Дар за Днес - Page 107 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Сряда, 08-12-2021, 9:29 AM |Съобщение 1591
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
На петнадесет години животът ме научи безспорно, че капитулацията  е толкова достойна, колкото и съпротивата, особено ако човек няма избор.
~Maya Angelou

Ние трябваше да се предадем на сила, по-могъща от нас самите, за да стигнем до мястото, където сме днес. И всеки ден трябва да се обръщаме към тази сила за напътствия и сили. За нас съпротивата означава борба – борба с другите, както и вътрешна борба.

Смирението е несъвместимо с борбата. Не можем да контролираме сили извън себе си. Не можем да контролираме действията на нашето семейство или на нашите приятели. Можем да контролираме само реакциите си към тях. И когато решим да се откажем от опитите си да контролираме, ще намерим душевен мир и спокойствие.

Когато решим да не се съпротивляваме повече – да не се борим повече с нещо; тогава това, от което се отвращаваме, от което се страхуваме, от което искаме да избягаме, изглежда изведнъж си отива, 

Реалностите на живота идват при нас понякога по мистериозен начин. Ние се борим толкова упорито, само за да научим, че това, от което се нуждаем, никога няма да бъде наше, докато борбата ни не бъде изоставена. Предаването носи просветление.

Уроците на живота са прости, след като се откажа от борбата.
 
hope Дата: Петък, 10-12-2021, 9:57 AM |Съобщение 1592
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Не бъдете спонтанни и импулсивни. 

Възможно е да се гордеем, че сме спонтанни; че можем да действаме „на момента“; може дори да получаваме удоволствие от тръпката на поемане на рискове. И има много какво да се каже за това, как действаме по този начин - без прекалено много мислене или самокритичност. 

Но подобни действия може би са част от нашата зависимост. Може би има моменти, когато заради гняв, нараняване или разочарование ние действаме импулсно,но се озоваваме отново на същия стар път към срама, дори към опасността. Казваме си: „По дяволите, нещата не могат да бъдат по-лоши“ и тръгваме да действаме, по-скоро – да реагираме. 

В такива моменти нека решим да седнем и да помислим малко. Защо не се опитаме да разберем какво наистина искаме в тези моменти с висока интензивност? Удоволствието или облекчението, което търсим, струват ли си нараняването, което можем да причиним на нас и на тези, които обичаме? Откриваме ли изобщо удоволствие в това, което ни кара да търси единствено нашата твърде често илюзорна фантазия?

Когато помислим отново, откриваме, че това, което наистина искаме, е да бъдем в мир със себе си и със света.

Уча се да разсъждавам, преди да действам, за да съм сигурен, че не моята зависимост е тази, която взема решенията.
 
hope Дата: Неделя, 12-12-2021, 9:57 AM |Съобщение 1593
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Знание
Когато вие знаете нещо,  твърдейки, че го знаете; и когато не знаете нещо, допускайки, че не го знаете: това е знание. 
~Confucius

Как става така, че можем да чуваме по-добре, след като сме работили по нашите Стъпки? Да не би някой да почиства восъка от ушите ни през нощта? 
Ние откриваме, че можем да слушаме какво всъщност казват хората, а не само това, което мислим, че казват. Нашата програма ни учи да не съдим думите преди, или след като са изречени. Оставяме на Бог да съди. Опитваме се да се учим от всички, защото всеки човек, когото срещаме, има своите знания.

Знанието става достъпно за нас както никога досега. Вече не се страхуваме от нови идеи и мнения, които не са наши. Възстановяването ни става по-дълбоко във всеки момент, когато отваряме умовете си за нови идеи.

Знанието се предлага свободно. От своя страна аз продължавам да се развивам, приемайки знанията, които идват при мене. Когато не знам нещо, си го признавам. Да знам, че не знам, също е знание.
 
hope Дата: Вторник, 14-12-2021, 8:54 AM |Съобщение 1594
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Лесно е да изпаднеш в ярост — всеки може да направи това — но да се разсърдиш на точния човек в правилната степен и в точния момент, и на нужния обект и по правилния начин — това не е лесно, и не е всеки, който може да го направи.
~Aristotle

Възможно е да сме израснали в семейство, където гневът е бил табу и гласовете никога не са се повишавали. Може би всичко е било „покрито“, защото се страхувахме от гнева. Но на практика ние бяхме ядосани. Бяхме и зли.

Трудно е да се ядосваш по подходящ начин. Това е нещо, което трябва да се научи, както много неща в нашия емоционален живот. Ако не сме се научили да насочваме гнева си по подходящ начин, може да изпаднем във внезапна, необяснима и нефокусирана ярост, която плаши и нас, и хората около нас. Или пък се държим намусено и раздразнено без видима причина. Или сега се ядосваме за нещо, което се е случило преди двадесет години.

В нашата програма се учим да насочваме гнева си и да се ядосваме по оправдан и подходящ начин. Нашите спонсори и по-старите в програмата ни споделят различни начини – като напр. да пишем „гнрвни писма“, които обаче после да изхвърлим; да изливаме яда си, удряйки с юмруци по възглавницата; да проведем внимателен разговор с този, който ни е обидил но без да отвръщаме на обидата; просто да му обясним от какво сме се почувствали наранени, и много други. Но при всички случаи, е добре да се отървем от гнева си за миналото, за да можем да се концентрираме върху това да живеем пълноценно в настоящето.

Днес ще се опитам да се справя правилно с чувствата си, особено с гнева си.
 
hope Дата: Сряда, 15-12-2021, 1:18 PM |Съобщение 1595
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Да пуснем страховете си

Страхът е в основата на всяка зависимост. Той може да ни подтиква да контролираме ситуациите или да пренебрегваме себе си.

Много от нас сме се страхували толкова дълго; свикнали сме да се чувстваме толкова разстроени и тревожни, че това за нас е било нормално усещане - дотам, че спокойствието и душевният мир да са ни карали да изпитваме дискомфорт.

Понякога страхът може да е бил подходящ и полезен. Може да сме разчитали на страха, за да се защитим, подобно на начина, по който войниците във война разчитат на страха, за да им помогне да оцелеят. Но сега, когато се възстановяваме, ние се учим да живеем по различен начин.

Време е да благодарим на старите си страхове, че ни помогнаха да оцелеем, след което да им помахаме за сбогом. Да кажем „добре дошли!“ на мира, доверието, приемането и безопасността. Вече нямаме нужда от толкова страх. Можем да се вслушваме в здравословните си страхове и да се откажем от всички останали.

Сега можем да създадем за себе си чувството за безопасност. Ние вече сме в безопасност. Поехме отговорността да се грижим за себе си. Можем да се доверим в себе си, можем да обичаме себе си.

Боже, помогни ми да се откажа от нуждата си да се страхувам. Замени я с нуждата да бъда в мир. Помогни ми да се вслушвам единствено в здравословните си страхове и да се откажа от всички останали.
 
hope Дата: Четвъртък, 16-12-2021, 2:09 PM |Съобщение 1596
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Ниска самооценка

Ниската самооценка е често срещано явление сред нас - зависимите. Част от това може да се дължи на израстването в семейства, засегнати от алкохол или други наркотици. Може би е предизвикана от критиките, натрупани срещу нас в училище или в лош брак. Може да имаме хиляди причини, поради които да ни липсва чувството за собствената ни значимост. 

Същността обаче е в това, че бяхме неуверени и пълни със съмнения – добра среда за размножаване на ниската самооценка. Много от нас търсеха неща, в които буквално да се потопят, но това понякога идваше от ниското самочувствие. Да работиш наистина усилено и непосилно, да се отличиш в почти всички извънкласни дейности, да бъдеш винаги на разположение, когато ти бъде поискана услуга – това са все общи характеристики на хората с ниско самочувствие.

Нашата Програма е духовно основана и в нея се запознаваме с една Висша сила. Много от нас преди не са имали никого, поне не такъв, на който да разчитаме, за да ни помогне да се чувстваме по-добре за себе си. Сега се учим всеки ден да се обръщаме към нашата Висша сила за спокойната увереност, че сме обичани, че някой се грижи за нас. С течение на времето ще започнем да обичаме себе си и тогава ще се освободим от нуждата да се подценяваме.

Днес ще приема собственото си достойнство и ще се доверя, че моята Висша сила е приготвила нещо прекрасно за мен.
 
hope Дата: Събота, 18-12-2021, 9:18 AM |Съобщение 1597
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Тези, които са емоционално здрави, са тези, които са се научили кога да казват „да!“ и кога да казват „не!“.
 ~Willard S. Krabill

Ние, зависимите, сме изпадали в много трудности заради лошо определени лични граници. Някои от нас, още от мавлки, така и не се научиха да казват „не“ на майките си и се чувстваха нападнати или управлявани от тях. Или никога не сме казали истински „не“ на бащите си – никога не сме преминали през тийнейджърски бунт, за да се утвърдим като възрастни. Други са заседнали в това да казват „не“ и никога не са се научили да отстъпват и да казват „да“.

Проблемите с границите са част от трудностите в много области от живота ни. Казвали сме си, че нямаме право на нашето „да“ или „не“, или сме си казвали, че сме достатъчно силни, за да се жертваме за някой друг, или сме приветствали бягството от себе си, като отхвърляме избора си. Това, че не казвахме „не“, когато имахме нужда, или не казваме „да“, когато искахме, доведе много от нас в лекарски кабинети, съдилища, затвори; до изгубени работни места, разводи и лоши бракове. Сега вътрешният глас на нашата Висша сила ни показва нашите граници и ни насърчава да ги отстояваме.

Уча се да познавам себе си, като определям границите си и избирам кога да, и кога - да не ги преминавам.
 
hope Дата: Неделя, 19-12-2021, 2:55 PM |Съобщение 1598
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Най-умното нещо, което някога съм казвал, е: „Помогни ми!“
~Dorrie T.

Колко трудно е да признаем, че имаме нужда от помощ! Как е противно да признаем, че сме нуждаещи се! Но "Помогни ми!" е паролата, която отваря вратата към възстановяването.

Когато произнасяме тези думи на нашата Висша сила, съпруг или партньор, или на приятел, ние всъщност заявяваме, че сме готови да бъдем честни. За някои от нас това може да е първото честно лично изявление, което сме направили от много години.

Когато молим другите да ни помогнат да се научим да бъдем свободни, да се справяме с илюзиите си, да се отървем от компулсиите си, ние ги молим да ни помогнат да запалим светлината. Само светлината на честността може да ни покаже нашите скрита незрялост и дефекти в характера. Детските избухвания, маскирани като справедливо възмущение, трябва да се разглеждат такива, каквито са. Неспособността да приемем любовта не трябва да се оставя под маската на изискаността, изтънчеността. Дали не сме твърде уплашени, за да бъдем честни?

Някои неща са твърде трудни за разбиране без малко помощ от нашите приятели.

Днес ще се доближа до свободата, като помоля някой, който е честен, да ми помогне да бъда честен.
 
hope Дата: Понеделник, 20-12-2021, 12:33 PM |Съобщение 1599
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Действайте така, сякаш това, което правите, има значение. Това наистина е така. 
~William James

Като активни зависими, ние вървяхме през живота сякаш той беше за еднократна употреба. Срамът непрекъснато ни казваше, че нямаме стойност и с течение на времето ние започнахме да се държим така, сякаш наистина нямахме стойност. Държахме се така, сякаш това как се държахме, нямаше значение - но то имаше. Един наркоман беше казал, че няма да има значение, ако утре падне мъртъв. Когато умря от зависимостта си, на погребението му имаше много сълзи, особено от децата му. 

Като възстановяващи се, ние трябва да влезем в живота си и да го променим към по-добро. С всеки нов ден, в който оставаме трезви и живеем с духовни ценности, ние се освобождаваме от малко повече срам. С течение на времето срамът изчезва и ние започваме да виждаме щастието, което ни носи новият ни начин на живот. Виждаме, че просто да бъдем у дома, да играем с нашите деца или да отделим време за съпруга си, има значение. Виждаме, че просто да си добър служител има значение. Виждаме, че просто да си добър гражданин и добър човек има значение. Виждаме стойността си – че самите ние сме значими хора - и това ни прави щастливи. 

Молитва за деня:
Висша сила, когато не мога да видя собствената си стойност, ми помогни да видя, че имам значение. Моля Те, освободи ме от срама ми.

Действие за деня:
Днес ще практикувам да вървя през деня си, като се опитам да бъда полезен за другите и себе си, и се държа достойно.
 
hope Дата: Вторник, 21-12-2021, 9:55 AM |Съобщение 1600
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
В бъдещия свят няма да ме попитат: „Защо не беше Мойсей?“ Ще ме питат: „Защо не беше Zusya?“--- Zusya of Hanipoli

Ние растем в посока на изборите, които правим. Този растеж зависи както от това как вземаме решения, така и от това кои от тях приемаме да изпълним. Често в миналото ние се опитвахме да подражаваме на някой, на когото се възхищаваме. Самочувствието ни  и нашата увереност в себе си бяха лоши, ето защо зависехме от другите, които да ни казват дали решенията ни са правилни, или пък моделирахме решенията си по начина, по който смятахме, че другите ще приемат. Сега виждаме, че никога не можем да станем точно като някой друг,  и че не е нужно изобщо да опитваме.

На всеки от нас Бог дава творческа задача – да вземем и използваме нашите специални способности и качества, и да станем пълноценни хора. Ние използваме стандарти за нашите избори, които се основават на най-добрите ни идеи за правилно и грешно; за това, което отговаря на нашите вътрешни чувства и за това, към което ни насочва нашата Висша сила. Колкото и да сме незавършени и несъвършени, ние ставаме по-умиротворени в зависимост от това колко по-добри и по-пълноценни ставаме за себе си. 

Нека да бъда верен на себе си в изборите, които правя днес. Искам да стана човекът, който ме радва.
 
hope Дата: Сряда, 22-12-2021, 9:13 AM |Съобщение 1601
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Стремете се към непрекъснато усъвършенстване вместо към съвършенство. 
~Kim Collins

Да правим всичко възможно по силите си не е съвършенство. Пред нас стоят цели и задачи. Ние работим върху тях, като се стараем да даваме най-доброто от себе си. Това е всичко, което трябва да направим, и ние заслужаваме да изпитваме цялото самоуважение и чувство за собствено достойнство, които изпитва всеки добър човек. 

Някои от нашите цели са големи предизвикателства. Ние можем да оставим настрана всякакви надежди да ги постигнем по идеалния начин, но когато погледнем назад към това, което вече сме направили, може да си спомним, че сме стигнали по-далеч, отколкото някога сме мечтали. Ако очакваме съвършенство от себе си, това няма да ни помогне. Всъщност това само би попречило на работата ни.

Днес ще отдам всичко от себе си на тази работа, която е пред мен. Няма да искам нищо повече от себе си.
 
hope Дата: Четвъртък, 23-12-2021, 11:04 AM |Съобщение 1602
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Любовта на Бог е необятна - тя преследва всеки от нас, дори когато не го знаем.
~William Wordsworth

На сбирка наскоро една жена разказа за сделка, която е сключила с Бог. Тя обещала на Бог, че ще спре да пуши, ако Бог помогне на сина й да се откаже от наркотиците. Последва оживена дискусия. Повечето бяха убедени, че Бог не се пазари – не защото Бог не е състрадателен, а защото вече е дал онова, за което се опитваме да се пазарим.

Това не е ли удивителна истина? Бог вече обича – всички нас; Той винаги е обичал нашите близки, дори повече от нас. И тъй като Бог ги обича, те вече са надарени с всичко, от което имат нужда. 

Защо си въобразяваме, че трябва да манипулираме Бог? Бог прави всичко, освен да се намесва в свободната ни воля, за да помогне на нас и нашите близки по пътя към възстановяването и свободата.

Колкото и време да ни отнеме, и колкото и да ни е трудно, трябва да приемем невероятния факт, че наградата вече е спечелена и всичко, което трябва да направим, е да се отворим и да я получим.

Днес ще преценя любовта, която изпитвам към членовете на моето семейство, и ще се утеша като знам, че Бог ги обича още повече.
 
hope Дата: Петък, 24-12-2021, 9:30 AM |Съобщение 1603
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Преминаване през празниците

За някои от нас празниците носят радост и усещане за топлота. Но докато някои радостно се впускат в празниците, други от нас се потапят във вина, самосъжаление и чувство за загуба.

Един от най-големите дарове на възстановяването е разбирането и усещането, че не сме сами. Вероятно по време на празници мнозина от нас преминават през конфликти, но има и много такива, които се чувстват в мир. Ние се учим - посредством опита и грешките си,  как да се грижим все по-добре за себе с всеки нов празничен сезон.

Първата задача за възстановяването ни по време на празниците, е да приемем себе си, нашата ситуация, и чувствата си към нея. Ние приемаме, че изпитваме вина, гняв или пък чувство за нещо загубено. Всичко това е о.к.

Няма подходящ или перфектен начин да се справим с празниците. Нашата сила е в това да правим най-доброто, което можем, всяка година.

През този празничен сезон ще си позволя да се погрижа за себе си.
 
hope Дата: Събота, 25-12-2021, 10:07 AM |Съобщение 1604
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Любовта е сила. Тя не е резултат; тя е причина. Тя не е продукт; тя произвежда. Тя е сила, но остава безполезна, ако с нейната помощ не можете да дарите нищо. 
~Anne Morrow Lindbergh

Любовта и чувството да си обичан — колко често ни убягват и двете! Все пак ние направихме първата крачка. Нека бъдем благодарни за нашето възстановяване; това е акт на любов. Ние сме избрали да обичаме себе си и програмата отваря пътя към нашата обич към другите. Любовта е като балсам за душевната болест, която изпитваме. Ние се изцеляваме. Ние се лекуваме един друг. 

Да обичаме другите означава да надхвърлим собствените си егоистични интереси поне за момент и да поставим на първо място грижите за другите. В резултатът другите усещат нашата любов. Те чувстват изцеляващата ни грижа. И нашата духовна природа също намира мир и спокойствие.

Ние откриваме Бог и себе си чрез докосване на нашите души – една с друга. Нашият най-специален подарък е да бъдем обичани и да даряваме обич. Всеки момент, който прекарваме с друг човек, е време, в което даряваме.

Всеки ден е празник за подаръци, ако искам да го направя такъв.
 
hope Дата: Неделя, 26-12-2021, 12:36 PM |Съобщение 1605
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Затворих вратата за вчера, и  хвърлих ключа надалеч.
Утре не не ме плаши, защото имам моето днес.
-- Vivian Yeiser Laramore

Чувство за вина или срам от миналото - за това, което сме направили или не сме направили; за това, което се е случило с нас; за това какви сме били - може да се превърне в нашата гибел. В нашето възстановяване се налага да работим дълго и упорито над тези чувства; не да забравим миналото – защото то ни помага да ценим себе си днес, а просто да оставим миналото там, където му е мястото – в миналото.

След като опишем всичко, което сме загубили; всички, които сме наранили, ние трябва да простим първо на себе си. Само прощавайки си, можем да пуснем миналото и да живеем днес.

Благодарение на нашата програма за възстановяване, да погледнем назад вече не е толкова страшно, както беше доскоро. И дори днес да има неща, които ни плашат, не се налага да ги понасяме сами.

Нова година, нов живот – те могат да бъдат наши. Любов и приятелство, подкрепа и духовно израстване – всички те ни очакват днес. Нашите вчера са приключили, и ние можем да гледаме към бъдещето с  надежда и радостно очакване.

Днес се моля да си простя за това, което е минало, и да повярвам, че правейки най-доброто на което съм способен днес, градя доброто си бъдеще.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz