АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ - Page 3 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 3 of 4 « 1 2 3 4 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ (Статии на Бил У. от периода 1949-1958 г.)

АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ

loyola Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 4:29 PM |Съобщение 31 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия Всеки анонимен алкохолик иска да оцелее от алкохолизма и след това да се чувства духовно добре. И така трябва да бъде. Освен това, той иска да направи за оцеляването и благосъстоянието на неговите алкохолно страдащи братя нещо, което може. Поради това може да се заключи, че той проявява най-голям интерес към трайността и благосъстоянието на общността на АА. Това е присъщо за всеки добър член и за неговата домашна група. Когато той е получил чудото на трезвеността знае, че провидението очаква от всички нас ние да действаме и израстваме – ние трябва да допринесем нашия дял – ако искаме да получим пълната сила на нашите благословии. Едно вечно чудо – без усилия или отговорност от наша страна - просто не е предвидено. Ние всички разбираме, че цената за оцеляване на всеки индивид и група може да се плаши с готовност и жертви, бдителност и работа. Това, което е истина за всеки индивид и група, трябва да бъде истина за АА като цяло. Безсъмнено много от нас не са правили разсъждения относно това очевидно твърдение, които то заслужава. Ние се държим така сякаш АА вечно ще съществува – без да проявяваме някакво особено внимание или да допринесем с нещо. Освен един от време на време проблясък на гордост от големината и разпространението на АА. Навярно половината от АА членовете не се грижат активно за АА общността – не от небрежност, а просто защото не са разпознали и осъзнали необходимостта. За това има две добри причини. От една страна, АА като цяло никога още не е изпадала в трудности. От друга страна, до неотдавна една групичка от АА стари пушки се беше посветила като родители на опасностите и проблемите на нашата цялостна общност, без да се обръща за съвет към членовете. Ние все още не сме се сблъскали с проблем, който да ни скара и раздели. Общността се удивлява от нас за това, че нашите приятели ни обичат. Религията и медицината са на наша страна. Никой не ни е използвал сериозно. Ние избягвахме публични дебати и спорове. Политически единоборства не ни засегнаха. Ние не сме били свидетели на нито една единствена страхотна семейна разправия. Навярно членове и групи са изтърпели всякакви възможни беди, но АА като цяло не е трябвало никога да страда. Това представлява едно чудо на нашето 23 години съществуване. Нищо чудно, че толкова много членове смятат, че на АА нищо не може да се случи. Това, че ние сме пощадени дълго време от мъки и страдания от които всички народи и общества боледуват, е причина за най-дълбока благодарност. Но ние едва ли можем да изхождаме от обстоятелството, че този благословен феномен ще трае вечно. Аз не бих искал това да се случва. Когато ние успешно издържим на всички тези изкушения и проблеми, които сполетяват неизбежно всяка голяма група от хора можем да се наречем зрели, възрастни. Аз съм твърдо убеден, че това ще ни се отрази добре. Вероятно ние трябва един ден да устояваме ако света който се насочва в този най-объркан най-опасен век за човечеството към своето само разрушение, упражнява целия натиск върху нас на който е способен. Като общност ние трябва да бъдем безусловно готови да осигуряваме и гарантираме на всяка цена единството службата и оцеляването на АА.

loyola Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 4:30 PM |Съобщение 32 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия За това по-нататък ви пиша за Общата конференция на АА службите, пазителката на нашето бъдеще. До неотдавна ние се държахме като деца, като семейство с родители т. нар. стари пушки. Аз също имах щастието да принадлежа към тях. Още от най-ранните години на АА движението за нас родителите нямаше нещо по-важно от неговото благосъстояние. На местна почва ние старите пушки се грижехме за всичко необходимо. В национален и световен план д-р Боб и аз до скоро правехме същото, с деликатната подкрепа на приятели – алкохолици и не алкохолици. Като АА родители ние трябваше да закриляме нашите подрастващи деца. Много скоро нашето семейство се нуждаеше от принципи, съгласно които да може да ЖИВЕЕ И ОТ УПЪТВАНЕ В ТЯХ. Добрата АА новина трябваше да бъде навсякъде разгласена, благодарение на която ние можехме да растем както на брой така и на качество. За това ние бяхме отговорни. Още през 1937г. на д-р Боб и на мен ни беше ясно какво трябваше да правим. Ние се нуждаехме от един АА труд за принципите и методите. Други стари пушки се съгласиха с нас. През 1939 г. ние публикувахме с много външна помощ синята книга „Анонимни Алкохолици”. С нея беше поставен един край на всички съмнения в методите на АА. 3000000 екземпляра от синята книга, които днес са в обръщение, образуват базата на възстановяване на което се основава цялата наша общност. Следващото, което разбрахме, че АА движението трябваше да стане известно в обществеността . Нуждаехме се от една добра репутация и действително при възможност от повече хора. Започнахме работа в тази насока. Навярно половината от днешните членове дължат живот и благосъстояние на силата на думите на пресата и на други медии. От 1940 да 1950 г. бяхме затрупани с какви ли не групови проблеми, каращи човек да му настръхнат косите. От тези преживявания бяха изковани Дванадесетте АА традиции, които сега ни предпазват от нас и околната среда. Тези уморителни години, които изискваха огромна кореспонденция и опит, накрая доведоха да една напълно нова литература за единството и службите на АА. Ние ставахме все по-силни. АА посланието се разпространяваше в цял свят до 70 страни. Това доведе до голямо количество нови проблеми и до необходимостта да публикуваме АА литература на много езици. Освен това трябваше да стигнем до болници, затвори и членове без достъп до група, напр. на кораби и да им помагаме. АА спасителни въжета трябваше да достигат навсякъде. АА имаше нужда от едно месечно списание. Днес АА списанието Grapevine достига всеки месец до 40000 абоната и много други. Така изглеждаха задълженията и правата на нашето разпространено в цял свят родителство.

loyola Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 4:31 PM |Съобщение 33 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия Ние дадохме най-доброто от себе си за да закриляме АА, за да може то да расте необезпокоявано. Ние не досаждахме на потомството с критични въпроси и дейности, а действахме според принципа: „Татко ще го направи правилно”. Така опростено изглеждаше в началото. Би било прибързано да натоварим тогава цялата наша общност с цялото бреме на отговорността. Отначало ние с д-р Боб забелязахме, че ние също имаме нужда от помощ в дадено положение. Поради това помолихме няколко ангажирани неалкохолици да ни помагат със съвети. Заедно с тези мъже ние създадохме Фонда на Алкохолиците, сега наричащ се Съвет на Главната служба на АА. През 1940 нашите попечители поеха АА-книгата и пълната отговорност за общите пари, Главната централа, списанието и връзките на АА с общността. На тази колегия от попечители, състояща се от алкохолици и неалкохолици – дължим заслугата нашата световна централа да се превърне в това, което е сега. Аз се радвам много, че в това издание на списанието Grapevine се появяват снимките на двама от нашите профилирани неалкохолици, чието постоянство като председатели на управата на Фонда на алкохолиците ни ръководеше през едно дълго време на усилия и опасности. По лицата на Леонард Харисън и Бърнард Смит вие бихте могли да разберете какви хора са те. Вие бихте могли да разберете в книгата „АА в зряла възраст” какво те и такива като тях са направили за нас в началните години на АА, когато се пише увлекателната АА история. През 1948 г. ние, работниците в АА централата бяхме сплотени от един ужасяващ удар на съдбата. Д-р Боб беше заболял смъртоносно. Това предизвика сериозна криза в нашите дейности, понеже разбрахме, че родителите от ранните години на нашето общество не могат да живеят вечно. Подтиснати от предчувствия, ние разбрахме колко несигурни са били наличните връзки между нашата централа и разрастващата се общност, на която централата служи. Действително ние имахме нашата малка колегия от попечители, но само малцина ги познаваха по име. В централата работеха Боби, Ан, Шарлът, д-р Боб и аз. Една шепа хора бяха практически единствените свързващи звена с разпространеното в цял свят АА движение. Същевременно хиляди от нашите членове се занимаваха спокойно с техните собствени проблеми и дела. Те знаеха малко или нищо за проблемите на цялата АА общност. Те робуваха на една мъглява представа, че Бог ще продължава да се грижи за тях. Нямаха представа от действителното състояние на нашите дейности, а също и от застрашителния окончателен срив. Ние стояхме пред едно изпитание. АА като цяло трябваше да поеме пълна отговорност. Групите трябваше да избират многобройни делегати и всяка година да ги изпращат в Ню Йорк. Там делегатите се срещаха с попечителите, за да ги напътстват. Само така можеше да бъде спряна прогресиращата изолация на попечителите от движението. Само такъв орган би могъл да вземе решения при една бъдеща криза. Когато представихме нашия план за една обща конференция от попечители и делегати пред общността в цялата страна прозвуча крясък.

loyola Дата: Четвъртък, 16-08-2012, 4:31 PM |Съобщение 34 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия В началото изглeждаше така сякаш АА-семейството не искаше изобщо да знае за тази нова неочаквана отговорност. В неговите очи АА делегатите бяха символ на политизиране спорове и хаос. „Нека да не усложняваме нещата” – викаха те. Но, след няколко години на вълнение неспокойствие и разясняване нашата общност разбра ясно, че некомплицираната простота на предишните дни не може да продължава. Семейството трябваше да поеме директната отговорност за себе си, в противен случай АА движението би се огънало. Първоначалните пионери бащи и основатели трябва да бъдат освободени от отговорност и да бъдат заместени от делегатите. Няма друг път. Или семейството ще стане зряло, или трябва да носи болезнените последствия на своята незрялост. Така ние свикахме над 75 делегати от САЩ и Канада. Заедно с попечителите и персонала на централата и редакцията на АА списанието тези делегати изградиха Общата конференция на АА за службите. Годината беше 1951. В началото това беше чисто и просто един експеримент. Ако той имаше успех, това означава, че АА фактически е станало зряло и може да управлява своите дейности. Чрез неговата представителна конференция то би могло да съхрани бъдещето си и да закриля своите животоспасяващи служби. Нашата конференция издържа проверката на времето. Нейните постижения надминаха и най-смелите очаквания – да благодарим на Бог! След изтичането на нейния 5 годишен експериментален период ние знаехме, че тя може да остане една трайна съставна част от нашата общност. През юли 1955 на 20 годишния юбилей на АА стоях пред чудесната конвенция в Сейнт Луис. Сред една все повече разреждаща се група от стари пушки, аз предадох от тяхно име уменията на АА в ръцете на избраните представители на Общата конференция на АА за службите. Това беше най-щастливия ден от живота ми. Беше преодоляна една голяма пропаст – АА беше най-после сигурно. Все още някои питат: Ще продължаваме ли да избираме способни, умни попечители? Ще изпрати ли АА семейството също най-добрите негови делегати на конференцията? Ще подкрепят ли АА приятели своите членове на конференцията, попечители и тяхната световна централа с достатъчно пари, достатъчен интерес и разбиране? Тези въпроси повече не стоят пред мен. Историята на АА показва, че всяка появяваща се голяма беда и криза винаги е била предотвратявана. В това отношение съм изпълнен с увереност, че нашата история ще продължава да се повтаря. В това изобщо не се съмнявам. Аз смятам също, че нашето влияние в централата трябва да продължава да се редуцира. Чрез конференцията сега пълният авторитет и отговорност лежат в ръцете на АА. Ако родителите удължават прекалено своето време, те само възпрепятстват растежа на тяхното потомство. В никакъв случай не трябва да се допусне това. Моето място ще бъде скоро във втората редица, от там аз ще насърчавам по-новите членове докато те продължават да вършат тяхната работа. Нашето семейство сега е напълно зряло и ако изпадна някога в изкушение да поема командването ще трябва енергично да си спомням за това. По тези всички причини бъдещето принадлежи на вас, мои приятели. Приемете с усърдие и широки обятия тези нови отговорности и не се страхувайте от нищо, тогава Божията милост е сигурна за вас.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 3:09 PM |Съобщение 35 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия Годината 1950 донесе на АА две събития с определящо значение. През юли бяха приети Дванадесетте Традиции на Първата международна Конвенция в Кливланд; четири месеца по-късно – на 16.11. почина д-р Боб. Останал като последен основател, Бил концентрирал своите сили през следващите 5 години главно върху това да осигури бъдещето на АА чрез консолидиране на нейната структура за служене. През 1950 г. заедно с жена си Лоис предприел за 6 седмици едно пътуване из Европа като посетили АА в няколко страни. Европейските АА процъфтявали, но различните АА-обичаи, които Бил заварил в различните страни са го подсилили в убеждението му, че Общността се нуждае от една единна структура, за да остане жизненоспособна в дългосрочна перспектива. Той се върнал в Северна Америка с убеждението, че трябва да бъде предоставена литература на разположение, за да се поощрява локалното (местното) управление и да се разширят АА службите. „Въоръжен с подсигуряването от страна на попечителите, аз пропагандирах в цялата страна моя план за Третия Завет”, съобщава Бил в „АА стават отговорни”. През април 1951 г. се състояла първата Обща конференция на службите; с това започнал един 5 годишен период на опитвания, който приключил с това, че отговорността за АА – Световната служба, която досега била в ръцете на основателите, преминала върху общността като цяло. Това се случило през юли 1955 г. на 20-годишната юбилейна конвенция в Сейнт Луис.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 3:31 PM |Съобщение 36 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия ПСИХИАТРИ Измина много време откакто осъществихме първите наши контакти с психиатричните клиники. Сред тях една такава беше в Ню Джърси. От там бяха изписали условно двама определени като безнадеждни случаи алкохолика. Тези алкохолици намериха пътя към АА и бяха трезвени от 6 месеца. Въпреки необикновените методи на АА, клиничните психиатри не бяха ни най-малко впечатлени. Веднага местната АА група започна да бомбардира болницата с молби за специални права за болнични посещения. Те искаха незабавно да съобщят на всеки алкохолик радостната новина. Лекарите не счетоха това за една добра идея. Те бяха по-скоро сдържани и то поради една основателна причина. Щом това е така, смяташе АА комитета, тогава лекарите елате на една сбирка. Двама психиатри се съгласиха на това. Обещаха да посетят следващата седмица АА групата в Ню Йорк. Доколкото мога да си спомня, ние от Ню Йорк се срещнахме в една зала. Приехме много радушно съобщението за предстоящата визита на лекарите от Ню Джърси. Вечерта на сбирката приближаваше. Но някак си паметта ми изневери и аз бях напълно забравил за психиатрите. Едва беше отворена залата за сбирки, когато влязоха командированите от Ню Джърси и седнаха на задната редица. Но и това не помогна на моята памет. Нищо не ми подсказваше, че ми предстои една от най-неловките ситуации и един от най-добрите уроци в живота. Първия оратор разказа една страхотна история ужасна и в тишината можеше да се чуе дори падането на игла. Просто невероятно. След това стана Джак. Той разказа как някога е бил амбициозна личност във филмовата индустрия с годишна заплата от 50000 долара. Като имал пред вид своите способности, Джак смятал, че това е само началото. Но тогава го обзел демона на славата. Неговото загрижено студио го изпратило на психиатър. С неохота Джак се подложил на няколко терапии. Резултатът бил равен на нула и било опитано и с други психиатри. Но егоизмът на Джак, неговия гняв и поведение на пиене останали не променени. Той пропадал все по надолу и накрая бил изхвърлен от филмовия бизнес – нищо изненадващо. Но сега той е в АА и от месеци е трезвен. Обаче бързо се установило, че той не таи добри чувства към психиатрите. Той прехвърлял вината от неговото поведение към тях. Джак знаел добре, че двама психиатри присъстват на сбирката и видял в това шанса на живота си. Сега той можел да упреква и кори, а те трябвало да седят там и да си мълчат. Тай направи на пух и прах психиатрията и нейните методи. Безпощадно критикувал цялото съсловие на психиатрите заедно с техните теории. Неговите общи изложения бяха твърде комични. Макар че 90 % от казаното беше безмислици и измислици, неговата реч беше страхотно шоу. Слушателите се смяха толкова дълго и така много както никога до сега. Джак завърши изказването си и седна сред гръмогласни ръкопляскания.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 3:31 PM |Съобщение 37 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия След сбирката АА приятелите от Ню Джърси се отправиха към подиума. Виждаше се, че бяха загрижени и ядосани. Смутен, техният говорител представи двамата психиатри като наши почетни гости. Бях обзет от някакво чувство. Същевременно се приближи Джак, видимо много доволен от себе си и весело потупа по гърба един от нашите гости: „Добре, г-н докторе, харесаха ли ви разтривките, които ви направих?” Това мина всякакви граници. Идваше ми да потъна в земята от срам. Но двамата психиатри не издадоха чувствата си при тази толкова лоша игра. Те многократно повториха, че сбирката била чудесна и показателна. Тяхното съсловие, обясниха те, трябвало да бъдат вече в състояние да приемат от време на време остри критични нападки. За тях речта на Джак била една забавна, но поучителна шега. Една учудваща демонстрация на любезност и разбиране. Под обстрел тези двама благосклонни мъже посрещнаха острата реч на Джак с вежливост, хумор даже с благодарност. Дано никога не забравя този урок по толерантност и любов към ближния. Толкова бързо, колкото можах, аз издърпах двамата лекари в един ъгъл и започнах с моите извинения. Единият от двамата ме погледна и каза : „Няма нищо, Бил. Както вие със сигурност знаете, някои алкохолици са със по-големи смущения в поведението си от колкото други. Ние напълно разбираме това”. В рамките на един месец тези двама невероятни лекари отвориха клиниката си за АА посетители и там бе сформирана група. От тогава съсловието на психиатрите подкрепя винаги АА. Смея да твърдя, че по често те проявяваха толерантност и разбиране от колкото ние, които искахме този контакт. Два други примера. През 1949 американското дружество на психиатрите ме покани на неговото годишно събрание да изнеса един доклад за АА. Психиатрите отидоха по далеч и публикуваха тази реч в тяхното официално списание. Те разрешиха на АА да се отпечата моя доклад като брошура за обществена употреба. Това великодушно дело от тогава донесе невероятна полза за нашата общност. Не отдавна в Лос Анжелис беше проведено едно изследване което да отговори на въпроса :Как психиатрите в този район оценяват АА? 99% ни подкрепяха. Естествено че се прекалява в тази малка история. Днес твърде много психиатри са благосклонни към АА и несъмнено твърде много са против нас, защото не знаят за нас или са виждали само АА неуспехи. Но не за това става въпрос. Аз искам да посоча, че ние АА членовете трябва да полагаме усилия на всяка цена да бъдем все така любезни. Какво стана с моя стар приятел Джак? Той просто не успя, въпреки че полагаше сериозни усилия. Умря преди 5 години от алкохолизъм. Може би истинската любезност беше това, което Джак никога не разбра.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 3:46 PM |Съобщение 38 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия ЛЕКАРИ Неотдавна видях по телевизията как медицинско дружество представи на своето годишно събрание своя нов председател. Тъй като в началото смятах, че това е скучно исках вече да се обърна към един криминален роман. В последствие бях много радостен, че въпреки това не го направих защото лекарите ме дариха с един крайно знаменателен и вълнуващ час. Новият президент стана от мястото си за да произнесе едно слово при встъпването си в длъжност. Той говори само малко за медицинската наука. За моя изненада той се обърна към новаците / така както ние правим често на АА сбирките/, в този случай към младите лекари, които тъкмо са навлезли в лекарската професия. Той им каза, че един лекар също и при най-задълбоченото научно обучение би могъл да се реализира чак тогава, когато кара болните да усещат, че той ги възприема като хора и че всеки лекар трябва да бъде изпълнен от най-дълбока от даденост и твърда вяра. Това беше неговата тема, по която той беше се запалил. Определено той предаваше посланието по нататък и аз разбрах както никога досега че ние АА нямаме със сигурност монопол върху 12 стъпка. На няколко пъти имаше церемонии по награждаването на лица за изключителни заслуги. Сред тях беше един дилетант, който се застъпвал изключително за инвалидите и немощните. Той е показал на много хиляди страдащи, че те не трябва да остават за по дълго емоционално или духовно осакатени а да могат да вършат нещо полезно и носещо печалба. Той обърнал внимание върху факта, че самосъжалението при инвалидите е силно изразено и цитирал персиеца който нямал никакви обувки: „Аз плачех защото не притежавах обуща докато не видях един мъж на когото му липсваха краката!” Енергичния мъж на трибуната знаеше какво говори. Той нямаше крака. Този мъж от години се движи с протези. Залагал на готовността да се помага на другите, на силата и вярата. За това медицинското дружество го е удостоило с този знак на признателност. Това събрание на лекарите, което беше се концентрирало така изцяло върху духовността ме накара да се замисля. Аз осъзнах ясно, че медицината е по принцип едно духовно призвание и че голямото мнозинство от лекарите прибягват до тази професия наистина само за да служат на техните ближни. Когато си спомня имената на някои лекари, които се бяха посветили на АА движението в неговите начални години, тогава се питам колко много от нас по отношение на смирение и ангажимент могат да стъпят на малкия пръст на тези лекари.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 3:46 PM |Съобщение 39 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия Да вземем моят лекар д-р Уилям Силкуърт. В нашата книга „АА в зряла възраст”, която скоро ще се появи очертах един негов портрет, който от части звучи така: „Добродушният дребничък лекар, който обичаше пиячите тогава беше медицински директор на болница „Таун” в Ню Йорк. Днес ние знаем за него, че е бил един от основните основатели на АА. От него ние научихме за устройството на нашата болест. Той ни доставяше инструментите, с които да разбиваме всяко стоманено алкохолно его, а също и важните понятия с които той ни описваше нашата болест, душевна обсебеност, която ни принуждава да пием и физическа непоносимост която ни осъжда или да се побъркаме или да загинем. Без тези необходими и задължителни ключови понятия АА движението не би имало ефект. Д-р Силкуърт ни учеше как можем да обработваме черната нива на безнадежността от която тогава разцъфтява всяко отделно духовно пробуждане в нашата общност. През декември този учен седеше смирено до леглото ми след моето внезапно чудно духовно изживяване и ме уверяваше: „Не Бил, вие нямате халюцинации. Каквото и да е то придържайте се към него понеже то е много по-добро от това което беше само преди час”. Това бяха прекрасни думи за бъдещото АА. Кой би го казал по-добре?” Когато исках да работя с алкохолици, той ме водеше в неговата болница при тях и с това той рискуваше своя професионален престиж. След като се измъчвах напразно в продължение на 6 месеца да пресушавам пиячи д-р Силкуърт ми напомни за наблюдението на професор Уилям Джеймс, че духовните преживявания, които предизвикват една истинска промяна се основават почти винаги на една катастрофа и един срив. Престанете да апелирате към тяхната съвест! Излагайте им в началото само грубите медицински факти! – казваше д-р Силкуърт. Това би могло да бъде така настойчиво и натрапливо, че те да омекнат и да бъдат готови да направят всичко за да оздравеят. След това те ще апелират вашите морално-психологически мисли и може би даже една по Висша Сила! Четири години по-късно с помощта на д-р Силкуърт, собственикът на болницата г-н Чарлз Таун стана един запален привърженик на АА и беше готов да ни заеме 500 долара стартова помощ за подготовката по книгата „Анонимни Алкохолици”. Кредитът по-късно беше увеличен на над 4000 долара. След това добрият доктор като единствен тогава приятел в медицината публикува смело въведението към нашата книга, където стои и до ден днешен и където искаме да остане за винаги. Вероятно нито един друг лекар не е проявявал някога такава отдаденост и внимание на голям брой алкохолици като д-р Силкуърт. В течение на неговия професионален живот бяха проведени приблизително 40000 лечения. Само през последните години до неговата смърт през 1951 той се е погрижил в тясно сътрудничество с АА и нашата червенокоса медицинска сестра Теди за почти 10000 алкохолици само в болницата „Таун” в Ню Йорк. Никой, който е бил лекуван от него няма да забрави никога този опит и мнозинството от тези пациенти са трезви и днес. Д-р Силкуърт лекуваше 40000 алкохолици в 12 стъпка. Той лекуваше дълго преди АА да възникне, когато изгледа за възстановяване беше много малък. Но той винаги вярваше уверено, че един ден ще бъде намерен изход.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 3:47 PM |Съобщение 40 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия На него никога не му омръзнаха и не го отегчиха пиячите и техните проблеми. Той правеше впечатление на крехък човек, но никога не се оплакваше от умора, никога не търсеше слава, неговата работа му беше достатъчна като възнаграждение. През неговите последни години той не обръщаше внимание на едно сърдечно заболяване и умря на работа – сред нас алкохолиците. Кой от нас в АА може да повтори това рекордно постижение на д-р Силкуърт? Кой може да се мери с неговата сила неговата непоколебима вяра и неговия ангажимент? Когато аз години след моето последно лечение при д-р Силкуърт видях и чух духа, който владееше събранието на лекарския съюз благодарих на Бог за лекарите една от най-чудесните група приятели, която някога АА е можело да има.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 3:48 PM |Съобщение 41 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия ДУХОВНИЦИ Всяка река извира от един източник. Анонимни Алкохолици също. Началото беше дадено от един духовник – д-р Самуел Шумахер. През 1934 той започна да ни учи на принципите и поведение, които по-късно разцъфнаха в 12 стъпки на възстановяване. Ние приемахме чашата на милосърдието, която Сам ни предлагаше и пиехме от нея. При това не забравяхме да я предаваме на други. Нашата благодарност е предназначена за този, чието милосърдие пълни постоянно тази чаша и за Сам, който първо ни я подаде. Но реките се нуждаят от притоци иначе не могат да текат на далече и да са пълноводни. Все по-дълбока ставаше духовната река, която сега има безброй притоци. Притоци, които захранват основния поток на живота на нашата общност. Повечето и най-жизнените от тези потоци на отдаденост и служене идват винаги от нашите приятели в църквата. Нека да го онагледя. Малцина знаят, че един свещеник беше този, който взе участие на първо място при изграждането на първото председателство на попечителите, който след това ръководеше АА службите в цял свят. Имам предвид Уилям Ричардсън - един приятел и довереник на Рокфелер. През 1937 г. ние помолихме г-н Ричардсън за помощ при набавянето на големи парични суми, за да може АА да функционира. Вместо това той ни помогна да намерим себе си. На първо място заради неговата любезност и разбиране заради неговия ангажимент и всеотдайност се появиха на бял свят първото председателство на АА попечителите и синята книга. Това беше един вид даване, което нямаше никаква цена. Само Бог може да прецени какво дължат днес 7000 групи на чичо Ричардсън, един свещеник. През 1940 г. на банкета на Рокфелер се появи още един господин в църковни одежди – д-р Хари Емерсън. Като главен оратор за присъстващите неалкохолици, д-р Емерсън беше първия духовник, който публично ни потупа по раменете. Често съм се питал колко разбиране и любов към ближния и сила му е коствало тази великодушна постъпка. В края на краищата се отнасяше за една непозната малка група от т.нар. бивши пиячи.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 3:49 PM |Съобщение 42 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия И до днес настръхвам при мисълта как цяла Америка би се превивала от смях ако двама или трима от нас бяха се явили пияни до козирката на този банкет. Църковното лице Емерсън показа голяма съпричастност и уважение към нас, което никога няма да забравим. От тогава сигурно стотици може би хиляди духовни лица се осмелиха да ни подкрепят. Те ни предоставяха на разположение изби и социални помещения като места, където да си провеждаме сбирките. Те никога не се месиха в нашите работи, а седяха в задните редици и обясняваха, че са дошли на АА сбирките за да се учат. Когато дойдеше неделя, те държаха проповеди за нас. Те ни изпращат алкохолици и се учудват на техния напредък. Когато понякога ги молим да изнесат една реч те дипломатично се извиняват с невъзможността си да помогнат на алкохолиците пълноценно. Това е едно истинско свръх голямо смирение. Тези духовници са най яркия пример за търпение и толерантност. Естествено е да познават, че ние в АА можем понякога да бъдем надути и майсторски прекалено разсъдливи хора, макар че сме трезвени. Ние можем да бъдем също небрежни и безотговорни. Те слушат снизходителни, когато правим заключение колко чудесна е нашата общност. От време на време те долавят по време на АА сбирката преживявания и изрази, които навярно ще накарат всеки друг да се изчерви от смущение и срам. Но те никога не казват и дума, не им трепва окото. Те се справят с лекота с глупостите на АА понякога с търпението на един. Те знаят, че ние наистина искаме да станем зрели, а те искат да ни помогнат. Това трогващо постоянно поведение на нашите приятели духовници, кара някои от нас да мислят така: „Ако само си помислим какво всички тези свещеници и пастори правят за нас, а какво всъщност ние сме направили за тях?” Това е действително един добър въпрос. Някои АА казват: „Аз нямам нужда от религия”. Аз също съм прибягвал до това схващане. След като няколко години се радвах на този прост, удобен възглед, се събудих най-после и осъзнах, че би могло да има източници на духовен опит, мъдрост и вяра и извън границите на АА. На мен ми хрумна, че свещеникът Сам би могъл да има нещо общо с променящия живота духовен опит, който беше моят първи подарък на вярата. Той ме научи също на правила, благодарение на които аз можах да оцелея и върху чиято основа аз да мога да се изграждам. След това АА ме снабди с един духовен дом и една атмосфера, където аз бях добре дошъл и можех да върша полезни неща. До тук всичко беше хубаво и добро. Но накрая аз открих, че се нуждая от повече. С пълно право АА даже не се опитваше да държи в готовност един отговор за всички мои въпроси които ми изглеждаха така важни. Като всеки съзряващ човек аз започнах да питам : „Кой съм аз? От къде идвам? Защо съм тук? В какво в същност се състои смисъла на живота? Ще живея ли още, когато погребалния агент ме отведе или не? Къде ще отида ако изобщо е възможно?”

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 3:49 PM |Съобщение 43 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия Нито науката, нито философията бяха в състояние да дадат убедителни отговори. Макар, че се страхувах все още от духовниците и тяхната теология като дявол от тамян накрая, аз се завърнах при тях – на мястото, от където АА произхожда. Щом те можеха да ме научат на принципи, по които аз се възпитавах тогава те биха могли вероятно да ми разкажат повече за прозрението и вярата. Моята трезвеност се появи лесно, но с израстването не напредвах. Емоционалния и духовния растеж ми се удаваха все така изключително трудно. Моят стремеж към себепознание и към по-добро разбиране на Бог и моя жизнен план станаха за мен крайно неотложни. Духовността представлява събраната от хилядолетия мъдрост. Така аз започнах да се сприятелявам с нея, този път не да възразявам, а да слушам внимателно. Мога да съобщя с голяма радост, че един от тези духовници се оказа един чудесен учител приятел и съветник. В годините открих в пастор Ед много милосърдие и разбиране, които ме дариха с израстване макар и само на малко тласъци. Той е най-чудесния жив пример за духовност, който познавам. Често той ме възвръщаше на пътеката на добродетелите, когато рискувах да попадна в сухо опиянение. Типично за него е, че през всичките тези години той никога не се опитваше да ме накара да отида в неговата църква. За това, дълбоко развълнуван ще изброя тук причините заради които АА общността дължи благодарност на църковните хора, без тяхната дейност АА не би могла да възникне. Почти всички принципи, които ние прилагаме произхождат от тях. Ние приехме и усвоихме техния пример, тяхното доверие в Бог и от части техните догми. В истинския смисъл на думата АА дължи нашия живот, нашето благосъстояние и избавление така както всеки от нас го е намерил на тях. Наистина това е едно безкрайно задължение!

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 3:58 PM |Съобщение 44 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия ПРЕСАТА, РАДИОТО, ТЕЛЕВИЗИЯТА Беше лятото на 1939 г. Няколко месеца преди това нашата АА общност имаше около 100 членове, беше публикувана една книга, която нарекохме „Анонимни Алкохолици”. С всичко това ние можехме само да се гордеем. Но след това настъпи затишие. Петте хиляди екземпляра от книгата събираха прах в склада на печатницата, но не се виждаше и един единствен купувач. Горещо желаната статия в „Рийдър Дайджест”, която трябваше да разкаже на широката общественост за нас и нашата книга, така и не се появи. Обхванати от паника, ние обиколяхме от едно място на друго, но напразно. Единствената ни молба към тях беше да публикуваме нещо за нашето движение. Малкото издателство, което основахме, за да издадем книгата беше във фалит – както и всички ние. Не се виждаше никакъв обрат. Но провидението знаеше това по-добре. Тъкмо в тази сложна и трудна за движението ситуация тогавашния главен редактор на списание „Либърти” беше посетен от един журналист на свободна практика на име Морис Чарли. Собственикът на болницата, в която някога бях редовен пациент сподели с журналиста ласкави думи за АА, които той желал сега да предаде на главния редактор, един от най-остроумните и проницателни хора които някога съм срещал. Фултън разпознал светкавично възможностите, които ще последват от това: „Морис, ти имаш едно поръчение. Донеси историята и ние ще я отпечатаме през септември!” Това бяха думите на първия АА приятел от пресата. Те трябваше да спасят книгата от банкрут. Освен това те означаваха, че обществеността ще получи един пръв поглед върху АА.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 3:59 PM |Съобщение 45 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия . Както беше обещано, статията на Морис „Алкохолиците и Бог” беше публикувана в „Либърти”. Ехото от нея дойде непосредствено след появата й и действаше наелектризиращо. Над 800 настоятелни молби за помощ наводниха бюрото на „Либърти”. Ние отговаряхме грижливо на всека една от тях, като не забравяхме да приложим към отговора по един формуляр за поръчка на нашата книга. Скоро дойдоха първите поръчки, а с подкрепата на още повече писма от нашето малко бюро и на пътуващи АА членове възникнаха нови групи. Примера на „Либърти” беше скоро последван и от други ловци на новини. Един месец по-късно ориентираният към читателите главен редактор на „Кливланд поуст” в Кливланд даде поръчение на журналист да напише в границите на допустимото доклад за АА. В продължение на дни водещи статии в „Кливланд поуст” бяха статии за АА като цяло и особено за АА в Кливланд. Паралелно с това се появиха редакционни коментари с квинтесенцията: „АА е добро и функционира. Отидете там!”. Настана потоп. Микроскопичната група в Кливланд беше наводнена. Тя не само оцеля, но броят на членовете й набъбна за няколко месеца на стотици. В началото на 1939 г. АА имаше повече от 800 членове. Като резултат от известния банкет на г-н Рокфелер, на който той ни представи на своите приятели а АА на целия свят, ние преживяхме през февруари 1944 един друг мощен тласък. Отново пресата свърши цялата работа. Много вестници включително и жълтата преса пишеха хубави неща за нас, а големите осведомителни агенции разпространяваха историята в целия свят. Броят на АА членовете през последните 12 месеца нарасна бързо от 800 на 2000. През пролетта на 1941 г. спектакъла се повтори в още по голям мащаб. Собственикът на „Сатърдей Ийвниг Поуст” забеляза АА дейностите във Филаделфия и притисна редакторите си да възложат задача на Джак Александър да напише доклад за АА. Когато статията на Александър се появи по павилионите върху нас се стовари лавина от писма с молби за помощ. Две години по-късно членовете на АА наброяваха вече 10000. Благодарение на разпространението на нашата история сред американската общественост АА се превърна в една разпространена в цялата страна организация и беше създадена основата върху която от тогава нашата общност стои така сигурно на краката си.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ (Статии на Бил У. от периода 1949-1958 г.)
Page 3 of 4 « 1 2 3 4 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: