Shundi пита - Page 2 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Shundi пита
hope Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:05 PM |Съобщение 16
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Споделянето е едно от нещата, които ми помогнаха да се възстановявам. Затова, опитвай се да пишеш тук, дори да не ти се иска много. И не забравяй, че споделеното от теб със сигурност ще помогне на някой, който те прочете. Все това ми напомняше моят спонсор от АА. smile
А за спортуването - доколкото знам, е едно от нещата, които помагат, и то доста, за постигане на трезвеност и за запазването й. Така че те поздравявам за него. smile

shundi , тук доста често поствам преводи от едни мисли за възстановяването. Наричат се "дар за днес". Но ти не се притеснявай, пиши, споделяй, ще бъдеш прочетен и тук, ще ти отговорим и тук! smile
Между другото, днешната мисъл взе че се оказа относно споделянето. smile
======================

Зад един способен мъж винаги има други способни мъже.
--Chinese proverb

Повечето от нас сме имали силното желание да "правим сами, по нашия начин" нещата в живота ни. Имахме идеята, че силата и независимостта означават, че не трябва да се разчита или да се търси и получава помощ от другите.
Сега, във възстановяване, ние се учим на много по-зрял и почтен принцип. Ние намираме сили да се развиваме най-пълно като членове на една общност – на възстановяващи се зависими.
Възможно е никога да не сме се учили как да помолим за помощ. Може би все още не сме се научили как да я приемем. Все още може да ни е трудно да изразим нашата благодарност за помощта, която ни се дава там, където сме днес.

Възстановявайки се, ние научаваме много уроци за тези неща. Ако сме активно развиващи се, ние ще получаваме помощ от други хора и ще я раздаваме щедро. Даровете на възстановяването ни дават достатъчно основания и възможности да изразяваме нашата благодарност. Ние вече не сме самотници. Сега имаме мрежа от приятели, които наистина се възползват от силата на другия, като я умножават.

Днес се моля за помощ в обучението ми като възстановяващ се, както и да мога да споделям силата си и да оценя силата на другите.
 
shundi Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:05 PM |Съобщение 17
С опит
Група: Потребител
Постове: 435
Статус: Извън линия
ДА имам ли нужда споделям, това е начина! Благодаря!
 
hope Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:05 PM |Съобщение 18
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
smile 

Още нещо за споделянето ми се иска да ти напиша. За негова голяма полза. Когато споделям - описвам проблема си, или ситуация която ме тревожи или плаши, или пък нещо на което се ядосвам или гневя, много често отговорите се появяват като от само себе си. Когато описвам честно себе си, поведението си. В АА го наричаме самоанализ и се учим да гоправим всеки ден - обикновено вечер, за да добием представа за деня си.
Например почувствах се ядосана, защото еди кой си не се съгласи със мен. А защо не се съгласи? Ами защото вероятно е мислел по-различно от мен. И защо това ме гневи? Ами защото искам да мисли като мен. И защо искам това? Защото искам да е като мен. Защото егото ми не допуска да бъде друг освен мен. Мога ли да променя това и как? Много просто - като приема, че слънцето не е само за мен, а за всички хора. И всички хора имат право да бъдат себе си, да имат свои ценности, точно като мене. 
По същия начин мога да разсъждавам и като пиша: Днес ми се допи. И защо? Защото се почуствах неудачник. Мога ли да променя това? Да - като приема, че няма и не може да има съвършени хора. Че всички имат своите слабости и неуспехи, но важното е да се поучават от провалите си, за да не се повтарят. И че не съм и не мога да бъда светец. но мога да се усъвършенствам. Мога да развивам силните си страни, положителното в мен, и да работя над слабостите и дефектите си - онези, които ми пречат да успявам.
Нещо се разписах много дълго, но просто ми дойде отвътре. Отново - прегръдки и попътян вятър! smile
 
shundi Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:05 PM |Съобщение 19
С опит
Група: Потребител
Постове: 435
Статус: Извън линия
Все още одържам фронта, мога да кажа, че не изпитвам чак такава жажда за алкохол...малко ми е странно да си лягам абсолютно трезвен, будя се няколко пъти през нощта, но започвам да имам повече енергия през деня, несъм толкова разсеян и заспал...абе друго си е :Д
 
hope Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:05 PM |Съобщение 20
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Радвам се за тебе!
Когато започнах да се възстановявам, гледах да се съсредоточа на добрите, хубави неща, които ми носи трезвеенето - подобно на тебе се чувствах по-енергична, беше ми по-бодро и някак свободно, леко. И не изпитвах онези ужасни угризения, че съм пила пак; започнаха да отстъпват срама и вината. И като виждах колко по-добре се чувствам, колко много нови и все полезни за мене ( а и за хората които ме обичаха) започнаха да се случват, ми беше по-лесно да си кажа " и днес избирам да не пия".:) Не знам, но да си казвам "няма да пия" ми звучеше някак негативно, докато "искам, избирам да не пия" - някак по-позитивно. Разбира се, всичко това ставаше по-лесно, като споделях и търсех помощ от приятелите, които се възстановяваха и моя спонсор; като се стремях да посещавам сбирки. При мен те бяха по скайп, тъй като в моя град няма живи сбирки.
Успех и днес, и ще се радвам да продължиш да споделяш! smile
 
hope Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:05 PM |Съобщение 21
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Ставаме такива, каквито мислим.

Можем да обогатим нашия вътрешен монолог. Можем да търсим компания на хора, които ни вдъхновяват с позитивния си подход към живота. Можем да приемем мисли на писатели, които насърчават нашите положителни емоции. Можем да решим да бъдем весели и оптимистични, само за днес.

Кого бихте предпочели да сте - някой, който се оплаква и недоволства от всичко, или някой, който изпитва радост да наблюдава играта на две катерички на дървото? Вие сте вашият постоянен спътник. Вашата компания може да бъде удоволствие или обратното, в зависимост от мислите и чувствата, които позволявате да останете в съзнанието си.

Работим по стъпки 4 и 5, за да изчистим мислите си, за да се освободим от онези, които потискат нашия дух. В Стъпка Десета ние продължаваме ежедневното духовно прочистване, така че да не допускаме натрупването на остатъците от негодувание и обезсърчение. След това в Единадесета стъпка съзнателно търсим насоки, за да се сдобием с мисленето, подхранващо човека, когото искаме да станем.

Днес ще упражня свободата на мисълта си.
 
hope Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:06 PM |Съобщение 22
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Ако единственият инструмент, който имате, е чук, имате склонност да виждате всеки проблем като пирон.
-- Abraham Maslow

Когато можем да погледнем по-задълбочено върху нашите проблеми, понякога можем да видим, че използваме неподходящи инструменти, за да се опитаме да ги решим. Това, което е необходимо да направим, е да се отдалечим за малко от проблемите си, и след това а ги погледнем от друг ъгъл. Това може да ни покаже съвсем нов контекст, в който нашият проблем се вписва, и в който е възможно дори да не е проблем.

Отдалечаването е трудно, когато сме дълбоко вкопчени в ситуацията. Когато изпращаме драстични послания като "сега или никога!", ние „завираме носовете си“ точно в проблема - позиция, в която е трудно да се поддържа балансиран поглед. А да спрем и кажем: "Ако не сега, а може би друг път" - това ни освобождава и ни позволява да си спомним, че животът е по-богат и по-разнообразен, отколкото сме си мислели, когато сме се вкопчили в проблема.

Мисленето ни може да бъде като чук - изравнява всичко. Това може да бъде нашият начин да се опитаме да контролираме резултата чрез нашата индивидуална борба. Но когато си спомним, че сме само малки части от един велик и красив дизайн, ние можем да предадем нашите проблеми на него.

За да бъда компетентен, ще търся най-подходящите за моята задача инструменти.

====================

shundi , приятелче, липсваш тук! smile Как си, какво става с тебе? smile
 
shundi Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:06 PM |Съобщение 23
С опит
Група: Потребител
Постове: 435
Статус: Извън линия
Тук съм, бях доста зает този уикенд...в събота на обяд бяхме на гости, изпих 1 бира и с това се приключи, добре съм, спортувам, малко със съня имам проблеми чудя се как да се справя с безсънието.

Съобщението поправено от shundi - Понеделник, 02-10-2017, 6:51 AM
 
hope Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:06 PM |Съобщение 24
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Не знам, но аз не бих рискувала и с една бира, нито с една глътка даже на какъвто е да било алкохол. А що се отнася до безсънието - и при мен беше много упорито, но с настъпването на повече непиене се пооправи. В книгата "Живот в трезвеност" пише (цитирам по памет), че когато на мозъка му се доспи, той ще си поиска неговото. smile А ако смяташ, че проблемът ти е сериозен и те тревожи много, би могъл да се обърнеш към лекар, за да ти се изпишат временно някакви медикаменти. Но от опит - намери смелост да му кажеш за проблема си с пиенето и вземай лекарствата само колкото време са ти изписани. Защото аз на времето родължих да си ги пия, докато не развих илекарствена зависимост, а абстиненцията при нея повярвай ми, е много , много по-тежка от тази с алкохола.

=========================

Всички хора - и тези, които допускат най-големите грешки, са човешки същества. 
 -Mary Kassan

Чували сме да казват, че за да направи човек грешка, но след това да продължи да опитва, е необходима смелост. Преди да започнем възстановяванвто си, ние обикновено се сривахме след грешки, чувствахме се твърде много объркани.  Сега се учим да се приемаме като хора, а не светци. Разбираме, че не е толкова голям проблем да бъдем несъвършени.

Ние се учим, че всички грешки имат своята стойност. Когато започнем да слушаме другите хора, нерядко изпитваме възхищение към тези, които споделят, че са допускали грешки, но въпреки това продължават да работят над проблемите си. Те наистина ни изглеждат смели. Изобщо не изглеждат слаби хора. Ако продължим да се вслушваме в хората, които изглеждат толкова човешки, постепенно започваме да виждаме светлината.

Днес се моля да осъзная, че нещата могат да бъдат наред, дори да нямам всички отговори.
 
shundi Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:06 PM |Съобщение 25
С опит
Група: Потребител
Постове: 435
Статус: Извън линия
Изпиването на бирата беше нарочно, наложих си, да изпия само една да видя дали ще ми се допие втора.Но ще спра с експериментите, ще послушам съвета ти.
 
hope Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:06 PM |Съобщение 26
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Съвета ми е от собствения ми опит. И аз съм го правила нарочно, даже понякога - ина инат. Да видя дали ще ми стане лошо, или пък да си изпробвам волята. Ами не можах, не успях. Т.е. правех го за известно време - докато не усетя, че ми става добре. Но като усетех, че ми е добре, си казвах "я да видим с още малко".... И неусетно, но бавно и славно се връщах на старото, гадно място.
Някъде бях чела, че да се "доказваме" с алкохола е все едно да играем на руска рулетка. Залогът обаче е твърде висок - здравето ( и нашето, и на близките ни) и живота ни - и в тесния, и в широкия му смисъл.
Ще се радвам пак да пишеш. smile
 
shundi Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:06 PM |Съобщение 27
С опит
Група: Потребител
Постове: 435
Статус: Извън линия
hope - това ме стресна, няма да си правя експерименти! Добре съм сега имам много работа и задачи, нямам време да мисля за алкохол и по-добре
 
shundi Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:07 PM |Съобщение 28
С опит
Група: Потребител
Постове: 435
Статус: Извън линия
По принцип алкохолната абстиненция (различна при всеки) кога започва да отшумява след прекратяване на употребата?
 
hope Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:07 PM |Съобщение 29
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Тя наистина е различна. От мои приятели знам, че им се е налагал детокс в болница и за кратко време - подходящи медикаменти. По лекарско предписание и контрол до пълното им спиране.
За себе си мога да кажа, че съм карала сравнително леки по време абстиненции от алкохол - 2/3 дена , може би защото пиех малко и по-леки питиета. Но вземах изв.време и успокоителни - с намаляващи дози до спиране - в зависимост от предписанието. Защото при мен изчезваха доста бързо треперене, гадене, световъртеж, но имах проблеми с безсънието и страха, по-скоро с вината и срама.
За сравнение - когато развих лекарствена зависимост и ми се наложи да спра хапчетата, преминах направо през ад и той трая повече от месец. Дано не ти се налага никога да го изживяваш. smile
Поздрави! smile
 
hope Дата: Четвъртък, 05-10-2017, 8:07 PM |Съобщение 30
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Чудесата са мигновени. Те не могат да бъдат призовани, те идват сами и обикновено в невероятни моменти за тези, които най-малко ги очакват.
- -- Katherine Anne Porter

Никой не може да ни накара да се възстановим или да протегнем ръката си, за да ни накара да работим по нашата програма. Може би е имало време, когато сме искали някой да го направи, особено в началото, но тези времена отминават. Колкото по-дълго живеем в трезвеност, толкова повече ставаме отговорни за себе си. Можем да бъдем благодарни, че сме останали във възстановяването – ден след ден. Преминавайки през радост и тъга, през сълзи – борейки се с трудни проблеми; установявайки мирни приятелства с нови приятели, наистина можем да кажем, че възстановяването никога не е скучно.

Много от нас дойдохме в програмата, защото нямахме друго място, на което да отидем. Чрез мистерията на нашия избор и Божията благодат с течение на времето ние се променяме. Тогава осъзнаваме, че обещанията за възстановяване се сбъдват. Както се посочва в Голямата книга, обещанията се "изпълняват за нас - понякога бързо, понякога бавно. Те винаги ще се сбъднат, ако работим за тях".

Моята благодарност и радост за чудото на възстановяването са безгранични.
 
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz