ЛИЧНИ ИСТОРИИ - Page 12 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 12 of 12 « 1 2 … 10 11 12
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » ЛИЧНИ ИСТОРИИ

ЛИЧНИ ИСТОРИИ

kethen Дата: Петък, 19-07-2013, 1:08 PM |Съобщение 166 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Здравей Лора, Радвам се, че не си пила и си добре, пак ще пиша и говорим. Но емоционално се изтощих, и това не ми се отразява добре, на мен това ми е болестта, много емоции за незначителни неща, а представи си за значителните какво става, вулкан. Та, сега ще трябва да успокоя топката, защото няма по-важно нещо. Ядосвам се най-вече за това, защото един човек не казва първо нещо добро, напротив, започва се с лошото, първо дай да говорим лошо, ей така, да окаляме, за профилактика, и после, да видим, може и да име нещо полезно. Аз съм на този принцип, за здравето, ако трябва и Хималаите тръгваме да изкачваме, за здравето си  и твоето, и на когото и да е, всичко може да се направи, само да не е в ущърб на някого другиго. И ако дори един единствен човечец е получил едно единствено успокоение благодарение на тези стъпки, и на тази Програма, абе кажи една добра дума, ама това е ! Евангелска, православна, нали виждаш какво става навън ! За мен е много важно да се следвам и спазвам така наречените духовни принципи, това е, а те са прости, да си ПОМАГАМЕ ! ЦЕЛУВКИ И ХУБАВИ ПОЧИВНИ ДНИ !

kethen Дата: Петък, 19-07-2013, 1:11 PM |Съобщение 167 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия П.П. Няма да се откажа да работя за тази кауза, за да се говорят правилни неща за АА, съвсем модерни и съвременни сме, и никакви суеверни глупости няма да откриеш сред нас !

Гост Дата: Петък, 19-07-2013, 3:46 PM |Съобщение 168 Група: Гост Разбрах, че вповече ти дойде, Кет. Извинявай! Аз съм типигьоз, не се впечатлявам, то този доклад не е насочен пряко към теб, ми да си пише каквото си иска...то в нета всичко има. Един американец примерно пише, че най-лесното нещо е да откажеш алкохола. Кет, ти си видяла голям хаир от хората в АА, от Програмата, от всичко това. Това е безценно! Само то е важно! Други хора мислят по друг начин и е нормално. Не пиеш, не пушиш, не използваш транквиланти...просто думи нямам. И всичко това, защото си открила АА. Шапка ти свалям! Хора със зависимости се борят с години и с всякакви средства и не са постигнали и наполовина твоя резултат. От една зависимост, влизат в друга. Това е ТВОЯТА победа, с Божията закрила и помощ ТИ си постигнала това. Ми тоя да го д..а. За сега чета наред, Кет. Казвам ти го честно. Има разни методи за справяне, чета, записвам, няма да се откажа, докато не намеря етиологията на моето пиянство и начина, по който мисленето, душевността ми, каквото се сетиш трябва да се промени, за да се откопча от тази зависимост. Вярвай ми, всичко, което ме държи трезва, засега ми е от полза. След 8 дни стават два месеца, откакто не пия. Глей сега как си ги броя дните! И освен, че тревожността ми изчезна, имам и друга хубава придобивка – не сънувам кошмари. Защото те много ме тормозеха, филми на ужасите сънувах години наред. Сега не сънувам изобщо. Много те прегръщам, искам по някакъв начин да отнема от .... абе не искам да ти е кофти. Ти първа ми протегна ръка, толкова дружески и с толкова желание да помогнеш. Аз няма да забравя това.

kethen Дата: Понеделник, 22-07-2013, 8:44 AM |Съобщение 169 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Здравей Лора, Да, дойде ми в повече, понякога се случват някои неща, които като че ли искат да ме откажат от идеята, от каузата, от това, в което съм повярвала, такива неща ми се случват. Много е интересно, сякаш Бог иска да ме изпита, докъде съм стигнала с вярата. Миналата седмица така една жена, с която се срещнах по работа, ми каза, ами ти си вярващ човек, защо такова колебание, да, наистина, защо понякога се разколебавам.  И друга жена, също, ми каза, трябва да се вярва, че всичко ще се нареди, и ще бъде добро, че всичко ще се нареди както трябва. Това не знам защо ти го написах, сигурно съм имала нужда. Така е, не ме интересува кой какво пише или говори, този американец да вземе и да се плесне по челото, после отново, и да се замисли добре, кой и къде и как спира лесно алкохола, това аз за трите си години трезвост не съм го видяла, или американците виждат други неща ?!? Ти ме накара да се върна в реалността, да видя реално какво съм получила аз и какво имам, и да не се занимавам с глупави неща, да, това, което на мен Бог ми подари, това е много и е чудо, защо го забравям, или не го оценям, или се обърквам, ами защо, защото съм си потопена в моя си свят, в моите си неща, няма как да видя какво ми е дадено, ето това е объркването или обсебването от мен си самата, което се нарича себелюбие. Аз от това най-много страдам, от това, че се обсебвам от себе си и не мога да видя какво става около мен, но се моля и работя върху този си недостатък, и мисля, че ще се подобря, вярвам и съм убедена. Да, благодаря ти, че ми напомни какво имам, и да не се обърквам ! А ти можеш да четеш наистина всичко, разбира се, как ?!? Чети, чети и пак чети !  Искам обаче да ти кажа, и да ти го напомня, точно разумът, който е създал проблема, точно той няма как да го реши проблема ! Това ще ти го напомням винаги, трябва контрапункт, трябва опонент, трябва ревизия на това, което си мислиш ти, винаги. Винаги ще ти трябва човек, на който да кажеш, мисля това и това, или онова, и мисля, че съм ПРАВА, винаги трябва да имаш едно наум какво мислиш, и дали това не е заблуда. Само това е важно да помниш ! Благодаря ти за прегръдката, аз я усетих, имам супер развита сенситивност !  Не ми е кофти вече, мина ми :)))) Мен Бог ме лекува и ме обича, и няма да ме остави да страдам дълго ! Много се радвам, че съм имала възможност да ти протегна ръка, това е супер ! И се радвам, че благодарение на това, което съм научила, ти си трезва, и си добре, това няма как да ти го опиша какво означава за един човек, който е мислил, че вече нищо не струва животът му ! Целувки и продължаваме !!!

Гост Дата: Събота, 27-07-2013, 3:14 PM |Съобщение 170 Група: Гост Здравей, мила Кетхен!!!! Завърнах се, днес съм на работа вече. Хубаво беше, три дни бяхме с Моника в едно селце, за повече не можем, защото няма на кого да оставим котето. От доста време ходим там, но все някак подминавах малката църквица, не ми се влизаше в нея. Обаче този път с такова желание влязох и толкова спокойно ми беше, като на човек, който е прескочил дълбок трап с помия...Разказ мога да напиша, за това, какво изпитах вътре. Нито съм пила, нито ми се е допивало, благодаря на Бога. Днес трудно влязох в релсите на бача, ма няма начин! ".....Това ще ти го напомням винаги, трябва контрапункт, трябва опонент, трябва ревизия на това, което си мислиш ти, винаги. Винаги ще ти трябва човек, на който да кажеш, мисля това и това, или онова, и мисля, че съм ПРАВА, винаги трябва да имаш едно наум какво мислиш, и дали това не е заблуда. Само това е важно да помниш ! ...." В това си много права. През последните седмици често мисля как съм живяла в заблуди. Ами доста са. Както и да е....днес не ми върви приказката. Утре стават два месеца, откакто не пия. Как са ме изтърпявали ...не ми се мисли. Детето ми, приятеля ми...Милите ми те. Най-вероятно са мислили, че ме губят завинаги, че едва ли ще се върна в себе си. Абе кво ме става днес... biggrin Още се пазя обаче от компании, където може да се пие. Айде, Кет, изчезвам сега, хубави почивни дни!!!!! heart

July Дата: Понеделник, 24-10-2016, 9:44 AM |Съобщение 171 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия СВЕТЛИНАТА ОТ МОЯ ПРОЗОРЕЦ  Здравейте, казвам се Д., и съм алкохоличка. Спомням си, че написах товав един от форумите за взаимопомощ преди около девет години и за първи път от много време насам бях искрена.  Случи ми се някъде месец, след като отидох на първата си сбирка на Анонимни алкохолици. От тогава животът ми започна да се променя по един хубав начин. Такъв, какъвто никога не съм си мислила, че е възможен и така както не съм очаквала. И продължава да е така. Нямам очаквания, но като се обърна назад виждам смисъла, промяната и усещам радост.  Баща ми също е алкохолик. Той почина след запой в третата година на моето възстановяване в АА. Благодарна съм, че имах възможност да му разкажа какво се случи с мен и да го изпратя във вечния му път без притаени лоши чувства. Вторият съпруг на майка ми също е алкохолик. След инцидент и внезапно спиране на алкохола разви алкохолен делириум, а после изпадна в лудост. И до сега е така.Скоро го посетих.  Въпреки, че виждах до къде води тази болест, никога по-рано не допусках за себе си, че съм болна от нея. Не мога да твърдя, че алкохолизмът в семейството или някаква генетична предразположеност е причината да я развия. Всъщност това не ме интересува. Макар да съм по-запозната с болестта си, в АА приех да не търся причините за нещо извън мен. Днес да казвам, че съм алкохоличка и това е просто факт, както, че съм висока 163 или, че съм българка. Анонимни алкохолици е мястото, където мога да бъда напълно откровена и това да помогне на мен и на някой друг. С тази надежда споделям днес част от живота си с вас.  Първата ми среща с алкохола,която помня и едновременно не помня, стана когато бях на 14 години. С приятелка решихме да опитаме от ракията на баща й. Спомням си, че ми беше неприятно и като я поглъщах направо ме изгаряше.   Това не ми попречи да продължавам. Не исках да правя изключение от другите. Продължих да пия, докато не изгубя спомен. Близо 24 часа съм била в съвсем неадекватно състояние. Не помнех нищо. Ужасът и срамът от първото напиване бяха големи. Въпреки този случай в последните ученически години продължавах да пия. Залъгвах се, че е рядко и невинно като всички в компанията. Но интересно защо още тогава ми бяха измислили прякор, свързан с алкохола? На мен не ми пукаше особено за въпросния прякор, защото открих, че алкохолът ми помага да смъкна една притеснителност, да си бърборя, да се шегувам и примерно, ако харесвам някое момче, да му го кажа. Не пиех ли, посмъртно не можех да го кажа.  Омъжих се рано (на 17 години) за човека, когото обичах. На 21години вече бях майка на две прекрасни момчета. Обичам децата си! По време на бременностите си не пиех, както и докато те бяха малки, но живеех в постоянен страх и опити да контролирам всичко и всички. Не се доверявах на никого. Трудно приемах помощ за каквото и да е било, дори и за отглеждането им. Бях си поставила цел. Не исках децатами да  изпитват това, което съм изпитвала аз. Исках да имат хубаво и здраво семейство. Да не е като моето. Да са задоволени от всичко - обич, грижи, материални неща... Често вървях по улиците вечер и гледахсветещите прозорци на домовете на хората. Мислех си, че зад прозорците се крият радост, уют и топлина, които бяха непознати за мен. Завиждах им! Никога не харесвах моя си прозорец. Изглеждаше ми празен и грозен. Желаех за децата си онзи „уютен и светъл прозорец“. Всячески се опитвах по-късно да ги предпазвам от моя алкохолизъм, но уви. Алкохолизмът е по-силен от майчината любов! Той е коварен и неусетно започнах да пияотново. В началото го правих само при излизания. Алкохолът ми позволяваше да се отпусна от работата, от грижите, да се забавлявам, дори да ставам център на внимание в компании, блесвайки с остроумие и весел нрав. Всъщност алкохолът ми е позволявал да се отпусна от контрола и страха, които бяха постоянни мои спътници.  Също неусетно започнах да пия всекидневно - малки количества, но редовно. После количествата започнаха да се вдигат все повече и повече. Твърдо отричах обаче и много се гневях, когато първо майка ми каза, че имам алкохолизъм и започна да прави сравнения. Години не разговарях с нея и със сестра ми.  Тогава все още бях убедена, че мога да спра, когато си поискам. Допусках,че понякога малко прекалявам, но оправдавах това с  напрегнатото ежедневие, с бизнеса, който не вървеше. Мислих, че заслужавам правото да се отпусна, а аз не знаех друг начин да се отпусна. Оправдавах се, че всички пият и твърдях, че аз съм като всички и това е нормално. Сега зная, че  това отричане и желание да съм като другите са типични за алкохолизма. Може би, това е единствената болест, при която човек така упорито отрича, че е болен. Идеята,че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голяма мания на всеки абнормален пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина го преследват тези чак до вратите на лудостта и смъртта. Така стана при моите бащи. Така беше и при мен преди да намеря Анонимни алкохолици.   Сякаш дори, колкото по-зле ставах, толкова повече отричах.    Продължавах през следващите години да пия и да отричам. Да се крия от хората. Вече не ми трябваха такива, за да си пия. Правех го сама у дома, всеки ден. Пред другите се стараех да изглежда нормално моето пиене и по всякакви начини се самозаблуждавах, че е така. Понякога все още успявах да работя на високи обороти и да обръщам някакво внимание на децата и семейството си, но никога не бях доволна от това, което имах и постигах. Не се чувствах удовлетворена от работата, нито от това, че имам семейство, нито от материалната сигурност, която много хора нямаха. Все исках още и още, сякаш гонеща някакъв недостижим, измислен само от мен и в моята глава крив идеал. Исках го онзи – другия прозорец. Не можех да се зарадвам, нито да оценя това което имам. С времето алкохолизмът беше започнал да взема бавно, но сигурно от мен, без нищо да ми дава. Губех. Първо бизнесът който имахме.После от поредицата от необмислени постъпки се наложи да продавам жилището си и още един имот. Не признавах грешките си. Напротив. Замислих се дали не бих могла да стана брокер. Дори станах. Само, че в деня преди да сключа сделка се запивах и не я осъществявах. Всичко свързвах с някакъв малшанс. Сякаш целият свят се беше обърнал срещу мен. Всъщност аз бях срещу него. Неуредиците и провалите в живота, които си създавах сама, заливах с алкохол. Исках да оправя душата си и да забравя чувства, които бяха предизвикани от мои грешки, с които наранявах най-близките си хора и тези, които уж най-много обичах.   Преместих се да живея по-далече от роднините си, защото тогава вярвах, че те са причината за начина, по който се чувствам, за скандалите и липсата ми на спокойствие. Обмислях и преместване в друг град и какво ли още не. Все търсех някакво ново начало и спокойствие. Бях поела стремглаво към моето си дъно,като продължавах да се самозалъгвам, че нещо извън мен е виновно - обстоятелствата, събитията, хората, а не моят алкохолизъм. Белите петна в паметта ми бяха започнали да стават нещо обичайно. С тях завършваше почти всяко мое пиене. После ме  заливаха чувство на вина, срам и страх. Спомням си, че отчитах за успех, когато все пак нещо помнех. Казвах си – „Ето на, не се напих до безпаметност. Значи съм като другите.“  Толкова много исках да пия и да не се напия, но това не ми се отдаваше!   Пиех и на новата си работа, която смятах за унизителна, както и факта, че ми се налага да работя за някой друг. Влизах в чести депресии и търсех причината някъде там, а не в абстиненциите, породени от невъзможността на организма ми да приема повече алкохол. Но аз наливах. Спомням си сутрините, в които след 2-3 часов сън, чувствах отвратително стягане в гърлото. Спомням си трудността да налея в себе си първата бира за деня.  От там нататък ставаше измамно по-лесно.  Исках да спра да пия, но незнаех как. Така започнаха посещенията ми при врачки, баячки и билкари за да ми лекуват страховете. Ходих на психиатър следужасен скандал у дома. Лекарката ми каза, че от тук насетне не мога да пия алкохол без опасност. С нейна помощ и лекарствата, които ми изписа спрях да пия, но започнах отново скоро след това.   Тогава стигнах до крайността по време на запой да поискам да замина от семейството си и децата си. Исках да отида някъде, където да умра или някъде, където да започна нов живот. Душевното ми раздиране беше страшно и дълбоко. Бях започнала да осъзнавам, че аз и алкохолизмът ми са причината за всичко, което се разпадаше. А колко исках да не е така! Тогава пожелах да се махна, да не преча, да не наранявам тези, които обичам най-много. Но нямах сили да го направя. Бях паднала, пребита някъде по пътя.  Семейството ми беше пред разпад. Работата ми също висеше на косъм след ужасно напиване там. Спомням си, че пияна се търкалях по пода и се молих на Бог някак си да ми помогне, та да свърши всичко това. После в момент на отчаяние изписах на клавиатурата на компютъра „анонимни алкохолици”. Спомням, че останах изумена, четейки в сайта. За пръв път разбрах, че има и други хора, които се чувстват като мен.Идентифицирах се с тях. Продължих да чета и да пия още известно време.Материалните загуби и физическият ужас бяха налице, но нищо не можеше да се сравни с душевните. Ад! Четях, че за да има група на Анонимни алкохолици са достатъчни двама алкохолици и една кафеварка и търсих друг човек като мен. Бях готова на всичко!   Трудно и с отлагания заради пиенето намерих в моя град такъв човек. Спомням си как пиех като за последно и колко смелост ми трябваше, за да отида на сбирка. Спомням си  колко неизвестни, страх и предразсъдъци имаше в главата ми. Спомням си ужасът, когато, вече намерила Анонимни алкохолици, пропих отново. Пак стигнах до там - пияна да не ми се живее. Това вече ми беше познато и се изплаших се, че няма да има „следващ път”. Разбрах, че нямам време!  На 18 март 2008 г. излязох от последния си запой. Хванах се здраво за спасението – Програмата на Анонимни алкохолици. И започнаха да се случват чудеса!   Първото, най-важно и голямо чудо е, че ден след ден и днес съм трезва! Бях освободена от дългогодишното криене. Нямам какво да крия. Не ми трябват дъвки, тик-так или друго за да прикрия дъха си. Не оправдавам зачервения ми поглед с лошо зрение. Не избягвам чуждите погледи. Мога да гледам хората в очите! Всъщност физическите неразположения отминаха най-бързо. Не мога да кажа, че е било лесно физическото преодоляване на болестта, но пък на сбирките виждах че е възможно. Още по-интересно за мен е, че завидях на душевното състояние на трезвите хора. Макар да бяха малко, дори в началото само един, беше ми достатъчно. Завидях му, подобно на ония с уютните прозорци. Той имаше радост! А аз се почувствах разбрана. После той стана мой спонсор. Така започнах да прилагам духовната програма за възстановяване. Днес обещанията от нашата Голяма книга са факт и част от живота ми. Намерих много нови приятели - хора като мен, които идваха и идват, за да търсят помощ. Не минава ден без да поговоря с някой от тях. Живея в днешнияден, тук и сега, без съжаление за миналото и с вяра за бъдещето. Помагам и на други да намерят спокойствието и ведрината вътре в себе си. Открих какво означава безкористна любов. Светът се оказа добро място за живеене J Благодарна съм, че съм част от АА и от света!  Понякога, когато се прибирам към дома, спирам отвън и поглеждам нагоре. Имам много цветя на терасата. Гледам ги. Радвам им се. И онази уютна топлина и светлина от прозореца….. Имам я! Слава на Бога! А децата ми вече са големи мъже, които не пият и се радват на живота. Бог ги опази от алкохолизма! Разделих се с бившият ми съпруг през четвъртата година от моето възстановяване. Три години бях сама с децата. Е, не умрях J. След това срещнах човека, когото обичам и с когото живея сега.   Зад прозореца ми днес не е както си го представях. По- хубаво е! Това не можех да си го представя. Също както сълзите в очите ми в момента. Днес теса от радост. Обичам живота си! Обичам ви и вас! И понеже е хубаво, ви го желая! Д. алкохоличка, Варна

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » ЛИЧНИ ИСТОРИИ
Page 12 of 12 « 1 2 … 10 11 12	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: