Сама.. - Форум на АА в България
|
Сама..
| |
| Marina007 |
Дата: Петък, 30-05-2014, 11:06 AM |Съобщение 1 |
От скоро
Група: Потребител
Постове: 4
Статус: Извън линия
| Здравейте,
името ми е Марина и съм алкохоличка.
На 28г. съм, и аз не знам как и защо започна моята афера с алкохола... За
толкова години непрекъснато търсех утеха в алкохола... Когато съм
нещастна пиех, когато съм щастлива пиех, когато ми е скучно пиех, с
приятели пиех и сама пиех (любимото ми напоследък, да се напивах вкъщи
сама докато легна до безпаметност пияна, поне не се излагах, мислех аз, а
Бог ми е свидетел колко съм се излагала заради напиванията ми).
Алкохолът ме ограби, душевно най-вече и ограби всичко ценно, на което държах...
Пиейки до безпаметност, тъй като почнех ли да пие- то е до безпаметност,
ставах агресивна към хората които най-малко заслужават, правех сцени,
държах се гадно- неща, които никога не помня, защото за мен белите петна
са най-честото проявление след употреба на алкохол...Голямото излагане,
особено когато чуя на следващия ден как съм се държала и какви съм ги
говорила...
Опитах се да спра на няколко пъти, говорих с терапевт, не мисля че помогна много,
така и не се наканих да посетя АА срещи, за което днес съжалявам.. Успях
да спра последно за 4 месеца, когато годеника ми реши да ми даде
последнен шанс (мисля че около 7ми 'последен шанс') за мен да докажа че
повече няма да пия и няма да правя сцени, каквито му правя като съм
пияна като прасе... Е, след 4 месеца. без да му мисля много, си поръчах
коктейл- какво пък толкова един коктейл, напих се отново до безпаметност
неусетно, направих сцена и годеникът ми ме заряза.. Не мога да му се
сърдя.
Да, алкохола е много много коварна болест и имаш ли я, не можеш да се шегуваш с нея. Руши всичко, аз имах
пред себе си щастливо и светло бъдеще, но алкохола бе по-силен...и
ограби взичко красиво което имах в живота и го направи грозно..
И много хора не разбират, и много хора обвиняват, но ако не си минал пред
това, не можеш да разбереш колко силана е борбата между здравия ти
разум че не трябва да пиеш и идеята- само чаша вино, която води до 2
бутилки.
Страх ме е, че няма да мога да се преборя, страх ме е че отново ще спра да пия за
2,3 месеца и после ще започна пак..
Събирам кураж да посетя АА събиране, по природа съм срамежлива, неудобно ми е да говоря пред много
хора, камо ли за проблемите ми, и затова отлагам... Но осъзнавам че
трябва да направя нещо, искам да си върна живота обратно, мъжа когото
обичам също, искам да преодолея този страх и гняв в мен, който явно ме
подтиква да пия и контролира..искам мир и спокойствие в главата си..
|
| |
| |
| Marina007 |
Дата: Петък, 30-05-2014, 11:18 AM |Съобщение 2 |
От скоро
Група: Потребител
Постове: 4
Статус: Извън линия
| Искам да попитам,
някой има ли впечатления от т.нар. рехаб центрове в чужбина..
Готова съм на всичко за да сложа край на този порочен кръг и се чудя от къде да започна..
Не знам дали е необходимо да се затворя за 28 дена в рехаб център, дали не е само за тежки случаи- делирум, абстиненция и т.н, знам че сама мога да спра за 28 дена да спра да пия, проблемът идва след тези 1-2 месеца, когато забравям колко е сериозен проблема и с лека ръка посягам към чашката..
|
| |
| |
| July |
Дата: Петък, 30-05-2014, 10:07 PM |Съобщение 3 |
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
| Здравей Marina007,
радвам се, че споделяш с нас. Макар заглавието на темата ти да е "Сама" въобще не е необходимо да бъдеш повече сама ;).
Не мога да ти препоръчам център или да изказвам ммнение за добър или лош, защото нямам такъв опит. Споделих в съседната тема , че според мен всяка болница (център) е добра за готовия за промяна алкохолик. И никоя не е достатъчно добра ако разчитаме само на това, че там няма да пием. Разбира се, че няма да пием когато сме затворени и заключени. Но как да стане така, че да ходим свободно и трезви? Без телохранител. При това да сме трезви и щастливи. Има такова чудо. Често се среща сред анонимните алкохолици 
Аз съм едно от тях. Не мога да кажа, че се случва лесно, но е интересно.
Най- трудно може би ми е било сдобиването с готовност да направя всичо, за да получа това щастие.
При мен дойде, когато достигнах собственото си дъно. Потърсих помощ на Висша сила. Аз я наричам Бог. Четях подобно на теб в сайт и там пишеше, че е ми е нужен също друг алкохолик, кафеварка и програмата на АА. Осъзнавах, че сама не мога да се справя. И намерих. Тривиалното който търси - намира, се изпълни в пълна сила за мен.
Ето и ти търсиш и намери.:) Дръж се за това. Почети тук. Споделяй. Остани с нас. Може би ще намериш сили да посетиш сбирка.
|
| |
| |
| elica |
Дата: Събота, 31-05-2014, 9:40 AM |Съобщение 4 |
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
| Здравей, Marina007! Добре дошла при нас.
Присъединявам се към казаното от July и се подписвам с две ръце под него.
Познах се в твоята история. Така се чувствах, когато точно преди 5 години и няколко месеца пристъпих прага на АА. Бях уплашена, объркана, в безизходица. Нещастна и самотна, много самотна.
Така. Как се чувствам днес? Щастливо трезва. И много благодарна. Защото и с мен се случи чудото на анонимните алкохолици.
С помощта на приятелите от АА, моята Висша сила и не без действия от моя страна.
Ако имаш въпроси ги задавай без притеснение. Тук им е мястото.
Ние сме на разположение. Ще се радвам, ако мога да съм от помощ.
|
| |
| |
| Marina007 |
Дата: Събота, 31-05-2014, 11:23 AM |Съобщение 5 |
От скоро
Група: Потребител
Постове: 4
Статус: Извън линия
| Благодаря Ви много за подкрепата и за отговорите!
Просто знам, че трябва да се явя на АА среща, първата крачка е най-трудната, но наистина искам да го направя като чета за толкова много хора преборили алкохола благодарение на АА
Искам да попитам някой има ли идея колко човека посещават тези сбирки в София?
Трябва ли задължително да говоря?
Просто мисля като за първи път явяване да седна в някой ъгъл и да слушам докато не се отпусна да взема участие.
|
| |
| |
| elica |
Дата: Събота, 31-05-2014, 6:36 PM |Съобщение 6 |
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
| Привет отново!
Ще опитам да отговоря на въпросите ти :
В София групите са най-много, съответно и членовете на АА. Но има групи с повече хора, както и такива с по-малко.
Когато съм била в София (аз съм от Варна) съм ходила на сбирки и с 30 души, и с петима. За мен няма разлика. Чувствам се еднакво добре, без значение колко хора са на сбирката - атмосферата е на разбиране, приятелство, съчувствие и всеки го е грижа за другия. Аз вече знам, че където и да отида (не само в БГ) съм една от тях и точно така ме приемат всички. Все едно се познаваме цял живот. Страхотно е!
Би могла да прегледаш дните и часовете на сбирките в София и да избереш удобни за теб откъм място и време.
Когато аз акостирах (напълно катастрофирала) преди 5 години в АА ми казаха, че е добре да ходя на колкото се може повече сбирки. Тогава във Варна имаше само една група, сбирките бяха два пъти седмично. И ето, пет години по-късно групите вече са три и има сбирки всеки ден. Ако имам нужда от сбирка, но но точно в този ден моята група няма,аз просто отивам там, където има. Споделям и се зареждам отново - с опит сила и надежда.
В АА няма нищо задължително. Т.е. можеш да говориш, да споделяш. Можеш да си мълчиш и да слушаш. Помня как на моята първа сбирка мълчах през цялото време, гледах в една точка и се опитвах да си придавам разбиращ и умен вид.  И всичко това от притеснение и срам! Сега се смея на тези спомени. Естетвено притесненията ми отпаднаха бързичко, хората бяха усмихнати, мили и загрижени. Съвсем скоро в мен дойде желание аз също да споделя за себе си. Това е като да смъкнеш тежък товар от гърба си. Усещането е на лекота и обл;екчение.
Мисля, че отговорих на въпросите ти.
В случай, че имаш и други - давай смело. Аз нямам всички отговори. Но ще споделя с теб всичко, което съм научила.
Ако искаш можеш да ми пишеш и на лични, да разменим координати.
Спокойна вечер от мен!
И до скоро, надявам се.
|
| |
| |
| July |
Дата: Събота, 31-05-2014, 7:54 PM |Съобщение 7 |
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
| Quote Просто мисля като за първи път явяване да седна в някой ъгъл и да слушам докато не се отпусна да взема участие. 
|
| |
| |
| Marina007 |
Дата: Неделя, 01-06-2014, 1:43 PM |Съобщение 8 |
От скоро
Група: Потребител
Постове: 4
Статус: Извън линия
| Благодаря ви сърдечно за подкрепата, страхотни сте, вече се чувствам напълно уверена да посетя АА сбирка :flower:
|
| |
| |
| July |
Дата: Неделя, 01-06-2014, 9:32 PM |Съобщение 9 |
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
| Сподели ни после ако желаеш.
|
| |
| |
| Гост |
Дата: Понеделник, 07-07-2014, 10:00 AM |Съобщение 10 |
Група: Гост
| Виж, авторке, това, което си написала е много правилно. Алкохолът ограбва. Ограбва те душевно, психически, физически. Може би по-гаден порок от този, няма. И това го пиша с цялото си съзнание, че, както вчера, онзи ден, по-онзи ден, така и днес пак ще пия. Поне си знам, че съм алкохолик, но разбрах, че мога и без алкохол. Като например, решавам, че няма да пия 5-6-7-10 дни, месец. Решавам си и нямам проблем. Но, когато мине този период, който съм си поставил "за пречистване", пак си пия. Пия си, защото това се е превърнало в навик за мен. Алкохолът не ми дава нищо конкретно, не ме прави по-интелигентен, по-красив, по-общителен. Не, просто това си ми е навик. Прибирам се от работа и се хващам за биричката. Е, поне пия само бира и вино, но това е абсолютно без значение, тъй като и двете са алкохол. Не пия, за да давя мъка, напротив - нямам никакви такива. Даже мога да твърдя, че животът ми е доста прилично уреден във всеки един аспект. Не пия от щастие, защото вече много отдавна съм спрял да се радвам на каквото и да е било. Просто си пия по навик. А това си е чист алкохолизъм. Та, в тази връзка, смело мога да твърдя, че, ако ТИ искаш да се откажеш от алкохола, можеш да го направиш само и единствено с едно помощно средство. Без каквото и да е друго. ВОЛЯ. Това му е майката. Като пример мога да ти дам мой роднина, който пиеше до несвяст буквално всеки ден в продължение на много години. Имаше много големи финансови възможности и сядаше по ресторантите от обяд. Познаваха го в почти всички елитни ресторанти, защото на онова време не се ставаше при сметка по-малка от 1000 марки. От обяд до късна вечер. Пиеше ли, пиеше. Но пиенето започна да му играе лоши шегички. Започна да проваля сделки, започна да губи значителни суми. И така удари дъното. Вече бе късно - бе останал на 0. Но в един прекрасен момент преди 10 години реши - край с пиенето. За този период дори и глътка бира не е лизнал, пък камо ли нещо по-така. Отново се изправи на крака (е, нещата не са, както бяха преди), възроди до известна степен бизнеса си. Абе, с 2 думи човекът се измъкна от тресавището само и единствено благодарение на ВОЛЯТА си.
|
| |
| |
| July |
Дата: Вторник, 08-07-2014, 3:53 PM |Съобщение 11 |
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
| Браво на този човек. Радвам се за всеки, който по някакъв начин е намерил спасение от алкохолизма. Възможно е човекът да е алкохолик, но все още да не е бил преминал онази граница зад която човешките усилия са недостатъчни. Т.е. човешката воля не достига.
АА предлага признание на безсилие и вяра в помоща на по-висша от нас самите сила.
Човешката воля е нещо чудесно. Помага ми в много ситуации. Всекидневно. Но за много значими неща не разчитам на нея. Добре, че не разчитам на волята си за следващия удар на сърцето ми или за следващото вдишване. Какво усилие би било да помислям всеки път: "Айде сега удар. Айде сега вдишване." и да се пъна да не забравя да извърша тая дейност. По някое време ще ми омръзне, ще забравя да се напъна и ...
|
| |
| |
|
Боже,
дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим
и мъдростта да разбираме разликата.
|
| Site created in uCoz |
|
