ЛИЧНИ ИСТОРИИ - Page 6 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 6 of 12 « 1 2 … 4 5 6 7 8 … 11 12 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » ЛИЧНИ ИСТОРИИ

ЛИЧНИ ИСТОРИИ

kethen Дата: Петък, 14-06-2013, 2:55 PM |Съобщение 76 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Благодаря ти и аз, помагаш ми много и на мен ! Доколкото ми стигат силите, винаги ще те подкрепя. Невероятно чудо е АА, всеки на всекиго помага по начин, който е ясен и познат само на Бог явно !

Гост Дата: Петък, 14-06-2013, 4:31 PM |Съобщение 77 Група: Гост Кет, вярвам ти за АА и ще ти кажа защо. Нищо не е случайно във Вселената, която Бог е наредил. Не случайно попаднах тук, не случайно се докоснах до теб и ти до мен. Не случайно ти е дал хората от АА, те да научат нещо от теб и ти от тях. Спомням си първия ти пост как ме разтърси...вървях в обедната почивка като замаяна. Все си мислех, че съм сама в този си самотен свят на алкохол. Но ти нито ме презря, нито ми се присмя, а сподели от сърце. Първия човек, който ми подаде ръка, така да се каже, нищо, че сме незнайни. Всяка твоя дума ми беше ценна, и за егото, и за твоите прозрения, и знанията от статиите, всеки ред съм чела по два пъти. Бог здраве и любов да ти дава! Светли дни! Ще пиша в понеделник

Гост Дата: Вторник, 18-06-2013, 8:27 AM |Съобщение 78 Група: Гост Здравей, Кетхен! Не съм пила и днес няма да пия, не ми е трудно. Искам да ти разкажа нещо, но после като имам време, че е дълго. Лек ден сега!

kethen Дата: Вторник, 18-06-2013, 8:59 AM |Съобщение 79 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Здравей Лора, Вече си задавах въпрос защо не пишеш, и какво става с теб, и ето, пишеш . Браво, щом не ти е трудно, от това по-хубаво няма, но не забравяй за хроничността на заболяването, периодично идват импулси за пиене ! Ще чакам да ми разкажеш всичко, което те вълнува  ! http://www.blitz.bg/article/19126

Гост Дата: Вторник, 18-06-2013, 12:06 PM |Съобщение 80 Група: Гост Здравей отново, Кет! С моето момче отново няма да се видим две седмици-такава му е работата. Но пък редовно се чуваме вечер. В три вечерни разговора усетих нещо...как да кажа, изчакваше ми отговорите, някак повече да се обяснявам, с две думи ми се стори, че иска да разбере дали съм пила, но пряк въпрос не ми е задал. Отначало ми стана мъчно, но си казах, че няма начин да не е така. Започнах да съжалявам...що ми трябваше да казвам всичко това, аз и сама щях да се справя със себе си. От друга страна пък, нормално е да се съмнява, голямо изпитание си е, защото и народа е казал, че пиянството е до гроб. Той може би не си е давал точно сметка, преди да му разкажа. От друга страна, той добре ме познава, знае, че волята ми е много силна и ми стана мъчно, че не ми вярва. Доверието е нещо, което е основно между нас, но пък ако си бях премълчала за проблема ми, то какво доверие щеше да е. Снощи се чухме, поговорихме малко и аз директно казах: не съм пила. Той простичко отговори - знам. Не се съмнявам. И отново ми сложи крилца да отлепя от вината. Друго си е да ти вярват, това е неоценима подкрепа за мен и не искам за нищо на света да го подвеждам. Повече не говорихме за това. Обаче една сянка сякаш има между нас...Не знам в неговите очи колко е голяма - не искам да съм на негово място. А при мен ...чувствам се много виновна, за много неща. Яд ме е, че му казах.

kethen Дата: Вторник, 18-06-2013, 1:07 PM |Съобщение 81 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Здравей Лора, много се радвам, че продължаваш да споделяш, това е гаранция за прогрес и успех. Прочетох внимателно какво си написала. Много информация си дала, много важна при това, сигурно без даже да го осъзнаваш. Според мен правиш много сериозни крачки напред. Още преди няколко дни, когато се изненадах за смелостта ти да говориш с човека, още тогава, без да осъзнаваш, ти направи много сериозна крачка напред. Първото, което виждам е, че съжаляваш вече, смелост намери тогава, но не си осъзнавала какво точно споделяш, и слава на Бога за това, защото иначе нямаше да го направиш, убедена съм. Недей остава с впечатлението, че се радвам, че ти е трудно, не, просто мисля и съм убедена, че това е единствения правилен път, друг път няма, освен пътят на честността. Защо мисля така, да предположим, че не беше казала, примерно, измислиш, глава ме боли, крак, вие ми се свят, не спах и такива, докога може да се продължава така, това първо. После, неминуемо ще дойде един момент, в който ти ще посегнеш към чашата с вино, това съм убедена, също на сто процента, щом той пие до теб и ти предлага, в някакъв момент ще пиеш, и после ще се завърти колелото. Така че не съжалявай, че си казала, това е най-доброто, което можеш да сториш, не съжалявай, сега той знае, няма да ти предлага повече алкохол и ще е внимателен. Друг е въпросът, както ти си се изразила, че "пиянството е до гроб". Това е всъщност болестта алкохолизъм, за която ти пращам научни статии, от лекари светила в тази област. Да, болестта алкохолизъм е до гроб, така е, има си медицински код това заболяване, ще ти пратя още материали. Това е така, и е въпрос вече на култура на даден човек да го приеме, да го разбере, да прочете и да се интересува.

kethen Дата: Вторник, 18-06-2013, 1:07 PM |Съобщение 82 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия А пропо, в  другите държави, освен сбирки на АА, има сбирки и на Ал анон, на които са поканени близките на алкохолиците, защото те също са болни и се наричат съзависими. Не мога да кажа точно какво трябва да направи твоя приятел, но съм убедена, че е необходимо да прочете малко литература по въпроса, да се образова. Искам обаче да те уверя, че даже и да е наясно с проблема, даже и да прочете всичко изписано за алкохолизма, въпросът за доверието, което ти така добре си усетила и хванала, въпросът за доверието стои. Стои и как само стои, ще ти разкажа моя опит. Близо две години след като бях във възстановяване, и не бях пила, татко продължаваше, като влиза в стаята ми, първо да огледа навсякъде, преди да погледне към мен. Това беше някакъв инстинктивен поглед, оглеждане на стаята, в която пиех преди. Полудявах от яд, ама полудявах, просто умирах си от яд, ама как така не ми вярва, ама как това онова, ама нали ходя на сбирки, нали не  пия, това са близо две години, пък може и да са били и повече, просто човека явно ми нямаше доверие, ето това е. Както и да го мисля, това е истината, и колкото и болезнена да е за мен, няма друг начин, това е, той просто ми загуби доверието ... Това не се приема и преглъща лесно, изобщо, обаче и да плача, и да се ядосвам, и да ми е мъчно, и каквото искаш, това е положението, той не ми вярваше ... Сега мисля, че нещата се промениха, но това е след три години. Понякога си мисля, дали да кажа истината, това са три години, дали няма да разубедя някого, да го стресна, ако е решил да следва Програмата, дали не трябва да кажа нещо по-привлекателно, не знам, мисля си, че трябва да кажа истината, но истината е това. Доверието е нещо, което се гради години, и се разрушава за много кратко време, звучи като клише, но не е. Лора, пътят на един алкохолик според мен не е лесен, ами просто си болен, болния човек живее малко по-трудно, обаче ако човек се запознае с болестта, ако си взима "медикаментите", нещата може много да се облекчат. Не съжалявай, просто продължаваме, доверието расте с всеки изминал ден, всеки ден доверието в теб се увеличава с едно на годините, които ни остава да живеем, разделени на 365, това го написах, за да те накарам да се усмихнеш !  Ще се получи, остави този мъж да мисли, не го убеждавай в нищо, остави го, нека мисли, нека анализира, не го притискай. Но не искам в никакъв случай да култивираш и поливаш всеки ден някакво крехко израстнало стебълце на вината, не, това не го допускай !!!!   Моли се на Бог, чети, споделяй !  Успех и смело, има много като теб и не си сама !

Гост Дата: Вторник, 18-06-2013, 4:07 PM |Съобщение 83 Група: Гост Кет, права си, нищо няма да правя. Ще стискам зъби и ще чакам да оздравея, аз каквото съм решила да направя, съм решила, нека той за себе си да реши може ли да живее с мен. Той е умен мъж, а както казва майка – няма по-хубаво от това да те обича умен мъж. Ние сме и първи приятели, да видим. Съзависим, казваш. Ужас, Боже. Преди 5 години, когато се запознахме, той много рядко употребяваше алкохол. После с времето започнах да нося любимо вино, стана ни традиция да пийваме по чашка, моите се увеличаваха прогресивно, взе да не ми стига, взех да допивам у дома и се олях. В неделята трябваше да взема от тях документи, влизам, на барплота си стои картонената кутия с розето, гледам го и си мисля как е свежо и пивко и устата ми се напълни със слюнка. Няма никой в тях, сина му на работа, сама съм...Представих си се отстрани как крадливо приближавам, трескаво наливам, абе падение. После си казах, че като мине кризата, ще усетя онова страхотно чувство, когато съм преодоляла жаждата и си тръгнах с радостно сърце. Не е лесно. Аз си го познавам, като се върне, виното ще изчезне от тях. За него алкохола не е нито средство за разпускане, нито му е слабост. Тези дни се връщам към едно друго време, когато моя приятелка ми беше споделила, че вечер си пийва по 100 гр.водка, за да разпусне. Тогава и казах, че за мен е немислимо да пия, за да не губя контрол върху себе си. Мда. Тя алкохолик не стана – мина на транквиланти, аз обаче станах, щото транквилантите ме плашат. Сега и друго се сещам, така или иначе за последните години аз нямам ден без да съм пила /считай напивала/. Нямам, Кет. Правих, струвах, трябваше да пия. Тези двадесет дни ли са, колко са, не искам да ги броя все още, са такъв напредък за мен, че.... Вечерите ми минават много различно тези трезви дни. Намирам си всякаква работа, чистя шкафчета, подреждам дрехи, хилим се с дъщеря ми, все неща, които колкото и чудно да ти се струва, аз не вършех преди месец. Или само отгоре-отгоре. Мила, Кет, пращай ми всичко, което си чела. Разкажи ми за някои неспасяем случай, ти много хора като мен си видяла. Какви хора не успяват? Къде се препъват? Благодаря ти, че ме изслушваш!!!

kethen Дата: Сряда, 19-06-2013, 8:26 AM |Съобщение 84 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Кет, права си, нищо нямада правя. Ще стискам зъби и ще чакам да оздравея, Добро утро, Лора, ще отговарям изречение по изречение, за дане пропусна нещо, защото мисля си, че това е най-важният момент от твоето възстановяване, когато полагаш фундаментът, или поне копаеш дупката за фундамента, и от това зависи нагоре конструкцията дали ще издържи, нали се сещаш, ако фундаментът е здрав, сградата може и да се поразклати, и даже нещо да се откърти и падне, но пак ще се стабилизира ! !Първо, иска ми се да ти обясня, че може да серегистрираш, да имаш име тук в този форум, ти си на правилното място, и вече е време да се регистрираш според мен и ако искаш, когато нещо ти се вижда по-лично, да ми пишеш на лични, но това е твой избор, просто ти предлагам, помисли !Така, стискане на зъби не се налага, акоразчитаме на стискане на зъби, може да имаме успех за известно време, колко време, ами колкото са ти силите, примерно силите ти стигат да стискаш зъби да кажем един месец, имаш здрави зъби и така нататък, но това не решава проблема, в момента, в който твоите сили свършат, ще дойде пиенето, за да си набавиш нови сили, това е болестта. Няма как да чакаме да оздравеем, защото помисли логично, ако ставаше с чакане, защо досега не си оздравяла, или който и да е алкохолик, който е чакал чакал, и най-накрая е умрял !?!аз каквото съм решила данаправя, съм решила, нека той за себе си да реши може ли да живее с мен. Той е умен мъж, а както казва майка – няма по-хубаво от това да те обича умен мъж. Ние сме и първи приятели, да видим. Много правилно е решението ти според мен заприятеля ти, нека мисли, остави го на спокойствие, все пак, това е една доста тежка информация, доста неприятно е, жена алкохоличка. Много често съм говорила на сбирки по този върпос, с риск даже да ме обвинят във феминизъ, но наистина, ако един мъж пие и примерно обърне една маса, ще кажат хората, той е така измъчен, изморен, семейството и така нататък, но ако една жена пие и примерно удари някого, ще кажат, че е луда пияница  и прочие, ако е пияна на улицата и падне, примерно, ще кажат, че е „боклук”.Така че нека се успокои той и да смелиинформацията, убедена съм, ако те обича, няма да промени отношението си към теб, ако те обича истински.

kethen Дата: Сряда, 19-06-2013, 8:28 AM |Съобщение 85 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Тези дни се връщам към едно друго време, когато моя приятелка ми бешесподелила, че вечер си пийва по 100 гр.водка, за да разпусне. Тогава и казах, че за мен е немислимо да пия, за да не губя контрол върху себе си. Мда. Тя алкохолик не стана – мина на транквиланти, аз обаче станах, щото транквилантите ме плашат. Пиене всяка вечер на сто грама водка  НЕ Е НОРМАЛНО, НЯМА КОЙ ДА ГО ОПРАВДАЕ ИЛИ ДАГО ОБЯВИ ЗА НОРМАЛНО, НЯМА !!!! Ако ще и премиер на страната да си, ако ще и да си външен министър или не ми идва друго наум сега, няма кой да ти го приеме за нормално, приятелката ти е потенциален алкохолик, това е истината и си търси водката, както между другото и аз съм правила, затова мога и да го напиша така уверено ! После, транквиланти, ами също като мен, като не пие, взима транквиланти, ЛОРА, ТОВА НЕ СА НОРМАЛНИ СЪСТОЯНИЯ !  Аз доста години пиех транквиланти и алкохол, и не знам сега как да го напиша, малко ме е срам сега, защото чета, че теб те е било страх, друга сестра ми говореше, че се страхува от Бог за това, което прави, а мен не ме беше срам и страх от нищо, просто си ги пиех заедно ... Сега и друго се сещам,така или иначе за последните години аз нямам ден без да съм пила /считай напивала/. Нямам, Кет. Правих, струвах, трябваше да пия. Тези двадесет дни ли са, колко са, не искам да ги броя все още, са такъв напредък за мен, че.... Фактът, че през последните години си пила всякавечер определено ми показва на мен, че си алки, айде да напиша тази мила дума, за да не те стряскам, но хората, които не са алкохолици, не търсят алкохол всяка вечер, това е аксиома !Тези двадесет дни са едно много хубаво начало,затова и аз съм така вдъхновена, че мога да ти бъда полезна, а пък ти може да започнеш отново живота си, вече без алкохол !

kethen Дата: Сряда, 19-06-2013, 8:29 AM |Съобщение 86 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Вечерите ми минават многоразлично тези трезви дни. Намирам си всякаква работа, чистя шкафчета, подреждам дрехи, хилим се с дъщеря ми, все неща, които колкото и чудно да ти се струва, аз не вършех преди месец. Или само отгоре-отгоре.  Мила Лора, изобщо не ми се вижда чудно, защото замен е чудо аз как прекарвам вечерите си сега, хората ми се чудят как съм си подредила, театри, спорт, разходки, кафенца, за мен е чудо, аз преди бях подредила живота си така, работа на около сто метра от къщи, бира след работа в чантата, скрита, лекарства, цигари, бързо у дома и гледане на телевизия, никакви контакти и хора ... можеш ли да си го представиш ?!??????!!!! Мила,Кет, пращай ми всичко, което си чела. Разкажи ми за някои неспасяем случай, ти много хора като мен си видяла. Какви хора не успяват? Къде се препъват? Благодаря ти, че ме изслушваш!!! Лора, всички ние, които сме стигнали до АА, сметака да се каже, НЕСПАСЯЕМИ СЛУЧАИ, ВСИЧКИ !!!! Не се стряскай и плаши, но положението, до което сме стигнали, да не можем да живеем без да пием алкохол, и същевременно да не можем да живеем и като пием алкохоло, е  САМО ПО СЕБЕ СИ НЕСПАСЯЕМО, ТО СЪДЪРЖА В СЕБЕ СИ ДВЕ ВЗАИМНО ИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ ТВЪРДЕНИЯ И НА ПРЪВ ПОГЛЕД ИЗХОД НЯМА !!! И ТАКА, ИЗХОД НА ПРЪВ ПОГЛЕД, при НОРМАЛЕН ЧОВЕШКИ ПОГЛЕД НЯМА, ЗАЩОТО НАШИТЕ ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ СА СВЪРШИЛИ. Не успяват хората, които НЕ ИЗГРАЖДАТ здрав идостатъчно як фундамент, тези хора не успяват. Тези, които продължават да разчитат на своите човешки сили, кяквета реално няма вече, които разчитат на спомена на някакви си съществуващи някога човешки сили.. които не искат да се предадат. Не успяват хората, които не могат да разчупятегото си, да го оставят настрана  ...

kethen Дата: Сряда, 19-06-2013, 9:37 AM |Съобщение 87 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Лора, да се извиня за грешките, и на теб и на четящите тук, ясно се вижда, че са технически, но можеше да не ги допускам, много бързах сутринта да ти отговоря ! Хубав ден и смелост !

Гост Дата: Сряда, 19-06-2013, 11:15 AM |Съобщение 88 Група: Гост Здравей, Кетхен! Прочетох набързо, по диагонал, много сериозни неща пишеш и ще ги прочета на спокойствие, че днес шефа е нетърпим и тормози всички наред. Само за протокола - снощи не съм пила

Гост Дата: Четвъртък, 20-06-2013, 9:54 AM |Съобщение 89 Група: Гост Здравей, Кет! Ако имаш възможност, моля отговори ми. „ в момента, в който твоите сили свършат, ще дойде пиенето, за да си набавиш нови сили, това е болестта. „ Кет, обясни ми защо мислиш така. Според мен силата, от която ще черпя ресурс, за да се справя с болестта, идва точно от осъзнаването на проблема и вече взетото решение, ако започна да се съмнявам, че ще се справя, това за мен ще е все едно да се откажа. „ Не успяват хората, които НЕ ИЗГРАЖДАТ здрав идостатъчно як фундамент, тези хора не успяват.” Разкажи ми за този фундамент. Ако признаването на болеста и взетото решение да започнеш да се лекуваш е така да се каже дупката, която си изкопал, за да поставиш фундамента, ти как започна да градиш нагоре. „ Не успяват хората, които НЕ ИЗГРАЖДАТ здрав идостатъчно як фундамент, тези хора не успяват. Тези, които продължават да разчитат на своите човешки сили, кяквета реално няма вече, които разчитат на спомена на някакви си съществуващи някога човешки сили.. които не искат да се предадат.” И това не разбрах, Кет. Защо мислиш, че хората нямат вече човешки сили? Хората, макар и алкохолиците, са различни. Всеки черпи от различни места.” Не искат да се предадат” – какво значи това, Кет? „Не успяват хората, които не могат да разчупятегото си, да го оставят настрана ...” Ето това също не ми е съвсем ясно. Според мен егоизма и тази болест са свързани по този начин: пияндетата рушат личния си живот и живота на хората около себе си, нараняват и затворени в черупката си, не отдават внимание и грижи на собствените си семейства. Не го обясних май хубаво.

kethen Дата: Четвъртък, 20-06-2013, 12:35 PM |Съобщение 90 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Здравей Лора, написала съм вчера писмото с много жар и вдъхновение ! Има неразбираеми пунктове, това е нормално и обяснимо, не знам дали е правилно да ги пиша тук тези неща, всичко това бих ти разказала, ако си на сбирки, ако започнеш да правиш нещо по Програмата, но така или иначе, това, което съм написала вчера е написано, и следователно така е трябвало да стане.  Ще ти обясня някои неща, но съм длъжна да ти кажа отново, ако не се започне някаква работа по Програмата, всичко това може да си остане просто една информация, която е споделена от мен с много желание и вдъхновение, както се вижда. Но и най-ценната информация на света да ти бъде дадена, и най-смислената, концентрирана и животоспасяваща, ако след това не бъде последвано всичко това от някакво действие, то тя няма никаква стойност за съжаление ! Знаеш ли колко години, колко много години съм мислила, че татко нещо не е наред с неговите съвети и разбирания за живота, ама много години, смеех се вътрешно, упреквах го, намирах му кусури и такива, докато не стана така, че да падна съвсем от кораба, ама съвсем да изпадна и тогава да помисля все пак, дали не е бил прав поне за някои неща... Тук се отвлякох малко, но дано да си схванала мисълта ми : ИНФОРМАЦИЯТА Е ЦЕННА ТОГАВА, КОГАТО Е ПРИЧИНА ЗА ПОСЛЕДВАЩО ДЕЙСТВИЕ, ИНАЧЕ МОЖЕ ДА ОСТАНЕ САМО МЪРТВА ТЕОРИЯ ! Така, ЗАЩО пием, защото нямаме сили, и за да си набавим нови сили пием алкохол. Ще се опитам накратко  да ти го обясня, така на английски "спиритус" е дух, и ние пием спирт, за да си набавим "спиритус" -  за да си набавим дух : за да се отпуснем, за да забравим, за да се успокоим, за да приемем, за да не се съжаляваме, за да можем да живеем със завистта, със злобата, с недоверието, също така за да не се притесняваме, за да не се страхуваме, за да не се усещаме самотни, за да не мислим, ето затова пием. Дали може да не пием, може разбира се, тогава обаче ще трябва да можем да приемем всички тези изброени душевни състояния сами, как, ами със собствените си духовни сили, със своя си капацитет, със своя си дух. Ако духът ми е здрав и силен,  няма да имам нужда от помощта на алкохол, за да живея. Така, аз пия, за да се укрепи духът ми, за да мога да преодолявам всички "неща" от живота, всички състояния, които  животът ми предлага всеки ден ! Така, вече сме убедени, че духът ми е болен, или съм духовна болна, и е необходимо лечение на духът ми. В Анонимни алкохолици предлагаме духовна Програма, чрез която се лекува болният ми дух, за нямам нужда повече от алкохол. Духовна Програма за възстановяване на болния ми Дух, за да мога да живея без алкохол, за живот в трезвост и в търсене на щастие ! Ще продължа после :))))

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » ЛИЧНИ ИСТОРИИ
Page 6 of 12 « 1 2 … 4 5 6 7 8 … 11 12 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: