Дар за Днес - Page 97 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 97 of 111 « 1 2 … 95 96 97 98 99 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Събота, 18-04-2020, 11:44 AM |Съобщение 1441 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Тъй като съм по-силен от другите, ще изкопая кладенец, от който те да могат да пият. ~Aрабска поговорка Повечето от нас постъпваме както ни се иска. Когато искаме да отидем някъде, ние отиваме; когато искаме да останем, ние оставаме. Свикнали сме да се движим свободно и никога дори да не мислим за това. Вярваме, че вратата ще се отвори, стига само да отключим или натиснем бравата. За съжаление, ние никога не оценяваме това, което ни се дава като даденост и само губим от това. На сбирка на възрастни деца на алкохолици млад мъж сподели, че току-що е бил освободен от затвора, където вратите са винаги заключени. След освобождаването му първото нещо, което направил, било да влиза и излиза през вратата на автогарата. Той искал да бъде този, който да отваря и затваря вратата. Имало много хора, които започнали да му се присмиват, каза той, но това не го интересувало. Той оценявал шанса да отиде и да бъде там, където иска. Познавайки адските врати, които не се отваряли, той осъзнал, че останалите не можем да разберем такова едно усещане за свобода. Сега – когато неговото възстановяване продължава, той има какво да споделя с хората, които са попаднали в капана в собствените си затвори. Моля се да осъзная моите специфични качества и да имам готовността да ги споделям с другите.

hope Дата: Неделя, 19-04-2020, 12:08 PM |Съобщение 1442 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия На днешния празничен ден вместо дар ще публикувам молитва. Правя го, за да преминем с нея през изпитанието, пред което сме изправени всички. Моля се всички да опазим най-ценното – здравето си, и преминавайки през предизвикателството covid-19, да станем по-силни, по-добри мъдри, по-състрадателни, по-щедри и по-любящи хора. Просто по-човечни. Молитвата за Смирение я има на много места във форума и на сайта. А това е (както пише в нет-а) една „обагатена" българска версия на молитвата за смирение. Изстрадана и върнала в правия път за нов живот милиони хора, повярвали, че има изход. И израстване след падението: Господи,  дай ни спокойствието да приемаме нещата, които не можем да променим,  смелостта да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да прозираме разликата между тях,  търпението за нещата, които изискват време,  благодарността за всичко, което имаме,  толерантността към хората с различни проблеми,  свободата да живеем извън ограниченията на своя предишен опит,  способността да чувстваме Твоята любов към нас  и нашата любов един към друг.  И дай ни силата да станем и да продължим отново,  дори когато чувстваме, че това е невъзможно.  Амин.

hope Дата: Вторник, 21-04-2020, 11:41 AM |Съобщение 1443 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Втори живот Ние сме тук, за да добавим каквото можем към живота, а не за да получим това, което можем от него. ~Sir William Osler Много от нас стенеха: „Иска ми се да съм мъртъв.“ Нашите зависимости и мании ни караха да се мразим и ненавиждаме. Другите хора ни се присмиваха и ни съжаляваха. Искаше ни се да умрем. Надявахме се, че живот след смъртта ще ни даде почивка от постоянната битка с обсебванията ни. Но днес ние можем да намерим по-добър отговор. Има живот преди смъртта. Тези от нас, които преди викаха „никой не се интересува от мен“; или „никой не ме интересува”, намерихме любящи, грижовни приятели, които споделят нашите проблеми и ни помагат да намерим отговорите. Те ни водят ежедневно през чудесните приключения в живота. Всички във възстановяването достигаме до велики истини. Получих шанс да живея два живота. Жестокият си отиде. Вторият е богат на благословии. Нищо не бива да ме изкушава да се върна към стария.

hope Дата: Сряда, 22-04-2020, 1:18 PM |Съобщение 1444 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако Бог е за нас, кой може да бъде против нас?  ~Romans 8:31 Всеки ден ние навлизаме в света „ въоръжени“. Не „търсим бой“, но сме готови за него. Мускулите ни са напрегнати, дишането е повърхностно и плитко; уверени сме, че наколо е пълно с проблеми. Според нас, хората днес със сигурност ще ни създадат главоболия. Всичко ще бъде добре, ако определени хора само си сътрудничат, но ние знаем, че те няма да го направят. Според нас, някои от тях са готови да се разправят с нас, дори да ни „прегазят“. И тези мисли ни плашат. Склонни сме да се определяме като некомпетентни хора, каквито понякога чувстваме, че сме. Нищо чудно, че сме напрегнати. Такива мисли са характерни за всички нас, зависимите. Но не е нужно да страдаме от всичко, което износва нервите ни. Ако всеки ден практикуваме поверяване на живота и волята си на грижата за Бог, какъвто Го разбираме, няма да ни сполети никаква вреда. Решението ни да направим това е достатъчно, за да си обезпечим пълна защита. Можем да хвърлим „въоръжението“ си надалече и да сме сигурни, че бъдем ли с нашата Висша сила, всичко ще се окаже добре. Днес ще захвърля настрани воюването си срещу света.

hope Дата: Четвъртък, 23-04-2020, 12:01 PM |Съобщение 1445 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бог не познава разстоянието.  ~Charleszetta Waddles Колкото по-близо до дъха ни е Силата, която ни е необходима, толкова по-голяма е способността ни да преминаваме през всяко проблемно време. Но нашият ум често ни подвежда. Опитваме се да решим проблемите си напълно сами, сами да определим правилния ход на действията си. И ние се спъваме. След време автоматично ще се обърнем към тази Сила. И тогава, каквато и да е нашата нужда, тя ще бъде удовлетворена. Поверяването на Бог, както и да разбираме Божието присъствие, е чуждо за много от нас. От ранна детска възраст ние бяхме насърчавани да бъдем самостоятелни. Дори когато отчаяно се нуждаехме от чужда помощ, се страхувахме да я поискаме. Когато доверието се разпадаше, както често се случваше, ние прикривахме страха си понякога с алкохол, друг път с хапчета. Понякога просто се криехме в къщи: страховете ни никога не отшумяваха напълно. Откриването - както всички ние установихме - че всъщност никога не е е имало нещо, от което да се страхуваме толкова много; че Бог никога не е бил надалече от нас, изисква време, за да го повярваме напълно. Бавно, и с практикуването му, става естествено да се доверяваме и поверим на Бог, и да не заемаме Неговото място. Каквито и да са нашите нужди днес, Бог е отговорът за тях. Днес няма от какво да се страхувам. Най-сетне опознах Бог. Всички мои пътища ще бъдат гладки.

hope Дата: Петък, 24-04-2020, 11:26 AM |Съобщение 1446 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Такава е човешката раса… Често изглежда толкова жалко, че Ной не е потънал с лодката си … ~Mark Twain Наистина ли е жалко? И дали ще е по-добре, ако човечеството изчезне по време на Потопа? Може би, ако се намираме в дълбините на нашата зависимост, ще се изкушим да се съгласим - хората са отвратителни и долни, животът е нещастен и мизерен, около нас няма нищо хубаво ... В дните, когато живеем в нищетата на нашия срам, светът наистина ни изглежда тъмна и мрачна тъмница. Това е мизерията на зависимостта: тя отнема сърцето ни от живота и превръща света в място на сенки и отчаяние. Тогава всичко, което правим, е белязано и помрачено от чувствата ни за недостойност и меланхолия. Но ние знаем, че има изход. Трябва да се отворим към другите възстановяващи се и да говорим за болката и скръбта си. Можем да сме сигурни, че ще бъдем изслушани- те са били там преди нас; и сега те са тук, за нас. Когато нашата зависимост изглежда като потоп, който Бог е изпратил в нашия живот, програмата може да бъде нашия кораб на надеждата. Когато се присъединяваме към нашите нови спътници, нашата Първа стъпка ще стане началото на новия живот. Когато се издигна над зависимостта си, виждам света в нова светлина.

hope Дата: Събота, 25-04-2020, 12:09 PM |Съобщение 1447 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Щастие   Нормално е да искаш да се чувстваш добре през цялото време. Щастието е нещо, което всички заслужаваме. Въпреки това, често има подготвителни стъпки, които трябва да предприемем, редица от които няма да ни донесат радост, преди да стигнем до мястото на трайно щастие. Дългосрочното щастие не е страничен продукт на краткосрочното удовлетворение. Не е нужно задължително да печелим щастие, но трябва да си изясним къде ще бъде намерено. Какви щастливци сме, че Програмата ръководи това наше търсене!  Ние ще открием щастието, когато се научим да мълчим и да се вслушваме в себе си. Ще намерим щастието, когато се съсредоточим по-малко върху личните си проблеми и повече- върху нуждите на другите. Много от нас ще трябва да преразгледат  виждането си за щастието. Разбирането на нашата ценност и необходимост от нашия кръг от познати ще ни донесе щастие; щастие, което ще поддържа и нас, и благодарността за нашите приятели, за нашето укрепващо здраве, за възстановяването ни. Които от своя страна ще подкрепят нас. Искреното докосване до душата на някой друг може да докосне източника на щастие във всеки от нас. Ще открия щастието. Търсейки го търпеливо в себе си, ще го споделям с любов с другите.

hope Дата: Неделя, 26-04-2020, 10:50 AM |Съобщение 1448 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.  ~Albert Einstein Никой от нас не знае със сигурност нищо за бъдещето. Не знаем дали утре ще сме трезви. Но  можем да сме сигурни в този момент. Ставаме трезви момент след  момент. След това нашите трезви моменти се простират в часове, дни и години. Нашата програма ни предлага да живеем в настоящия момент. Това е така, защото можем да контролираме единствено този момент. Не можем да контролираме нито миналото, нито бъдещето. Трябва да имаме чувство за контрол в живота си. В нашата болест  бяхме извън контрол. Това беше така, защото не бяхме живели за момента. Всеки момент е изпълнен с толкова живот, с колкото можем да се справим. Всеки момент е изпълнен с достатъчно количество, което да ни поддържа живи, заинтересовани и израстващи! Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да те намеря във всеки един момент. Действие за деня: Днес ще спра и ще се съсредоточа върху настоящия момент. Ще работя, за да видя колко контрол мога да имам, ако остана в дадения момент.

hope Дата: Понеделник, 27-04-2020, 12:11 PM |Съобщение 1449 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия  Това, което правя днес, е важно, защото с него си осигурявам следващия ден от живота. ~Hugh Mulligan В начина, по който избираме как да прекараме времето си, ние проявяваме чувството си за собствено достойнство. Даваме ли на задачите си времето, необходимо за нашите най-добри усилия? Или се чувстваме недостойни за качествена работа? Имаме ли право да спрем да работим и просто да се позабляваме? Струва ли си да прекарваме времето си  само със себе си, или смятаме, че смислено време е само това, което прекарваме с другите? Полагаме ли достатъчно грижи за себе си, напр. да отидем на зъболекар или лекар, когато е необходимо? Изборите за това как използваме времето си, са основни етични и творчески избори. Освен за самоуважение и грижи към себе си, които са наша отговрност, ние трябва да отделим време в нашия ден за подхранване и обогатяване на духовете ни. Правим това, като четем нещо, което ни подтиква към размисъл; като разговаряме с приятел за събитията и чувствата от нашия живот, като слушаме музика, приготвяме приятна храна, занимаваме се със спорт и отдаваме време и енергия за стойностни каузи. Благодарен съм за дара на още един ден; ще го изживея творчески и с уважение.

hope Дата: Вторник, 28-04-2020, 10:56 AM |Съобщение 1450 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Надеждата е най-добрата храна за душите ни. --Francis Bacon Всеки ден ние се надяваме да постигнем нещо, или да удовлетворим наше желаниение. Ние ще ги осъществим най-добре, когато приспособим надеждите си към реалните си възможности. Няма по-голямо удоволствие от това да завършим проект, който сме създали за себе си, който е бил съобразен с нашите способности, и над който сме работили с търпение и грижи. Животът ни може да се изпълни с подобни успехи. Да се научим да живеем  означава да се научим да бъдем в настоящето – тук и сега. Този ден е всичко, над което наистина трябва да работим. Разбира се,  днес ще се влияе от това, което вече се е случило; неговото влияние ще се разшири до утре, до следващата седмица, и след това. Но всичко, което можем да направим, се намира тук, в този отрязък от пространство и време. Моля се да подхранвям надеждите си, като не забаравям, че мога истински да работя за тях тук и сега.

hope Дата: Сряда, 29-04-2020, 12:43 PM |Съобщение 1451 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Понякога, в първите седмици или месеци в програмата нашето все още разклатено емоционално състояние рефлектира върху чувствата ни към стари приятели и семейството. За много от нас тези взаимоотношения заздравяват бързо в началните етапи на нашето възстановяване. За други изглежда, времето на „обидчивост“ продължава; и сега, когато вече не пием и не използваме други вещества, трябва да подредим чувствата си спрямо съпрузи, деца, роднини, работодатели, колеги и дори съседи. Опитът в програмата през годините ме научи, че трябва да избягвам да вземам важни решения в началото на възстановяването си - особено решения , свързани с емоционалните ми отношения с хората.  Ставам ли по-добре подготвен за зрели отношения с другите хора? Днес се моля: Нека моята Висша сила  ми помогне да преодолея нервността, объркването в преразглеждането и преосмислянето на отношенията ми във всеки един етап на възстановяването ми. Моля сее да не се втурвам в нови отношения или нови ситуации, които изискват влагането на моите емоции – не все още. Днес ще помня: Никакви необмислени връзки прекалено рано.

hope Дата: Четвъртък, 30-04-2020, 10:42 AM |Съобщение 1452 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Съвършенството, подобно на красотата, е в очите на гледащия.  Нима желанието да бъдем перфектни не ни пречи да бъдем най-добрите себе си? Как се отнасяме към грешките си? Методът на пробването(опита) и грешките – посредством него се учат здравите хора. Очакването ни за съвършенство обаче, когато правим първия си неуспешен опит, ни обезсърчава, или може би се страхуваме твърде много от неуспех, дори за да започнем. В желанието си да бъдем перфектни ние губим толкова много от живота, че се страхуваме да опитаме нещо ново. Страдайки от необходимостта да бъдем перфектни, ние съдим сурово и другите хора. Съвършенството бързо се превръща в основата на нашето съществуване. За щастие можем да помолим нашата Висша сила и приятелите от нашите групи да ни помогнат да приемем себе си като по-малко от съвършени същества. Ще можем да направим това с по-голяма лекота, когато се научим да приемаме другите такива, каквито са. Днес ще бъда достатъчно добър във всяка дейност, ако просто направя най-доброто, на което съм способен.

hope Дата: Петък, 01-05-2020, 10:24 AM |Съобщение 1453 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вътрешното пътуване Във вътрешен план призивът да изследваме нашите недостатъци и качества  включва риск, изправяне пред нашите страхове, и готовност да приемем несигурното. Същността на едно приключение - вътрешно или външно - е среща с непознатото и непредсказуемото, което може да бъде както страшно, така и вълнуващо. За много от нас впускането в обширната част на чувствата ни може да бъде такова пътешествие – дълго и хвърлящо светлина. За други, истинското вслушване в сърцето – може би за първи път; отхвърлянето на шумните очаквания на другите, така че да могат да чуят собствената си истина, може да се превърне в крайна сметка във възнаграждаваща ги одисея. Да се научим да възприемаме по-ясно обратната връзка, която тялото ни показва например при стрес и тревожност, също може да стане нова територия, изпълнена с полезни прозрения. Възстановяването ни помага да започнем тези опасни, но полезни вътрешни пътувания. Най-накрая разбираме, че създаването на трайни промени във външните обстоятелства в нашия живот започва отвътре. Без съмнение осъзнаваме колко неизследвана територия има в собственото ни същество. Може би дори се вдъхновяваме от императивното „познай себе си“, което има огромно значение за нас в ежедневието ни. Аз изпитвам удоволствие от това, колко много ми предстои да науча за себе си.

hope Дата: Събота, 02-05-2020, 11:41 AM |Съобщение 1454 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Здравословни граници Границите са жизненоважни за възстановяването. Наличието и определянето на здравословни граници е свързано с всички фази на възстановяване: нарастващо самочувствие, справяне с чувствата и научаване истински да обичаме и ценим себе си. Границите възникват от нашата дълбока вътрешност. Те са свързани с изоставянето на чувствата за вина и срам и с промяната на нашите убеждения за това, което заслужаваме. Колкото по-ясна стане мисълта ни относно това, толкова по-голяма ще бъде яснотата за самите ни граници. Границите са свързани с нашата готовност във времето. Ще поставим определен предел, когато сме готови, не и миг преди това. Така ще бъде и с другите ни граници. Има нещо вълшебно в достигането на тази точка - определяне на граница. От тук нататък вече знаем, че имаме предвид това, което казваме; другите също ни приемат сериозно. Нещата се променят не защото контролираме другите, а защото ние сме се променили. Днес ще се доверя на това, че ще се уча, ще раста и ще определям границите, от които се нуждая в живота си, със собственото ми темпо - във времето, което е подходящото за мене.

hope Дата: Сряда, 06-05-2020, 10:47 AM |Съобщение 1455 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отделянето от друг не означава липса на състрадание. Да започнем да живеем, отделяйки се от другия, на първо веме може да ни изглежда като студено и равнодушно поведение. На нас ни се иска да предложим помощта си на много хора. Затова и при първите опити да се отделим ние може да се чувстваме неудобно. Чрез тази програма(12 Стъпки) ние научаваме много за себе си. Например, ние никога не сме знаели, че нашата ценност като човешки същества се проявява чрез начина, по който се грижим за другите. Отделянето не означава да спрем да ги обичаме. Ние разбираме, че по такъв начин им даваме възможност да бъдат изцяло отговорни за себе си и това не означава, че ние не сме любящи или ни липсват качества като внимание, загриженост и съпричастност. Отделянето означава, че ние просто трябва да спрем да правим за другите нещата, които те самите трябва да правят за себе си. Днес ще разгледам възможностите, чрез които мога да помогна за проблем на мой приятел. Ще помня, че позволяването на другите да се грижат за себе си означава, че им дарявам свобода и е признак, че ги ценя и обичам.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 97 of 111 « 1 2 … 95 96 97 98 99 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: