АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ - Page 2 - Форум на АА в България
|
АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:36 PM |Съобщение 16 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| По време на нашите твърде трескави начални години, председателството на Фонда на алкохолиците играеше една за мнозина невидима, спокойна, но голяма роля при изграждането и при разпространението на нашата любима общност. Чрез нейните действия посредством нашето бюро по служене, книгата „Анонимни Алкохолици” и неотдавна чрез списанието „Grapevine”, Фондът на алкохолиците беше директно отговорен за голяма част от нашия растеж и ефективност както в качествено, така и в количествено отношение. Представете си, че ние сме нямали тези служби през всичките тези години. Къде щяхме да се намираме днес без АА-книгата и нашата стандартна литература, от която в момента 3 тона месечно напуска нашата централа? Представете си, нашите връзки с обществеността да бяха предоставени на лекомислена случайност. Представете си, че никой не би бил компетентен за това да се поощряват добрите усилия относно нашата публична известност и да се подтискат лошите. Представете си, че е нямало никакви прецизни информации за АА на разположение. Представете си нашите жизненоважни отношения към медицината и религията, ако те бяха предоставени изцяло на себе си. Освен това, къде щяха да бъдат днес хиляди анонимни алкохолици, ако Общото бюро не беше отговорило на техните изпълнени с отчаяние писма и не беше им оказана помощ? Само последната година нашето Бюро в Ню Йорк получи и отговори на 28 000 писма от всякакъв вид. В какво състояние биха се намирали днес стотици отдалечени АА-групи, ако Бюрото не беше им оказало стартова помощ под формата на писма или не беше изпратило там пътуващи анонимни алкохолици? Какво бихме направили без списък на групите, намиращи се по цял свят? Какво би станало с чуждестранните групи в 28 страни, които настойчиво желаеха преводи на АА-литература? Бихме ли публикували тогава АА-книгата в Осло, Норвегия и Лондон, Англия? Какво би се случило със затворниците, с военните ветерани на служба или с болниците? Къде бихме били, ако нямаше списанието „Grapevine”, нашето отражение на АА-живота, нашата основна форма на изразяване?
Колко благодарни сме на секретарките, доброволците-редактори и любезните попечители, които през всичките тези години са бдяли над нашите основни цели и въпроси! Къде щяхме да бъдем без всичко това? Вие със сигурност отдавна сте отгатнали: ние бихме били никъде, това е сигурно.
Така ние се възстановяваме чрез Стъпките, сплотяваме се чрез Традициите и чрез нашите централни служби можем да действаме като общност.
Може би някои ще кажат: „Фондът на алкохолиците, разбира се, трябва да продължи да съществува. Ние вече си плащаме малките раходи. Но защо не можем да предоставим нейното ръководство на д-р Боб, Бил и техните приятели, попечителите? Това нали е било така и досега? Защо ни обременявате сега с такива неща? Ние искаме просто да пазим и крепим АА”.
Това са добри въпроси, но днес отговорите звучат другояче, отколкото преди.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:36 PM |Съобщение 17 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| Ние трябва да застанем пред следните факти:
1. Д-р Боб и Бил са силно ограничени в своята дееспособност; те не могат да живеят вечно.
2. Техните приятели, попечителите са практически непознати за АА-движението.
3. През следващите години нашите попечители никога няма да работят без директното напътствие и наставление от страна на АА. Някой не трябва да си съветва. Някой или нещо трябва да заеме мястото на д-р Боб и Бил.
4. Анонимни Алкохолици вече пораснаха. Те сега са отговорни и зрели и имат пълното право и ясното задължение да поемат директно отговорност за тяхната централа.
5. Ако Фондът на алкохолиците сега не се обвърже чрез щатски и провинциални представители крепко с движението, на което служи, един ден централата неизбежно ще се сгромоляса. Ако старите се оттеглят, един изолиран фонд не би преживял една единствена тежка грешка или сериозен спор. Първата сериозна буря би го помел и възстановяването му не би било просто. Вероятно би могъл дори изобщо да не стъпи отново на крака. Ако той тогава продължава да бъде изолиран, не биха съществували нито средство, нито пътища срещу това състояние. Като една блестяща кола, на която е свършил бензина, би бил безпомощен.
6. Още един сериозен недостатък: АА-движението като цяло никога не се е намирало в сериозна криза. Но, някога това ще се случи. Тъй като човешките проблеми и въпроси сега са такива, каквито трябва да са, не можем да очакваме, че часът на сериозна загриженост ще ни отмине. Ако не стои на разположение директна подкрепа, без надеждния преглед на АА-движението – как ще трябва нашите непознати попечители да се справят с едно опасно затруднено положение? Това всичко ще ни гарантира една неизбежна катастрофа. Доверието във Фонда би се загубило. Навсякъде АА-приятели ще казват: „Кой упълномощи попечителите да говорят вместо вас? Откъде знаят, че имат това право?” Ако жизнените артерии на АА-службите се заплетат или отрекат, какво ще се случи тогава с милионите, които не познават АА?
Хиляди ще продължат да страдат или ще загинат, защото ние сме забравили добродетеля на благоразумието и разсъдчивостта.
До толкова далеч не бива да се стига.
Заради това попечителите, д-р Боб и аз предлагаме Общата Конференция на АА по служенето. Поради това ние се нуждаем спешно от директна помощ. Нашите основни служби трябва да продължат да съществуват. Ние вярваме, че общата Конференция ще може да бъде органът, който да осигури и гарантира това.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:51 PM |Съобщение 18 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| Служенето – пулсът на АА
1952 г.
На кухненската печка каничка с кафе се държи топло, една болница подпомага един пациент да изтрезнее, Общата централа разпространява АА-послението; помощните въжета на нашите служби са прехвърлени далеч зад световния океан. Всичко това са символи за действията на АА, защото действието е магическа дума за АА. Поради това всяка АА-служба доказва всекидневно, че т.нар. „материални дейности” могат да доведат до чудесни духовни изживявания.
Имало е времена, когато АА-сбирките се провеждали в частни жилища. Нямало е никакви комитети и доброволни дарения. Ние нямахме дори име на общността; не е ставало и въпрос за основателите. Просто така изглеждаха нещата.
Но, ние започнахме да се ползваме от една обща „служба” – наистина много ценна. Нашите жени правеха сладкиши и приготвяха силно кафе за нас, алкохолиците, докато ние седяхме във всекидневната един до друг – все още плахи и боязливи, опасявайки се, че накрая нашата програма може би въпреки това да не функционира. Окуражаването ни чрез нашите жени подравняваше неравния път и ни освобождаваше от нашите съмнения. И така щедрото и великолепно служене беше от самото начало пулсът на АА.
Постепенно сбирките ставаха все по-големи. Всекидневната беше вече тясна за тях. Ние трябваше да се преместиме в зали. Помещенията за сбирки рядко бяха безплатни, следователно ние трябваше по принукъм да да плащаме наем. Наемодателите не показваха и капчица интерес към духовните предимства на груповата общност. И така един от нас поднасяше шапката и ние хвърляхме в нея доброволно пари, понеже знаехме, че в противен случай няма да можем да се събираме като група, камо ли да функционираме. Ние научихме, че наемът е необходим, за да осигури нашата трезвеност, нашия духовен дивидент, т.е. нашия живот.
Този процес на плащане на наем извади наяве първата АА „служба”. Кавалерът, който определихме да „разнася” шапката, скоро стана нашият касиер. Трябваше да се приемат телефонни обаждания и да се отговаря на писма, да се поръчва литература и тя да се разпространява. Появи се същевременно познатият секретар на групата. Внезапно трябваше да се дават интервюта във вестници, да се придружават свещеници и лекари, да се правят споразумения с болници и да се организират тържества. И това не можеше да го прави който и да е. Някой „особен” трябваше да бъде избран за тези задачи. Този „някой” стана „председател” на групата.
Разбира се, че всичко това беше уморително, досадно и трудно, понеже то съсипваше понякога нашата „несевършена” трезвеност. Появиха се крясъци, провъзгласяващи мрачни прогнози за нашето бъдеще и всички копнееха да се завърнат във всекидневните на частните жилища. Ние не можехме да се връщаме назад. Осъзнахме, че се нуждаем от комитети, в противен случай ще се разединим. Ние трябваше фактически да организираме службите, просто за да може АА да функционира.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:52 PM |Съобщение 19 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| Рано трябваше да разберем, че болниците не харесват пиячите. Ние вдигахме шум, рушахме, хулиганствахме, измъквахме се без да си плащаме сметката и рязко оздравявахме. От друга страна, ние бързо осъзнахме, че много алкохолици без стационарно лечение вероятно няма да се възползват от шанса си при АА. Какво трябваше да се направи?
Някои групи се опитаха да организират „АА-клиники”, с лекари на повикване. Това отиде твърде далеч; с това нашите групи правеха сериозен бизнес. Всички тези ранни опити се провалиха. Накрая трябваше да осъзнаем, че всяка АА-група е на първо място духовна единица, а не бизнеспредприятие. След това отделни анонимни алкохолици заедно с приятели създадоха общежития и центрове за възстановяване като частни предприятия. Това функционираше много по-добре, но все още не бе достатъчно.
