| dimopetrov |
Дата: Четвъртък, 21-04-2016, 6:03 PM |Съобщение 1 |
От скоро
Група: Потребител
Постове: 2
Статус: Извън линия
| Здравейте,
Искам да споделя моята история и да ви помоля за съвет.
Става въпрос за моята майка. Аз съм на 39 години и никога не съм я виждал да пие, освен по чаша вино на коледа, нова година или великден. Преди 2 дни се случи нещо, което ме шокира и уплаши. За да е ясен контекста може би трябва да започна с баба ми, която е починала преди 20 години. Сега съм на 39 години и съм бил доста малък, но знам че баба ми е имала проблем с алкохола. Не съм я виждал да пие, но съм я виждал например паднала в несвяст, лежаща полу-гола в двора на къщата. Имам спомен за 2-3 пъти и при това трябва да се има предвид, че като дете съм прекарвал по цялото си време при нея а след като станах ученик по цяло лято ме е гледала баба ми. За всичкото това време не съм я виждал да пие а както казах само 2-3 пъти тези състояния на неадекватност (но другите ми роднини са ми казвали и за много други случаи).
Знам че е било тежко за родителите ми. Може би поради тази причина моята майка винаги е била враг на алкохола - и винаги ми е говорила, за последствията - просто превантивно ми е говорила или пък в резултат че някой път съм пиинал нещо или че си мисли че съм. Майка ми е на 65 години. Но е много поддържана и подредена - винаги се облича добре, винаги в къщи е чисто и подредено, винаги е чиста и спретната. Абсолютно всеотдайна към мен. Много точчен човек в работата си (въпрки че от 10 години е пенсионер, тя ходи и преподава в едно училище - за се чувства полезна, а не защото и трябват допълнителни средства или пък на мен - просто за да не скучае понеже баща ми е починал преди 18 години, аз нямам семейство и няма внуци с които да се занимава).
Четох че при развиването на алкохолна зависимост човекът прогресивно губи интерес към хобита, приятели и др. за сметка на алкохола. Но при майка ми е обратното - понеже е сама и аз я насърчяам към социални дейности - например тя редовно ходи на театър с нейни приятелки. Когато е хубаво времето ходи с една пенсионерска група по планините, разхождат се говорят си, берат билки - обиколили са цяла България. От 3 години има смартфон и съм и направил ФБ профил и тя си влиза и си говори там със стари познати. Мислех че този модел на поведение е страхотен - и честно казано никога не съм разсъждавал през призмата за гена на баба ми, по скоро се радвах че тя има социална среда и е толкова активна на тези години - качва си страхотни снимки от тези пенсионерски екскурзии. Ходи с приятелки до Гърция даже. Така че нейната социална среда се разширява.
НО какво се случи преди 2 дни. От офиса и се обадих около 19:30 часа, звучеше нормални и ми каза какво има за вечеря. Казах че по късно ще се прибера. Около 20:15 пак звънна - сках да и кажа да стопли вечерята, за да не чакам. Но не ми вдигна. Нормално е - понякога не си чуваш телефона. Прибрах се около 20:30. Влизам в хола и се уплаших - гледка каквато помня за баба си. Майка ми беше легнала по корем на дивана (със събути гащи), до нея запалка (тя винаги си крие запалките и цигарите - понеже аз пуша и тя се обвинява че е виновна, което разбира се не така). Позицията и беше такава сякаш изведнъж се е строполила на дивана. Не влязох в другата стая да видя дали има алкохол някакъв там - защото помислих да не би на нещо друго се дължи. Събудих я - тя събра сили изправи се, загащи се, леко залиташе - машинално попита дали да слага вечерята и се отправи към кухнята. Там ми сипа студена супа - това не е обичайно тя винаги иска да изчакам да стопли. Едновременно ми сипа и от основното ядене - студено, а след това го включи да се топли, което си е доста неадекватна реакция. През това време леко залиташе. Аз и казах че не е добре, и че ако не е добре трябва да извикаме лекар - не исках да я обвиня, но предполагах на какво се дължеше това състояние. Казах и да отиде да си легне понеже май не е добре. Тя отиде и легна а аз уж хапнах. После като отидох при нея тя се опитваше да симулира нормална дейност - тръгна да превключва каналите на телевизора но като си протегна ръката тя се люлееше.
|
| |
|
