Дар за Днес - Page 32 - Форум на АА в България
Дар за Днес
| |
hope |
Дата: Сряда, 29-07-2015, 10:32 AM |Съобщение 466 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Когато наистина разберем и приемем факта, че сме отделни и еднакво значими същества, със своята специфична реалност, ще спрем да харчим от времето и енергията си в опити да променим реалността на другите. --Jane Nelsen
Какво ни кара да искаме да контролираме другите, техните действия, техните мнения ? Да искаме личните ни мнения да бъдат валидни за всички, за да се чувстваме добре и спокойно?
Да повярваме, че всички ние имаме валидни гледни точки, за всяко преживяване, е равносилно на това да повярваме, че съществува по-висша сила, отговаряща за нашия живот. Това изисква готовност да спрем да се обсебваме от личните си предположения и да приемем принципите на тази програма.
Освобождаващо е, дори вълнуващо, да осъзнаем, че всички ние виждаме ситуациите по различен начин. Това е като да се откажем да виждаме нещата само в бяло и черно и да започнем да виждаме всички цветове и техните нюанси. Когато започнем да гледаме на нещата с нови нагласи, нашите преживявания се обогатяват.
Как аз виждам моите преживявания днес, е моя работа; как приятелите ми виждат техните, е тяхна. Тoва са техен избор, тяхна свобода и тяхно право – точно както и моите.
|
|
| |
hope |
Дата: Петък, 31-07-2015, 9:12 AM |Съобщение 467 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Ние всички носим в себе си върховна сила, пълнота на мъдростта, неугасима радост. Те никога не могат да бъдат унищожени. Но те са скрити дълбоко в нас, и това е, което превръща живота ни в проблем. --Huston Smith
Как може човек да загуби връзка с неговата сила, неговата мъдрост и неговата радост? Може би това е в природата изобщо на човечеството. Нашите най-съкровени качества са скрити дълбоко. Те никога не си отиват, но не винаги можем да ги намерим. Възможно е да няма нищо лошо, когато загубим връзка с тях. И това не означава задължително, че трябва да се чувстваме депресирани, объркани, или пък нещастни. Кой не е имал този проблем? В същността на живота е понякога да се чувстваме по този начин. Тази програма (12 Стъпки) ни помага да извадим наяве ресурсите, скрити вътре в нас.
Когато не можем да намерим вдъхващите ни увереност чувства на сила, мъдрост и радост, ние може да си помислим, че те сме ги загубили завинаги. Възможно е дори се съмняваме, че някога сме ги имали, или че отново можем да ги имаме. Но те са все още там. Вътре в нас. Те не могат да бъдат унищожени. И когато с помощта и на Висшата ни сила, и на работата по програмата си възвърнем контакта с тях, ще разберем, че са били с нас през цялото време.
Днес ще бъда уверен, че най-съкровените кътчета в мен никога не могат да бъдат унищожени.
|
|
| |
hope |
Дата: Събота, 01-08-2015, 7:57 AM |Съобщение 468 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Спрете да градите драми от живота си
Не бива да превръщаме живота си в някаква голяма драма. Може да се наложи да сложим край на връзка или на кариера. Вместо просто да си казваме: „Това е нещо, което да направя”, ние започваме драмите си. Подобно на адвокат, готвещ се да пледира пред съда, започваме старателно да се ровим и да подготвяме нашите аргументи. Дори сме готови да се бием за „ нашия случай.”
Можем да драматизираме случаите, ако искаме. Но обикновено под всичко драматизирано от нас остава скрито чувство, което иска да бъде изчистено. То може да има нотките на вината или страха. Или пък може просто да бъде убеждението, че не е o.k. да изразим ясно себе си, да кажем откровено как се чувстваме, да направим това, което трябва, за да се погрижим за себе си.
Откажете се от драматизирането. Просто кажете от какво имате нужда и как това ви кара да се чувствате. Бъдете толкова прости и ясни, колкото можете, за да изразявате себе си. Ако откриете себе си в основата на голямата драматична сцена, която се стараете да изградите, отделете малко време. Защо вдигате такава врява?
Господи, помогни ми да виждам нещата просто и ясно - такива, каквито са, вместо да ги драматизирам!
|
|
| |
hope |
Дата: Понеделник, 03-08-2015, 9:02 AM |Съобщение 469 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Дори и сега - след години на възстановяване, съм все още изумен, колко е лесно да говоря за себе си на сбирки. Все още съм изумен колко добре се чувствам, когато отида на сбирка. -- Член на АА
Когато сме нещастни или чувстваме дискомфорт, не бива да засядаме в тях; това нито е нужно, нито е необходимо. Винаги разполагаме с една непосредствена възможност, която ще ни помогне да се почувстваме по-добре: да отидем на сбирка, да се срещнем с членове на групата си. Тази възможност е винаги налична.
Защо да избягваме това, което може да ни помогне да се почувстваме по-добре? Защо да потънем в депресията си, или да се оставим на манията си, или на унищожаващото ни самосъжаление, когато можем да отидем на сбирка - дори това да означава допълнителна сбирка – която ще ни помогне да се почувстваме по-добре?
Твърде заети ли сме? Всяка една седмица има 168 часа. Отделянето на 1 или 2 часа на седмица за сбирки ни помага да използваме максимално потенциала на останалите 166 часа. Ако предпочетем да се оставим на зависимостта си, ние лесно можем да прекараме по-голямата част от будното си състояние седейки - без да правим нищо, лежейки в леглото - потопени в депресията си, или пък определяйки проблемите на другите хора. Неотделянето на 2 –та часа за сбирки може да ни накара да изгубим всичките си часове.
Твърде уморени ли сме? Няма нищо по-ободряващо от това „да се завърнеш на пистата“. Посещението на сбирка може да ни помогне да постигнем точно такъв резултат.
Днес ще помня колко много ми помагат сбирките, колко са полезни за възстановяването ми и за целия ми живот.
Съобщението поправено от hope - Понеделник, 03-08-2015, 9:03 AM |
|
| |
hope |
Дата: Сряда, 05-08-2015, 9:54 AM |Съобщение 470 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Едно от най-важните неща, на които се учим във възстановяването - да признаваме проблемите си и да работим за тяхното разрешаване.
Много от нас са живели без да обичат да определят проблемите си или да говорят за тях. Нещо повече – ние искахме да живеем без да имаме проблеми. Тяхното избягване и отричане беше станал начин на живот - нашият начин за справяне с проблемите.
Много от нас, дори и във възстановяването, все още се страхуваме от проблеми. Понякога можем да прекарваме много повече време, за да реагираме на проблем, отколкото да го разрешим. Така пропускаме житейските уроци – онези уроци, които ни преподават трудностите и проблемите. А проблемите са част от живота. Както и техните решения.
Във възстановяването ние се учим да се съсредоточаваме върху решаването на нашите проблеми. Първо се уверяваме, че даденият проблем е наш, а не на някой друг. След това търсим най-доброто решение. Това може да означава определяне на цел, молба за помощ, събиране на повече информация, предприемане на действия, понякога –и временно оставяне на проблема, докато не намерим правилния и разумен изход.
Ние приемаме и решаваме днешните проблеми. Учим се да не се притесняваме излишно за утрешните проблеми, защото тях още ги няма. Едва когато се появят, ще търсим помощ за тяхното решаване; ще разполагаме и с необходимите ресурси, за да ги преодолеем.
Моля се да се изправя и решавам проблемите ми днес. Моля се да помня, че за всеки проблем има разрешение.
|
|
| |
hope |
Дата: Четвъртък, 06-08-2015, 10:36 AM |Съобщение 471 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Себепознание и себеприемане
„Боже, дари ми смирението да приемам нещата които не мога да променя, силата да променям нещата които мога да променя, и мъдростта да прозирам разликата.“
Този добре позната молитва съдържа някои ключови насоки за философията на новия ни живот. Един от членовете на моята група обясни това по следния начин:
"За мен нещата, които не мога да променя, са другите хора, места и обстоятелства. Единствените неща, които мога да променям, са моите нагласи, реакции и действия към хората, местата и обстоятелствата в моя живот. Мъдростта да прозирам разликата е нещо трудно. Аз не винаги знам какво мога и какво не мога да променя, докато не се опитам да го променя. Мъдростта идва с опита и с грешките ми. Колкото повече опит трупам, толкова повече са разбирането, знанията и мъдростта, с които разполагам. "
Днес ще приема, че голяма част от мъдростта ми може да дойде чрез ежедневните ми преживявания. Трябва да приема, че вероятно ще допусна някои грешки в нагласите и действията си, както и в преценката на това какво мога и какво не мога да променя. Ще се науча да бъда търпелив със себе си и с другите, знаейки, че мога само да спечеля, като разбирам, приемам и се уча от своите грешки.
|
|
| |
hope |
Дата: Петък, 07-08-2015, 10:44 AM |Съобщение 472 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Да управляваш времето си
На една от сбирките спикерът каза, че хората, които имат затруднения с управляването на времето си, обикновено боравят трудно и с парите си. Припомни ни думите "времето е пари", които някои не бяхме чували, или не им бяхме придавали смисъл.
Без да се превръщаме в скъперници или „скръндзи“, ние имаме отговорност да използваме времето разумно - времето на другите хора, както и нашето собствено. Много хора, които смятат че са в правото си, са толкова безгрижни да спазват уговорени срещи или срокове, че принуждават другите да ги изчакват. Това по същество е кражба от времето на последните.
Да бъдеш точен и да управляваш успешно цялото си време, както и да уважаваш времето на другите, е част от зрелия живот. Това са черти на отговорния, израснал и грижовен човек. Ако се отнасяме лошо и безотговорно към собственото си време, най-вероятно губим времето и на другите хора.
Днес ще внимавам и ще бъда точен във всички уговорени срещи и срокове. Няма да губя или крада от времето на други, като закъснявам.
|
|
| |
hope |
Дата: Събота, 08-08-2015, 4:23 PM |Съобщение 473 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Силата на характера
На сбирки по-старите членове постоянно казват на новодошлите, че трябва да се стремят да изградят силен характер, за да могат да се изправят пред реалностите на света. Много от нас – особено в началото на възстановяването - сме убедени, че характерът се свежда до това, което мислят другите за нас. Но мненията и становищата на другите за нас не са важни. Характерът е това, което сме, а не това, което другите мислят че сме.
Ние не се раждаме с характер. Той се развива чрез търпение и много смирение. Той е това, което сме вътрешните себе си- "на тъмно". Той се проявява външно благодарение на вътрешната ни светлина. Той е нашата сила за живот. Той е нещо по-полезно дори от талантите ни и той се проявява най-добре в контактите ни с другите хора.
Днес ще помня, че моят характер може да бъде сила, която се стреми към истината, развива волята и духа ми, допринася за положителните ми действия, и прави всички тези активи очевидни за другите хора.
|
|
| |
hope |
Дата: Понеделник, 10-08-2015, 1:57 PM |Съобщение 474 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Хубаво е, когато съм в състояние да кажа: "Не бях прав," или "Аз направих грешка" и да знам, че с това не е настъпил краят на света. --Carol C.
Преди възстановяването ние се чувствахме непрекъснато разяждани от вина; ние не можехме да понесем факта, че сме по-малко от перфектни; избягвахме по всякакъв начин признаването на тази истина. Тъй като вътрешното в нас ни изглеждаше прекалено ужасно, ние се вкопчвахме във външния вид на съвършенството. По този начин се надявахме, че хората няма да разберат това, което всъщност бяхме и което не харесвахме. Но ние не успявахме да заблудим нито някой друг, нито себе си, не и за дълго.
Във възстановяването ние имаме шанс да променим този модел. Сега можем да се научим да признаваме своите ограничения, своите грешки, както и несъвършенствата си. Какво прекрасно облекчение е да разберем, че от нас не се изисква да бъдем перфектни! Ние можем да бъдем само това, което сме - човешки същества, които са се устремили или се опитват да намерят светлината. Понякога я откриваме, понякога я губим, но продължаваме да се стремим напред по пътя си. И в този процес ние откриваме и себе си, и спокойствието, и душевния мир.
Днес ще продължа да работя за моето усъвършенстване, като си прощавам грешките, които допускам движейки се напред.
|
|
| |
hope |
Дата: Вторник, 11-08-2015, 10:54 AM |Съобщение 475 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Не забравяйте, че неполучаването на това, което искате, понякога може да бъде за ваш късмет. --H. Jackson Brown, Jr.
Контролирането на желанията е един от най-важните въпроси на това да сме възрастни. Децата често искат неща, които не са добри за тях, затова техните импулси могат да им причинят злини или неприятности. Те се нуждаят от любящите и грижовни възрастни, които да ги предпазят от вредите, причинявани от получаването на това, което искат.
Като възрастни, нашето духовно развитие изисква да се учим как да разглеждаме нашите желания и как да ги управляваме. От една страна е нездравословно да се контролираме дотолкова, че да потискаме изцяло желанията си и да не си позволяваме да се забавляваме; от друга страна знаем, че ако се отдадем изцяло и само на желанието си, то може да ни убие.
Понякога искаме отчаяно неща, които ако не получим, се чувстваме разочаровани и нещастни. Въпреки това животът постоянно ни насочва в посоки, които не сме очаквали. Разочарованията могат да разрушат живота ни. Но ако държим очите си отворени, неполучаването на нещо което желаем може да ни отведе към по-добри посоки от тези, които сме си представяли за себе си.
Днес ще бъда отворен за новите направления, към които ме насочва животът.
|
|
| |
hope |
Дата: Сряда, 12-08-2015, 10:00 AM |Съобщение 476 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Размишление за Днес: Само за днес аз няма да се страхувам от нищо. Ако съзнанието ми се замъгли от безименни страхове, ще ги проследя, за да видя тяхната нереалност. Ще си напомням, че Бог се грижи за мен и моя живот, и че всичко което трябва да направя, е да приема Божиите закрила и напътствия. Не е необходимо неприятностите, случили се вчера, да ме тревожат и днес. Дали приемам факта, че е по силите ми да направя от днес един добър ден чрез начина, по който мисля за него и за нещата, които трябва да направя за това?
Днес се моля: Моля се превърна „днес“ в един добър ден. Моля се да помня, че това зависи от мен - от позитивната ми нагласа към това, което ми предлага настоящето. Моля се да не бъда обезпокояван от лошите следи от вчера. Моля се да остана близо до Бог през целия ден.
Днес ще помня: От мен зависи да превърна дните си в добри.
|
|
| |
hope |
Дата: Четвъртък, 13-08-2015, 8:39 AM |Съобщение 477 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцетe на Бог, така както Го разбираме. - Стъпка Трета на Анонимни алкохолици
Нека погледнем право към същността на нещата: Когато се опитваме сами да направляваме живота си, ние изпадаме в беди. Намесва се нашето его, което обърква нещата в нас и около нас. Ние се опитваме да контролираме неща, които не можем да контролираме. Започваме да мислим, че сме по-умни и находчиви, отколкото сме; че ние и само ние можем да направим нещата по най-добрия начин. Какъв е крайният резултат? Ние се оказваме сами – духовно, а и понякога физически - в собствeната си мизерия.
Това, което трябва да направим, е да се оставим на грижите на нашата Висша сила, която да направлява живота ни. Да се откажем от своеволието си, и да се оставим на нейната воля. Когато вземем такова решение, в резултат получаваме изцеляващата любов на Висшата си сила. Така че нека оставим настрани нашето его и да помолим Висшата сила за помощ – нека я оставим да ни направлява, за да можем да заживеем по-добре и по-разумно.
|
|
| |
hope |
Дата: Петък, 14-08-2015, 9:44 AM |Съобщение 478 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Ако една идея, която съм обмислила добре, е наистина ценна, то трябва да има някакъв начин по който да я реализирам. --Elizabeth Blackwell
Тези думи са написани от първата жена, която е получила медицинско образование. Те са полезни за всички, които се страхуват, че най-ценните им мечти са обречени на неуспех.
Ако нашите мечтите са ценни идеи, те ще бъдат полезни цели. Ако обаче са детински фантазии, те няма как да бъдат полезни, независимо че могат да ни изглеждат забавни. Освен това, за нас е важно да правим разлика между тези, които можем да постигнем и тези, които не можем. Първите ще ни подхранват като хляба; другите – подобно на бонбонки, няма как да го направят.
Ние носим отговорност към подхранващите ни мечти – те идват от най-доброто в нас. Нашата отговорност е да живеем така, че да можем да реализираме мечтите си. Когато превърнем мечтите си в цели, те по свой начин ни карат да продължим напред, нататък. Благодарение на целите ние организираме живота си така, че да можем да ги постигнем.
Днес ще помня: Не постигането на моята цел е толкова важно; важен е напредъкът който правя, за да я реализирам.
|
|
| |
hope |
Дата: Събота, 15-08-2015, 9:47 AM |Съобщение 479 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Получаваме това, което даваме
Даването на нашата обич на някой друг, отделянето на нашето внимание и отдаването на помощта ни на някой в нужда, обикновено ни носи в замяна доброта и загриженост. Грубостта и липсата на грижи от наша страна вероятно ще ни донесе същото от страна на другите. Ние обикновено предизвикваме да ни се дава това, което даваме – независимо дали е обмислено или необмислено.
Не са много нещата в нашия живот, които са изцяло под нашия контрол. Но нашето отношение към другите хора, изборът как да се отнасяме към тях, е едно от нещата, които изцяло зависят от нас. Някои от нас умеят да раздават чиста, безусловна любов. Когато получаваме такава любов, ние се чувстваме ценни и значими човешки същества . От своя страна ние можем да почитаме - например нашите спътници – със същата любов.
Ние имаме нужда да бъдем ценени. Да изразяваме своята признателност – обикновено с благодарност, е един простичък акт, който обаче има дълбоки последици за всички. Актовете на доброта се размножават много бързо; и ние всички допринасяме за съществуването на един по-добър свят, когато му даряваме своите любящи мисли и действия.
Днес ще даря с любов свой приятел; по този начин ще помогна за изграждането на един по-добър свят.
|
|
| |
hope |
Дата: Понеделник, 17-08-2015, 10:04 AM |Съобщение 480 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Спрете да очаквате прекалено много от себе си. --Anonymous
Когато има твърде голямо разминаване между стандартите, които поставяме за себе си, и реалните ни постижения, неизменно следва нещастието. Ако не можем да подобрим ефективността си, ние трябва просто да намалим изискванията към себе си. Когато сме верни на себе си, ние очакваме само това, което наистина сме в състояние да правим. И тъй като с всеки ден във възстановяване ние израстваме , ставаме в състояние да правим все повече.
Какво можем да очакваме от себе си –това е нещо, кoето може да се промени на следващия ден. Не бива да забравяме, че нашите срещи и разговори с приятели по Програмата са много важни, за да можем да следим отблизо своето развитие. Ще разберем, че животът е за живеене, и може да бъде живян по-добре, когато изпълняваме задачите си всеки ден. Ежедневно, за днес .
На нас наистина не ни се дават - никога – повече задължения от тези, отколкото тези с които можем да се справим. И докато целите, които си поставяме, са реалистични, ще ни се дава всичко от което имаме нужда, за да успеем.
Днес ще помня, че когато очакванията ми спрямо мене са твърде високи, аз вървя назад и надолу - срещу себе си.
|
|
| |
|
Боже,
дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим
и мъдростта да разбираме разликата.
|
Site created in uCoz |
|