Дар за Днес - Page 34 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 34 of 110 « 1 2 … 32 33 34 35 36 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Петък, 11-09-2015, 8:30 AM |Съобщение 496 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Прошката е ключ към свободата. -- Hannah Arendt Негодуванието ни държи в миналото - едно минало, което никога не можем отново да преживеем. Негодуванието държи в своята хватка нашия ум. То ни пречи да видим красотата на мига. То ни пречи да чуваме любящите гласове на приятелите си.  За щастие, ние можем да преодолеем негодуванията си. Нашата свобода идва, когато решим да простим за всичко, което е направено против нас. Което ни е наранило по един или друг начин. И това решение, с малко практика, може да се превърне във втора наша природа. Да, ние можем да предпочетем да негодуваме. Но подобен избор ни лишава от възможността да освободим умовете и сърцата си за реалността, за настоящето. Когато се оставим на негодуванията си, нашата цел в този живот става неизпълнима. Сега имаме програма за възстановяване, която може да ни помогне да се развиваме прошката, и то от сърце, и така да открием мира и радостта, които са част от Божията воля за всеки един от нас. Да храня негодувания срещу други е нещо, от което само ме боли. Прошката може да ме накара да се радвам, че днес съм жив.

hope Дата: Събота, 12-09-2015, 9:52 AM |Съобщение 497 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние не винаги разбираме начините, по които ни говори Бог, но когато приемем с вяра Неговата воля, без да поглеждаме назад, постигаме душевен мир. --Anonymous Приемането на нашето минало, приемането на онези обстоятелства в живота ни, които не можем да променим, ни носи облекчение. Носи ни спокойствието, което толкова много и така трескаво търсехме. Можем да сложим миналото зад нас. Всеки ден е едно ново начало. И всеки ден от въздържанието ни предлага възможност да гледаме напред с надежда. Сила по-могъща от самите нас ни помогна да намерим тази програма. Тази Сила е винаги с нас. Когато се страхуваме от нови ситуации, или когато ни тревожат познати вече обстоятелства, ние можем да погледнем към тази Сила за помощ – за да кажем това, което трябва да се каже и за да извършим това, което трябва да се направи. Нашата по-висша Сила е по-близо от собствения ни дъх. Осъзнаването на Нейното присъствие ни укрепва, миг след миг. Миналото си е отишло. Днес е ден, пълен с възможности. Ден за ново начало.

hope Дата: Понеделник, 14-09-2015, 10:40 AM |Съобщение 498 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Контролирането ограбва нашето спокойствие. Когато се осланяме на Молитвата за смирение, се променя самото естество на живота ни. Истината е, че повечето от проблемите ни са резултат от нашето нежелание да се откажем от контролирането на повечето хора, с които се сблъскваме. Оказва се, че какво правят те, за нас не е толкoва значимо. От значение е,обаче, че ние искаме те да отговарят на нашите желания! Възстановявайки се, научаваме, че контролирането на другите хора е нещо, което не зависи от нас. Ние не можем да променяме другите. Има толкова много неща, които не можем да променим... Но понякога  ние държим да ги променяме, ставаме по детски упорити, а нашето упорство ни носи разочарования, води ни до депресии, държи ни в близост до  постоянни конфликти. Въпреки това, съществува едно лесно разрешение. И то се свежда до първата молитва, която чуваме на сбирките по 12-те  Стъпки. Молитвата за Смирение. Ние винаги можем да молим Бог за мъдрост, така че да можем да променяме само това, което е по нашите сили – което зависи от нас, и да приемем всичко останало. Мъдростта ще дойде. Също и душевния мир и спокойствието, които заслужаваме. Боже, дари ми смирението да приемам нещата, които не мога да променя, силата да променям нещата които мога, и мъдростта да прозирам разликата.

hope Дата: Вторник, 15-09-2015, 10:51 AM |Съобщение 499 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия "Жалко – в този свят почти всеки иска нещо за нищо…" --Marsha Sinetar Изгодните неща привличат. Намирането на нещо на изгодна стойност ни възбужда, и ние се втурваме да търсим още и още …  Да искаме безплатно някои неща (или на минимална стойност) е може би в човешката ни природа. Въпреки това, ние трябва да се учим отново и отново, че получаваме това, за което плащаме. Това е вярно и за човешките взаимоотношения. Защо си мислим, че другите ще бъдат там, за нас, ако самите ние не сме налице за тях? Да имаме приятели означава и ние самите да бъдем приятели, дори ако това отнема много време. Макар и наградите на истинското приятелство да са безспорни за нас, ние все още сме склонни да чакаме другото лице да направи първия ход, то да положи нужните усилия. Това може и да ни позволява да намалим собствените ни усилия, но все пак ще получим в съответствие с това, което даваме. Познаването и използването на този принцип опростява живота ни. След като го овладеем, ние не го забравяме. Помним, че при нас ще се върне това, което даваме, най-вече във взаимоотношенията. Днес ще имам готовността да давам на другите това, което искам да получа.

hope Дата: Сряда, 16-09-2015, 10:34 AM |Съобщение 500 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия В едно дисфункционално семейството обикновено е пълно със ситуации, в които никой не се извинява. -- Karen Shaud Когато се почувстваме наранени, или пък усетим че самите ние нараняваме друг, можем да отворим вратата към един изцяло нов начин на възприемане на света.  Да се научим да се извиняваме – това е нeщо, което може да ни помогне да имаме по-здравословно семейство. В началото със сигурност ще ни е трудно, но с практикуване ще ни стане по-лесно. Ние научаваме, че е напълно в човешката ни природа да правим грешки,но и че можем да ги признаваме, а другите хора най-вероятно ще приемат нашите извинения. По същия начин, ние се учим можем да приемаме извиненията на другите. Понякога е трудно да го правим. Ще си помогнем, ако имаме предвид, че приемането на чуждо извинение е нещо, което правим не само за другия, но и за себе си и собственото си израстване. Това че допускаме грешки не ни прави безполезни, но когато сме в състояние да ги признаем и да се извиним, ние ставаме по- стойностни хора  и в очите и на другите, и в собствените ни очи. Има ли нещо, за което се налага да се извиня днес?

hope Дата: Четвъртък, 17-09-2015, 10:54 AM |Съобщение 501 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Пропилян е денят, в който не сме се смяли. --Sebastian R.N. Chamfort Когато се валяхме в манията на самосъжалението, бяхме сигурни, че няма никога отново да се смеем. Колко ни беше лесно да плачем, сами и тайно, „вдъхновени“ от тъжна музика от сорта на „ роден да губи“, „всички нараняват“, или пък "отново плача в своята самота“. И какъв шок беше, когато на първите няколко сбирки чухме хора, които се смееха! Не можехме да си обясним - как можеха да се смеят на нещо толкова сериозно като зависимостта? И какво облекчение беше за нас, когато започнахме да се присъединяваме към техния смях! Ние започнахме, подобно на тях, да се смеем на нещата, които преди ни изглеждаха толкова тъжни и отчайващи. Можехме да се смеем, и то с чиста радост, на своите слабости и ограничения, на своите грешки и пропуски. Вече решими да не се връщаме към старите начини на мислене и поведение, можехме да им се посмеем. Ние се смеем се не само когато се веселим, но и когато сме благодарни; можем да се смеем и само за това че сме живи. За нас смехът е източник на духовно израстване. Той ни помага да мислим позитивно. Той намалява стреса от проблемите ни. Той ни казва, че всяко усилие по пътя на напредъка си заслужава. Самият смях е напредък.

hope Дата: Петък, 18-09-2015, 8:53 AM |Съобщение 502 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Моля се да имам предвид, че Бог може да даде, Бог ще даде, и че Бог дава. - Marie Gubbels Позоваването на Бог за ръководство, за да се справим с проблемите си, ни изглежда твърде просто. Възможно е да сме прекарали десетилетия, търсейки алкохол, други наркотици, или нездрави взаимоотношения, с които да намерим решение за болката, която никога не ни напускаше. Тогава не знаехме, че Бог е винаги някъде край нас и ни чака, за да отговори на нашите молитви. Дори да сме го знаели – така, както го знаем сега – ние винаги избягвахме да търсим помощ другаде, освен в себе си, и да го правим отново и отново. В нашата природа като активни зависими нямаше място за хипотезата да живеем просто; ние винаги търсехме сложния, труден начин – нашият начин. Дори и ставайки част от тази програма за възстановяване, все още ни е трудно да практикуваме да живеем по-простичко и лесно. Може да ни се наложи да избираме ежедневно, всеки ден, да вярваме, че Бог може, че ще се погрижи, и че Той се грижи за всяка наша нужда. Тъй като повечето от нас нямат много духовен опит, се налага всеки ден да вземаме решение да се поверим на Бог. За щастие, момент на утихване и една малка молитва е всичко, което трябва да направим. Бог никога не е на повече от една мисъл разстояние. Днес ще практикувам разчитането на Бог във всеки обрат на събитията. Вярвам, че ще получа нужните ми насоки и знания за това как да процедирам по-нататък.

hope Дата: Събота, 19-09-2015, 1:10 PM |Съобщение 503 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Една молитва се появи днес Мили Боже, Моля Те да ме преведеш през тези врати. Сбирката е това, което ми трябва. Напомни ми да оставя моите его и нетолерантност отвън. Помогни ми да чуя силата и надеждата в думите на всички. Напомняй ми, че всъщност ние сме едни и същи, дори да изглеждаме толкова различни. Помогни мида помня, че опитът на другите ще ми помогне за възстановяването ми  - точно както моят опит може да помогне на друг. Съобщението поправено от hope - Събота, 19-09-2015, 1:13 PM

hope Дата: Вторник, 22-09-2015, 10:37 AM |Съобщение 504 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Егоцентризмът е необходим за оцеляването на себелюбието ни. Човечността започва със  себеотдаване. --Henri Amiel Когато се бяхме изгубили в зависимостите си, бяхме водени от личен интерес. Ние не винаги харесвахме това, което бяхме; не винаги искахме да бъдем толкова егоцентрични. Но просто нямахме никакви вътрешни ресурси, които да ни помогнат да избягаме от капана на нашето его. Когато бяхме обхванати от него, не бяхме в състояние да виждаме извън себе си – не и достатъчно добре, за да помолим за помощ. Да молим за помощ и неща като предаване, за нас бяха само форми на поражение и унижение. Тази програма ни дава възможности да променим начина си на мислене и възприятие. Разбираме, че когато се предадем и признаем простичкото „Безсилен съм. Не мога сам!“, ние вече не сме пленници на егоцентризма си. Ние всъщност започваме да възстановяваме естественото за хората състояние -  в общност с другите, защото буквално не можем да оцелеем като изолирани индивиди. Ние трябва да бъдем част от даването и получаването в рамките на групата си, точно както е било за хората още от самото начало – откакто светът съществува. Днес ще се откажа от моя егоцентризъм, знаейки, че трябва да го правя отново и отново.

hope Дата: Сряда, 23-09-2015, 10:21 AM |Съобщение 505 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не можете да преминете пропастта само с две крачки. --Rashi Fein Когато едно малко дете закрива очите си, това за него означава: "Не можете да ме видите!“. Ние - възрастните, когато имаме сложни проблеми, от които искаме да се отървем, понякога прибягваме към подобно „магическо“ мислене. Късаме листенца от маргаритки – едно по едно, за да узнаем ще се изпълни ли наше желание; гледаме дали ще полети врабчето, когато искаме да узнаем ще се осъществи ли наша цел. Ние знаем, че понякога човек трябва да прескочи пропаст, но все пак си мислим: "Ако само имах криле, за да прелетя над нея!" Най-важното нещо е да достигнем другата страна - справяне с проблема в собствените ни обстоятелства. Игрите на магии са един от начините да останем с проблема. Няма нищо романтично или възхитително в напразните усилия; те са признание, че ние просто не искаме да успеем. Всеки проблем ни учи как да го разрешим. Ако не можем да видим разрешението, вероятно не сме готови за него, и вместо да си играем напразно, е по-добре да оставим конкретния проблем временно настрани, докато не си отговорим какъв е добрият, разумен подход към него. Днес ще помня, че само желанието не разрешава проблема. Но желанието, заедно с работата за неговото разрешаване почти винаги успяват. Съобщението поправено от hope - Сряда, 23-09-2015, 11:59 AM

hope Дата: Четвъртък, 24-09-2015, 9:35 AM |Съобщение 506 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Молитвата не е нито магия, нито изискване. Молитвата е взаимовръзка. --John Heuss Един разговор изисква две части: говорене и слушане. Когато само ние говорим, това е монолог. Когато някой чете лекции, ние слушаме. Нашата молитва може да бъде под формата на разговор, но ако разгледаме добре начина, по който се молим, може да открием, че се касае за монолог. Ние се молим, когато търсим отговори или насоки; молим се, за да изразим наша благодарност; молим се, за да бъдат благослoвени хора, за които ни е грижа. Чудесно е да отворим вратата за нашата Висша сила в началото на разговора, но ако не си дадем време да слушаме, ние никога няма да развием истински диалог. Можем да започнем да променяме начина си на молене. Можем да ограничим нашите искания, така че да не изброяваме поредица от желания или искания. Може да помолим за търпение да слушаме и след това да изчакаме няколко минути, за да се вслушаме. Отговорите ще дойдат при нас; насоките ще ни се дадат, когато ние наистина сме готови да ги приемем. Балансът на говорене и слушане ще допринесе за укрепване на отношенията ни с нашата Висша сила. Днес ще се помоля, след това ще се вслушам, за да позволя на моята Висша сила да общува известно време с мен.

hope Дата: Петък, 25-09-2015, 8:32 AM |Съобщение 507 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Приемане на промените Ветровете на промяната веят през нашия живот - понякога нежно, понякога подобно на тропическа буря. Да, ние имаме места за почивка - време, за да се приспособим към друг начин на живот, време да намерим баланс, време да се насладим на наградите които ни носи животът.  Но промяната е и неизбежна, и желателна. Понякога, когато ветровете на промяната започнат да шумолят, ние не сме сигурни, че промяната е за добро. Можем да изпаднем в стрес или друго трeвожно състояние, но след това нормалното ни състояние определено се възстановява. Понякога ние се съпротивляваме. Ние крием глава или загърбваме вятъра, надявайки се, че нещата бързо ще се успокоят, или ще станат такива каквито са били. Възможно ли е да да се подготвим за новото по "нормален" начин? Промените ще преминават, понякога – и профучават през нашия живот, когато са необходими, за да ни отведат там, където отиваме. Можем да се доверим, че нашата Висша сила има план за нас дори когато ние не знаем къде ни водят промените. Можем да се доверим, че промените са за наше добро. Вятърът им ще ни отведе на мястото, където трябва да бъдем. Днес се моля Бог да ми помогне да не се съпротивлявам на промяната. Моля се да бъда непредубеден към процеса на промените. Моля се да вярвам, че мястото на което ще ме отведе промяната, ще бъде по-добро от мястото, на което искам да остана. Моля се да се доверя и приема всяка една промяна, дори ако не я разбирам.

hope Дата: Събота, 26-09-2015, 12:49 PM |Съобщение 508 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да се харесваш на другите  За някои от нас да се харесваме на другите се е превърнало в начин да получаваме необходимото и исканото. Но то е всъщност манипулативно, едновременно с това– унизително поведение. И с което мамим себе си. Когато сме заети да угаждаме на другите, ние не сме верни на себе си, не сме честни пред себе си (нито пред тези, на които се стремим да сме приятни). Вместо да манипулираме хората, нека просто ги помолим за това, от което имаме нужда и което искаме. Ние всички заслужаваме обич и я заслужаваме точно каквито сме. Само можем да зарадваме и себе си, и другите, когато казваме истината за себе си.  Мога ли днес да попитам  честно за това, което искам, или от което се нуждая? Мисъл за деня: Пътят към истинските взаимоотношения с другите е да бъда себе си. Начинът да получа това, което ми е нужно, е да помоля честно и открито за него.

hope Дата: Понеделник, 28-09-2015, 11:13 AM |Съобщение 509 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние сме само хора, човешки същества. Затова трябва да признаем нашите ограничения и недостатъци. Когато признаем истината за нашите ограничения и недостатъци, ние създаваме плодородна почва за нов растеж и промяна. Но ако се валяме в безнадеждното убеждение, че истинската ни същност се свежда единствено до дефектите ни, ние растем ангажирани от тях. Това е разликата между безсилие и безпомощност. Когато приемем нашето безсилие да контролираме всичко и всички, ние се събуждаме за дълбоката мъдрост,  че колкото повече е нашето своеволие, толкова повече поражения ще претърпяваме. Някои от нашите нужди могат да бъдат удовлетворени, и можем да достигнем известно израстване само когато получим изцеление и помощ отвън – извън самите нас. Когато ние упорито отказваме да приемем собственото ни безсилие, именно упоритото ни своеволие прави трудни дори и нещата, които не можем да направим сами. В крайна сметка това ни води до изолация и безпомощност. По-добрият избор е едновременно и болезнен, и надежден: Ние можем да признаем нашите ограничения и недостатъци. Тогава ставаме по-възприемчиви за помощта, предлагана ни и от другите хора, и от нашата Висша сила, и можем да я приемем много по-лесно. Днес ще опиша един от недостатъците си, от които съм готов да се откажа.

hope Дата: Вторник, 29-09-2015, 10:01 AM |Съобщение 510 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всеки ден … животът ни изправя пред нови проблеми, които трябва да бъдат решени, и това изисква да коригираме по съответния начин старите си модели. --Dr. Ann Faraday Да посрещнем деня понякога е направо трудно. Това са онези дни, в които ни се иска да припълзим обратно под завивките и да останем там, защото сме убедени, че не можем да се справим с каквото и да било. Може би днес е един от тези дни. Може би се чувстваме на 12 години, вместо на 42, защото ни е трудно да посрещнем отговорностите си като 42-годишни. В подобни случаи да действаме "сякаш" е едно от най-хубавите неща, на които ни учи програмата. Да действаме "сякаш" е полезно дори и когато нещо съвсем малко пречи на развитието на деня ни. За повечето ни проблеми няма лесни решения, или пък вече познати ни. Въпреки това, повечето проблеми стават лесни за премахване, когато ги виждаме като възможности за творчески отговор, когато търсим спокойно нужните ни насоки, и след това напредваме макар и бавно, но наясно с последиците от нашите действия. Днес, както и всеки ден, ще имам възможност да мисля творчески и да разчитам на насоките на моята Висша сила, на нейното ръководство. Вместо да се боя от непознатото, ще се радвам за него. Това ще ме движи все по-близо до разбирането на тайните на живота.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 34 of 110 « 1 2 … 32 33 34 35 36 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: