| magisd |
Дата: Сряда, 15-11-2017, 8:24 AM |Съобщение 51 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 342
Статус: Извън линия
| Правилно си разбрал shundi.Психиката ни е основния,ангажимент.С нея обаче трябва да се работи,тя не се променя сама с времето.Да спреш да пиеш и да не работиш върху себе си,се нарича сух алкохолизъм.Ако приемаш ,ча не пиеш заради някой,или пък само защото не трябва,или го приемаш като наказание и тъгуваш постоянно за времето дето си пил,пробива е неизбежен.За мен най важно бе да приема проблема, да изуча и да поискам искрено от цялата си душа да спра да пия.А след това започнах да работя върху себе си.Замислих се кога най често ми се допива,на първо място бе когато ме изкарат от зоната ми на комфорт,ядосам се например.Като спрях и например нещо ме стресне или ядоса,започнах да се уча да не реагирам мигновено,да не посягам към чашата в този момент,да изчакам.И видях,как нищо не е било,както ми е изглеждало докато пия.Давам пример отиваш на работа и те обвиняват несправедливо,съкращават те или просто нещата не вървят .Алкохолика мисли,че това е едва ли не кфая на света,няма търпение да се напие за да го преживее.А нормалните хора,го приемат,те знаят ,че ако днес не върви ,утре нещата ще се оправят,ако си съкратен ,може да е за добро и тн.Същото е и ако мъжа ти закъснее и не ти вдигне тел..Аз алкохолика на момента посягах към чашата създала цял филм в главата си,дали,че нещо лошо се е случило или пък ,че е с друга.И в повечето случай се оказва,че това си е имало основателна безобидна причина,от която аз съм направила огромен проблем.Аз се научих на търпение,и да приемам нещата който не зависят от мен.Уча се и до днес да не реагирам прибързано,да броя до десет,да не пия в критичен момент и да се рафвам на живота без алкохол.
Съобщението поправено от magisd - Сряда, 15-11-2017, 8:26 AM |
| |
|
