Дар за Днес - Page 30 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 30 of 110 « 1 2 … 28 29 30 31 32 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Сряда, 24-06-2015, 10:56 AM |Съобщение 436 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да се откажем от старите нагласи и убеждения  „Опитай по трудния начин. Направи го по-добре. Бъди съвършен.“ - Тези послания са трикове, с които се опитваме да се харесаме на другите. Без значение колко усилия полагаме, сме убедени, че трябва да се справим по-добре. Пeрфектността обаче винаги ни се изплъзва и ни кара да сме недоволни дори и от това, което сме извършили добре. Посланията за перфекционизъм са трикове, защото ние никога не можем да постигнем неговите цели. И докато ни направляват такива послания, ние не можем да се чувстваме добре за себе си или за това, което сме направили. Затова и никога няма да бъдем достатъчно добри, не и докато не променим тези убеждения; не и докато не си кажем, че сме достатъчно добри в този момент. Можем да започнем да се одобряваме и да приемаме себе си. Такива, каквито сме, ние сме достатъчно добри. Най-доброто ни вчера беше достатъчно добро; най-доброто ни днес – също можем да го направим достатъчно добро. Ние можем да бъдем това, което сме, и да го направим по начина, по който го правим - и днес. Това е същността на избягването на съвършенството. Днес ще си разреша да бъда този, който съм аз и нека това да бъде достатъчно добро.

hope Дата: Четвъртък, 25-06-2015, 11:43 AM |Съобщение 437 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не е толкова важно какво се случва с нас, а как ние отговаряме на случващото се. Външните събития от живота ни до голяма степен са извън нашия контрол. Ние не избираме родителите си, околната среда, историческия период в който живеем, или пък потока на обстоятелства които формират нашия опит. Това са дадености. Ние не ги избираме, но можем да изберем как да им реагираме, и в този избор се крият и нашата свобода, и нашата отговорност. Вместо да се оплакваме от начина по който сме третирани, можем да се концентрираме върху това да живеем добре. Това е начинът да упражняваме нашата свобода.  Нашата отговорност е да направим най-доброто, което можем с това, което имаме и където сме. И ние не го правим сами. Ние се сдобиваме с помощ, учейки се как да реагираме най-добре. Имаме група за взаимопомощ, която ни подкрепя; имаме една Висша сила, която да ни дава и любов, и насоки. Днес ще помня, че в живота ми не е толкова важно „какво“, a „как“.

hope Дата: Събота, 27-06-2015, 10:18 AM |Съобщение 438 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Един урок, на който татко ме научи: Ако искаш да направиш нещо в живота, започни го сега. --Monty Cralley Възможно е нашите родители да са ни указвали неща по начин, който често да ни е карал да се чувстваме засрамени. Но независимо какво си спомняме за това, или пък за тях, те обикновено са мислели за нашето добро. Начинът, по който са се отнасяли като родители, е зависел от техните собствени преживявания, от техния опит. И навярно същият този модел го има и в нашето собствено родителство. Ние всички можем да правим най-доброто, на което сме способни. Никой от нас не може да бъде перфектен. Но сега, когато имаме време да се вгледаме в миналото и ако все още таим някакъв яд или негодувание, ние може да помислим за това да простим на нашите родители. Или да се реваншираме на нашите деца или други членове на семейството, като поправим грешките си, ако сега сме в състояние да ги видим. Ние направихме стотици грешки и в по-зряла възраст. Някои бяха умишлени, други (често повечето) - не. Трябва ли да поправим всички от тях? Всъщност, ние дори не трябва да признаем всяка една от тях. Пред нас не стои такова задължение. Да признаем грешките си е препоръка – като всичко останало в 12-Стъпковата програма. Но ако го направим, ще се почувстваме много по-добре, а и ще помогнем да се прекъсне цикъла на лошото родителство, което може да сме преживели. Ние всички имаме шанс да направим нещо значимо в живота. Това не означава да изобретим средство или лекарство, което да помогне на милиони хора. Но да се усмихнем днес на непознат може да бъде едно добро начало. Да си помислим как да оставим настрани стара злоба. Да се извиним за едно нелюбезно свое действие. Днес мога да направя нещо наистина важно. Имам ли желание да видя как се отнасям към другите хора?

hope Дата: Понеделник, 29-06-2015, 10:18 AM |Съобщение 439 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Омразата е проява на страх - ако не се страхуваш от никого, няма да мразиш никого. --Hugh Downs В случаите, когато сме по-силни вътрешно, ние сме по-щедри по дух към другите. Но понякога мислим прекалено много за това какво не е наред с другите и как те трябва да се променят. Това е форма на контролиране, често – на злонамереност, но всъщност – на страх от другите. Ако търсим нещата, които имаме силата да променим в нашите семейства, в нашите приятелства, в света, ще можем да се научим да бъдем достатъчно големи, за да оставим настрани своите страхове. Дали сме злонамeрени към някого днес? Ако сме честни със себе си, дали не изпитваме чувство на страх във връзка с този човек? Кое е това, от което наистина се страхуваме? Може би същият човек също се страхува от нас. Когато можем да направим нещо за своя страх, омразата ще се стопи без допълнително усилие. Тогава ние влизаме в контакт с по-възвишената личност вътре в нас. Днес ще имам вътрешната сила да се изправя пред страховете си. Няма да ги изразявам чрез злонамереност и омраза.

hope Дата: Вторник, 30-06-2015, 8:59 AM |Съобщение 440 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отнасяйте се с хората и най-вече с приятелите си така, както бихте искали те да се отнасят с вас. --Samuel Johnson "Знаеш ли," – ми призна някой: "Никога не съм си позволявал да имам добри приятели. Винаги  съм се поставям в двете крайни роли - или мислех, че е мой дълг да" спасявам "всички, или пък  че е някой друг трябва да" спаси "мен. По този начин си създавах много незадоволителна отношения. Не позволявах на себе си да израствам, но и не го позволявах на хората, с които бях заобиколен. Отношенията, които изграждах, се свеждаха до „родител-дете“, „учител-ученик“, и „консултант – клиент“. Изморен съм от празни и неуравновесени приятелства. Искам добри приятели, а не паразити или месии, които да управляват моя живот. Искам приятели, с които да мога просто да бъда себе си, без да се тревожа дали съм нещо по-малко или повече от тях. Искам приятели, които ще ме приемат какъвто съм, и които няма да очакват от мен да имам всички отговори, на всички въпроси, през цялото време. " Днес ще разгледам какво очаквам от себе си и от моите приятелства. Като приятел дали не очаквам от себе си да давам съвети на всички, или/и да имам всички отговори? Дали не очаквам моите приятели да се грижат за мен и да ми дават всички отговори? Ако моите приятелства не са задоволителни, ще работя за разширяване на моето разбиране за това какво е приятел. Също така ще работя за подобряване на качеството на приятелството със самия мен.

hope Дата: Сряда, 01-07-2015, 10:38 AM |Съобщение 441 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Животът може да бъде разбран поглеждайки назад, но трябва да бъде живян гледайки напред. --Soren Kierkegaard Веднъж, в едно малко село избухнал огромен пожар. Разпространил се бързо, и няколко къщи и ферми изгоряли до основи. След дълго време огънят бил овладян и изгасен. Селяните се обединили, за да възстановят селото си, но един доста упорит млад мъж настоял да претърсят развалините, за да открият причината за пожара. Нетърпеливите жители му се скарали, казвайки: "Защо да си губим времето в търсене на причината? Ако я узнаем, това ще поправи ли щетите?" "Знам това", отговорил младият човек, „ но ако узнаем защо е възникнал пожара, това може да попречи на други пожари." Понякога ние трябва да погледнем в болезнените си преживявания в миналото, за да предотвратим новата им поява. И когато опознаем по-добре себе си, можем да преминем отвъд миналото и да вървим към бъдещето с по-сигурни, по-безопасни стъпки. Колко добре мога да използвам миналото си днес?

hope Дата: Четвъртък, 02-07-2015, 10:02 AM |Съобщение 442 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Човек расте, като формира добри навици. --Helen Hayes Нашите навици, каквито и да са те, са били значително повлияни, ако не и изцяло формирани, още по време на детството ни. По-голяма част от поведението ни беше подчинено на имитиране - имитирахме нашите родители, нашите братя и сестри, нашите приятели. Но ние не трябва да останем с навиците, които са нездравословни. Изборът за създаване на нови модели на поведение е наш, и ние ги формираме всеки миг, всеки час, всеки ден. И раздялата със стар модел, така че да направим път на нов, изисква нашите отдаденост и решителност. Всички ние, които работим по 12-те стъпки, трябва да се раздалечим от старите нездравословни модели на мислене и поведение. Ние избираме да спрем с алкохола и другите наркотици. Възможно е да изберем да напуснем нездравословни взаимоотношения. И всеки ден избираме да преминем отвъд недостатъците си. Но не всеки ден е успешен. Имаме недостатъци, които са се вкоренили надълбоко в нас. Ние прекарахме години в цупене, в лъжи, във страх или отлагане, и които бяха подчинени на лошите ни навици. Дори и сега те често ни приканват обратно към тях. Ние можем да намерим сили в Програмата и един в друг , и така да се отдалечим от поведението, което препречва днешното ни щастие. И ние можем да открием в другите възстановяващи се едно по-здравословно поведение, от което да се учим. Програмата ми помага ми да зная, че има добър начин да се движа напред. Аз мога да израсна, когато съм заобиколен от добри навици  - и моите, и на другите възстановяващи се.

hope Дата: Петък, 03-07-2015, 12:43 PM |Съобщение 443 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Парите не могат да купят истинското щастие, което извира вътре от нас. - Ziggy Ние си мислим; " Няма ли да е хубаво да карам надеждна кола?"; "Няма ли да е хубаво всяка година да почивам на Карибите?"; "Няма ли да е хубаво да не ми се налага да работя?"  „Ако имахме пари“ -си мислим ние, „поне нямаше да се притесняваме толкова много и бихме заживяли спокойно“. Вярно е - с пари можем да си купим външен комфорт - плюшени дивани и столове, луксозни коли, красиви къщи. С пари купуваме това, което ни утешава и успокоява от външната страна. И щом така или иначе ще сме нещастни, защо да не бъдем поне заобиколени от комфорт? Но ние научихме, че независимо от заобикалящата ни среда, нещастието е нещастие. И докато не постигнем правилното отношение, с нас винаги ще има нещо нередно, независимо от това какво имаме или нямаме. Ако работим върху подобряването на вътрешния ни свят – за откриване и облекчаване на истинската причина за нашето нещастие - ние ще опознаем истинския комфорт. Ще опознаем вътрешния мир и спокойствието.

hope Дата: Неделя, 05-07-2015, 10:52 AM |Съобщение 444 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нагласи и ограничения Начинът ни на мислене е този, който определя до голяма степен кои сме ние и какво се случва с нас. Не може да таим отровни мисли, без те да оказват видим ефект върху живота ни. Ако например, постоянно мислим колко сме неспособни или неефективни, ние ще приканваме самоунищожителни събития, които ще оформят и също такива обстоятелства за нас. От друга страна, когато на мястото на разрушителните мисли поставим надеждата и оптимистичните нагласи, те ще ни носят спокойствие и обстоятелства на доверие. Ние ще излъчваме способност и радост. Днес ще превърна в навик непрекъснатото заменяне на песимистичните си мисли с оптимистични такива. Ще се спра на това, което е вдъхновяващо за мен, така че да мога да повиша моята смелост и увереност, и така да спомогна за по-добрите ми обстоятелства.

hope Дата: Понеделник, 06-07-2015, 8:39 AM |Съобщение 445 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Разочарования  Как може разочарованията да бъдат възможности за нашето израстване? Когато се чувстваме разочаровани и обезсърчени, е трудно, но не и невъзможно да видим положителната страна на нашата болка. Повечето разочарования идват от усещането за провал, или когато не сe изпълнят очакванията ни за самите нас или спрямо другите. Ако можем да работим над нашата първоначална реакция или източника на неудовлетвореност, който се намира вътре в нас, то ние предприемаме правилните стъпки за превръщането на болката и страховете в ценен за израстването ни опит. Имаме ли нереалистични очаквания за себе си; зависим ли от одобрението от другите? Храним ли отрицателни чувства към себе си; дали не успяваме да се видим като способни човешки същества? Днес ще изследвам източниците на моето самочувствие. Ще търся щастието в себе си, а не в други хора, места или неща.

hope Дата: Вторник, 07-07-2015, 8:55 AM |Съобщение 446 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Чувството на неудовлетвореност Много от нас, независимо дали го осъзнаваме или не, създаваме по- голямата част от нещастието, което преживяваме. Нашите разочарования са резултат от собствените ни негативни или ограничени мисли за самите нас и за нашия свят. Кои са някои от тези ограничаващи мисли, тези подсъзнателни вярвания, които ни пречат да изпитваме радост и пълнота? Едно от тези убеждения е, че не можем да постигнем пълнота и удовлетвореност, освен ако не сме обичани и приети от тези, които са жертви на нашето минало поведение. Друго погрешно убеждение е, че сме прекалено стари, за да извървим толкова много път, за да се променим.  Още една погрешна идея е: "Когато нещата не вървят по моя начин, това е катастрофа!" След това - и самоунищожителната нагласа, че да обичаш е равносилно на това да губиш, така че "най-добре е да се подготвя за най-лошото, което може  да се случи, защото то ще се случи". Още две ирационални вярвания са, че нямаме контрол над своето щастие, и че ако искаме животът ни да бъде лесен и без затруднения, трябва да избягваме всеки дискомфорт или нови ангажименти.  Днес ще погледна на разочарованията в живота ми като на предизвикателство, за да открия негативните или ограничени вярвания, които ми пречат да разгърна моите ресурси и потенциал.

hope Дата: Сряда, 08-07-2015, 11:17 AM |Съобщение 447 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия “...  и насочваме усилията си там, където можем да успеем.” Искането – или по-скоро жалбата „само ако“ ни изкушава често. Ние си мечтаем "Само ако имах друга работа, или пък друга къща, животът ми щеше да е щастлив!“ Може дори да си мечтаем партньорът ни да е различен. Когато губим толкова много ценна енергия в опити да променим нещо или някого извън себе си, ние обикновено се оказваме сами, нещастни, дори изтощени. Изискват се много усилия и търпение, за да развием това, към което наистина се стремим: любов, себеприемане, честност, душевен мир и спокойствие. Вместо да се мъчим напразно да определяме или променяме другите, защо да не насочим нашите усилия там, където можем да успеем? Какво/ кого можем да променим? - Себе си – ставайки все по-малко критични, ние изграждаме своите честност и самоуважение. Смятам ли да блокирам собствения си духовен растеж, като се съсредоточа върху действията на някой друг?

hope Дата: Четвъртък, 09-07-2015, 11:45 AM |Съобщение 448 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Еднакви и различни Когато пиехме или вземахме други наркотици, ние често се чувствахме различни от другите. Тайно си мислехме, че никой не може да ни разбере. Може и да сме се опитвали да бъдем част от някоя група, но истината е, че бяхме самотни. Сега знаем със сигурност - ние наистина сме различни от другите. Но това е защото всеки един от нас е уникално човешко същество. И ние всички имаме тази обща черта. Да бъдем като другите ни помага да се чувстваме сигурни и спокойни. Но ние трябва да се чувстваме добре и за начините, по които сме различни от другите. Всеки един от нас е малко по-различен, действа малко по-различно, и изглежда малко по-различно от всеки друг. И всеки един от нас има свой собствен начин да направи и живота, и света по-добър и за другите. Молитвата ми за днес: Висша сила, помогни ми да бъда себе си – такъв какъвто съм, с моите прилики и различия от другите. Помогни ми да използвам моите специални дарби, вместо да ги крия. Действието ми за деня: Днес ще направи списък на нещата, в които съм добър. Ще си помисля как мога да използвам тези свои дарби, за да съм полезен и за себе си, и за другите.

hope Дата: Петък, 10-07-2015, 10:23 AM |Съобщение 449 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Това, което ни учи най-много, е собственият ни опит. Новодошъл: Впечатлен съм, че си оставаш приятелски настроен и добронамерен, че си винаги готов да ми помогнеш, въпреки че аз не винаги следвам съветите ти. Спонсор: Приятелите не винаги може да са съгласни помежду си, без това да налага да сложат край на връзката им. Може би имам неприятности с някого, когото спонсорирам - който не иска да посещава сбирки, който има чести рецидиви, или пък който непрекъснато се оплаква от своите проблеми, но изобщо няма желание да се опита да работи по Стъпките. Разногласията са неизменна част от живота. Предложенията на спонсора не са команди или задължения, както не са и Дванадесетте стъпки. Като спонсор мога само да предлагам, да давам препоръки, но те се базират на моя опит, затова аз не винаги мога да бъда прав за това, което ще работи за друг човек.  Аз не съм непогрешим. Опитвам се да не позволявам на егото ми да застава на пътя, да не се чувствам обиден или ядосан, когато спонсорираният трябва да опита нещо по своему. Да се научим да вземаме свои собствени решения и да работим за тях е необходимо за духовния ни растеж. Всеки от нас проправя и изминава своя собствен път в процеса на възстановяване. При всички случаи обаче, научаваме много повече от нашия собствен опит – и добър, и лош, отколкото от нещата които само четем или чуваме по време на сбирки. Днес ще се уча от собствения си опит.

hope Дата: Понеделник, 13-07-2015, 7:13 AM |Съобщение 450 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Защо да признаваме грешките си е нещо добро. Понякога за нас е болезнено, или почти невъзможно да признаем, че сме сгрешили. И ако продължаваме да бягаме от това, ние най-вероятно ще допускаме същите грешки, докато най-накрая не бъдем принудени да се изправим пред истината. Защо се случва това? Проблемът се крие в това, което наричаме его в нашите Дванадесет Стъпки и на дискусиите по тях. Когато се водим от егото си, ние се чувстваме едва ли не отговорни да го защитаваме, особено когато сме сред хора, които си мислим, че искат да ни „провалят“. И в нашия изкривен начин на възприемане на нещата всяко едно признание, че сме допуснали дори и незначителна грешка, ни изглежда като пълно поражение. Можем да се освободим от затвора на това свое его просто като видим, че допускането на грешки и тяхното признаване е от съществено значение за израстването ни. Да поемем отговорност за грешките си, да усвояваме техните уроци е нещо, което ни позволява да изградим  по-добро поведение. Днес няма да си поставям за цел да не греша. Вместо това, допусна ли грешки, ще имам готовност да ги призная. Това не е заплаха за моето его. Аз съм същество, което е нещо много повече грешките си.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 30 of 110 « 1 2 … 28 29 30 31 32 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: