Пътя по който вървя - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 1 of 1 1
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Пътя по който вървя

Пътя по който вървя

detenazaleza Дата: Понеделник, 24-10-2011, 1:50 PM |Съобщение 1 С опит Група: Потребител Постове: 327 Статус: Извън линия Много се чудех през изиналите дни как да постъпя и какво да направя. От известно време да не кажа месеци нещата между мен и спонсора ми не вървяха защото на мен често ми липсва исреност - честност, нещо което трябва за да се възстановявам, нещо без което не може да получя на 100 % възстановяване и удоволетвореност от всичко което правя и върша. Попаднах в омагьосан кръг отново да манипулирам и да поставям цели пред себе си - за мен, за спонсора ми, за семейството ми за всичко. Не бях честна и когато открих че много неща спестявам и остават в мен. Исках отново да изглеждам " Такава каквато не съм " в очите на другите. Хората да си мислят, че успявам, че правя всичко по силите си , че съм честна, че не се поставям в центъра на вселената. Правя инвентаризации не на себе си а на околните - не откривам собствените си грешки а търся недостатъциште в хората около мен. Попаднах в омагьосания кръг отново друг да е виновен за проблемите ми, пак мен да не ме разбират, страдах от това и неприемах дейсдтвителността. На думи казам да да става каквото ще - това е за добро но вътре в себе си се разкъсвах. Тоз ми виновен онзи ми виновен , съдбата ми виновна, пак ксъм наказана, пак нещ оне е наред при мен и как така все при мен се случва - и пак започнаха онези въпроси аз ли съм най - зле от всички. От седмици не съм писала и не съм си припомняла, от седмици се крия или бягам по скоро правя и двете. Страх - пак се изложих, какво ще си помислят хората за мен, тази вече две години стои в АА и нищо не е разбрала - и нищо не научи. Не споделям когато е тежко за да не ми се присмеят. Страх как ще ме приемат, страх от излагане, страх от отхвърляне , страх от това че съм просто човек и греша. Често не пиша и не споделям във форума , защото си мисля че моите неща никой не го вълнуват, че моите неща на никой не помагат а в същото време търся някой да е написал нещо за себе си и да е спосделил, да открия себе си така както преди повече от две години открих всичките си проблеми и разпознах себе си в толкова писма. Как ще съм полезна и с какво след като отново от страх да не се изложа не споделям с никой. Лесно е да се дава акъл , трудно е да кажеш какво мислиш и какво чувстваш за себе си, до погледнеш в себе си и да разкриеш какво виждаш. На това му казвам егоизъм от моя страна . Да искам да чета на някой живота, но да не споделям трудностите през които минавам.

detenazaleza Дата: Понеделник, 24-10-2011, 1:55 PM |Съобщение 2 С опит Група: Потребител Постове: 327 Статус: Извън линия Днес отново ми е нервно, днес отново децата са ми виновни , мъжа ми, кучето изцапало след като аз съм почистила. Имах гости които ми пречеха да си довърша работата в къщи- не бях ги поканила но не ми беше и удобно да им кажа, че сега не е подходящ момент да пием кафе, защото си имам друга работа , запланувана работа да свърша. Често правя това , често правя неща които ме изморяват само защото не мока да кажа на някой, че сега не е подходящ момент да говоря с него или да му обърна внимание, че имам други неща .И пак от страх да не съм отхвърлена, отстрах че няма да съм приета. Все искам да се догодя пред хората и все да изглеждам така както ми се иска но не и да видят каква всъщност съм. Днес не искам да съм такава. Днес искам да съм просто себе си. Не искам да обвинявам някой друг за своето бездействие и някой друг да ми е виновен за това, че не искам да действам, че не искам да направя неща за себе си защото провала няма да е за никой друг а за самата мен. Сега съм гневна. Сутринта станах изпрах дрехите и изпразних буквално коша за пране. Преди малко отивам в банята , детето токе що си изхвърлило за пране работната блуза която му трябва за утре. От вчера ги носи в раницата а чак днес ги хвърля за пране и се ядосвам и започвам да викам и да го обвинявам, че не мисли, че нищо не прави като хората, че неможе да се разчита на него, че е безотговорен. И така да е с какво си помагам. Казва, че ще си ги изпере сам. Обидена съм защото си мислят че съм слугиня , но май повече ме е страх , че няма да съм разбрана, че не казвам нещата така както трябва, че отново в очите му ще съм че не съм си свършила работата, отново мисля само за себе си, за това как на мен ми се отразяват тези неща , за това че сега вместо да си върша нещо друго което съм запланувала - като да си дремна например, трябва да пера на ръка. За това че като не изсъхне дрехата за утре аз ще се обвинявам че не съм си свърщшила работата , защото аз все трябва да съм перфектна и все нтрябва да съм на сто процента и все нещата да стават по моя план и моя график и някой като ми обърка графика и край. Правя от мухата слон. И сега съм се запънала като глис на буца. И чакам и седя и наблюдавам ще си я изпере ли или няма и не знам защо го правя като знам че аз ще я изпера ама така - сама да се навивам и настройвам отрицателно и да се чувствам зле- защото това го най - умея, да се изкарвам като слугиня, като че никой не ме уважава, да наслагвам на децата си в главите вина и тем подобни, а може и по лесно да го направя - като се усмихна , като си кажа, че така съм им полезна , като свърша каквото се очаква от мен без заради това да се поставям на пиедестал, защото много домакини правят така и се чувстват спокойни, че са направили нещо за хората с които живеят- на аз нали все не съм като другите, аз все с нещо да се различавам. Да ме носят мен на ръце, да не уважавати дами се кланят- защо - защото съм все специална и съм по различна и съм по добра. Само дето този образ на мен ми се иска да е такъв, но действителността е различна от моите представи. Трудно е да съм честна , но не е невъзможно.

detenazaleza Дата: Понеделник, 24-10-2011, 2:03 PM |Съобщение 3 С опит Група: Потребител Постове: 327 Статус: Извън линия Сутринта ставам и се сещам, че вчера е трябвало да се обадя на колежката ми да и пожелая успех защото днесе на изпит. Трябваше в очите и да изглеждам че се притеснявам заедно с нея и че ми пука как ще се справи и какво ще направи, че се вълнувам с нея . Истината е, че лицермернича в момента. Не я харесвам, не ми пука кой знае колко - вярвам че нещата на работа ще се подредят и че няма да останем без работа защото ще вземе изпита, но трябваше да се догодя, да лицемернича, да съм двулика - хем казвам че мразя такива хора. Много исках в нея да оставя впечатлението че се притеснявам за нея и че ми пука - но нестана така защото толкова ми пукаше че забравих да се обадя , днес като станах пък си казах, че изпита вече е започнал и няма да я притеснявам. Явно бог ме предпази от лицемерие, но е факт че дори го допускам в мислите си. Такива неща се правя, че не се случват и те остават в мен, а не трябва.Лицемерието не е от качествата които искам да притежавам и мога да се напъна да харесвам хората само днес да ги приема с тяхните недостатъци и да не се занимавам с тях. Защо лицемернича - защото в мислите си съм се поставила на по високо място от нея, дзащото аз определих че тя не заслужава мястото на което се намира , защото аз смятам че просто не съм имала шанс да се развия иначе аз съм щяла да съм там където е тя. Истината е, че не виждам по надалеч от носа си и че ако продължавам така ще се погубя. Истината е че аз съм так където заслужавам да съм и трябва веднъж за винаги да го проумея и да го приема. Харесвам работата си, харесвам всичко с което се занимавам - то тогава защо гледам на другите в канчето а не се съсредоточа в своето собствено и не приема живота си такъв какъвто е . Завиждам за материални неща и в същото време казвам че съм над тях.И това е лицемерието ми и това е нагаждането ми и това е кофти. Все нещо не ми достига , все за нещо ще има да не годувам - все нещо не е както аз искам и забравям за колко много неща съм благодарна в живота си и колко много имам.

detenazaleza Дата: Вторник, 25-10-2011, 6:06 AM |Съобщение 4 С опит Група: Потребител Постове: 327 Статус: Извън линия Днес се събуждам с благодарност. Благодарност за всичко онова което имам. Благодарност за тока, водата , кафето което пия докато пиша. Благодарност за децата ми, семейството ми, покрива над главата ми и топлата стая в която съм. Имам всичко което ми е необходимо за да живея и да се чувствам добре. Има храна на масата, има закуска. Родителите ми са добре. Бог е с мен и се моля от цялото ми сърце днес да ме запази от всяко изкушение на дявола което често се промъква в мен като преобразен в ангел. Моля те Господи , днес ме запази от всяко зло . Помогни ми да съм пълноценна и да не се интересувам от себе си. В днешния ден само да мога да даря на някой усмивка и да не се интересувам единствено и само от собствените си желания и пориви. Моля те , там където има тъмнина да донеса светлината, там където има отчаяние да донеса вяра. Моля те , днес да съм интрусемнт в твоите ръце и да следвам пътя който ти чертаеш за мен а не който аз искам. Благодаря ти господи за последните 24 часа в които ме запази трезва, които ме държа далеч от алкохола и лудостта ми. Благодаря ти , че имах спокойна вечер и хубав сън. Благодаря ти за това, че ме избави от мислите ми. Преди така ставаше - лягах и не можех да заспя от мисли какво да променя и какво да направя. От напъване всичко ме заболяваше и нямах сън, нямах нищо. Днес благодарение на твоята любов към мен всичко е различно. Моля те Господи за още 24 часа трезвеност. Нека бъде твоята воля Господи а не моята.

detenazaleza Дата: Понеделник, 31-10-2011, 9:41 PM |Съобщение 5 С опит Група: Потребител Постове: 327 Статус: Извън линия Днес виждам ясно как искам да манипулирам хората , как искам нещата са станат така както аз си мисля, че са правилни и не допускам друго мнение. Отново съм всезнаеща, разбираща и можеща и в този момент си задавам въпроса : Като толкова знам и мога защо продължавам да търся помощ и единственото нещо за което си давам ясна сметка, е че продължавайки така правя половинчати неща, не се старая а трябва, искам нещо но чакам някой друг да направи действията, аз само да обера плодовете. Но нестава така. Не спонсора ми е виновен, не програмата , не някоя институция нито хората с които живея. Аз сама си причинявам всички беди. Да - днес не се изискваше кой знае колко от мен . Сутринта си търсих оправдание да не чета със спонсора си, търсих си оправдания да се махна, да загърбя всичко . но това прави с нас болестта, защото алкохолизма е КОВАРЕН, ОБЪРКВАЩ И ВСЕМОГЪЩ. За пореден път виждам как идва от нищото и поразява целия ми живот. За пореден път виждам, че ако не направя действия които хора които са се възстанови ли правят, нямам как да оцелея и как да се измъкна от кошмара. Само днес мога да направя нещо. Само днес мога да извърша определени действия, защото утре не знам дори дали ще съм тук. За това само днес ще отделя време , ще напиша писмо на спонсора си, ще изчакам търпеливо в скайп да се включи за да почетем от голямата книга, да си поговорим и да се моля да съм честна и да не скривам нищо от него. Защото когато крия, когато допускам дори за миг да постъпя така или да спестя от нещо случило се се отдалечавам от възстановяването си и се приближавам до гибелта която най - вероятно ще е на душата след това на тялото - не знам и се моля да не разбера. Така както се моля всеки ден да не забравям какво беше преди време. Днес си спомних че от както съм в АА не съм посягала и на антидепресанти и на какво ли не от този род , защото единственото ми лекарство е АА и програмата. Моля се да не го забравя това , моля се да имам сила, смелост и желание да продължа.

detenazaleza Дата: Четвъртък, 03-11-2011, 5:03 PM |Съобщение 6 С опит Група: Потребител Постове: 327 Статус: Извън линия Днес е някак особено в душичката ми. Нахлуват всякакви мисли, чувства в мен, нахлува страдание и изпадам в самосъжаление. Това прави болестта с мен, кара ме да се чувствам по начин който не е правилен, да изпадам в самосъжаления и да страдам, вместо да имам усмивка. Какво причинява всичко това. Днес се замислям за хората около мен, не ме обичат по начина по който аз искам, не ме разбират така както аз искам, съпруга ми не иска да говори с мен за нещата които му тежат и аз страдам от това но дори и за миг не ми хрумва да помисля за него, че и той е човек, че има нужда да остане сам със себе си, има нужда да премисля ситуации било в работа било в личен план, че не трябва да оковавам човека до мен, а да го разбирам. Егоцентризма ми ми причинява всички беди. Да искам аз да съм центъра на вселената ,да искам всеки с мен да е добър, да ме харесва и обича, да ме уважава но не по неговия начин, а по моя, този който е в моята представа и който АЗ искам. Това мое аз ми отрязва главата направо. Къде ми е грешката - отново мисля само за себе си и забравям за другите хора и вместо да страдам мога да насоча енергията си към нещо друго, към четене на АА литература, към писане, към разговори със сестрички такива неща и търпеливо да изчакам, защото всеки човек си има своите мигове на самота, на страдание, на какво ли още не и има пълно право на това . Само дето аз не съм се научила да ги приемам и се моля ден по ден да се уча, на търпение, смирение, смелост да продължавам. Сама си създавам негативизма, а мога да се усмихна и да си кажа че живота е прекрасен и има за какво да се живее и наистина съм щастлива от факта, че има с кой да споделя и има хора които ме разбират и чувстват като мен. Благодаря ви приятели че ви има .

detenazaleza Дата: Сряда, 09-11-2011, 11:32 AM |Съобщение 7 С опит Група: Потребител Постове: 327 Статус: Извън линия Негодуванието ми днес отново изпъква, негодувание от това, че някой ми казал, че трябва да оставя задачите си и ангажиментите си, защото ми пречели и били много. Дали не правилно тълкувам аз нещата но не мога да оставя на заден план служебните си ангажименти, не мога и не искам днес да се крия зад стените на жилището си и да се правя, че няма живот на вън. Иска ми се да живея като нормалните хора, да мога да имам живот с ангажимент към някой, да мога да помогна с каквото и какво мога, на близките си, на комшиите си, на хората с които живея. Дали бъркам като си мисля, че програмата е начина да се приспособя към живота на вън. Живота в който дълго не участвах от страх, от егоизъм, от това никой да не ме моли за услуга и за каквото и да било защото нарушава моето равновесие. Програмата не е ли начина да ни върне към живота, не да ни отделя от него. Не е ли начина да се науча как да живея вместо да бягам, защото за мен да оставя половината от нещата с които се занимавам и които съм поела като ангажимент е начин да избягам отново. Преди нищо не правих. Стоях си в къщи, да ходех на работа но някак вяло, някак да отбия времето си. Днес се усмихвам на живота си, когато правя нещо за някой друг било да събера парите за входа от съседите си, да отида да платя тока на входа, да си направя труда да отида да платя и асансьора, да направя нещо за някой друг, да занеса документ в къщи и да помогна на някой да не идва до кантората - това някак ми дава сили, дава ми спокойствие, дава ми надежда, че ако направя нещо добро, ако направя нещо за някое друго човешко същество се чувствам по добре в днешния ден. Отново ли съм сляпа и отново ли съм на грешния път?!

detenazaleza Дата: Неделя, 05-02-2012, 9:39 PM |Съобщение 8 С опит Група: Потребител Постове: 327 Статус: Извън линия Мдааааа забравих да пиша, забравих за пътя ден по ден и това не е добре. от снощи отлагам писането и инвентаризацията на самата мен и поведението ми и се чудя защо изпадам отново в миговете на отчаяние, на тъга, на отнесеност. Защото забравям за същността на нещата и за истината на пътя по който трябва да вървя. Сбирки няма отдавна в дните ми. Вечер неуспявам да вляза и на скайп сбирка не знам дали имам оправдание но вечер къщата е пълна и е трудно да се отделя сама но се вижда какво се случва когато се отдели - страшно - и ако не се включва сигналната лампичка няма как да го забележиш сигурно и просто да се подхлъзнеш . Н о днес съм благодарна на бог за всичко в живота си, на това че няма да плача сега просто ще взема голямата книга, ще почета малко , ще се поровя и з форума и ще си припомня само днес колко страшна болест нося в себе си. Благодаря ви приятели че ви има и мога да споделям с вас , защото това е важно за всички ни

detenazaleza Дата: Сряда, 12-04-2023, 9:24 AM |Съобщение 9 С опит Група: Потребител Постове: 327 Статус: Извън линия Да се   завърна  след   толкова  години   на тези страници е доказателство,  че  това е коварна болест,  която  ни побеждава  ако не "внимаваме". Едно  малко и ето ме тук , отново  "възстановяваща се". Ще го сложа  в  кавички , защото   три дни без алкохол  не е никакво  възстановяване, но ще мисля само  за днес и няма да   мисля  какво ще стане утре, в други ден . Само днес, само до обяд  да се  запазя  чиста и без   бирата която  обожавам на обяд.     Днес чувствам  главоболие, но пък  заредена с позитивизъм и  енергия.   Много ми се иска да  вярвам, че всичко отново е възможно. Че  мога  да получа отново трезвите си дни  изпълнени с щастие и  задоволство. Че бих  могла  да се освободя  от   този алкохол, който ми пречи да следвам   мечтите си и да   осъществя плановете си.  Преди   година опитах да  отида  отново на сбирки, но  се  почувствах по зле  от това. Посещавах  онлайн   близо  месец  и  спрях,  защото   това адски много ме изнервяше и натоварваше.  Днес не знам   кой път ще избера, но  засега   ще се оставя  на  бог и  ноговото  могъщество.     Днес се  моля  да ми помогне, да ми  даде   сили, вяра и надежда  и да  улови  ръката ми отново и днес  да ме  избави от желанието ми за  алкохол.

Dana Дата: Вторник, 20-06-2023, 10:55 AM |Съобщение 10 От скоро Група: Потребител Постове: 4 Статус: Извън линия Добре дошла отново. Ела при нас на сбирка. Продължавай да се връщаш!

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Пътя по който вървя
Page 1 of 1 1	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: