Всекидневен дневник - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
  • Page 1 of 2
  • 1
  • 2
  • »
Forum moderator: elica  
Всекидневен дневник
michaelwayne2 Дата: Сряда, 27-05-2020, 12:53 PM |Съобщение 1
От скоро
Група: Потребител
Постове: 12
Статус: Извън линия
Това е може би най-ужасното име на тема, което можех да измисля, но така или иначе всичко ми е объркано в този момент. Всекидневен
дневник, ужас. Щом е дневник, значи би трябвало да е всекидневен, нали? Нужни
ли са и двете думички, едва ли.

Michael Wayne, избрах си този прякор. Разбира се никой не искам да знае
истинското ми име, сигурно е логично, защото тук ще се пишат някакви лични
неща, които не искам да станат публично достояние.

Ами какво да ви кажа, буквално ударих дъното, изкопах го, по-голямо дъно няма
как да ударя. Психически съм тотално съсипан, а най-лошото е, че си и съсипах
буквално последните 14 години от живота. В момента съм на 34, сами можете да си
направите сметка от кога пия. Загубих няколко работни места през тези години.
Мисля, че имах талант да правя това, с което се занимавах, но в момента всичко
ми изглежда, като тотално загубено. Разбира се съм и в тотална депресия. След
всяко по-голямо напиване става така. Даже ми се случва да
получавам паник атаки, които спирам с малки дози лексотан (1 таблетка),
откачено нали. Напивам се, за да изпадна в някакво по-еуфорично състояние и да
ми се повдигне духа и след това пия лексотан, за да си успокоя нервната
система. Шибана шизофрения. Не пия алкохол всеки ден. Пия примерно 2 пъти в
седмица, но се напивам доста сериозно. На другия ден ми става лошо, както и ви
казах. Да, обичам еуфоричното чувство, което понякога ми носи алкохола. Защо
понякога? Защото през последно време е точно копаене на дъното и по-скоро ми
става по-зле, отколкото да ме успокои или да ми стане приятно/еуфорично, както
искате го наречете. Та даже и готиното чувство от напиването вече го няма. Може
би и заради това, че животът ми е съсипан. На 34-годишна възраст се чувствам
тотално неуспял, не съм създал семейство, не съм успял професионално, съвестта
постоянно ме гризе. Пропилял съм почти всичко, което имам. Добре де, имам
апартамент, все още имам къде да живея, но като се сетя колко ужасно е всичко в
живота ми. Съсипах си много отношения с хора, а пред някои други по-скоро имам
едно тотално фалшиво лице, което представям. Уж готиният пич, който се прави на
голяма работа по заведенията, но всъщност вътрешно е тотално, тотално съсипан.

Сега уж отново ще се опитвам да спра да пия и това трябва да ми е Ден 1. Планът
ми е в този дневник всеки ден да ви представям мислите ми и какво се случва в
главата ми. Проблемът сега е, че поради бруталната ми депресия, имам страх във
всичко, което мисля за в бъдеще. Имам страх от това, че няма да успея да се
справя с всичко в живота - печелене на пари, нормални отношения с хората, с
каквото се сетите.

Нямам идея как стават нещата в този форум. Не ми се ходи по сбирки на AA, нямам
това желание. Искам да общуваме в този форум, ако има хора де, не съм сигурен
колко точно е посетен този форум и дали има активно пишещи хора.

Ден 1 - Поръчах си пица преди малко, която ми се стори ужасна, то всичко ми е
ужасно в момента. Взел съм 3/4 таблетка лексотан и след малко планирам да се
изкъпя, за да се опитам да се пооправя...

Ужасно ми е, ужасно ми е, ужасно ми е.


Съобщението поправено от michaelwayne2 - Сряда, 27-05-2020, 12:54 PM
 
rominageorgieva90 Дата: Сряда, 27-05-2020, 4:35 PM |Съобщение 2
От скоро
Група: Потребител
Постове: 13
Статус: Извън линия
Здравей,  друже.

Аз лично действувам по друг начин и не ми е потредно да бъда анонимна, но всеки е в правото си да решава как да се подвизава в тези среди. Неслучайно се казва ''Анонимни алкохолици " smile
Когато прочитам такива нови постове от хора, които тепърва разказват историята си ми става адски болно, защото имам чувството, че преживявам всичко отново и отново.
Аз навърших 30 години скоро. Все още не съм взела под контрол абсолютно нищо  свързано с алкохолизма си. А той датира от твърде отдавна, писала съм тук и преди. Разказвала съм си историята. Не е изобщо по-различна от твоята. Опитвала съм разни начини за справяне с проблема. Уви. Успявала съм да НАМАЛЯ алкохола за четири кирливи месеца, а що се отнася до тоталното му спиране...мисля, че две седмици са ми личният рекорд.
Знам какво е да губиш работа след работа, възможност след възможност, приятел след приятел и тонове интимни партньори. Твърде малко са хората и обстоятелсвата, които биха изтърпяли подобно нещо. 
До едно време и мен акохолът ме караше да се чувствам изключително недостижима и екзалтирана. Сега този ефект е твърде краткотраен, а махмурлуците безкрайни и все по-трудно преживяеми. Егати, на 25 не беше така. smile Времето, обаче лети и ако не се вземат драстични мерки навреме, то животът бързо ще върви към своето неизбежно приключване. Има, обаче поне едно хубаво нещо - тука сме се събрали все хора, които дори да не са решили проблемът си с пиенето, поне са го признали пред себе си. Ти също. Защото  банално или не, това е изключително важна стъпка. Признаваш си, че правиш простотии и съзнателно искаш това да спре. 
Истината е, че не съм аз човекът, който да ти дава акъл. Но от моя скромен опит и НЕопит, знам, че има няколко основни досадни истини, без които нищо не става. Много е важно как ще процедират близките ти, важно е да са наясно през какво преминаваш, защото много от нас предпочитат да са толкова анонимни, че да е справят с този проблем само извън личното си обкръжение. За мен това е грешка. Много е  важно също така да не се изолираш и да не си намираш грешни и повторно вредни заместители. Аз лично осъзнах, че да сменя обкръжението поне малко отмалко и да се ангажирам с колкото се може повече занимания е една доста сполучлива комбинация. В никакъв случай не се изолирай. И аз лично бих ти предложила да приключиш с лексотана. Виж, също така можеш да опиташ със сбирки. Аз ходих... но нещо не ме грабна. Тоест, убедих се с очите си, че много хора са се излекували именно чрез сбирките и програмата, но не го  усетих в този ден, в този момент и в този период, че това е моето нещо. Но, ако трябва да съм честна, всеки ден си го мисля ... да се върна там и да опитам пак. Като първият път е много трудно. И си страшно на кантар какво точно ти се случва и искаш ли да ти се случва. Отстрани изглежда глупаво, а на мен ми се стори глупаво и отвътре. Но това преспокойно може да бъде просто моята пиянска арогантност, която няма как да бъде обективна. Макар че бях кристално трезва, когато посетих тази сбирка.
После опитах друг вариант - константно влизах тук и четях нещастните истории на клетите хора, които минават през това. А те са много. И не са подбрани. Мислех си, че това ще ме стимулира да спра. Че ще се возя на това емоционално влакче с тия хора, но уви. Не бих казала, че това помага много. Но зависи ... всеки си има начините. 
После публикувах тема тук, в която си дадох данните и помолих някакви хора, които имат нерешен или решен проблем с алкохола да ми пишат на лично във вайбър, скайп или whatsapp.  Успях да се свържа с двама господа, но след време осъзнах, че и това е меко казано психически натоварващо. И още ми е съвестно, че просто спрях да им пиша. Защото никой от нас не правеше кой знае какво, за да спре... но за сметка на това пък непрекъснато се оплаквахме един на друг. И това е просто един прочен кръг, който само и единствено натоварва, но няма никакво решение. 
А когато имаш проблеми с алкохола, или с друг вид адикция... последното, от което имаш нужда  е някой да те натоварва и напряга. 
Според мен този форум може да бъде изключително функционален за хора, които нямат желание да ходят на сбирки - както мен и теб например. Но, както бях писала и в друг пост - глупашко е да смятаме, че в днешни дни един форум ще се ползува масово от хората. Повечето тук, или ходят по реални сбирки или по скайп сбирки. Много трудно е някой да иска да контактува с тебе лично, защото всеки с ипази самоличността. Нещо, което както разбирам и уважавам, така и не го разбирам особено, но продължавам да го уважавам.
Аз лично влизам често тука. И прочитам и препрочитам публикациите на хора като теб. И ми се струва страхотен начин всеки да си излее мъките и да бъде посъветван адекватно, както и приветстван в нашата лузърска анонимна общност smile
Идеята за онлайн публичен дневник не е лоша. Но по-скоро вложи тази енергия в това да гледаш да не пиеш днес, пък утре ще го мислим утре. 
Тогава воденето на дневник ще бъде второстепенна задача. smile
 
michaelwayne2 Дата: Сряда, 27-05-2020, 4:59 PM |Съобщение 3
От скоро
Група: Потребител
Постове: 12
Статус: Извън линия
Здравей, Ромина. Благодаря ти за отговора. Проблемът при мен е, че напълно осъзнавам проблемите си от поне 5-6 години, познавам се идеално дето се казва, но въпреки това продължавам да повтарям същите грешки, което си е някак необяснимо. Знам, че ми вреди алкохолът, знам че ми прецаква живота, но въпреки това продължавам да пия. Отделно и за съжаление съм свикнал да правя доста от нещата си в живота под влиянието на алкохола. Примерно излизам някъде на заведение, разговорям с жени, ами ако не съм пил, нямам същата увереност, буквално съм като пън, доста кофти тръпка. Един вид алкохолът уж ми дава някаква по-голяма увереност, което обаче в крайна сметка не е реалност.

Пробвах с психолог, психоложка беше, все едно де, но буквално ми взе 40 лева, за да ми говори клишета 1 час. Тотални клишета. "Намери си друга компания", "Спортувай повече", бла-бла-бла. Всички тези неща ги знам. Те са близки до ума. Може просто да не съм попаднал на добър психолог, но буквално се почувствах, като клиент, който си плаща 40 лева, за да го слуша някой друг. По никакъв начин не ме докосна. Мисля си, че един добър психолог би трябвало да ти влезе под кожата, абе каквото и да е... Не повторих с психолога.

Другият ми проблем е с това, че много трудно успявам да се впиша на 100% в някаква компания. Даже не знам как да го обясня точно. Имам приятели, не че нямам, но сякаш не ги чувствам на 100%, 100%, 100% близки. Аз съм супер лоялен и за мен приятелството е буквално да влезеш в огъня, заради него.

Има и сега едно момиче, което сякаш доста харесвам, вярвам, че и тя ме харесва, но сякаш ме е страх да не я завлека в цялата тиня, която представлява животът ми в момента и някак си не смея да предприема нещо по-сериозно, макар и буквално сякаш да чувствам, че тя е жената за мен.

Доста странични мисли подкарах тук, но не знам, така ми дойде. Иначе за моя рекорд, ами мисля, че максимално издържах без алкохол около 35 дни и всъщност се чувствах толкова, толкова добре. Това беше преди няколко години. При последните ми опити пък издържам максимум 9-10 дни, нещо такова.
 
rominageorgieva90 Дата: Сряда, 27-05-2020, 7:00 PM |Съобщение 4
От скоро
Група: Потребител
Постове: 13
Статус: Извън линия
Quote michaelwayne2 ()
Има и сега едно момиче, което сякаш доста харесвам, вярвам, че и тя ме харесва, но сякаш ме е страх да не я завлека в цялата тиня, която представлява животът ми в момента и някак си не смея да предприема нещо по-сериозно, макар и буквално сякаш да чувствам, че тя е жената за мен.
 

Не искам да бъда крайна, но според мен, а и като цялостния общ опит на хора в нашата ситуация... не е много оферта да започваш връзка, докато не си се справил с пороците си. Но в редки случаи го има и това - новият човек, който навлиза в твоя живот да може да ти повлияе максимално в добра насока. Но не винаги става така... в по-голям аспект започването на такива отношения е безсмислено. 
Помисли над това.
Quote michaelwayne2 ()
Пробвах с психолог, психоложка беше, все едно де, но буквално ми взе 40 лева, за да ми говори клишета 1 час. Тотални клишета. "Намери си друга компания", "Спортувай повече", бла-бла-бла. Всички тези неща ги знам. Те са близки до ума. Може просто да не съм попаднал на добър психолог, но буквално се почувствах, като клиент, който си плаща 40 лева, за да го слуша някой друг. По никакъв начин не ме докосна. Мисля си, че един добър психолог би трябвало да ти влезе под кожата, абе каквото и да е... Не повторих с психолога.


Това не е редно. Аз също съм се замисляла за психолог, но още не съм се решила. От много близки приятели знам, че специално в София има много добри доказани професионалисти за 50-60 лева на час. Ако един не стане, ще опиташ друг. То така е и със сбирките. Определено има някои, които са по-ефективни от други.

За увереността те разбирам. На мен дори секс не ми се прави особено, когато съм трезва, така че... всичко е много лошо навързано и трябв да се започне много внимателно самото отвързване... че то едно ли е...
 
michaelwayne2 Дата: Сряда, 27-05-2020, 9:34 PM |Съобщение 5
От скоро
Група: Потребител
Постове: 12
Статус: Извън линия
Ромина, позволих си да изчета някои твои постове от форума, че ми стана интересно с какъв човек си пиша тук.

Та споделям и аз два твои възгледа, не знам още дали мислиш така де, но...

Първо за пиенето. Ами факт е, че в определени моменти ми е правело тотален кеф, харесвало ми е да пия, вероятно и още ми харесва. И вече защо точно пием? Чарлз Буковски го е казал много добре. Пием от мъка, пием от радост, пием и, за да си направим живота по-интересен. Неговата формулировка беше: "Ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо", което си е същото. Ако не си чела Буковски, можеш да го пробваш. Препоръчвам примерно "Всичко на масата". Обаче вече как ще ти подейства, не знам за хора като нас дали е подходящ точно Буковски. Много е интересен, но и постоянно разказва за пиене...

И вече и нещо от мен. Много пъти съм казвал, че щях да пия 24/7 ако алкохолът нямаше странични ефекти, ако не ми ставаше лошо, ако не ми прецакваше здравето. Откачена мисъл, но какво да се прави...

И другото за Сбирките. Чел съм 12-стъпковата програма и на мен също ми идва прекалено това споменаване на Бог в стъпките. Аз съм вярващ, но донякъде. Не знам точно в какво. Ясно е, че има нещо, което ни е създало, ясно е, че има някаква специална и необяснима сила, раждане, умиране и т.н, но нямам идея каква е тази сила. Бог ли се нарича, точно как се нарича, не мога да кажа със сигурност. Или да го кажа така, всякакво прекалено дълбаене в някакви религии сякаш леко ме дразни.


Съобщението поправено от michaelwayne2 - Сряда, 27-05-2020, 9:36 PM
 
magisd Дата: Четвъртък, 28-05-2020, 11:53 AM |Съобщение 6
С опит
Група: Потребител
Постове: 342
Статус: Извън линия
Michael защо не опиташ ден за ден ,с малки крачки.Какво имам предвид,не ги мисли нещата мащабно, никога като не пия то как ще се случи еди какво си....така нещата изглеждат страшни.Може да е банално ,но пробвай ден за ден да се научиш да живееш без алкохол,постепенно всичко ще започне да се случва от самосебе си.Когато не пиеш,ден след ден ще се сблъскваш неминуемо с ситуации в който преди си пиел ,в началото ще е трудно да устойш,но малко по малко се свиква и в един момент ще видиш как си се върнал в нормалния трезвен живот,как той не е е толкова страшен и може и без пиячка.Не казавам,че е лесно,а порсто ,че не е невъзможно.Може да опиташ ако искаш,при мен поне до сега се получава.

Съобщението поправено от magisd - Четвъртък, 28-05-2020, 11:55 AM
 
michaelwayne2 Дата: Четвъртък, 28-05-2020, 1:17 PM |Съобщение 7
От скоро
Група: Потребител
Постове: 12
Статус: Извън линия
Да, това трябва да опитвам, magisd. Вероятно не трябва да мисля с някакъв голям страх за бъдещето, а просто ден за ден да се опитвам да не пия.

Иначе днес ми е Ден 2: Днес съм една идея по-добре, макар че имам все още тревожни и депресивни мисли.

А точно физическа абстиненция мисля, че не съм имал никога особено голяма. Примерно, когато спра за 10 дни, чисто физически не се случва нещо кой знае какво, но проблемът ми е в главата или вероятно слабата ми психика/воля. Тоест като ми се случи нещо гадно или пък приятели ми звъннат нещо да излезем, и тогава стават проблемите, защото как примерно да отида на заведение, без да пия... Реално ми е супер скучно да съм на заведение, да не пия алкохол и да седя повече от 30-40 минути, направо ми е невъзможно. Винаги съм се чудел как има хора, които могат да седят на кафе, сода, вода с часове.
 
magisd Дата: Четвъртък, 28-05-2020, 2:30 PM |Съобщение 8
С опит
Група: Потребител
Постове: 342
Статус: Извън линия
Погрижи се първо да не пиеш днес,после си намери занимания,който да те отпускат и разсейват,това ще ти помогне да се отърсиш физически и психически.Бих казала,че психиката най големи проблеми прави,но и това минава.Не го мисли от сега как ще стане това и онова.Ясно е,че те е страх от живота без алкохол,но всеки ден малко по малко ще видиш,че има и такъв и той не е страшен.Кафета,дискотеки,гаджета съвет не ги мисли от сега,рано е сега ти е най важно да не пиеш,по натам когато волята ти и трезвеността ти са по стабилни ще дойде и техен ред.И повярвай ходя си където ми душа иска,почивки,барове ,ресторанти и ми е приятно и забавно,но всичко с времето си.Малко по малко ще свинеш с всичко,няма как всичко веднага.Може да си направиш списък с неща който си отлагал и да започнеш да правиш,все трябва да почнеш от някъде,и така хем ще вървиш напред,хем ще те стимулира и радва резултата.
 
michaelwayne2 Дата: Петък, 29-05-2020, 12:56 PM |Съобщение 9
От скоро
Група: Потребител
Постове: 12
Статус: Извън линия
Ден 3: Депресията много, много лошо ме натиска днес. Не знам защо е така, вчера бях по-добре.
 
michaelwayne2 Дата: Понеделник, 01-06-2020, 2:48 PM |Съобщение 10
От скоро
Група: Потребител
Постове: 12
Статус: Извън линия
Само да ви кажа, че съм на Ден 6 вече и още не съм пил. Ще видим колко ще издържа.
 
rominageorgieva90 Дата: Четвъртък, 25-06-2020, 1:29 AM |Съобщение 11
От скоро
Група: Потребител
Постове: 13
Статус: Извън линия
Здравей, michaelwayne2.

От няколко дни обмислям да вляза и да ти споделя своите новородени неволи, понеже виждам, че си надъхан, щом дори си си направил дневник. 
Не си писал скоро, та се надявам всичко да е наред при тебе. 

Сега ще ти разкажа на теб, както и на всеки друг, който е почувствал нуждата да влезе тук и да чете.
Случи ми се нещо много светообръщащо /засега/. Това е от онези случаи, ироничните житейски случаи, при които задължително трябва да стигнеш някакъв предел, някакво дъно, трябва да стане лошо, за да се вземат адекватни мерки. 
От края на Март месец започнах да имам разни стомашни проблеми, или поне така си мислех. Кризите бяха 3 на брой. През Март, през Май и накрая през Юни. Реших да се самодиагностицирам, защото така е най-лесно. Някакъв гастрит ще е това, викам си. Болки, киселини. Няма ядове.
На втората и третата криза започнах да повръщам всичко, което поемам. Както храна, така и алкохол и всичко друго, което съм консумирала за последните 12 часа. Направило ми е впечатление, че хората, които имаме разни силно изразени пороци и адикции живеем с нагласата, че сме малко по-безсмъртни от останалите и не видиш ли ''и това ще мине след някой и друг ден''. Защото. лично аз... винаги, когато съм фиркана се чувствам предоволно недосегаема и розовите очила, през които гледам не подлежат на никакъв по-различен коментар. 
Докато една вечер не се озовах в спешното, където лежах на системи и ми бяха пуснати пълни кръвни изследвания с предхождащият въпрос ''Вие пиете ли често?". Излъгах. За първи път излъгах и за първи път почувствах смазващ срам от себе си, защото в стаята присъстваха 5 лекаря от спешното. И на всички им беше ясно какъв е отговорът, макар че специално в този ден, аз не бях пила алкохол може би от повече от  72 часа. 
От кръвната картина излезе, че черния ми дроб е с функционални норми точно 300 пъти над допустимото. А жлъчката ми - пълна с камъни. 
Сега ме чакат купища простотии, още изследвания, евентуално почти сигурно отстраняване на жлъчка и едни сериозни диети.
В резултат на което днес отбелязвам 21-вия си ден без никакъв алкохол. 21 дни стоя в нас, пия тонове вода и размишлявам кому беше нужно да се стига до тук. Защото днеска жлъчка, а утре може нещо много по-лошо. И дори съвсем фатално. Допълнителни изследвания на черен дроб имам да правя тепърва, защото в момента няма как да излязат реални показатели, тъй като жлъчката е възпалена и пречи. 
Стискам зъби и палци сама на себе си, да се окаже, че още има хляб в него и няма да пия по една шепа хапчета до края на живота си.
Интересното в случая е, че за последните почти 3 седмици почти не изпитах абстиненция. Освен, може би фактът, че изобщо не мога да спя през нощта, мога само през деня. Защото така беше досега, години наред. Нощем пиене до сутринта. Сега не мога да заспивам трезва, но се чувствам изключително добре. Физически. За психически не мога да коментирам, защото съм пълна с опасения, разкаяния, хъс и напрежение. Съжалявам люто, че нямах повече обич към себе си, за да не се стига до тук, да трябва да ме мъкнат по спешни отделения, да ме боли така, както никога нищо не ме е боляло и да нямам право да консумирам 80% дори и от храните. А храната, по дяволите е едно от най-приятните блага в този живот.
В продължение на повече от 10 години не съм била трезва повече от 8 дена. Но уплахата е един много силен стабилизатор, поне за мен. А вярвам и за много други хора. Всячески се опитвам да не се бия в гърдите, за да си доказано БИВШ алкохолик отнема доста години. Въпроса е да не чакаш да стане обезателно късно. Да не се налага да ставаш ходеща диагноза за това, или за онова... Пие ми се на моменти. Особено, когато се изнервя или напрегна. Страх ме е, че не ме лови сериозна абстиненция. Страх ме е и че може в един красив ден да се проваля. Но е друго, когато реалността ти го нахака по един или друг начин. Обяснявам на близките си напоследък, че за мен това е чист късмет. Приемам тази случка за чист късмет, наистина. Рано или късно нещо те подсеща, че хем си господар на съдбата си, хем не съвсем. Ако не се беше случило това, може би щях да си поркам до неузнаваемост още месеци и години. 21 дена за нормалния човек са нищо. за мене са цяла вечност, в която успях на чиста глава да анализирам твърде много. Да му отдам значение и тежест. Дали ще се проваля...никой не знае. Сигурно да, сигурно не. Тествам си нервите, заобикалям се от хора, които пият студена бира в лятно време. Стискам зъби и се подсещам, че ми се живее още. Без излишни препятствия и неприятности. Без лекари, болници и клинични пътеки. 

Исках да споделя колко нереално хубаво е да се събуждаш без махмурлук. Колко нереално приятно е да имащ една идея повече пари, защото не си изпил половината. Колко е хубаво да си адекватен и хидратиран и енергичен. Колко е добре мозъкът ти да не е маринован в микс от спирт и илюзии за комфорт. 
Искаше ми се да го кажа тук, защото едва ли някой в обкръжението ми би ме разбрал по-добре. 
Хем да споделя, че донякъде съм горда със себе си, нищо, че е с привкус на след дъжд качулка. Хем искам да направя апел към всички четящи да не чакат нещо да се втаса. Защото, неимоверно.. задължително нещо, някога, някак се втасва... когато живееш по този начин.
 
rominageorgieva90 Дата: Четвъртък, 25-06-2020, 1:50 AM |Съобщение 12
От скоро
Група: Потребител
Постове: 13
Статус: Извън линия
На 30 години съм, а тепърва започвам да се уча как се живее. Как се обича трезвен, как се справяш в стресови ситуации трезвен, как се заспива трезвен, как се разсъждава и как протичат дните ти. И не спирам да се лашкам между две чуденки. Толкова ли сме слаби и безволеви и нямаме контрол над себе си или можем да се справим с всичко, стига да искаме. Много е важно да се потърси помощ, но без да изчегърташ дълбоко см от себе си някакъв  хъс и сила, нищо не помага. Ходих по сбирки. Опитвах сама. Вкарвах си всякакви психо атаки, както аз, така и близките ми. Опитвах се да се убедя в неизбежния провал на живота, който не искам.  С предстоящи всевъзможни болести. Обещавах си всяка вечер, че ''това е за последно''. Влизах хиляда пъти тук в този форум, изчетох  историите и борбите на всеки. Писах и тук. Поддържах контакт с рехабилитиращи алкохолици. Какво ли не, само, за да се надъхам. Дори се обвързах наскоро с човек, който не пие и проявява канско търпение и разбиране към мене. Което е изключително важно в тези индивидуални борби. Но нищо не е достатъчно, докато не се окажеш явно достатъчно безсилен, че да изриеш силата отдолу. Много трудно се започва нов живот на 30. А сигурно е още по-трудно на 40, или на 50... защото и такива случаи видях по сбирките. Ако не ме мързи и съм сериозна, бих желала и аз да вписвам тук случващото се. Защото да го излееш е най-добре, а сбирките продължават да не са моето нещо. 
Надявам се да чуя и от теб отзив. И би ми се искало пак да общувам с хора в моето положение, за да можем да си помагаме взаимно.
 
michaelwayne2 Дата: Понеделник, 29-06-2020, 11:32 AM |Съобщение 13
От скоро
Група: Потребител
Постове: 12
Статус: Извън линия
Ами за съжаление пропих отново и разбира се продължих с тъпотиите. Обаче мисля, че вече си станах неприятен на самия себе си, че се унижавам така, а и усетих, че сякаш отблъсквам някои хора, за които смятах, че имат уж добро отношение към мен, може би е нормално, постоянно виждаха лошото ми и депресивно настроение и как буквално нищо не правя и само стоя на едно място. Сега със сигурност няма да пия поне една седмица и планирам със сигурност да не ходя на същите места, които ходех, защото, както казах - и на мен ми писна и на хората сякаш им писна от мен. Със сигурност нещо трябва да променя в живота си, защото буквално от години всеки ден ми е един и същ и нямам никакво развитие.
 
rominageorgieva90 Дата: Понеделник, 29-06-2020, 6:18 PM |Съобщение 14
От скоро
Група: Потребител
Постове: 13
Статус: Извън линия
Quote michaelwayne2 ()
Ами за съжаление пропих отново и разбира се продължих с тъпотиите. Обаче мисля, че вече си станах неприятен на самия себе си, че се унижавам така, а и усетих, че сякаш отблъсквам някои хора, за които смятах, че имат уж добро отношение към мен, може би е нормално, постоянно виждаха лошото ми и депресивно настроение и как буквално нищо не правя и само стоя на едно място. Сега със сигурност няма да пия поне една седмица и планирам със сигурност да не ходя на същите места, които ходех, защото, както казах - и на мен ми писна и на хората сякаш им писна от мен. Със сигурност нещо трябва да променя в живота си, защото буквално от години всеки ден ми е един и същ и нямам никакво развитие.


За съжаление трябва да се избягват добрите познати места и общности, с които сме свикнали. Това е нещо, което и аз научих по трудния начин. Особено първоначално. Ако сериозно си решил да спираш, за известно време е повече от препоръчително да избягваш контакти с компании, които се събират да пият и места, на които си свикнал да ходиш да пиеш. В началото си мислех, че може да стане и така, но е почти невъзможно. Няма нищо, че пак си се отдал на слабости. Важното е днес какво правиш. За утре ще видим. Не падай духом само.
А частта с онзи момент, в който сам не можеш да се понасяш и разочароваш най-близките си... е изключително отрезвяваща. Но само временно.
 
michaelwayne2 Дата: Вторник, 30-06-2020, 12:29 PM |Съобщение 15
От скоро
Група: Потребител
Постове: 12
Статус: Извън линия
Не знам, проблемът е и, че в момента се чувствам доста самотен и неуверен сякаш. Вече нямам толкова приятели, а и тези които имам, сякаш имат едно такова по-различно отношение към мен, не ме уважават ли, не съм сигурен. Може и проблемът да е лично в мен и аз самият да го чувствам така, може и да си внушавам, а може и през годините с  действията си да съм ги отблъснал по някакъв начин, може би е сбор от всичко това.
 
  • Page 1 of 2
  • 1
  • 2
  • »
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz