Дар за Днес - Page 105 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 105 of 111 « 1 2 … 103 104 105 106 107 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Вторник, 12-10-2021, 7:36 AM |Съобщение 1561 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Животът на човека е това, което мислите му го правят. ~ Марк Аврелий Как мислим за себе си? Чувстваме ли се непривлекателни? Смятаме ли, че не сме достатъчно смели? Съмняваме ли се в способността си да изпълняваме ролите си като приятели, съпрузи или бащи? Такива мисли са често срещани сред хората. В това няма проблем; те са нормални до известна степен. Но това, което правим с нашите мисли - как мислим за това, което мислим - прави голямата разлика в живота ни. Когато мислим, че сме странни или различни от другите, за да се чувстваме по този начин, ставаме по-егоцентрични. Когато не се застъпваме за правата си като обикновени, нормални човешки същества, за да имаме своите съмнения и слабости, ставаме още по-слаби и съмнителни. Когато не говорим за нашите мисли и чувства пред други хора, ставаме изолирани и самотни. Ние имаме право да се чувстваме несигурни и да знаем, че имаме слабости. Но ставаме силни, като приемаме своите съмнения. Веднъж приели ги, те все още могат да причинят някаква болка, но ще са загубили силата си да ни контролират. Точно както ремонтираният шев може да бъде по-силен от оригиналния, това, което беше нашата слабост, става нашата сила. Днес ще приема мислите за себе си като част от живота.

hope Дата: Петък, 15-10-2021, 12:47 PM |Съобщение 1562 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Винаги се подхранвам с големи надежди. ~Robert Frost В нашето честно духовно пътуване – възстановяването - ще трябва да признаем, че животът често е труден и болезнен. Но тези факти не описват целия живот и те не бива да определят нашите реакции. Слънцето изгрява топло и ярко след студената и тъмна нощ. Откритата, щедра усмивка на малкото дете достига до нежната част на всички нас. За да бъдем силни и издръжливи по този духовен път, ние трябва да сме наясно за болката и несправедливостта в живота, но същевременно да се държим твърдо за вярата в щедростта на всички възможности. Предавайки се на отчаянието, ние всъщност злоупотребяваме с несигурността на възможностите; отдаваме се на мрака. В такова състояние може да кажем: „Никога досега не съм бил толкова разочарован, не и по този начин“.  Животът не е изпълнен само с трудности и болка. Той е изпълнен с хора, чието достойнство и дух се издигат над техните обстоятелства. Има ситуации, когато любовта и мъдростта превръщат иначе огромния проблем във възможност и сила. Ако погледнем какво се е случило в нашия собствен живот и в тези на другите, ще имаме достатъчно причини да се надяваме. Моят собствен опит във възстановяването ми дава голяма надежда за това какво може да бъде.

hope Дата: Неделя, 17-10-2021, 11:57 AM |Съобщение 1563 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Процесът на живот, при всеки от нас, е доста сходен. Преди всяка печалба има поражение. Преди всеки успех има провал. ~Sue Atchley Ebaugh Балансът на събитията в живота ни е много подобен на баланса в природата. Махалото се люлее; всяко екстремно състояние се компенсира от неговата противоположност и ние се учим да оценяваме подаръците на лошите времена, както и периодите на почивка. Понякога ще открием, че нашият курс в живота е променил посоката си. Не трябва да се тревожим. Трета Стъпка ни обеща, че сме в грижовни ръце. Те ще се погрижат за всяка наша тревога, за всеки детайл от живота ни, по правилния начин, в точното време. Можем да развием принципа на благодарността за всички условия, добри или лоши. Всеки има своето уникално и необходимо място в нашето общо развитие като здрави, щастливи хора. И ако искаме да придобием нови прозрения, ние се нуждаем от радостта ведно със скръбта. Нашите неуспехи ни държат смирени; те ни напомнят за нашата нужда от грижи и напътствие от страна на другите. И можем да помним, че дори и надеждите ни да пропадат една след една, винаги ще дойде време, когато ще се реализира нова една. Животът е процес. Ще приема с благодарност всяка една негова разновидност. Всяка една от тях ме благославя по своя начин.

hope Дата: Вторник, 19-10-2021, 12:25 PM |Съобщение 1564 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Животът без идеи наистина е празен. Трябва да имаме надежда или да умираме от студ, докато наиситна загинем. ~Pearl Buck Нашите идеали, принципите, които изграждат живота ни, са от съществено значение за духовното ни здраве. Някои от нас са живели по модел, в който не знаехме в какво вярваме. Ако някой, който ни харесваше, заяваше своя гледна точка, можехме известно време „да я носим подобно на нова риза“ – радостно, но без да поемаме някакъв личен ангажимент. Други от нас пък се отдаваха на негативизъм и безнадеждност.  Животът е по-пълноценен, когато отстояваме своите вярвания и се отдаваме на тях. Като човешки същества, ние не сме в състояние да изживеем перфектно нашите вярвания, но ние ставаме цялостни  хора, като отдаваме енергията си на опита с тях. Красотата в музиката, изкуството и природата идеал ли е за нас? Дали честността и справедливостта за всички хора са нещо, което ценим? Дали любовта и братството са идеали, които са ни скъпи? Когато се осмелим  да отстояваме тези ценности в живота си, те ни дават живот. Те ни карат да растем. Достигането до онова, което си заслужава, вместо проклинането на това, което не е, ни дава онази основа, върху която да правим всички наши избори и да имаме надежда. Ще се осмеля да срещна своя негативизъм с идеалите си. Духовното ми здраве ще ми даде живот.

hope Дата: Четвъртък, 21-10-2021, 12:43 PM |Съобщение 1565 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Научете какви сте и бъдете такива. ~ Пиндар Най-ценният подарък, който можем да дадем на най-близките до нас, е честността. И все пак ние често крием истински неща от нас от приятелите си, страхувайки се да не бъдем приети или обичани, ако ги оставим да видят истинските нас. Често показваме части от себе си, които крият кои сме всъщност.  Ако се скрием твърде много зад фалшивите изображения, рискуваме да загубим следите на това какво е реално и кое - невярно. Ние ставаме актьори вместо истински хора, опитвайки се да угодим на познати, на нашите баби и дядовци, на големия ни брат или на нашите деца. Когато победим страха си да пуснем другите до себе си, сме в състояние да се видим честно. Когато открием, че другите ни приемат такива, каквито сме, можем да приемем и обичаме себе си. Да познаеш себе си означава да цениш стойността си като човешко същество. Каква част от мен съм крил?

hope Дата: Понеделник, 25-10-2021, 12:27 PM |Съобщение 1566 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние всички се страхуваме от това, което не знаем, и това е естествено. ~Leo Buscagliat Ако тръгнем да обикаляме открито поле със заързани очи, със сигурност ще се чувстваме несигурни - с всяка една стъпка. Може да се страхуваме да не паднем, да не се препънем и да не се нараним. Когато някой от нас е изправен пред нещо и не знае какъв ще бъде резултатът, често се чувстваме като със завързани очи. Страхуваме се, че може да се нараним. Страхуваме се, че не можем да се справим. Трудно ни е да се доверим на себе си. Слепият човек често намира помощ или бива воден от други хора, или ще придобие увереност, ако върви напред – в началото бавно, но ставайки все по-уверен с всяка измината стъпка. Същите тези неща ни помагат, когато се страхуваме. Полезно е също да си спомним, че няма правилен или грешен начин да изследваме и проучим пред какво сме изправени – а това е само нашият собствен път. Каква нова увереност в себе си мога да добия днес?

hope Дата: Сряда, 27-10-2021, 12:18 PM |Съобщение 1567 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всичко, което се изисква от нас да понесем, може да се понесе. Това е закон на духовния живот. Единствената пречка за функционирането на този закон, както и на всички благотворни закони, е страхът. ~Elizabeth Goudge Няма никакъв проблем, който да е твърде труден за справяне с цялата помощ, с която разполагаме. Нека не се затрупваме и да не се претоварваме. Програмата ни казва да оставим да бъде волята На Бог за нас. И това е мястото, където е решението. Нашите предизвикателства, препятствията по пътя ни, ни приканват към духовното решение на проблема, и което ни приближава към това да бъдем тези, които трябва да бъдем. Нашият страх идва от това, че ние смеем да се доверим на Силата, която е по-могъща от нас самите, за да си обезпечим посоката, от която се нуждаем; за да открием решението. Ние всеки ден ще имаме проблеми, ще имаме предизвикателства. Имаме уроци, които трябва да научим, което означава, че от тях може би ще ни заболи. Ако можем, нека просто не забравяме, че нашите предизвикателства са дарове, чрез които можем да растемат и че във всеки проблем лежи неговото решението. Днес ще помня, че няма да ми се даде повече от това, с което аз и моята Висша сила можем да се справим.

hope Дата: Четвъртък, 28-10-2021, 1:24 PM |Съобщение 1568 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да бъдеш сам, и да се чувстваш уязвим. Както две отделни теми, тези две части се обединяват в моето същество и сеят семената на копнежа ми за безусловна любов. ~Mary Casey Колко лесно изпадаме в неувереност и съмнения, страхувайки се, че сме неспособни или непривлекателни, може би и двете… Колко обичайно е да гледаме в очите нашите приятели и любими в търсенето на приемане и любов... Нашето отчуждение от себе си, един от друг, от Божия Дух, който съществува навсякъде, причинява нашето недоволство. Това е наше огромно недоволство.  Когато душите се докосват, се ражда любовта - любовта към себе си и любовта към другите. Нашата самотност съществува, когато създаваме бариери, които ни отделят от нашите приятели, нашето семейство. Само ние можем да преодолеем  преградите, за да предложим любов, за да получаваме любов. Възстановяването ни предлага инструменти за обичане, но ние трябва да се осмелим да ги използваме. Със слушането на другите и споделянето на себе си започва процесът на любов. Рискът да предложим любов, докато и преди да я получим, ще ни освободи от непрекъснатото търсене на любов в лицата на другите. Днес няма да чакам да бъда обичан. Ще обичам някой друг, напълно. Няма да се съмнявам, че и аз съм обичан. Ще го почувствам. Ще намеря безусловната  любов.

hope Дата: Неделя, 31-10-2021, 7:55 AM |Съобщение 1569 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Смирение Смирение= Реализъм = Вътрешен мир и сила ~Anonymous Повечето от нас преследваха в продължение на години онова неуловимо нещо, наречено душевен мир и спокойствие. Мислехме, че бягствата и пътуванията ни извън реалността ни носят покой, мир и спокойствие. Когато обаче се връщахме в реалността, откривахме суровост и болка, които ни караха да се върнем към употребата и пиенето. И това продължаваше ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година. Бягане, бягство, болка; бягане, бягство, болка. Тогава се случи нещо. Нашата зависимост повече не ни позволяваше да бягаме. В нея вече не намирахме това, което търсехме. Опитахме се да употребяваме все повече и повече. И накрая, всичко, което остана от живота ни, беше болката. Нашата Общност ни помогна да видим и осъзнаем, че проблемът ни не е реалността . Опитът да избягаме от реалността – това е нашият проблем. Когато продължаваме да предаваме волята и живота си на Висша сила, в резултат възникват смирение и спокойствие, които създават реалността на вътрешния мир и силата. Вярвам и съм убеден, че промените, през които преминавам по време на възстановяването си, са необходими и полезни за мен.

hope Дата: Сряда, 03-11-2021, 9:41 AM |Съобщение 1570 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Сбирките по Програмата са като витамини: ние винаги имаме нужда от тях. Въпрос, който новодошлите често задават е: „Колко време трябва да посещавам тези сбирки?“. „Докато искаш“, отговарят по-старите. Отначало не разбираме. Но животът ни започва да се променя, защото започваме да се държим по нови начини, със сбособи, на които сме се научили чрез програмата. Вероятно сме чували, че безумието означава да правиш едно и също погрешно нещо многократно, но винаги да очакваш различен резултат. Без съмнение, така живеехме години наред. Сега имаме нов начин, по който да живеем, и нов набор от очаквания. Прекрасно и толкова успокояващо е да осъзнаем, че животът ни днес и в бъдеще може да бъде много по-възнаграждаващ и спокоен в резултат на приемането на нашия „ежедневен витамин“- сбирките. Нашият растеж и щастие ще продължават, ако се ангажираме с програмата. Моята програма Дванадесет стъпки ми дава надеждата, че ще се справя с лекота с днешния ден. Ще бъда наясно, ще знам какво да правя.

hope Дата: Петък, 05-11-2021, 11:23 AM |Съобщение 1571 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Сила Не винаги трябва да сме издържливи и твърди, за да сме силни. Понякога нашата сила се изразява в това да сме уязвими. Понякога трябва да се объркаме и изплашим, за да намерим отново пътя и да останем на него. Всички имаме дни, в които не можем да се справим с трудностите, не можем да сдържим неувереността в себе си, не можем да спрем да се фокусираме върху страха, не можем да бъдем силни. Има дни, в които не можем да се съсредоточим върху отговорността. Понякога не искаме да „събличаме  пижамите си“. Понякога плачем пред хората. Понякога не крием своята умора, раздразнителност или гняв. Тези дни са ok. Те просто са ok. Част от грижата за себе си означава, че си даваме разрешение да се „разпаднем“, когато трябва. Не е нужно да сме вечни кули на силата. Ние сме силни. Доказахме това. Силата ни ще продължи, ако си позволим на смелостта да се чувстваме уплашени, слаби и уязвими, когато трябва да изпитаме тези чувства. Днес, Боже, ми помогни да знам, че е добре да си позволя да бъда просто човек. Помогни ми да не изпитвам вина или срам, когато не се чувствам достаъчно силен.

hope Дата: Неделя, 07-11-2021, 9:27 AM |Съобщение 1572 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Решение Бъдете част от решението, а не от проблема. ~Anonymous Когато практикувахме зависимостта си, пътувахме сами. Създавахме краткосрочни приятелства с други зависими. Те се разпадаха, когато „партито свършваше“. Нашата зависимост изискваше от нас абсолютно подчинение. Не можехме да имаме интимни приятелства. За нас нямаше по-важна връзка от тази към пристрастяването. Всеки, който се приближаваше твърде близо до нас, беше пребиван от болестта ни. Бяхме самотни, държани като заложници в собствения си затвор – този, който бяхме израдили сами с употребата си. Нашата Общност разби хватката на тази изолация. Чудото на възстановяването е в това на мъжете и жените, които споделят своя опит, сила и надежда един с друг. Ние сме заедно; споделяме помежду си това, което знаем, което преживяваме; разчитаме един на друг. Общността ни е кръг от духовна жизненост, който зарежда със сила и енергия всеки, който реши да се хване за ръцете ни. Когато съм сам, аз съм проблем. Заедно ли съм с другите, аз съм част от решението.

hope Дата: Понеделник, 08-11-2021, 11:05 AM |Съобщение 1573 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия "Продължихме да правим равносметка със самите себе си, и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме." ~ Стъпка Десета на АА Извървявайки пътя си по Стъпките до тук, можем да поддържаме и повишаваме своята самооценка, като редовно работим по Стъпка Десета. Тази стъпка включва в себе си процеса, през който преминахме в Стъпки от Четвърта до Девета. Ние не работим по тази стъпка, за да се наказваме или да гледаме на себе си под постоянно критичен и унизителен микроскоп. Правим го, за да поддържаме чувството си за собствено достойнство и хармонията в отношенията си със себе си и с другите. Правим го, за да не се отклоним от Пътя; да останем на него. Когато възникне  проблем, или проблем се нуждае от вашето внимание, идентифицирайте го и го обсъдете открито с поне един човек на когото имате доверие, и с Бог. Приемете го. Станете готови да го пуснете. Помолете Бог да го поеме от вас. Променете отношението си, като станете готови да направите каквато и да е поправка, която се изисква;  да направите всичко необходимо, за да се погрижите за себе си. Вземете подходящите мерки и извършете нужните действия за разрешаване на проблема. След това пуснете вината и срама. Това е проста формула за грижа за себе си. Ето как се променяме. Ето как се променихме. Това е процес на изцеление и здраве. Това е процес за постигане на самоотговорност и самоуважение. Следващият път, когато направим нещо, което ни притеснява или безспокои; следващият път, когато почувстваме, че сме се отклонилинот пътя или курса, не е нужно да губим времето или енергията си, отдавайки се на срама. Можем да направим Десета стъпка. Позволете процесът да се случи. И да продължите напред по живота си. Господи, помогни ми да превърна тази и другите Стъпки в обичаен начин за отговор на живота и моите проблеми. Помогни ми да знам, че съм свободен да живея, да си позволя да опитвам и да изживея напълно живота си. Ако се отклоня от пътя или възникне проблем, който изисква моето внимание, помогни ми да се справя с него, като използвам Стъпка Десета.

hope Дата: Сряда, 10-11-2021, 11:27 AM |Съобщение 1574 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние сме здрави и силни същества. Но в много отношения ние сме крехки. Можем да приемем промяната и загубата, но това идва с нашето собствено темпо и по наш собствен начин. И само ние и Бог можем да определим нужното време. ~ “Codependent no more” Тежките времена, стресовите времена не са всичко, което има в живота, но те са част от него, от растежа и движението напред. Това, което правим с трудните времена или ситуациия, е наш избор. Можем да използваме трудните времена, за да решим  проблемите си. Можем да ги използваме, за да прецизираме нашите умения и духовност. Или можем да преминем през тези ситуации страдайки, трупайки горчивина и отказвайки да растем или да се променяме. Трудните времена могат да ни мотивират и подбудят да покажем най-доброто от себе си. Можем да използваме тези времена, за да продължим напред и нагоре към по-високи нива на живот, любов и растеж. Изборът е наш. Ще си позволим ли да го почувстваме? Ще приемем ли духовен подход, включително благодарност, към събитието? Ще избегнем ли да поставим под съмнение живота и нашата Висша сила, като питаме какво трябва да учим и правим? Или ще използваме инцидента, за да докажем стари, негативни вярвания? Ще кажем ли „Нищо хубаво не ми се случва. Аз съм просто жертва. На хората не може да се вярва. Животът не си струва да се живее"? Не винаги се нуждаем от тежка ситуация или стрес, за да бъдем мотивирани да растем и да се променяме. Не е нужно да създаваме стрес, да го търсим или да го привличаме. Но ако го има, можем да се научим да го насочваме към растеж и да го използваме за постигане на доброто в живота. Господи, нека моите тежки времена станат лечебни и целебни.

hope Дата: Понеделник, 15-11-2021, 8:09 AM |Съобщение 1575 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Преструваме ли се на някой друг, различен от това, което сме? В интернет изобилстват истории на хора, които в социалните медии или уебсайтове за запознанства представят едно лице , докато тяхната „лична“  реалност изглежда съвсем различно. Защо е тази нужда да се преструваме на някой друг, различен от това, което сме? Обикновено това се основава на някакъв аспект от нас самите, който смятаме за неприемлив, независимо дали това е физически външен вид или специфично качество на характера, което не отговаря съвсем на някакъв мистериозен стандарт. Голяма част от Дванадесетте стъпки се отнася за недостатъците на характера и дори да стоим твърдо в пътя на възстановяването, все още може да се смятаме за някак недостойни и неприемливи. Първата стъпка в генерирането на енергия да станем привлекателни за другите, е да приемем себе си такива, каквито сме, точно сега, в този момент. Не някаква нова и подобрена версия, която смятаме, че трябва да бъдем, а истинското същество, което виждаме да се взира обратно в нас от огледалото. Всички ние продължаваме да работим и се учим да обичаме това, което сме, на всеки етап от пътя на нашето възстановяване. Днес ще се приема и обичам такъв,какъвто съм, без да търся каквато и да било „подобрена версия“ на себе си. Възстановяването ми дава шанса да бъда достатъчно добро същество, достойно за обич.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 105 of 111 « 1 2 … 103 104 105 106 107 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: