Помощ - Форум на АА в България
|
Помощ
| |
| Гост |
Дата: Четвъртък, 08-01-2015, 8:52 PM |Съобщение 1 |
Група: Гост
| Близка приятелка е алкохолно зависима. Вече осъзнала, но все още смята, че може сама. Има малко дете, което е много уплашено, но тя всеки път обещава, че сега ще е за последно. Как да и помогна?
|
| |
| |
| July |
Дата: Събота, 10-01-2015, 6:03 PM |Съобщение 2 |
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
| Към близките.
http://www.aa-bg.info/publ/km_blizkite/km_blizkite/2-1-0-6
Може би това ще ви помогне.
|
| |
| |
| elica |
Дата: Сряда, 11-03-2015, 9:30 AM |Съобщение 3 |
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
| Здравей!
"Та моля с вашия опит, какво да правя от тук натам, за да не стане по-лошо."
Моят опит е следния : въпреки червената предупредителна лампа, която мигаше някъде в мозъка ми, че нещата с моето пиене не са наред, аз не успях да направя нищо ( като изключим напълно безуспешните ми опити да пия контролирано, по малко) докато не стана много лошо. И под "много лошо" нямам предвид само чисто физиологичния аспект на болестта алкохолизъм, за които пишеш. Правех компромиси със всичко заради алкохола - семейство, деца, работа, приятели, със себе си. Имах вътрешни конфликти заради това, угризения, вина, срам. Алкохолизмът е прогресираща болест. Когато започнах да пия всеки ден, по малко нямай идея до какво ще ме доведе това. Намерих спасение в Анонимни алкохолици. С програмата 12 стъпки. Това беше преди 6 години. Оттогава не съм пила. Живея добре.
Никой не е в състояние да определи дали ти си алкохолик или не. Само ти би могъл. И изборът е твой. Можеш да продължиш да пиеш, като се опитваш да контролираш. Въпреки, че самият факт, че аз опитвах да контролирам би трябвало да ми говори, че вече съм изпуснала контрола тотално. Хората, които нямат проблем просто си пият и не се притесняват, че злоупотребяват, че нещо не е наред.
Би могъл и да опиташ да спреш за известно време. Ако установиш, че това ти липсва, че без него си неспокоен, раздразнителен, недоволен, че ти е трудно да живееш без да пиеш, то аз ти препоръчвам група на АА. Но както казах, изборът е изцяло твой.
Ако искаш се регистрирай тук и пиши отново как са нещата при теб.
Успех!
|
| |
| |
| Искащмнение! |
Дата: Сряда, 11-03-2015, 10:00 AM |Съобщение 4 |
Група: Гост
| І ва част на мнението, понеже е много дълго и не ме пусна да го постна цялото.
Благодаря Елица за своевременния отговор.
Следва да уточня, че нямам абсолютно никакви проблеми в социалната или семейната сфера, освен постоянното недоволство на жена ми, че пия всеки ден и то не по малко....все това повтаря. Не съм стигнал до положение, че вследствие пиенето да съм зарязал семейство, деца, да си харча парите за алкохол, тъй като и всеки ден да си купувам по бутилка ракия това въобще не го усещам на джоба. Както казах и в предното ми мнение (запитване), аз не се напивам, т.е. да започна да говоря глупости, да падам и т.н., поради което няма и как на този етап (ако след време не стане вече зле) да имам проблеми заради пиенето. Освен ако жената не се скара с мен, просто защото не съм спрял да пия често и по толкова. Представи си, че съм човек който в работата, вкъщи, с приятели и т.н. се държи по начин, че все едно въобще не пие. Апропо аз пия на 99.99% вкъщи. Не излизам никъде, защото съм с малки деца и след работа си се прибираме с жената, сядаме, хапваме и после разпускаме. Въпросът е, че от това прибиране си почвам да надигам чашката.
Дали мога да го контролирам, знам ли. Не съм пробвал да не пия повече от два-три дена. Вчера например не пих нищо, пиеше ми се доста, но после ми мина. На сутринта съм си идеално. Идеята на запитването ми е, дали някой, който после е станал алкохолик е бил точно, като мен с пиенето. Мисля си, че вече имам поне лека зависимост, тъй като не е като едно време, да пийна 1-2 и да спра, не за друго, а защото не ми се е пиело повече. Сега обаче не само, че не спирам, а го правя защото ми се пие. 100-200-300 мл. и искам още и още. Харесвами да поемам концентрата, да пуша едновременно с това цигара и така. Даже любимото ми е да започна да пия първо на гладно с леко мезе, за да може да ме изстърже още повече и да огладнея още повече, та да мога да изям по-голямо количество храна. След това продължавам да пия, докато не стане време за лягане. След като вече ми стане неудобно от жена ми, уж прибера бутилката, но като не ме вижда си отварям и пийна една две глътки............това ме притеснява, иска ми се да пия. И като вече съм замаян, идеално ми е да си легна. И така ако може да е всеки ден, няма да откажа.
Следва продължение.........Added (11-03-2015, 10:00 AM)
---------------------------------------------
ІІ-ра част на мнението
........................
И накрая, за мен важи напълно това, че по-добре нищо да не пия, от колкото да пийна 50 мл. и да спра-ужасно ми е в такъв момент, страшно ми се допива още и още.
Та поради тази причина излагам фактите, защото със сигурност е имало много такива, като мен. Слушал съм, че в началото и те така-пият повечко и грам не се напиват, всичко е точно, но в един момент след години вече са полудели, станали са други хора, започнали са сериозните битови проблеми-скандали, караници и т.н. И при мен мисля не е само психика и нагласа, а някак си чувствам, че гърлото ми си иска да поеме ракията. Другата страна вече е, че едва ли не съм добре, "мога да го контролирам" и ако се наложи няма вече да пия. Е да, ама явно не е така.
Не мисля все още, че съм достигнал етапа за необходимост от присъствие на сбирка на АА, щото нали уж нещата са наред, но ако не спра или не огранича пиенето, явно ще трябва да се прилагат някакви мерки.
Иначе изчетох всичко на което попаднах и според някои, алкохолик не значи само да проявиш здравословните симптоми. Може да си напълно здрав, но пак да те квалифицират като алкохолик, ако пиеш например (според американците ако не бъркам) по повече от 21 дози на седмица, едната от която е 25 мл. твърд алкохол. 21 дози са малко на половин литър, а аз със сигурност пия повече концентрат на седмица, особено ако ми се отдаде случай или пък аналогично друг алкохол, който изчислено задминава тези 500 мл. твърдо гориво.
Малко дълго стана излиянието, но поне да опиша ситуацията.
Поздрави и браво за начинание. Определено е спасило много хора.
Ще чакам мнението ти, както и на другите колеги тук. Иначе ако питаш мен, не се определям като алкохолик...........както м/у другото казват всички алкохолици 
|
| |
| |
| elica |
Дата: Петък, 13-03-2015, 8:04 AM |Съобщение 5 |
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
| Здрасти отново!
"Слушал съм, че в началото и те така-пият повечко и грам не се напиват, всичко е точно, но в един момент след години вече са полудели, станали са други хора, започнали са сериозните битови проблеми-скандали, караници и т.н."
Аз съм един от тези хора.  Спрях да пия на 40г. Преди това пиех по малко, не всеки ден. И не се напивах. Последните 10 години бяха тия, в когато неусетно, без да разбера минах границата, от която не бях в състояние да се върна обратно. Първите 5 от тях пиех само вечер, алкохолът ме успокояваше. Не разбирах, че щом имам нужда от това "лекарство" нещо не е наред, или пък по-скоро не исках да си го призная. Кой човек иска да има подобен проблем? Последните 5 нещата започнаха да галопират. И в последните 2 от тях пиех от сутринта. Не исках да пия, но не можех да не пия.
"И при мен мисля не е само психика и нагласа, а някак си чувствам, че гърлото ми си иска да поеме ракията. Другата страна вече е, че едва ли не съм добре, "мога да го контролирам" и ако се наложи няма вече да пия. Е да, ама явно не е така. "
Много точно си го казал.
Когато акостирах в АА ми разясниха истинската същност на болестта алкохолизъм.
Тялото на алкохолика не реагира на алкохола като телата на останалите пиячи. Ние го наричаме виг "алергия". Когато поема алкохол в мен се отключва тази алергия и идва непреодолимо желание да пия още и още.
Мозъкът ми също не работи като на останалите - той ми казва : абе можеш да пийнеш едно. Само едно или две. И после ще спреш. Ще успееш тоя път да проконтролираш количеството. Няма да е като вчера. Но винаги е като вчера, че и по-зле, когато вкарам в тялото си алкохол.
Ако погълна каквото и да е количество алкохол, тялото ми развива реална физическа жажда, която ме води до практическа невъзможност да спра, щом веднъж съм започнала.
И поради тази алергия, която предизвиква физическата жажда аз няма никога да мога да пия безопасно алкохол.
И другата страна - обсесията на ума - нещо като хрумване, което преодолява всички мисли, които му противоречат.
И няма никакво значение колко отчаяно искам да спра да пия. Тази обсесия да пия е толкова силна, че ще преодолее всяка друга мисъл да не пия и моят ум ме докарва дотам да си мисля, че всичко ще е наред ако пийна
едно.
|
| |
| |
| elica |
Дата: Петък, 13-03-2015, 8:07 AM |Съобщение 6 |
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
| И моят пост не се събра. Та да продължа мисълта си.
Именно затова аз, алкохличката ( а и всички алкохолици, които познавам) съм напълно безсилна пред алкохола :
1. Не мога да пия нормално поради тялото си;
2. Но не мога и да остана трезва заради ума си.
И единственото спасение, което аз открих, което ми даде решение на проблема го имаха в АА. Пълно въздържание, но само за днес. Плюс психическа и духовна промяна. Предложиха ми начин на живот, който аз се стремях да възприема. Нови навици, ново възприемане на мен, хората и света около мен, нова гледна точка, нови действия. Когато живея деня си според тях, аз нямам никаква потребност да пия.
В първия си пост ти писах, че всеки сам определя себе си - дали е алкохолик или не.
Както и всеки сам решава какво да опита. Но тъй като аз бях опитала всичко, за което можеш да се сетиш, но нищо от това не даде резултат аз се доверих на анонимните алкохолици. И реших непредубедено да допусна, че може би са прави и че, което е важно - имат решение.
На разположение съм, ако имаш и други въпроси.
Хубав ден!
|
| |
| |
| Искащмнение! |
Дата: Петък, 13-03-2015, 9:14 AM |Съобщение 7 |
Група: Гост
| Разбрах
В началото не схващах реално за какво става въпрос и явно съм би заблуден, но сега като прочетох повече материали стигнах до следните мои си изводи:
1. Макар вече много хора да не пият, те наричат себе си все още "алкохолик", тъй като бивш алкохолик няма. И това е така, не защото все някога ще започнат да пият отново, а защото чисто физиологично организмът им вече е предразположен към такава реакция при погълнат алкохол. Алкохоликът ако пийне, той няма спиране и затова си остава алкохолик. При здравия човек и да пие, той може да спре;
2. Тези изменени свойства на организма и реакцията при поемане на алкохол не са били налични още в началото, а са се появили впоследствие при някои хора. Друго не може и да е, защото ако е вродено още от началото, то при първата чашка в живота организма ти ще започне да иска още и още и веднага се проявява алкохолизма. Щом обаче идва с времето, значи е проявен по-късно вследствие постоянното пиене.
3. Може би малко преувеличих за себе си и желанието ми, но май при мен е по-скоро психическо, а все още нямам алкохолизъм. Вчера така се замислих и осъзнах (пиейки вино), че ми се пие защото просто ми харесва и имам възможност, а не, че не мога да се въздържа. Имах останало вино за около 3 чаши, изпих го и спрях, първо защото свърши, второ защото не ми се и пиеше повече. Имах и уиски, но въобще не пих от него, а можех. След като не ми се пиеше, значи не се е проявило това непреодолимо желание за още (алкохолизъм). Явно е само някои дни, като има пиене на разположение, но ако няма, не изпадам в депресии, раздразнение и т.н. Ако има ще пия докато ми се пие, ако няма, здраве да е. Та от тази гледна точка мисля, че не съм алкохолик, след като мога да не пия и от това, че не пия, нямам никакви проявни симптоми-треперене, потене и др.
4. Безспорно е обаче, че пия повече от колкото трябва и следва да намаля или откажа пиенето. Защото то така тръгна и въпросът ми-в началото така се почва, а после идват вече големите проблеми.
5. Никъде не видях някой да коментира пиене в количества и по начин, като мен. Все става дума за ежедневна употреба, от сутрин до вечер, напиване и т.н. През деня не ми се пие..........не защото не трябва да пия, понеже съм на работа, а просто не ми се пие. Вечер обаче ми се пие и някак си вечерта няма да мине добре, да се насладя на спокойствието, ако не пийна. Забелязвам също така, че всички случаи касаят напиване, бели петна и т.н., докато при мен такова нещо никога през живота ми не е имало.
Но явно така, като мен са започнали много хора, макар да пият само вечер. Излиянията им тук обаче вече касаят периода, когато алкохолизма е възникнал и няма спиране.
|
| |
| |
| elica |
Дата: Петък, 13-03-2015, 10:45 AM |Съобщение 8 |
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
|
Когато пиех в количества и начин като теб и през ум не ми хрумваше да го коментирам. Докато можех все още да живея така. Аз не исках да се откажа от алкохола. Не исках да съм алкохолик, не исках да мисля за себе си по този начин, беше плашещо, не исках да съм по-различна от другите. Но алкохолизмът е нелечимо, хронично и прогресиращо заболяване. Ако съм алкохолик и продължавам да пия, с времето става все по-зле.
Не познавам алкохолик, който да е поискал да спре преди да чукне "дъното".
Аз потърсих помощ когато вече бях в безизходица и в невъзможност да живея повече по този начин.
|
| |
| |
| Искащмнение! |
Дата: Петък, 13-03-2015, 11:03 AM |Съобщение 9 |
Група: Гост
| Ясно, Елица, благодаря за мненията.
Очевидно ако продължавам така, ще има два възможни изхода: да отидат нещата на зле или просто да си остана пияч на повече алкохол от нормалното. Много по-вероятно е обаче да се случи първото. Поради това, има ли смисъл да поема този риск и да се надявам, че няма да се случи. Определено ще взема мерки, докато мога и ако се окаже, че не може да контролирам нищо, значи съм за тотално отказване.
Но аз все си викам, дори да не пийна един два дена-чакай сега след Коледа, после след Нова година, после след РД на децата, после след Великден, после след РД на жената, после след моя РД, после след морето и така до безкрай
|
| |
| |
| Гост |
Дата: Понеделник, 23-03-2015, 5:11 PM |Съобщение 10 |
Група: Гост
| Здравейте, със сигурност не ми е тук мястото, моят съпруг е алкохолик, не аз.Но съм отчаяна - от 8 часа сутринта е на водка, до вечерта, когато вече е пиян, неадекватен, заядлив, сприхав, плаче и се смее през пет минути и накрая се скара без повод с мен или синът ни...И така вече три години, но подозирам че е от пет.Не съм се сблъсквала с алкохолици и не подозирах дълго.Имаме проблеми с едно от двете ни деца, с част от най-близките роднини, с малкият ни бизнес, тъпата криза и като капак аз и синът ми сме зависими финансово от него, а той пие и ни намира безкрайни кусури...променя си настроението , мнението - въобще, живеем в някакъв ад.Всеки започнат от мен спокоен разговор, завършва със скандал от негова страна и нежелание да разбере състоянието си...Преди две години припадна пред наши приятели, напика се пред детето си, викнах линейка, стресна се малко . Накарах го да се прегледа, оказа се че черният му дроб беше зле, започна да пие лекарства, да се храни , кротна се малко.Кризата ни удари малкият семеен бизнес, единственият ни доход, останахме за известно време без пари, пък лекарствата скъпи, спря ги и ... познайте?! пак започна да пие.Каквото и да го нервира - пие.Семейството ни се разпада на парчета, но той не вижда.Как да го накарам да разбере в каква дупка влиза, как да върна предишния човек, как да му помогна?Страдаме двама около него, но той мисли че умишлено го дразним.Дайте съвет, някой успял ли е в подобна ситуация да преодолее такава криза?Моля за помощ!
|
| |
| |
| elica |
Дата: Вторник, 24-03-2015, 7:45 AM |Съобщение 11 |
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
| Здравейте!Вашият съпруг и аз много си приличаме. По-точно - познах се в него, но такава каквато бях преди шест години.
Бях неспособна да решавам проблемите, които ме затрупваха отвсякъде и които бяха следствие от моя прогресиращ алкохолизъм. Проблеми и разруха, която се наместваше във всяка една област от живота ми - семейство, взаимоотношения, работа, социален живот.
Не помагаха призивите на близките ми, не помагаше волята ми. Не можех да продължавам да живея пиейки, но не можех да си представя живота и без алкохол. Докато се озовах на точката, в която вече бях в невъзможност да живея така, огромен вътрешен конфликт. Е тогава аз се предадох. И потърсих помощ. Не когато всички около мен ми обясняваха как съсипвам себе си и живота си. С почти всички, които познавам в АА (а те са много) нещата са се развили долу-горе по този начин. Слагам Ви линк с брошура, която се надявам да Ви помогне да разберете по-добре проблема и Вашата роля в ситуацията.
http://www.aa-bg.info/publ/km_blizkite/km_blizkite/2-1-0-6Успех!
|
| |
| |
| Гост |
Дата: Вторник, 24-03-2015, 5:48 PM |Съобщение 12 |
Група: Гост
| Здравейте, пак съм аз - със съпруга алкохолик... Той от години пие, но самият той не осъзнава все още проблема - със сигурност има проблеми със здравето, но не желае да ходи на лекар, защото знае ,че ще трябва да пие лекарства и да спре алкохола.Въртим се в кръг, но най-лошото е ,че наранява постоянно сина ни и мен.Да не говорим за това, че все още не мога да си намеря работа и затъвам заедно с него.Не знам как точно да върна семейството, което бяхме.Предполагам, че ако си намеря работа и стана независима от него, ще мога да устоявам на мнението си, че не трябва да пие.Сега са само ехидни подмятания, че той ни храни и ще си прави каквото си иска.Просто не мога да го позная... а живеем от 30 години заедно.Не мисля, че мога да го накарам да ходи на сбирките за анонимни алкохолици, нито дори да го накарам да прочете някоя брошура... Това е пълен мат!
|
| |
| |
| Гостенинът |
Дата: Вторник, 24-03-2015, 9:03 PM |Съобщение 13 |
Група: Гост
| Много четох, но така и не схванах, защо посланието е да не пиеш "днес". Т.е. като начало да се тръгне отнякъде, или утре пак повтаряш същото и не пиеш, другиден пак така се навиваш, да не пиеш поне "днес" и така вече не пиеш с дни.
|
| |
| |
| elica |
Дата: Сряда, 25-03-2015, 8:35 AM |Съобщение 14 |
С опит
Група: Модератор
Постове: 184
Статус: Извън линия
| Здравейте!Последните два поста : тъй като не мога да разбера дали са от един човек ще пиша поред на номерата.
1. "Предполагам, че ако си намеря работа и стана независима от него, ще мога да устоявам на мнението си, че не трябва да пие."
Вие и сега можете да настоявате за това, че съпругът ви не трябва да пие. Най-вероятно и той го знае. Но алкохолизмът е болест на отричането - отричам до последно, че имам проблем. Докато не изчерпя всички възможности да да пия. Докато животът ми стане непосилен за живеене от мен самия, докато положението стане невъзможно. Опитът на АА показва, че докато алкохоликът сам не признае пред себе си, че има голям проблем, никой не е в състояние да му помогне.
Бихте могла да погледнете в сайта на Ал-Анон. Това е обществото на близките на зависимите. Те най-добре ще ви разберат и да ви дадат препоръки какво да направите, за да съхраните себе си.
http://www.al-anon-bg.info/
2. Защо е "само за днес".
Аз като алкохолик винаги спирах от утре. Което е невъзможно, защото не мога да скоча в утре-то. Не мога да направя нищо "утре". Мога да действам само в днешния ден. И ако днес не пия, това е една чудесна предпоставка за "утре". Когато "утре" стане "днес" - пак така. Това ме учи да живея в днешния ден, да не се връщам в миналото или да се проектирам в бъдещето. Защото тогава само ще мисля. А от много мислене аз полза нямам. Имам полза от конкретни действия сега. А е и по-лесно като си кажа, че е само за днес. Аз умирах от ужас, когато мисълта, че не бива да пия цял живот ми минеше през мозъка. Не си представях живота без алкохол. Но един ден всеки може да не пие. Това опростява нещата.
|
| |
| |
| Гостенинът |
Дата: Сряда, 25-03-2015, 11:43 AM |Съобщение 15 |
Група: Гост
| Различни хора сме с двата поста:-)
Значи правилно съм предположил- всеки ден си е за "днес" и така се трупат години трезвеност.....дай Боже всекиму, който иска окончателно да не пие, това да е до живот.
|
| |
| |
|
Боже,
дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим
и мъдростта да разбираме разликата.
|
| Site created in uCoz |
|