След известно време на помощ се притекоха медиите. В съгласие с нашето трудно достигнато заключение, че лекарите трябва само да докторстват, те те ни помогнаха постепенно да изграждаме връзки и отношения с болниците. Нашите първоначални опити да си сътрудничим с градските болници често завършваха с безплоден хаос. Някой спонсорираше някого, но болничните сметки оставаха все така неплатени. Самовластни и автократични анонимните алкохолици поучаваха лекарите как да се ръководи едно отделение. Това повърхностно лекомислие в отношенията ни с болниците не допринесе по никакъв начин за едно обикновено поведение на АА. Беше буквално хаос, докато някои болници в Ню Йорк поставиха без заобиколки ултиматум на АА групите в града, че трябва да бъдат посочвани отговорни като лица за контакти, иначе ... Болниците казваха, че не могат да си сътрудничат с една анархия.
На анонимните алкохолици започна да им става ясно, че груповата отговорност трябва далеч да надхвърля прага на помещението за сбирки във вечерите на вторник и четвъртък. В противен случай новакът, който чука на вратата ни, може да пропусне своя шанс и да загине.
Колебливо и с неохота, групите в гъстонаселените области осъзнават, че трябва да се обединят, да изграждат малки бюра и да ангажират неголям брой платени секретарки на пълен работен ден.
Един ужасяващ вик прекоси страната, понеже за мнозина това било равнозначно с разрушителна организация, политика, професионализъм, големи разходи, регламенти чрез правителството. „Повярвайте ни” – аргументират се те, „едно местно, централно бюро би коствало на АА-членовете в Ню Йорк 50 цента на човек месечно. Това би могло да се изроди в един проклет налог на глава. Как това би подхождало на нашата АА-традиция да не се плащат никакви членски внос и такси?”
Тези прекалени опасения естествено не се потвърдиха. Същевременно ние имаме голям брой добри регионални групи, които се издържат доброволно. На новака се улеснява достъпа, болниците се радват.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:53 PM |Съобщение 20 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| Бюрото на един регион например е съдействало на 7000 алкохолици да получат спонсор и стационално лечение. Намиращите се на разположение служби за водене на разговори и за отговор на телефонните обаждания засяват семето на възстановяването сред хиляди.
Всички така изброени неща ние не можем лекомислено да предоставим на някого, който тъкмо трябва да дава интервюта или да фотокопира покани. Накратко казано, регионите изпълняват задачите за цялата област, с които един индивид или група не биха могли да се справят.Те обединяват регионите да карат сърцето на АА да бие.
Още през 1937 г. някои от нас разбраха, че АА се нуждае от литература. Ние имахме нужда от книга. Нашата устно предавана програма би могла да бъде изопачена, ние бихме си блъскали главите със спорове относно основните принципи, тогава нашите връзки с обществеността със сигурност се биха провалили. Само ако ние напишем знанията си на хартия, можем да изпълняваме нашето задължение спрямо алкохолика, който още нищо не е чул за нас.
Но не всички бяха съгласни. На мнозина това намерение внушаваше ужасен страх, че щяло да бъде необходимо известна сума пари; щяло да има много спорове около авторство, проценти от продажбата, печалби, цени и преди всичко относно съдържанието на книгата. Някои сериозно смятяха, че това очевидно дръзко начинание би взривило нашата малка общност. „Нека да избягваме ядовете”, казваха те, „да не усложняваме сами нещата!”
Твърде много спорихме относно подготовката и разпространението АА-книгата. Фактически това продължи 5 години, докато тези спорове стихнат. Ако някои анонимни алкохолици си правят илюзията, че са стари пушки, когато са изготвяли книгата, разхождащи се в диплещи се бели одежди в тиха медитация – това бихте могли просто да забравите. Инспирацията, която читателите сега евентуално ще намерят в нея, може да бъде внушена само чрез Божията милост!
Но вижте какво се случи. 200 000 АА книги са сега, през 1951 г. в обръщение и разнасят нашето послание в цял свят; те осветяват практически на всеки пътеката на прогреса. Без съмнение, тази книга е гръбнакът на нашето единство и опрости много нашата задача. Нейното създаване беше отчасти една много „обективна” процедура, но родилните мъки при нейното развитие са допринесли за формирането и ефективността на нашата общност. Общият духовен добив от трезвеност, доволство и вяра е неизмерим.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 2:54 PM |Съобщение 21 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| Служебната структура на централата дава възможност на АА да действа като цяло. Тя бди над нашите традициии и издава нашата основна литература. Тя хвърля око и на нашите връзки с обществеността и с това се грижи за правилните отношения с външния свят. Тя ни облекчава от трудности и бди над спазването на нашия правилник за поведение. Поради това тези безусловни служби на АА са най-важните спасителни въжета към милионите, които все още не зная за нас.
Световната централа по Служене представлява лъвския дял от нашия отдавна обявен Трети Завет. И съобразно него „Общата Конференция на АА, един представителен орган на щатски и провинциални делегати, пое през миналия април ръководството и воденето на тези централни дейности на АА”.
Събитието маркира преминаването на отговорността за нашите световни служби от д-р Боб, нашите приятели и мен върху Вас и членовете на АА.
Подкрепяйте и пазете добре тези ценни неща; животът и благосъстоянието на милиони, дори оцеляването на АА може да зависи решаващо от това колко добре вие изпълнявате това ново за вас задължение.
Нека ревалозирираме нашите служби; нека да ги приравняваме по значение с Дванадесетте стъпки за възстановяване и Дванадесетте принципи на АА-традициите; да вземем предвид, че АА като цяло действително не може да се организира, но трябва така да организираме и подкрепяме нашите „особени” служби, че АА да може да действа ефективно.
Да забравим нашите първоначални страхове от професионализма, от натрупването на богатство, от управлението. Опитът, подсилен същевременно чрез нашите традиции е доказал вече, че навярно не ни заплашва нито една от тези злини.
Преди всичко обаче, ние променяме най-после нашето отношение към парите. Всички АА-членове печелят огромен доход, защото са трезви; става въпрос за половин милиард долара годишно. Не е ли разумно, благодарно и смирено, ако влагаме една микроскопична частица от тази огромна сума в жизенноважните служби, които карат сърцето на АА да бие? Аз смятам, че ние можем и ще направим това. Понеже видяхме в нашия частен живот как трезвеността носи пари и видяхме в нашите АА-служби как малко пари носят внушителни духовни лихви. Върху това трябва да помислим още веднъж.
Чрез нашите Дванадесет стъпки ние се възстановяваме; чрез нашите Дванадесет традиции ние се обединяваме и чрез нашия Трети Завет ще носим АА-посланието през всички бъдещи коридори на времето.
В това аз с радост съм убеден.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 3:03 PM |Съобщение 22 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| Януари 1952 г.
Една ясна перспектива за непосредственото бъдеще се получава чак след един ретроспективен поглед върху „вчерашния ден”. Поради това ние от АА правим една лична инвентаризация; поради това – това издание на “Grapewine” ни напътства да размишляваме върху големите събития от 1954г. това е нашата годишна инвентаризация.
Всички анонимни алкохолици са единодушни, че ние сме оставили зад гърба си дванадесет напрегнати и съдбоносни месеца.
Според мен, най-чудесното събитие беше, че АА пое своя Трети Завет – СЛУЖЕНЕТО. Нашата вече зряла общност може за първи път да констатира какво тя действително иска и може да поеме – ръководството на нейните основни дейности и утвърждаването на нейните традиции. Третият Завет маркира освен това нашата окончателна раздяла с дребнавите и детински спорове и разправии и нашата от даденост към една вече почти държавническа зрялост. Още по-високо на нашата духовна катедрала витае твърдо закрепено острието на Служенето. Високо над чудесния фундамент, който символизира възстановяването високо над защитните стени на нашето единство. Острието на СЛУЖЕНЕТО на АА се издига за да помогне на милиони, които още не ни познават. Последната работа по изграждането е изпълнена. В основата на това стои Първата Обща Конференция на АА, която се проведе миналия април в Ню Йорк.
Не можем да пренебрегнем обаче и приноса на теолози, философи, социолози, работодатели и политолози, които се приближиха повече от всякога до АА, за да установят как нашите принципи и структури биха прилягали евентуално към техните области на медитация и работа. Повечето католически духовници , както никога досега заявяват публично, как 12 стъпки от Програмата на АА са приложими за всеки човешки проблем.
В световен мащаб към проблема с алкохолизма се е подхождало по различни начини. Световната здравна организация (СЗО) се е включвала активно . Цели щати и провинции в Северна Америка са предоставяли големи суми на разположение на болници, клиники и превенции. На пазара се появиха нови медикаменти, които облекчават мъките на един алкохолик – от тремора до неврозата. При всяко от тези начинания АА движението беше неизбежно сериозно зачитано и хвалено. Една голяма застрахователна агенция „Метрополитен” ни одобряваше и се съгласяваше напълно с нас в нейната пропаганда. Ние действително не можехме ни най-малко да подкрепяме нито едно от тези усилия, но с някой си сътрудничехме с удоволствие и за всичко това сме им благодарни.
Общественият интерес достигна кулминационната си точка в специалния тираж на февруарския си брой от 1951 г на списание „Fortune”. Точно в средата на това издание стояха хиляди хвалебствени уми за АА. Статията носеше характерното заглавие „Един неповторим американски феномен”.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 3:05 PM |Съобщение 23 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| Тя се прие много добре, така че нашият Фонд на алкохолиците изпрати десетки хиляди допечатки.
Годината 1951 завърши и с една друга победа. Американската здравна служба – като представител на научния свят – удостои АА с ценния приз за пълно одобрение. На 30.10. миналата година се събраха на сцената на операта в Сан Франциско голям брой водещи медици и изтъкнати личности. Там на АА беше връчена видната награда „Ласкер”, което много хора считат за равностойна на Нобеловата награда. Ние бяхме наградени не само за нашите успехи при алкохолизма. Хвалебственото слово завърши с думите: „Историците биха могли един ден да посочат АА като една общност, която е свършила, постигнала далеч повече успехи срещу алкохолизма и неговото систематизиране. Те биха могли да разпознаят АА като едно чудесно социално пионерско настъпление, което е изковало един нов инструмент на между човешките взаимоотношения – една нова, невиждана до сега терапия, която се базира на връзката между общите страдания, с неизмеримия потенциал за безброй други мъки и злини на човечеството”.
Това пише в драматичното съобщение от 1951г – едно от най-хубавите „вчера” от историята на АА.
Всеки член на АА, който размишлява върху тези чудни събития, с най-голяма вероятност ще си каже смирено: „ Какво само Бог е извършил!” Ако някой изпадне в изкушение или да мечтае за това, че АА движението е голямо, силно, властно или е избрано да спаси света нека по възможност да прочете увода към АА традициите, където ще открие следните думи: „ Ако всеки от нас като член на АА може да отказва публичен престиж и популярност и да се отказва от всички лични стремежи към власт и надмощие, ако ние като общност настояваме да останем бедни – ако настойчиво отхвърляме всички политически, секстански или други съюзи и обвързаности, ние ще избегнем вътрешно разцепление и противоречия и една навреждаща репутацията на АА публичност; ако ние като движение останем една духовна единица и се занимаваме изключително с това да носим нашето послание на други, които все още страдат и само тогава ние ще можем най-ефективно да се справим с нашата мисия”. Точно това означава,че ние се молим: „Не ни води в изкупения и съблазън.” Ние не искаме да станем високомерни.
Погледнато реално, то колкото по-дълго ние медитираме в този дух върху нашето чудесно и щедро „вчера”, Бог ще ни осигурява по ясна визия за утрешния ден.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 3:48 PM |Съобщение 24 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| План за Обща Конференция
Да кажем, че се нуждаем от една Обща конференция за службите беше едно, но да се направи план как тя да бъде успешно създадена, беше друго нещо. Разходите за провеждането на една такава конференция нямаха особено значение. Дори разходите за всяка годишна сбирка да възлизат на 20000 долара - това означаваше един допълнителен разход от 15 цента за всеки АА член. Всеки АА член би бил със сигурност готов да дари тази сума, ако с това може да се предотврати разпадането на АА-центъра, когато някога се стигне до голяма беда или сериозна криза. Но как може да се осуети деструктивното политизиране и свързаното с него обичайно домогване до престиж и суетно само представяне? Колко на брой делегати ще бъдат необходими и от къде трябва да бъдат избрани? Пристигнали в Ню Йорк как те трябва да влязат във връзка с попечителите на Фонда на Алкохолиците? В какво биха се състояли тяхната същинска власт и задължения? На всяка цена плана трябваше да е такъв, че да заработи веднага. Смущения, прерастващи във фиаско не можехме да си позволим. С тези многобройни съмнения както и с малко неприятно чувство, аз се захванах да скицирам един план. Хелън, служителка в бюрото ми помагаше в това начинание. По-късно конференцията би могла да се разпростре в цял свят, но първите делегати трябваше да бъдат само от САЩ и Канада. Всеки щат и всяка провинция трябваше да изпрати един делегат, а онези с голям брой АА членове – допълнителни представители. За да се осигури приемственост на конференцията, делегатите могат да бъдат разделени в състави. Първи състав, избран за 2 години – ще бъде поканен през 1951 г., т.е. в първата година. Втори състав, избран също за две години – ще заеме своето място през 1952 г.; след това всяка година ще се избира един екип и един ще се оттегля. Така конференцията би работила на ротационен принцип. Изборът на членове на комитети и делегати за щатите и провинциите би могло да се провежда в големите АА центрове на съответните области. Съответно събранието на груповите представители би могло да се провежда при годишната среща на щатите и провинциите. Но как събранията на груповите представители биха могли да изберат техни членове за комитетите и делегати без ужасяващите политически търкания? Ние, ветераните настръхваме от евентуален такъв сценарий. Тогава решихме следното: обикновено спорове при избор избухват при индивидуални номинации – причинители бяха или участниците в събранието или задкулисната дейност на някой комитет. Друга ябълка на раздора е спечелването на избора с оскъдна преднина. Така винаги остава недоволно едно голямо малцинство. Ние измислихме следното. Членовете на комитетите да се избират посредством писмени изборни списъци от събранията на групите, без индивидуални номинации. След това комитетът ще бъде представен на събранието и тогава то би могло да избере от него своите делегати за конференцията в Ню Йорк.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 3:50 PM |Съобщение 25 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| Още един възлов момент. Как бихме могли да изпуснем неизбежната изборна пара? Решихме за един делегат да гласуват най-малко 2/3. Ако той получи такова мнозинство, никой не може да се противи срещу избора. Но ако кандидата не спечели с такова мнозинство - какво тогава? Вероятно може да се поставят имената на двамата кандидати с най-много гласове или тези на трима членове на комитета или даже на целия комитет в една шапка и да се изтегли едно име. Победителят от тази безболезнена лотария би бил избран за делегат. Тъй като в избирателния тур всички кандидати с много гласове са добри с този метод, ние бихме получили на всяка цена чудесни делегати.
Когато избраните делегати пристигнат в Ню Йорк какво трябва да правят там? Ние смятахме, че те биха искали да имат един истински авторитет. Така, в хартата, която беше издадена за конференцията беше предвидено делегатите да могат да дават разпореждания на попечителите с мнозинство от 2/3, а както и обикновено мнозинство би могло да направи предложение. Освен това чрез попечителите би се създала традицията да представят на конференцията за потвърждение имената на всички предложени за членове на председателството на попечителите. С това конференцията би получила наистина право на глас при избора на попечители.
Тези мисли, подробни предложения за тяхното приложение, както и един времево ограничен план за финансиране на конференцията ние обобщихме в една брошура под името Третият Завет. Изпратихме приблизително 50000 екземпляра на групите с молба да свикат събрания за избор на членове на комитети и делегати. Със съгласието на д-р Боб аз изнасях пламенни речи в цялата страна и агитирах за плана Трети завет; говорех пред големи събрания в много щати и провинции и наблюдавах как те избират своите делегати. Имам един добър спомен за първия избор в Бостън. Ирландците се държаха като една концентрирана сила. За наше учудване всичко течеше гладко, макар в няколко изборни турове да нямаше 2/3 мнозинство за един кандидат. Накрая събранието изтегли от шапката името на един член на общия комитет – и то какъв чудесен делегат! Всички бяха щастливи и доволни, напрежението спадна. Щом ирландците успяха без някакви сбивания, какво ли биха направили другите? Светлината на надеждата се появи там за това, че АА се преобразява и от партизанска организация вече демонстрира държавническо поведение. На всички места където отивах, нещата протичаха по подобен начин. Около 1/3 от избраните делегати бяха истински стари пушки, остатъка – активни АА приятели с 4 до 8 г трезвеност. Голямата част от кандидатите беше избрана с 2/3 мнозинство, само малка част от изборите бяха решени с жребий като в Бостън. Но и там не се появи никакво недоволство. Това беше много насърчително.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 3:50 PM |Съобщение 26 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| Първата конференция се проведе през месец април 1951г. пристигнаха делегатите. Разгледаха централата от мазето до тавана. Запознаха се с персонала и се ръкуваха с попечителите. Вечерта проведохме едно предварително съвещание под мотото: „Какво ти тежи на сърцето?”. Отговорихме на много въпроси от всякакъв вид. Делегатите започнаха постепенно да се чувстват сигурно и уютно. С оглед на голямото разбиране и нарастващото доверие ние бяхме изпълнени с по-голяма увереност. Всеки усещаше, че предстои нещо много голямо. Последваха една след друга напрегнати сбирки на конференцията. Делегатите разгледаха под лупа нашите финансови отчети. След изслушването на докладите на попечителите и на всички служби се разгърна един сърдечен оживен дебат относно някои въпроси на АА правилника . Попечителите изложиха пред конференцията някои от техните сериозни проблеми и помолиха за нашето мнение. Мислехме, че всички са твърде вежливи и поставихме една кутия за възражения и недоволства. Но в нея бяха пуснати само премерени въпроси. Никой на нищо не бе ядосан, въпреки че на нас не ни се вярваше в това. Така сбирките поеха своя ход преди обяд, след обяд и вечерта. Делегатите обсъждаха някои мъчителни теми, върху които ние в централата безуспешно си блъскахме главите и понякога те ни съветваха в обратното на това, което ние бяхме решили. Ние осъзнахме, че те имат право. От раз те доказаха, че Втората АА традиция е вярна и правилна. Груповата съвест може да действа със сигурност като единствен авторитет и надеждно управление на АА. Никой от присъстващите там няма да забрави никога заключителната сбирка на първата конференция. Ние знаехме, че се е случило невъзможното. АА движението не можеше никога да се разпадне. Най-после АА е придобило устойчивост срещу възможни бури и кризи в бъдеще.
Когато делегатите се завърнаха у дома, те взеха със себе си това убеждение. По отношение на нашата потребност от пари и по-нататъшното разпространение на нашата литература някои акцентираха твърде силно върху тази необходимост. На някой им беше смачкан фасона, защото не всички бяха ентусиазирани като тях. Пропуснаха, че са били свидетели на конференция, а техните алкохолици-приятели не са. Не бяха съзрели. Привлякохме интереса на много АА групи и той се задълбочаваше през следващите 4 години.
В този вълнуващ ход на нещата делегатите се споразумяха да преименуват Фонда на Алкохолиците в Съвет на Главната служба на АА. И го приехме. Думата фонд, фондация символизира благотворителност, опекунство и евентуално много пари. Нищо от това не бива да има в АА. От сега нататък ние искахме да поемем пълната отговорност сами да покриваме нашите разходи. Докато наблюдавах всичко това, в мен назряваше абсолютното убеждение, че АА е на сигурно и безопасно място дори от мен.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 3:51 PM |Съобщение 27 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| Последните 12 години от живота си инвестирах изключително много в изграждането на нашата обща централа. Аз съм привързан към нея и това винаги ще бъде така. АА-централата е важна за мен. Въпреки това, когато наближи часа в St. Louis, където ще ви предам последното голямо съкровище на АА приемственост най-малкото ще бъда тъжен, че вече не мога да бъда слуга във вашата централа. Много повече се радвам, че сега АА общността е станала зряла и отговорна и чрез нейната прекрасна конференция може уверено да вземе съдбата си в свои ръце. С това, мили приятели завършва моя заключителен отчетен доклад към вас за световните служби на АА.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 3:55 PM |Съобщение 28 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| МОГА ЛИ ДА ПРЕДСТАВЯ НЕАЛКОХОЛИЦИТЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ПОПЕЧИТЕЛИТЕ
Защо има в управата на Алкохолната Фондация осем неалкохолици? Какво правят те там и как изобщо са дошли? На тези често поставяни въпроси има ясни отговори. Всичко започна така. През 1937 г. ние смятахме, че се нуждаем от порядъчно количество пари. Имахме намерение да влезем в болничния бизнес, възнамерявахме да изпращаме нещо като платени АА мисионери. Още по-убедителни бяхме, че трябваше да издадем една книга. Толкова много пари ние нямахме, следователно трябваше да се огледаме. Тази действителна потребност ни накара да потърсим заможни хора, съответно не алкохолици, които можеха да ни набавят пари. Мнозина вече познават историята как ние чрез моя зет д-р Леонард се запознахме с г-н Ричардсън един от нашите най-добри приятели за всички времена. В нашето тогавашно трудно положение ние възлагахме големи надежди на него, тъй като той всъщност беше близък приятел и бизнес партньор на г-н Джон Рокфелер. Той показа веднага много жив интерес към нас. Ние бяхме сигурни, че нашите парични проблеми ще се решат. За щастие, това не стана така. Все пак г-н Ричардсън събра набързо няколко неалкохолици, които той веднага зарази със свия възторг от нашите действия. Тези приятели – Дик Ричардсън, Леонард Стронг, Франк Амос, Лерой Чипман и Алберт Скот ще се появяват на първата страница когато един ден бъде написана историята на АА. В началото обаче те бяха едно истинско разочарование. Тези приятели не искаха много да вярват, че се нуждаем от големи парични средства, а и г-н Рокфелер поддържаше същото мнение още по-безкомпромисно когато се обърнахме към него. Ние не подозирахме, че мъдрата предвидливост на нашите приятели ще предпази АА от професионализма и опасностите произтичащи от голямото богатство. До пролетта на 1938 г. повечето от нашите нови спонсори бяха стигнали до заключението, че ние бихме разполагали безопасно с малко пари. Нашите грандиозни идеи за болници и мисионери се изпариха, но ние бяхме все още напълно сигурни, че би трябвало да публикуваме една книга за нашия опит с възстановяването от алкохолизма. По-рано през същата година г-н Рокфелер предостави на д-р Боб и мен една сума на разположение за лична подкрепа. Но тя бързо свърши. Проектът за книгата се нуждаеше спешно от пари. По това време Фондът на алкохолиците придобиваше образ. През май 1938 г. беше съставен един попечителски договор. Гореспоменатите приятели, с изключение на господата Скот и Рокфелер станаха попечители. И без това ние разчитахме вече на тяхната внимателна преценка и неотслабващ интерес. Освен това ние се нуждаехме спешно от застъпници за АА – хора, които да казват в обществото какво мислят за нас, така както г-н Рокфелер направи това две години по-късно. От времето на създаването на Фонда на алкохилиците датира един ведър и ободряващ спомен.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 3:56 PM |Съобщение 29 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| Никой от алкохолиците в новоназначеното председателство на попечителите не беше сигурен, че ще може да остане трезвен, следователно кой ще внимава за парите, ако всички пияници започнат да пият? Пред вид тази възможна катастрофа ние вмъкнахме в попечителския договор клаузата, че в председателството трябва винаги да седи поне един неалкохолик повече отколкото алкохолици. За всеки случай! Въоръжени с най-добри препоръки ние се опитвахме цялото лято на 1938 г. да се докопаме до пари за нашият съвсем нова фонд - напразно! През есента алкохолиците в Ню Йорк и техни 49 приятели събраха пари за публикуването на АА книга, като беше регистрирана фирмата Уъркс Публишинг. Практически самият фонд нямаше пари до 1940 г., когато г-н Рокфелер даде банкет за АА. Този банкет донесе на фонда приблизително 3000 долара годишно за един период от пет години. По-късно семейство Рокфелер ни зае пари, за да можем да се изплатим на акционерите на Уъркс Публишинг, фирмата собственик на АА книгата. Така книгата стана единствено собственост на Фонда на алкохолиците. Това беше всичко, което Фондът е получавал някога от чужди пари. По това време започна да се променя характерния облик на фонда. След придобиването на книгата попечителите постепенно придобиваха контрол над връзките на АА с обществеността, над сумите от дарения за поддържане на Главната централа и едва преди няколко години над АА списанието, което първоначално бе основано в Ню Йорк от една група АА, които бяха журналисти. Вие виждате как това, което започна като един обикновен комитет за подкрепа на д-р Боб и мен се превърна в една структура която бди над нашите основни дейности и въпроси. В началото занимаващо се само с паричния проблем днес председателството действа на първо място в областта на правилника на общността и управлението на Главната централа и АА списанието. Ние забравяме с удоволствие колко отдалечен е Фондът на алкохолиците от средностатистическата АА група. Тази ситуация се промени миналия април, когато беше въведена в действие Общата конференция на службите. Този орган ще заседава веднъж годишно. В тази изключителна ситуация неалкохолиците доказват отново и отново тяхната огромна стойност за АА. Тъй като те стоят настрана често проявяват по-добра способност за преценка отколкото от нас непостоянните и изпълнени с предразсъдъци алкохолици. Те не само стабилизираха дейността на нашата централа но неведнъж предпазваха Фондацията от срив. Какво повече бихме искали от тях?
Ето нашите попечители нeалкохолици:
Джак Александър е автор на онази статия от 1941 в Поуст, която направи от АА една национална институция и освободи хиляди от алкохолизъм. Ние много обичаме нашия Джак!
Франк Амос притежава сега в Кеймбридж една рекламна агенция и вестник. Ние винаги ще си спомняме с благодарност за неговия нестихващ интерес и неговите търпеливи съвети.
|
| |
| |
| loyola |
Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 4:07 PM |Съобщение 30 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
| А. Лерой-Чипман едно доверено лице на г-н Рокфелер и е член на председателството на АА от самото начало. Един енергичен, съвестен финансист, чиято отдаденост към нашето дело би трябвало да бъде по-добре позната и оценена.
Франк Гулден е нов член на Фонда. Той е един изтъкнат църковен човек, член на управата на болница Свети Джонс /която си сътрудничи тясно с АА в Бруклин/ и собственик на известното предприятие за хранителни продукти, което носи неговото име. Ние ценим неговата точна преценка като истинско съкровище.
Д-р Джон Норис е главен лекар във фирмата Кодак. Той беше неотдавна привлечен в председателството и се счита за капацитет в областта на трудовата медицина. Той блести със своите знания за алкохолиците и е отговорен за чудесните отношения между Кодак и АА.
Фултън Оуслер е издател на Рийдър Дайджест. Той се радва на световна известност като автор и експерт по рекламите. Хиляди АА са чели неговата „Най-добрата история на всички времена”. Няма по-мил и по-горещ почитател на АА от него.
Бернард Смит е известен адвокат и е председател на управата на Фонда на алкохолиците. Този приятел е изключително предвидлив и разполага с една неизчерпаема добра воля. Неговото неуморно застъпване за идеята от необходимостта на една Обща конференция заслужава нашата вечна благодарност.
Отношението на д-р Ле онард Стронг към г-н Уилард Ричардсън доведе до създаването на Фонда на Алкохолиците. От тогава той практически е бил винаги секретар. Никой не е бил по-вече от него на заседания и да е работил така здраво, за да доведе Фонда до там, където е тя сега. По случайност той е мой зет. През последните години от моето пиене неговото твърдо доверие и медицинска бдителност спасяваха вероятно живота ми.
Г-н Уилард Ричардсън е един пенсиониран попечител. Този добър приятел е сега в пенсия, но всички, които са работили с него си спомнят за него като за човек, който от самото начало вля в дейността на нашата фондация чудесна духовна сила и мъдрост. Зад гърба му ние го наричаме Чичо Ох.
Леонард Харисън – беше председател на Фонда в много несигурни години, когато АА нарастваше, когато треперехме от страх че силите които искаха да ни разпокъсат биха могли да победят. В това трудно време спокойната ръка на нашия приятел на кормилото ни предпазваше сигурно от опасни водовъртежи. Тук, ние му засвидетелстваме безкрайна благодарност.
И така, вие се запознахте с нашите неалкохолици – попечители.
Къде щеше да бъде днес АА без тях?
Дори не искам да гадая.
|
| |
| |
|
Боже,
дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим
и мъдростта да разбираме разликата.
|
| Site created in uCoz |
|
