Не мога да си позволя това - Page 3 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Не мога да си позволя това
Сара Дата: Понеделник, 27-01-2014, 4:41 PM |Съобщение 31
От скоро
Група: Потребител
Постове: 9
Статус: Извън линия
Момичета,наминавам отново да се похваля.Не пих и не пуших .Успявам.Май ...май ще откажа тез гадории...За мен е много важно да не пуша,защото цигарите ми напомнят алкохола ,а когато си пийвам ми се пуши ,така че са взаимносвързани при мен нещата .Най-добре така без нищо.Но като се замисля повечето алкохолици пушат като комини и в крайна сметка "гушват букета "от рак на бял дроб или сърдечно съдова болест.Най-вероятно двете зависимости си вървят ръка за ръка-така си мисля аз де...

 Аз хвърлих мерака на книгата "Не пия вече " на Алън Кар.Но май още не е отпечатана.Чакам я с нетърпение ,щото книгата му за цигарите е бестселър и се надявам и тази за алкохола да е добра.Ще видим.

Забравих да спомена колко по-хубаво е така без зависимости.В началото ми беше трудно и депресивно ,но сега ми е толкова едно такова щастливо и хубавичко.Няма ги подпухналите червени очи.събуждам се с усмивка ,наспала се след 7 часа сън.Как са ме понасяли децата кисела като киселица,направо се чудя.Благодарности на всички ,които се интересуват и ни подкрепят и поздрави на всички непиещи.
 
July Дата: Понеделник, 27-01-2014, 10:14 PM |Съобщение 32
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
Хе- хе. Поздравления Сара  smile
Радвам се за теб. Няма обаче да пропусна да ти обърна внимание. В АА имаме следният израз: " Първите неща на първо място", също "Първо най-важното" ,  а за мен то е да не пия днес.
Цигарите спрях едва на петата си трезва година. Не казвам да правиш като мене. Така и така си ги спряла - от това по-хубаво няма. Но и сега  ако се усетя застрашена и започна да събарям съградено, бих се "радвала" по-скоро да пропуша, отколкото да пропия. На мен също ми помогна книжката на Алън Кар "Не пуша вече" и живот и здраве, след няколко дни ще стане  една година откакто не пуша. За алкохолизма обаче незнам по-добра и ефективна книга от "Анонимни Алкохолици"
 
elica Дата: Понеделник, 27-01-2014, 10:44 PM |Съобщение 33
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
Поздрави и от мен, Сара!
Радвам се, че и днес не си пила.
Аз продължавам да пуша (с което не се гордея), но по-важно за мен е, че не пия.
И подкрепям казаното от July с две ръце - това, което ми свърши и продължава да върши работа за алкохолизма ми е Голямата книга на Анонимните алкохолици.
Спокойна вечер и до скоро!
smile
 
Сара Дата: Вторник, 28-01-2014, 11:22 AM |Съобщение 34
От скоро
Група: Потребител
Постове: 9
Статус: Извън линия
Момичета, прави сте че за нас като алкохолици е най-важно оставането трезви.Сега се сещам за думите на дядо ми -алкохолик.Той беше умен човек въпреки алкохолизма си .Та той един ден погледнал майка ми (дъщеря си)и казал "и цигарите и алкохола ще те вкарат в гроба ,но алкохола е по-лошо-той ще те изложи пред хората,ще ти се смеят и подиграват"
Снощи имам лека издънка.Значи водя детето на рожд.ден.Гледам наредени бутилки пред майките.Оф,викам стана тя.Докато се събличам  намествам децата си ,майките ми сложили уиски,щот знаят достойнствата ми като пияч.Настанявам се и почвам да умувам извинение да не пия и точно в този момент майката на детето -рожденик вдига чаша за наздраве.Казах ,че не пия и само за "наздраве" изпих глътка да не обидя.В момента, в който го направих разбрах ,че е грешка.Определено имах желание за още ,но се удържах.Желанието трая около десетина минути ,в които поглеждах с умиление чашата.Естествено не продължих.Нека ми е за урок.Не знам сега дали ми е слаба алергията ,щом спирам или пък какво ми е -не знам.Че съм кандидат-алки?...съм...Дали съм в кюпа с двата крака?Може би с единия...със сигурност.Та така.
Добре де ,ако издържа без капка алкохол цяла година или две да речем,ще свикна ли да не искам в компания?Горе -долу колко време е нужно ,за да ми стане лесно с пиещи хора.То е ясно ,че го карате ден за ден,но в началото ви беше по-трудно,а сега е по-лесно,нали?
Между другото алкохола в къщи не ме привлича особено,но да отбележа ,че вкъщи не внасяме любимата ми бира.Иначе уискито си седи,че даже и една бутилка вино наполвина пълна,гордо доказват въздържанието ми.Ама на...за пустото "наздраве" оплесквам нещата с хора.
 
elica Дата: Вторник, 28-01-2014, 10:26 PM |Съобщение 35
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
Привет, Сара. smile Радвам се, че пишеш.
В началото и на мен ми беше неловко да отказвам. Всъщност отказвах алкохола, който ми предлагаха,но се чувствах неудобно. И за това беше "виновно"  моето невежество относно болестта алкохолизъм. Но тъй като бях решила, че да съм трезва е най-важното нещо в жовота ми (защото - сещаш се-ако не съм всичко останало отиваше в канала) с мънкане и голямо неудобство и с някоя и друга лъжа - шофирам, на лекарства съм - отказвах. Като че ли на всяка цена трябваше да изпълня очакванията на сътрапезниците. И какво значи да не "обидя"? Ами утре човекът, който ме е приканвал да пия едно ли ще ми носи махмурлийската, нещастна глава? Не, на моите рамене ще тежи. Постепенно неудобството ми отшумя. И сега нито лъжа, нито се извинявам, нито се оправдавам за решението си да не пия. Просто казвам мило, но твърдо - не, благодаря. smile
 
elica Дата: Вторник, 28-01-2014, 10:28 PM |Съобщение 36
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
Пост-а ми не успя да бъде публикуван наведнъж. Продължавам си мисълта в този.
Чудишсе дали след година или две непиене няма
да ти се припива в компания.
 
Следпет години непиене аз избягвам пиещи
компании. И не защото ме е страх, че ще
ми се припие, а защото не ми харесва да
слушам и гледам разлигавени хора (каквато
самата аз ставах, когато пия
  ).Потребността ми от алкохол изчезна.
Защото я замених с друго, с помощта на
12-те стъпки на Анонимните алкохолици.
С тяхна помощ, и с тази на приятелите ми
от АА, бавно през тези години променях
начин на мислене и действия, светоусещане,
т.е. начина си на живот. Само с непиене
нямаше как да ми се получи. Защото ако
просто не пиех аз трябваше да заложа на
волята си, но с воля аз не мога да лекувам
кое да е заболяване. Дори и едни прости
сополи не мога да спра с воля, а какво
остава за алкохолизма, който си е сериозно
заболяване. Ти пишеш - да "издържам"
някак си. Това за мен означава да стискам
зъби. Един приятел казва : "със стискане
на зъби може да се изкара казарма, но не
и да се живее". И е напълно прав.
 
Такакато те чета ми се струва, че силно желаеш
да ти бъде обещано, че ако не близнеш
година, повече няма да ти се пие. Обещания
за един трезвен, спокоен, пълноценен и
щастлив живот има в нашата Голяма книга.
Дотук някои от тях се изпълниха за мен
- включително и това да не ми се припива
в компания. Защо да не се получи и с
теб?
 
Ивсе пак, нека не забравяме, че годината
има 365 дни. Затова да я караме ден по ден.
:)

Продължавайда задаваш въпросите, които те вълнуват.
А ние ще споделяме за себе си. Може пък
да се познаеш в някой от нас? И да използваш
неговия опит. Всъщност точно това правим
в АА - имаме общ проблем, но по-важно е,
че сме намерили общо
 решение.Споделямеопит, сила и надежда. 

Спокойнавечер, мила Сара.
:)
 
 
Сара Дата: Сряда, 29-01-2014, 11:05 AM |Съобщение 37
От скоро
Група: Потребител
Постове: 9
Статус: Извън линия
Благодаря ,елица,за подкрепата,за милите думи.Как така да избягвам пиещи компании като семейните ни приятели са пиещи?Съпруга ми  се сеща да пие вкъщи в месеца два пъти,но все пак се сеща и ме кани на чашка вино.Мога да спра след чаша вино,но чувствам ,че  ходя по чуплив лед.Има нещо объркано в мозъка ми,щом не мога да отказвам на покана за пиене,а иначе даже и сама вкъщи не ми се допива.Ох, как искам да натисна вълшевно копче и мозъка ми да се върне в момента когато никога не съм пила и пушила.Мисля си че ще стане от само себе си постепенно,но ще трябва да мине доста време.Все пак съм пила и пушила през повечето от съзнателния си живот,как да стане чудото отведнъж?Права си, че не е въпроса да се прилага воля,а промяна на мисленето.Ето снощи ми се припи,може би причината е глътката уиски предишната вечер.Налегна ме една тъга,едно чувство на обреченост,та чак ми се приплака.Стоях така замислена известно време и по едно време се сещам.Чакай проблема е в главата ти  спомни си-нищо не ти дава алкохола .Алкохола е създал дупката  в душата ти и те кара да мислиш че само той ще я запълни...но това е илюзия,спомни си...Мина ми на момента.Определено не трябва воля ,а правилна психическа настройка.
Хубав ден!Прегръщам те!
 
elica Дата: Четвъртък, 30-01-2014, 12:28 PM |Съобщение 38
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
smile Здрасти Сара!

Това с вълшебното копче ми е познато. Или вълшебно хапче или нещо друго, ама да е вълшебно. За да ме оправи веднага и никога повече да не ми минава мисъл за алкохол.  smile Разбрах, че такова нещо няма. Промяната в мисленето, съответно и на начина ми на живот става бавно.Точно както ти си отбелязала. Но не става от само себе си, а с моите съзнателни действия и с прилагането на добра воля за промяната. Всеки ден. Стъпка по стъпка.
Относно събиранията с пиещи приятели - аз просто не се задържах дълго на масата. Хапвах, виждах се с тях и си тръгвах. Да се опазя от алкохола беше най-важно за мен.
За чувството за обреченост - и аз бях така, преди когато пиех. Не исках да съм по-различна от другите, самосъжалявах се - "защо на мен" беше въпрос, който много ме тормозеше. Докато просто в един момент спрях да се питам това и се предадох. И приех, че с мен нещата са така. Един вид се "съгласих", че съм болна от алкохолизъм и за да съм добре трябва да се съобразявам с това. После стана по-лесно. С АА и моите нови приятели, които бяха като мен.
За дупката в душата - и аз имах такава. Направо си беше бездна. Но алкохолът само илюзорно я пълнеше. В действителност тя продължаваше да бъде там. 12-те стъпки ми дадоха начините, за да започна да я запълвам.
Хубав ден и пиши!
 
Сара Дата: Вторник, 04-02-2014, 4:20 PM |Съобщение 39
От скоро
Група: Потребител
Постове: 9
Статус: Извън линия
Здравейте, трезвеници и трезвенички.При мен всичо е оки-доки.Все по рядко се сещам за пиене и пушене-а както споменах при мен тези пороци са приятели.Чувствам се наистина великолепно и напоследък залитам към разни там здравословни диети, хранителни добавки ,детоксикации и тям подобни неща,които преди много мразех чета и слушам ,поради философията ми ,че "  утре може да ме блъсне камион, що да се занимавам с такива глупости".Сега съм мотивирана да направя още нещо полезно за тялото си. 
Вечерно време чета , ровичкам нещо в нета или гледам филм,което се оказа доста по-приятно от наливане с бира и пушене по кутия цигари на вечер.Ще ми се да се запиша и на някакъв спорт ,но много мразя пъхтенето и потенето в зала ,така че засега пропускам ,докато не се затопли и ...може би тенис ...но нищо не обещавам.Ооообаче работата с гоблена ...нъц...не стана-оказа се че гобленарка от мен няма да излезе.Карай-важното е ,че насочих вниманието и мислите си далеч от алкохола и работата върви.
 
elica Дата: Сряда, 05-02-2014, 10:39 AM |Съобщение 40
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
smile Привет Сара!
Радвам се за теб - че не пиеш. И че, както казваш - "работата върви". Ако вземе, че зацикли не се колебай да пишеш, да питаш, да споделяш.
Ще се радвам, ако продължиш да си тук с нас.
Хубав, спокоен и ползотворен ден от мен!
Прегръщам те.
 
bababunchi Дата: Сряда, 05-02-2014, 5:24 PM |Съобщение 41
От скоро
Група: Потребител
Постове: 9
Статус: Извън линия
Сара- Привет,зачетах се в поста ти по горе smile май и двете се бориме с няколко порока .И аз спирам цигарите успоредно с пиенето,но и имам да свалям 30 килца хихихи. в следствие на прекрасен пиянски живот подплатен с много мезета.То и прекаленото ядене си е болестно състояние. Желая ти успех във всичко smile
 
July Дата: Вторник, 11-02-2014, 1:46 AM |Съобщение 42
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
Тъй, тъй. Всичко наведнъж. 
Ако не е всичко наведнъж, няма да сме ние wink
Какво е това : "Първо най-важното."
и "Първите неща, на първо място!" ?
 
Сара Дата: Сряда, 12-02-2014, 11:06 AM |Съобщение 43
От скоро
Група: Потребител
Постове: 9
Статус: Извън линия
Здравейте ,отдавана не съм наминавала ,че бяхме по болници миналата седмица ,но вече всичко е наред.Наред е и здравословния живот и в чатност непиенето на алкохол.Тука стана две вечери сънувам ,че запивам ,но предполагам ,че се дължи на страха ми да не пропия.Ставам на сутринта и се радвам ,че всичко е било сън .
Поздрави на всички!
 
elica Дата: Четвъртък, 13-02-2014, 1:25 PM |Съобщение 44
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
smile  Здравей Сара!
Аз също сънувах в началото, че пия. Не ми се е случвало отдавна. Но помня неприятното усещане, което известно време ме държеше през деня, въпреки облекчението, че е било само сън..
Трезви и хубави 24 часа ти пожелавам!
 
Гост Дата: Вторник, 18-02-2014, 4:35 PM |Съобщение 45
Група: Гост





Здравейте, казвам се Ангел и съм на 28. Причината да не искам да кажа "аз съм алкохолик" е, че все още нещо вътре в мен ме спира да го призная, да го повярвам истински. Освен това дотолкова завися от чуждо мнение, че смятам, че след като за хората около мен все още не е такъв проблем, значи аз просто си пийвам. Даже понякога сякаш се радвам от факта, че ме наричат "Ачо бирата". Ужас. Съвсем неслучайно попаднах тук и надявам се не ви тормозя с излиянията (впрочем трудно ми е да споделям истини, затова така се оправдавам). Започнах да пия на 19 след голяма любов и куп глупости, които свърших и заради които изпитвах много силна вина, защото бях наранил доста близки хора. Оттогава започнах да решавам всеки проблем с бира - лека и успокояваща, социално приета, а и в началото в неголеми количества. Буквално за две години си "спечелих" гореспоменатия прякор. Работата ми е творческа, за хората около мен е нормално някой да пие, да пуши трева, естествено, в някакви норми. Постепенно започнах да пия бира отобяд. Спомням си, преди две години, започвах в 12:00 и приключвах или някъде на бар, или ако нямам пари вкъщи. Слава богу, че от две години работя на друго място и вече не мога да започвам да пия отобяд. Като направя една проста сметка, за последните 7 години, най-голямото ми постижение е 6 поредни дни без алкохол. Насилих се някак и бях толкова горд, че мога да не пия, че после започнах отново да пия бира до откат. Напоследък започнах да имам бели петна, не много, но имам. Тресе ме зверска вина след всяко напиване, излагам се, говоря глупости и т.н. Когато няма бира вкъщи, пия вино, а ако няма вино, и друго. Вече се прокрадват и суицидни мисли. Защото колкото и да се старая да се държа нормално, щетите са налице - вечно съм без пари и постоянно лъжа за причината, а истината е, че оставам така, защото когато пия ми падат всякакви прегради и не ми пука къде и какво харча. Започнах да взимам доста заеми и да залагам неща. Естествено, това не остава незабелязано за близките ми, но те мислят, че просто съм прахосник (аз съм и такъв в някакъв смисъл). Не мога да се понасям и, разбира се, започвам да се понасям с бира, докато не заспя след седмия, осмия литър... Може и по-малко. Страх ме е да посетя сбирка на анонимните алкохолици - чувствам се все едно се лигавя с бирата и сякаш ако никой не ми е казал "ти си алкохолик", то моето място не е там. Освен това се успокоявам с това чуждото "спокойно, ти само си пийваш". Днес е третия ми ден без алкохол. И е така, защото осъзнах, че започвам да се интересувам само от бирата, от собственото си нещастие и от това как да се справя с финансовите си "схеми". А осъзнах това, защото дължа пари и лъжа. Всъщност аз безобразно лъжа. Но в момента, в който нещата отново се успокоят, аз отново ще си кажа "спокойно, ти само си пийваш". И ме е страх, че така никога няма да се измъкна.
 
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz