ЛИЧНИ ИСТОРИИ - Page 2 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » ЛИЧНИ ИСТОРИИ
ЛИЧНИ ИСТОРИИ
kerlyz Дата: Вторник, 14-08-2012, 3:52 PM |Съобщение 16
Група: Гост





Здравейте казвам се Гергана(30год.) и се регистрирах днес в сайта. Пия от 10 години, през ден, защото на другия ден ми е лошо и съм като парцал. Само когато ми е много зле не пия, щом се пооправя и се почва отново, уж само една бира ...е след това още 2 литра, и това не е всичко, ако вкъщи е останал случайно и друг алкохол и него изпивам! Не подбирам какво има за пиене , просто пия и пия ...Преди години харесвах вкуса на коктейлите-сега пия заради градуса в тях!Не помня кога за последно съм пила сок и съм се наслаждавала на вкуса му Бирата и виното станаха сок за мен. Преди пиех само вечер, сега пия от обяд, дори ми се е случвало и сутрин да изпия някоя напитка.Често не помня, губят ми се моменти. Приятеля ми е вдигнал ръце от пиянските ми истории. Почнах да пия по време на работа, уж само по 1 бира на обяд, а не мога да се спра до вечерта...излагам се, излагам приятеля си пред хора! Да имам проблем, нямам абстиненция, но имам желание по-силно от мен за алкохол, депресивни състояния и опит за самоубийство под въздействието на алкохол! Татко беше алкохолик, но знам, че това не е оправдание. Нямам битови проблеми (не повече от на нормалните хора)Нямам любовни мъки, нито ниско самочувствие...Пия по навик, пия за да изпадна в делириум. Нямам воля, а само на думи спирам алкохола, когато ми е лошо и след като се пооправя пак хуквам за бира или питие. Всеки път си мисля, че, ако реша мога и да не пия, но явно не е така. Реших да пиша днес, защото снощи отново се напих и излагах пред хората който виждам всеки ден! Мисля си, че, ако успея да не пия 5-6 дни - повече няма да пия и глътка. А дали е така?
 
July Дата: Сряда, 15-08-2012, 5:56 PM |Съобщение 17
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
Здравей!

http://www.aa-bg.info/load....2-1-0-2
Това е една книжка, която би могла да изтеглиш и да опиташ да следваш препоръките ..
Първите дни са най- трудни.
Ако има ли около теб сбирки на АА, иди.
Заедно с подобни хора по-лесно се остава трезвен.
Когато се поизбистри съзнанието ти, сама ще решиш дали желаеш една промяна, която би могла да ти донесе великолепен трезв живот!
 
rosara Дата: Събота, 06-10-2012, 8:59 PM |Съобщение 18
От скоро
Група: Потребител
Постове: 1
Статус: Извън линия
Здравейте,аз съм жена на 33 години и съм алкохоличка.До сега не осъзнавах проблема,но вече съм на ясно,че той е огромен.Имам семейство,съпруг и две прекрасни момчета,които всяка вечер ме виждат как се наливам с алкохол и дори след като те си легнат аз оставам да си допивам,все едно за последно. И аз започнах като повечето на около 14 години и така до ден днешен.Погледнато реално всичко при мен е добре,всички сме живи и здрави,мъжът ми работи и финансово сме добре, аз уча,имаме дом и т.н.,но не мога да разбера защо на мен все нещо ми липсва. и постоянно си търся поводи да пия,да не говорим че и количеството се овеличава постоянно.Пия предимно вечер,до сега винаги съм се държала на положение,в смисъл без излагации кой зне какви,но ставам агресивна и заядлива,непрекъснато се карам с него или крещя на децата. Това започна много да ме изнервя,след това се чувствам отвратително и много съжалявам но докато не седна на масата с чашата и не се самозабравя.Предполагам,че ще е много трудно лечението,но определено искам всичко това да свърши.За сега съм решила да направя всичко възможно да не пия,но един Господ знае до кога ще издържа.
 
Гост Дата: Понеделник, 29-10-2012, 3:26 PM |Съобщение 19
Група: Гост





Здравейте
 
Гост Дата: Сряда, 09-01-2013, 3:03 PM |Съобщение 20
Група: Гост





Здравейте!Казвам се Петър и съм на 32 години.От известно време забелязвам,че съм зависим към алкохола.Треперенето и изпотяването на ръцете ме изнервя допълнително.Имам две прекрасни дечица,на които рядко им обръщам внимание,защото съм зает с пиенете.Държа се доста грубо и арогатно с тях,особенно като съм пил/по скоро към по голямото/.Ходих на психолог и това не помогна,тъй като не повярвах на това което ми каза/а то си пълната истина/.Бира вече не пия,а само твърд алкохол.Уикендите са отвратителни...от ставането пиене след това спане ...пиене скандали и така.В понеделник след тежките почивни дни цял ден треперя целия и да се потя,което е не искам да продължава.Как мога да спра този кошмар?Преди 3 години лежах в болница,поради тежък панкреатит,след което имам първа забрана за пия?Моля за Вашите съвети.

Поздрави
 
Гост Дата: Четвъртък, 10-01-2013, 4:32 AM |Съобщение 21
Група: Гост





Пробвал ли си събирания на АА?
 
Гост Дата: Четвъртък, 10-01-2013, 4:10 PM |Съобщение 22
Група: Гост





За съжаление не съм,но явно ще трябва колкото и да ме е срам от мене си.
 
puvpav Дата: Вторник, 15-01-2013, 9:41 AM |Съобщение 23
Група: Гост





Здравей, някъде нагоре я има и моята история. Това което разказваш за себе си все едно го разказваш и за мен с тази разлика че аз имам едно дете. То ми казваше накрая че не иска да има такъв баща като мене. Бях попаднал в капан, исках да спра да пия а не можех да спра. После исках да пия като нормалните хора а не можех да пия като тях само по едно и винаги се напивах. Оказа се че и това ми е проблема, аз съм болен от болестта алкохолизъм а това значи че съм загубил всякакъв контрол над пиенето си и не мога само с едно , когато пия се активира някакъв процес в мен и не мога да спра да пия. Загубих и контрол над мислите си , взаимоотношенията с хората както и над работата си.Ставах все по зле и физически. Исках да живея но не можех да си представя живота без алкохол. Сега не пия от повече от 6 г. Последния път бях готов на всичко за да спра. Влязох сам в болница за детоксикация . Пробвах още известно време сам но уж не пил а ставах зле.Така и се обърнах за помощ към анонимни алкохолици. Винаги си добре дошъл при нас. За да си член е достатъчно само желанието да спреш да пиеш. Пиши тук, потърси група близка до твоето населено място или ми пиши на меил - puvpav@gmail.com
Успех. Не е лесно но е възможно .
 
Rado Дата: Събота, 04-05-2013, 4:12 PM |Съобщение 24
Група: Гост





Аз през седмицата се държа мн добре! Пия няколко бири и нямам проблем, нито с работата, нито с нищо! Но уикенда се размазвам. По принцип съм бираджия, но като се надуя от бира, пия каквото има. пия със ставането, защото ми е лошо от препиването ми преди това и само това ми помага! Преди време спрях алкохола за една година, но и това не ми харесва. Искам да се науча да контролирам пиенето си! Има ли такъв шанс?
 
loyola Дата: Неделя, 12-05-2013, 1:07 PM |Съобщение 25
С опит
Група: Потребител
Постове: 63
Статус: Извън линия
Здравей! Много би ми се искало да имаш шанс да се научиш да контролираш пиенето си, но от това, което описваш едва ли ще имаш такъв шанс. Моят алкохолен период беше доста по-различен от описаното от теб. Имам точно три престоя в Отделение за зависимости, като след първия и втория престой бях решил да показвам на околните (родители, колеги, приятели), че съм се "излекувал" - въздържах се от пиене в продължение на няколко месеца, но след това решавах, че мога да си позволя по едно с приятели, колеги и така се започваше пак същия филм, в който пиех по всяко време на денонощието, без значение дали съм на работа или вкъщи. Но това беше при мен преди 4 години и 11 месеца. В края на третия ми престой в Отделението ми подсказаха, че в града, в който живея има група на Анонимни Алкохолици. Отидох на сбирка и разбрах много неща за себе си и за болестта на зависимостта. Признах пред себе си и пред другите, че съм алкохолик, че съм изгубил шанса да пия нормално. Намерих много приятели и сред тях и такива с начин на пиене като твоето. Те отдавна вече са се отказали да искат да могат да пият контролирано, защото няма такъв шанс! Много се радвам, че си решил да пишеш тук!
 
Гост Дата: Четвъртък, 30-05-2013, 12:58 PM |Съобщение 26
Група: Гост





Здравейте!
На 46 години съм и съм алкохоличка. Искам да ви кажа, че сте първите хора, пред които казвам това. Но прекрасно осъзнавам проблема си, по-точно знам, че имам много голям проблем. Пия от 5-6 години. Абсолютно всяка вечер. В неделя, когато почивам, съм започвала още от 8 сутринта. После поспивам и после продължавам до края на деня. Не харесвам твърдия алкохол, случва се мн.рядко да посегна към него. Но литър и половина бяло вино ми е дозата вечер. Нямам конкретна причина да пия в момента. Ежедневния стрес на работа не е малък, но и под по-голям съм била. Започнах след тежка раздяла. Дъщеря ми се прави, че не забелязва. Иначе крия бутилките...Обичайно съм си в кухнята и кротко си пия, тя си учи в хола. Имам прекрасно и умно хлапе. Приятелят ми, с когото не живеем заедно, също не издава по никакъв начин, че забелязва проблем, макар когато съм у тях, директно си изпивам 5-6 чаши вино. Случва се редовно след като се прибера от тях, да си допивам, защото не ми е стигнало. Понякога ако нямам алкохол късно вечер, за да си допия, ходя до денонощния. За да не ме види детето ми, че мъкна бутилка с вино, си купих голяма дамска чанта. Абе позор. Пиянството ми е кротко. Не се карам, не съм агресивна, просто като се напия, отивам и си лягам. Престанах да общувам с детето си, защото осъзнавам, че пелтеча, че мисълта ми е бавна и че говоря глупости. На работа нямам начин да пия, но не ми се и допива. Обаче нямам търпение да се прибера и да си сипя. Даже и да съм много гладна, първо пия поне чаша. Осъзнах, че при мен не е просто желание да пийна, а да се напия. Това ме прави щастлива...Харесвам и бира, но ми е слаба, трябва да пия 2 литра, но при мисълта, че е калорича, забравям за нея. Много се страхувам никой от близките ми да не забележи, че пия. Ако някой каже това на майка ми, тя никога не бе повярвала. По природа съм много отговорна, но вече съзнавам, че му изпускам края. Случвало ми се е да се спъвам и да падам в банята примерно, не зная как не си пръснах главата. Ако нямам алкохол в къщи, намирам всякакви начини, за да си го набавя. Много съм изобретателна.
От три дни не съм пила, нещо, което ми се случва за първи път от 6 години. Нямам никакви симптоми на абстиненция, не ми е лошо, не треперя, нищо. Прибирам се, правя си голяма салата, хапвам и започвам нещо да си върша из къщи. Не ми се е допивало още или по-точно контролирам желанието, обаче няма да продължи дълго ми се струва. Не съм си казала, че никога повече няма да пия, просто ден за ден да устискам. Сутрин се чувствам добре тези дни, не се мразя и това чувство ми харесва. Защо реших тези дни да не пия ли? Ами защото в неделя се размазах от алкохола. Цял ден пих. Пак казвам нямам конкретна причина да пия. Просто ми харесва чувството на лекота, на покой. Нямам и случай да си кажа, че ще пийна само чаша две и да го направя. Започна ли, нямам спирка. Някак си искам да съм като другите хора – да си сипя чаша и до там, но се познавам, няма да мога да се спра.
Пиша тук, защото се страхувам вече от себе си. Много ми е мъчно, че дори и да престана да пия за месец, аз пак си оставам алкохоличка, защото желанието ми да се напия не престава.
Благодаря ви, че ви има и мога на някого да разкажа това. Нали може да ви пиша как се справям?
Моля някой да коментира историята ми, хора като мен, с опит. Благодаря! Светли дни!
 
kethen Дата: Петък, 31-05-2013, 9:55 AM |Съобщение 27
С опит
Група: Потребител
Постове: 75
Статус: Извън линия
Здравей мила, и аз съм на 46 години и ти благодаря, че си писала тук, и че мога да се разпозная в твоята история.

Благодаря ти, че ми напомняш какво беше преди, преди три години, преди да науча за съществуването на Анонимни алкохолици, преди да отида на първата си сбирка и да предприема Програмата за въстановяване от  алкохолизъм.

Ще се опитам да отговаря на всичките ти мисли и въпроси, които си поставила несъзнателно, при написване на историята си.

И аз за първи път казах, че съм алкохоличка на сбирка на АА, преди това не го бях признавала, страхувах се от проблема си, страхувах се да го призная, страхувах се даже да отворя страницата в интернет и да прочета какво пишат хората за алкохолизма, отварях, прочитах някой ред и затварях страницата, заравях си главата в пясъка, както се казва, за да не видя истината, страхувах се от истината за себе си.

И аз пих около четири години много, в смисъл, не като количество много, а като начин на пиене, пиенето ми се превърна от социално в индивидуално и скрито, започнах да се крия, на масата редовно имаше алкохол и редовен аперитив, но аз си купувах патрончета и си ги пиех тайно, преди да седна на масата.

Сутрин, в събота започвах да пия още от десет часа, ставах в около осем часа, после започвах да чистя, пиех кафе, и се опитвах да си изпълнявам задълженията, но успявах до десет часа, и тогава пиех вече, за да мога да продължа да си изпълнявам задълженията и да живея. Продълржавах да пия в събота, после и в неделя, за да се успокои абстиненцията, и така, до края на неделния ден се опитвах пък да изтрезнея, защото в понеделник бях на работа,  работата ми изисква концентрация и трезва мисъл.

Аз започнах да пия разрушително, защото една моя мечта и желание не се реализира, както аз исках, това се  превърна в натраплива мисъл и обсесия, тя ме доведе до ненормално и разрушително пиене.

Аз нямам дъщеря, но когато пиех, се криех и мислих, че майка ми не забелязва нищо, и си вярвах. И аз си криех бутилките, имах бутилки в бельото, в дрехите ми, в килерчето до тоалетната. Спомням си, един ден, татко се ядоса и отвори гарбероба ми и започна да изхвърля смачканите ПВЦ бутилки от бира, за чието съществуване аз мислих, че никой не знае, никой, и си вярвах.

Последният ми пиянски приятел не знам на какво се правеше или не се правеше, но вечер у тях изпивах доста вино, и всъщност не е възможно да не е забелязвал колко много пия, и как след пиене, в комбинация с успокоителните, които взимах, не можех да пазя равновесие ...

 
kethen Дата: Петък, 31-05-2013, 9:56 AM |Съобщение 28
С опит
Група: Потребител
Постове: 75
Статус: Извън линия
Понеже осъзнавах, че не пия нормално, задължително е било, било на гости, или някъде другаде, като пия пия, при завръщането си у дома, да си допивам, това стана правило...

И при мен е същото, като не ми достигаше алкохола, отивах вечер късно да си купувам бира, последно пиех бира, защото сърцето ми не издържаше на твърд алкохол. Изчаквах татко да заспи, ослушвах се за хъркане, и тогава спокойна излизах, задължително с непрозрачна торба, задължително, и купувах заветната бутилка бира, без коята нямаше как да заспя.

Моето пиянство също е кротко, просто заспивам и не искам да виждам никого, просто си лягам, пуша си в спалнята, пускам си някой филм и това е, нищо и никой не ме интересува.

След работа обикновено бързах да се прибера и да пия, даже на една от последните ми работи, отварях хладилника там и си пиех, имаше алкохол ...

Бирата аз не я харесвам, но се наложи последните години на пиене да пия само бира, наистина, по-слаба е, но аз на ден изпивах до пет литра.

По природа съм и аз съм също много отговорна, даже супер отговорна, мега отговорна, което научих, че е проява обаче също на супер егоцентризъм също, да мисля, че много неща зависят само от мен, и така, отговорна съм, но накрая станах доста безотговорна, абе мога така да се изразя, колкото свръх отговорна бях, толкова със знак минус станах безотговорна.

Ако нямаше алкохол в къщи, просто няма как да ме спре някой или да не мога да го измисля, много хитра и ловка съм.

И на мен ми се случваше да не пия по няколко дни, вече не помня точно, може и повече, но искам да подчертая, дебело, след това отново започвах да пия, задължително, отново и отново, просто няма измъкване, това нещо, което се нарича алкохолизъм си иска алкохола или упойката !

Разбира се, че усещането  да не се мразя, да се харесвам, да съм в добро настроение, да не се крия от хората, да не съм гузна, да не съм надута в лицето, да мога да мисля, да мога да се усмихна, да мога да кажа точно какво мисля, да мога да се уважавам, да се приема най-сетне, това е нещо нечувано и вълнуващо като усещане !

Но ако започна да пия, няма да има спирка, не мога да контролирам пиенето си, и то не защото не искам, а защото нямам необходимия ензим за разграждането му. И аз искам много да съм като другите хора, но не съм, просто не съм, аз съм алкохоличка, нямам си го ензима за разграждане на алкохола, и не бива изобщо да пия, защото няма да мога да спра след първата чаша.

От друга страна, болестта алкохолизъм се характеризира и със своята душавна страна, която следва да бъде проучена и изследвана, и заради която трябва да се предприеме Програмата за възстановяване от алкохолизъм, защото само с простото желание да не пия, защото примерно: ставам за смях,

защото се разрушавам,

защото рухвам,

защото не мога да ходя на работа,

защото губя способностите си,

защото губя уважението на хората,

защото губя себе си ...

даже и заради всичко това ...

отново и отново пия !

Болестта алкохолизъм е хронична, смъртоносна болест, от нея се полудява или умира ...
 
Гост Дата: Петък, 31-05-2013, 12:22 PM |Съобщение 29
Група: Гост





Здравей, Kethen!
Старашно ти благодаря, че ми отговори! Твоята история толкова поразително прилича на моята, че свят ми се зави. И аз като теб, за да свърша нещо у дома трябва да пийна...Направо се разлюлях като те четох...как си приличаме, просто не е истина. Аз не пия никакви успокоителни хапчета, не са ми нужни, за сега де...

[quote=kethen]Но ако започна да пия, няма да има спирка, не мога да контролирам пиенето си, и то не защото не искам, а защото нямам необходимия ензим за разграждането му. И аз искам много да съм като другите хора, но не съм, просто не съм, аз съм алкохоличка, нямам си го ензима за разграждане на алкохола, и не бива изобщо да пия, защото няма да мога да спра след първата чаша.
[/quote]

Моля те, обясни ми това.
Моят приятел не знам какво мисли за залитанията ми пред него, но идея си няма какъв проблем всъщност имам. Срам ме е да лъжа просто. Аз не съм човека, за който ме мисли...Той е много наблюдателен и умен, просто не иска да ме загуби ли...и си затваря очите или просто си мисли, че само си попийвам малко повече. Но не знае за допиванията, абе нищо не знае.
Моля те, пиши ми как си към момента. Сбирките на АА ли ти помогнаха?

[quote=kethen]Аз започнах да пия разрушително, защото една моя мечта и желание не се реализира, както аз исках, това се превърна в натраплива мисъл и обсесия, тя ме доведе до ненормално и разрушително пиене.[/quote]

В момент и даже последните 5-6 години съм щаслива, живота ми е равновесен и спокоен, работата ми е страшно динамична, но я харесвам, уморява ме и си казвам вечер - толкова беше напрегнато днес, ако пийна и ще се отпусна.
Само да кажа, че и снощи не съм пила. Вече 4 дни. Тази вечер ще бъда в приятеля ми и ще видя дали ще спра след втората чаша вино, искам да видя какво ще стане. Любопитно ми е, искам да видя как ще се чувствам, смятам, че някак ще се наблюдавам от страни, абе не мога да го изразя сега. И ми е интересно как ще ми мине неделята без алкохол. Защото няма да пия.
Може ли пак да ти пиша?
Благодаря пак, че ми писа!!!!
 
kethen Дата: Петък, 31-05-2013, 12:50 PM |Съобщение 30
С опит
Група: Потребител
Постове: 75
Статус: Извън линия
Понеже не съм медицинско лице, нито пък специалист в областта на метаболитните процеси в човешкия организъм, нито съм химичка, а обикновена алкохоличка, ще си позволя да ти отговоря така, както са писали Джо и Чарли, двама американци, алкохолици, които са имали за задача за изследват и разучат Голямата Книга, в която са описани опитът и дръзновението, Посланието за надежда и спасение от тази кошмарна болест на първите сто алкохолика, възстановени от заболяването АЛКОХОЛИЗЪМ :
"...  В центъра на тазикартина има девет човека, които пият безопасно. Те са в  мирс алкохола. Те пият едно или две питиета, умът и тялоторазпознават алкохола, производството на ензими започва, и ензимите атакуват алкохола,
(1-виетап) разграждат го до ацеталдехид,  (2-ри етап )след това до диацетилова киселина, ( 3- ти етап ) след това до ацетон, ( ПОСЛЕДЕН СТАДИЙ) В последните етапи тойсе разгражда на прости карбохидрати, състоящи се от вода, захар и въглероден
двуокис.
 
1.    Водатаби могла да бъде изнесена чрез урината и чревния тракт.2.    Захартае калории, енергия, празни калории, лишена от аминокиселини, без витамини, вид енергия. Тялото ще ги изгори, излишъкът ще се
съхрани като мазнини, които могат да бъдат използвани по-късно. 3.    Въглеродниятдвуокис ще се изнесе чрез белите дробове, етокак алкохолът се освобождава от тялото на неалкохолиците.        При нормалния социален пияч това отнемаприблизително около един час. Сега аз знам, че това ще се различава приразличните хора, но средно е около един час. И ако  те не пият повече от веднъж на час, те няма
да се напият. Тяхното тяло ще разгради алкохола и ще го изгори и ще се изчисти
от него по този начин. Много рядко може да видите среден социален пияч да пие
повече от един час. Ако сте с някой такъв и той пие повече от едно на час, то
тогава по-добре е да си тръгнете. Причината е, че той може да повърне върху
вас. Той може да заспи или да повърне върху вас, едно от двете, винаги.          Другият тип пияч е този, който не може да пиебезопасно, или този, който е в състояние на болест с алкохола. И акоискате да употребите думата болест в нейното пълно значение, нека да видим,
това е нещо, което ни разделя от нормалното състояние.     Когато алкохоликът  приеме в тялото си алкохол, се  случват същите неща. Ензимите атакуваталкохола, това показва как алкохолът не се усвоява напълно в тялото на
алкохолика
, и като резултат се създават опустошения.        (1Първи етап)   разграждатго до ацеталдехид,          ( 2-ри етап ) след това до диацетилова киселина,       ( 3- ти етап ) след това до ацетон, ( ПОСЛЕДЕН СТАДИЙ) ….        Изглеждакато че ли в нашите тела,  необходимитеензими, което трябва да завършат метаболизма, като разградят ацетона до
простите карбохидрати, не са в същото количество и/или поне не са в такива,
каквито са в телата на неалкохолиците
. Поради тази причина секазва, че в нашите тела за дълъг период от време остава ацетон.        Това е доказано днес, че ацетонът, поетв човешкото тяло  и оставащ там за
значителен период от време, ще предизвика дестйвителна  физическа жажда за още от същото /ацетон/.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » ЛИЧНИ ИСТОРИИ
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz