Първите 100 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 1 of 1 1
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Първите 100 (Един поглед в миналото)

Първите 100

July Дата: Събота, 10-05-2014, 11:07 PM |Съобщение 1 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия Имаме 100 регистрации. Първите 100 в този сайт са вече факт.   Някакъв сегашен аналог направих с основателите. Може  да послужи за хубава тема за историята на АА. Ще видим.

July Дата: Петък, 06-06-2014, 5:11 PM |Съобщение 2 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия AA се ражда през  пролетта  на 1935г. Бил У., нюйоркски борсов посредник, не е пил вече от 5 месеца. Отседнал в хотел в град Акрон, щата Охайо, където се намирал по работа. Ето как Бил описва случая, определил по- нататъшната му съдба и изиграл огромна роля в живота на милиони хора. : „Слязох във вестибюла и тръгнах към бара. „Какво пък може да вляза и да пийна.” – помислих си аз. – Тогава си спомних за „рационалното ‘’мислене – всички мои усилия ще останат напразни, ако не помогна на някой друг, така както други помогнаха на мен. Ако искам да се спася, нужно е веднага да намеря в този град друг алкохолик.” Бил произволно избира от указателя телeфона на местен свещеник, надявайки се с негова помощ да научи телефона на алкохолик, който се нуждае от помощ. Така започва удивителната програма, която ние познаваме като Дванадесетте стъпки на Анонимни Алкохолици. За нейно начало Бил приема момента, в който успява да произнесе: „Имам нужда от друг алкохолик.’’. Това се случва на 11 май 1935г., събота. Следва продължение AA Grapevine, Ins., June 1965

July Дата: Вторник, 10-06-2014, 3:08 PM |Съобщение 3 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия Абсолютно непознат човек се обажда на Хенриета Сиберлинг. "Аз съм от Оксфордската група, - представя се Бил. - Аз съм алкохолик от Ню Йорк". Хенриета се опитва да му уговори среща с доктор Боб, но този ден доктора е твърде пиян. Знаменателната среща се провежда на другия ден вечерта. Ето какво разказва за нея доктор Боб: "Независимо от отвратителното състояние, в което се намрах, не исках да се покажа невъзпитан и казах на жена си: "Добре, да се срещнем", но изтръгнах обещание от нея, че няма да се застояваме повече от 15 минути. Срещата ни започна в 5 часа, а когато приключихме беше 12 без петнадесет. " AA Grapevine In., June 1965

July Дата: Вторник, 24-06-2014, 10:10 PM |Съобщение 4 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия Доктор Боб е бил член на Оксфордската група, която е евангелиска организация. За дейноста си в тази група той разказва: "В продължение на две години и половина отдадох за работата си там, огромно количество време и сили, но както и преди се напивах всяка вечер. Четях всичко, което можех да намеря, и разговарях с всички, които мислех, че може да знаят нещо." Но да се върнем на първата му среща с Бил. Доктор Боб продължава своя разказ: "Това беше човек, преживял много години на безспирно пиянство, който беше минал през всичко, което един пияница може да преживее и който се беше възстановил с помоща на същия метод, който и аз се опитвах да овладея - духовността. Той ми каза неща за алкохолизма, които без съмнение ми бяха много полезни. Но много по- важно беше това, че аз за първи път се срещнах с човек, който от личен опит беше научил това, което ми разказваше за алкохолизма. С други думи той говореше на моя език." Доктор Боб разказва на Бил историята на своя живот с надежда, че той ще го разбере и ще може да му помогне да се избави от тежащото му проклятие. И Бил го разбира, разбира го както само един алкохолик може да разбере друг алкохолик. За първи път в своя живот доктор Боб не се чувства самотен в своето заболяване. Очаквайки, че Бил ще започне да му изнася лекции, да му дава непоискани съвети, той се удивява, когато Бил му заявява: " Имах нужда от друг алкохолик, и вероятно ти ми беше нужен много повече, отколкото аз някога ще ти бъда. Ето защо, благодаря ти, че ме изслуша, Сега знам, че няма да се напия и съм ти благодарен за това." Почти едновременно те разбират, че единствения начин за тях да останат трезви е като разговарят с други алкохолици за тяхната обща беда. Следва продължение  AA Grapevine, Ins., June 1965

July Дата: Събота, 05-07-2014, 10:33 PM |Съобщение 5 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия За да разберем АА, е необходимо да се върнем малко назад във времето преди да настъпи общопризнатия момент на осъзнаване на братството, в който Бил и доктор Боб разбират колко е благотворно общуването им един с друг.  Историята на АА представлява поредица от невероятни, но необходими събития, които съвпадат по такъв начин, че ни се струват предопределени. Обществото на АА никога не е било управлявано по подобие на каквато и да било делова или обществаена организация. Още от своето "непредасказуемо начало" АА винаги е бил жив, развиващ се организъм - организация без йерархия, списък на членове и членски внос. Това е чудо, родено от сърцата на двама безнадежни пияници, на които никой не е успял да помогне и които са съзряли надеждата в мига, в който са се обърнали за помощ един към друг. Историята на тази програма е история на необходимите хора, които в необходимото време се оказват на необходимото място. Тя започва няколко години преди трезвостта на Бил и доктор Боб. Следва продължение   AA Grapevine, Ins., June 1965

July Дата: Четвъртък, 17-07-2014, 4:57 PM |Съобщение 6 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия Бил смята, че първото звено от събития, довела до създаването на АА, е било изковано от други алкохолици в търсенето им на трезвост. Младият, състоятелен финансист Роналд Х. опитал всички известни и достъпни по онова време медицински средства за лечние на алкохолизма си, но без успех. Ето защо решил да се отправи на пътешествие до Цюрих, Швейцария, при известния психиатър доктор Карл Густав Юнг. След едногодишно лечение Роналд си тръгнал с цялостно, както смятал тогава, разбиране за самия себе  си, своята беда и изработени начини за защита. Мислел, че се излекувал, но след твърде кратък период се напил отново и се върнал в Цюрих. Доктор Юнг разказал на Роналд за два специфични и основни принципа, характерни за това заболяване - принципи, които се превърнали за основополагащи на АА. Юнг смятал, че алкохолизма е "безнадежден" и нелечим от медицинска и психиатрична гледна точка и че единствената надежда се корени в "дълбокия духовен и религиозен опит"(странна мисъл за психиатър от 20-те години на 20 век). Когато през 1961г. Бил пише на Юнг, интересувайки се от историята на Роналд, доктор Юнг подробно му обеснява какво е имал е предвид. "Моите размишления на тази тема са плод на опита ми от многобройните ми срещи с такива хора. Този стастен стремеж към алкохола е екривалентен ( на подсъзнателно равнище) на нашата духовна жажда за цялост, коята в средните векове се е изразявала с понятието "Съюз с Бога". Как може да се формулира това понятие в наши дни за да е ясно? Единствения възможен и правилен подход към подобен опит е следният: тове е което се случва с вас тогава, когато сте поели по пътя на висшето възприятие. По този път можете да вървите или чрез откровение свише, или чрез лично и честно общуване с другите, или посредством духовно възпитание на разума, което излиза от пределите на простия рационализъм. Разбирайки това от Юнг, Роналд започва своя " Религиозен опит", описан от Юнг и ключов за разбирането на Оксфордската група. Нейната философия включва също така и самоанализ, изповед, компенсация на нанесени вреди и служене - принципи, които по-късно са вплетени в програмата на АА. Следва продължение    AA Grapevine, Ins., June 1965

July Дата: Неделя, 20-07-2014, 4:53 PM |Съобщение 7 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия В Оксфордската група Роналд придобива някой навици, които успяват временно да го освободят от желанието му за пиене. Но това не се оказва достатъчно за по-продължителна трезвност. Роналд споделил своя новополучен "начин на възстановяване" със своя приятел Аби Т., койте заради алкохолизма си бил на път да загуби юридическата си правоспособност. Аби се съгласил, че опитите за общуване и религията са единственската му надежда и влязъл в Оксфордската група. След това Аби се свързал с Бил, за да сподели своето откритие с " най-безнадежния алкохолик", когото познавал. Ето как Бил разказва тази история: "Аби чул, че старият му другар по чашка преживява трудни времена заради пиянството си. Позвъни ми и дойде при мен. Беше трезвен. Отдавна не бях чувал за Аби да е трезвен, но както и да е - независимо от алкохолна мъгла в главата ми, почувствах, че се е променил. Поканих го вътре. Той седна на масата и аз му подадох чаша джин. "Благодаря, за мен не е необходимо. Аз не пия."- каза ми Аби. "Не пиеш? Защо? Да не си болен?" - учудих се аз. "Не, не е това. Просто не пия" - отговори  той. Аз продължавах да настоявам и накрая попитах - "Какво е станало с теб, Аби?. "Знаеш ли" - заговори Аби дружелюбно усмихнат, - "сдобих се с религия". И той ми разказа за своето "духовно пробуждане" в Оксфордската група. Макар и да не разбирах добре за какво ми говори по време на нашата първа среща, бях достатъчно поразен от промяната, настълила у моя приятел. Трябваше да премисля тази работа, да я премисля много добре и да посетя сбирка на групата, за да разбера повече за това направо от извора. Макар и да бях пиян, когато отидах на една сбирка, то ми подейства. После осазнах, че няколко дни след това не изпитвам желание да се напивам, ако не броим незначителните количества алкохол, които  изпих, за да преодолея махмурлука си. Заинтригуван, реших, че е необходимо да "подсуша" мозъка си и най- задълбочено да разуча тая работа с "религиозния опит". Проблемът беше в това, че аз бях съвършено неподатлив към каквито и да било учения, които смятах, че не са "рационални". Изпитвах силно отвращение към всякакви абсолютни понятия, а Оксфордската група се придържаше към цели четири "абсолютни" принципа, чието прилагане се смяташе за необходимо условие за възстановяването: абсолютна чесност, абсолютна чистота, абсолютно отсъствие на егоизъм и абсолютна любов. За да осъществи намерението си, Бил доброволно постъпва в болницата Чарлз Таунс, заведние за лечение на алкохолици в Ню Йорк. Това е последното му посещение на заведение от този род. Четири пъти от 1933 до 1934г., Бил лежи в стационара под наблюдението на доктор Уилям Силкуърт, известен като "дребничкия доктор, който обича пияниците". Силкуърт, който по образование е психиатър, обяснил на Бил какво представлява алкохолизма - че това е алергия на организма към алкохола, съчетана с неустоимо пристрастяване. Следва продължение     AA Grapevine, Ins., June 1965

July Дата: Четвъртък, 24-07-2014, 3:04 PM |Съобщение 8 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия Основавайки се на своя голям опит при лечението на алкохолици (повече от 50 хиляди души), доктор Силкуърт бил убеден, че алкохолизма не  е порок или просто вреден навик, а че това е заболяване. Той смятал, че алкохолизмът е " безнадежден" -  без изход. Натрапливо състояние на съзнанието, което води до смърт. Без цялостна промяна на съзнанието, обеснявал доктор Силкуърт на Бил и многострадалната му съпруга, надежда за оздравяване няма. Докато Бил не се научи да се отнася трезво към своето натрапчиво пристрастие, трябва да живее под ключ или да подлудее и да умре. Аби посетил Бил в болницата и му напомнил, че за него е изключително важно да признае пред себе си своето безсилие пред алкохола и му предлижил религията като изход от омагьосания кръг. Почувствал силната невъзприемчивост на Бил към всякакво споменаване на Бог, той му предложил да измени терминологията и да замени Бог с понятието Висша Сила. Дори и потънал в алкохолна мъгла, Бил разбрал, че е необходимо да избере между смъртта или доживотното заточение в психиатрия и "зависимостта" от такова ирационално понятие като религията. Размишленията на Бил за необходимостта от избор го довели до състояниие, което той по-късно ще опише като " да стигнеш дъното". Отказът му да възприеме препоръките на своя доктор и да ги спазва бил твърде силен. В същото време не можел с лека ръка да пренебрегне доводите на Аби, защото той имайки "алкохолен авторитет" самичък, подтикван отвътре, бил започнал да размишлява върху безнадежния си проблем. Отчаянието на Бил било толкова голямо, че той решл да изпробва всичко - дори да подчини собствената си воля на Силата, по- могъща от него и алкохолизма му. Какво се е получило от това, Бил ще опише след 30 години. Философията на Оксфордската група оказала огромно влияние на програмата и целите на АА, а самият Бил цял живот останал в близки приятелски отношения с един от най- видните представители на Оксфоордската група - преподобния Самюел Шумейкър. Следва продължение      AA Grapevine, Ins., June 1965

July Дата: Понеделник, 02-03-2015, 9:04 PM |Съобщение 9 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия За съжаление, макар че Аби пръв направил Дванадесетата стъпка, му предстояли още тежки години на пиянство. То умира няколко месеца след последния си запой, когато Бил има зад гърба си вече 31 години на трезвост. Фактът, че Бил до края го нарича свой спонсор подчертава особеното смирение и вечната загадъчна връзка между алкохолиците, които остават трезвени и тези, които продължават да се борят със своя недъг. Този факт доказва също така, че в АА няма йерархии, няма имунитет срещу алкохолизма, а има надежда, така както в самия си край трезвеността на Аби не е отстъпва;а по качества на трезвеността на Бил и доктор Боб, както и на трезвеността на хилядите други, на които помага АА. От своите многократни опити да се излекува Бил стига до извода, че преодоляването на натрапчивия стремеж за пиене се получава по-лесно, когато общува с хора, които се борят със същия проблем. Дори и да не са стигнали до идеята за пълно възстановяване, за всички ставало по-добре. Доктор Силкуърт внимателно следял дейността на Бил и веднъж му казал: " Вие поставяте каруцата пред коня. Първо трябва да свалите арогантната броня, която алкохолиците са си изградили. Още в началото, колкото може по-сурово им обяснете медицинската страна на техния проблем. Разкажете им за това,  как зависимостта, която ги кара да пият и физическата алергия на организма им към алкохола ги обричат на лудост и смърт, ако не спрат. Ако един алкохолик поговори с друг за тези неща, това може и да помогне за разрушаването на замъгляващото разума му самомнение." Следва продължение       AA Grapevine, Ins., June 1965

July Дата: Вторник, 03-03-2015, 10:14 PM |Съобщение 10 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия Този разговор с доктор Силкуърт се състоял малко преди срещата на Бил с доктор Боб и е още едно от толкова подходящите съвпадения, с които е пълна историята на АА. Ако Бил беше започнал да държи проповеди на доктор Боб, вместо да му разкрие медицинската страна на  проблема, напълно възможно е доктор  Боб да го бе отхвърлил. Ако Бил не бе признал, че доктор Боб му е необходим толкова, колкото и то на него, възможно е доктор Боб да не му бе обърнал никакво внимание. Както по-късно си спомня доктор Боб, именно тази странна благодарност, желанието на Бил да има до себе си друг алкохолик, за да остане трезвен, му позволило да преодолее собственото си недоверие и да се заслуша. Когато Бил започнал да му разказва за своето общуване с други алкохолици, доктор Боб разбрал защо Бил  успява да остане трезвен, а то самия - не.Това било възможно защото Бил осъзнал необходимостта да протегне ръка и да предава посланието си на други алкохолици, за да остане трезвен. Благодарение на това посещение, доктор Боб стигнал до извода, че за него също е възможно и постижимо да остане трезвен. След това доктор Боб заминал за медицински симпозиум в друг град и се напил. Когато се върнал у дома на 10 юни 1935 година, доктор Боб пил за последен път.По ирония на съдбата това станало с бирата, която Бил му дал, за да не му треперят ръцете преди операция, която трябвало да извърши. Сега доктор Боб бил уверен в своя път. След операцията се обърнал към свои колеги, приятели и кредитори, признавайки им открито, че то е алкохолик, има намерение да постигне трезвост  и ред в живота си. От този ден, официалната дата на създаването на АА, Бил У. и доктор Боб се посвещават на това да предават посланието си на други алкохолици. Тогава се родили идеите, залегнали по-късно в програмата на АА> Следва продължение        AA Grapevine, Ins., June 1965

July Дата: Неделя, 15-03-2015, 11:21 PM |Съобщение 11 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия * признание от алкохолика за безнадежността на състоянието му, * вяра в необходимостта да се достигне "дъното", тъй като духовното "преобръщане" и промяната в психиката не са възможни, ако не бъде достигната крайна степенна отчаяние, * убеденост, че духовното пробуждане е необходимо за продължителна трезвеност, * вяра,че алкохоликът е длъжен да премине от саморазрушителна концентрация върху собствената си личност,към активно взаимодействие с други хора.  Може би неволно,но именно Аби е дал тези идеи на Бил У.(за безнадежността и необходимостта от общуване) и със своя опит е демонстрирал нуждата от това да помогнеш на другите, за да запазиш собствената си трезвеност.Двамата основатели посвещават живота си на това да предават "посланието на надеждата": * имам нужда от други алкохолици, за да остана трезвен. * аз вече имам какво да дам и се нуждая от други,които имат нужда от моите знания. * това е необходимо условие за моята трезвост, същност на обществото на АА, основа за успешното му присъствие в съдбите на "безнадеждно" болни хора. Следва продължение         AA Grapevine, Ins., June 1965

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Първите 100 (Един поглед в миналото)
Page 1 of 1 1	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: