Помощ за близък човек - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
  • Page 1 of 1
  • 1
Forum moderator: elica  
Помощ за близък човек
Гост Дата: Сряда, 01-05-2013, 2:54 PM |Съобщение 1
Група: Гост





Здравейте!

Пиша ви с огромна молба. Аз съм на 27 г. с детенце на 4 г. Пиша ви във връзка с баща му, с когото сме разделени от 2 години. Причината беше прекомерната употреба на алкохол. Малко история:

Ние сме заедно още от ученици и той винаги е прекалявал с пиенето, после ставаше агресивен (особено към майка си), но тогава някак не можех да осъзная какво се случва. Разделихме сме, когато той прекъсна следването си по медицина и се наложи да повтаря първи курс (отново мога да кажа, че алкохолът, който от своя страна водеше до неспособността му да учи и посещава лекции бе основния проблем). Събрахме се отново след година, той беше спрял да пие. Уви, не за дълго. След няколко месеца поднови, а аз забременях. Докато бях бременна се появиха първите му случаи на абстиненция - треперене на ръце, сърцебиене, понякога мислеше, че ще умре. Все още се държеше и имаше случаи, когато не пиеше със седмици. Щом се роди детето често излизаше с приятели, връщаше се по нощите и не можеше да си отключи, падаше в коридора без да си събуе обувките. Тогава почна големият кошмар. Спря да излиза с приятели (под предтекст, че стои вкъщи с мен и бебето), а всъщност по цяла нощ пиеше и играеше компютърни игри. Започнах да намирам празни бутилки навсякъде, опитваше се да ги крие, но аз знаех всичките му тайни места. След като го хванаха да кара пил и го осъдиха 3 години условно аз окончателно реших да го напусна. Това е предисторията.
Към този момент той започна работа в престижна болница и в началото се справяше добре. Взимаше да гледа детето и се интересуваше какво се случва в живота ни. Но от 4-5 месеца отново е навлязъл в тъмна фаза. Започнал е да ходи пиян на работа, винаги като го чувам по телефона е неадекватен. От роднините му знам, че отново е много агресивен, не се вслушва изобщо в тях. Вече не го е грижа и за детето, не се обажда да пита как е, а ако сме се разбрали да дойде да го вземе и разходи пристига пиян. Аз разбира се, отказвам да му го дам, след което той със страшен скандал ме обвинява как може да постъпвам така.
Той не смята, че има проблем. Твърди, че си харесва живота. Егото му е на седмото небе, но същевременно всички приятели го оставиха и той живее откъснат от света. Той и алкохолът. Мъчно и болно ми е да го гледам такъв, искам да му помогна. Дъщеря ни милее за него и не зная вече как да й обясна защо татко не идва. Как да проумее тя как преди се е грижел за нея, а сега не? За съжаление, той никога не би се съгласил да дойде на вашите сбирки, познавам го отлично. Моля ви, моля ви, кажете как бих могла да постъпя в такъв случай.
(извинявам се, ако постът не е за този форум)
 
July Дата: Неделя, 12-05-2013, 10:43 AM |Съобщение 2
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
Здравей. Сигурно си поглеждала. Неприятно е, когато някакъв въпрос или апел за помощ остават по-дълго без отговор.  Така, че извинявай за закъснението, а поста си е съвсем за този форум.
Това, което бих ти предложила  е да почетеш насоките дадени от АА към близките на алкохолици и да посетиш ако имаш възможност сбирка на Ал- Анон.
Поствам ти съответните линкове за удобство:
http://www.aa-bg.info/publ/km_blizkite/2
Хубав ден и успех.
 
Гост Дата: Неделя, 30-03-2014, 2:06 PM |Съобщение 3
Група: Гост





Поздрави!
От доста време се каня да се обърна към вас, защото имам нужда от съвет, помощ и насока как да постъпя правилно.
Синът ми е алкохолик. Това се отрази както на здравето му, така и на личния му живот - загуби работата си, семейството си, остана сам и може би единственият човек, който остана до него, съм аз. Няма приятели, не води социален живот, затъва в нищоправене.
Преди 2-3 години осъзна, че има проблем и потърси помощ от психиатър. По негов съвет постъпи в болница за около една седмица, но вечерта след изписването му си купил алкохол и се напил (и то в комбинация с лекарства). По това време още живееше със съпругата си и за случилото се знам от неговите и нейните разкази. Този факт явно постави край на търпимостта на съпругата му и тя го прогони от семейството им, а от 6 месеца вече са и официално разведени.
След разпадането на брака последва загуба и на работата му и синът ми се завърна при мен и съпруга ми, който неочаквано почина и това още повече срина сина ми.
Докато живееше в София прояви желание и посети няколко сбирки на АА, но след като загуби работата си, се прибра у дома в Кюстендил, а тук няма група, която да посещава. Не знам каква е процедурата за сформиране на група на АА в такова населено място. Сигурна съм, че има много хора с такъв проблем в града и по всяка вероятност биха потърсили помощ в АА.
Но да се върна към себе си. Разбирам проблема на сина си. Опитвам се да проявявам търпимост и подкрепа, но понякога се съмнявам, че постъпвам правилно, защото виждам, че нещата не се променят, че затъва в самота, че не намира сили за промяна. Мисля си, че го подкрепям да продължи да се самоунищожава.
Моля за съвет и помощ!
 
loyola Дата: Събота, 05-04-2014, 2:30 PM |Съобщение 4
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
Здравейте! Не се самообвинявайте за това, което правите, защото нещата около сина Ви зависят в най-голяма степен от самия него. Радвам се, че е имало осъзнаване от негова страна (в това число и посещения на сбирки на АА). А що се отнася до сформиранетоо на група на АА във вашия град - нещата не са толкова прости и лесни. Би трябвало да има 2-3, които да се определят като алкохолици и да имат желание да правят нещо за възстановяването си и определено е необходимо да се влезе във връзка с хора от АА от най-близкото населено място, където има група/групи и с тяхна помощ да се създаде група и при вас.
А Вие вижте това http://www.aa-bg.info/publ/km_blizkite/km_blizkite/2-1-0-6
Успех и кураж!
 
Калина Дата: Вторник, 16-12-2014, 2:03 PM |Съобщение 5
От скоро
Група: Потребител
Постове: 1
Статус: Извън линия
Здравейте,

Бившият ми приятел е алкохолик, с почти всички екстри на алкохолната болест. Зад себе си има провален брак, ужасен от пиянството му 15 годишен син, почти десет години е седял без работа или с инцидентна такава, имал е и периоди на ремисии, но за кратко.
Струва ми се, че при него проблемът вече е довел до личностно разстройство, вероятно и заради съчетанието на алкохола с ежедневното пушене на марихуана. Физически все още нещата са наред, с изключение на настъпили на два пъти парези на ръката - първата преди около 15 години, втората - тази пролет.
За две години видях доста: напивания до припадък, тотална неадекватност, загуба на ориентация, халюцинации, съвземане за много кратко време Превръща се в друг човек: зъл, агресивен, арогантен. Понякога настроенията се сменят буквално през пет минути, както и отношението към мен. Измисля си, губи връзка с действителността, хваща го параноя, липсват спомени. В един момент това започна да се прехвърля и във времето, в което е трезвен, част от симптомите остават и реагира изключително остро и бурно.
След като го взех на работа при себе си, въпреки че не пие през деня, вечерите станаха много страшни, вкопчва се в чашата, пали тревата и след час няма смисъл да правиш опит за разговор.
Накрая напрежението взе превес, след няколко грозни сцени, намеси се и друга жена, със същия проблем като неговия (самият той твърди, че тя е тежка алкохоличка) и се разделихме. Поставих условие да спре да пие, за да се върна при него, имаше период на размисъл, но отказа. Категоричната му версия е, че не иска да си променя живота, че отказът от пиене ще доведе до загуба на социалния му кръг и че сега живее животът, който иска. Любимата му реплика е: "взе си завършен продукт".
Знам че насила хубост не става, още повече, че той е голям инат и все мисли, че искам да го превъзпитавам. Все пак ме крепи това, че признава проблема, от известно време насам твърди, че добре знае, че е алкохолик, но така иска да живее. Чат-пат е комбинирано със самосъжаление в стил: толкова заслужавам. Наскоро заяви, че осъзнава, че единственият му шанс за нормален живот съм аз, от което в последствие се отказа, с уж ясно съзнание за решението си.
Това, което всъщност се чудя, е дали има смисъл да се опитвам да променям нещо и да се боря с порока, който вече се е сраснал с личността, рискувайки да го накарам да се инати още повече, евентуално да напусне работата си, понеже тук най-често говорим и правейки ми напук съвсем да се влошат нещата или да го оставя да бъде с някой от "същия вид", където доколкото разбирам той се опитва да ограничава пиенето, може би и собственото си покрай това и да се опре на собствените си сили и възможности.
 
Гост Дата: Понеделник, 16-02-2015, 3:00 PM |Съобщение 6
Група: Гост





А в Пловдив има ли АА сдружение?
 
elica Дата: Вторник, 17-02-2015, 7:44 AM |Съобщение 7
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
Здравей!

Да, има. Слагам ти линк към инфото за всички групи в България, с адреси, телефони, ел. пощи, дни и часове на сбирките.

Поздрави!

http://www.aa-bg.info/index/grupi_na_aa_v_bulgaria/0-6
 
  • Page 1 of 1
  • 1
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz