Дар за Днес - Page 36 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 36 of 111 « 1 2 … 34 35 36 37 38 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Сряда, 14-10-2015, 10:10 AM |Съобщение 526 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Добронамереност Някога завиждали ли сте на късмета на някой друг? Помислете за приятел, който иска да го изслушате, но вместо да сподели свой проблем, болка или неволя, ви казва една добра новина. Нещо вълнуващо, финансово изгодно, бляскаво, трудно за вярване се е случило в живота му. Това не е фантазия. Това е един от онези редки моменти, в които се е сбъднала една мечта. Негова мечта. "Това е чудесно," - може да кажете вие, защото това е думата, която обикновено изричаме при подобни случаи. Без да се замислим. "Защо на него?"  - обаче може по-късно да се замислим. " Ами аз? Кога ще имам и аз; кога ще ми се случи и на мене?" Колкото и  да се се опитваме да отречем, или да не го искаме, но може да почувстваме малко ревност, завист и самосъжаление, които да заменят първоначалната радост за нашия приятел. Повечето от нас искаме другите хора да бъдат успешни и щастливи. Истински. Това не е проблем. Проблемът идва, когато си мислим, че те са по-щастливи или по-добре, отколкото сме ние. Понякога знаем и усещаме случаите, в които завиждаме на другите, или пък негодуваме. Друг път това е коварно подводно течение, и ние не сме наясно, но то напада живота ни. То може да бъде лекото чувство на самодоволство,  когато чуем, че нещо лошо се е случило с някого, когото сме възприемали като по-щастлив от нас самите. Добронамереността не е само фраза, която да използваме по време на празници; тя е начин на живот, който трябва да усвоим във възстановяването.

hope Дата: Четвъртък, 15-10-2015, 12:41 PM |Съобщение 527 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Фактите не престават да съществуват, ако ги игнорираме. --Aldous Huxley Това е трудна за приемане концепция за нас - зависимите. Ние вярвахме, че избягването е форма на това да се грижим за себе си, по-точно да се защитим и самосъхраним. Отричането беше нашият начин на живот. Болестта ни – за която толкова усърдно се грижехме, защото зависехме от нея, зависеше от способността ни да отричаме съществуването й. Едва когато започнахме да кървим с всяка пора на тялото си, ние бяхме готови да признаем, че може би имаме някакъв малък проблем. Ние се страхувахме от фактите. Да се изправим с лице срещу фактите означаваше да извършим предателство към нашето заболяване; означаваше да признаем, че сме изгубили и че се нуждаем от помощта на другите. Възстановяването – още от Стъпка Първа, означава да се научим да се сблъскваме директно с нашите проблеми. Ние си правим непрекъснато морален самоанализ, за да видим какви са нашите отрицания и да добием връзка с истината, с реалността. Изправяме се лице в лице – винаги когато е възможно, пред хората, които сме наранили, защото е факт, че ние сме нарани много хора и сега сме отговорни да се опитаме да им помогнем да лекуват тези рани. Като вършим тези действия, виждаме, че ставаме по-силни. Нашата увереност - не арогантност - расте. Трябва ли винаги да ни харесва да се изправяме пред фактите? Не! Но нашият живот вече не се основава единствено на чувствата. Той се основава на способността ни да извършваме следващото правилно нещо. Всеки ден, за днес. Молитва за деня: Висша сила, с Твоята помощ и насоки мога да пробия моята стената на отрицания. Покажи ми нещата, пред които трябва да се изправя днес. Днешното ми действие: По някое време през деня ще седна и ще направя списък от въпросите и проблемите, които избягвам. Обещавам си да говоря с моя спонсор за това, което съм описал.

hope Дата: Събота, 17-10-2015, 10:49 AM |Съобщение 528 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всеки ден е различен. Никога не знам какво ще ми донесе, и това е най-вълнуващото нещо, когато се събуждам всяка сутрин. - Alpha English Няма съмнение, че всички имаме периоди, в които не ни се иска да приемаме нещата, които ни носят дните ни. Няма нищо лошо в това отвреме на време да се посъпротивляваме на следващите двадесет и четири часа. Но ако превърнем избягването и отлагането в свой навик, ако упорито избягваме да планираме каквото и да било, или да правим необходимите неща, ние трябва да се заемем с инвентаризация на нашите чувства. Депресията не е чужда за повечето от нас. Но хроничната депресия е нещо, на което трябва да обърнем внимание. Ако започнем да чувстваме трвога или тъга, можем да споделяме чувствата си на приятел. Като цяло, има едно просто решение: Може би сме забравили редовно да се молим и медитираме. Може би сме станали прекалено погълнати в себе си. Да бъдем благодарни, и да изразяваме благодарността си на другите също променя живота ни, защото влияе на начина, по който виждаме всеки аспект от живота ни. Да споделяме на доверен за нас човек, или в дневника си; да описваме всички благословии и постижения, които сме натрупали, също е нещо, което ни помага да избягаме от подтиснатостта и депресията. Нека не забравяме, че повечето дни досега ни изненадаха с техните резултати - не винаги ни носеха точно това, което очаквахме. Това е един неоспорим житейски факт, на който винаги може да разчитаме. Днес е ден, предназначен да ме изненада как ще се развие. Ще оценя всичко, което дойде при мен, на пътя ми .

hope Дата: Понеделник, 19-10-2015, 7:53 AM |Съобщение 529 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не мога да намеря спокойствие, докато не приема, че хората, нещата или ситуациите са точно по начина, по който е трябвало да бъдат в този момент. -- Anonymous  Новодошъл: Струва ми се, че при мен нищо особено не се е променило напоследък. Аз все още имам същите проблеми и въпроси, които имах преди месеци. Спонсор: Молитвата за Смирение иска от мен „ да приема нещата, които не мога да променя." Преди си мислех, че смисълът на тази фраза, е че има неща, които са предназначени никога да не се променят, и че е по-добре просто да ги приема! Сега си давам сметка не само, че всичко може да бъде променено, но също така, че промяната е факт от действителността, и аз не мога да я спра. Какво фразата "да приема нещата, които не мога да променя" означава за мен днес? Това означава, че има много неща, които само моята Висша сила може да променя. Това не означава, че нещата няма да се променят, а само че аз не мога да ги принудя да се променят. Трябва да имам смелостта да върша моята част; да оставя останалото в ръцете на Висшата ми сила, както и да се доверя, че промените се извършват от Нея в точното, нужното време. Например: Когато се явявам на интервю за работа, не мога да бъда сигурен, че ще бъда одобрен; но мога да се изкъпя, да се облека по подходящ начин, да се явя на интервюто на време, да представя онова на което съм способен с честност и достойнство. Ако съм упорит в тези усилия, подходящата работа ще дойде навреме.  „Графикът“ на моята Висша сила често се различава от моя собствен, но да го приема - това за мен е източник на душевен мир и спокойствие. Днес ще позволя на моята Висша сила да работи в живота ми. Ще имам смелостта да вярвам.

hope Дата: Вторник, 20-10-2015, 3:14 PM |Съобщение 530 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Превръщането на бедите във възможности е напълно възможно. Само защото стигнахме до програмата 12 Стъпки, ние не бягаме от проблемите. Проблеми все още съществуват, независимо дали това е автомобил, който не се движи; съсед, който непрекъснато се оплаква; злобен колега, или член на семейството, който пие или взема други наркотици. Разликата е, че сега можем да гледаме на тези ситуации в перспектива. Липсата на проблем означава и липса на на нашия свят; означава да не живеем. Но преди да срещнем възстановяването, понякога дори и най-малките проблеми ни опустошаваха. Като слушаме на сбирки „ветераните“ от Програмата, ние започваме да осъзнаваме, че всяка ситуация ни дава уникална възможност да реагираме по по-разумен, по-любящ начин. Без тази програма ние никога нямаше да научим, че да имаме проблеми  - това е част от пътя към растежа и спокойствието, които всички търсим. Сега ние се обръщаме към Бог за напътствие, и именно нашата вяра в Бог ни помага да виждаме проблемите трансформирани във възможности. Да признаем, че живот е изпълнен с повече възможности, отколкото с проблеми, е малка промяна в нашите нагласи, която обаче ни носи огромни награди. Днес ще търся възможностите, които ми носи денят. Моята Висша сила ще ми покаже как да се справя с тях. Наградата ще бъде израстването ми.

hope Дата: Сряда, 21-10-2015, 9:20 AM |Съобщение 531 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бейзболът научава повечето от нас как да се справяме с неуспеха. От най-ранна възраст научаваме, че неуспехът е нещо типично и ... грешките [са] част от играта, част от нейната сурова истина. --Francis T. Vincent, Jr. Разбира се, ние ще правим грешки. Ние сме родени с правото да грешим. Няма нищо срамно в това. Съвършенството е фалшива идея за истинското човешко същество. Ние се учим от опита и грешките си. Ако се опитаме да бъдем съвършени, ще попаднем в задънена улица или ще издигаме бариери по пътя си, тъй като каквото и да правим, то неизбежно ще се окаже недостатъчно добро. Има  много мъдрост в нашето (на Анонимните групи) мото "Продължавай да се връщаш!." В нашия случай мотото се отнася до това да продължаваме с новите модели на мислене и поведение; да постоянстваме с тях. Вместо да се стремим постоянно към все по-високо и по-високо съвършенство, нашата цел е винаги да се връщаме към правилата, по които живеем новия си живот. Разбира се, ние се отклоняваме от пътя. Но когато го правим, след това признаваме смело допуснатите грешки, учим се от тях, за да извършим нужните промени. При всички случаи се стремим да запазим мястото си като пълноправни членове на нашата - човешката раса. Днешната ми цел е да продължа да се връщам към препоръките за новия ми, добър живот.

hope Дата: Четвъртък, 22-10-2015, 1:17 PM |Съобщение 532 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия "След като играта свърши, и царят, и пешката се прибират в една и съща кутия" - Италианска поговорка В активната ни зависимост голяма част от нашето време преминаваше в разсъждения от типа на: "Аз не съм достатъчно добър за тази работа", "Тя е прекалено добра за мен", или "Не заслужавам този комплимент." Понякога избирахме съзнателно подобно мислене, защото дълбоко в себе си се чувствахме недостойни. Много от нас избирахме да играем било добри, или пък лоши роли с тези, с които се срещаме или с които бяхме в определени взаимоотношения. Така се стигна до положението, когато вече никой не можеше да бъде наш партньор или приятел. Истинското смирение се случва, когато спрем да се порицаваме, или обратно - да се надуваме, и започнем да се приемаме като нито по-лоши, нито по-добри от всеки друг. Тогава всички хора стават равни с нас, и ние – с тях. На нашите сбирки споделеното безсилие поставя всички ни на едно и също място. В очите на Бог ние всички сме равни,  и предишните роли, които ни изглеждаха толкова важни, в крайна сметка се оказват наивни и глупави. Днес ще помня, че всички ние сме братя и сестри в очите на Бог.

hope Дата: Петък, 23-10-2015, 10:42 AM |Съобщение 533 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всички неща, които предприемаме, изискват най-напред да положим начало, а след това – да го следваме. --Richard L. Evans Колко пъти сме започнали проект или нов начин на живот, само за да ги изоставим след кратко време? Ние може да си мислим, че е така, защото те не са се оказали това, което сме искали, или пък защото не сме имали достатъчно време. Вместо да следваме своите начинания, ние обикновено се отказваме точно когато станат предизвикателни и трудни. Какви са мечтите ни днес? Да можем да говорим втори чужд език, да знаем как да работим с компютър, или пък да можем да работим редовно над себе си, да можем да присъстваме на повече сбирки? Какво ни спира? Наясно ли сме, че всяка една по-трудна задача, която преследваме, може да бъде осъществена само с упоритост и всеотдайност? Ние научаваме нов език дума по дума, научаваме се да да работим с компютър момент след момент, научаваме се да работим над себе си като се упражняваме редовно – стъпка след стъпка, можем да присъстваме на повече сбирки, като им отделяме повече време – ако е необходимо – всеки ден. Ние не трябва да се отказваме от начинанието си само защото е започнала тежката работа. Вместо да се взираме в точката по пътя, на която искаме да бъдем, трябва да погледнем в този – настоящия момент. Ако направим една стъпка към целта си, ще бъдем по-близо до нея; ако никога не предприемем тази стъпка, то ние ще буксуваме на място. Моля се да вървя към целта си, спомняйки си, че всяка стъпка, която предприема към нея, ще ме доближи до постигането й.

hope Дата: Събота, 24-10-2015, 10:02 AM |Съобщение 534 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всеки приятел представлява за мен нов свят – един свят, за който не мога да се родя, докато той (приятеля) не дойде в живота ми. --Anais Nin Ние сме заобиколени от жени и мъже, които са необходими за нашето развитие. Това е може би изумително откритие. Ние дори не харесваме всички хора в нашия живот! Как може да имаме нужда от тях? Но ние имаме. Нашата Висша сила ясно разбира нашата цел и нашите нужди, и Тя изпраща в нашия живот тези хора, които ще ни помогнат да растем и да се променяме. Това може да ни звучи мистериозно в началото, но когато свикнем с идеята, тя ни носи облекчение. Всеки човек ще ни научи на нещо, което трябва да знаем за живота и за себе си. Нашият индивидуален характер расте, променя се, става по-зрял. Нашето разбиране за другите и нашите преживявания се задълбочават с всяко едно събитие. Светът се променя постоянно. И нито по съвпадение, нито по случайност, ние ще се сприятеляваме с онези хора, които се нуждаят от нас, и от които ние се нуждаем. Аз съм там, където трябва да бъда. Моите приятели и събратя се нуждаят от мен, както и аз се нуждая от тях. Ние се движим се и израстваме заедно.

hope Дата: Понеделник, 26-10-2015, 11:00 AM |Съобщение 535 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато направим Стъпка Първа, тя променя целия ни живот. Признаването, че сме безсилни пред алкохола, не е много трудно за повечето от нас. Но да признаем, че сме безсилни пред алкохолика, е нещо друго. За да постигнем своето - да го променим, досега ние сме използвали доста успешно чувството на срам, понякога е проработвало и сплашването. Но нашата неумолимост понякога тласкаше алкохолика надолу. В действителност ние никога не успявахме да променим този човек. Да приемем, че ние сме изцяло безсилни спрямо всички други хора, може да ни изглежда плашещо в началото. (Какво ще правим с нашето време?!) Но това прави живота ни много по-прост. Освобождаването от безкрайните притеснения и разочарования е само първия дар, с който се сдобиваме. Да имаме време, за да преследваме собствените си цели, е друг. Откриването на щастието е следваща благословия. След като свикнем с идеята, че сме безсилни пред другите хора, ние ще осъзнаем от колко много живот за себе си сме се отказали в миналото. Днес ще намеря облекчение и спокойствие в безсилието си. Ще имам повече време, енергия и сили за себе си.

hope Дата: Вторник, 27-10-2015, 9:08 AM |Съобщение 536 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Кое е наше? Полезен инструмент в нашето възстановяване, особено в поведението, което наричаме отделяне, е да се научим да определяме кой какво притежава. Така ще можем да позволим на всеки човек да притежава и ползва полагащата му се собственост. Ако някой друг има зависимост, проблем, чувство, или самоунищожително поведение, то е негова собственост, не наша. Ако някой се изживява като мъченик, потопен е в негативност, контролиране или манипулативност, това е негов проблем, а не наш. Ако някой е извършил нещо и е достигнал до конкретен резултат, както поведението, така и последствието принадлежат на този човек. Лъжите, измамите, изневерите, триковете, манипулациите, насилственото или пък неподходящо поведение, лошият вкус на другите хора – те също принадлежат на тях. Не на нас. Надеждите и мечтите на хората са тяхна собственост. Тяхната вина принадлежи също на тях. Тяхното щастие или нещастие е тяхно. Както и техните убеждения и вярвания. Ако някои хора не обичат себе си, това е техен избор. Техните решения са тяхна собственост, не наша. С какви хора избират да говорят и да бъдат, е тяхна работа. Какво е наша собственост? Нашата собственост включва нашето поведение, нашите проблеми и чувства, нашето щастие и нещастие, нашите избори и убеждения; нашата способност да обичаме, да се грижим и възпитаваме; нашите мисли, нашите отричания, нашите надежди и мечти за себе си. Дали можем да позволим да бъдем контролирани, манипулирани, измамени или малтретирани  - това е наша работа. Във възстановяването ние се учим на подходящо чувство за собственост. Ако нещо не е наше, ние не го вземаме. Ако сме го взели, се учим да го върнем. Позволяваме на другите хора да имат своето имущество, и се учим да притежаваме и се грижим добре за това, което е наше. Днес ще работя за развиването на ясно чувство относно това, което ми принадлежи, и каквото - не. Ако нещо не е мое, няма да го пазя. Ще се занимавам със себе си, с моите проблеми и моите отговорности.

hope Дата: Сряда, 28-10-2015, 9:28 AM |Съобщение 537 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Свободата на личността е моя – само аз мога да я постигна. Без значение колко са близки връзките ми с моето семейство и с приятелите ми, без значение колко любов и загриженост ми дават те, винаги трябва да помня, че съм индивидуалност, че  съм свободен да бъда себе си и да живея собствения си живот в спокойствие и радост. Това е мое лично право, въпрос на личния ми избор, на личната ми отговорност към самия мен. И за да ги осъществя, понякога е необходимо да се освободя от много обвързаности, които ми изглеждат необходими. Както и да позволя на другите да живеят съгласно техния избор и решения. Чрез програмата 12 Стъпки аз се уча да развивам собствената си личност. Дали моята лична свобода нараства, като оставя другите свободни и не контролирам действията и съдбите им? Днес се моля: Моля се да намеря лична свобода, като преоценя досегашните си виждания, създавам нови приоритети и спечеля уважение към собствената си личност. Моля се да поставя другите на равно място с моето, за да могат и те да намерят своята лична свобода. Днес ще помня: Протегни се към свободата си - твоя е!

hope Дата: Четвъртък, 29-10-2015, 10:16 AM |Съобщение 538 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Никой не може да започне да се лекува, докато не признае истинското си състояние. - Malcolm X Сега знаем какъв е основният ни проблем. И сега можем да направим нещо за него. Истината за проблема ни е, че не можем да се справяме с алкохола или с другите наркотици. Те се справят с нас. Те ни контролират. Те ни управляват.  12-те Стъпки изискват от нас да се изправим пред тази истина. А истината ни освобождава. Какъв чудесен подарък! Досега ние се страхувахме от истината, а сега тя е наш приятел. Това ни носи облекчение. Посрещането на истината означава, че сме честни. И честността е нашият най-добър приятел в процеса на възстановяване. Това наподобява уюта на топлата камина в зимната нощ . Честността ни помага да се излекуваме. Тя ни помага да останем здрави.  Дали наистина приех, че не мога да използвам алкохол или други наркотици? Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да видя ясно същността на моята болест. Тя е мой враг. Помогни ми да видя, че честността е най-добрият ми приятел. Действие за деня: Днес ще отделя петнадесет минути, в които да помисля за това, какво беше истинското ми състояние, когато пиех и вземах наркотици, и какво е истинското ми състояние сега.

hope Дата: Петък, 30-10-2015, 9:50 AM |Съобщение 539 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато всеки човек помете пред собствената си врата, целият свят ще бъде чист. --Goethe Да полагаме грижи за себе си, вместо да се опитваме да контролираме другите, може да се окаже трудно за нас - зависимите. Нашите недостатъци често ни карат да вярваме, че трябва да поемем отговорност за действията на другите. Понякога можем да сме убедени, че знаем как трябва да действат съпругът, колегата или приятелят ни. Дори може да стигнем дотам, че да кажем на някой какво той или тя трябва да направи, или да го направим вместо тях, за тях. Вечер можем да разгледаме действията си през деня. А и това е нещо, на което се учим с работата си по Стъпка 10-та – да направим морална инвентаризация на деня си. Дали сме прикрили чуждо поведение или пък не сме се опитали да го контролираме; дали не сме казали на някого какво да направи; дали не сме приели да извършим за друг нещо, което не е наша отговорност? Ние трябва да разберем, че упражняването на контрол върху живота на друг не от полза за никого. Нито за другия, нито за нас. Фокусирането върху нечий чужд живот ни пречи да погледнем в нашия собствен живот. Правенето за другите на неща, които те трябва да правят за себе си, отнема от собствения ни духовен растеж. Какво би станало, ако всички в една класна стая бяха учители? Кой ще слуша и ще се учи? Кой ще се развива и израства? Учителят в нашия живот е нашата Висша сила. Нека уважаваме нашия учител и нека нашата Висша сила ни води докато израстваме. Днес се моля да слушам и да се уча, както и да се откажа да контролирам другите.

hope Дата: Събота, 31-10-2015, 10:55 AM |Съобщение 540 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние се учим от грешките си и от тяхното поправяне. Ние не вярваме в съвършенството, ние вярваме в израстването и постепенното усъвършенстване. Ние успяваме да напреднем към определена своя цел, но рядко се движим към нея по права линия, без грешни стъпки. Животът е като зигзагообразна верига от събития, които понякога ни носят всичко наведнъж, точно както ние искаме, а след това нещата отново се заплитат, за да започнат наново, отначало. Ние се опитваме да направим всичко възможно според способностите ни, но неизбежно допускаме грешки. И често пъти голяма част от ежедневието ни отива за тяхното поправяне. Когато приемем несъвършенство като факт от живота, ние се примиряваме с постоянната нужда от поправянето ни. Да кажем „ Направих грешка и ти дължа извинение“ не е нещо забавно, но когато го правим, ние ставаме по-силни. Всяко едно разочарование или пропуск могат да ни насочат към онова, което искаме или на което се надяваме. И ние можем да ги използваме, за да се насочим към поправките, които бихме искали да направим. Ние не научаваме нещо ново от правилно повтаряне на това, което вече знаем; ние се учим от грешките си и от тяхното изправяне. Днес: Изберете една грешка, която искате да поправите, и я превърнете в поучителен опит.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 36 of 111 « 1 2 … 34 35 36 37 38 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: