| July |
Дата: Петък, 20-12-2019, 11:47 AM |Съобщение 1 |
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
| Стоя до вратата
Не се отдалечавам нито навън, нито навътре
Тази врата е най-важната врата на света
Това е вратата, през която хората минават, когато намират Бог.
Няма смисъл да отида вътре и да остана там,
когато толкова много са още навън
и те същото толкова силно, колкото и аз копнеят да знаят къде е вратата.
И толкова много искат да я намерят
но там е само стената, където трябва да бъде вратата.
Те пълзят по стената като слепи,
С протегнати ръце, пипнешком,
Предчуствайки вратата, знаейки, че трябва да има врата.
И все пак те никога не я намират.
Така, че стоя до вратата.
Най-великото нещо на света
за хората е да намерят тази врата - вратата към Бога.
Най-важното нещо, което всеки човек може да направи
е да хване една от онези опипващи, търсещи слепешком ръце,
Които да сложи на ключалката, която само щраква
Хора умират пред вратата, както умират гладуващи просяци
В студени нощи, в жестоки градове, в мразовитите зими
Умират искайки това, което търсят.
Те живеят от другата страна, а живеят там, защото не са го намерили.
Нищо друго няма значение в сравнение с това да им помогнете да го намерят,
Да им отворите да влязат и да Го намерят.
Така, че стоя до вратата.
…..Отидете до край
Спуснете се в дълбоките мазета.
И се изкачете нагоре към просторните тавански помещения.
Това е огромна, просторна къща, къщата, където е Бог.
Влезте в най-дълбоките скрити крила,
на отдръпване, на мълчание, на святост.
Някои трябва да обитават тези вътрешни помещения
И знайте Божиите дълбочини и височини,
обадете се навън на останалите, за да знаят колко е прекрасно.
Понякога поглеждайте по-задълбочено.
Понякога тръгвайте малко по-далеч,
Но моето място изглежда по-близо до изхода.
Така, че стоя до вратата.
Има и друга причина, поради която стоя там.
Някои хора влизат наполовина и започват да се страхуват
да не би Бог и стремежа на дома Му да ги погълнат;
Защото Бог е толкова много велик и поканва всички нас.
Тези хора изпитват космическа клаустрофобия
И искат да излязат. Те плачат: 'Пуснете ме да изляза!'
А хората навътре само ги ужасяват още повече.
Някой трябва да е до вратата, за да им каже, че са разглезени.
От стария живот те са виждали твърде много:
Едно късче от Бог и нищо друго освен Бог ще направи повече.
Трябва някой да гледа за изплашените
които се стремят да се промъкнат точно там, където са влезли,
Да им кажа колко по-добре е вътре.
Хората, които са твърде далеч, не виждат колко близо са те
да напуснат- заети с учудване за всичко това.
Някой трябва да гледа за онези, които са влезли през вратата
но биха искали да избягат. Така че и за тях,
Стоя до вратата.
Възхищавам се на хората, които влизат навътре.
Но ми се иска да не забравят как беше
преди да влязат. Тогава те ще могат да помогнат
на хората, които още не са намерили вратата
или на тези, които отново искат да избягат от Бога
Можете да влезете твърде дълбоко и да останете твърде дълго
и да забравете хората извън вратата.
Що се отнася до мен, ще заема старото си място на което свикнах,
Достатъчно близо до Бог, за да Го чуя и да зная, че Той е там,
Но не толкова далеч от хората, че да не ги чуя,
Не забравяйте, че те също са там.
Къде? Извън вратата
Хиляди от тях. Милиони от тях.
Но по-важно за мен -
един от тях, двама от тях, десет от тях,
Чиито ръце съм предназначен да сложа на резето.
Така че ще стоя до вратата и ще чакам
За тези, които го търсят.
Аз по-скоро съм портиер.
Така, че стоя до вратата.
Самюел Шумеъкър е свещеника от Акрон, Охайо
допринесъл своята частица в основаването на А.А.
|
| |
|
