Дар за Днес - Page 11 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 11 of 111 « 1 2 … 9 10 11 12 13 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Сряда, 16-07-2014, 9:44 AM |Съобщение 151 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Живей така, че да си признателен на всеки свой ден. -Will Rogers За нас е предизвикателство да се научим да живеем в настоящето, но Стъпка Десета ни посочва начина.Това е стъпка, скоято да поддържаме възстановяването си, начин да останем близо до себе си. Когато сме постоянни в самоанализирането на своите мисли, чувства и поведение, ние се себеприемаме, така се учим и на любов към себе си. В миналото последното нещо, което искахме да направим, беше да бъдем честни. Сега приемаме,че нашите недостатъци са само това: недостатъци. Те са част от това,което сме, и всяка част от нас е важна част. Да си правим лична инвентаризация не означава да се самоосъждаме. Тя ни дава възможност да разглеждаме поведението си честно, нo и с обич. Тя е едно потвърждение, че духовният растеж е процес за целия ни живот. Да отделяме време за личната си инвентаризация е начин, с който да си казваме, че нашите потребности са достатъчно значими, че положителните ни качества са важни, че недостатъците на характера ни са също важни. Днес ще отделя време за инвентаризациятаси. Ще призная всичко, което нося в себе си; ще приема моите грешки; ще благодаря за положителните  сичерти; ще бъда признателен за всичко, което съм постигнал; ще изживея деня си вблагодарност и признателност.

hope Дата: Четвъртък, 17-07-2014, 10:58 AM |Съобщение 152 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Aко не сега, то кога? --The Talmud Толкова е лесно да отлагаме нещата... Понякога сме като Скарлет О'Хара– героинята от „Отнесени от вихъра”, която се надява на по-добър живот, като си казва: "Винаги има утре. Утре ще го мисля". Но дали винаги има утре? Ако живеем твърде дълго, разчитайки на утрешните дни, може да се окаже, че само отлагаме нещата, които трябва да свършим сега. Същевременно и да пропуснем днешните възможности за постижения. А ако „утре” никога не дойде? Какво би станало, ако цялото време, които ни трябва за да направим нещата, които искаме, се простира само до часовете, оставащи ни днес? Преди ние вярвахме, че нашето време е безкрайно и няма цел или задача, които да са толкова важни, че да не може да се отложат. Във възстановяването разбираме, че времето за постигане е Сега. Както и времето, в което да живеем, е сега. А когато „утре” дойде, ще трябва да  живеем за утрешното „днес”. Ако не повярваме, че „днес” е най-големият ни дар, ние никога няма да знаем как да живеем за днес. Всичко, което искаме да постигнем, да научим, да споделим, може да започне днес. Ако не живеем по най-добрия начин, който можем точно сега, то кога? Висша сила, помогни ми да се науча да използвам разумно времето си. Помогни ми да избягна отлагането на необходимите за днес неща. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 17-07-2014, 10:59 AM

hope Дата: Петък, 18-07-2014, 11:03 AM |Съобщение 153 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за Деня: Когато дойдох в Програмата, намерих хора, които знаеха какво точно имам предвид, когато най-накрая разказах за страховете си. Оказа се, че те са били там, където бях аз; те ме разбираха. Оттогава научих, че на повечето от страховете ми трябва да гледам, като ги вадя на светло. Като добия представа за същността им и един вид ги проектирам. Нормално е, например, да храня на "заден план" страх, че лицето което обичам, може да ме изостави. Но когато страхът ми добие предимство пред реалността и действителното ми отношение с човека, когото ме е страх да загубя, тогава аз съм в беда. Моята отговорност към самия мен включва следното: Аз не трябва да се страхувам от нереалното,от неща които не съществуват. Днес се моля: Моля се за Божията помощ, която да отпъди страховете ми - тези които са плод на мои фантазии, чудовищни ​​мисли и проекции на бедствия, които нямат отношение към настоящето. Моля се да стесня фокуса на моето въображение и да се съсредоточа върху  „Тук и Сега” винаги, когато стана склонен да виждам бъдещето през „увеличително стъкло”. Съобщението поправено от hope - Петък, 18-07-2014, 11:05 AM

hope Дата: Събота, 19-07-2014, 9:56 AM |Съобщение 154 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Моралната инвентаризация ни помага да се изправяме лице в лице срещу проблемите си Нашата програма ни призовава за "дълбока и безстрашна" морална инвентаризация на самите себе си, и не само в началото, но и в продължение на целия ни нов начин на живот. Какво означава тя? Преди всичко – да бъдем напълно честни за това кои сме и какви сме всъщност. Ние не бива да омаловажаваме нашите проблеми, за да се избегнем личната си отговорност. Това няма да ни доведе до онова духовно прочистване, от което имаме нужда за да водим истински трезвен живот. Имаме нужда не от някакви повърхностни, а от дълбоки промени в характера ни, в поведението, в мисленето ни. Да бъдем напълно честни е трудно, понякога болезнено трудно. Но става по-лесно, когато си припомним, че всичко е за нашето благо, за собственото ни  възстановяване. Ние получавамедуховни  дарове пропорционално на честността, с която работим по нашия списък по Стъпка Четвърта. Ако нашето търсене е дълбоко и безстрашно, резултатите ще бъдат далеч по-всеобхватни и съществени. Днес няма да бягам от изправянето в лицето на истината за мен. Когато съм честен и  непредубеден, всичко което е нужно за самоусъвършенстването ми, ще се разкрива пред мен.

hope Дата: Неделя, 20-07-2014, 1:00 PM |Съобщение 155 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Животът e пълен с уроци, които можем да научим. Ние можем да ги запомним и споделяме с другите, или да ги забравим и да ги учим отново.  - Jan Pishok Това, което е предназначено да научим в този живот, ще продължи да ни се показва, докато осъществим нужния "контакт" с него. Всеки един  опит е малка част от голямата картина на живота, която се разгръща пред нас непрекъснато.  Ако е необходимо, ние можем да получим нужната ни информация отново и отново. Но преди всичко трябва да се откажем от страха си за това къде отиваме и как ще стигнем до там. Когатосе поверим на Висшата си сила, ние сме в  грижовни, способни и любящи ни ръце. Ние ще стигнем до правилното местоназначение в точното време. В програмата за възстановяване се учим да споделяме с другите това, на което са ни научили нашите преживявания. Има ли по-добър начин да си припомним това, което сме научили, от това да го разкажем на другиго?! 12-стъпковата програма е така направена,  че движим ли се по нея, ще опростим живота си. Стъпките ни превеждат през всяка ситуация,  освен това,  с тяхната помощ ние никога не изпитваме срам, ако се нуждаем от припомнянията на усвоените с тях уроци. Днес ще помогна на другите чрез споделяне на моите собствени преживявания. В този процес самият аз ще изживея отново същността на уроците, които съм научил.

July Дата: Неделя, 20-07-2014, 11:09 PM |Съобщение 156 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия здравей Иво. Вече не си сам. Ще я получиш. Пиши нещо повече. Ако желаеш тук. Ако желаеш на мейла ми е: July_mf@abv.bg п.п. отделих апела ти в нова тема

hope Дата: Понеделник, 21-07-2014, 9:51 AM |Съобщение 157 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Никой не може да изглежда глупаво,  ако задава въпроси и търси техните отговори.- Charles P. Steinmetz Ние често пропускаме възможността да зададем въпрос, защото не искаме да се чувстваме неловко или глупаво. В миналото – като активни зависими, ние бяхме прекалено заети в опитите си да изглеждаме всезнаещи и контролиращи всичко; винаги знаехме това, което ни трябваше да знаем. Сега, във възстановяването, изграждаме нов начин  на живот, и в него осъзнаваме, че не можем да живеем живота си сами; че има много неща, за които трябва да зададем въпроси, да питаме. В това отношение можем да научим много от децата. Когато става дума за задаване на въпроси, те са свободни от задръжки, и са толкова чудесни! В резултат научават много неща, а техният свят се разширява. Ние опознаваме по-добре и себе си, и другите, когато задаваме въпроси, когато търсим нови знания. Ние нямаме нужния опит, не сме научили, прочели  или  чули всичко, което трябва да знаем, така че ние имаме много въпроси, особено в областта на възстановяването. Сега ни е ясно, че можем попитаме за всичко, което ни интересува, и това е o.k.;  че отговорът може да помогне за подобряване качеството на живота ни. Колкото повече търсим и питаме, толкова повече ще научим, така ще постигнем и повече душевен мир и спокойствие. Подобно на децата, нашите умове са гладни за знания. Днес се моля да задавам въпроси, без да се притеснявам дали ще изглеждам глупаво, и да отговарям на въпросите си по най-полезния начин, който мога.

hope Дата: Вторник, 22-07-2014, 10:06 AM |Съобщение 158 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за Днес: Фразата"Живей и остави и другите да живеят" може да бъде изключително полезна, когато имаме проблеми с толерирането на поведението на други хора. Вече знаем със сигурност, че опитите да контролираме чуждото поведение - на когото и да било, и без значение колко обидно, неприлично или порочно е то, биха ни стрували пробив във възстановяването. Нашето собствено възстановяване е важното, и както не трябва да се страхуваме от хора или ситуации, които ни причиняват дискомфорт, така и трябва да полагаме специални усилия, за да се опитаме да разберем другите хора - особено тези, които ни се струва че се отнасят с нас погрешно или зле. Мога ли да приема факта, че за възстановяването ми е по-важно да разбирам, отколкото да бъда разбран? Днес се моля: Когато усетя, че се впримчвам в неприятното за мен поведение на някой друг, се моля първо да опитам всичко възможно, за да го разбера. След това, ако моята собствена трезвеност изглежда застрашена, се моля да имам куража да се махна от ситуацията. Днес ще помня: Живей и остави и другите да живеят. Съобщението поправено от hope - Вторник, 22-07-2014, 10:07 AM

hope Дата: Сряда, 23-07-2014, 8:57 AM |Съобщение 159 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Няма човек, който да враг на всички, нито приятел на всички, но всеки може да бъде учител за всички. --Florence Scovel Shinn Във възстановяването се учим да бъдем отворени за възможностите на днешния ден. Те изобилстват в живота ни. Нито едно обстоятелство, в което се намираме, не е пагубно за нашия напредък. Нито едно взаимоотношение- било на работа или у дома, не е излишно за нашето развитие. Уроците – с техните учители, са навсякъде около нас. И когато станем готови за нов урок, той ще се появи. Ние можем да останем удивени от чудото на живота, което ни се предлага днес. Можем да бъдем благодарни на нашите „вчера” за уроците, които са нипреподали. Можем да погледнем с надежда към идните дни – за даровете, които ще ни донесат всички те, стига да сме отворени за уроците, които ще дойдат утре. Във възстановяването ние сме на специално пътуване, със специална цел,  и възстановяването на всеки един е уникално за него. Нито някаква бариера, нито някакъв труден човек или трудно време не могат да прекъснат нашия напредък. Всички преживявания са просто за да ни научат на това, което все още трябва да научим. Доверието в добротата на всички хора, на всички ситуации,на всички пътища към прогреса ще ни помогне да преодолеем страховете си, каквито и да са те, а това ще ни даде свободата да се движим с по-бърза крачка и с увереност. Дванадесетте стъпки ни помагат да разпознаем учителите в нашия живот. Те ни помагат да отстраняваме тежестта на миналото, освобождават ни, за да можем да приемем и да се поверим на волята на Бог, когото опознаваме като своя нов учител. Аз съм ученик на живота. Мога да се уча само ако отворя съзнанието си за моите учители.

hope Дата: Четвъртък, 24-07-2014, 10:38 AM |Съобщение 160 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бъдете търпеливи с грешките на другите, тогава и те ще бъдат търпеливи с вашите. Как се чувствате, когато някой, когото познавате, прави грешка? Какво се случва, когато шефът ви допусне грешка и се налага да работите извънредно, за да я оправите? Как се чувствате, когато касиерът ви ощети; когато пощата губи ваша пратка; когато механикът не може да поправи повредата? Повечето от нас се гневим. Тъй като повечето от нас още в детството си бяхме изградили убеждението, че сме жертви, ни изглежда съвсем естествено и като възрастни да се чувстваме по същия начин. Ние си представяме, че всички тези хора действат по някакъв начин против нас, че те всички по някакъв начин  искат да ни накарат да страдаме. Но всеки прави грешки. Кой от нас  е съвършен? Ние също допуснахме много грешки в живота ни, които най-вероятно са довели до неудобства (най-малко!) на другите. Ако можем да се научим да се отнасяме към грешките на другите с търпение и разбиране, а не с гняв и негодувание, ще открием, че и другите се отнасят към нас по същия начин – с разбиране и търпение. Дали мога да приема грешките на другите с разбиране - така, както бих искал и те да приемат моите? Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 24-07-2014, 10:40 AM

hope Дата: Петък, 25-07-2014, 9:43 AM |Съобщение 161 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вземи от другите урока, от който можеш да се възползваш. - Terence Нашата Дванадесет Стъпкова програма ни предлага най-доброто образование в света, без никaкво заплащане. Всички възстановяващи се има на какво да ни научат, ако ги слушаме. Всеки от нас има уникален набор от преживявания и опит, проблеми и решения. Един от друг можем да научим за възстановяването и изобщо за света. Можем да чуем какво означава да живееш на улицата, дори и да не сме загубили всичко заради зависимостта си. Можем да научим как другите намират отново семействата си чрез програмите, в които участват и те. Можем да се запознаем с проблемите, с които някой се е сблъскал на работа, как да ги избегнем, и как да ги решим. Опитът на другите ни дава редкия шанс да разширим хоризонтите си. Можем да се научим какво е да се чувстваш като член на малцинство, как да обичаме достатъчно себе си без да нараняваме другите, как да триумфираме след беда. Най-важното - като се вслушваме в другите с уважение и любов, ние можем да се научим да ценим наистина другите хора, дори и тези, които са различни от нас. Днес се моля да оценя познанията, които ми предлага моята Дванадесет Стъпкова програма. Моля се да продължа да уча.

hope Дата: Събота, 26-07-2014, 8:58 AM |Съобщение 162 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Благодарност Понякога в живота нещата се случват прекалено бързо. Едва сме разрешили определен проблем, когато ни връхлитат нови два. Може да се чувстваме страхотно сутринта, но до вечерта да се потопим в нещастие. Всеки ден се сблъскваме с промени и предизвикателства. Изправени сме пред личностни конфликти и разочарования. Често, когато се чувстваме претоварени, не можем да видим уроците в тези преживявания. Една простичка концепция може да ни измъкне и от най-стресиращите ситуации. Тя се нарича благодарност. Научаваме се да благодарим за проблемите и чувствата си. Благодарим за начина, по който стоят нещата. Дори нещо да не ни харесва особено, ние все пак благодарим. Докато стане обичайна, благодарността трябва да се практикува подобно на всеки нов навик – дори да не ни се иска. Благодарността ни помага да спрем с опитите си да контролираме резултатите. Тя отключва позитивната енергия в живота ни. Тя е алхимията, която превръща проблемите в благословии, а неочакваните неща - в дарове. Днес ще бъда благодарен. Посредством благодарността ще започна процеса, който превръща болката от днес в радост утре.

hope Дата: Неделя, 27-07-2014, 9:52 AM |Съобщение 163 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Понякога годините ни учат на много – на повече от това, което дните винаги са знаели. - Ралф Уолдо Емерсън Не се налага да знаем всичко днес, нито можемда го знаем. Не знаем, а и не можем да знаем защо някои хора действат по определен начин, или защо ние сме зависими, когато други не са. Всичко, коетотрябва да знаем днес, е какво да направим, за да запазим възстановяването си за този ден. Това означава да правим малките неща, които са необходими точно сега. Ние живеем живота си във всеки един момент, иможем да бъдем благодарни за това. Няма нищо тoлкова трудно, което да не може дабъде направено точно в този момент. Ние сме чисти и трезви днес, сега, така израстваме постепенно. И ако се опитаме да живеем пълноценно днес, ще разберем, че трябва да даваме най-доброто от себе си във всеки момент на деня. Днес се моля да живея живота по най-добрия начин,  който мога Сега, в Настоящето.

hope Дата: Понеделник, 28-07-2014, 11:16 AM |Съобщение 164 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Има толкова начини да се живее и расте, колкото са и  хората. Но нашият собствен начин е единственият, който би трябвало да е от значение за нас. --EvelynMandel Желанието да контролираме другите хора, да ги направляваме как да живеят както на нас ни се иска, прави невъзможно постигането на душевен мир и спокойствие. А именно последните са целта, към която се стремим в тази програма за възстановяване, в този живот. Ние всички сме безсилни спрямо останалите, и признаем ли го, се освобождаваме от голяма тежест. Непосилната тежест, която носехме преди – в активната си зависимост. Сега – възстановявайки се, приемаме, че контролирането на нашето собствено поведение е достатъчно важно. И то изисква поемането на личната ни отговорност, но само така се сдобиваме с нужните ни свобода и мир. Ставаме емоционално зрели хора. Да се​​научим да се държим отговорно за самите нас изисква практикуването му. Повечето от нас - в тази програма за възстановяване, сме се държали безотговорно през голяма част от живота ни. Емоционалната зрялост е трудна и бавна за постигане, но всяко едно отговорно действие, което извършим, ни дава кураж за друго,  следващо, после още едно. Нашето собствено удовлетворение е страничен продукт от натрупването на собствените ни отговорни действия. Действията на другите не бива да засягат процеса на възстановяването ни. Днес ще прегледам внимателно поведението си. Ще помня, че отговорното поведение е това, което ме води до духовно израстване, до душевния мир и спокойствие, които търся. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 28-07-2014, 11:20 AM

hope Дата: Вторник, 29-07-2014, 10:04 AM |Съобщение 165 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бъдете себе си. Кого другиго можете да изразите по-добре?  -FrankJ. Giblin, II На кориците на почти всяко списание има филмови звезди и известни личности. Повечето от нас искаме да изглеждаме като тях - атрактивни и бляскави хора. Да носим това, което те носят; да ядем това, което те ядат;  косата и прическата ни дабъдат катотехните. Посланието, което си даваме, е: Да не бъдем себе си, да бъдем като тях - т.е. като някой друг. Винаги ще  има някой, който изглежда по-добре от нас, с повече пари, с по-добри резултати  на тестове, или с повече творчески умения.  Ако винаги се опитваме да имитираме други хора, няма да търсим себе си, няма  да се вглеждаме в себе си и да се грижим за себе си. Имитацията може да бъде най-искрена форма на ласкателство, тя ни пречи да бъдем себе си. Трябва да  спрем акцентуването върху това, което  другите имат, а ние нямаме. Трябва да погледнем навътре -  в своите добри качества, както и в недостатъците  си.Трябва да видим кои сме, когато сме себе си. Животът  не се състои от хора, които са само добри и лоши, само щастливи  и тъжни, само  бедни  и богати, само красиви и грозни. Животът сесъстои от хората такива, каквито  са. Ще започна  да изразявам себе си. Моля се да покажа на другите  истинския мен, а не някаква имитация.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 11 of 111 « 1 2 … 9 10 11 12 13 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: