Винаги съми мала нужда от доказателства за това, че всички хора около мен са наясно, че аз сещуствевам. Винаги съм искала да съм центъра на вселената и около мен да се върти целия свят, да съм най - добра, да съм най - внимателна, да съм харесвана и обичана от всички хора които срещам по пътя си. Никога не съм се интересувала от присъствието на другите хора, защото в целия ми живот аз съм била най - важната. Винаги съм смятала, че знам какво е най - доброто за хората около мен и съм настъпвала по пътя всеки които излизаше от моето мнение. Контролирах всичко в живота си и този контрол ме доведе до дъното. Когато срешнах по пътя си АА и когато започнах действия по програмата разбрах, че има и други хора на тази земя. Че аз съм просто песъчинка от цялата вселена. Тропах с крак и се питах защо не ме обичат по начина по който аз исках. Раозбра, че дори не съм знаела и това как се прави, защото това което правех е да ограбвам хората около мен - оковавах ги във вериги и ги правех роби на моето его. Днес съм щастлива когато видя усмивката на друго лице. Всяка сутрин започвам деня си с мисъл за друго човешко същество и се моля на бог, да мога да бъда полезна с каквото и както мога.
Не мога да направя кой знае какво или поне така си мисля, но мога да изслушам, другите вместо да ги пренебрегвам, мога да се усмихна когато съм тъжна вместо да обидя някой, само днес мога да се постарая да не показвам чувствата си когато са негативни, само днес мога да приема това което ми се случва като част от живота и да не поставям рамки и ограничения водени от моя мозък който ми диктува кое е лошо и кое е добро. Всяко нещо което ми се случва е едно от чудесата на света - да съм тук - днес - в реалността. Само днес ще мисля за предстоящите двадесет и четири часа , защото вчера е минало, а утре още не е дошло. Само днес ще се опитам да не се занимавам само със себе си и да се огледам наоколо. Самож днес ще се постарая да изслушам другите, а не да ги пренебрегвам.Added (15-06-2011, 12:55 PM)
---------------------------------------------
Днес е петнадесети юни денят в който много от учениците се връщат с бележници в къщи. Чакам и моя син да се прибере, да ми донесе да видя. Тайно се надявам да се гордея с оценките му , но всъщност надеждите ми знам, че ще останат напразни, защото все пак знам какво е било през цялата учебна година и знам през сроковете оценките, забележките, наказанията и др. такива. Даже и училището ще сменяме сега.
Та днес днес ми се е свил стомаха на топка в очакване. Преди малко идва приятелката ми има страхотно дете, послушно, учи се добре носи му бележника милото завършва с пълен отличен и какво направих аз - виждам сълзи от радост в очите на приятелката си, а не мога да и се зарадвам, не мога защото пак съм обсебена с моите си неща и изпитвам завист , завист към това което има тя а аз нямам. Болни амбиции за детето си имам нищо друго. Не знам защо съм решила че то трябва да следва пътя който аз му чератя, защото уж аз като майка трябва да знам кое е най - добро за него, само дето забравям една малка подробност - аз не съм господ и няма как да чертая живота на друго човешко същество. Трябва да приема спокойно това което не мога да променя, трябва да приема спокойно, че сина ми не е отличник но все пак завършва училище и вместо да се отчайвам и вместо да страдам от това да съм благодарна. Благодаря ти Господи от цялото си сърце, че ме дари с дете. Благодаря ти, че има на кой да се зарадвам, за кой да се грижа така както ти прецениш и до толкова колкото мога. Благодаря ти, че това е най - голямата ми радост в живота и смисъла. Бог отново се е погрижил за мен да имам дете , да е здраво, да играе, да му се радвам. Онзи ден се прибра с букет в ръката - за мен, бях щастлива от постъпката му. Един малък жест от него стопли дуата ми. За това трябва да мисля днес и да му се радвам а не да завиждам на приятелките си, да искам да променя изцяло сина си, да страдам от това, че не постига нещата които аз искам защото неговия път само бог знае какъв е и какво му е предопределено и кака.
Господи, моля те в днешния ден - пази детенцето ми така както пазиш мен от всички беди и несгоди. Помогни ми и на мен да приема волята ти. Помогни ми и ме избави от недостатъците на характера ми които ми пречат да бъда полезна на детето си и които ме докарват до лудост и до вътрешно напрежение.
Благодаря ти господи за всичко което ми донесе в живота и благодаря за това, че ме направи майка.
