ЛИЧНИ ИСТОРИИ - Page 11 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 11 of 12 « 1 2 … 9 10 11 12 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » ЛИЧНИ ИСТОРИИ

ЛИЧНИ ИСТОРИИ

Гост Дата: Петък, 12-07-2013, 2:10 PM |Съобщение 151 Група: Гост Ураааа! Продължи, Кет! Благодаря ти! Аз пък съм като питбул, като захвана нещо, не пускам, докато не го видя решено и приключило. Това със сигурност го наследих от спорта. А те намерих като следвах линк. Нещо в стила на писане ми напомни на теб, прочетох, уверих се, оттам в сайта и така стигнах и до Книжката, щото търсих и друго, което да си писала. Неведоми са пътищата Божии. Ако заминем за нашата вила др.седмица, ще е супер. Имаме си всякакви удобства, а накрая на селото има бара /там, където перат килими/ и има нещо като комплекс за отдих с кръчмичка, приготвят хубава храница. Ние поне една вечер отиваме там, вълшебно е. Само двамата ще бъдем, сигурна съм, че няма да поискам алкохол. Ако обаче съм с колеги някъде...Хич не си вярвам, Кет. Това, че в къщи вече не внасям алкохол, е такова постижение за мене, че...Чак се чудя на акъла си преди, как съм се крила, как съм мислила още в рейса от къде да купя, ама как да го внеса...жалка работа. Егати падението. Вече си нося малката дамска чанта, а оная голямата, дето да ми крие пиенето, я захвърлих в избата, навява ми страх. Сега все едно съм препрограмирана. От друга страна пък като чета, че много хора отново и отново посягат да пият и си казвам, че това моето е може би само временно...Както и да е...да видим. Хубави дни, Кет! Ако не изляза в отпуск ще ти пиша

kethen Дата: Петък, 12-07-2013, 3:24 PM |Съобщение 152 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Точно така е, Лора, точно така, това с криенето, ама това както казваме ние в АА е "класика", просто е нещо като лакмус, при когото се е случило, значи няма съмнение, алкохолик е. Криенето, непрозрачните торбички, обсесията да има задължително алкохол в къщи, или на работа, или накрая и в дамската чанта, това е много ясен показател, алкохолизъм ... От друга страна, искам да ти разкажа, имаше предаване, ТВ7, поканени там психолози, психиатър, и се говори за алкохолизма, и се казва, че онова с АБСОЛЮТНАТА ЗАБРАНА НА ПЪРВАТА ГЛЪТКА И ЧАША, това било остаряло, можело да се пие контролирано, защото такъв ни бил бита, свързан бил с алкохола и пиене. Това не е истина, няма ново време, няма старо време, не вярвай на такива неща, за мен това е само и единствено заради пари, защото болният човек, който страда, той има нужда непрекъснато от помощ, и е несамостоятелен, лесно се манипулира. От него могат да се изкарат пари, както от лекарствата, така и по много други неща, и мисля, че се сещаш. Не е временно, не е. Имам някакъв опит, познавам хора, не само от България, и медици, не е временно, не трябва никога да се посяга към първата чаша, иначе ни чака запой ... Страшно е, но трябва да си кажем истината, аз съм отговорна за думите си ! Хубави почивни дни и внимавай ! Целувки !

Гост Дата: Петък, 12-07-2013, 3:38 PM |Съобщение 153 Група: Гост Тия са луди, бе! Абе как ще пия контролирано, аз като изпия една чаша и никога, никога, никога не ми стига!!! Ако имам пиене само за една чаша, задължително отивам и си купувам още, защото НЕ МИ СТИГА! Няма такъв филм, алкохолика НЕ МОЖЕ с една чаша. Земята ще изрови - ще си намери! Егати малоумниците! Ми то затова сме много, щото ни се казва, че няма нищо лошо да си порка човек. Хубаво, нека хората си пият, ама алкохолика НЕ МОЖЕ ДА ПИЕ МАЛКО, НЕ МОЖЕ ДА ПИЕ КОНТРОЛИРАНО, АЗ СЪМ ЖИВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО! Казвала съм си - само 2 чаши и дотам. Обаче нъц! Докато не си изпия бутилката, не мирясвам. Егати тъпанарите!

Гост Дата: Понеделник, 15-07-2013, 8:04 AM |Съобщение 154 Група: Гост Здравей, мила Кет!!!!! Ами тук съм...др.седмица може би ще изляза в отпуск. Имам да ти пиша нещо интересно, ама после. Лека сега

Гост Дата: Понеделник, 15-07-2013, 10:24 AM |Съобщение 155 Група: Гост Такааа. В събота се върна моето момче, в неделя на обяд празнувахме рождаения ден на големия му син – 33 години. Той с приятелката си и нейното хлапе и малкия му син. От сутринта взех да готвя, да шетам, направихме празника на обяд. Събрахме се, мъжете си сипаха ракия, донесоха бяло вино. Такаааа. Не ми се карай. Тя си сипа ракия, аз вино. Вдигнахме тост. Аз се притесних, че нали не пия, а държа чашата и се чудя как во си мисли в този момент моя мъж. Казах си, че ще близна за празника и до там. Отпих. Виното ми се стори много силно, като ракия силно. Много ароматизирано ми се стори, прекалено ароматизирано. Седя на масата и се опитвам да анализирам, какво се случва с мен в момента. Абе, казвам на големия – това вино доста ароматизирано ми се струва...той – ама Лора ние друг път сме пили от него, това е онова вино, дето ти го харесваш много. Взимам пак чашата, пия малко повече. И тогава се случи нещо. Ушите ми заглъхнаха, ръцете ми сякаш се отрязаха, дали от напрежението по посрещането, дали защото бях гладна като куче, изведнъж ми се повдигна, абе в сложно телесно състояние бях. Станах да сипвам ядене, налях си вода с бучки лед, казах, че нещо днес не ми е ден за пиене и повече до виното не се докоснах. Моят мъж не ми обръща внимание, обаче после ми каза, че ме е наблюдавал. Такаааа. Ям и си мисля, как така съм омахвала бутилка вино само до преди 40-50 дни, нито лошо ми е ставало и то всеки, повтарям, всеки божи ден. Поотмина ми, възвърнах си равновесието, изпратихме ги, направих си чай, седнахме. И започнах да му разказвам, какво съм почувствала, после му разказах за теб, за Малката Червена Книжка, някой работи спестих, той едва ли ще ме разбере, както ти примерно. Казвам му, че нито ми се е усладило виното, нито имам желание в момента да продължа да пия. Напротив. Той както винаги слуша, мълчи, чака да кажа най-съкровеното…Както и да е. Дадох си сметка, че не съм длъжна на никого да обяснявам защо не пия, било за тост, било за друго. Те си ме знаят, че обичам вино, макар винаги да съм си брояла глътките пред децата му. Има и нещо друго. Аз буквално се напих от 50 грама вино. Затова ми стана лошо. Знам и какво казват за алкохолика, че от малко се напива. Е, вече го установих. Сега трябва да си простя, че съм пила, макар и малко. Чудя се как сега да си броя трезвите дни, дали да започна от начало или да продължавам да си ги броя от 27 май. Абе разтревожих се. Обаче това, че ми стана лошо има и хубава страна. Този алкохол, който се вля във вените ми вчера ми изглеждаше баш като отрова. Може и да не вярваш, обаче така го усетих. Толкова усилия положих, толкова вяра си имах и да не мога да кажа – айде, наздраве и да не пия, какво като ме питат, ми да ме питат, казвам, че вече не пия и край. Пиши ми нещо.

kethen Дата: Понеделник, 15-07-2013, 2:09 PM |Съобщение 156 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Здравей мила Лора, жалко наистина за това, което ти се е случило, не е приятно, обаче в АА се смеем така за такива неща, който опита нещо подобно, после ще разказва, в смисъл опит е за другите. Да, опит е, много хубаво според мен се е получило, да пробваш и да установиш на собствен гръб всичко, за което пишем тук и си говорим. Аз ти бях писала, че според мен ти е рано още, и за хора и за кръчми, това е моето мнение, което се основава единствено и само на моя опит. Аз съм от много тревожния тип алкохолици, който като теб, това е преди да стигна до АА, ей така, винаги ми се е приисквало да пробвам нещо, и то само защото са ми казали да НЕ ПРОБВАМ, ЕЙ ТАКАВА СЪМ.   Обаче положението е точно такова, каквото си го установила, ти не пиеш повече от 40 дни, организмът те се е изчистил, и хоп, алкохол, и ти е станало лошо. Представи си на мен какво ще ми стане, ако пия. И това, че организма така реагира, това е за мен реакция на чисто физическо ниво, според мен е нищо в сравнение с това как ще реагира психиката !!! Там аз изпитвам ужас, защото се задейства обсесията, и от нея няма спасение, няма спасение ... Няма нищо сега, няма какво да си прощаваш, просто не е приятно и това е. ПРОДЪЛЖАВАМЕ ! Според мен трябва да започнеш работа по Програмата на АА, само това е гаранция, че ще се в добра духовна форма, само това. Искам да помислиш много сериозно. Такива събития ще има и занапред, няма как да избягаш, това е животът, ние искаме да живеем сред хората, а те искат да си пийват, и това няма нищо общо с нашето състояние. Ако искаме да сме стабилни и да сме след хората, ние трябва да направим някои неща, стъпки, ние, за да сме добре. Не се измъчвай, няма нищо ! Целувки  !

Гост Дата: Понеделник, 15-07-2013, 2:59 PM |Съобщение 157 Група: Гост Кет, за душевното ми състояние вчера и днес. Вчера, когато говорихме с приятеля ми, той каза нещо, което ме впечатли. Каза – на мен ми се струва, че от угризение ти стана лошо. И той като теб каза, че не се е случило кой знае какво, можело примерно да си пия тайно и други такива. Вечерта си заспах спокойно, в смисъл, че като поговорихме и ми поолекна. Обаче тази сутрин се събудих, нали знаеш, с онова безпокойство, че си направил нещо особено нередно. Защото аз от години се събуждах с чувството не, със съзнанието, че правя нередни неща. Тези трезви дни са такъв мехлем за душата ми, усещането, че се оттърсвам, че напредвам, че ще се преборя, тревожността изчезна още на първата седмица. Нямам обсесии, Кет, поне не знам за такива. Знам какво е компулсивно разстройство и биполярно. Знам доста за шизофренията, племенник имам с такава диагноза/не кръвен роднина ми е/, преди 2 години четох много, защото нямаше поставена точна диагноза. Паническо разстройство със сигурност нямам, приятелката ми пък е с такава диагноза и си ползва Сероксата като бонбони. Разкажи ми за Програма за въстановяване на АА, как хората ще ми помогнат?

kethen Дата: Понеделник, 15-07-2013, 3:10 PM |Съобщение 158 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Да Лора, така е, точно това са гадните, отвратителни угризения на съвестта и още по-гадното чувство за вина, което аз имах, и което ме преследваше, то това е обсесия също, само да мислиш, че нещо си сбъркал и да се побъркваш. Това влияе невероятно неприятно на самочувствието, на мен специално, на работа, себеоценката ми рязко падна, аз на работа винаги съм имала самочувствие, но като започнах да пия,  пропадах, после пиенето е свързано и с физическите и психически сили и емоционалното състояние. Абе гадна работа, поне за мен е най-гадното нещо на света ! Да, онова безпокойство, че си направил нещо лошо, и си виновен, ами то само това е болест ! Програмата за възстановяване от алкохолизъм е уникална, тя ще ти даде възможност да стъпиш на духовна основа, и да се промениш. Програмата представлява дванадесет стъпки, които се извършват, или както казваме, това е Програма от реални действия.  Всички стъпки вървят една след друга, и никоя не заменя друга или отменя. Всеки ден, ден след ден, правим тези прости и ясни стъпки, които ни помагат да стъпим на основата на честността и духовното пречистване. Програмата се предприема с един човек, който се нарича спонсор, няма много хора. На него трябва да довериш нещата от живота, които стоят като товар и не ти дават възможност да продължиш спокойно напред в  живота си, и които те държат омотана в алкохолизма и пиенето, така усещам аз нещата. Програмата ще ти помогне сама, като работиш по Програмата, Бог работи с теб, и променя характера ти, навиците ти, емоционалността ти, душевността ти. От теб се иска само честност, последователност, упоритост и вяра ! Накратко, това е ! Целувки и продължаваме !

Гост Дата: Вторник, 16-07-2013, 9:36 AM |Съобщение 159 Група: Гост Здравей, Кет!!!! Айде кажи честито! От 22 съм в отпуск, пет дни само, в събота ще работя, ама пак е нещо. С щерката ще забегнем в едно балканско село, провалиха ни се плановете с мъжо, той тези дни почива, другата има полети. Кет, ти можеш ли да ми станеш спонсор? Кет, какво според теб е общото между двете ни, изключвам алкохола, той е ясен... Лека и целувки!

kethen Дата: Вторник, 16-07-2013, 12:32 PM |Съобщение 160 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Здравей Лора, честно се радвам, че почивката си ще прекараш с дъщеричката си, ще си починеш добре и ще си спокойна. За нас това е най-важно, умерени емоции и внимание, във всичко се налага внимание, за съжаление, обаче не се притеснявай, с времето става автоматично, просто се научаваме да внимаваме. Аз лично се уча по трудния начин, така да се каже , с доста шамари и удари, обаче съм такава, аз трудно вярвам на някой като ми каже нещо, искам сама да се убедя, което е и добре, и не е добре, щото понякога може и да мина по-лесно през житейски случки, ама ... Ами какво е общото между нас ? 1. На много близки години сме, подобно поколение и жизнен път, това за мен е важно. 2. Подобна социална интеграция и възпитание. / може да ме поправяш спокойно, ако греша някъде /. 3. И аз съм разведена, и ти си разведена, преживян срив, така да се каже, срив, прелом, разруха ... 4. Подобно влияние на майките, поне така ми се струва, като моето е зависимост, но има влияние. 5. Подобни и приближаващи се ценностни системи. 6. Непредубеденост и желание за промяна. 7. Смелост и готовност за действие. Това се сещам засега. Чао, ще поработя  !

Гост Дата: Вторник, 16-07-2013, 3:37 PM |Съобщение 161 Група: Гост "....Да не говорим пък за архаизма и религиозната догматичност на Анонимни алкохолици (АА), което впрочем обяснява слабата им популярност в България. Малко хора познават тъмната страна на АА..." Кет, няма да цитирам автор, да не му правя реклама. Човека си има и цял реферат в тази посока. Твърди, че сте евангелисти. Аз имам изключително неприятен спомен от съседка евангелистка, която като дете ме тормозеше буквално... с изцъклен поглед, стиснала книжки...няма да разказвам подробности. Жената си беше психично болна и така си и угасна, накрая вървеше по улиците и на висок глас си проповядваше. Винаги ми е било странно как са фанатизирани тези хора, как мислят, че те единствени са носители на ИСТИНАТА и сравнявах тихата и скромна набожност и вяра на майка ми. Та така...

Гост Дата: Сряда, 17-07-2013, 8:15 AM |Съобщение 162 Група: Гост Здравей, Кет!!! Вс.е наред при мен, не съм пила. Пак от този автор четох, че след като алкохолика спре да пие, сякаш му се отнема част от него и ежедневието му и от начина на живот и той трябва да запълни тази празнота. Снощи мислих върху това. При мен няма такова нещо. Аз се връщам успешно към старите си трезви навици, шетам, чета, слушам музика. Помниш ли като ти казах преди време как като пиех си мислих, че само алкохола е този, който ме кара да върша задълженията си у дома...и други такива. Това отмина. Всяко полезно действие, което правя сега ме радва много. Лека и целувки!

kethen Дата: Сряда, 17-07-2013, 11:54 AM |Съобщение 163 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Здравей Лора,  вчера се ядосах малко на това, което си ми пратила, и исках малко да успокоя топката и да мога да отговоря разумно и умерено. Архаизъм, какъв архаизъм, с това започвам, ти в мен някакъв архаизъм виждаш ли, всъщност може и да виждаш, и тогава ми го сподели, аз мисля обаче, съм съвременна, модерна, образована и доста привлекателна жена, никакъв архаизъм няма в мен. Религиозна догматичност, Боже, досега да съм говорила или писала тоест за някаква религия, за коя, моля да ме цитираш, и да видим къде е тази религиозна насоченост ... Много жалко е, много, че хора, които не познават АА, пишат за АА, и по стар ориенталскобългарски обичай се говори лошото, абе никой не написа една добра дума за АА, само лоши. Не искам да кажа, че всичко в АА е перфектно, но мисля ти писах, АА е един умален модел на общество, мини общество, в което се учи алкохолика да живее, каква религиозна догматичност. Аз отидох в АА след пиене от около месец, непрекъснато, с лекарства, каква религия, та на мен главата ми хлопаше ! Айде, че още се ядосвам, пак ще ти пиша ! Цунки !

kethen Дата: Сряда, 17-07-2013, 1:59 PM |Съобщение 164 С опит Група: Потребител Постове: 75 Статус: Извън линия Здравей отново Лора, По отношение на вероизповеданието, в АА не налагаме вероизповедание, там се работи по така наречената Духовна програма, аз ти писах вече. Сред нас има православни, има католици, има и протестанти, всеки намира своето си място и няма кой да му пречи. В Анонимни алкохолици се събираме единствено и само с една цел, да останем трезви. Мисля си, че си даваш сметка, фанатици, крайни и психично болни хора има навсякъде, ти ми посочваш един пример, но аз мога да посоча друг, на жена, която не е религиозна, пък е полудяла. Отново и отново ще посоча, за мен, според мен, причината това движение да не се подкрепя и да се пишат такива неща не са точно религиозните догматични схващания, нито архаизъм, не Лора, причината е в парите. Има много други начини и средства за преодоляване на тази болест, от 51 година това е вече болест, има средства, има терапевтични центрове, но там се ПЛАЩА ! Така си обяснявам основно аз нещата, и още, такива движения, чисто идеалистични и алтруистични, НЕ СА ПОПУЛЯРНИ В БЪЛГАРИЯ ! Изобщо, мисля си, всяка проява на милосърдие, желание за помощ, се приема подозрително в нашето общество, и даже хората, които предлагат това да наричани "луди", но ти си запозната с историята ни, нищо ново в България. Аз не ти предлагам фанатизъм, предлагам ти Програма с духовни принципи. Не знам какво да ти кажа за тихата набожност, за която пишеш, и която много добре познавам, баба ми беше много вярващ човек, и тя беше точно така, както добре го каза, тихо набожна.  Ами това  се сещам ! Чао засега !

Гост Дата: Четвъртък, 18-07-2013, 9:33 AM |Съобщение 165 Група: Гост Здравей, Кет! Не съм пила и довечера няма да пия. Кет, не се ядосвай. Света е шарен, както казва един мъдър човек, трябва да свикнем с хорската несправедливост, ако не искаме да ни опротивее живота. Аз иначе изчетох целия му доклад на автора. Твърди, че успеваемостта е 5%. За себе си съм отсяла зърното от сламата, пречупено през собствената ми призма, анализирах като се опрях на собствените си инстинкт и култура. Така или иначе с всеки изминал ден научавам още и още, понякога са стряскам, понякога разбирам, че съм на прав път. Аз евангелистка няма да стана, това е сигурно, но не виждам нищо лошо в 12 стъпки, нито в начина, по който ме карат да погледна на себе си. Може и никога да не вляза в АА, може и да се проваля и да ги потърся, но защо да не извлека мъдростта от думите в Програмата за възстановяване. В крайна сметка целта и на психотерапията и на Програмата е една: да лекува душата, а от там и битието. Така мисля. Интересно стана как намерих сайта и статиите му... Но и той признава, че има хора, на които точно АА им е необходимо. Разбира се, че има и други начини за лекуване. На мен ми е ясно. Защото проблема, както казваш ти е в болния дух, а болния дух може да се излекува с вяра и упование и разбиране и подкрепа, някой го намират в психотерапевта си, други в АА. А и на кой в съвременното общество му се занимава с инвентаризации....то болното съвремие налага да си егоист, материалист, злобар и арогантен, иначе как се оцелява. Така. Преди време ти казах, че това, което ще ме държи трезва, се намира вътре в мен. Някак думата болест не се връзва с думата воля. Щото ако си болен от спин, волята ти не чини нищо. Но в алкохолизма тази дума воля, аз я свързвам със здрав разум. За себе си говоря. Може духа ми да не е толкова увреден, може сега щото понапреднах малко само така да си мисля. Сутрин в рейса /пътувам дълго, работя надалеч/ затварям очи и с усмивка и благодарност благодаря на Бог, че ми държи глупавата глава над блатото. Кет, вярвай ми, от погребението до сега, аз така спокойна не съм се чувсвала. Айде чао сега, че изпадам в логорея, пък мразя да говоря дълго. Ама то сегашното ми състояние ако започна да го описвам, отиде обяд. Целувам те!

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » ЛИЧНИ ИСТОРИИ
Page 11 of 12 « 1 2 … 9 10 11 12 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: