Всичко наново, но дали? - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
  • Page 1 of 1
  • 1
Forum moderator: elica  
Всичко наново, но дали?
rominageorgieva90 Дата: Четвъртък, 02-09-2021, 0:54 AM |Съобщение 1
От скоро
Група: Потребител
Постове: 13
Статус: Извън линия
Привет, хора. 
Реших се да пусна една тема и аз, което ... отлагам от няколко дни. Явно все пак беше неизбежно. 
Писала съм и преди тук, особено миналата година бях доста по-активна. Улавям се, че съм по-активна тук, когато не пия. Общувам на лични с някакви хора, обменяме кураж и опит. Но... сгафя ли се хващам сама себе си, че не влизам. Не искам да влизам. Бягам от отговорността и признанието. 
Какво да ви кажа, с две думи... имах ударна година миналата 2020-та. След 10 години безпаметно поркане ме удари здравето и реших, че ще спра да пия. И между другото - спрях.   Да си призная - не съм минавала през абстиненция.  Случи се напълно спокойно и естествено тази раздяла от между мен и бутилката. Изкарах  9 месеца чисти. Без капка алкохол, чат пат си бях позволила по някой и друг безалкохолен Хайнекен, но толкова. 
Свалих тонове килограми. Осезаемо подобрих отношенията си с близките си, позакрепих здравословното си състояние, оставаха ми и пари. Всъщност девет месеца без махмурлук и самосъжаление бяха най-добрият период в живота ми досега. Беше ненадминато чувство. На победа над себе си, над отровата, над всичко, което ме е дърпало назад през целия ми живот. Свежестта, енергията, бистрият ум, здравият сън... всичко беше ненадминато като усещане. 
Между другото, не знам поради каква самонадеяна и недорасла причина бях сигурна, че аз няма начин да се върна обратно по тоя път. Окото ми не мигваше при мисълта, бях толкова сигурна в себе си, че... бях напълно убедена, че няма начин да изпусна контрола отново, че съм несъборима като скала. 
Нещо, което... май жестоко ме подведе. Имах и сигурен, спокоен и добър партньор, който беше до мене през целия процес. Имах някаква изградена среда на спокойствие и комфорт.  И ужасно много подкрепа от всички страни. Дори бяха попрестанали паник атаките ми до минимум. Дотук добре.
После дойде един момент, в който се бяхме събрали много приятели в една къща на село. Една от най-добрите ми приятелки беше донесла невероятно домашно червено вино. Помня този момент доста добре, защото вътрешно всичко в мен крещеше ''Не''. Тя ми каза нещо от сорта на ''Само една глътка да го пробваш, че е уникално''. Да, пробвах го. Беше уникално. И не беше една глътка беше половин бутилка. 
Между другото в непрестанната си борба с алкохола осъзнах, че хората, които нямат тази болест в себе си безкрайно трудно разбират фактите и истинноста. Защото ''Хайде, само една глътка'' може да ти каже само човек, който няма представа какво би ти коствала в живота една проклета глътка хубаво домашно вино. 
Малко съм разпиляна в мислите си, но през 9-те си месеца на трезвеност нито веднъж не изпитах истинска нужда от алкохол. Вече бях изградила един сериозен и приятен навик да си пия водата и сокчетата, когато се събирам в компания с хора. 
И така от ''едната глътка вино'' се заточиха месеци, в които си позволявах от време на време. И всеки път се събуждах на сутринта с такава горчива съвест, с такова силно самообвинение...После ме затрупаха купища проблеми в личен план и ето - всичко отначало. В последните 3-4 месеца положението е извън всякакъв обозрим контрол. Дори мисля, че ми е най-лошия мътен период досега. А съм и малко сама... без особено голяма подкрепа от близки, защото повечето дори не знаят, че това се случва отново. 
Непрестанно мисля за сбирки, но както съм писала тук вече много пъти - сбирките просто не са моето нещо. Причините са много на брой. По-скоро си търся хора със сходните битки или победи - с които да общувам поотделно. Често, открито и болезнено. Това определено ми е помагало и преди. 
Колкото за това, което разбрах през онези магични 9 месеца... разбрах нещо много важно. Моят най-силен антидот е да помагам на хора, които минават през същото нещо. Докато не пиех разговарях с хора, успях да откажа двама чоека от алкохола, чувствах се безкрайно полезна и отговорна за това да дам цялото си знание и мъдрост, които съм добила, за да бъда в помощ на хора, които отлично знам как се чувстват...
Ако успея да се излекувам пак ще направя същото нещо. Това е най-сигурният ми пособ да стоя трезва и здраво стъпила на двата си крака.
Определено бих се радвала да разменим контакти с по-смелите... определено имам спешна нужда от по-адекватна помощ. От разговори, съвети, разходки, ангажиране. Приятен човек съм... особено, когато съм трезва. 
Днес не съм пила. Утре ще си е за утре. Но едно нещо разбрах със сигурност - не мога сама. Имам нужда някой константно да е около мен с някакво присъствие. И той да бъде... ''от нашите''...
Благодаря на прочелите. Кураж пожелавам на всички ви!

П.П. Никога никога...никога никога не си казвайте ''ох, само едно''. Зависимостите са нещо, на което или чертата се слага завинаги, или просто позволяваш невидимият шут да те върне право на дъното на пропастта, от която се излиза с лазене.
 
Dana Дата: Четвъртък, 07-10-2021, 11:19 AM |Съобщение 2
От скоро
Група: Потребител
Постове: 4
Статус: Извън линия
Здравей, ако искаш да сполучиш ходи на
сбирки, намери си спонсор и прави програмата на АА.
Или си търси по-лесен и удобен път. И ние търсихме, ама не намерихме такъв. Затова някой от нас се върнаха в АА и се спасиха. Но хиляди, дори милиони още търсят и се лутат.
Ти от кои искаш да бъдеш? От търсещите или от намерилите?


Съобщението поправено от Dana - Четвъртък, 07-10-2021, 11:20 AM
 
  • Page 1 of 1
  • 1
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz