| July |
Дата: Неделя, 13-05-2018, 1:06 PM |Съобщение 1 |
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
| Чудо на чудесата
На 12 май 1935 г., е започнало едно от най-големите чудеса, които този святнякога е познавало. Бил Уилсън, трезвен само от 5 месеца, току-що е изпитал
най-голямото разочарование от краткото си трезво време. В събота, на 11 май, той
разбира, че надеждите и мечтите му да стане ръководител на машиностроителна
компания в Акрон, щата Охайо, са се провалили, а приятелите му от Ню Йорк го
бяха оставили с двуседмична неплатена хотелска сметка и десет долара в джоба.
Той бил ядосан, огорчен, изпълнен със самосъжаление, със страх, имал дълбоко
негодувание и бил самотен. Докато минавал през фоайето на хотел
"Мейфлауър", той чул шума и смеха, идващи от салона за коктейли в
единия край на фоайето. Помислил си, че ако се присъедини към безразсъдната тълпа,
ще може по-добре да се справи с ужасните чувства, които има. Но когато влязъл в
салона, си спомнил за последният път, когато много невинно влязъл в бар, за да
чака автобус, тогава започнал да пие и пиенето му продължило 30 дни. Така той
незабавно решил, че е по-добре да направи това, което е правил през последните
четири месеца, които са му осигурили трезвеността, и за това трябвало да намери
сериозен пияч, с когото да говори.
След като Бил имал своето духовно
преживяване или "Горещата светкавица", както му харесвало да го
нарича, в болницата в град Медес в средата на декември 1934 г., той имал
идеята, че основната му мисия в живота от този момент нататък е, да се опита да
помогне на алкохолици. Той приема тази идея много сериозно и почти ежедневно, в
продължение на четири месеца след освобождаването си от болницата, на 18
декември 1934 г., посещава the Calvarymission or skid row, където открива мъже, страдащи от прекомерно пиене, и им разказвал за своето „ Обръщане“ ( духовенпрелом). Никой от публиката не си ипомислил, че историята му струва да се слуша за втори път така, че Бил решил да
не губи времето си, а да започне работана пълен работен ден и да отмени, да помогне на скъпата си съпруга Луис, която
работила неуморно, за да издържа себе си и нейния съпруг алкохолик. Когато и разказал за плановете си, тя го погледнала стъжни очи и му казала: „- Бил, за пръв път в седемнайсетгодишния ни брак, ти не си пил в продължение на четири месеца, а азтолкова те обичам трезвен. Ти продължавай да се опитваш да намериш тези, които
искат да се присъединят към теб в трезвостта, аз ще запазя работата си.“
Тъй като Бил се чувствал разочарован
от липсата на успех, той изпитвал нужда да отиде да види скъпият си приятел,
д-р Силкуърт и да му разкаже занеспособността му да накара всички пияници да искат да се присъединят към него
в трезвостта. Когато добрия доктор чул как Бил подхождал към пиещите, той
коментирал, че Бил се опитва да постави каруцата пред коня. Той предложил на
Бил да промени подхода си като първо разказва на алкохолиците малко за това
какъв е бил животът му когато е пиел.Как се опитвал да спре да пие много пъти и как се е провалял всеки път. След това
да започне да говори за проблема с пиенето му, като за сложно заболяване,
алергия на тялото, която не позволява на алкохолика да контролира количеството
което ще изпие след първото питие. После за ума на истинския алкохолик, който е
обсебен от идеята, че трябва да пие, което си е необичайна форма на лудост. Бил
се съгласява при следваща възможност да изпробва тази идея. Да я опита.
Междувременно Бил, който е имал много
опит с успехи в сделки на Уол Стрийт и е имал уважението на много инвеститори
преди пиенето да го провали, бе създал една инвестиционна група за да съберат
всички акции на машиностроителна компания в Акрон. Според разследването на Бил тогава, те получили достатъчно акции така, чекогато се състои следващата среща на акционерите да могат да гласуват с
мнозинство и да получат контрол над компанията. За съжаление това не било така.
Те получили второ място като акционери и това било причината за нещастието,
което изпитвал Бил във фоайето на хотел Mayflower на 11- ти май, 1935г.
В отчайващото си желание си да защити
трезвеността си, Бил отива в другия край на фоайето, където намира църковен
указател. Той избира името на свещеник, който е пастор в една епископска църква
и се обажда с молба да получи името на някой сериозен пияч, който свещеника
познава. В началото свещеника подхожда с нежелание да сподели име, докато не се
убеждава, че на Бил това му е много потребно. След това той предлага имената на
10 членове от своето паство. Някой от тях са били членове на Оксфордската
група, а други не са. Докато Бил не започва със списъка, той не усеща никаква
помощ. Всъщност повечето веднага затварят, след като разбират за какво става
въпрос. След девет опита и девет отхвърляния той започва да повтаря; „ какво по
дяволите…“ и се отправя към коктейлния салон, но отново се проявява здравия
разум да звънне за последният разговор; единадесети от всички. Този човек дал
известна надежда. Той казал, че лично не се сеща за никого, но знаел за дама,
която би могла да помогне и дал номера и на Бил. При дванадесетия и последен
разговор, той се свързал в дама на име Хенриета и когато научил, че тя е член
на семейство Сейберлинг, той почти затворил вярвайки, че тя не би могла или не
би искала да му помогне. Бил остава повече от учуден, когато тя му казва че най-вероятно
той е отговора на техните молитви. Един от нейните скъпи приятели, известен
хирург страдал от пиене. Членовете на нейната Оксфордска група току що се били
срещнали за молитва и помолили Бог за някаква помощ за този добър лекар.
Очевидно Бил е отговора на тази молитва.
На следващия ден, неделя 12-ти май
1935г., който е бил деня на майката, Бил и доктора се срещат в 17 часа, за
което доктора казва, че ще бъде не повече от 15 минути. Лекаря излизал от лошо
запиване, треперел, изпотен, с кървави очи, чувствал, че ако скоро не пие ще
умре. Бил се срещал с доктора на портата на къщата на Сейбърлинг и казал: „Смит,
толкова е добре да те срещам.“ - Доктор Смит казал: -„ Да, господин Уилсън,
добре е да се срещнем с вас. Засъжаление трябва да сме много кратки. Имам само няколко минути. " Бил поглежда доктора и каза: " Да,докторе. Разбирам. Изглежда, че се нуждаеш от питие. Д-р Боб Смит, погледнал
добре този мъж и се зачудил: - „Кой, по дяволите, е този човек. Той ме разбира!“
Хенриета ги завела в кухнята и им
сварила кафе. Бил опитал предложението на доктор Силкуърт и то проработило. Бил
разказал как спирал при пътуванията си към вкъщи за питие и след това не се
връщал у дома часове или дни. Как пиенето го бе извело от уважаваното му място
на Уол Стрийт, където беше толкова успешен. Как най-накрая научил за алергията и
манията от д-р Силкуърт. От разказа доктор Боб осъзнал безнадеждността на
проблема си с пиенето. След това д-р Боб попитал Бил какво е направил, за да се
научи как да остане трезвен. Бил му разказал как се е включил в "Оксфорд
груп" в Ню Йорк, и в следването на техните практики. Как в търсенето на
проблеми пиячи, той е могъл да остане трезвен. Всъщност Бил казал на доктор
Боб, че истинската причина да го потърси, не е да се опита да накара доктор Боб
да бъде трезвен, а да защити собствената си трезвост; урок, който д-р Боб
никога не забравя.
Бил остава в Акрон заедно с д-р Боб и
съпругата му Ан за следващите три месеца. Те прекарали дълги нощи, говорейки за
чудото на възстановяването, което изпитват. Те търсили начини и методи за
по-голяма ефективност при опитите да помогнат на страдащите алкохолици. Имали
малък успех в намирането на още двама, преди Бил да се върне в Ню Йорк, но
имали много неуспехи.
През следващите три години те
продължили да се опитват да усъвършенстват ефективността си, като помагат на
алкохолиците. Накрая, през есента на 1937 г. Бил посетил д-р Боб и като
споделяли своите опити и успехи,осъзнали, че между двамата имало още приблизително четиридесет алкохолици,
които имали достатъчно трезвост за да усетят, че наистина се е получило нещо
много по-голямо, отколкото някога дори са се надявали. По-нататък разбрали, че това,
което са научили, трябвало да бъде запазено, за да не бъде изгубено когато се
предава, давайки информация от един до друг, от уста на устата. След внимателна
преценка, те решили да напечатат книга.Книгата в крайна сметка е става известна като анонимни алкохолици.
Така вече имаме двете основи на
анонимни алкохолици; 1) Обществото (Братството) от което идва нашата програма и
2 )живота, който дава програмата, която е ясно и точно представена в книгата анонимни алкохолици.
В продължение на няколко години
програмата и обществото на АА бяха едно и също нещо. Ранните членове са
запазили своя опит и знания за възстановяването в основния текст, а новодошлите
са следвали ясните насоки в книгата и са се възстановили, така както и авторите
на книгата. Съдържанието на нашите сбирки се основавало на възстановени
алкохолици, които разказват историята си какви са били те като активни пиячи,
какво се е случило в процеса на вземане на стъпките и какви са те, след като са
имали духовно преживяване в резултат на предприемането на стъпките. Новодошлите
се заслушвали, след което е трябвало давземат решение дали са готови или не са за да направят всичко за победа над
алкохола. Ако показвали, че са готови за това, те имали спонсор , който ги
въвежда в голямата книга и по дванадесетте стъпки като път на възстановяване.
Ако не били готови, те били поканвани да се върнат отново когато си свършат
работата за да се подготвят за да приемат всякакви усилия за победа над алкохола.
Единственият начин, който знаели за това как да се приготвят, бил да пиятдостатъчно дълго и достатъчно трудно, за да станат достатъчно нещастни, за да
са готови на всичко. Те не са били поканени да " продължават да се връщат". Те неса били насърчавани да "не пият и да ходят на сбирки". Никой от тях
не е чувал за " 90 сбирки за 90 дни." Обществото на АА има голям успех и нараства ис 7% годишно, което довежда до удвояване на членовете на всеки 10 години. Те са
казвали: , ако не сте готови наистина да направите всичко необходимо, за да не
си сипете да пиете, просто пийте докато станете готови. Този метод работел
много добре.
С Голямата депресия и Втората
световна война зад нас, просперитетът се върна към нашето общество като цяло и
към тези, които дойдоха при нас за помощ и те започнаха да се привличат от „
по-лесни и удобни пътища“. Резултатът бе, началото на спад в цялостния успех на
братството. Тогава дойде публикуването на Дванадесет стъпки и дванадесеттрадиции, с коятоБил не възнамеряваше да за замени голямата книга, но всъщност направи точно
това. Приблизително 10 години по- късно Грейпвайн подсеща, че сбирките за
„дискусии“, които се фокусират върху „теми“, започват да размиват посланието,
което новодошлите чуват. Този проблем допълнително се усложнява, тъй като
голяма част от проблемните пиячи и безпроблемните алкохолици, започнаха да се изсипват
от лечебната индустрия, професионалистите и съдилищата. Те донесоха със себе си
въпроси, идеи, мнения и разбирания, които не бяха намерени в програмата на
анонимни алкохолици. На тях им беше позволено да участват в сбирките за „
дискусии“, макар да не бяха предприели стъпките и посланието за възстановяване
бе изгубено.
We recover by the steps we take, not
the meeting we make!
Ние се възстановяваме със стъпките,
които предприемаме, не със сбирките, които правим!
Primary Purpose Group
of Dallas
|
| |
|
