Безсилието ни поставя на едно място - Форум на АА в България
|
Безсилието ни поставя на едно място
| |
| detenazaleza |
Дата: Вторник, 14-06-2011, 7:41 AM |Съобщение 1 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 327
Статус: Извън линия
| „Ние сме по-добри, отколкото предполагаме. Ако направим така, че постоянно да го разбираме, ще се примиряваме с по-малко."
-Anonymous
Ние всички сме прекрасни, способни хора, достойни за любов и щастие. Всички имаме свое място на света, и всяко място е неповторимо, уникално.
Проблемът е, че не можем да повярваме в това. Свикнали сме да мислим само и предимно за своите негативни качества и бяхме експерти в това да се подценяваме. Трудно ни е да вярваме и да приемаме нашите собствени доброта и положителните си качества.
Ние трябва да имаме силата да избирем да променим своето мислене - ако искаме да го променим, да стане то позитивно. Нужен е и смел човек, който да получи, да приеме позитивизма с надежда.
Възстановяването, спирането на употребата са достатъчно доказателства, че сме смели.
Понякога хабим много от своето време, повтаряйки си: „ не съм достатъчно добър за тази работа”, „Тя/ той е твърде добър за мен” или „ не заслужавам този комплимент.”
Съзнателно или не, но когато го правим, обикновено е защото дълбоко в себе си се чувстваме недостойни. Много от нас са се чувстват по-малко ценни или маловажни в сравнение с другите – напр. с хората, с които работят. Така се стига само до това, че никой не може да бъде наш партньор или приятел.
Истинско смирение се постига, когато спрем да се срамуваме или пък обратно – да се възгордяваме, и започнем да се приемаме като не по-лоши и не по-добри от всички други хора. Когато приемем, че всички хора са като нас.
На нашите сбирки безсилието на всеки един от нас ни поставя на едно и също място.
В очите на Бог всички сме равни - и предишното сравняване с другите, което изглежда толкова значимо, в крайна сметка започва да изглежда глупаво.
”Touchstones” by Anonymous
|
| |
| |
| Guest |
Дата: Четвъртък, 14-07-2011, 1:09 PM |Съобщение 2 |
Група: Гост
| как пък не ?прекрасни свободни хора 
щом нямаш кинти щом бачкаш като роб и пак нмаш нишо значи че не си човек и кото на нечовек му трябва само пиячка и дрога
къв позитивизъм като от секъде е негативизъм кви 5 лв?
и да си прял пиенето пак ще пропиеш като попаднеш в гадния социум .
|
| |
| |
| detenazaleza |
Дата: Петък, 15-07-2011, 6:47 AM |Съобщение 3 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 327
Статус: Извън линия
| Quote (Guest) щом нямаш кинти щом бачкаш като роб и пак нмаш нишо значи че не си човек
Всеки разбира свободата по различен начин. Аз бях в окови преди да дойда в АА. Страха от действителността и реалността ме беше така сковал, че не можех да видя нищо, изпитвах страх от всичко и всички, в един момент просто не ми се живееше. Когато съм трезва изпадам в самосъжаления, страхове, мисълта че нищо не става от мен и живота ми е провал не ме напускаше. Единствено алкохола ми даваше свободата на мисълта. Алкохолизма е трисъставна болест - на ума , тялото и душата. При мен душевната страна на болестта беше и е най - силно развита. Умът ми бе запаменил само какво ми дава алкохола и как се чувствам когато в организма ми попадне малко количество от течността - човек със сили когато . Несъмнено при най - малкото нещо умът ми казваше - пии, пии и аз пиех, защото не знаех друг начин за да се преборя със страховете си. Благодарение на АА разбрах, че живота е прекрасен и мога да живея днес, в социума и без алкохол. Чувствам се свободна , чувствам се човек, чувствам се щастлива. Нямам къщи, палати, пари, не съм модел, но когато сутрин отворя очите си се усмихвам и благодаря на бог за това. Щастлива съм от това, че днес мога да съм част от света, че се харесвам такава каквато съм, че приех себе си такава каквато съм, че ден по ден вървя и се уча как да живея днес , в реалността а не да изпадам в алкохолна забрава далеч от всички и всичко. Днес имам много приятели, имам всичко което ми е необходимо за да живея. Днес съм човек , а не развалина. Материалните блага не са всичко. Бог дава толкова колкото ти трябва. Открих богатството в други измерения и това ме прави наистина щастлива и е донесло щастие на хиляди по света.
Възстановилите се и щастливи алкохолици са хиляди по света . Вярвам, че който търси щастие намира. С божията помощ и божията подкрепа.
|
| |
| |
| Guest |
Дата: Петък, 15-07-2011, 1:53 PM |Съобщение 4 |
Група: Гост
| там в АА трябва ли да имаш спонсор?
|
| |
| |
| detenazaleza |
Дата: Петък, 15-07-2011, 3:18 PM |Съобщение 5 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 327
Статус: Извън линия
| Благодарение на наставничеството /спонсора/ новодошлият знае, че на света има в крайна степен един човек, който напълно разбира ситуацията и се грижи за него – това е човек, към когото без притеснения може да се обърне, когато се появят съмнения, въпроси или проблеми, касаещи алкохолизма. Наставничеството дава на начинаещия разбиращ, доброжелатен приятел, когато нуждата от такъв е по-остра от всичко.
/от меню - от категории - има под категория Интересно и полезно можеш да прочетеш Въпроси и отговори за спонсорството ( наставничеството) в АА./
Аз лично се опитах сама да работя по програмата и не успях.
Тогава помолих за помощ. Помолих един човек /възстановил се алкохолик, човек работещ по програмата от АА от години, да ми помогне и да ми каже какво е направил той за да се чувства добре. Ден по ден ме води за ръка и ми помага. Той е най - добрият ми приятел. С него споделям всичките си страхове и всичките си терзания, човека с който всяка вечер си пиша и на който всяка вечер пращам анализ на действията си за деня, човекът който ми помогна днес да живея усмихната и който продължава да ми помага. Без спонсор според мен няма как да се възстановява един алкохолик.
|
| |
| |
| ctefka |
Дата: Петък, 19-08-2011, 4:45 PM |Съобщение 6 |
От скоро
Група: Потребител
Постове: 5
Статус: Извън линия
| Медитация
„Където двама или трима са обединени в едно, аз ще бъда там между тях.”
Когато Бог открие двама или трима човека в съюз, които искат единствено Неговата воля да бъде изпълнена, които искат единствено да Му служат, Той има план, който може да се разкрие за тях. Божията милост идва при хората, които са заедно на едно място и са единодушни. Съюз като този върши чудотворна работа. Бог е в състояние да използва такива хора. Само добро може да дойде чрез такива просветени хора, обединени в една група от една и съща цел и един и същи ум.
Молитва
Моля се да мога да бъда част от обединена група.
Моля се да мога да допринеса със споделянето си за основната света цел.
Благодаря ти detenazaleza,че качваш тези мисли във Форума.Преди това и други са го правили-и на тях благодаря и на всички,които пишат и четат-благодаря!
Днес ме провокира да пиша точно тази медитация-за 15 август.Интересно е,колко магически са тези мисли,изстрадани от опита.Мисля,че това е Бог,така както аз го
разбирам-точно това усещане,че не си сам и че има някаква свързваща ни енергия,дори и да не сме се виждали.
Та се замислих за моя път в АА-лъкатушещ,но си е мой и затова се надявам да мога да го предавам истински.Когато дойдох в началото ходих пияна на сбирки-тръгнах си с усещането,че съм различна-видях веселие,а аз бях мрачна-това беше преди 3 години и го разбрах от спонсора ми-дори не си спомням точно защо не съм повярвала-всъщност то е ясно-не ми се е разделяло с алкохола.Умирала съм,ама ми се е искало да си запазя моето си-нали все пак страдаме от манията,че ще успеем някой ден да се справим сами.А може би не беше и това-мисля,че по скоро вече ми беше все едно дали ще живея,камо ли дали ще се оправя.Последваха запоите с делир,теглене на заеми-бях изтеглила 15 000 лева,които похарчих за 2 месеца-за подаръци на семейството-да си изкупвам вината-пиейки.Какви абсурди само!Достигнах състоянието,което беше точно преди да полудея напълно-моето дъно,след което дойде чудото АА.Пак не помня как попаднах за втори път-не е ли Бог това?Оттук тръгнах на сбирки и след като изпаднах във възторг сметнах,че вече съм добре и два пъти –на третия и шестия месец се запих.Този път наистина знаех,че няма връщане назад и че само АА може да ми помогне.Но за сбирките...Отначало,когато се изказвах изпитвах неудобство-дали ще кажа това,което ще се хареса на другите-пак не бях съвсем аз.И след като свършеха си тръгвах-да живея моя си живот.Там се зареждах,после пак си правех същото-съвсем разбираемо след като работех без спонсор и правех това,което ми беше най лесно и удобно.И постепенно след една година трезвост дойде срива.Не пих,но бях на ръба.Сега работя със спонсор.Имаме си нашата домашна група,в която се чувствам уютно и мога да бъда истинска.Но пак усетих,че ми липсва нещо.Пак усещах недоволство и разбрах-надявам се вече не само със ума,но и със сърцето-че не мога да разделям моя живот и тоя на АА.,,Да прилагаме тези принципи във всичките си дела,,...Мислех си,че съм се променила вече,но разбрах-не давам достатъчно.Нормално е-аз съм алкохолик,който винаги ще иска да избере по-лесното.А в моето съзнание винаги ще има ефекта от алкохола.И винаги ще искам нещо бързо да ми донесе удоволствие.Но аз старите удоволствия си ги знам и те нещо хубаво не ми донесоха.И сега понякога ги практикувам-и дори трезва съм нещастна.Защото програмата е това-да се отдадеш напълно-иначе ще съм си същата.Има едно изречение от голямата книга,което винаги ме е стряскало,но е толкова истинско-като всичко всъщност-,,..Ако не действа,той сигурно отново ще започне да пие,а ако пие със сигурност ще загине,,.Е,аз не искам да пробвам!Страхувам се-днес ще действам-скромно.Знам,че Бог е с мен!
Бъдете трезви!
|
| |
| |
|
Боже,
дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим
и мъдростта да разбираме разликата.
|
| Site created in uCoz |
|
