ЛИЧНИ ИСТОРИИ - Форум на АА в България
|
ЛИЧНИ ИСТОРИИ
| |
| detenazaleza |
Дата: Събота, 11-06-2011, 8:28 AM |Съобщение 1 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 327
Статус: Извън линия
| Здравейте на всички. Аз съм алкохоличка. На 34 години съм. Започнах да пия когато бях на 14 г. Първо на дискотеките, после по купоните по кафетата с приятели. Напивали сме се до припадък. На сутринта ме боли главата, нямам спомени, само рани по колената от падане. Пия всеки ден – на обяд си казвам само една бира с обяда – нищо лошо няма – нали е само една!? Но никога не е. Ходя в едно и също заведение с колежките си, севритьорите ни познават. Като видят че съм си изпила едната бира вземат празната бутилка и ми намигат да носят ли втора – естествено и нея изпивам. Ожених се съпругът ми пиеше много след две години се разведохме. Eстествено за провала на брака ми не бях аз виновна. Слеид години срешнах друг човеки се ожених втори път – прекрасен прекрасен човеик , който едвам издържа на всичко това. Опитва се като ми забранява да пия да се справим с проблема. Отричах да съм зависима от алкохола. Преди няколко години след запой с ракия и след като на другия ден ми бе много зле си обещах да непия концентрат с надеждата, че така ще се справя с нещата до вечерта в когато ме хванаха, че тайно си сипвам в сока от ябълка ракия с надеждата, че никой няма да разбере че пия.
Някъде средата на август две хиляди и девета година . Не знам какви простотии съм направила, не помня как и къде съм заспала в къщи, помня, че се събудих на земята за да се преместя на леглото си - съпругът ми го нямаше. До сутринта не се прибра. Помислих си че има любовница, не помнех да сме се карали или нещо такова. За мен беше обикновена вечер на която съпруегът ми не се е прибрал за вечеря и не се прибра цялата нощ. На следващия ден когато си дойде да говорим дойде не ядосан по скоро объркан вече на ръба на силите си. Разбрах, че вечерта пак съм се издънила, че съм се напила не знам какво точно се е случило но не е издържал излязъл е , спал е в на работното си място, само за да не ми гледа пияната физиономия и да събеде мислите си, да реши какво да прави с живота си. Обещавах, плаках какво ли не правих но нищо не помагаше – този филм вече всички го бяха гледали в къщи. Няма да забравя разговора ни който водихме въртеше се все около това че имам проблем с алкохола. Не вярвах на ушите си – наричаше ме алкохоличка. Единственото което чувствах бяха сълзите които се стичаха по лицето ми, сълзи от срам, сълзи от страх сълзи от това, че единственото нещо което ми беше останало си отиваше вече нямах нищо като на лента се въртяха случайте в които исках да изпия само едно питие и не можех да спра и се питах защо така се получава. Представата която имах за алкохолика беше треперещ , вонящ, седящ с бутилка в ръка опърпан човек – неподстриган, необръснат и винаги излизаше в съзнанието ми че мъжете са олкохолици - жените просто не се справяме с алкохола и за мен всичко беше въпрос на воля, въпрос на спиране , въпрос на по малко и по леки питиета. Не можеше да съм алкохоличка - не и аз но в този момент в глъвата ми излязоха хилядите обещания, хилядите опити за контролирано пиене. Имах чувство че умирам и незнаех какво да правя. Съпругът ми напусна къщата с думите не мога повече - оправяй се както знаеш и както можеш . Долго седях на стола докато се озова пред компютъра си – исках да докажа на себе си и на останалите , че алкохолика е представата която аз имах, че алкохолик е всеки друг човек но не и аз , аз просто имах прлоблеми , децата ме ядосваха , имах нужда от почивка ,бях се нагърбила с три деца и съпруг проблеми на работа, всичко ми идваше в малко повече. Децата през три години родени създаваха всякакви проблеми и всеки го тресеше пубертета както можеше , съпругът ми създаваше и разработваше своя бизнес и все на работа а аз сама , не ми се обръща достатъчно внимание, нещастна съм, изморена съм имах нужда от малко компания с приятели и отпускащото питие след работа.
Написах на клавиатурата алкохолизъм и излязоха доста сайтове. Зачетох се с единствената надежда да намеря спасение, да намеря спасение в това че да докажа на околните че съм права, че нямам проблеми , че проблемите са в това че не ме разбират, не ми помагат , не се интересуват от мен и от моите грижи , че имам проблем с нервите и трябва да отида на почивка някъде, да ми помагат, а не да ме обявяват за алкохоличка. Някой все едно беше написал историята ми. Не събирах смелост да напиша каквото и да било. В един сайт прочетох въпрос от сестрички на АА - Защо сме тук и след като часове бях прекарала пред компютъпа си четейки лични истории на жени и мъже и след като открих и своята история там някъде из редовете с трепереща ръка написах : „ тук сте защото хора като мен и имат нужда от вашата помощ”. Плаках и писах плаках и описвах живота си. Стана ми много приятно когато ми отговориха на писмото което постнах . За първи път някой ме разбираше и не ме обвиняваше , не ме обиждащше и не ме наричаше всякак както му падне. Дадоха ми надежда, че нещата няма да са все така , дадоха ми надежда че нещата могат да се променят писаха ми хора които са щастливи и ми казаха, че и аз мога да имам това което имат те. От малък град съм и няма живи сбирки. Предложиха ми да се включа на една от сбирките които прави АА - така и направих включих се и слушах, слушах хората какво споделяха за себе си , слушах историите им и плачех всичко това за което говореха бях чувствала , бях изживяла вече. Посещавах сбирките на АА в пространството и се опитвах да се държа суха , далеч от алкохола , изпратиха ми литуература и започнах да чета - живот в трезвост – това беше първата книга до която се докоснах там пишеше само 24 часа да издържа. Първите дни беше трудно . Когато три дни изкарах без алкохол се похвалих на съпруга си , споделих му че искам да опитам, споделих му че сигурно наистина имам проблем но има хора които знаят как да ми помогнат , споделих това което мислех и чувствах тогава в отчаянието си. Изкарах четири месеца в които посещавах сбирки на АА , седях и слушах . На една единствена сбирка се изказах когато мислех че сме само ез и една сестричка останала до късно никой друг не се чуваше никой не се виждаше в пространството аз и компютъра и си говорих сама - аз и тишината бяхме. Когато свърших и казах благодаря се чуха още гласове -исках да се отвори земята и да потъна от срам от унижение за всичко което разказах за себе си . Винаги съм се опитвала да направя добро впечатление в обществото , винаг и съм се опитвала да изглеждам дама, харата да си мислят все хубави неща за мен, да ме уважават, да ме ценят не допусках да се разбере че пия, че се напивам , че правя издънки и се срамувам от тях след това. Представата за мен трябваше да е че съм хубава жена, че съм работна , старателна , любяща майка и перфектна съпруга. Вечерите в които не съм успявала да сготвя трябваше да останат само и единствено за мен никой не трябваше да научава за тях, вечерите в които не мога да стоя на краката си никой не трябва да разбира за тях приемах всичко само не и това да ми се смеят хората . След като четири месеца посещавах сбирки и не пиех алкохол и слушах разказите на хората от АА реших че не съм като тях. Не бях стигнала до психиатрията, не бях лежала в отделения, не бях се въргаляла по улиците, не бях без дом и без работа , не бях без семейство . Имах си всичко и количеството алкохол което изпивах беше два пъти по малко от тяхното – спирт не съм пила и одеколон не съм пила така след като четири месеца в АА изкарах без алкохол реших че не съм алкохоличка, че нямам проблем и че висчко си е наред . Направих купон в къщи и казах на съпруга си че мога да изпия една чаша вино защото тя няма да ми навреди . Не знам какво се случи , не знам защо така се получи или поне тогава не знаех но след като свърши бутилката с вино чух думите на съпруга си - алкохолика си остава алкохолик за цял живот . Отново бях неразбрана, отново бях обвинена несправедливо. Отново никой не се интересуваше от това което аз чувствах и мислех - бях нападната с думи, обиждана, ругана. Последва десет дневен „запой „ в който да мисля защо и как допуснах това да се случи. Най- много ми тежаха думите че алкохолика си остава алкохолик. По късно разбрах, че това наистина е така и че цял живот ще остана алкохоличка Колкото и дълго да не съм пила, разбрах от опит не само от думите на хората, че само една глътка ми е достатъчна за да се отвори жаждата ми, за да се активира алергията ми и да няма спиране . Спирам когато вече не мога или когато свърши алкохола и запасите. Приятел ме посъветва да не се чудя а да отида отново на сбирка, да не се отделям от АА а да се ослушам за спонсор , да помоля някой за помощ. Така и направих помолих за помощ – преминах през няколко спонсора защото на мен все не ми изнасяше нещо и все някой не се държал добре с мен. Ние алкохолиците все си търсим оправдания за нещо така и аз все търся някой друг да ми е виновен но не и аз – трудно прозрях че всичките ми беди извират от мен самата и че ако аз не направя нещо за самата мен никой няма да го направи , че ако аз не съм честна отново лъжа само себе си и отново живея в своя собствен измислен свят . Не знам как и не знам защо точно тогава но нещата като че ли тругнаха, нещата тръгнаха в съвсем разлин а посока имах хиляди страхове , борби със самата себе си и с тази честност или моя нечестност . Трудно ми е по някога , да не кажа и доста често , често ме мързи , често изпадам в състояния на моя болен мозък , често намирам оправдания за действията си и обвинявам отново хората около мен но когато успея да съм честна със ссамата себе си то тогава наистина осъзнавам и разбирам че не другите са виновни за несгодите ми, не другите ми причиняват вреди и беди а аз самата, аз сама водена едитствено и само от егоизма ми и егоцентризма ми. И страховете ми хиляди са - толкова много, че не мога да ги опиша. В последно време доста често се улавям как на моменти забравям и се правя на бог, доста често си мисля, че доста неща зависят от мен самата и аз имам силата и съм в състояние да променя какво ли е – но се оказва че не е така. Често се боря със безсилието си, често се боря с хората с това да променя другите но не и себе си, често отново идва в мен нагласата за неблагодарност, за това че някой ми е длъжен но благодаря на висшата си сила , благодаря на бог, на хората около мен , благодаря си за това че напоследък все по често съм искрена със себе си, все по лесно нещата намират своите отговори защото те са толкова прости но се оказва че аз все търся под воля теле. Трудно е , но всяко действие си заслужава.
Трудно е но не и невъзможно . Ето и сега не беше толкова трудно да отделя от времето си и да споделя своята история с вас, но стария ми начин на мислене ми говореше, че може и утре да го направя , че не е толкова важно сега това, защо ми трябва сега точно да си спомням какво мие било - нали е минало , нали вече знам че не трябва да пия , нали трябва само да съм внимателна но после после идва мисълта за това че не само това е достатъчно , идва мига в съзнанието ми когато си мислех че само това е необходимо до къде стигнах и как се върнах на дъното но още по на дълбоко. Мисля си, че ако отделя време за себе си другите ще са нещастни, че имат нужда от мен, че не бива, че трябва да съм все около децета си , около съпруга си , че нямам време за такива неща, че вечер имам семейство и по важни неща но ето ето че сега , всеки е по свойте дела на никой не му липсвам могат да се съобразят и с това, че съм заела една стая и че имам работа някаква , мога да имам време и за себе си и света си върви. Върви си и е по добър от вчера защото иначе ходя по хората с които живея , и им давам тон в живота - контролирам поведението им, правя им забележки за това как говорят, как се хранят, какво трябва и какво не трябва да правят, настъпвам ги и те се бонтуват.
Мисля си, че най - прекрасното нещо което се оказа отвсичко това е, че попаднах в АА.
Щастлива съм че срешнах хора които ми помогнаха.
Щастлива съм, че имам втори шанс да живея живота си и не бих заменила нито миг от последната си година - за живота ми преди.
Случиха ми се толкова чудеса през последната година - обиколих и места на които не си и помислях,, че мога да отида, съпругът ми е до мен, децата ми са по спокойни, аз съм спокойна, не треперя от нерви, не нападам хората както преди – в къщи не хвърчат дрехи и обувки с които замерях преди членовете на семейството си – не ги обиждам и се уча да се извинявам когато сгреша.
Уча се ден по ден да живея отново.
Не е лесно но е прекрасно чувството.
Трудно ми е, но се моля да не спирам.
Моля се, всеки миг за смелост и желаниеда продължа.
Благодаря, че имах смелост и възможност да опитам програмата на АА.
Съобщението поправено от detenazaleza - Събота, 11-06-2011, 9:00 AM |
| |
| |
| July |
Дата: Вторник, 14-06-2011, 12:16 PM |Съобщение 2 |
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
| Здравейте, казвам се Д., на 36 години съм и съм алкохоличка. Спомням си, че за пръв път написах това в един от форумите за взаимопомощ преди повече от три години и бях искрена сама пред себи си. Случи се, някъде месец след като бях отишла на първата си сбирка на Анонимни Алкохолици. От тогава животът ми взе да се променя по един хубав начин, както никога не съм си мислила, че е възможен и така както не съм очаквала. И продължаава да е така.
Нямам очаквания, но като се обръна назад виждам смисъла, виждам промяната и се радвам, че се чувствам така както сега.
Баща ми е алкохолик, в момента на социалното дъно, вторият съпруг на майка ми също. След инцидент и спиране на алкохола разви делириум тремeнс и после изпадна в лудост, като и сега е така.
Въпреки, че знаех и дори виждах това, никога не го допущах за себе си. Не мога да кажа, че това е причината да развия зависимост към алкохола, защото аз напрактика не съм живяла с тях, та да подражавам модел на поведение. Нито пък мога да кажа, че генетичната ми предразположеност е причината. Всъщност това не ме интересува. Макар научила вече много за себе си и за болестта си, в АА се научих да не търся причините за нещо извън мен. Като тази искреност не ми носи чувство за вина, нито пък гордост, просто си го пиремам като факти за мен.
Първата ми среща с алкохола, която помня и едновременно не помня днес, беше около 14 годишна, когато с приятелка решихме да опитаме от ракията на баща и. Спомням си, че ми беше някак неприятно и като я поглъщах направо ме изгаряше.
По- късно разбрах, че е било от силния градус и отделена за разтривки, но това не ми попречи да продължавам. Не исках да правя изключение от другите и продължих да пия докато не изгуя спомен. Близо 24-часа съм била в съвсем неадекватно състояние и не помнех нищо. Ужаса и още тогава срама, от първото напиване не беше малък, но въпреки този случай в последните ученически 2-3 години продължавах да пийвам уж рядко и невинно тогава, като всички в компанията. Открих, че алкохола ми помага да смъкна една притеснителност и примерно да кажа на момчето което харесвам, че е така.
Омъжих се рано за човека когото обичах и на 21г. вече бях майка на две момчета, които много, много обичам и които всячески се опитвах по-късно да предпазвам от моя алкохолизъм. По време на бременностите си не пиех, нито пък докато те бяха малки, но живеех в постоянен страх и опити да контролирам всичко и всички, недоверявайки се на никого, трудно приемаща помощ за каквото и да е било, дори и за отглеждането им.
Някак си го бях поставила като цел да не изпитват, това което съм изпитвала аз. Да имат хубаво и здраво семейство, а не като моето. Да са задоволени от всичко - обич, грижи, материални неща...
Неусетно започнах да пия отново. В началото само при излизания. Алкохолът ми позволяваше да се отпусна от работата, от грижите, да се забавлявам, дори да ставам център на внимание в компании, блесвайки с остроумие и весел нрав. Сега си мисля, че всъщност ми е позволявал да се отпусна от контрола и страха, които бяха постоянни мои спътници тогава.
Също неусетно започнах да пия всекидневно - малки количества, но редовно. Количаствата започнаха да се вдигат все повече и повече с времето. Твърдо отричах обаче и много се гневях, когато първо майка ми казва, че имам проблем с алкохола и да ме сравнява с някой. Бях убедена, че това не е така и мога да спра когато си поискам.
Мислих си, че е от нервите, от напрегнатото ежеднавие, от безнеса който невървеше, че имам нужда да се отпусна, както всички други, че всички пият и е нормално това.
Сега знам, че болестта включва това отричане и оправдания и е може би единствената болест при която човек така упорито отрича, че е болен.
А аз сякаш, колкото по-зле ставах, толкова повече отричах.
Подължавах през следващите години да пия и да отричам. Да се крия от хората. Вече не ми трябваха такива за да си пия.
Правех го сама у дома - всеки ден. Пред другите се стараех да изглежда нормално моето пиене и по всякакви начини се самозаблуждавах, че е точно така. Все още успявах да работя на високи обороти и да объщам внмание на децата и семейството си, но никога не бях доволна от това което имах и постигах. Не се чувствах удоволетворена от работата, нито от това, че наистина имам хувабо семейство. Не чувствах удоволетворение дори от материалната сигурност, която много хора нямаха. Все исках и още и още, сякаш гонеща някакъв недостижим, измислен само от мен и в моята глава, крив идеал. Не можех да се зарадвам, нито да оценя това което имам.
С времето алкохолът беше започнал да взема бавно но сигурно от мен, без нищо да ми дава.
Започнах да губя. Първо бизнесът който имахме. После от поредицата от необмислени постъпки се наложи да продавам и жилището си и още един имот, но не признавах грешките си. Всичко свързвах с някакъв малшанс и сякаш целият свят се беше обърнал срещу мен.
От сегашната ми гледна точка аз се бях обърнала срещу него и продължавах да пия и пия - стремайки се да подсилвам еуфоричните чувства и да подтискам неприятните. Неуредиците и провалите в живота, които си правех сама, заливах с алкохол, сякаш искаща да оправя душата си или да оправя и да забравя чувства, които бяха предизвикани от мои грешки, с които наранявах най-близките си хора и тези които уж най-обичах.
Преместих се да живия по-далеко от роднините си, кото тогава вярвах, че те са причината за начина по който се чувствам, скандалите и липсата ми на спокойствие. Замислях и преместване в друг град и какви ли още не. Все търсеща уж някакво ново начало и спокойствие.
Бях поела страмглаво към моето си дъно като продължавах да се самозалъгвам, че нещо извън мен е виновно - обстоятелствата, събитията, хората, а не алкохола и моя алкохолизъм.
Петната в паметта бяха започноли да стават нещо обичайно, с което свършваше почти всяко мое пиене, а после заливах чувствата на вина, срам и страх. Спомням си, че се радвах, когато все пак нещо помня и това отчитах за успех. Казвах си - Ето на, не се напих до безпаметност, значи съм като другите. Толкова много исках да пия и да не се напия, но това не ми се отдаваше.
Пиех и на новата си работа, като смятах и нея за унизителна, както и факта, че ми се налага да работя за някой друг. Влизах в чести депресии и търсих причината някъде там, а не в абстиненциите ми, породени от невъзможността на организма ми да приема повече алкохол, но аз наливах. Спомням си сутрините в които след 3-4 часов сън, чувствах отвратително стягане в гърлото и трудността да налея в себе си първата бира за деня, от там нататък ставаше измамно по-лесно.
Исках да спра да пия, но незнаех как и почнаха посещения при врачки, баячки и билки за да ми лекуват страховете и да спра да пия.
Ходих и на психиатър, след ужасен скандал у дома. С помощтта на лекарката спрях да пия, но започвах отново, скоро след това.
Така стигнах до крайности да искам да замина вече и от семейството си и децата си. Душевното раздиране беше страшно и дълбоко в мен, когато започнах да осъзнавам, че аз и алкохолизмът ми са причината, за всичко което се разпадаше. А самата аз, исках да ги предпазя толкова много именно от това. Като пиша това, виждам огромната ирония и коварността на тази болест!.
Исках да се махна, да не преча, да не наранявам тези, които обичам най-много, но в същото време нямах сили да го направя. Семейството ми беше пред разпад, работата ми също висеше на косъм след ужасно напиване и срам и там.
В един момент на отчаяние, бях изписала по клавиатурата Анонимни Алкохолици и си спомням, че останах като изумена четейки в сайта. За пръв път тогава разбрах, че има и други хора, които се чувстват като мен. Идентифицирах се с тях. Продължих да чета и да пия още известно време. Материалните загуби бяха налице, но нищо неможе да се сравни с душевните такива. Ад!
Спомням си, че пияна се търкалях по пода и се молих на Бог някак си да ми помогне, та да свърши всичко това.
Четях, че за група на Анонимни Алкохолици са нужни двама и кафеварка и търсих друг човек като мен. Бях готова на всичко!
Трудно и с отлагания заради пиенето, намерих в моя град такъв човек и група. Спомням си, как пиех като за последно и колко смелост ми трябваше и колко неизвестни, страх и предрасъдаци имаше в главата ми, за да потърся помощ. Спомням си и ужасът когато пропих отново, вече намерила АА и пак стигнах до там пияна да не ми се живее.
Това ме уплаши, че следващият път може и да успея и предвид предните такива мисли и опити се върнах на сбирка.
Това беше последното ми пиене от 3 години и два месеца насам.
Хванах се здраво за спасението, а за мен то е работата по програмата на АА, защото разбрах, че няма нужда и защо да искам да избягам от света и хората с алкохол, нито от чувствата си, нито от себе си. То от себе си няма накъде!
Това разбрах и започнах от там. И започнаха да се случват чудеса!
Първото най-важно и голямо чудо е че с 24-часовата програма ден след ден започнах да оставам трезвена. Получих свободата от дългогодишното криене. Нямах какво да крия вече. Не ми трябваха дъвки, тиктаци, нуждата за оправдание на зачервения ми поглед с лошо зрение. Нямах нужда да избягвам вече такива погледи. Можех да гледам хората в очите! Не криех нищо свързано с физическата си зависимост. Физическите неразполужения, които дълго и упорито отричах, (пък и да знаех се правих, че ги няма и някак търпях, защото именнно те разобличаваха алкохолизмът ми) отминаха най-бързо. Така или иначе не обръщах много внимание на физиката си и нормалните човешки нужди, като сън, храна, баня и деградацията във физически план.
Не мога да кажа, че е било лесно физическото преодоляване на абстиненциите и болестта, но пък виждах хората доказателство за това, че е възможно..
Сбирките ми помагаха и продължава да е така. В началото завидях на душевното и емоционалото състояние на трезвите хора. Пожелах го за себе си и също някак неусетно започнах да получавам. Започнах не само да чувам ами и да слушам спонсора си - трезв алкохолик, минал през програмата и с опит в това и приел я като начин на живот. Получих надежда и вяра. За пръв път се почувствах разбрана при тия хора, което не бях изпитвала от много време.Така започнах да излизам от самоизолацията в която се бях вкарала. Намерих много нови приятели- хора като мен - трезвени алкохолици и почти не минава ден без да поговоря с някой от тях. Първо се почувствах част от АА, а по -късно част от всички хора и света.
Днес нямам нужда да залея нещо с алкохол за да го подтисна или подсиля като преживяване. Това което започна и ми дава приложението на програмата на АА е промяната в начина ми на мислене и чувстване. Няма как да обесня и да се спра на всичко, което ми дава АА и програмата 12 стъпки. Само ще споделя, че се чувствам удоволетворена, спокойна и благодарна. Светът и хората са си все същите, но моето възприятие за нещата се промени и промяната е най-хубавото нещо за самата мен! Виждам смисъла и как всяка трудност си е заслужавала.  Живея в този ден тук и сега, без съжаление за миналото и с вяра за бъдещето. Помагам и на други да намерят спокойствието и ведрината вътре в себе си. Открих какво означава безкористна любов. Открих радостта от живота!
И понеже е хубаво, желая го и на вас!
|
| |
| |
| Guest |
Дата: Вторник, 09-08-2011, 8:22 AM |Съобщение 3 |
Група: Гост
| :Здравейте,братя и сестри!Днес нищо особено,не се е случило и въпреки това ми е едно хубавичко,уютно...Просто се завърнах.Бях позабравила да правя нещо много простичко,което за мен постоянно е препъникамъка в програмата-да предавам волята и живота си в ръцете на Бог.В целия ми съзнателен живот съм правила много хубави и съзнателни неща с мисълта,че мога да го боря аз този живот-та нали от 8 клас все съм живяла по квартири и се изживявах като много борбена натура.Та това лято реших да отида на море,в което няма нищо лошо на пръв поглед.Да,но не и за алкохолик,който все още е много крехък и едва прохожда в програмата-от година и 8 месеца съм трезва,но истинското ми възстановяване започна от 8 месеца,след като започнах да работя със спонсор.И като започна една организация...Спонсорът ми ме посъветва да не ходя с колежка,която употребява алкохол,че е опасно,че смяната на обстановка ще ме разклати,но аз все пак го измислих!Ще взема и сина ми-той ще е моята гаранция,че няма да полудея и да посегна-всъщност в главата ми се оформи една идеална идилия с море,чайки,разходки...А и наистина много се радвам,че синът ми ще е с мен.Всъщност в цялата история няма нищо особено и не ви я разказвам за да ви занимавам с моите лични истории,но!Още преди да дойде денят Х аз вече съм в положение на пълна депресия.Вчера с ужас установих,че не мога да понасям никого,всички са виновни и усетих онова особено нещо-необясним страх-сякаш алкохолът ми диша във врата и ще се случи най- лошото.Тогава разбрах-своеволието ми ме беше повалило-в цялото това безумие въобще не исках да оставя нещата в ръцете на Бог,а отново бях забравила всичко,на което ме учи програмата.Не се молех,не четях във форума и това,което ме срина е тъпото упорство,с което винаги искам да променям света отвън,а не да направя промяната вътре в себе си-пак изби алчността,жаждата за удоволствия,еуфоричното безумие и недоволството,ако нещо не става на моята и то веднага.Бях пак горе и долу.
Кое е хубаво в цялата история и защо сега се усмихвам?Защото успях да го видя.Защото сега се смея на безумието си и може би малко помъдрях-всъщност знам ли....Никога не е късно пак да яхна метлата,ама се надявам другия път доста да се замисля дали искам да си причиня всичко това.Е,това е моя опит, приятели!Бъдете трезви!Бог да е с вас!
|
| |
| |
| ctefka |
Дата: Вторник, 13-09-2011, 4:16 PM |Съобщение 4 |
От скоро
Група: Потребител
Постове: 5
Статус: Извън линия
| ! Здравейте!Реших и аз да напиша моята лична история-с това си припомням коя съм,къде съм била и какво се е случило.Дано с това да помогна на някой страдащ-знам,че има много като мен.
Сега съм на 46 години.Бих искала това,което пиша да не се е случвало,да върна времето назад,но това е моя път и може би е трябвало да мина точно през това,за да мога днес да съм трезва.Надявам се с моя разказ да покажа на друг алкохолик,че има изход и не е необходимо да мине оттам стига да е честен със себе си и да признае,че е безсилен пред алкохола. А ето и историята ми:
Когато АА ме намери бях напълно загубила способността да се боря-бях я загубила тази битка-виждах една подпухнала,надебеляла,мразеща себе си жена в огледалото.Не само себе си,а и всички,които не ме бяха разбрали.Заради които бях започнала да пия.Те не ме разбираха.Най близките ми хора-най вече мъжът ми и свекърва ми.Аз бях чувствителна,а те....Тоест-бях жертва на всички,които не разбираха моята специалност.Дотолкова се бях специализирала в това да търся нещо,което ми пречи да живея щастливо,че не осъзнавах как всичко е вътре в мен.От дете все не бях доволна-първо от себе си,после от другите,и накрая от съдбата-тоест Бог беше сбъркал-исках да бъда слаба,да играя гимнастика,да ме забелязват,да ме аплодират...А Бог ме беше дарил с хубав глас ,музикалност и чар-не исках това!Исках друго!Винаги беше така.И след като се омъжих,и след като имах две прекрасни деца,прекрасна работа,добър мъж,грижовни родители.Имах и още-турнета зад граница,пари и кариера.Болест!Болест на недоволството!Болест,която все ми казва,че нищо не е както трябва или всичко е прекрасно,но може и още..И още..И още.АЛКОХОЛ!Харесвах ефекта му-получавах това,което другите неща не ми даваха-да-обичах и вкуса и ефекта му върху мен.За другото може би се сещате-постепенното пристрастяване,вдигане на количеството,еуфориите,после депресиите,после душевната мъка.После последва развода,отчаяните деца,обезверените и измъчени родители.И вечния въпрос:Но защо не мога да бъда щастлива?Да-като изпия тези хапчета-може би..Като ми мине депресията..може би...Ако мъжът ми,ако свекърва ми,ако колегите ми...Всичко друго виждах,но можех да го предам,унищожа,само алкохолът не си давах.Мъничкото ми момче го дърпаше от ръцете ми,а голямото се срамуваше.Това не беше живот.Влачех се от психиатриата до вкъщи с поредното обещание,после от психиатрията до квартирата-вече бях разведена..Накрая от психиатрията след един зверски запой майка ми дойде с такси от провинцията да ме прибере окончателно.200 лева за такси.Тогава не се замислях какво им причинявам-на моите мили родители дали цялата си любов да ме изучат от 14 до 25 години в друг град.Лашках се между огромното чувство за вина и неспособността да спра.Тогава някой ми даде изрезка от вестник-там пишеше за АА.Тогава отидох,но първия път не повярвах и продължих да унищожавам всички около себе си.На ръба на полудата опитах втори път.Не исках да умра заключена.Не исках и да се самоубивам,въпреки,че исках да ме няма-просто не можех да причиня това на децата си-не и това!
Имам един много ярък спомен.Вървях през градинката на една църква.Видях белобрад просяк-тикна ми в ръцете една икона.Не исках да я взема,но той беше много настоятелен.После видях този старец-разбрах,че събира всички пари за манастири,а не за себе си.Като че ли нещо ми се разкри-не вярвах в нищо,но някак си видях в това знак.Започнах да ходя на сбирки на АА.Постепенно разбирах колко тежко заболяване е алкохолизма и как нищо друго за мен не бива да е по-важно от моята трезвост.Че аз страдам от тежко психическо заболяване,което е започнало да се развива много преди да се отключи моя алкохолизъм.И че това не са две заболявания,както аз си мислех и спирането на алкохола е само началото.Страдам от душевна болест.В комбинация с алергията на тялото аз съм вървяла в еднопосочна улица и единствения изход е бил смъртта или лудостта.Може би на някой се струва преувеличено.Не-не е така.Аз наистина видях ада-тук на земята.Сега,когато пиша това съм трезва.Преди малко малкия ми син ми изпрати целувка по скайпа.Големият работи по нашата програма.Навън е слънчево,а така е и в моята душа.И дано не ви се струва,че пак не преувеличавам,но ако има и рай то той пак е тук-на земята-само че за мен той задържително минава през Анонимни алкохолици и през моята Висша сила-тази сила,която ми показа пътя към АА.
|
| |
| |
| puvpav |
Дата: Вторник, 18-10-2011, 0:07 AM |Съобщение 5 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 57
Статус: Извън линия
| Аз съм алкохолик и не пия от 5 г. Колко интересно звучи такова изказване! Надали някога през живота си съм предполагал, че мога да напиша такова нещо.
Никога не съм допускал, с първите си скромни бири и една две чашки за наздраве изпити на около 14 г. възраст, че ще дойде този ден в който да кажа „АЗ съм Алкохолик“.
Започнах да пия съвсем невинно, за да направя впечатление, защото другите пият , защото харесвах едно момиче, изобщо защото така се прави. Поради същите модерни причини запалих и първата си цигара. Исках да съм най-готиния и най-забавния, да скрия страховете си, да съм навсякъде приет и хората да са впечатлени от мен.
Причините за да пия ставаха с времето все повече и повече – боли ме кръста, не мога да спа, за да се веселя, защото ми е тъжно, проблеми в работата, проблеми в семейството, не ме разбират, пия просто ей така, защото ми се пие. После дойде времето, в което имах много причини за да не спра да пия – ама те всички пият, аз нося много и мога да изпия много, аз не повръщам, какво ще правя ако не пия, как ще се веселя ако не пия, как ще живея ако не пия. Живота ми ставаше все по-„интересен” и по-„интересен”. Всъщсност животът ми е започнал някъде много назад във времето да става АД. Всички около мен го виждаха, само аз- не. Нямаше откъде да знам, че точно причините поради които смятах, че не съм алкохолик ме правят такъв. Постоянната промяна на настроенията ми както и на интересите ми; хаоса, който създавах около себе си в стремежа си да има пълен ред; интилигентността ми, която ми помагаше да се самозаблуждавам, че не съм алкохолик и да си казвам че такъв умен, знаещ и успяващ човек в работата си не можа да е алкохолик; затварянето ми сам със себе си и криенето ми на количествата изпит алкохол или последващото ми обикаляне от заведение в заведение, за да не види никой колко пия; белите петна и липсата на какъвто и да е спомен за това какво съм правил; страховете и ужаса от това да извърша каквото и да е без да съм пил поне малко; треперенето и студената пот, сърцебиенето , редуващите се състояния на силна тъга и силна радост, които си мислех, че са плод на някаква странна болест, която докторите не могат да открият; силното отричане на проблема ми с алкохола и още много други неща са били симптомите, които са доказвали, че аз съм болен от болеста алкохолизъм. Аз започнах да пия за да се веселя, после живеех, за да пия и накрая пиех, за да мога да живея. Не знаех и дори и да знаех не го приемах, че алкохолизма е болест като всяка друга болест, всеки може да се разболее от нея- независимо от социалния си статус. Не знаех, че това е хронична и смъртоносна болест, от която измъкването е много трудно и веднъж активирана в мен, остава за цял живот.
Трябваше да унищожа всичко около себе си- дом, семейство, работа, приятели- за да осъзная проблема си и да започна да го решавам. Трябваше да бъда изоставен от най- близките си, за да започна да се замислям над нещата и да тръгна да търся проблема в себе си, а не в другите хора.
Има изход и аз го намерих в групите за взаимопомощ на Анонимни Алкохолици.
Вече мога да живея с вдигната глава, да гледам хората в очите, да се радвам на живота без алкохол, да кажа – „Благодаря, че съм алкохолик за да се науча да живея ”
Забравих да кажа – имам си работа, дом, приятели и най-важното- имам е една голяма усмивка.
|
| |
| |
| keiliprincess |
Дата: Вторник, 10-01-2012, 3:00 AM |Съобщение 6 |
От скоро
Група: Потребител
Постове: 1
Статус: Извън линия
| Здравейте ,
Аз съм Калина и съм на 20 години.Лоши преживявания с алкохола имам от доста време,но напоследък зачестиха,докато най-сетне не осъзнах че имам сериозен проблем.Последните месеци имах няколко доста тежки запоя-единият буквално до припадак-аз този момент даже не си го спомням,събудих се на сутринта в леглото си,благодарение на моя приятел и нямах и представа какво е станало.Той ми разказа как съм се напила и съм паднала от стола,как съм повръщала върху себе си и съм заспала на земята.Добре,че той се е погрижил за мен.Така се изложих пред близките си хора,но си обещах,че това е за последно,повече никога няма да се повтаря,ще пия по 1-2 чашки...Е да,но стана друго.Около месец положението беше под контрол.На 24 декември много исках да имам хубав празник,бяхме двамата с приятеля ми,той каза че няма настроение и не му е добре и ще си легне.Разочарованието си реших да убия с вино-1,2,3,4,5 чаши.Преди това бях пила и ракия.Понеже съм и пушачка вече подпийнала откачах за цигари.Обадих се на един познат да ми донесе.Той каза че прави купон у тях на горния етаж.Аз глупачката с размътен от алкохола мозък незнайно как (все още не мога да си го обесня)реших да отида.Оставих сам човека,който обичам и който не беше добре....за да направя още по-голяма излагация.На купона пих от всичко,което имаше и то по много.Губят ми се моменти,пияна съм целувала момчето,което ме покани.Не помня как и кога съм се прибрала.Мислех че съм седяла час-два а се оказа че съм пила до 5 сутринта.След Нова година признах на приятеля ми какво съм направила,той ме изгони...Аз се прибрах при моите родители.Заради него реших че това трябва да спре.Аз съм болна.Осъзнах че имам проблем!Отворих си очите и реших да се променя.Искам да си върна човека,който обичам и да докажа и на него и на себе си,че мога да се боря!
|
| |
| |
| detenazaleza |
Дата: Вторник, 10-01-2012, 9:03 AM |Съобщение 7 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 327
Статус: Извън линия
| Здравей keiliprincess,
и добре дошла сред нас. Все едно четях за себе си, униженията на които подлагах себе си, вторият си съпруг, децата си - всичко. Не знам как се случваше това но все се случваше. Хилядите обещания, тържествени клетви и какво ли още не, но това е алкохолизма - болест на ума, тялото и душите ни. Хубавото е, че има изход от всичко това. Има изход с програмата на АА. Преди време когато човека който обичам чуеше, че ще излизаме или ще се събираме направо му се преобръщаше света - всеки път с един изход - аз пияна той ме влачи, носи , води както искаш го наречи. Нямах празник който помнех до края. Нараних всички около себе си, защото това прави с нас алкохола - коварен , объркващ и всемогъщ- опустошава всичко и всеки около нас. Стига човек да пожелае и да се помоли искрено за помощ то той я получава.
Когато разбрах, че съм болен човек и няма как да не съм постъпвала по този начин искрено се молех само да се възстановя, да намеря спокойствие, да оправя взаимоотношенията си с близките, да върна обичта на съпруга си, децата си, уважението на хората с които работя и т.н. Ние алкохолиците се възстановяваме всеки ден.
Няма страшно, не си сама. Изход има.
Ако желаеш можеш да ми пишеш и на лични. Мога да споделя това което аз направих за да се възстановя и днес да съм един усмихнат човек.
Попътен вятър и продължавай напред. Първата крачка е направена, сега трябва само да продължиш да вървиш по този път.
|
| |
| |
| July |
Дата: Петък, 13-01-2012, 3:47 PM |Съобщение 8 |
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
| Здравей и от мен keiliprincess,
Поздравления за смелостта да споделиш тук с нас, защото зная, че е трудно. Поне на мен в началото ми беше
Преди четири години потърсих помощ в интернет, след множество подобни на твоите преживявания.
Преди години, когато пиех, алкохолната еуфория която ме завладяваше, ми позволяваше да правя всичко и да не го взимам много навътре.
По -късно търсих този ефект, но той не идваше, а периодите на алкохолна еуфория ставаха все по-кратки. Докато накрая напълно изчезнаха и вече пиех за да съм що годе добре, или поне да агонизирам по-малко. Не ти го пиша за да те плаша, но болестта алкохолизъм е прогресираща. Хубаво е, че на твоите 20г. пожелаваш промяна .Направи я заради себе си. АА може да ти я даде. Остани тук с нас и опитвай да не пиеш ден след ден. Ще се радвам да се запознаем и на живо.
P.S.: Прегледай тази книжка: http://aa-bg.info/load....2-1-0-2
помогнала е на доста хора в началото на промяната.
|
| |
| |
| tolerantnost |
Дата: Вторник, 13-03-2012, 11:52 AM |Съобщение 9 |
От скоро
Група: Потребител
Постове: 1
Статус: Извън линия
| Здравейте, приятели!
И аз имам страхотен проблем с алкохола. От дете изпитвах тревожност, паническа атака, агарофобия (страх от открити пространства), аерофобия, страх от смъртта (най вече); внушавах си, че съм болна от рак непрекъснато, или от др., и какво ли още не. На 19 г. поех отговорност за семейството си (майка, брат, сестра)като работех и помагах основно аз финансово. Понякога работех единствено аз. И непрекъснато изпадах в депресии. После почина брат ми (през 1999 г.), който беше на 19 г. и аз тотално се сринах. В резултат на това се поддадох на връзка с мъж, който беше женен и много по-голям от мен. Аз се успокоих донякъде(съзнателно), но депресиите продължаваха.Но след 7годишна връзка с него нещата между нас се влошиха (което е нормално) и аз ПРИБЯГНАХ КЪМ АЛКОХОЛА. През този период, излизайки с него аз пиех нормално. Нямах потребност от алкохол. Впоследствие аз се прибирах след срещи и си купувах, за да си допия. И така започнах днес биричка, утре биричка и стигнах до 2 литра вечер. После взе да не ми стига и аз си купувах отново още 2 л, и после още два и т.н. После започнах да пия тайно и по малко ракия (вкъщи тогава имаше домашна). После започнах да се наливам и с вино - И ВСЕ ПИЕХ И И СИ ДОПИВАХ. И така и до днес - ПРОСТО НЕ МИ СЕ ПИЕ, А МИ СЕ НАЛИВА, за да се самозабравя. А имам и хора в семейството, които пият много (баща ми и сестра му) и това ме плаши още повече. И сега като пия, аз ставам агресивна. Дори не помня какво говоря и какво върша. И СЕ ПЛАША ОТ ВСИЧКО ТОВА!!! Има около два дни, в които не пия и се чувствам щастлива. Но после ме обхваща ТАЗИ ПУСТА НЕОБХОДИМОСТ И АЗ ПАК СЕ ЗА ЗАПОЙВАМ!!! И така до безкрай...
|
| |
| |
| July |
Дата: Вторник, 13-03-2012, 11:48 PM |Съобщение 10 |
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
| Здравей tolerantnost. Много хубав ник си си избрала
Ако страдаш от алкохолизъм, сама ще ти е много трудно. Присъедини се и остани с нас.
Питай и пиши за всичко, което те интересува.
Ще отговарям винаги, когато мога. Сигурна съм, че и други хора ще го направят. Така, че вече не си сама.
Заедно е по-лесно.
|
| |
| |
| detenazaleza |
Дата: Сряда, 14-03-2012, 10:29 AM |Съобщение 11 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 327
Статус: Извън линия
| Здравей tolerantnost,
добре дошла сред нас и от мен. Труден е пътя но не и невъзможен. АА е за хора които искат да спрат да пият, дай си шанс за един по хубав живот и няма да съжаляваш
Прегръдки от мен и пиши
|
| |
| |
| Гост |
Дата: Петък, 18-05-2012, 6:29 PM |Съобщение 12 |
Група: Гост
| zdraveite ,izviniavam se 4e nepisha na kirilica ,kalviaturata mi e mn skapana ,imam problem s alkohola i nemoga da spra dori i sega sam na bira ,4ustvam se nai goliamia izdrod na sveta ot sram i omraza kam sebesi , poznah se v edna istoria napisana tuk i iskam da otida na tezi sbirki na AA,no mi e trudno zashtoto sam s dete na 2 g i niama koi da go gleda imali niakoi tuk s koito da si pishem iskam da mi kaje niakoi imali lekartsva za podtiskane na jelanieto za alkohol ?
Added (18-05-2012, 8:29 PM)
---------------------------------------------
prosto ne mi se jivee ,no nishto nemoga da naprava ,zashtoto triabva da si otgledam deteto ostana mi samo alkohola za oblek4enie ,no mai ve4e sam na danoto zashtoto bez nego nemoga ,zatvorih se v kashti i nikade neizlizam ot sram 4e sa me vidiali horata ,kogato pak sam bila piana i praveh striptis na balkona ,dori perdetata sami drapnati i neiskam da izlizam navan, dokoga taka ,kato niamam volia ,kak da se prebora sas sebesi ,kak da se promenia ,kogato utre shte e kato dnes -edno i sashto ,vsi4ki me izostaviha ,niamam priateli,4ustvam 4e i semeistvoto mi shte se razpadne skoro ,neznam kakvo da pravia ,mrazia se ,no prodaljavam da pia ,kak se lekuva volia bre hora ?????? mai shte si ostana takava - neponosima ,otvratitelna,gnusna i dolna svinia ,kakto me nari4a saprugat mi .
|
| |
| |
| detenazaleza |
Дата: Четвъртък, 07-06-2012, 10:07 AM |Съобщение 13 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 327
Статус: Извън линия
| Здравей Гост
да направиш първата стъпка и да признаеш за проблема си не е никак лесно за което те поздравявам. Няма да ни помогнат обидите към нас самите нито каквото и да било , ако не си простим и не пожелаем всичко това да се промени и да излезем от дъното на което се намираме - първо заради нас самите и след това заради децата които сме родили, и за които трябва да отдадем всичко. Добре те разбирам как се чувстваш защото аз самата съм алкохоличка. Сина ми до десетата си годишнина ме виждаше само с бутилки около мен. Стига човек да пожелае може да излезе от ямата в която е попаднал. Когато аз се огледах около себе си и видях тинята и помията в която съм попаднала се разплаках. Плаках и се само съжалявах дълго. Преминах през какво ли не докато реших да не опитам само днес. Само днес да се радвам на сина си без капка алкохол и да открия радост и утеха в други неща не в алкохола. От тогава минаха много такива дни "само днес". Щом аз успях можеш и ти.
Ако искаш пиши ми на лични. Можеш да тръгнеш по пътя на щастливата съдба стига да го пожелаеш.....
|
| |
| |
| geri |
Дата: Вторник, 19-06-2012, 1:03 PM |Съобщение 14 |
От скоро
Група: Потребител
Постове: 1
Статус: Извън линия
| Здравейте. Радвам се че ви има и хора с проблеми могат да споделят с вас.Наскоро осъзнах че имам проблем с алкохола. И че трябва да се справя с него. Правих един опит но ефекта беше много кратък. Имам нужда от помощ, но не зная към кого да се обърна.
|
| |
| |
| July |
Дата: Вторник, 19-06-2012, 3:01 PM |Съобщение 15 |
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
| Попаднала си на точното място geri
Пиши за всичко, което те вълнува. С радост хората от АА ще опитат да ти помогнат.
|
| |
| |
|
Боже,
дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим
и мъдростта да разбираме разликата.
|
| Site created in uCoz |
|
