Днес - Форум на АА в България
|
Днес
| |
| detenazaleza |
Дата: Сряда, 15-06-2011, 6:38 AM |Съобщение 1 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 327
Статус: Извън линия
| " Понякога ни се струва, че съществуват безброй неща, пречещи ни да живеем, но ако започнем да се вглеждаме в тях виждаме, че основната причина за всички е страх."
„Не мога” е нашият отговор, когато погледнем около нас и видим само потенциалните пречки за осъществяване на нещо, което искаме. Ние трябва да разберем обаче, че „не мога” е просто още един начин да кажем „аз се страхувам”.
Колко често се оплакваме, че ще можем да направим нещо, ако само още нещо не ни пречи?
Няма да има какво да ни попречи, ако започнем да се опитваме да правим нови неща, да търсим повече промяна у себе си.
Понякога е достатъчно да поработим примерно по Четвърта стъпка, да се опитаме да водим сбирка, да напътстваме или поемем начинаещи.
Ние можем да направим първата крачка вън от страха, като опитаме нещо ново. Няма пречки по пътя ни, освен тези, които ще поставим самите ние там, за да ни предпазват от нещата, от които ни е страх.
От какво бяхме най-много притеснени преди една година? Преди един месец? Дори преди седмица? Това може би се свежда до това, че независимо от притеснението си, ние бяхме обсебени от него: сигурни бяхме, че нашето бъдеще е разрушено и че няма разумно решение.
Сега знаем, че ще бъдем в състояние да оцелеем при всякакви трудности. Не всички от нас поотделно, не абсолютно винаги – но навярно повечето от нас могат да се справят.
В момента имаме много уроци за учене. За щастие, ние имаме нашите Дванадесет стъпки. Те са тези, които ни помагат да усвояваме новите уроци. Ние трябва да помним най-вече това, пред което сме безсилни; че нямаме власт над себе си, но че животът ни ще стане по-лесен, когато се обърнем към волята на Бог и приемем Той да се грижи за нас.
Какъвто и проблем да имаме днес - колкото и да сме уморени, слаби или притеснени, ние можем да позволим на Бог да се погрижи за това.
Mожем да променим нашия отговор от „аз не мога” на „ще се опитам". Защото днес имаме Висша си Сила, която да ни помогне да предприемем онова, което сами не можем.
„If You Want What We Have” by Joan Larkin
|
| |
| |
| detenazaleza |
Дата: Четвъртък, 16-06-2011, 9:13 AM |Съобщение 2 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 327
Статус: Извън линия
| Тези дни някак изпадам в безразличие, някъде се нося из небесата и из пространството и не се чувствам така полезна както бих искала аз да бъда. Защо се получава така, какво ме кара да чувствам това. Правя неща и очаквам да се случи нещо, но то не се случва така както аз искам, защото отново се опитвам да определя аз какво и кога да се случи. Знам, че това са миговете в които имам най – голяма нужда от приятелите си от АА и от програмата. Да чувствам безразличие и безтегловност това за мен е равносилно на подхлъзване, защото вече го изживях веднъж. Потдадох се на това чувство, повярвах на болестта си и не след дълго изпаднах в запой. Днес съм благодарна, че виждам тези си състояния, мога да разбера грешката си и да се моля. Ако дори и за миг позволя да ме завладее това чувство, ако повярвам и се потдам на това изкушение, ако се опитам да избягам от групата, ако се отделя и за миг дори от пътя по който вървя по възстановяването си то тогава със сигурност ще потъна отново. Не ме изоставят приятелите ми, аз сама се отделям от тях. Затова днес те моля господи, моля те за смирение и за смелост, за вяра да продължа, за дълготърпение за всичко . Предпази ме Господи от изкушенията, защото не мога да се предпазя сама. Безсилна съм и безпомощна господи в тези ситуации.
Благодаря ти за това , че днес не ми се пие.
Моля те и в днешния ден за отсрочка която ми даваш единствено и само ти.
|
| |
| |
| July |
Дата: Четвъртък, 16-06-2011, 1:15 PM |Съобщение 3 |
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
| И при мен е така мила, когато ме обхване апатията.
Започвам да приемам трезвеносттта си за даденост. Забравям,
че е дар. Спирам да бъда благодарна. Нещо ме кара и слава Богу да подлагам апатията на съмнение, но и апатията си върши своето. Започвам да разправям как лесно се свиква с хубавото, за да оправдая равнодушието през деня. Спирам да бъда съпричастна с новите. Липсата на жив спомен и отдалечяване от техните преживявания е придружено с гордост и самоувереност.
Напоследък и днес съм така. Гордостта расте скрита под закорявяло апатично сърце. Започвам да говоря от високо и от растояние или направо да набивам акъл и да се чудя как и защо немогат да го схванат. По някое време започвам да чувствам отегчение и умора. От там до депресията е близо. Самоувеерността бива заменена от неувереност. Коравото сърце от много чувстващо сърце. Все още търся средата- проста увереност.
Самоувереността и неувереността са крайни състояния. Люлката на болестта ми. И дори да го знам, обърнала внимание и преживяла го многократно в трезвеността ми, немога да спра процеса. Тогава стигам до поредните оправдания, че ще се повтаря толкова пъти колкото ми е необходимо. Вместо искрено желание и готовност за промяна аз си оправдавам гордостта. Не ми се разделя с нея. Разделя ми се само на думи. И никой не ми е виновен, че сама се поставям в ситуации от уморена и отегчена да давам и с гордост, после се озовавам в полужение трудно да търся помощ. Как аз можещата, знаещата и самоуверената ще искам да получа и ме е страх, че е нужно сама да се оправям - без опора и подкрепа от хора. Така сама се отделям. И да не се отделям физически, емоционално и чувствано го правя. Гордостта ми ме отделя.
В кое полужиние на гордостта съм - самоуверена или пък в самосъжаление, което си е честа проба гордост обърната наопъки – напрактика няма голямо значение.
Гордостта ми вреди. Аз си вредя. За това и днес ще се опитам и ще се помоля Бог да ме възпитава и да ми дари мъдрост, която никак нямам. За да си извадя поука, защото когато се отегчавам и уморявам от другите, всъщност се отегчавам и уморявам от себе си. И всеки път стигам да си спомня за шеста и седва стъпка, достатъчно отегчена и уморена от себе си. Май не е нужно да ги прилагам в много болка и от болка, което си е чиста проба егоизъм да искам Бог да ми премахва недостатъците за да спрат непиятните чувства. Сама си ги оформям и сама си ги нося..
Благодаря ти, че написаното от теб провокира да обърна внимание и на себе си. 
|
| |
| |
| detenazaleza |
Дата: Неделя, 19-06-2011, 10:20 AM |Съобщение 4 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 327
Статус: Извън линия
| Уязвимост
Някои от нас може да са взели решение, че повече няма да позволят на нищо и никого да ни нарани. Ние може автоматично да се опитваме да „ замразяваме “ чувствата си, когато се сблъскваме с емоционална болка. Или може да прекратим отношение още при първия път, когато се почувстваме наранени.
Болезнените чувства са част от живота, от отношенията, от възстановяването. Разбираемо е, че ние не искаме да чувстваме повече болка. Много от нас са може да са се чувствали претоварени и смачкани от болката, която са изпитвали. Ние може да не сме знаели как да се справим с болката или как да се грижим за себе си.
Това беше вчера. Днес ние не трябва да бъдем толкова уплашени от болката. Тя не бива да ни смазва. Възстановявайки се, ние ставаме достатъчно силни да се справяме с нараняващите ни чувства. И ние не трябва да се изживяваме като мъченици, твърдейки, че тези чувства и страданието са всичко, което получаваме от живота.
Ние трябва само да поемем отговорност за нашите чувства, поведение и за това което е необходимо да направим, за да се погрижим за себе си. От нас не се изисква да обосноваваме нашите чувства - ние трябва да ги изживеем и да не им позволяваме да контролират действията ни.
Възможно е нашата болка да ни показва, че сме поели в грешна посока и че трябва да я сменим, да променим нещо в себе си, може да е предизвикана от самия процес на оздравяване и духовно израстване.
Няма нищо лошо в това да чувстваме болка, няма нищо лошо в това да плачем, няма нищо лошо в това да я лекуваме. Нашето желание и способността да чувстваме радостта в крайна сметка стават по-силни след като разберем болката.
Възстановяването не означава живот без болка, то означава да можем да се грижим за себе си , когато изпитваме болка.
Днес няма да обвинявам тези, които ми причиняват болка.
Ще почувствам и изживея всички мои емоции и ще поема отговорност за тях.
Ще приема и болката, и радостта в живота.
„Today's Gift” by Anonymous
|
| |
| |
| nade11 |
Дата: Сряда, 15-08-2018, 9:19 PM |Съобщение 5 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 66
Статус: Извън линия
| Здравейте,
благодарна съм ви за всеки ред и всяка дума,която сте написали и споделили,за мислите,за мъдростта.
Помагате ми през всеки изминал ден неимоверно.
Не спирам да си чета и всеки път откривам прекрасни неща,които ми помагат.
Благодаря на Бог,че ме води по тези стъпки,по вашите стъпки,по стъпките на други преди нас.
Душите и болките,през които сте преминали са се запечатали и си стоят тук,и носят поуки и помощ.
Благодаря ви!
Ден 13-ти без алкохол!
И аз благодаря,като теб detenazaleza,затова че днес не ми се пие.Господ ми дава странно увлечение да чета - различни неща,които по благ начин ми въздействат.
Лека и трезва вечер!
Съобщението поправено от nade11 - Сряда, 15-08-2018, 9:23 PM |
| |
| |
| galinailieva77 |
Дата: Вторник, 23-02-2021, 7:42 AM |Съобщение 6 |
От скоро
Група: Потребител
Постове: 11
Статус: Извън линия
| Казвам се Галя и съм алкохоличка.
Преди десет години казах това изречение за първи път. Изправих се срещу болестта си и поисках да се излекувам . Въпреки всички разговори, програми и всичко през което минах и научих и знаех, че лек няма , днес отново съм тук и отново казвам това, което през последните години изричах само наум.
Много е трудно в момента да се изправя, защото срама и болката от провала натделяват. След осем години трезвост, само една глътка ме върна в изходна позиция и ме повали на земята. Прекарах последните си две години в пиене вечер, сълзи и самосъжаление. За провала си, за това как забравяйки, че това е болест повярвах в собствените си сили и това естествено ми изигра лоша шега.
Вчера пих с идеята, че ще е последно. Събудих се тази сутрин отново с чувството на провал, самосъжаление, питайки се - достигнах ли дъното и има ли още къде да копая за да се заровя сама?!
Моля се Бог да ми даде сила за да мога само един ден да изкарам без алкохол и да върна усмивката на лицето си.
|
| |
| |
|
Боже,
дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим
и мъдростта да разбираме разликата.
|
| Site created in uCoz |
|
