| petrus |
Дата: Понеделник, 10-12-2012, 11:13 PM |Съобщение 1 |
От скоро
Група: Потребител
Постове: 1
Статус: Извън линия
| Скоро имах едно преживяане, че вече не съм малка и от мен зависи дали да ставам сутрин, а не дали ми се става. Малките деца си мсилят, че може и да не станат. До такава степен ме беше звъртял егоцентризма, корена на нашите беди, че си мислех че на 39 години все още мога да си позволя да не стана сутрин или да не искам да ми започне деня. Та какво стана. Започнах по съвета на спонсора си да ходя на сбирки на които не ми се ходяше по причини следни" говорят английски, много са далеч, не познавам никого", но все пак послушах съвета му, и отидох. Стана ми даже много приятно, открих неща, които са различни, видях че с действията си мога да направя нещо за болестта си. И много странно колкото повече ходех на сбирки повече не ми се ставаше сутринта. И така две седнмици, не рзбирах какво става. Уж ходя засилени, всеки ден, все нови работи, а не искам и не искам да ми почва деня. Докато стана невъзможно, не се траеше вече. Все едно не можех да се трая такава. И тогава вечерта писах на един събрат. Не ми се ходи на сбирка. И получих отговор. Ами не си малка. Знаеш какво да правиш. И изведнъж сега ще я ползвам тая думичка ме порази нещо и аз рабрах че не съм малка. Колко пъти майка ми ми е казвала не си малка вече. Но не беше стигало до съзнанието ми с това въздействие. На свобода и на решение на всичките ми проблеми. Затова използвам тая дума порази, чух я в една молитва. Порази ме и ме изцели. Намерих я и с превод накажи ме и ме изцели, но смятам димата порази за толкова точно. Точно това се случи с мен. Няма да занимавам сега със значението на думата. Остаряла е но е много точна, за духовните преживявания, които ми се случват по пътя на възстановяването ми. Пожелавам на всички ценни трезви 24 часа и Бог да ви благослови.
|
| |
|
