни. Може би ни е познато удоволствието от кражби от магазини, от хазарта или физическото насилие.

Начинът на живот, предложен от тази проста програма от 12 Стъпки, ни променя дълбоко, стига да му се отдадем напълно. Това духовно търсене ни променя бавно във времето и нашата награда е удовлетворението. То поражда радост, чувство за благополучие, което е далеч по-богато от моментните удоволствия, които търсихме в миналото.

Днес съм благодарен за начина на живот, който ме води към удовлетворение, на което мога напълно да разчитам.
 
hope Дата: Понеделник, 11-10-2021, 12:22 PM |Съобщение 1560
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Никой освен теб не може да ти даде свобода. Никой не може да ти даде равенство, справедливост или каквото и да било. Ако си мъж, постигни ги сам.
~Malcolm X

Да се оплакваме от нашия съпруг, любовник или родители не е нещо полезно. Когато казваме: „Бих бил по-щастлив, ако тя беше различна“ или „Ако той просто слезе от гърба ми, бих действал по-добре“, ние само акцентираме върху ролята си на жертви. Понякога може да сме лоялни към жертвата вътре в нас. Някои от нас се наслаждават на това да се държат безпомощно и други да се грижат за тях; някои от нас се наслаждават на силата да се погрижат за другите; а други са потънали в самосъжаление. Подобни модели на мислене затрудняват нашето възстановяване, както и отношенията ни. Когато решим, че повече не желаем да живеем по този начин, ние ставаме готови да отстояваме своята независимост.

Истинската свобода не може да дойде по нечия чужда инициатива или като подарък. Тя може да започне само отвътре, като казваме: „Ще постигна своята независимост.“ Тогава започваме да бъдем отговорни.

Днес няма да чакам други да ме дарят със свобода. Ще направя това, което е в рамките на собствените ми сили, за да стана свободен човек.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz