Дар за Днес - Page 110 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 110 of 111 « 1 2 … 108 109 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Събота, 29-01-2022, 4:56 PM |Съобщение 1636 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Възстановяване Колко лесно е да прехвърляме проблемите си върху другите…  "Вижте какво прави." ... "Вижте колко време го чаках." ... "Защо не се обажда?" ... "Ако той се промени, тогава ще се радвам." ... Често нашите обвинения са оправдани. Вероятно се чувстваме наранени и разочаровани. В тези моменти може да започнем да вярваме, че решението на нашата болка и неудовлетвореност е да накараме другият човек да направи това, което искаме, или да постигнем очакванията си – често неоправдани. Но това са само саморазрушаващи ни илюзии, които поставят силата и контрола над нашия живот в ръцете на другите хора. Ние наричаме това зависимост от другите. Решението на нашата болка и безсилие ( колкото и да са оправдани), е да разпознаем и работим над собствените ни чувства. Ние изпитваме и изживяваме гнева и недоволството си, след това пускаме, оставяме тези чувства и намираме спокойствие в себе си. Знаем, че нашето щастие не се контролира от друг човек, въпреки че може да сме убедени, че е така. Ние наричаме това приемане. Тогава решаваме, че бихме искали ситуацията ни да е различна, че може би нашият живот се случва такъв поради някаква причина. Че може би за него съществуват по-висша цел и план, които са по-добри, отколкото самите ние бихме могли да организираме. Ние наричаме това вяра. След това решаваме какво трябва да направим, какво е по нашите сили да извършим, за да се грижим за себе си. Това се нарича възстановяване. Лесно е да насочим пръста си към друг, но е по-полезно, макар по-трудно,  внимателно да го насочим към себе си. Днес ще живея и с болката, и с чувството си за неудовлетвореност, като се справям със собствените си чувства.

hope Дата: Неделя, 30-01-2022, 12:37 PM |Съобщение 1637 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отмъщение Без значение колко дълго се възстановяваме, независимо колко здрава е нашата духовна почва, все пак понякога може да усетим непреодолимото желание да наказваме или да съдим друг човек. Понякога търсим и искаме отмъщение. Искаме да видим как другият човек бива наранен така, както той ни е наранил. Искаме да видим как животът „си връща на другия“; „да е несправедлив  с него така, както беше с нас“. Това са нормални чувства, но не е нужно да действаме, водени от тях. Тези чувства са част от нашия гняв, но не е наша работа да се занимаваме със справедливост и да раздаваме правосъдие. Можем да си позволим да усетим гнева. Полезно е да отидем една стъпка по-надълбоко и да си позволим да почувстваме другото чувство - раната, болката, мъката. Но нашата цел е да се освободим от тези чувства и да приключим с тях. Да – поискаме ли, можем да държим другия човек отговорен. Можем и да търсим сметка на неговата отговорност. Но не е наша работа да бъдем съдии или пък съдебни заседатели. Активното търсенето на отмъщение няма да ни помогне. То само ще ни блокира и ще ни тласне обратно назад.  Тръгнете си. Спрете да играете тази игра. Откажете се. Научете урока си. Благодарете на другия човек, че ви е научил на нещо ценно. И приключете с това. Оставете го настрани, като взмете само наученото. Приемането помага. Както и прошката - не тази, която позволява на този човек да ни използва отново, а истинската прошка - която освобождава другия човек и му позволява да извърви своя собствен път, докато ние пускаме да си отидат нашите гняв и негодувание. Това ни дава свободата да вървим по нашия, собствения ни Път. Днес ще изпитам, но по здравословен начин, и негодуванието си, и гнева си, особено ако се налага да завърша дадени отношения, които и без това трябва да бъдат приключени. Но без да наранявам никого, включително и себе си. След като се освободя от болката и гнева си, ще се стремя към това да прощавам. Защото прошката, заедно с приемането, са едни от нещата, които ще ме придвижат напред.

hope Дата: Понеделник, 31-01-2022, 12:24 PM |Съобщение 1638 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Мислейки с целебни мисли. Когато почувствате гняв или негодувание, помолете Бог да ви помогне да ги почувствате, да се поучите от тях, и след това да ги освободите. Помолете Го да благослови онези, към които чувствате гняв. Помолете Го също да ви благослови и вас. Когато почувствате страх, помолете Бог да ви го вземе.  Когато се чувствате нещастни, призовете благодарността.  Когато се чувствате лишени, знайте, че имате достатъчно. Когато се срамувате, доверете се, че вие сте добри. Вие сте достатъчно добри. Когато се съмнявате във времето или сегашната си позиция в живота, се доверете, че всичко е наред; че вие сте точно там, където трябва да бъдете. Доверете се, че и другите са също на своето място. Когато размишлявате за бъдещето, кажете си, че то ще бъде добро.  Когато погледнете назад към миналото, се откажете от съжалението и негодуванието. Когато забележите проблеми, се доверете,  че те ще имат своето своевременно решение. Както и своите уроци. Когато се съпротивлявате на чувства или мисли, практикувайте приемането.  Когато почувствате дискомфорт, знайте, че той ще отмине.  Когато идентифицирате желание или нужда, кажете си, че ще бъдат изпълнени. Когато се тревожите за тези, които обичате, помолете Бог да ги защитава и да се грижи за тях. Когато се тревожите за себе си, Го помолете да направи същото за вас. Когато мислите за другите, помислете с любов. Когато мислите за себе си, помислете с любов. След това погледайте как мислите ви трансформират реалността. Днес ще се опитам да мисля с изцелителни мисли.

hope Дата: Вторник, 01-02-2022, 9:59 AM |Съобщение 1639 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Магията на благодарността и приемането Благодарността и приемането са два вълшебни инструмента, с които разполагаме във възстановяването. Без значение кои сме, къде сме или какво имаме, благодарността и приемането работят. Възползвайки се от тях, в крайна сметка може да станем толкова щастливи, че да осъзнаем, че настоящите ни обстоятелства са добри. Или ставаме способни да ги овладяваме и след това – да се придвижим напред към следващите. Ако усетите, че сте в застой или нещастни; ако се чувствате като в капан или безнадеждни, опитайте благодарността и приемането.  Ако сте се опитали безуспешно да промените настоящите си обстоятелства и сте започнали да се чувствате така, сякаш удряте главата си в тухлена стена, опитайте благодарността и приемането. Ако чувствате, че като че ли всичко е мрачно и тъмно, и че нощта сякаш никога няма да свърши, опитайте благодарността и приемането.  Опитайте ги, ако се чувствате уплашени или несигурни.  Ако сте опитали всичко останало и изглежда, че нищо не работи, опитайте благодарността и приемането.  Когато всичко друго не успее, върнете се към основите. Благодарността и приемането работят. Днес се моля да се откажа от отричането и негодуванието. Моля се да помня, че болката от дадено обстоятелство ще спре да ме наранява толкова много, ако го приема. Ще практикувам основите на благодарността и приемането при всички мои настоящи обстоятелства.

hope Дата: Сряда, 02-02-2022, 11:25 AM |Съобщение 1640 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Спасение Животът, който  живеехме в тъмния свят на нашата болест, беше ужасяващ. Сякаш се бяхме качили на една малка, незабележима скала, на хиляди метри нагоре по склона на планината. Пропастта беше право под нас. Не смеехме да погледнем нагоре или надолу, защото се страхувахме толкова много от това да не паднем … Всичко, което можехме да направим, беше да храним болестта си и да треперим от страх. Бяхме заклещени.  До нас нямаше място за никой друг. Бяхме съвсем сами. Всеки ден малки парченца и части от нашата скала се откъртваха и падаха. Можехме само да стоим и да чакаме. Най-накрая, от отчаяние, погледнахме нагоре и видяхме хиляди хора да ни приканват да се изкачим. Те се бяха пресегнали и бяха създали със своите ръце човешка верига, по която да се изкачим. Всичко, което трябваше да направим, беше да пуснем ръцете си от „нашата“ скала, която стискахме така отчаяно. Стояхме, поглеждахме нагоре, след това пуснахме ръце, с които да се хванем за другите – протегнатите ни ръце. Вече бяхме в безопасност. Вече не съм сам. Спасен съм. Оставих настрани страха и гордостта си, за да приема помощта, която ми трябва.

hope Дата: Четвъртък, 03-02-2022, 1:53 PM |Съобщение 1641 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Тъжната истина е, че най- големите злини се правят от хора, които никога не са обмисляли дали да бъдат добри или зли.  --Hannah Arendt Колко често се озоваваме в сложно положение, и невинно си казваме:"Как можах да попадна тук? " Когато някой е наранен от нашите действия, защото не сме ги обмислили, поемаме ли отговорността си? Ако към колега се отнасят несправедливо на работното място,  дали заставаме зад него? Когато знаем, че има хора, умиращи от глад, правим ли нещо? Когато любимите ни хора казват, че са самотни и имат нужда да поговорим с тях, как им отговоряме? В тази програма избираме да живеем в съотвтствие с нейните принципи. Не можем да си позволим да бъдем пасивни и безучастни спрямо тях, както и спрямо новите си, придобити по време на възстановяването, ценности. Всяка една ситуация е различна, така че трябва да обмислим как да й отговорим . По-възможно най-разумния и добър начин.  Когато не обмисляме достатъчно добре реакциите си, има опасност да добавим към злото в света . Когато действаме в съответствие с принципите на програмата, които стават и наши, ние носим на целия ни свят повече надежда, способни сме да даваме добро . Днес ще бъдат нащрек за разликата между добро и зло в  моите действия. Моля се за силата да взема правилните решения, като ги обмисля достатъчно мъдро и разумно.

hope Дата: Петък, 04-02-2022, 12:41 PM |Съобщение 1642 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ученето е умение, което развиваме, и което ни води през приключението „възстановяване“ през целия ни по-нататъшен живот. ~Anonymous Възстановяването изисква от нас да се посветим на живот на учене.  Ние не обръщаме гръб на миналото си; учим се от него. Миналите грешки се превръщат в насоки и предупреждения за другите и за нас. Докато работим по Стъпките, докато се вслушваме нашия спонсор и в споделяното на сбирките ни, ние разбираме защо и как сме стигнали дотук – къде и как сме се самозаблуждавали, защо сме се загубили толкова много. Виждаме как сме следваме инстинктите си вместо духовните принципи. Виждаме как болестта ни се е нуждаела  да вярваме, че нямаме почти никаква стойност. Виждаме как сме се възползвали от болката си - като сме й давали правото да продължим да пием.  Ако просто седим и слушаме, научаваме много. Докато слушаме другите, ние се учим как да живеем, как да постъпваме правилно. Започваме да виждаме как да бъдем полезни на другите, вместо да им бъдем в тежест.  Ние използваме наученото отново и отново в нашето общо приключение, което наричаме с простичкото „възстановяване“. Молитвата ми днес: Висша сила, помогни ми да бъда отворен и отдаден на ученето. Пази ме от арогантността и вискомерието, които бяха част от моята активна зависимост. Действието ми за деня: Днес ще си запиша пет неща, които научих по време на трезвеността си, и които ми помогнаха да имам по-добър живот.

hope Дата: Събота, 05-02-2022, 12:22 PM |Съобщение 1643 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Прошка Умението да прощаваш и радостта да бъдеш простен са форма на любовта. ~Richard Garnett Ние бяхме най-заклетите врагове на самите себе си през голяма, дълга  част от живота си. Често сме се наранявали заради това, което смятахме за оправдан гняв и негодувание. Ако не сме в състояние или не желаем да простим на другите за това, което те правят, няма да можем да простим на себе си за нашите собствени действия. Агонията от негодуванието, вината, разкаянието и срама ще ни надвие. Тези емоции ще спрат напредъка ни към комфортния и възнаграждаващ живот, който ни е обещан във възстановяването. В началото на възстановяването ни често ни казва да се молим за онези, които смятаме, че са ни обидили. Тази философия е стара колкото цивилизацията. Прошката винаги ще триумфира над вината и срама. Възстановяването  - това е 1/3 любов, плюс 2/3 прошка. Прошката към самите нас е сила, а не слабост.  Днес ще помня: Набирането на сила е просто. Трябва само да си напомня, че „моята Висша Сила ми е простила. Защо сам да не си простя?"

hope Дата: Неделя, 06-02-2022, 12:15 PM |Съобщение 1644 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Днес ще получите два "дара" накуп - първият ми беше пратен вчера надвечер, а вторият си е за днес: Бих искал да съм ... Бих искал да съм: Достатъчно голям, за да мога честно да признавам всичките си недостатъци. Достатъчно спокоен, за да приемам хвалбите, без те да ме правят арогантен. Достатъчно висок, за да се извисявам над нечестността. Достатъчно силен, за да приветствам критиката. Достатъчно състрадателен, за да разбирам човешките слабости. Достатъчно мъдър, за да разпознавам грешките си. Достатъчно скромен, за да оценя величието. Достатъчно смел, за да остана с моите приятели. Достатъчно човечен, за да бъда внимателен с моя съсед. И достатъчно духовен, за да бъда отдаден на Божията любов. Анонимен. The 12 Step Prayer Book Volume 2 by Bill P. and Lisa D. ---------------------------------------------- Направихме дълбок безстрашен анализ на самите себе си. ~Стъпка Четвърта на АА Кои точно сме ние? В Първа Стъпка ние признахме, че сме  зависими от алкохола. Знаем, че сега не сме точно същите хора, които бяхме преди тази болест да ни завладее, и която толкова много ни промени. Стъпка Четвърта ни предлага да се вгледаме внимателно в себе си. Какви са нашите ценности? Какви са нашите чувства? Какво е нашето поведение? Какво могат да ни кажат тези неща за хората, които сме вътре в себе си? Голямата книга и Четвърта стъпка могат да ни помогнат да отговорим на всичко това и така да си направим своята морална инвентаризация. Част от това, което намерим, може би ще бъде добро.  Много от това, което ще открием, ще бъдат неща, които в действителност не искаме да признаем, или неща, за които не искаме да поемем отговорност.  Това е така, защото нашата болест промени нашето съзнание, и което направи по-трудно да бъдем верни на себе си. Четвърта Стъпка е онова чудодейно лекарство, което ще ни помогне да оздравеем.  Молитвата ми за днес: Висша сила, помогни ми да бъда безстрашен и задълбочен в работата си по моята Четвърта Стъпка. Помогни ми да помня, че въпреки че не всичко в нея може да ми харесва, моята работа е да го приема и поправя, за да мога да се изцеля. Дейсйвието ми за днес: Работих ли вече по Четвърта стъпка? Ако не, ще помоля спонсора си да ми помогне да си направя безстрашна и дълбока морална инвентаризация. Колкото по-рано свърша тази работа, толкова по-бързо ще се излекувам.

hope Дата: Понеделник, 07-02-2022, 11:26 AM |Съобщение 1645 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Преценявайте и съдете за хората по техните въпроси, а не по техните отговори. ~Voltaire Ние – зависимите, сме склонни да бъдем приказливи.  За някои от нас може да се окаже, че сме прекарали твърде дълго време сами, жадувайки за компания. В други моменти може да има неща, които ни се е искало да скрием и да сме говорили, за да ги прикрием.  Непрекънатото говорене - това е един добър начин да избегнем задаването на трудни за нас въпроси. Отелно от това, то може да ни попречи да слушаме истински и да дадем обмислени отговори. Всички трябва да говорим, но също така трябва да отделим време, за да помълчим. В тишината можем да оценим себе си и своето място в света; да изследваме и научим нещата, които искаме и трябва да знаем. Нашата програма ни дава възможността да седнем и да бъдем тихи със себе си и да слушаме другите. Когато някой обяснява дадена Стъпка или разказва своята история, ние можем да се учим просто като слушаме и формулираме въпросите, които трябва да зададем по време на дискусията.  Един добър въпрос струва хиляди необмислени думи.  Тази седмица ще отделя време, за да помълча и да помисля за това, което научих за себе си и хората около мен. Това ще е в полза не само за възстановяването ми, но и за служенето ми на другите.

hope Дата: Вторник, 08-02-2022, 10:35 AM |Съобщение 1646 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Тайните ни държат зазидани в стената. Фалшивата гордост ни задържа в старото поведение и ненужната болка. Защо е толкова трудно да признаем кои сме всъщност? Смятаме ли, че това е тайна?  Можем да бъдем сигурни, че признаването на нашите грешки пред друг човек и пред Бог, както е предложено от Стъпка Пета, няма да бъде някаква изумително нова информация нито за този човек, нито за някой друг.  Докато не преминем по тази Стъпка, няма да можем да разберем какво облекчение ще изпитаме.  Нашите тайни ни притиснаха, те ни ограничаваха. Нашата мания по тях  ни лиши от душевното спокойствие и от креативността ни – каквато има във всеки един от нас.  Ние сме много повече от нашите дефекти, но докато не се освободим от тях, не можем да разберем и видим това. След като разкрием всичко за себе си, виждаме, че не се различаваме толкова много от всички останали. Човекът, когото сме избрали да чуе нашата Пета стъпка, няма да ни упрекне дори за най-лошите ни прегрешения. Всяко очакване, което може би сме имали - че Бог ще ни накаже, изчезва. Сега знаем, че Бог винаги е знаел кои сме. И ние започваме да вярваме, че през цялото време сме били обичани безусловно.  Защо толкова се страхувам да кажа кой съм всъщност? Ще рискувам, като днес разкажа на някого поне една малка тайна, свързана с мен, след това ще видя какво ще се случи.

hope Дата: Сряда, 09-02-2022, 1:14 PM |Съобщение 1647 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Формулата е проста: Направете най-доброто според способностите си - възможно е някой да го хареса.  ~Dorothy Baker Нашата програма е „егоистична“ програма. Казва ни да не се влияем от това, което другите мислят за нас. И ние постигаме трезвост и оставаме трезви за себе си, а не за някой друг. Защото нашето тяло и дух са тези, кито са застрашени. И ние знаем какво трябва да направим, за да останем трезви. Ако чувстваме, че не иска или не бива да отидем на парти, ние не отиваме - без значение дали някой ще се разстрои. Ако работата ни е такава, че ни затруднява да останем трезви, ние си намираме друга – без значение дали някой ще е недоволен. Толкова е просто. Трябва да се грижим добре за себе си, преди да можем да бъдем добри към другите. Правейки това, ние се научаваме как да бъдем приятели, добри родители, добри съпрузи. Трябва да се грижим за себе си, за да имаме добри взаимоотношения.  Вярвам ли, че е нормално и добре да бъда егоистичен, когато става въпрос за моята програма? Молитвата ми за деня: Висша сила, помогни ми да направя това, което е най-добро за моето възстановяване, независимо какво мислят другите. Действието ми за деня: Ще си напомня, че да останеш трезвен е много просто:Не пия, вместо това работя по програмата.

hope Дата: Четвъртък, 10-02-2022, 1:18 PM |Съобщение 1648 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Опит Доверете се на този, който е минал през това. ~Virgil Хората, които НЕ са членове на АА, могат да бъдат опитни и полезни при лечението на зависимости и да ни помогнат да се възстановим, но за нас е много важно да се учим от другите в Програмата. Няма как да заблудите друг зависим.  Доверието се ражда, когато новодошлите открият, че им помага друг човек, който е преминал през това, през което те тепърва преминават. Надеждата се ражда, когато видят, че този човек води вече по-разумен и по-стойностен живот. Благодарениие на общението ние не сме сами, когато се сблъскваме с проблемите на възстановяването.  Тези, които са в програмата от години и които се наслаждават на качествена трезвост, винаги са наблизо със съвети и помощ.  Ние им вярваме, защото знаем, че те вече знаят.  Понякога трябва да бъдем с нашите спътници и само за да се посмеем, да се позабавляваме, просто да бъдем най-обикновени хора.  Ако те могат да го направят, мога и аз. Постъпвам разумно и мъдро, когато оствам до тези, които знаят от собствения си опит.

hope Дата: Петък, 11-02-2022, 11:24 AM |Съобщение 1649 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия (публикувам го с доста неудобство пред иначе уважавания от мен Зигмунд Фройд; но пък в случая съм само преводач:); преведох го от английски и от руски дотам са способностите ми :)) - ами все същото излиза:)) ) Открих твърде малко добро сред хората. Според моя опит повечето от тях са боклук. ~Зигмунд Фройд В горния коментар „бащата на психоанализата“ хвърля повече светлина върху себе си (своя опит), отколкото върху своите ближни.  Бог „не произвежда боклук“, но коментарът на Фройд може да е разбираем, тъй като идва от някой, който е прекарал живота си в изследване на човешката психика, най-вече за да разбере защо хората правят „лоши неща“.  Вярно е, че е допринесъл много за разбирането на това как функционира човешката психика, но твърде малко - за разбирането на нашето достойнство.  Нашата програма за възстановяване подчертава доброто. Нейният подход се основава на доброто. Ние правим дълбок и безстрашен морален анализ на самите себе си, но не се спираме единствено върху грешките си. Ние търсим и искаме прошка, поправяме причинените от нас вреди, най-вече – себе си, и оставяме грешките си зад гърба си. Тогава търсим и намираме как Бог се проявява във всеки един от нас. Днес ще оставя грешките си зад гърба си и ще помоля Бог какъвто Го разбирам да ми помогне да изявя доброто в мен.

hope Дата: Събота, 12-02-2022, 1:12 PM |Съобщение 1650 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Научете се отново да се доверявате Много от нас имат проблем с доверието. Някои от нас се опитваха да се доверяват дълго и безуспешно на ненадеждни хора. Отново и отново вярвахме в лъжи и обещания, които никога не можеха да се спазят. Някои от нас се опитаха да се доверят на хората за невъзможното; например, да се доверят на пиещият и нямащ намерение да спре алкохолик, че никога повече няма да пие, не и отново. Някои от нас се поверихме на Висшата си сила непрвилно: Ние се доверихме на Бог да кара другите хора да правят това, което искахме, а след това, когато това не се получаваше, се чувствахме предадени. Някои от нас бяха научени, че на живота не може да се вярва, че по нашия път трябва да контролираме и манипулираме. Повечето от нас бяха научени – неуместно и неправилно - че не бива да се доверяваме на себе си. В процеса на възстановяване, заедно с всичко друго, ние лекуваме проблемите с доверието. Отново се учим да се доверяваме.  Първият урок е следният: можем да се научим да се доверяваме на себе си. Ние можем и трябва да се доверим на себе си. Можем да бъдем хора, на които може да се вярва. Ако други ни са ни научили, че не можем да се доверим на себе си, то те са лъгали. Зависимостите и дисфункционалните отношения карат хората да лъжат. Може би досега не сме го правили. Но ние просто не слушахме достатъчно внимателно себе си или се предоверявахме на това, което чувахме. Можем да се научим да вярваме на нашата Висша сила по правилния начин - не да кара хората да правят това, което ние искаме, а да ни помага да се грижим за себе си и да достигнем до най-добрите възможни обстоятелства, в най-добрите възможни времена в нашия живот. Можем да се доверим на процесите - на живота и възстановяването. Не се налага и не бива да контролираме, обсебваме или да станем супер бдителни. Може би не винаги разбираме къде отиваме, или какво се работи извън нас, но можем да се доверим, че се случва нещо добро. Когато се научим да правим това, сме готови да се научим да вярваме на другите хора. Когато се доверяваме на нашата Висша сила и когато се доверяваме на себе си, ще знаем на кого да се доверим, за какво да му се доверим. Днес ще помня, че мога да се науча да се доверявам по подходящ начин. Мога да се доверя на Висшата си сила, на моето възстановяване и на себе си. Мога също така да се науча да вярвам на другите.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 110 of 111 « 1 2 … 108 109 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: