Мисъл за деня от дискусионен форум на АА - Форум на АА в България

Added (24-07-2011, 10:40 Am)
---------------------------------------------
Това е мисъл за деня от дискусионен он-лайн форум на АА. Превеждам си я доколкото мога, без претенции да правя някакви кой знае колко добри преводи. Много често мисълта е от литература на АА, която е преведена, тогава си чета примерно съответната глава от книгата и това много ми помага. Още повече ми помага да разсъждавам над нея, за мен самата. Хубавото на тези мисли е, че са все нови и нови от 2009 година, откакто ги следя. И нещо важно, те не спадат към основната литература на АА, каквито са Мисли за всеки ден. Но ще се радвам ако някой се включи и започнат свободни дискусии по тях.
Поствам мисълта така, както я получавам по имейл (всеки може да се абонира и да получава мисълта за деня - на линка който давам, е указано как. Поствам я заедно и с думите на joanna, които поне на мен ми дават много - всичко, което ми е необходимо.

Added (24-07-2011, 10:41 Am)
---------------------------------------------
За днешната мисъл - за мен тя е свързана както с 12-та Стъпка, така и с Пета Традиция на АА.
Спомням си как в началото бързах да предавам посланието. Нямаше нищо лошо в това. Но трябваше да мине време, докато разбера няколко простички неща:
Че мога да давам единствено това, което вече имам;
Че когато давам, трябва да внимавам да го правя първо с грижата за мен самата. Да знам, че моето възстановяване е на първо място;
Че когато давам, не трябва да очаквам каквото и да било да бъде прието. Не и по начина, на който на мен ми се иска. Че ако подхранвам някакви очаквания някой да приеме това, което се опитвам да му дам, това със сигурност ще ме накара да бъда и нетърпелива, и евентуално разочарована, наранена, обидена. Ще ме накара и да започна да контролирам, да изисквам от другия. С което успешно ще храня алкохолишкото си мислене и навици. Че не бива да очаквам и някой да ми благодари, а да давам тихо, спокойно, с търпимост и толерантност.
Да не забравям, че докато предавам посланието, ще бъда трезва, чиста, стойностен човек.
Да не забравям, че мога само да привличам - не и да пропагандирам посланието за възстановяването.
Благодаря ви че сте тук!

Added (24-07-2011, 10:43 Am)
---------------------------------------------
24 Юли, 2011

Вече не съжаляваме за миналото

„ Ние ще опознаем нова свобода и ново щастие.
Повече няма да съжаляваме за миналото, нито ще искаме да затворим вратата за него.”

- Голяма Книга на АА, гл. 6 „Да действаме”, стр.74

Още за размисъл:
“ Не се бойте за бъдещето, не плачете за миналото.”

Благодаря на всички, които споделят така щедро своя опит, сила и надежда и така помагат за предаване посланието на АА. Бог да благослови трезвеността, любовта и служенето ви! - joanna b

http://aaonline.org/dailythought/

Added (24-07-2011, 10:44 Am)
---------------------------------------------
smiley:

Как само бягах точно от тази глава на Голямата Книга в началото на работата си по програмата... :P Обичах да си наблягам точно на причините защо съм станала алккохоличка, най-добре дълбаех над това кой, защо, как ме е направил аллкохоличка...както се казва в едно изречение от Живот в трезвеност - "да си сипвам сол в раните", вместо да се опитам да ги оставя да зарастнат...Ами такава бях - не ми харесваше много глагола "да действам", макар и да разбирах, че ако искам с нещо да подобря живота си, мога и трябва да наблегна на това да променя себе си.
В Голямата Книга пише, че притаената болка е враг номер 1. Точно така е и при мен. Не става въпрос единствено за обидите от детството ми, от миналото с главно М, но и за обидите от вчера, от преди 2 часа, 5 минути.
И като се запитам защо съм обидена, разбирам, че никой не ме е наранил. Наистина сама си се обиждам/наранявам, защото по навик очаквам от другите да реагират по определен начин, и то правилен/справедлив според моите критерии. Естествено е, че като се обидя сама, пак сама ще си се самосъжалявам...

Added (24-07-2011, 10:45 Am)
---------------------------------------------
Програмата ми дава механизмите с които да преодолявам и болката, и обидите, и самосъжаленията си. Признателна съм на едни статии на АН - "Триъгълникът на себеобсебването" и " Себеприемане"(нали съм и лекарствено зависима), в които кратко и ясно е посочено: " С негодувания и болка реагираме на миналото; с гняв - на настоящето; със страх - на бъдещето....Начините да се справим с това са като се опитваме да заменим негодуванието с приемане; ... страха - със вяра... които намираме в 12-те стъпки". Това се оказа работещият механизъм при мен. Нещата, които ми дават и спкойствие, и щастие. Моята свобода. И гледам да наблягам на 7-ма стъпка - да се опитвам на мястото на онези недостатъци, които ме карат да ме боли и да се обиждам, да развивам качествата с които да приемам, да бъда благодарна на всичко което имам Тук и Сега, да прощавам и да позволявам на неработещото да си замине, да позволя при мен да остане онова, което действа.
Благодаря ви, че сте тук!

Added (25-07-2011, 10:42 Am)
---------------------------------------------
25 Юли, 2011

Силата

Трябваше да изхвърля от съзнанието си всички стари мисли и вярвания, които някога имах.
Направих го малко неохотно. Харесваха ми старите ми мисли, дори в известна степен се гордеех с тях.
Макар и да не исках да повярвам в Бог, с помощта на АА стигнах до точката, която ми беше необходима.
Сега вярвам, че това е най-голямата сила на земята - същевременно най-тихата.
Не ми е необходимо да знам всичко за тази Сила, но разбрах, че на нея не й нужно бъде силна като урагана... И макар и да не съм наясно дали тази Сила подобно на слънцето грее и за всички други, на мен ми е достатъчно да усещам, че тя действа върху всяка клетка от моето тяло, във всяка една секунда.

- Най-доброто от сп. Grapevine [Vol. 2], p. 175

Още за размисъл:
„ Програмата е най-ослепителното и красиво бижу за очите ми.”

[/i]Благодаря на всички, които споделят така щедро своя опит, сила и надежда и така помагат за предаване посланието на АА. Бог да благослови трезвеността, любовта и служенето ви! - joanna b

http://aaonline.org/dailythought/

Added (26-07-2011, 10:19 Am)
---------------------------------------------
26 Юли, 2011

Инстинкти

С духовното си израстване откриваме, че старото ни отношение към инстинктите ни трябва да бъде коренно променено… Научихме, че задоволяването на инстинктите ни не може да бъде единствена и крайна цел на живота ни. Ако поставяме на първо място инстинктите, всъщност поставяме каруцата пред коня и ще бъдем издърпани назад към разочарованието.

- „Дванадесет Стъпки и Дванадесет Традиции”, Стъпка 12 , стр. 118/119

Още за размисъл:
„ Когато опознаем себе си и се приемем, животът ни по-нататък ще бъде наред.”

Благодаря на всички, които споделят така щедро своя опит, сила и надежда и така помагат за предаване посланието на АА. Бог да благослови трезвеността, любовта и служенето ви! - joanna b
http://aaonline.org/dailythought/
...................................................
смайли: Добавям и изречението, с което завършва пасажът от гл. Дванадесета Стъпка: „Когато обаче сме готови да поставим на първо място духовното израстване – тогава, и само тогава, ще имаме истинска възможност да успеем."