Дар за Днес - Page 106 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 106 of 111 « 1 2 … 104 105 106 107 108 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Вторник, 16-11-2021, 8:52 AM |Съобщение 1576 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не се правете на толкова големи – вие не сте толкова малки. ~Jewish saying Много от нас са толкова свикнали да се съревновават и конкурират, че дори когато нямаме нищо, което да“извадим на бял свят“, преувеличаваме качествата си и се хвалим с постиженията си. Понякога проявяваме това, което може да се нарече „грандиозно его“ – претенциозно и фалшиво. Това е особено вярно за зависимите, защото често изпитваме нужда да се крием зад раздутата представа за себе си. Защо? Защото се страхуваме да не бъдем разкрити и разобличени. Смятаме, че по този начин можем да попречим на хората да узнаят всичко за нас. Докато се възстановяваме, откриваме, че придобиваме разбиране кои сме, както и увереност в себе си. Вече не сме хора, основани на срама, така че не е нужно да се крием зад маски. Сега нашата вътрешност е наша, за да й се наслаждаваме, а не е източник на страх и срам. Ние придобиваме чувство за праволинейност и баланс в живота си, както и жизнеспособна представа за това кои сме. Вече не сме нито ангели, нито зверове и можем да се гордеем, че сме хора. Радвам се, че мога да бъда на място, където мога да бъда напълно човек, независимо дали съм сам, или с други.

hope Дата: Четвъртък, 18-11-2021, 1:54 PM |Съобщение 1577 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: В писмо до приятел, съоснователят на АА Бил У. пише: „Не мисля, че въпросът се свежда до щастието или нещастието. Как да се справим с проблемите, пред които сме изправени? Как най-добре да се учим от тях и да предаваме наученото на другите, ако те биха искали да получат знанието? Според мен всички ние в този свят сме ученици в  голямото  училище на живота. Целта е да се опитваме да растем и да се опитваме да помогнем на нашите спътници да растат в любовта, която няма никакви изисквания. Когато дойде болката, от нас се очаква да се поучим от нея с желание и да помагаме на другите да се учат. Когато дойде щастието, ние го приемаме като дар и благодарим на Бог за него.”  Мога ли да приема и болката, и щастието с желание? Днес се моля: Висша сила, помогни ми да запомня, че всичко, което ми се случва, има своята стойност, включително мизерията на пиенето и алкохолизма. Моля се да повярвам, че дори моята зависимост е била част от голямата схема на моята Висша сила. Днес ще помня: Всичко, което съм - това е всичко, което ми се е случило.

hope Дата: Петък, 19-11-2021, 9:57 AM |Съобщение 1578 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Никога не мисля за бъдещето; то ще дойде достатъчно скоро.  ~Albert Einstein В нашето духовно развитие се научаваме да мислим за времето по нов начин. Много от нас сме дошли в пътя на изцелението, оставайки в миналото, хванати в плен на страховете или гнева си, възникнали преди години. Живеем в миналото чрез съжаления и скръб за неща, които никога не могат да се променят, и ги пренасяме в бъдещето със страхове и лоши предчувствия. И все пак всички знаем, че животът е само в настоящето. Всичко, което трябва да направим, е да живеем днес. Да, нашите спомени ни формираха, но нашето развитие все още не е завършено. Днес не е нужно да се справяме с всички проблеми, които можем да предвидим в бъдеще. Днес можем да „изиграем картите“, които имаме, както решим, по своя преценка. С духовното ръководство, което получаваме по пътя на възстановяването, можем да се справим с болката от миналото и страховете си от бъдещето. Нашата Висша Сила ни уверява, че ние никога няма да бъдем сами. Днес отново ще се събудя в настоящето и ще благодаря на Бог за шанса да изживея този ден. Ще оставя моята Висша сила да се грижи за моите страхове и съжаления.

hope Дата: Неделя, 21-11-2021, 9:53 AM |Съобщение 1579 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Съпричастността – това е дръзновението да признаем нашата взаимна съдба, за да можем да продължим напред...заедно. ~Henri Nouwen Благодарим на Бог за нашите приятели в програмата! Особено за тези, които бяха започнали преди нас, които ни чакаха, когато дойдохме. Как иначе бихме могли да знаем, че проблемът ни е в страха? Кой друг би могъл да ни покаже, че когато се сблъскаме със страха, можем да се справим? Тъй като бяха се сблъскали със собствения си страх, те можеха да ни видят отвъд нашите маски от гръмки приказки, постоянно самохвалство и лекомислени унижения. Те можеха да видят всичко това, защото вече бяха видели изгубеното дете в собствените си очи. Тъй като признават и приемат собствените си неуспехи, те не са нито прекалено снизходителни, нито твърде строги към неуспехите на другите. Те знаят истината – че провалът и неуспехът са част от живота. Тъй като самите те вече са изпитвали трагедията, те, за щастие са освободени от съденето, всезнаещите и окончателни присъди, произнесени от толкова много други. Нека винаги сме благодарни на тези хора, които ни познаваха и обичаха още преди да ни срещнат! Днес се моля щедрите хора, които ме поканиха да дойда в програмата, да бъдат навестени от най-добрите неща.

hope Дата: Понеделник, 22-11-2021, 9:26 AM |Съобщение 1580 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Повечето от нас, по свое усмотрение, могат да направят от този свят или дворец, или затвор.  ~Sir John Lubbock Наистина ли? Ако можехме да изберем да живеем живота си в дворец или затвор, всички щяхме да живеем в дворци, нали? Неправилно. Може би всички бихме искали да живеем в дворци, но дали ще свършим работата, която е необходима, за да направим този избор? Да направим избор означава да решим къде да прекараме времето и енергията си. Правенето на избор означава, че избираме цел и вършим работата, за да стигнем до целта си. Не можем да останем трезви днес, като само искаме трезвост. Но можем да останем трезви, като изберем трезвост днес — или дори като изберем трезвост този час или тази минута, един момент, в дадения момент. Когато избираме трезвост, ние влагаме времето и енергията си за неща, които ще ни държат трезви -като грижа за себе си и другите, честност, поемане на отговорност, вършене на необходимото за днес. Молитва за деня: Висша сила, помогни ми днес да осъзная, че начинът, по който прекарвам всеки момент, е начинът, по който избирам какъв ще бъде животът ми. Благодаря, че ми помогна да постигна трезвост, за да мога да правя добър избор. Действие за деня: Днес ще направя списък с нещата, които си пожелавам. Заслужават ли си труда? Ще избера ли да живея своите минути, часове и дни така, че да ги получа?

hope Дата: Вторник, 23-11-2021, 9:25 AM |Съобщение 1581 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Въпреки да е вярно, че страхът и отчаянието могат да ни съкрушат, надеждата не може да бъде купена с отказа да чувстваме. ~Susan Griffin Повечето от нас имат пропуски във възстановяването си. Вярно е, че колкото по-дълго е нашето въздържание, толкова повече се отдалечаваме от риска да се подхлъзнем. Но като хора, както и като безсилни пред нашата зависимост, ние трябва да сме готови да се изправим пред реалната възможност от подхлъзване. Можем да бъдем честни, ако се подхлъзнем - както със себе си, така и с другите в програмата. Те, заедно с нашата Висша сила, ще разберат как се чувстваме. Никога не е нужно да търпим сами угризенията на съвестта, отчуждението и срама, които изпитваме след пробив. Можем също да устоим на импулса да се упоим с алкохол или нещо друго, за да избегнем болката от подхлъзването. Чрез програмата ние се научихме как да се справим с вината, изобщо със себе си. Ако усетим, че сме пред опасността от пробив, можем да приложим това знание да работи отново. Въпреки че подхлъзването е болезнено, това не е причина да се върнем към мястото, откъдето започнахме. Вместо това можем да се ангажираме отново със здравомислието и управляемостта, като се откажем от миналото и се въздържаме днес. Моето въздържание съществува от този момент нататък. Мога да се справя с настоящето и да намеря разум Тук и Сега.

hope Дата: Четвъртък, 25-11-2021, 11:02 AM |Съобщение 1582 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вярвай в себе си. Ти знаеш повече, отколкото си мислиш. -Benjamin Spock, MD Нашата зависимост ни постави в низходяща спирала на лошо поведение и лоши чувства. Как е възможно да се доверим на себе си с целия този негативизъм в нашата житейска история? Ето къде е мястото на общението във възстановяването. Ние се научаваме да се доверяваме на себе си, като отваряме мислите и чувствата си пред другите и изслушаме техните отзиви. С тяхна помощ ние подреждаме вярванията и нагласите, които сме натрупали през годините. Запазваме някои, други поправяме, а някои и изхвърляме. Ние имаме нужда и трябва да се доверим на себе си. Ако се задълбочим повече в това, което наистина знаем, в което вярваме и искаме; в това, което ни дава цел, ще открием, че сме добри хора и знаем повече, отколкото си мислим. Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да помня, че понякога лоши неща се случват на добрите хора, и че понякога добрите хора вземат лоши решения – но това е част от житейския път, а не преценка за това кои и какви сме. Помогни ми да вярвам, че съм добър човек и че това има своята стойност. Действие за деня: Днес ще опиша десет добри неща, които знам за себе си. След това ще сложа ръка на сърцето си и ще си прочета тези десет неща на глас.

hope Дата: Петък, 26-11-2021, 9:44 AM |Съобщение 1583 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Извинения Понякога действаме по начин, с който не ни е удобно. Това е човешко. Ето защо имаме думите: „Извинявам се; Съжалявам“. Те лекуват и преодоляват пропастта. Но не е нужно да казваме „съжалявам“, ако не сме направили нещо нередно. Чувството на срам може да ни накара да се извиняваме за всичко, което правим; за всяка дума, която казваме; за това, че сме живи и това, което сме. Не е нужно да се извиняваме, че се грижим за себе си, че се справяме с чувствата си, че поставяме здравословни граници, че се забавляваме или че сме здрави. Никога не трябва да променяме курса си, ако това е в наш интерес, но понякога с извинението си ние признаваме чуждите чувства,затова трябва да бъдем внимателни, когато въпросите на дадено обстоятелство или връзка не са ясни. Можем да кажем: „Съжалявам за суматохата, която създадох. Съжалявам, че ако това, което трябваше да направя, за да се погрижа за себе си, ви е наранило; не бях предвидил да се развие по този начин."   След като се извиним, не е нужно да го повтаряме. Ако някой иска да продължи да търси извинения от нас за същия инцидент, това е проблем на този човек и не е нужно да му се подчиняваме. Можем да се научим да приемаме извиненията си сериозно и да не ги раздаваме, когато не са валидни. Когато се чувстваме добре със себе си, знаем кога е време да кажем, че съжаляваме и кога - не. Днес ще се опитам да изразя яснота и и здрав смисъл в своите извинения, като поема отговорност единствено за своите действия и на никой друг. Господи, помогни ми да разбера за какво трябва да се извиня и какво не е моя отговорност.

hope Дата: Събота, 27-11-2021, 11:40 AM |Съобщение 1584 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Научих, че не можеш да имаш всичко и да правиш всичко по едно и също време. ~Oprah Winfrey Ние искахме всичко. Искахме да се чувстваме добре през цялото време. Искахме да бъдем прави и всички да видят колко сме прави. Искахме винаги да сме в центъра на събитията, на всяко действие. Искахме животът да се приспособи към нас, вместо ние да се приспособяваме към него. Често искахме толкова много, защото се чувствахме прекалено празни отвътре. Ако се опитаме да направим всичко и да имаме всичко, ще се провалим, няма да сполучим. Животът има своите граници, така че трябва да правим избор. Докато вървим през живота, ние избираме и избираме. Построяваме добър или лош живот. Във възстановяването научаваме, че трябва да избираме хората над нещата, че принципите са по-важни от егото и ценностите - от усещанията. Всичко това включва спиране и мислене. Трябва да помислим какво иска нашата Висша сила за нас. Вместо да се опитваме да направим всичко, ние просто се концентрираме върху това да направим следващото правилно нещо. С времето спираме да искаме всичко и започваме да виждаме, че сме достатъчни и имаме достатъчно. Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да видя, че с теб, моите приятели и семейството ми съм достатъчен. Когато се почувствам празен, насочи ме към това, което храни духа ми, вместо към моите желания.  Днешното ми действие: Днес ще седна, ще помисля и ще направя списък с това как желанието ми да имам всичко ме докара в беда. След това ще споделя тази информация с приятел.

hope Дата: Неделя, 28-11-2021, 10:08 AM |Съобщение 1585 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нека бъдем готови да се освободим старите обиди.  ~Martha Smock Всички ние сме изпитали поне няколко сериозни травми, да не говорим за многото дребни и незначителни обиди и пренебрежения, които са част от живота. Ние ще продължим и през оставащите ни години  понякога да изпитваме отхвърляне, подлост от страна на приятели и непознати, и може би дори изоставяне. На нас не ни е гарантиран живот без болка и рани. Вместо това можем да вярваме, че ще ни бъде даден житейският опит, които да ни преведе към нашата съдба.  Ние се учим на това, което ни е нужно, и не всички наши учители ни предлагат изпълнени с радост уроци. Те обаче са правилните уроци. И ние ще познаем по-голяма радост, когато се отпуснем и разберем, че Бог е винаги там, за нас, за да ни води през всеки конфликт и да ни утеши във всеки болезнен момент.  Не е нужно да таим неприязън или други лоши чувства към онези, които днес могат да ни преподадат труден урок. Можем да гледаме на тези хора като на наши учители, като на Божии посланици. Те просто ни въвеждат и запознават с друг аспект от нашето развиващо се „аз“. Днес ще простя вчерашните си обиди и ще се радвам, че Бог винаги присъства.

hope Дата: Вторник, 30-11-2021, 10:41 AM |Съобщение 1586 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Обичат най-добре тези, които обичат със състрадание.  ~Ellen Anne Hill Щастлив е наистина човекът, който е обичан със състрадание. Тежка е наистина съдбата на тези, които са обичани с твърдост, бързи преценки и малко чувство за човечност. Всички ние водим лична битка, всички сме пострадали и всички сме пронизани от противоречия и непоследователно поведение. Да бъдеш човек означава да си несъвършен. Състраданието е състоянието на контакт със светлата, красива и несъвършена природа на човечеството.  Състрадателните хора могат да видят златото под метала. Те са в състояние да видят усилията зад случайните неуспехи. Те са в състояние да видят намерението под грешката. Всички сме правили грешки, изпитвали сме болка и сме се научили да се лекуваме. Къде щяхме да бъдем — когато раните са пресни — без състраданието на другите? Наясно съм, че животът е труден за всички. Днес ще бъда по- нежен и мил.

hope Дата: Сряда, 01-12-2021, 10:23 AM |Съобщение 1587 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Съжалението е най-смъртоносното чувство, което може да се предложи на един човек  ~Vicki Baum Трябва да продължим напред с увереност; да вярваме, че силата, от която се нуждаем, ще ни бъде дадена, като вярваме в нашите прозрения, които да ни водят. И които идват, когато се вслушаме в Бог и се опитаме да узнаем Неговата воля за нас. Проблемите не трябва да ни плашат. Те могат по-скоро да ни подтикнат към по-уверена дейност. Те предизвикват възможностите за нас. Те искат от нас да не оставаме на едно и също място.  Съжалението насърчава по-скоро бездействието, а пасивността приканва единствено смъртта на душата. Вместо това, нашата воля за живот се увеличава чрез насърчаването на другите. Всичко друго потиска волята. Съжалението подхранва самосъжалението, което звъни със смъртен звън. Можем да направим нещо, където и да сме днес, и да знаем, че помагаме на някого да живее. И всеки път, когато протягаме ръка, за да насърчим друг, ние вдъхваме нов живот в себе си; нов живот, който държи на разстояние самосъжалението, което може да ни дебне и да се появи във всеки един момент. Можем да служим най-добре един на друг, не като го съжаляваме с тъга, а като празнуваме предизвикателствата на живота. Те са тези, които предлагат възможностите, необходими за нашия непрекъснат растеж. Ако днес някой има нужда от насърчение от мен, ще му помогна да освети визията си за бъдещето.

hope Дата: Четвъртък, 02-12-2021, 11:16 AM |Съобщение 1588 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Без святост. Животът никога не ни правии съвършени. ~James Lane Allen Нашите приятели в програмата многократно ни повтарят: „Ние не сме светци“. Подобрението, което постигаме във възстановяването, лесно може да ни накара да повярваме, че може би се приближаваме към святостта. Тази идея обаче не издържа след нито една честна морална инвентаризация. По-старите в програмата ни напомнят „Не се опитвай да станеш светец до четвъртък!“. Ако вярваме, че сме станали по-добри от другите благодарение на успеха си във възстановяването, ще се окаже невъзможно да се живее с нас. Ние търсим духовен прогрес, а не духовно съвършенство. Съвършенството е невъзможно за хората, за човек е невъзможно да бъде светец. Нашите ограничения, както и нашите възможности, допринасят за нашето духовно израстване. Тези, които имат всички отговори за себе си и за другите, и отхвърлят предложения или съвети, с вероятност ще се приближат към рецидив. Един от най-добрите съвети за подобряване на себе си и своето  отношение е: „Прави го просто“. Наистина няма нищо извън най-доброто, което можем да направим.

hope Дата: Събота, 04-12-2021, 11:53 AM |Съобщение 1589 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Човек се приближава най-близо до съвършенството, единствено когато попълва формуляр за кандидатстване за работа. :D  ~Stanley J. Randall Опитът да бъдем перфектни ни създава множество проблеми. Да се опитваме да бъдем перфектни означава, че се опитваме да контролираме нещата. Може би се опитваме да прикрием нещо. Може би не смеем да се изправим пред нашата болка. Може би сме наранили някого и трябва да се поправим. Трябва да се упражняваме да бъдем хора. Хората не са съвършени. В стъпки Шеста и Седма се изправяме пред нашите човешки граници и недостатъци. След това започваме работата над тях, и която е праз целия ни живот. Приемането на нашите човешки граници ни води до нашата Висша сила. Виждаме как се нуждаем от водач в живота. Нашата Висша Сила е перфектният водач. Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да приема, че не мога да бъда съвършен. Помогни ми да бъда добър човек. Действие за деня: Днес ще изброя недостатъците си. Ще говоря за тях с приятел. Ще помоля моя приятел да ми каже кои са добрите ми качества. ----------- P.S. Веселата емотиконка след заглавието е добавена от мен. Съобщението поправено от hope - Събота, 04-12-2021, 11:54 AM

hope Дата: Понеделник, 06-12-2021, 9:05 AM |Съобщение 1590 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да си добър мениджър не означава да си мениджър и на живота на някой друг! Някои от нас погрешно смятаха, че трябва да управляваме всички и всичко. Управлявахме деца и съпрузи, а когато можехме - и съседи, и колеги, и приятели. И ние виждахме в способността си да управляваме живота на други хора доказателство за нашата ценност. Оставянето на другите да управляват себе си обаче е истинското предимство и работата по него изисква постоянство. Желанието да управляваме другите очевидно е за да защитим себе си. Когато не можем да разчитаме на тях да правят това, което искаме без нашето участие, тогава трябва да се включим. За съжаление, през годините много хора ни позволяваха да ги управляваме. Често техният алкохолизъм или друга наркотична зависимост ни отваряха вратата. Приемахме това като знак, че сме необходими, от там – че сме им нужни, за да ги управляваме. Да научим сега, че сме необходими, но не за да управляваме другите, е труден урок. Днес няма да управлявам живота на другите. Мога да дам предложения на други, но само ако бъда помолен. Ще се съсредоточа над това какво мога да направя за собствения си живот и ничий друг.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 106 of 111 « 1 2 … 104 105 106 107 108 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: