| loyola |
Дата: Събота, 23-07-2011, 5:23 PM |Съобщение 1 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| З Години трезвост!
Ден по ден, и така вече 1096 дни изминаха от момента, когато изпих последното си патронче, в деня, когато за трети път влязох (или по-точно ме затътриха шефът ми и щерки ми) в Отделението за зависимости - Варна.
Активният ми поход към дъното и властта на алкохола над мен започна съвсем невинно. Преди 11 години си бях внушил, че имам проблеми със стомаха и корема. Започнаха едни ходения по лекари, изследвания (всевъзможни) и хапчета, продължили 3-4 години. "Резултатът" бе, че си открих "лекарство" - алкохола, което започнах да вземам тайничко, без значение, че пия лекарства. Това не остана незабелязано в семейството ми и се превърна в камъчето, което обърна окончателно колата - стигна се до развод. И се започна - както ми казваха колеги - "давенето на мъката в алкохол". Благодарение на Програмата на АА и основно Четвърта стъпка разбрах, че през целия си съзнателне живот съм вървял към алкохолизма. Минах и през варианта - ходене по психиатри и съответно изписване на хапчета, които аз подсилвах с алкохол. Криех се, пиех тайно и на работа си така се стигна до първия от двата ми престоя за 2006 г. в Отделението за зависимости-Варна, след който силен-вилен заявих, че повече кракът ми няма да стъпи тук  (като пациент, разбира се). И когато трябваше да ми се издава документ (болничен или нещо друго) влагах цялата си дипломация спрямо лекарите, за да не бъде вписано там онова "синдром на алкохолна зависимост" (да не ми създава проблеми с работодателя). Първите ми два престоя бяха с продължение (по препоръка на лекарите с влизане в Дневния център към Варненската психиатрия - даже при втория път беше и по мое желание - почти два месеца престой). След всяко от излизанията от лечение правех поведение - в продължение на няколко месеца не кусвах и капка алкохол, след това си позволявах да се седна на по-бира с колеги или познати. Докато дойдеше есента, когато се отключваше нещо в мен и се започваше ...
В края на третия ми престой една дама, на която съм безкрайно благодарен ми подсказа, че във Варна има група на АА. Денят, в който излязох от Отделението имаше сбирка - не отидох, но на следващия ден, когато отидох да си доприбера някакви документи от Отделението, отново се видяхме с дамата - тогава тя ме свърза с човек от АА - следобяд се видяхме на кафе и разговор. Той ми даде няколко брошури и координати. Така на 15 юли (вторник) вече бях на първата си сбирка. Имах предубеждения - не бях вярващ, а четох в брошурите за "Бог", но както научих там (макар че си го пишеше и в брошурите) - "така, както го разбираме". Сега съм вярващ - имам вяра в Сила, по-могъща от мен. И досега продължавам да ходя на сбирки редовно, освен когато не съм във Варна, а в родния си град. Намерих си наставник, започнах с писане на анализи, а след това и стъпкуването (запознаването с 12-Стъпковата Програма на АА). Спрях да вземам и лекарствата, които обикновено ме следваха след всеки престой. В АА разбрах, че съм болен от болестта на зависимостта и какво означава това за мен, признах и приех, че съм алкохолик. Сега имам много приятели, осъществих благодарение на АА първото си задгранично пътуване (преди година по това време на Конвенцията на АА-Чехия). Благодарен съм, че съм частица от Анонимни Алкохолици. Участвам в живота на групата чрез служене; много приятели имам в АА и от скайп-сбирките. Когато имам възможност ходя вторниците в Отделението (вече втора година имаме като група тази възможност) за разговори с онези, които са пациенти там. Мога да се радвам на малките неща и да посрещам трезво проблемите, които ми поднася живота и в чието създаване и аз си имам принос. Благодаря, че ви има приятели 
|
| |
|
