АА Библиотека

Изразът " Бог, така както Го разбираме" е едно от словосъчетанията, за които трудно би могъл да се намери превод в който и да било речник на АА. Заедно с това – един от най-важните за нас изрази.
В тези пет думи, всяка от които е достатъчно значима, могат да бъдат обхванати всяко едно вероизповедание и всяка една религия, заедно с твърдото убеждение, че всеки един от нас може да избере и намери своя собствена религия.
Не по-малко значение за нас имат и другите изрази - " Висша Сила" и "Сила, по-могъща от нас самите". За всички, които отричат или се съмняват сериозно в съществуването на Божествената сила, тези думи и изрази очертават рамките на онази широко отворена врата, през чийто праг трябва да премине невярващият, за да може да се докосне до неизвестната за него реалност-царството на вярата.

В най-дълбок смисъл  на АА е едно търсене на свобода - свободата с Бог. Разбира се, краткосрочната цел на нашето търсене е въздържанието, освобождението от алкохола и всички негови бедствени вреди. Без тази свобода нищо не е възможно.
Парадокс: ние не можем да се освободим от обсебващата мания да пием дотогава, докато не приемем, че трябва да се заемем с недостатъците си, докарали ни до това безнадеждно състояние.

Нашата Единадесета стъпка ни казва: "Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателният си контакт с Бог, така както Го разбираме като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним." Когато става въпрос да я прилагам в действителност съм само начинаещ, като че ли израстването ми е спряло.
Заобиколен съм с много хора, които успяват много по-добре от мен да влязат в контакт с Бог. Разбира се, не мога да кажа, че не съм се развивал през тези години. Просто признавам, че не напредвах както би трябвало при дадените ми обстоятелства, които имах и още имам.

В този материал е публикувано основното от съдържанието на едно писмо на Бил У. до негов близък приятел, който също изпадал в мъчителни депресии.
януари, 1958 г.

Мисля, че много от старите членове на АА, които сериозно и доста успешно са решили да опитат върху себе си нашия метод за "лечение на пиянството", както и преди, забелязват, че честичко не им достига емоционална трезвост. И може би точно тези хора ще се окажат в епицентъра на нови важни събития в развитието на АА - в придобиването на опит в истинската емоционална зрелост и уравновесеност (тоест на същото това смирение) в нашите отношения към самите себе си, към другите хора и към Бога.
Онези непреодолими юношески стремежи на мнозина от нас към върховете на признанието, към пълна защитеност, към идеални романтични отношения са напълно уместни, когато сте на седемнайсет и както се оказва са съвсем неприемвливи, когато сте на четирдесет и седем или на петдесет и седем години.

Общуването в АА преодолява всякакви препятствия
октомври 1959 г.

Ще се съгласите, че АА са невероятни късметлии. Затова, че толкова са страдали, че могат да се познават, общуват, разбират, обичат един друг така благодатно.Това не са наистина точно характеристиките и благините, които заслужаваме. Повечето от нас знаят, че тези безценни дарове идват от връзките, които се раждат в еднаквите страдания и в все същото избавление с милостта на Бог. Ето защо сме привилигировани да контактуваме помежду си по начин и с интензивност, каквито рядко се срещат при нашите приятели не-алкохолиците в заобикалящия ни свят.

Концепция I

Върховната власт и последната отговорност за нашите Световни служби винаги трябва да е в ръцете на колективното съзнание на цялото братство на АА.

Крайната власт и последната отговорност за нашите служби е в ръцете на групите на АА – този специфичен елемент от общите ни структури, който прави възможно обществото ни да функционира в цялост. Групите поеха тази отговорност на Конвенцията в Сейнт Луис през 1955 г. Там, от името на д-р Боб, попечителите и ветераните на АА, аз (Бил Уилсън) предадох тази отговорност на цялото наше Братство. Имаше причини, даже остра необходимост от това, както и допълнителни аргументи свързани с основната структура и традициите на АА.

Когато през 1955 г. групите на AA утвърдиха постоянния Устав на своята Обща Конференция, с този акт те й предадоха пълната власт за активното поддържане на нашите Световни служби и по този начин направиха Конференцията (с изключение на правото да се изменя по какъвто и да е начин текста на "Дванадесетте традиции" и член 12 от Уставa на Конференцията) реален изразител и изпълнител на колективното съзнание на цялата наша Общност.

Съвършено ясно е, че хилядите групи Анонимни Алкохолици и няколко хилядите техни членове разпръснати по цялото земно кълбо не са в състояние сами да управляват и осъществяват нашите многобройни служби. Груповото съзнание обаче е концентрирано у тях, а така също и необходимите средства. Властта на групите и техните членове да променят нашите Световни служби и да критикуват тяхната дейност е на практика върховна. Те имат пълната отговорност и пълномощия, които могат да съществуват. Функционирането на службите е в техни ръце; те практически притежават цялата власт. Това е така от момента в който групите поеха управлението от ветераните и основателите в Сейт Луис 1955 г. 

Концепция III

Като на традиционни средства за организиране и поддържане на ясно определени  работни взаимоотношения между групите и с цел обезпечаване тяхното ефективно управление, с настоящото се предлага да се предостави на Конференцията, Общият съвет по служене и няколкото негови служби, щатни сътрудници, комитети и изпълнители, традиционното „право на решение

В рамките на основните си отговорности, независимо дали са определени по силата на устав, резолюция или обичайна практика, нашият Съвет по служене, комитетите и доверените ни лица следва да имат традиционното право да решават с кои проблеми ще се разпореждат сами и по кои въпроси ще докладват, ще търсят консултации или специфични насоки. Трябва да облечем с доверие хората, които ни служат, защото иначе не бихме имали ефективно ръководство. Нека подробно да разгледаме защо нуждата от “право на решение” за нашите лидери е на практика императивна и да проследим как този принцип може да бъде приложен на дело на всички нива на нашите служби