Триълълникът на обсебването - Форум на АА в България

Когато се родим, ние осъзнаваме единствено себе си, ние сме вселената. Ние не възприемаме много неща, освен своите основни нужди и ако те са задоволени, то ние сме доволни. С разширяването на нашето съзнание,  започваме да възприемаме и света извън нас. Откриваме, че около нас има хора, места и неща, които задоволяват нашите потребности. На този етап ние също започваме да правим разлики и да развиваме определени предпочитания. Учим се да искаме и да избираме. Ние сме центъра на разрастваща се вселена и  очакваме да ни бъдат осигурени нещата, от които се нуждаем и които искаме. Изворът на нашето задоволство като по чудо се прехвърля от удовлетворяването на нашите основни нужди към сбъдването на мечтите ни.
Повечето деца, след известен период от време, започват да разбират, че външният свят не може да осъществи всичките им желания и нужди. Те започват да постигат онова, което не им достига със собствени усилия. С намаляването на тяхната зависимост от хора, места и неща, те започват все повече да разчитат на себе си. Те стават по-самостоятелни и научават, че щастието и удовлетворението идват
отвътре.
Повечето продължават да съзряват; те осъзнават и приемат своите качества, недостатъци и ограничения. На определен етап, те обикновено започват да търсят помощта на Сила, по-могъща от тях самите, която може да им осигури нещата, които те не могат да осигурят сами. За повечето хора, съзряването е естествен процес.
Като зависими, обаче, ние изглежда сме се препънали по пътя. Изглежда никога не надраснахме егоизма на детето. Изглежда, ние никога не открихме начин, както другите, сами да удовлетворяваме своите потребности. Ние продължихме да зависим от света около нас и отказвахме да приемем, че няма да ни бъде дадено всичко, което искаме. Ние станахме себеобсебени; нашите желания и нужди станаха изисквания. Ние преминахме една граница, след която задоволството и удовлетворението станаха невъзможни.
Хора, места и неща не можеха да запълнят празнината в нас и ние реагирахме с негодувание, гняв и страх.
Негодуванието, гневът и страхът създават триъгълника на себеобсебването.
Всички дефекти на характера ни са форми на тези три реакции. Себеобсебването е сърцевината на нашето безумие. Негодуванието е начинът, по който повечето от нас реагират на миналото си. Негодуванието е преживяването на минали събития отново и отново в нашите умове. Гневът е начинът, по който много от нас се справят с настоящето. Това е нашата реакция за отричане на реалността. Страхът е онова, което чувстваме, когато мислим за бъдещето. Това е нашият отговор на непознатото; фантазия, обърната наопаки. Тези три неща са проява на нашето себеобсебване. Те са начинът, по който ние реагираме, когато хора, места и неща (минало, настояще и бъдеще) не живеят според нашите изисквания.