АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ - Page 4 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 4 of 4 « 1 2 3 4
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ (Статии на Бил У. от периода 1949-1958 г.)

АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 4:00 PM |Съобщение 46 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия Днес ние имаме легиони от приятели в пресата, радиото и телевизията. Нашата централа имаше една служба, която изрязваше от вестници и списания статии за АА, които ни информираха всяка седмица нагледно какво тези приятели от пресата казват и правят. Макар изказаните думи и личният контакт е довел да нас някои нови членове, ние не забравяме, че повечето от нас дължат своето възстановяване на нашите приятели в медиите – един прочел, друг чул, трети видял. За това днес АА наброява 200000 активни членове. Понякога чуваме АА приятели да се оплакват от пресата, че сме експлоатирани от тях заради историите и печалбата. Те смятат: „Журналистите печелят от разказването на истории добри пари и издателите правят своята печалба. Какво е така забележително в тяхната дейност?” Те правят това, което винаги са правили. Но повечето от нас знаят, че това не отговаря напълно на истината. Практически всички журналисти и редактори, които познаваме са надминали далеч тяхното професионално задължение и тяхното разбираемо желание за една сензационна история. Преди години ние молехме всички медийни хора да респектират анонимността на нашите членове. Това беше едно твърде голямо изискване, защото един репортер обикновено не може да си представи как ще подготви едно съобщение без пълни имена и снимки. Но, когато ние обяснявахме защо сме се решили на анонимност – а именно защото не искаме да рискуваме да се появи при нас гордост – те веднага разбраха ситуацията. Оттогава те почти се премятат, за да се справят с нашите потребности, въпреки многото изкушения да представят лично известни в цялата страна АА членове. При малко случаи АА членове са се отказали умишлено от своята анонимност, но това беше рядка грешка на пресата. Напротив често редакторите възпираха свръх усърдни АА от това да правят публично достояние своето АА членство. В тяхната трайна запаленост от АА много от тези приятели отидоха още по-далеч, като лично се ангажираха за нашето дело. Джак Александър например стана АА-попечител, вършеше прекрасна работа, за да разреши проблема с нашата литература и не пропускаше случай да агитира устно и писмено за нас. По-малко е известно нашето отношение към Фултън. Той беше един блестящ пример за личен ангажимент към АА. През 1944 беше решено, че АА трябва да има едно собствено месечно списание. Фултън същевременно получил представа как нашето движение функционира. Една близка до него личност се възстанови по забележителен начин. Когато Фултън чу за нашето запланувано списание, се постави веднага в услуга и макар че не беше алкохолик, стана основен член на редакционната колегия на списанието ни. Той използваше собствени средства, за да се финансират разходите по организацията, даваше съвети, проверяваше записки и написа в един от ранните броеве една статия която нарече „Алкохолиците са любезни хора”. Буквално заглавието е: „Любезност е правилния израз за алкохолиците”. Когато ние по-късно го дразнехме заради това заглавие, отговаряше подхилвайки се, че е трябвало да напише: „Някои алкохолици са любезни хора”.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 4:00 PM |Съобщение 47 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия През следващите години аз опознах Фултън много добре. Никога не бях виждал толкова трудолюбив човек. Независимо кога си е легнал вечерта в 5 часа сутринта беше готов да пише на бюрото си до 11. Беше необходимо поне възпаление на белите дробове за да не направи това. Неговите приятели и задължения го държаха в темпо до късно вечерта а аз бях този който понякога го задържаше до полунощ. АА тогава изживяваше бурите на своето побертетно развитие. Нашата централа беше тъкмо придобила образ и пое отговорността. Ние се нуждаехме от съвети, особено по отношение на нашите връзки с обществеността, а най-често аз се обръщах към Фултън. Тогава той стана ръководен редактор на „Рийдър Дайджест”, където неговата готовност да помага скоро намери отражение в едно широко публикуване на репортажи за нас. Дойде моментът, в който ние пожелахме Фултън да стане АА попечител. Тъй като знаех за неговото чудовищно натоварване с работа не ми беше приятно да го помоля за това. Но моите страхове бяха излишни. Когато поставих въпроса си пред него той ме погледна със сияещ поглед: „Кога започваме?”. Фултън не можеше да идва на всички работни сбирки , но той можеше винаги да бъде намерен. Веднъж в разгара на работа аз го атакувах с молбата да ни помогне в Холивуд, където имахме проблеми с един филмов продуцент. Той веднага остави всичко настрана и се захвана с телефона. В рамките на един час той ми позвъни обратно, за да ми съобщи, че всичко е изпълнено и че няма нужда повече да се безпокоим. Няколко месеца преди да умре, ние прекарахме заедно още една вечер. Той ми каза какво е означавало АА за него. Той ми описа много сдържано неговия предишен живот като едно време на високомерен агностицизъм и буквоядство. Това го е закарало в задънена улица. Той продължи като изтъкна колко го е развълнувал примера на АА, как по свой избор встъпил в църква и как тези две влияния са го накарали да пише за Библията / най-добрата история за всички времена/. Той продължи като каза, че е дал на АА само една частица от това, което АА е направило за него – неалкохолика. Тези и едно изобилие от други впечатления и опит с мъжете и жените от пресата радиото и телевизията показват ясно колко много означава техния ангажимент. В практически всеки град където днес АА нараства виждаме машите медийни приятели по стъпките на Джак Александър и Фултън Ние искаме да бъдем вечно благодарни на тези всички посланици на добра воля и постоянно да бъдем достойни за тяхното приятелство.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 4:12 PM |Съобщение 48 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия НА АЛКОХОЛНИЯ ФРОНТ Казват, че в Америка има 4 500 000 алкохолика. Досега са останали трезвени благодарение на АА може би 250 000. Това е приблизително един на 20 или 5%, едно насърчително значимо начало, което кара още страдащите да се надяват. Но числата показват, че ние само сме поставили една значителен белег взе този разпространен в цял свят здравословен проблем. Милиони са още болни към тях скоро ще се присъединят още милиони. Тези факти за алкохолизма са достатъчно красноречиви, за да се смирим и да размишляваме над тях. Ние можем да бъдем благодарни на всяка институция и метод които се опитват да решат алкохолния проблем – било то медицина, религия, превенция или научноизследователската област. Ние можем да бъдем отворени към всички тези усилия и да съчувстваме когато погрешно прилагани старания не водят до нищо. Ние си спомняме, че АА движението се развиваше в продължение на години по метода „проба – грешка”. Като отделим АА, ние можем и трябва да си сътрудничим с тези, които обещават успех – поне малък успех. По-нататък трябваше да използваме нашия здрав разум и нашата добра воля, за да преодоляваме нашите индивидуални убеждения или предразсъдъци. Например, мнозина от нас смятат, че алкохолизмът е един предимно духовен проблем. Затова ние храним малко симпатии към биохимиците, които искат да ни убедят, че алкохолиците пият главно заради това, защото ги мъчи една неуравновесена обмяна на веществата. Психиатрите твърдят, че истинският проблем на алкохолика кръжи постоянно около невротичните принуди и условности, които той е придобил като невинно дете защото не е бил приспособен от своите колебливи и нерешителни родители . А когато социалните работници смятат, че истинските причини за алкохолизма можели да се видят в лошите социални условия, то може да възстановява пиячи без тези всички глупости.По подобен начин някои от нас изкарват всеки терапевтичен опит лош с изключение на нашия собствен. Ние сочихме с пръст някои клиники и комитети, защото били неспособни, ние обвиняваме, че държавата и частни организации изхвърлят огромни суми през прозореца. Регистрираме с удоволствие всеки експериментален медикамент, който нищо не струва. Изказваме се отрицателно за опитите на религиозни мъже и жени да се занимават с нас, пиячите. Ние считаме солидното просвещаване по въпроси, свързани с алкохола за едно дабро дело и смятаме в тази връзка, че АА и без това върши повечето от това просвещаване. Това в известна степен звучи като изповед на греховете. Същевременно си признавам, че съм изказвал тук и там доста късогледи възгледи и предразсъдъци. Но трябва веднага да добавя, че това се отнася далеч повече за вчерашното отколкото за днешното АА. Днес голяма част от нас приветстват всяка нова светлина, която осветява тайнствената загадъчна болест на алкохолиците. Нас малко ни интересува дали нови ценни познания произлизат от една епруветка, от дивана при психиатъра или от показателни социални изследвания. Ние приветстваме всяка агитация, която информира точно обществеността и променя нейната прастара позиция към пиячите. Ние гледаме все повече и повече към всички, които работят в широката област на алкохолизма като спътници в един поход от тъмнината към светлината. Защото можем да успеем, което никога не би било възможно ако действаме разделени и в конкуренция.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 4:13 PM |Съобщение 49 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия Тъй като аз се занимавам изцяло с АА и техните проблеми и въпроси трябва да призная, че твърде малко съм размишлявал върху алкохолния проблем в неговата целокупност. Но аз го имам в полезрението и бих искал с удоволствие да ви съобщя какво виждам с крайчеца на окото си. Нека вземем 4-5 милиона пиячи в Америка. В какво състояние са те? Какво се прави и какво би могло да се направи за тях? Какво ще стане със следващата генерация – други 4 милиона които са още деца или неродени? Трябва ли те също да станат жертви освен ако АА не направи нещо? Нека да бръкнем на-отдолу. Нашите неврологични клиники са препълнени с мозъчноувредени и тежки психопатично болни хора. От време на време някои, но много малка част намират обратния път. Повечето от тях са неизлечими, надеждата за тях е в следващия живот. Но ускорените изследвания на тяхното състояние може да увеличат нашите знания за профилактиката за доброто на другите, които се приближават към пропастта. Много алкохолици могат да се срещнат също и в затворите. Или алкохолът ги е довел до конфликт със закона, който те са нарушили или те е трябвало да пият за да извършват престъпления към които те са се чувствали привлечени принудително. Тук е необходимо медицинско, психиатрично и социално изследване. АА не може да извърши това, но други вече са поставили началото. Всеки голям град има свое място за клошарите. Така наречените пропаднали алкохолици наброяват без съмнение няколко стотици хиляди. Някои от тях са така увредени, че психиатричната клиника е целта на тяхното пътуване. Остатъкът от тази многобройна група от мъже и жени прелива от полицейските регистри, съдебните зали, затворите и болниците. Тяхното страдание не може да се изрази с число на разходите за обществото са огромни макар само в долари. Много от тях още не признати душевно болни са осъдени поради това на колелото на безнадежноста. Може ли да се направи нещо? С голяма вероятност. Евентуално тези страдащи могат да бъдат настанени в приюти където те в един вид карантинен арест могат да работят и изкарват прехраната си. Освен това тяхното здравословно състояние ще се подобри и градовете ще си спестят големи парични суми и ядове. Този и подобни експерименти трябва да дадат надежда на клошарите. Отделни АА помагат, но повечето работа и пари трябва да бъдат набавяни от други източници. Но как стоят нещата с милионите алкохолици, които не са в затвора, затворените клиники или в клошарския свят? Казват, че те съставляват голямото мнозинство. В момента АА предлага така да се каже най-добрите изгледи за възстановяване. Дотук добре. Но защо тези милиони не са дошли при нас и са търсили своето излекуване с други методи? Всеки АА веднага знае правилния отговор. Те не знаят колко болни са в действителност. Ако знаеха това биха дошли на тълпи, за да се подложат на лечение, така както ако имаха диабет или рак. Следователно, проблемът се състои в това да им се покажат фактите които да ги убедят в това че са тежко болни.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 4:16 PM |Съобщение 50 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия Повече от всяко друго просвещението изглежда да е отговора – в класните стаи, медицинските аудитории, при духовниците и работодателите, в семействата и в широката общественост. От люлката до гроба пиячите и потенциалните алкохолици трябва да бъдат обгърнати в истинско дълбоко разбиране подкрепяне от преградния огън от информация: факти относно болестта, нейните симптоми, нейната ужасяваща трагичност. Защо трябва алкохолик да стане на 55 години и да е ужасно увреден преди да открие, че е тежко болен, като ако има достатъчно информация може да се убеди в това на 30-35г? Историята показа, че упреците, натякванията, морални проповеди и разни други опити за подобрение могат да имат своите заслуги, но при алкохолиците обаче остават общо взето малко впечатление. Разясняването на фактите на болестта напротив се оказаха през последните няколко години като многообещаващо. Ние виждаме вече да идват при нас много по-млади хора, което може да се дължи на по-широко разпространената информация за болестта. Ние, АА членовете допринесохме много за този вид просвещение, а приятели извън АА направиха още по-вече. Като резултат биха могли да бъдат около 500 000 пиячи в САЩ, които в момента или със собствени сили или с помощта на терапия се опитват да се възстановят или поне да осмислят сериозно да преустановят своето пиене. Може това предположение да е пресилено, но със сигурност то не е нереалистично. Сериозното разясняване на алкохолизма, което трябва по възможност да се инициира на всички нива ще се изплати в обозримо време. Просвещението ще намери израз не само в броя на лекуваните пациенти а още далеч по-задоволително в превенцията. Това означава, че на децата и младежите фактите трябва да се предават разбираемо у дома и в училище. Досега по-скоро се полимизираше срещу неморалността на пиенето, отколкото да се разяснява болестта алкохолизъм. Ние, АА членовете можем да говорим много убедително за това. Повечето от нашите деца бяха емоционално пренебрегвани чрез нашето поведение на пиене и със сигурност с поведенчески смущения. Много от тях би трябвало да са развили същевременно проблем с пиенето но и думане може да става за това.алкохолизъм или предразположение към него може рядко да се наблюдава при деца на АА родители. Ние не им забраняваме да пият алкохол и не ругаем когато правят това. Само с това, което те са видели и чуват те научават, че алкохолизма е едно отвратително нещо и риска да заболеят от алкохолизъм е 1:15 ако те пият. Повечето изобщо не пият, други много малко. Останалите могат да спрат след като попаднат няколко пъти в застрашителни беди и затруднени положения – тогава те в действителност спират. Това изглежда е най-доброто превантивно възпитание. Така е възможно, такива АА позиции и методи на възпитание да имат ефект при децата като цяло. Но кой трябва да извърши това възпитание? Явно както общината, така и специалистите. Като индивиди ние АА може да помагаме, но АА като цяло не може и не бива да действа директно в тази област. Затова ние трябва да разчитаме на други организации, на приятели извън общността и тяхната готовност да набавят пари в големи количества. Това възпитание ще доведе в края на краищата алкохолика до лечение както никога преди това и ще предотврати развитието на алкохолизъм при много застрашени деца които биха тръгнали по пътя който ние твърде добре познаваме.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 4:17 PM |Съобщение 51 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия Извън АА в областите на научните изследвания, терапията, интегрирането и просвещението се прави голям, многообещаващ прогрес. Станах свидетел когато се въвеждаха в тази област модерни методи и мога да споделя следното: Аз си спомням добре за д-р Хагард от медицинския факултет при университета Иейл. През 1930 г., четири години преди да остана трезвен, този добър лекар се питаше какво измъчва пиячите. Той искаше да изследва това в началото главно в епруветка, за да научи нещо за химичните реакции. Някои негови колеги намерили това негово намерение за така смешно, че за това изследване не били отпуснати никакви средства от университета. Но д-р Хагард не се отказал и прибягнал до лични средства и помолил близки приятели да направят същото. Неговият проект въпреки трудностите се осъществил и заедно с един съюзник д-д Хендерсон се заловили за работа. По-късно, през 1937 г. реномираният физиолог д-р Карлсон заедно с други заинтересовани учени създал един подотдел, който се наричал Изследователски съвет за алкохолни проблеми. Този проект бил широко мащабен. Някои от нас, по старите АА членове в Ню Йорк ходехме на техните заседания – понякога да ръкопляскаме, а понякога трябва да призная да се подиграваме. Вие би трябвало да знаете, че тогава АА смяташе че притежава монопола върху това да пресушава пиячи. Скоро изследователският съвет прие един много енергичен мъж д-р ЕМ , той не беше медицинско лице но доктор на практически всички други дисциплини. Да узнае всичко за пияча, за него означаваше само да активира отново неговите скрити знания. Едно истинско чудо на ерудираност. Той беше уважаван и почитан много сред нас алкохолиците. Ние го наричахме сух алкохолик, защото ни разбираше и съчувстваше така добре. Дори и неговият прякор беше мил. Неговият унгарски баща го е наричал … дърдорко, което на унгарски означава малка ряпа. И така малката ряпа пристъпи веднага към въпроса. Накрая ЕМ и Хагард съставиха и публикуваха от 1940 г. ТРИМЕСЕЧНО СЪЧИНЕНИЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯТА В ОБЛАСТТА НА АЛКОХОЛА. Съчинението обхващаше цялата област на изследването на алкохола. Чрез това д-р ЕМ и Хагард станаха партньори и тесни сътрудници. През 1943 г. те създадоха училище за изследване на алкохола. Очевидно беше, че не можеха да продължават да съществуват една лаборатория и едно специализирано списание без едно по-голямо разпространение. Беше развита идеята, че всеки който има нещо общо с алкохолиците или с алкохолния проблем трябва да бъде представен в това училище. Една твърде пъстра тълпа се явяваше на ранните заседания. Спомням си добре за уважаемия г-н Калвин. Това беше този, който беше скочил от влака за пълна забрана на алкохола защото искаше да бъде избран за президент на САЩ. На другия край на скалата от екстремни мнения бяха определени представители на алкохолната индустрия. Между тези две екстремни мнения се намираха отделни духовни лица, социални работници, съдии, полицаи, пробационни служители, възпитатели и известен брой пиячи.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 4:18 PM |Съобщение 52 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия Всеки преследваше един личен интерес и носеше със себе си своите собствени стоманени убеждения. Противници и застъпници на алкохола не говореха помежду си. Всяка страна искаше ние пиячите да се съгласяваме с нея. Това беше действително много ласкателно но ние естествено поехме курса на независимостта и практически не се съгласявахме изобщо с никого. Д-р Хагард и ЕМ трябваше някак си да подредят тази непродуктивна смесица. Застъпниците на алкохола трябваше да бъдат убеждавани в това, че те не могат просто да пренебрегват алкохолния проблем а въздържателите трябваше да престанат да плашат всеки пияч с една чернодробна цироза. Ние, Анонимните Алкохолици трябваше да осъзнаем колко огромен е целият алкохолен проблем и че не можем за една нощ да пресушим целия свят. Училището даваше своите резултати от изследванията, другите допринасяха с това каквото имаха или вярваха че имат, а д-р ЕМ ни показваше накрая, че ние трябва да застанем заедно пред суровите факти и на всичко отгоре трябваше да останем миролюбиви. На него се отдаде един дипломатически удар с ръката. Навярно това беше началото на едно всеобхватно, държавническо доближаване към алкохолния проблем в Америка. През 1944 ние бяхме свидетели на две пътеводни събития. Учените от училището откриха една клиника където да могат да бъдат изследвани и лекувани експериментално много пиячи. Като неин пръв управител Рей Маккарти започна да прилага метода на клиниката върху първата вълна алкохолици. След това дойде Марти. Като анонимен алкохолик тя знаеше, че общественото мислене трябва да се промени, хората трябваше да узнаят, че алкохолизма представлява една болест и че на алкохолиците може да се помогне. Тя разви плана за една организация, която трябваше да провежда една убедителна и боеспособна програма за публична профилактика и да изправи на крака граждански комитети в цялата страна. Тя ми представи плана си. Аз бях възхитен, но смятах че е необходимо поддръжка от учени и така точи план беше изпратен на д-р ЕМ. Той дойде в града да се срещне с нас. ЕМ смяташе, че планът е разумен, времето узряло и се съгласи с мен, че Марти е точното лице което да се заеме с това дело. Марти започна да работи върху своята голяма задача и беше финансово подпомагана в началото от неуморния д-р Хагард и неговите приятели.

loyola Дата: Събота, 18-08-2012, 4:18 PM |Съобщение 53 С опит Група: Потребител Постове: 63 Статус: Извън линия Аз не мога да разкажа подробно тук за огромните постижения на Марти и нейните помощници в днешния Държавен консултативен център за алкохолизъм. Въпреки това мога да изразя убеждението си, че нито една организация не е направила повече за да просвещава обществеността да прави за нас в болниците достъпни и да привежда в действие всички възможни конструктивни проекти. Много трудности трябваше да бъдат преодолявани на днес резултатите на този Държавен консултативен център говорят в негова полза. През 1945 г. известният социолог д-р Селдън Бекън стана председател на първата програма с държавна подкрепа. Тази първа държавна инициатива беше директен резултат от работата на д-р Бекън и училищната група. От тогава нашия приятел д-д Селдън влагаше своята огромна енергия и най-добрите познания на неговата професия в помощ на нас алкохолиците. Несъмнено той е светило в неговата специалност за нашето време. Бих назовал с удоволствие също така и да разкажа за още много други ангажирани приятели от това пионерско време. Същевременно те бяха последвани и от други и днес има легиони от тях. На всички тях изразявам безкрайната си благодарност от името на АА. Днес четири университета поддържат проекти като тези на Иейл училището. Три хиляди обществени и частни болници приемат алкохолици. Икономиката революционизира своята позиция спрямо работещите с алкохолни проблеми. Заведения за изтърпяване наказанието лишаване от свобода, полиция и съдии проявяват все повече разбиране към тази материя. Голям брой граждански комитети се захващат с общия проблем в техните съответни общини. Над 30 американски щата и болшинството от канадските провинции имат една програма за терапия и рехабилитация. Много църковни групировки обучават своите сътрудници. Психиатричните изследвания и лечение постигат убедителен напредък. Изпълнени с надежда лаборанти работят с техните епруветки в лабораториите. Американското медицинско дружество обяви официално алкохолизма за хронична болест и основа собствен комитет за алкохолизма. Студенти по медицина разглеждат темата на семинари. Предизвикана от ЕМ СЗО разпространява добрата новина по цял свят. Модернизират се училищни учебници. В рамките на общото просвещение дневно се излива един информационен водопад в пресата, радиото и телевизията. Това всичко се случи откакто д-р Хагард през 1930 г. реши да открие какво става с пиячите. Всеки един от тези пионери в цялата област ще признаят че те не биха имали успехи ако го е нямало живото доказателство за възстановяване в АА. Ние искаме да работим паралелно с тези многообещаващи проекти, за да ускорим възстановяването на милиони които още не са намерили изхода. Различните старания нямат нужда от нашата социална подкрепа. Те се нуждаят само от една подпомагаща ръка ако ние можем да я протегнем като индивиди.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » АА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ (Статии на Бил У. от периода 1949-1958 г.)
Page 4 of 4 « 1 2 3 4	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: