Дар за Днес - Page 99 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 99 of 111 « 1 2 … 97 98 99 100 101 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Неделя, 31-05-2020, 12:37 PM |Съобщение 1471 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Първият психиатър, признал работата на Анонимни Алкохолици - д-р Harry Tiebout, е използвал много от концепциите на Програмата в собствената си практика. В продължение на дълги години проучването на лекаря за „преживяването на преобразуването“ го е накарало да види, първо, че именно актът на предаване инициира преминаването от отрицателното към положителното; второ, че положителната фаза – това е състоянието на капитулация, което следва акта на предаване; и трето, че състоянието на предаване, ако се поддържа, доставя емоционален тонус на цялостното мислене и усещане, което гарантира здравословна адаптация.  Научих ли се да живея в постоянно състояние на предаване? Днес се моля: Моля се да разбера, че не се налага да се отказвам от „самостоятелността“ си - тази черта на характера, която възхвалявах толкова много още от времето, когато бях мъничко дете. Нужно е да се промени единствено моето разбиране на думата. Защото, започвайки да разбирам, че моето „аз“ е част от моята Висша сила, няма никакво място за спор между моята самостоятелност и по-могъщата от мен сила. Моля се да разчитам на моята Висша сила и да помня, че моята Висша сила е част от мен. Днес ще помня: Аз не съм Висша сила, но моята Висша сила е част от мен.

hope Дата: Вторник, 02-06-2020, 12:25 PM |Съобщение 1472 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Пътуването от хиляди мили започва с една стъпка. ~Chinese proverb Сега, когато сме трезви, в нашия живот има толкова много възможности за избор…. Иска ни се да отидем на толкова много места. Бихме искали да видим толкова много неща. И ние имаме толкова много неща за вършене. Бавно се учим как да се доверяваме на мечтите си, как да ги постигаме. Нашата програма ни учи, че живеем за днес, за дадения момент. Ние постигаме напредък, като правим „ първо - най-важните неща“. „Правим ги просто“. Нашите мечти може да изглеждат много големи и далечни. Чудим се дали някога ще стигнем до тях, но нашата вяра ни казва да продължим. И ние знаем как: с по една стъпка, в дадения момент. Молитва за днес: Висша сила, помогни ми да разбера тази важна за мен истина: животът ми има значение. Помогни ми да си поставям цели, към които мога да се развивам, с по една стъпка в един момент. Действие за днес: Днес ще помисля за една от целите си. Ще изброя десет малки стъпки, които ще ми помогнат да стигна до нея.

hope Дата: Вторник, 02-06-2020, 12:27 PM |Съобщение 1473 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Пътуването от хиляди мили започва с една стъпка. ~Chinese proverb Сега, когато сме трезви, в нашия живот има толкова много възможности за избор…. Иска ни се да отидем на толкова много места. Бихме искали да видим толкова много неща. И ние имаме толкова много неща за вършене. Бавно се учим как да се доверяваме на мечтите си, как да ги постигаме. Нашата програма ни учи, че живеем за днес, за дадения момент. Ние постигаме напредък, като правим „ първо - най-важните неща“. „Правим ги просто“. Нашите мечти може да изглеждат много големи и далечни. Чудим се дали някога ще стигнем до тях, но нашата вяра ни казва да продължим. И ние знаем как: с по една стъпка, в дадения момент. Молитва за днес: Висша сила, помогни ми да разбера тази важна за мен истина: животът ми има значение. Помогни ми да си поставям цели, към които мога да се развивам, с по една стъпка в един момент. Действие за днес: Днес ще помисля за една от целите си. Ще изброя десет малки стъпки, които ще ми помогнат да стигна до нея.

hope Дата: Сряда, 03-06-2020, 11:34 AM |Съобщение 1474 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Оставайки в настоящия момент Често един от най-големите ни въпроси е „Какво ще се случи?“ Може да попитаме това относно нашите взаимоотношения, кариерата, възстановяването, живота ни. Лесно е да се заплетим в тревожни мисли. Притесненията за това, което ще се случи, ни блокират да функционираме ефективно днес. Това ни пречи да правим всичко възможно сега. Блокира ни да учим и овладяваме днешните уроци. Да останем в момента, да направим всичко възможно и да участваме пълноценно днес е всичко, което трябва да направим, за да се уверим, че това, което ще се случи утре, ще бъде възможно най-доброто. Безпокойството за това, което ще се случи, е отрицателен принос за нашето бъдеще. Да живеем тук и сега е в крайна сметка най-доброто нещо, което можем да направим, не само за днес, но и за утре. Това помага на нашите взаимоотношения, кариерата, възстановяването и живота ни. Нещата ще се оправят, ако им позволим. Ако трябва да се съсредоточим върху бъдещето, освен да планираме, всичко, което трябва да направим, е да потвърдим, че то ще бъде добро. Моля се за вярата, че бъдещето ми ще бъде добро, ако днес живея добре и в мир. Ще помня, че оставането в настоящето е най-доброто нещо, което мога да направя за бъдещето си. Ще се съсредоточа върху това, което се случва сега, вместо върху това, което ще се случи утре.

hope Дата: Четвъртък, 04-06-2020, 1:20 PM |Съобщение 1475 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Срамът има много бързи крака до вината, и обратно. ~Henry Fielding На сбирка един от присъстващите разказа странна история, за да изкаже мнението си за самата човешка склонност за поемане на незаслужена вина. Историята беше за един малък трик, който той обичал да играе в службата си от време на време: Избирал произволно, случайно свой колега, до който се приближавал и невинно му прошепвал: „Те знаят“, оглеждайки се плахо наоколо. След това се отдалечавал бързо и наблюдавал отдалеяе какво се случва. Неминуемо, - каза той, -  получателят на това странно съобщение първо изглеждал объркан и след това -  притеснен. Понякога човекът започвал да се поти –разказваше, - и всеки път отчаяните му мисли ставали все по-видими по лицето му: „О, Боже мой, колко и какво знаят? Какво ще направят? Ще кажат ли и на другиго? “ „Въпросът е в това, че почти всички сме уязвими спрямо срама. Дори невинните имат склонност към прикриване и защита. Колко ще се ужасим - попита той, - ако някой ни прошепне „Те знаят“? Бихме ли се паникьосали? Или бихме били достатъчно здрави, за да се засмеем, тъй като никой друг не може да знае с какво точно са заети нашите мисли, или пък не знае нещата, с които вече не се занимаваме?“ Днес се моля за смелостта да продължа да работя над моите страхове.

hope Дата: Петък, 05-06-2020, 12:12 PM |Съобщение 1476 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вярвайте все по-дълбоко. Дръжте лицето си към светлината, дори и тогава, когато не я виждате. ~Bill Wilson Понякога ни изпълват отчаяние, тъга и безнадеждност. Никой от нас няма да си отиде от този свят, без да е преживял някаква, дори и малка трагедия. В тези моменти се обръщаме към нашата Висша сила и духовните принципи на Програмата като към ръководство. В тези моменти търсим усилено общуването. Ние сме тук, за да си помагаме взаимно, да се утешаваме един друг и да предлагаме светлина един на друг. Ние сме дарове един на друг. По време на нашата активна зависимост, когато възникнаха проблеми, ние се обръщахме навътре, криехме се и се изолирахме, преструвайки се, че всичко е наред. Действахме така, сякаш нямаме нужда от никого - главно защото не се доверявахме на никого. Бяхме заобиколени от тъмнина - отвътре и отвън. Възстановяването ни учи да се доверяваме на „светлината“, да вярваме, че я има, дори когато не можем да я видим. Тя може да е толкова близко, колкото следващата ни сбирка или телефонното обаждане до нашия спонсор. Трябва да вярваме дълбоко в това. Молитва за деня: Висша сила, гледам към Тебе, когато не мога да виждам. Покажи ми светлината. Обръщам се към Тебе за насоките, които не мога сам да си дам. Покажи ми пътя и ми вдъхни надежда. Висша сила, благодаря!  Действие за деня: Днес ще си спомня времето на активната ми зависимост, когато се чувствах безнадеждно. Ще размисля върху нещата, което научих от това време, и ще споделя мислите си с възстановаващ се приятел.

hope Дата: Събота, 06-06-2020, 12:46 PM |Съобщение 1477 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако дойде зимата, пролетта далече ли ще е след нея?  ~Percy Bysshe Shelley Не е необходимо да се страхуваме от зимата. През зимата природата остава необработвана, в подготовка за новата година. Целият живот се нуждае от почивка, за да расте с по-голяма сила, а зимата е времето на оттегляне, което предхожда обновяването. Понякога може да изглежда, че животът ни е станал мрачен и безнадежден и не можем да видим път напред. Възможно е дадена връзка да се е разрушила, и да смятаме, че това трябва да е краят. Работата върви зле; парите са проблем; децата ни създават своите нови домове. Потънали в меланхолията си, чувстваме, че нещата никога няма да се оправят. Можем да черпим сили от мъдростта на сезоните. Голите дървета ще се облекат в зелено, а твърдата земя отново ще даде реколта в изобилие. Можем да оценим тази трансформация, която се случва всяка година, и можем да почерпим надежда от нея. Можем също да погледнем на живота си като на нещо, което задължително ще се промени. Нищо в живота не може да ме повали, тъй като знам, че пролетта и лятото винаги ще дойдат отново.

hope Дата: Неделя, 07-06-2020, 10:53 AM |Съобщение 1478 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Здравословна гордост Гордостта работи отвътре навън; тя е прякото оценяване на самия себе си.  ~Arthur Schopenhauer Не бива да се страхуваме от гордостта. Да, вярно е, че тя се включва в „седемте смъртни греха“, но там става въпрос за високомерието и арогантността, а не за здравословната гордост, която е необходима част от самооценката. Програмата ни учи, че гордостта, която „е преди падението“, е нездравословно състояние, симптом на егоизъм, грандиозност и арогантност. Никаква вреда няма да настъпи за духовното ни израстване от гордостта, която изпитваме, когато свободно признаваме за себе си, че никое наше постижение не е направено само от нас. Смирената гордост признава напътствията на другите и вярата във Висша сила, която призоваваме за вдъхновение и мотивация. Смирено и с Божията помощ мога да се науча да имам здравословна гордост от постиженията и израстването си в програмата.

hope Дата: Понеделник, 08-06-2020, 12:37 PM |Съобщение 1479 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Справяне с гнева Гневът има своето място, но зависимите хора са склонни да позволяват на гнева да „тича“ заедно с тях. Старата поговорка „Ядосвайте се, но не съгрешавайте“ е нещо почти недостижимо за нас. Два от греховете на гнева са отмъщението и негодуванието. Всеки от тях, смесен с гнева, може да отрови разгневения - както психически, така и духовно. Тъй като отмъщението и негодуванието са убийци за нас, е най-добре да предадем на нашата Висша сила ситуациите и хората, на които сме ядосани. Как се справям с гнева си? Когато се чувствам ядосан, независимо дали това е оправдано или не, се моля да сдържам гнева си и да го преодолявам. Днес ще се справя с гнева си конструктивно, като ...

hope Дата: Вторник, 09-06-2020, 12:49 PM |Съобщение 1480 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия ... Бях научена, че пътят към прогреса не е нито бърз, нито лесен.  ~Marie Curie Ние търсим прогрес, а не съвършенство;  понякога обаче се губим или бъркаме между двете. Да очакваме да бъдем перфектни в нещо, което едва сега учим, е познато за нас бедствие. Защото, разбира се,  докато приемаме човечността си, ще допускаме грешки - грешките, които са нещо нормално в процеса на живот и учене - процес, който наричаме прогрес. Нашата нужда да бъдем съвършени ще намалее с времето. И ние можем да си помогнем, като започнем да разрушаваме старите навици. Съвършенството и самооценката не са симбиотични, освен в съзнанието ни. И това е симбиоза, с която сами сме си причинили беди и несправедливост. Разрушаването на старите мисловни модели изисква отговорност. Но най-напред трябва да решим и да повярваме, че сме стойностни хора, просто защото сме, и ни има. Всеки един е само един от нас; всеки има своя, специфичен дар, който да предложи на този свят. И нашето същество е прекрасно  такова, каквото е. Потвърждаването на това – това е нашето начало. Но и с него напредъкът ще бъде бавен; усъвършенстването се постига, за него трябва да се работи. Моделите, с които съм изтъкала живота си, са сложни, пълни със сложни детайли и възли. Трябва да вървя бавно, като правя само една крачка напред, като развързвам възел по възел. Поглеждайки назад, ще видя колко много път съм извървялa, ще видя собствения си напредък.

hope Дата: Сряда, 10-06-2020, 11:49 AM |Съобщение 1481 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако искате другите да са щастливи, практикувайте съпричастност. Ако искате да бъдете вие щастливи, практикувайте състрадание. ~Dalai Lama Думата състрадание буквално означава да страдаш с някого. Ние обикновено използваме думата в по-широк смисъл – и като съпричастност или съчувствие с друг човек. Излизайки от затвора на собствената си егоцентричност, ние увеличаваме способността да виждаме света през очите на другите. Ние ставаме по-мъдри и по-ефективни в собствения си живот, защото не сме ограничени само от една перспектива. Научаваме се да прощаваме на себе си и ставаме много по-свободни в прощаването на другите. В състраданието има щедрост на духа и най-щедрото отношение идва, когато можем да действаме състрадателно с някой, който не обичаме особено. Дори когато не  можем да изберем конкретен човек за наш приятел, ние можем да приемем и уважим тежките времена, които е имал, и можем да се поставим на негово място, за да видим какви са проблемите му. Няма нищо по-възхитително от силния човек, който се държи щедро и състрадателно към друго човешко същество. Днес ще се стремя да бъда щедър в състраданието си и ще се опитам да видя света така, както го вижда някой друг. ============ Приятели, около седмица няма да имам възможност да публикувам по темата. До скоро!

hope Дата: Неделя, 21-06-2020, 11:48 AM |Съобщение 1482 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия С всяка крачка напред, която правим, оставяме някакъв свой призрак зад себе си. ~John Spalding Един възстановяващ се забелязал, че всеки ден, когато се събуди, каза: „Добре, Боже, изненадай ме с нещо хубаво.“  Въпреки че всеки ден носи нови предизвикателства, има едно нещо, което няма да донесе - съвършенство. Днес, както и всеки друг ден,  можем да очакваме „смесен пакет“ от преживявания с широк спектър от емоции. Ако се чувстваме обезкуражени или негативно настроени по отношение на живота си, един от начините да развиваме отношение на благодарност е да погледнем назад и да видим докъде стигнахме. Не забравяйте, че ние търсим „Прогрес, а не съвършенство“. Човек винаги има за какво да бъде благодарен, включително и за способността да намериш нещо, за което да си благодарен. Когато животът е толкова лош, че искам да плача, вместо това ще се опитам да се смея.

hope Дата: Понеделник, 22-06-2020, 12:36 PM |Съобщение 1483 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Споделяне на нашата трезвост Не можем да дадем нещо, което нямаме. Доколкото хората най-близо до нас ни принуждаваха да виждаме недостатъците ни и нашата неспособност да обичаме, повечето от нас се възмущавахме. Въпреки че бяхме наясно с проблема си, мразехме да ни го сочат редовно. Бяхме пусти и уплашени. И тъй като в полезрението ни нямаше никаква надежда, ние обвинявахме за проблемите си тези около нас. Но с Програмата всичко се променя: в началото получаваме надежда; след това се сдобиваме със сили и опит, които да споделяме с други алкохолици, както и с непиещи. Научаваме, че за да запазим това, което ни е дадено толкова безкористно и свободно, трябва от своя страна да го раздаваме по същия начин. Споделям ли трезвостта си с другите? Висша сила, помогни ми да бъда наясно с източника на всички блага, с всички добри неща, които ми бяха дадени, и ми показвай всеки ден как да ги споделям с другите. Днес ще споделя трезвостта си с ...

hope Дата: Вторник, 23-06-2020, 12:33 PM |Съобщение 1484 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако не може да се раздели със знака си на протест, човек трябва да попита: „Има ли нещо в мен, което е причина или допринася за моята парализа?“ ~Rollo May Доверяването единствено на нашата воля е една от характеристиките на зависимостта. В нашата активна зависимост ние използвахме волята си по погрешен начин, за да се опитаме да отречем миналото или дори да го променим. Използвахме волята си, за да се опитаме да контролираме и себе си, и другите. Подобна сила на волята няма място във възстановяването. Работата по програмата от Дванадесет стъпки ни помага да променим начина, по който да  използваме волята си. Колкото повече осъзнаваме, че в живота ни действа волята на Висшата сила, толкова повече можем да използваме волята си така, както би трябвало да се използва - за да положим усилията, необходими за изпълнение на Божията воля за нас. Това ни извежда от миналото в настоящето. Ако гледаме честно към миналото, вместо да прилагаме волята си за укрепване на нашата версия за него, ние ще стоим твърдо в настоящето, живеейки само за днес. Миналото си отиде. Ще открия Божията воля за мен в това, което ми се случва днес.

hope Дата: Четвъртък, 25-06-2020, 1:46 PM |Съобщение 1485 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Омръзна ми да възнаграждавам болестта си. Това ми струва твърде много.  ~Marvin H. Да наградим нещо означава, че го ценим. Често, възнаграждавайки нещо, ние се надяваме, че същото това нещо ще се случи отново, тогава наградите се превръщат в насърчения за едни и същи повторни действия. Без да осъзнаваме, много лесно можем да възнаградим собствената си болест. Правим го, като просто въздействаме на старите си, разрушителни навици и модели - като ги държим с нас, като ги практикуваме. Колкото повече ги използаме, толкова по-малко осъзнаваме, че с тях се самоунищожаваме. Ние възнаграждаваме болестта, когато се страхуваме, а след това оставяме това чувство да възпира нашите действия. Когато позволим на срама си да поеме превъзходство, като изпаднем в нереалистични очаквания, ние награждаваме болестта. Когато ниската ни самооценка ни подтиква към връзки, които могат да завършат само сърцераздерателно и със страдание, или когато позволим на неприемливо поведение да остане безспорно, ние възнаграждаваме заболяването си. Не е необходимо да плащаме високата цена за подхранване на болестта си, като повтаряме тези саморазрушителни модели. Вече сме платили  достатъчно за поражението; време е да инвестираме в успеха. Днес ще ще пренасочаа енергията си в положителна насока. С нищо, което правя днес, няма да помогна  за болестта ми.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 99 of 111 « 1 2 … 97 98 99 100 101 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: