ЛИЧНИ ИСТОРИИ - Page 3 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » ЛИЧНИ ИСТОРИИ
ЛИЧНИ ИСТОРИИ
kethen Дата: Петък, 31-05-2013, 12:51 PM |Съобщение 31
С опит
Група: Потребител
Постове: 75
Статус: Извън линия
Втялото на неалкохолика, ацетонът се разгражда  до прости карбохидрати толкова бързо, чежажда никога не настъпва.        В НАШИТЕ ТЕЛА, АЦЕТОНЪТ ОСТАВА ТОЛКОВАДЪЛГО, ЧЕ ЖАЖДАТА РАЗВИВА  СМЕЛОСТ, КОЯТО
ИСКА ВТОРО  ПИТИЕ.
 
      Сега, само помислете, 1)   Вие получавате ощеповече ацетон2)    Получили сте го от първото питие, и след товаот второто питие.    Нивото на ацетона се повишава, и акоацетонът е този, който предизвиква 
жаждата, то тя, жаждата става все по-силна след второто питие.      Така ние пием и трето питие. 1)   Иматемного ацетон от първото питие2)   Почтицялото количество ацетон от второто питие стои3)  И сега вие приемате върху  (алкохол), (алкохол), още ацетон, от третото питие, ижаждата расте, и тя иска четвърто питие. 1)   Иматемного ацетон от първото питие2)   Почтицялото количество ацетон от второто питие стои3)   Почтицялото количество ацетон от третото питие стои4)  И сега вие приемате върху  (алкохол), (алкохол), (алкохол), още ацетон, от четвъртото питие,нивото на ацетона расте и жаждата става много силна.          В полунощ ние лежим отвън на паркинга, минават през нас коли, чупят
краката ни, и идват тичайки към нас хора, питайки ни дали могат да нипомогнат, и ние  казваме,  да Боже мой, да, дайте ни още едно питие.
 
Гост Дата: Петък, 31-05-2013, 4:00 PM |Съобщение 32
Група: Гост





Благодаря ти отново! Ще прочета материала на спокойствие, за да го анализирам...на пръв поглед малко сложно ми прозвуча.
Моля те, нали на никого не преча ако пиша пак тук? Ти си единствения човек на земята, на когото казвам тези неща.
Ще пиша пак в понеделник
Хубави почивни дни!
 
Гост Дата: Понеделник, 03-06-2013, 12:03 PM |Съобщение 33
Група: Гост





Здравей!
Прочетох подробно. Благодаря ти!
Искам да ти разкажа как беше в събота и неделя. В събота имахме повод и гости. Бях решила, че ще изпия две чаши вино и така стана. Но, няма да продължи така...след втората чаша ми се искаше още и още, дорбе, че се въздържах, пък и ми беше срамно пред гостите. В неделя имах около половин бутилка и я изпих. Не знам как ще продължава така. Ти си права във всичко...започна ли нямам спирка. Не трябва да пия изобщо, изобщо , изобщо.
Ще ти пиша пак тази седмица. Няма да пия тези дни, така съм решила, щом устисках мин.седмица, ще устискам и тази.
Моля те, напиши ми нещо.
 
kethen Дата: Понеделник, 03-06-2013, 3:16 PM |Съобщение 34
С опит
Група: Потребител
Постове: 75
Статус: Извън линия
Здравей,
Това, че съм права, го знам добре, защото самата аз много страдах, и всичко е минало точно през главата ми, нито съм го прочела някъде, нито някой ми го е разказал и аз да съм го зяпнала  в удивление, и да съм му повярвала, за съжаление, не, преживяла съм го това!
Правиш си някакви мисловни схеми, въртиш си ги из главата, дали да пия, дали да не пия, дали днес, дали да не е от утре, дали да го отложа, дали пък не се навивам, нещата като че ли не са чак толкова сериозни ... мога да продължа още много !
Пак ще го напиша и ще го подчертая, ако си алкохолик от моя тип, като мен, която не може да разгражда алкохола, нямаш избор, трябва  ДА НЕ ПИЕШ ИЗОБЩО, НИТО КАПКА, КАКВОТО И ДА ТИ СЕ СТРУВА, КАКВОТО И ДА МИСЛИШ, КАКВОТО И ДА СЕ УСПОКОЯВАШ, НЕ БИВА ДА ПИЕШ ИЗОБЩО !
Много е трудно, особено ако не си стигнала дъното, всъщност тогава даже е невъзможно да се спре пиенето, аз поне бях така, докато нещата в живота ми не стигнаха до един много сериозно трагичен момент, така нареченият моментът или или, дотогава никога не бих и помислила за спиране напълно на пиенето, не бих и помислила да пиша тук, да чета, и някой да ми дава на мен съвети как се  пие и кога се пие, и какво било в организма ми и така нататък, аз съм изключително неконтролируема, и никого не бих слушала ...
Но аз стигнах дъното и тогава вече послушах какво ми се казва, послушах, и това което ти пиша сега би имало смисъл само и само ако ти ме послушаш сега, и направиш нещо за своя алкохолизъм сега, когато още не си стигнала до сериозни страдания и мъки ...
Много се надявам и вярвам, че ще послушаш, защото това заболяване се развива, прогресира, абе като всяка болест, надолу и надолу и се умира, пак да ти напиша, от това заболяване се полудява или умира, всъщност и двете неща... много тъжна работа, защото няма кой да ти съчувства ако си пияна и зле, напротив, ще те набие някой, ще те срита, ако си на улицата ...
Дано съм те стреснала !
 
Гост Дата: Понеделник, 03-06-2013, 4:49 PM |Съобщение 35
Група: Гост





Благодаря ти, прегръщам те!
Пак ще пиша.
 
kethen Дата: Вторник, 04-06-2013, 10:53 AM |Съобщение 36
С опит
Група: Потребител
Постове: 75
Статус: Извън линия
Здравей, иска ми се да ти напиша нещичко относно така нареченото "устискване". Не си ми писала, не си проявила интерес по-нататък, така че ще те изчакам, защото няма смисъл да ти пиша неща, за които ти не си готова още да чуеш, и нямаш съответно интерес към това. Когато решиш да спреш да пиеш, и когато се опиташ да "устискаш", и когато видиш, че това е невъзможно, и попиташ как да се получи това "устискване", ще продължа :))))
 
Гост Дата: Сряда, 05-06-2013, 9:15 AM |Съобщение 37
Група: Гост





Здравей! Много се радвам, че ми пишеш!!!
Писах, писах, писах и ми изчезна написаното към теб. angry
Нищо, така е трябвало. Писах ти, че ми е трудно да устисквам и искам да ми разкажеш за теб. И как съм на косъм да се напия. Снощи не съм пила.
Моля те, пиши ми. Ти си ми много близка сега. Няма на кого друг да разказвам това, нито има кой даме разбере, такава, каквато станах.
Благодаря ти отново!
 
kethen Дата: Сряда, 05-06-2013, 2:53 PM |Съобщение 38
С опит
Група: Потребител
Постове: 75
Статус: Извън линия
Здравей,  радвам се, че продължаваш да пишеш и се интересуваш, това е добър знак според мен. Когато пиех много, и усещах, много добре вътрешно усещах, че нещата не са наред, че се случва нещо много лошо, но нямах смелост да споделя този мой проблем, да потърся помощ, точно си криех главата в пясъка, няма я главата ми, следователно го няма проблема ми. Учудващо е колко дълго време правих така, криех се и мислих, че това по някакъв незнамточнокакъв начин ще се оправи, ще се разреши от само себе си, и поддържах един социален статус, ако мога така да се изразя, който да не показва по никакъв, ама по никакъв начин, че аз имам проблем с алкохола. Работата, да ходя на работа, хората около мен да не знаят, приятелите да не знаят, особено семейството ми да не знае, после се оказа, че семейството ми е знаело,  но това е друга дълга тема, и за това ще ти пиша, но се опитвах външно да направя така, че да не личи че имам проблем, докъдето ми стигнаха силите, може би пък да съм мислила, че това може да реши проблема.
Истината обаче е, че каквото и да съм мислила, то не е било истина, необходимо и задължително е било да го споделя с някого, няма значение с кого,  някой, когото примерно съм преценила за подходящ, и да се търси решение на проблема, истината е такава, и още, истината е, че отлагането на проблема води до неговото задълбочаване, ето това е най-страшното, казвам си, ден да мине, друг да дойде, ето, този ден е добър, може пък и утре и така ... и не съм мислила, че това нещо се развива, че ме разрушава, и то така, че наистина да наближава края ми, ето това е мисъл, която просто съм отхвърляла, че може би вървя към края си, ей така, като си пия, пуша, като се успокоявам с лекарствата и си ходя на работа, хм, инерцията е нещо страшно, много страшно.
Нищо не се осъзнава, нищо не се разбира, болния е със себе си в болестта, болестта е в мен, аз съм болестта и тя ме обърква, заблуждава, лъже ме, и ме води към  ... разруха и умиране.
Всичко това обаче мога да го напиша едва сега, едва сега, след доста мъки.
Всичко това научих в АА, не знам защо Бог реши да живея, срещна ме с приятелите от АА и ми даде шанс да послушам какво се предлага там и да го направя !
Радвам се, отново да ти напиша, радвам се, че сега пишеш и слушаш, може би това е твоят момент и шанс да се измъкнеш от лепкавата тиня на алкохолизма навреме ! 
Поздрави !
 
kethen Дата: Сряда, 05-06-2013, 3:33 PM |Съобщение 39
С опит
Група: Потребител
Постове: 75
Статус: Извън линия
П.П. За устискването, хихи, за това, че се заблуждаваме, че можем да контролираме пиенето и непиенето също, за това утре ще ти пиша :)))
 
Гост Дата: Сряда, 05-06-2013, 4:31 PM |Съобщение 40
Група: Гост





Здравей, Кет! Пиши ми, моля те! Много съм ти признателна, че нито ме обвини, нито ме охвърли.
НЕ СЪМ ПИЛА НИТО В ПОНЕДЕЛНИК, НИТО СНОЩИ, НИТО ДНЕС ЩЕ ПИЯ. Дано се справя и днес.
Лека вечер, ще те чакам.

Added (05-06-2013, 6:31 PM)
---------------------------------------------
Кет, пиша от работа и затова съм така кратка. Работата ми е свързана с огромна концентрация, а вечер като се върна у дома не ми се поглежда комп.
Вече 7 дни не съм пила. Не съм си казала, че никога повече няма да пия. Някак искам така - ден за ден, дано ми стигнат силиците да устискам повече време. Колко? Не знам, гледам сега полека да я карам, всеки успешен ден благодаря на Бог, че ми дава сили. Може би това е типично мислене на алкохолика, не зная, но наистина не съм се вътрешно отрекла завинаги от алкохола, не съм, Кет.
След малко си тръгвам, Бог да е с теб и мен!

 
Гост Дата: Четвъртък, 06-06-2013, 8:33 AM |Съобщение 41
Група: Гост





Здравей, Кетхен!
Само да ти кажа, че снощи мина без кризи. Радвам се много на волята си. Сега обаче много хапвам, все едно замествам пиенето с ядене, нещо такова ми се получава. Много е приятно да се събудиш без отоци около очите, без натежала глава. И довечера няма да пия.
Ти сега изобщо ли не пиеш вече? От колко време? Какво се промени в живота ти?
Ще те чакам!
Лек ден!
 
f_s35 Дата: Четвъртък, 06-06-2013, 8:58 AM |Съобщение 42
От скоро
Група: Потребител
Постове: 4
Статус: Извън линия
Здравейте, на 35 години съм и съм алкохолик. Днес се регистрирах в сайта и изчетох доста неща. Определено сбирките, явно помагат. А на мен ми трябва помощ. Даже днес имам записан час при психиатър, защото нещата повече така не могат да продължават. Висш държавен служител съм, обичам работата си, върша я перфектно, оценяват ме, но....Пия. Пия по много. Пия от сутринта. Даже и сега - на работното си място в 9:40 сутринта, пак пия. Имам прекрасно семейство, лъчезарно момиченце - слънце на 2 годинки, а почти не им обръщам внимание, защото вниманието ми е приковано само и единствено в пиенето. В нас не пия пред съпругата си (почти), но всячески гледам да се измъкна от нас, за да седна в някое заведение и да пия. Дори ми отстраниха жлъчния мехур преди 2 месеца. Не пих 3 седмици след операцията, след това започнах наново. И то в количества. Още по-лошото е, че се напивам до безсъзнание. Вечерите обикновено ми се губят. Нямам никакви спомени. Сутрин се будя, действам като робот, докато дойда на работа и започвам да пия. Ето, до момента съм изпил 1/2 бутилка вино и започва леко-леко да ми просветва. А същевременно съм страшно объркан. В главата ми е тотален хаос. Не мога да си подредя мислите и честно казано нямам идея как ще изкарам деня. Но това е сега. След като се алкохолизирам достатъчно всичко ще си дойде на мястото. И така всеки ден. А искам да спра. Но не се справям. Не мога да си представя съществуването без алкохола. За мен алкохола е символ на комуникация, веселба, просперитет и т.н. Изкарвам повече от достатъчно, че семейството ми да се уредено от всякъде и с всичко, повече от достатъчно, че да мога да си позволя да пия само хубави напитки, но това МИ ПРЕЧИ. След 4-годишен брак със съпругата ми, тя преди 1 седмица ми заяви, че, ако продължавам така ще вземе детето и отива при техните. За първи път повдига този въпрос. Това ме уплаши. Много. Но продължавам на се наливам. Не съм изтрезнявал от дни. А го искам много. Просто искам да спра веднъж за винаги. Да намеря смисъла на живота си. Скоро се запитах мислено кое обичам повече - алкохола или дъщеря си, е избрах първото. За жалост. Имам един съсед - човек с посредствена професия, нисък доход, съпругата му - също, дъщеря им след 2 години - абитуриентка, не знам защо, но им се възхищавам, макар, че имат страхотни финансови проблеми и реално живеят просто на ръба, но им се възхищавам. Искам да сме на тяхно място, защото човекът пие, но съвсем умерено, а не като мен - алкохолика. Извинявам се, че може да са ми доста разхвърляни мислите, но ще е така, докато се алкохолизирам и всичко си дойде на мястото. Единственото, което искам е помощ, защото от това ми зависи живота.....
 
kethen Дата: Четвъртък, 06-06-2013, 9:03 AM |Съобщение 43
С опит
Група: Потребител
Постове: 75
Статус: Извън линия
Здравей, не знам как се казваш, може да ми подскажеш или някакъв никнейм, нали така се казва, за да има как да се обръщам към теб !
Много, много се радвам, че ми пишеш, и се опитваш да не пиеш, това е много хубаво.
В АА идват хора, които не искат да пият повече, единственото условие за членство в АА е желанието да се спре алкохола, няма никакви други изисквания, и може би ти ще станеш един достоен член на Анонимни алкохолици, но това зависи само от теб.
Хубаво е, ама така ти се радвам, че навреме хващаш така да се каже влака, че имаш желание и воля за промяна, докато още не е станала много късно. 
Прекрасно е разбира се, гледай как ми го напомняш ти, да се събуждам без подпухнало лице, очи и тяло ..., да се кипря сутрин пред огледалото, преди, като пиех, минавах покрай него и не се поглеждах, в банята не пусках осветлението, сутрин се миех на тъмно, ето докъде бях стигнала ... Не исках да се гледам, сигурно се плашех от вида си, но може ми и бягах от ИСТИНАТА, ИСТИНАТА, ИЗПИСАНА НА ЛИЦЕТО МИ.  
Една жена, която наскоро направи една година трезвост, и на която също много се радвам и възхищавам, която навреме успя да хване също влака, тя ми разказваше, че като е пиела и се е напивала, се е срамувала много и е знаела, че върши нещо лошо, много лошо и като е минавала покрай иконите в стаите си у дома, не е смеела да  погледне към иконите, срамувала се е ... Това ме впечатли понеже аз, за разлика от нея, нямах срам накрая от нищо, офф, това е така тъжно, но изобщо не се срамувах от нищо, отричах всичко и всички и себе си и се разрушавах !
Та, прекрасно е разбира се, да си трезва, с ума си, с хубаво лице, с чисти и искрящи очи, разбира се, и това наистина няма как да се купи, от магазин, от МОЛ, хихи, да помоля някоя продавачка да ми продаде две искрящи очи днес, понеже искам да съм хубава ...
Аз сега изобщо не пия, слава на Бога, изобщо, от 10.03. 2010 г.
Какво се промени в живота ми ли ... може би въпросът е кое  НЕ СЕ ПОМЕНИ ?!!!???
Мисля си, че в живота ми се променя всичко, не веднага разбира се, постепенно, полека лека, но се променя, промяната я дължа на Бог, усилията и желанието да Го следвам са от мен. 
Ще ти пиша отново !
Поздрави !
 
Гост Дата: Четвъртък, 06-06-2013, 9:31 AM |Съобщение 44
Група: Гост





Кетхен, гледай само как нямам търпение да ти пиша! Много, много си ми близка. Можеш да ми казваш Лора, това е името, което мама е избрала за мен преди да се родя, но татко не е харесал, та се казвам по друг начин.
И аз много се срамувам от себе си. И аз не се поглеждах в огледалото, и мен ме беше срам да говоря с хората от близо, защото знам, че лъхам на алкохол. Евала, че не пиеш от 3 години вече. Шапка ти свалям!
Искам утре пак да мога да ти се похваля!

f s35q искаш ли да си пишем тук? Аз не пия от 8 дни вече, историята ми е на предната страница. Може да си помогнем заедно, знам ли...
 
f_s35 Дата: Четвъртък, 06-06-2013, 10:19 AM |Съобщение 45
От скоро
Група: Потребител
Постове: 4
Статус: Извън линия
Лора, бих бил много благодарен, ако можем да си пишем тук и да си помогнем взаимно. Каза, че не пиеш от 8 дни. Е, аз вече изпих почти
първата си бутилка вино за работния ден. Ще има и втора, и трета. А от
17 часа съм на психиатър. И ще отида пиян, защото съм алкохолик.
Собствената ми майка ще дойде до службата, където работя в 16:30, за да
ме изпрати лично. Съпругата ми също ще присъства. Нещата са много
сложни. А човекът, който най-много иска да се откаже от това нещо съм
аз. И твърдо смятам да започна да посещавам групите на АА, защото
изчетох всички истории до тук и всичко е горе-долу еднакво. Алкохолизмът
е болест, която трябва да се лекува. Това ми е ясно, но сам няма да
мога да се справя, защото съм алкохолик. Чудех се скоро, от кога не съм
се радвал на нещо искрено, а не в пиянска еуфория..... Ами не помня,
толкова одавна е било. Защо не се радвам на неща, на които нормалните
хора се радват, ами защото алкохолиците като мен просто не правят
разлика между хубаво и лошо, правят разлика само между алкохола и всичко
останало.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » ЛИЧНИ ИСТОРИИ
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz