Добре дошли! - Page 9 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 9 of 57 « 1 2 … 7 8 9 10 11 … 56 57 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Добре дошли!

Добре дошли!

alexander Дата: Петък, 24-11-2017, 7:38 PM |Съобщение 121 От скоро Група: Потребител Постове: 13 Статус: Извън линия Аз 9-ти ден не съм пил. Само вода, горещ шоколад и това е. Няма бира! Гледат ме странно в околните магазинчета, чудят се болен ли съм, к'во ли ми е, обаче бай Сандьо си е пил през курина и не го ебе. Нямам намерение да съсипвам себе си и близките си, заради мнението на хората или на някоя магазинерка. Ако някой има нужда от помощ - на линия съм. На лично мога да дам скайп. Трябва да се помага

kiki_sdi Дата: Петък, 29-12-2017, 3:46 AM |Съобщение 122 От скоро Група: Потребител Постове: 1 Статус: Извън линия Здравейте, не мога да пусна нова тема, нито да пиша в лични истории, затова ще е тук. Не търся помощ, не съм алкохоличка... Но искам да ви разкажа моята история, защото мисля, че може да бъде полезна за някой. Преди няколко години се влюбих в най-прекрасният мъж на света. Любовта ни започна светкавично и беше като ураган... Запознахме се на рожденият му ден. Той пиеше, аз не. Последваха още няколко празника, на всички от които хората пиеха. Не подозирах, че има някакъв проблем. Пиеше сравнително умерено, оставаше в пълна кондиция. Скоро заживяхме заедно и бурният ни живот започна. Той беше богопомазан. Роден в добро семейство, живееше в палат на пъпа на столицата. С добра професия, поднесена му на тепсия. Красив, ужасно красив. Невероятно магнетичен, лидер, винаги център на внимание в компанията, с много приятели, всички го обожаваха. Интересуваше се от екстремни спортове, планинарство и други интересни хобита. Като добавим бурната ни любов, имаше перфектен живот. Няколко месеца по-късно се случи за първи път. Изпадаше в крайно отчаяние...Ей, така - от нищото. Започваше да пие тайно. Купуваше си една водка или мастика, скриваше я в якето, гардероба, под леглото...И я изливаше на огромни глътки в гърлото си, докато тялото му не започне да прилича на желе. Очите му...Ех, как се променяха очите му. Мислех, че нещо се вселява в тялото му и моят мъж изчезва. След като припаднеше и се събудеше след няколко часа, продължаваше да се налива, докато не припадне отново. Този запой продължаваше между 4 и 6 дни, като междувременно не ходеше на работа, не се хранеше, не пиеше вода или друго, освен алкохол. Наливане, припадък, наливане, припадък... Аз винаги го напусках, с което всъщност му помагах, защото го оставях на спокойствие да си пие. После обаче успяваше да ме склони да се върна. Уверяваше ме, че няма да близне алкохол никога вече. И си вярваше... След всеки запой искрено искаше да се оправи. Казваше ми колко зле се чувства и как иска да излезе от тази дупка завинаги. Плачеше, падаше на колене...Търсеше помощ и прошка. Аз бях първата, която му посочи, че има проблем. Той отричаше напълно да е алкохолик, защото запоите се случваха 2, 3 пъти годишно и то отскоро. И как така Той (винаги номер 1) ще е алкохолик...Според него това са изпаднали хора, без живот, без положение... Просто се оправдаваше с депресивно състояние, което притъпява с алкохол. Склоних го да отидем при терапевт, със заплахи, че ще го напусна. За съжаление не даде никакъв резултат, защото не беше там по своя воля и 1 час бъбрене на лъжи не помагат никому. За две години имаше около 6-7 тежки запоя. През останалото време беше страхотен - мил, грижовен, толкова добър... Много рядко пиеше и си личеше, че не може да се контролира, но някак успяваше да спре след като вече се е напил и не се превръщаше в запой. Мислех, че това е начална или средна фаза на алкохолизъм. Четох много литература, форуми, посещавах лекции по психология и разговарях с професори... В няколко форума прочетох мнение, че зависимият трябва да стигне дъното, за да осъзнае, че е болен и ще умре, ако не промени нещо. Ако някой се грижи за него и го поддържа, докато пие, той никога няма да спре. Няколко зависими описваха този повратен момент на пълното дъно, който обръща живота им. Реших да опитам нов подход. Сам ми предложи, когато изпадне в състояние на отчаяние и започне да му се пие, да ми даде всичките си пари и да няма достъп до алкохол. Една сутрин ми каза, че това е момента. Даде ми всичко, което имаше, скрих ги добре и си наложих да съм непреклонна. След само половин час стана невероятно агресивен и започна да ми крещи и да ме заплашва да му дам парите. Отказвах, макар, че плачех от ужас и подозирах, че ще ме нарани. След още половин час започна да блъска по мебелите и усетих, че това е момента, в който ще пострадам. Казах му, че ще му дам парите и ги извадих от скривалището. Но нямаше да позволя да започне поредният запой, това трябваше да спре... Та той не страдаше от абстинентни симптоми, алкохола не му е необходим, всичко беше само в неговата глава... Знаех, че докато той е наясно, че някъде там има пари, с които може да си набави алкохол няма да ме остави. Взех всички пари и ги скъсах на малки парчета пред очите му. Очите му бяха променени... Моят мъж не беше там. Следващото, което помня е кръв по цялото ми лице и ръце...Беше ме ударил. Побегнах към кухнята, но той продължи да ме гони. Искаше да ме убие. Успях да се отърва от побоя, благодарение на друг човек, който за щастие беше там. Избягах. Реших, че съм безсилна да му помогна, докато той сам не реши да си помогне. Напуснах го. Последваха няколко месеца, в които ме молеше да се върна при него, звънеше ми мъртво пиян и дори не разбирах какво ми говори. Реших, че единственият му шанс е да остане напълно сам, изоставен, уволнен от работа, будещ се в празния апартамент, плуващ в собственото си повръщано. Без заблуди за розов живот, в който той е Някой и има жена до себе си, професия и приятели. И се надявах да стигне онова дъно, което ще преобърне живота му. Само няколко месеца след като го напуснах трябваше да разбием вратата на жилището му. Беше мъртъв от няколко дни. Полуразложен, легнал в локва от повръщано, урина и изпражнения. Онзи палат, в който живеехме беше превърнал в гробница от бутилки, боклук и урина. Онзи прекрасен мъж, който познавах, вече не съществуваше. А имаше всичко... Съобщението поправено от kiki_sdi - Петък, 29-12-2017, 4:11 AM

magisd Дата: Събота, 30-12-2017, 9:14 AM |Съобщение 123 С опит Група: Потребител Постове: 342 Статус: Извън линия Kiki много тъжна история.За съжаление обаче е доста често срещана при болни от алкохолизам.Истината е ,че тя засяга хора от всеки слой на обществото.Прекалено умен,много млад,ужасно красив,беден или богат,тя може да засегне всеки успял или провалил се в живота.За болните ,който не намират пътя към трезвост края е винаги подобен на това,което описа.Самата аз познавах хора ,който си отидоха по подобен начин.Силно се надявам един ден алкохолизма да спре да се неглижира,мита,че болните сами са си го избрали да бъде разбит,и на хора като мен да им бъде оказвана адекватна помощ,ако се наложи.Аз знам,какво е да искаш да спреш,но нищо да не можеш да направиш,исках да спра,но нещо постоянно решаваше вместо мен.Разбирам какво имаш в предвид,че твоя мъж го е нямало,мен също ме нямаше когато пиех,опитвах да се намеря,но алкохола не ми позволяваше.Не знам дали начина да спреш е всички да те изоставят,според мен при всеки е различно.Останал сам човек може да се открие и стегне,но може и да изгуби смисъл изобщо да живее.Кики разбирам ,че си направила всичко за приятеля си,но нищо не е зависело от теб,сигурно ще ти е трудно,но запази хубавите спомени за него и продължи напред.Нито ти,нито той сте виновни за нещо,тази болест просто е такава.

iani4ka Дата: Сряда, 17-01-2018, 11:41 AM |Съобщение 124 От скоро Група: Потребител Постове: 18 Статус: Извън линия Здравейте и от мен. Вчера се опитах да пиша 2 пъти, но никъде не откривам темата ми, затова си позволявам да пиша тук. Нашата история е следната. Имам брат на 35 години, който от около 5 години се бори с диагнозата алкохолна зависимост. Загуби доста престижна работа в централата на една от водещите банки в София след 10 годишен стаж там. Прекара 3 месеца в терапевтична общност Феникс близо до Годеч. След Феникс успя да не пие близо половин година, но после всичко започна отначало. Около 9 месеца стоя без работа, започна да посещава психиатър във ВМА, която му назначи лечение с различни антидепресанти по схема / адепенд, ривотрил, сероксат, хлорпротиксен/. Намери си нова работа, отново в централа на банка, отново на престижна и отговорна позиция. В началото схемата с лекарствата помагаше, но след около половин година отново се започна. Този път обаче нещата ескалираха много, може би заради комбинацията алкохол с лекарства. Стигна се до там, че все по-често сутрин се обажда на колегите си и казва, че няма да отиде на работа, защото има ангажимент. Така до предния четвъртък, когато към 10 часа ми се обади, за да ми каже, че уж не се чувствал добре и си тръгвал от работа. Веднага ми светна лампата, че нещо не е наред. Започнах да му звъня непрестанно, но той не отговаряше. Така след около 40 мин. звънене накрая ми вдигна непознат мъж, каза, че брат ми е колабирал, ударил си е главата на една от метростанциите, хората извикали линейка и го карали към Пирогов. Докато успея да уредя на кого да оставя 4 годишното ми дете и да стигна до Пирогов, той вече беше успял да се разпише и да си тръгне доброволно от там. Няма да ви описвам ужаса, който изживях лутайки се по улиците, за да го търся. Намерих го накрая на една трамвайна спирка, целият охлузен по лицето, дрехите му в кръв, пиян и неадекватен. Прибрах го вкъщи. От следващия ден започна тежката абстиненция, потене, треперене на цялото тяло до невъзможност да си уцели устата, силни болки и пулсиране на главата. Каза, че го е страх да заспи, защото може да не се събуди. Помислихме с майка ни, че този път е повратният момент. Той твърдеше, че това е краят на неговото пиене. От неделя започна да се храни и да става. Продължавахме разговорите, че не бива, че следващият път може изобщо да не стане, ако падне. Той твърдеше, че е разбрал и проумял всичко. Отново му повярвахме. И ето, че вчера ми звънят приятелско семейство и ми казват как са го видели в кварталния магазин да си купува патронче джин и кенче бира. Полудях от яд, отново предаде доверието ни. Никога не сме го изоставили, стоим зад гърба му. Вкъщи не се консумира алкохол, никога не сме го обвинили, за това, което причинява и на нас. Първо отрече ца алкохола, но накрая си призна. Отново клетви, обещания, че е за последно, че щял да стане нов човек. От около година му говоря за вас, настоявам, че вие сте хората, които ще му помогнат, но той отказва да ви посещава под предтекст, че го е срам. Започвам да се отчайвам все повече, сякаш се боря с вятърни мелници. Страх ме е, че ще го загубя. Баща ни почина на 51 години от алкохол, сега целият ужас се повтаря. Мислех, че татко ще му служи за мотивация и стопер, но уви, вероятно само аз разсъждавам така. Нямаме финансовата възможност да отиде отново във Феникс. Иска ми се, ако е възможно, някой от Вас, ако е възможно да се свърже с него и да го убеди, че има живот без алкохол, да го убеди да започне да идва на сбирките. Сигурна съм, че там ще се оправи. Благодаря Ви за отделеното време, оставам с надеждата, а на Вас се прекланям за волята и силата.

shundi Дата: Сряда, 17-01-2018, 12:05 PM |Съобщение 125 С опит Група: Потребител Постове: 435 Статус: Извън линия iani4ka, Проблема е ако той не вземе решение да се лекува, в това е най-голямото нещастие, явно е в крайна фаза на алкохолната зависимост, много труд ще трябва да излезе от порчния кръг, стискам палци, дано сам реши да сложи край, разбира се ние сме тук за подкрепа, но с тези тежки абстиненции ще трябва помощ и от лекар едно за физическото състояние, друго а психическото!

magisd Дата: Сряда, 17-01-2018, 12:28 PM |Съобщение 126 С опит Група: Потребител Постове: 342 Статус: Извън линия Шунди не искам да те стряскам,но това с фазите е много относотелно.Статистистиката,а и моето мнение е,че човек намира сили и смисъл да поеме живота си в ръце едва когато положението е извън контрол,и е ударил дъното.Когато алкохола е започнал да взема и да вреди тогава човек осъзнава истината,преди това все не му се вярва.Така,че аз мисля,че на хората,като теб който са в фаза в която алкохола нищо не е взел,и още им доставя удоволствие им е по трудно да спрат,защото все не им се вярва,че това което разказваме може да ги чака и тях.Но ето ти държиш дронта и не се давай.Колкото до брат ви,какво да ви кажа трябва му помощ.Аз лично нямам проблем да поговоря с него,но той не иска ли да води тези разговори и не иска ли помощ няма да се получи.Общо взето не ее късно за него,не ее важна фазата ,а това да поиска сам да се отърве човек,това е най сложно.

iani4ka Дата: Сряда, 17-01-2018, 12:31 PM |Съобщение 127 От скоро Група: Потребител Постове: 18 Статус: Извън линия Благодаря за бързия отговор. Абстиненциите го държат не повече от ден, ден и половина, той твърди, че иска да се оправи, но не можел сам. Твърди, че няма психическа зависимост, а само физическа. Опитвам се да го разбера, но не мога напълно, защото аз не консумирам никакъв алкохол и не мога да разбера какво точно усеща и какво му прави нуждата толкова силна. Как да го убедя да дойдем на сбирка?

shundi Дата: Сряда, 17-01-2018, 12:35 PM |Съобщение 128 С опит Група: Потребител Постове: 435 Статус: Извън линия Абстиненцията минава обаче психическата зависимост(гладът за алкохол) е почти невъзмножно за преодоляване, особено в по-напреднал стадий на болестта. Трябва да отиде на лекар, да му се направят изследвания, защото ако е в 3тия стадий на болестта, дори преодолял абстиненцията след 3-4 дена може да изпадне в делир, което  може да е фатално, а едва след изчистване на алкохола от организма, 7-10 дена, може да се говори за психическото му здраве, сиреч сбирки, спонор и тнт.Тук има много по-опитни от мен, дано намерят време да дадат отговор на въпросите ти, знам колко е лошо и страшно, язък че е млад човек.

magisd Дата: Сряда, 17-01-2018, 12:57 PM |Съобщение 129 С опит Група: Потребител Постове: 342 Статус: Извън линия Физическата зависимост хич не е за подценяване.Тя те кара да посягаш към чашата от сутринта,и да се въртиш в омагйосан кръг.Но решиш ли да стиснеш зъби минава и на фронта остава психическата,която трудно се контролира и подава на лечение.Коя от двете е по страшна за мен обаче е спорно,защото все пак и психическата се лекува,а болеста остава нелечима като цяло.Аз лично уж съм преодоляла и двете и не изпитвам нужда да пия,ел пък постоянно,но знам от опит пина ли глътка и физическата и психическата се активират на мига и няма спиране.Та защо не погледнете сбирките на ААлон мисля бяха за близки на зависими.А за брат ви мисля като начало най добре е една две онлайн сбирки за да добие смелост и да види ,че има много като него.Тъкмо няма да го е срам.

iani4ka Дата: Сряда, 17-01-2018, 2:27 PM |Съобщение 130 От скоро Група: Потребител Постове: 18 Статус: Извън линия Magisd, благодаря за предложението ти. Утре съм почивка и съм си вкъщи с него, той сега е в болничен, т.е. няма да е под въздействието ва алкохол със сигурност. Ще те помоля за координати, аз ще те набера и да се опиташ да поговорите. Не зная вече какво да опитам.

shundi Дата: Сряда, 17-01-2018, 3:14 PM |Съобщение 131 С опит Група: Потребител Постове: 435 Статус: Извън линия Много внимавайте с абстиненцията, ама много, ако видите зора без срам 112 и това е, мой приятел на скоро едвам прескочи трапа заради алкохолната абстиненция

magisd Дата: Сряда, 17-01-2018, 3:29 PM |Съобщение 132 С опит Група: Потребител Постове: 342 Статус: Извън линия Ще ти изпратя скайпа ми на лично,или там каквото ви устройва.Подчертавам обаче,че аз за момента не членувам в Анонимни Акохолици ,справям се за момета сама.Но съм убедена,ча поне в началото там могат да му дадът голям стимул и успешен старт.Там ще чуе много истории,чуства и провали,в който ще се познае.Ще види,че няма нищо срамно и,че не е единствен.Ще намери и приятели,който ще помагат.Аз също мога да му вдъхна кураж,да му разкажа,как успях аз и тн.На вас също препоръчвам сбирките за близки,аз лично не съм наясно как си помагат там,но едно е ясно ще научите всичко за болеста и ще ви обяснят как да се държите с него.Ако нене желае да разговаря с мен,което е много вероятно,убедете го поне да ви обещае да се включи в онлайн сбирки няколко.Те са по скайп,може само да слуша не е нужно да говори,ако не иска.Но ще види,че няма срамно и страшно.АА помагат много убедена съм,аз все уж започвам да ги посещавам,но все време не остава.Аз се справям вече почти 5г.но аз сама пожелах да се лекувам и знаех,че имам голям проблем с алкохола.И въпреки това пак АА ми помогнаха много.Прочетох книгите им,и се включвах на няколко сбирки.И имах приятел от там с който първите месеци подържахме постоянна връзка и помагаше много. Съобщението поправено от magisd - Сряда, 17-01-2018, 3:32 PM

iani4ka Дата: Сряда, 17-01-2018, 4:09 PM |Съобщение 133 От скоро Група: Потребител Постове: 18 Статус: Извън линия Миличка, благодаря ти, страхотно е, че се отзоваваш на молбата ми. Предполагам, че ние с майка ми също носим някяква вина за цялата ситуация. Благодаря ти за съветите, аз имам нужда също за поговоря с някого, защото ние близките сме съзависимиси на тази болест. Усещам, че не ми стигат силите да лавирам между болестта, моята професия и грижите за детето ми. В никакъв случай не се изкарвам жертва, но със сигурност ще потърся сбирките на близки и роднини. Имам нужда някой да ми покаже вярната посока. Още веднъж ти благодаря за отделеното време и очаквам съобщение на лични. Наистина това означава много за мен! Адмирации...

magisd Дата: Сряда, 17-01-2018, 4:47 PM |Съобщение 134 С опит Група: Потребител Постове: 342 Статус: Извън линия Вина не търсете за мен лично е безмислено.Тази болест просто се случва,нямат вина близките,нито болния.Не винете и баща ви не забравяйте,че той също е бил болен и нищо не е зависело от него.Пиел е защото е болен,а не защото не ви е обичал.Аз дълго тъсих причини и винях,но истината е,че се разболях и ако някой е виновен това съм аз,но разболееш ли се много малко зависи от теб.Аз исках да спра имах хиляди причини,но много дълго не можех не защото не обичах близките си,а защото просто не ставаше,обещавах ,вярвах че мога и се провалях с гръм.Понякога близките мислят,че на болния му е добре да си пие,но на мен не ми беше,живеех в някъв ад,но не знаех как да спра.Е при мен много помогна опознаването на болеста,Прочетох много книги и истории,и разбрах,за да съм трезва трябва да прумея,че никога няма да мога да пия алкохол.Няма да мога да пия нормално,няма да мога да пия само едно.Приех ,че съм болна,алергична към алкохола,и за да съм добре и да не умра,като тези който не спират луда,болна и сама,просто трябва да спазвам едно правило,няма да се напия ако не изпия първото.И така карам до днес.Пътя не е лесен,но възможен.Според мен преди нищо не се е знаело за болеста и болните са били обречени.Но сега 21в.има много книги,информация,организации и все повече възтановяващи се.Така,че нищо не е изгубено.На вас близките съм убедена ,че ви е адски трудно затова информация няма да ви е излишна,но все пак не губете надежда.Чувала съм,че повечето алкохолици се възтановяват най често,когато ги оставят сами да се оправят и останат без нищо,но аз лично не съм убедена в това.Благодарна съм,че мойте близки изтърпяха провалите ми и останаха до мен,те бяха моя стимул.Успех

magisd Дата: Четвъртък, 18-01-2018, 12:11 PM |Съобщение 135 С опит Група: Потребител Постове: 342 Статус: Извън линия Iani4ka как са нещата?

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Добре дошли!
Page 9 of 57 « 1 2 … 7 8 9 10 11 … 56 57 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: