Дар за Днес - Page 36 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 36 of 110 « 1 2 … 34 35 36 37 38 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Вторник, 20-10-2015, 3:14 PM |Съобщение 526 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Превръщането на бедите във възможности е напълно възможно. Само защото стигнахме до програмата 12 Стъпки, ние не бягаме от проблемите. Проблеми все още съществуват, независимо дали това е автомобил, който не се движи; съсед, който непрекъснато се оплаква; злобен колега, или член на семейството, който пие или взема други наркотици. Разликата е, че сега можем да гледаме на тези ситуации в перспектива. Липсата на проблем означава и липса на на нашия свят; означава да не живеем. Но преди да срещнем възстановяването, понякога дори и най-малките проблеми ни опустошаваха. Като слушаме на сбирки „ветераните“ от Програмата, ние започваме да осъзнаваме, че всяка ситуация ни дава уникална възможност да реагираме по по-разумен, по-любящ начин. Без тази програма ние никога нямаше да научим, че да имаме проблеми  - това е част от пътя към растежа и спокойствието, които всички търсим. Сега ние се обръщаме към Бог за напътствие, и именно нашата вяра в Бог ни помага да виждаме проблемите трансформирани във възможности. Да признаем, че живот е изпълнен с повече възможности, отколкото с проблеми, е малка промяна в нашите нагласи, която обаче ни носи огромни награди. Днес ще търся възможностите, които ми носи денят. Моята Висша сила ще ми покаже как да се справя с тях. Наградата ще бъде израстването ми.

hope Дата: Сряда, 21-10-2015, 9:20 AM |Съобщение 527 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бейзболът научава повечето от нас как да се справяме с неуспеха. От най-ранна възраст научаваме, че неуспехът е нещо типично и ... грешките [са] част от играта, част от нейната сурова истина. --Francis T. Vincent, Jr. Разбира се, ние ще правим грешки. Ние сме родени с правото да грешим. Няма нищо срамно в това. Съвършенството е фалшива идея за истинското човешко същество. Ние се учим от опита и грешките си. Ако се опитаме да бъдем съвършени, ще попаднем в задънена улица или ще издигаме бариери по пътя си, тъй като каквото и да правим, то неизбежно ще се окаже недостатъчно добро. Има  много мъдрост в нашето (на Анонимните групи) мото "Продължавай да се връщаш!." В нашия случай мотото се отнася до това да продължаваме с новите модели на мислене и поведение; да постоянстваме с тях. Вместо да се стремим постоянно към все по-високо и по-високо съвършенство, нашата цел е винаги да се връщаме към правилата, по които живеем новия си живот. Разбира се, ние се отклоняваме от пътя. Но когато го правим, след това признаваме смело допуснатите грешки, учим се от тях, за да извършим нужните промени. При всички случаи се стремим да запазим мястото си като пълноправни членове на нашата - човешката раса. Днешната ми цел е да продължа да се връщам към препоръките за новия ми, добър живот.

hope Дата: Четвъртък, 22-10-2015, 1:17 PM |Съобщение 528 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия "След като играта свърши, и царят, и пешката се прибират в една и съща кутия" - Италианска поговорка В активната ни зависимост голяма част от нашето време преминаваше в разсъждения от типа на: "Аз не съм достатъчно добър за тази работа", "Тя е прекалено добра за мен", или "Не заслужавам този комплимент." Понякога избирахме съзнателно подобно мислене, защото дълбоко в себе си се чувствахме недостойни. Много от нас избирахме да играем било добри, или пък лоши роли с тези, с които се срещаме или с които бяхме в определени взаимоотношения. Така се стигна до положението, когато вече никой не можеше да бъде наш партньор или приятел. Истинското смирение се случва, когато спрем да се порицаваме, или обратно - да се надуваме, и започнем да се приемаме като нито по-лоши, нито по-добри от всеки друг. Тогава всички хора стават равни с нас, и ние – с тях. На нашите сбирки споделеното безсилие поставя всички ни на едно и също място. В очите на Бог ние всички сме равни,  и предишните роли, които ни изглеждаха толкова важни, в крайна сметка се оказват наивни и глупави. Днес ще помня, че всички ние сме братя и сестри в очите на Бог.

hope Дата: Петък, 23-10-2015, 10:42 AM |Съобщение 529 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всички неща, които предприемаме, изискват най-напред да положим начало, а след това – да го следваме. --Richard L. Evans Колко пъти сме започнали проект или нов начин на живот, само за да ги изоставим след кратко време? Ние може да си мислим, че е така, защото те не са се оказали това, което сме искали, или пък защото не сме имали достатъчно време. Вместо да следваме своите начинания, ние обикновено се отказваме точно когато станат предизвикателни и трудни. Какви са мечтите ни днес? Да можем да говорим втори чужд език, да знаем как да работим с компютър, или пък да можем да работим редовно над себе си, да можем да присъстваме на повече сбирки? Какво ни спира? Наясно ли сме, че всяка една по-трудна задача, която преследваме, може да бъде осъществена само с упоритост и всеотдайност? Ние научаваме нов език дума по дума, научаваме се да да работим с компютър момент след момент, научаваме се да работим над себе си като се упражняваме редовно – стъпка след стъпка, можем да присъстваме на повече сбирки, като им отделяме повече време – ако е необходимо – всеки ден. Ние не трябва да се отказваме от начинанието си само защото е започнала тежката работа. Вместо да се взираме в точката по пътя, на която искаме да бъдем, трябва да погледнем в този – настоящия момент. Ако направим една стъпка към целта си, ще бъдем по-близо до нея; ако никога не предприемем тази стъпка, то ние ще буксуваме на място. Моля се да вървя към целта си, спомняйки си, че всяка стъпка, която предприема към нея, ще ме доближи до постигането й.

hope Дата: Събота, 24-10-2015, 10:02 AM |Съобщение 530 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всеки приятел представлява за мен нов свят – един свят, за който не мога да се родя, докато той (приятеля) не дойде в живота ми. --Anais Nin Ние сме заобиколени от жени и мъже, които са необходими за нашето развитие. Това е може би изумително откритие. Ние дори не харесваме всички хора в нашия живот! Как може да имаме нужда от тях? Но ние имаме. Нашата Висша сила ясно разбира нашата цел и нашите нужди, и Тя изпраща в нашия живот тези хора, които ще ни помогнат да растем и да се променяме. Това може да ни звучи мистериозно в началото, но когато свикнем с идеята, тя ни носи облекчение. Всеки човек ще ни научи на нещо, което трябва да знаем за живота и за себе си. Нашият индивидуален характер расте, променя се, става по-зрял. Нашето разбиране за другите и нашите преживявания се задълбочават с всяко едно събитие. Светът се променя постоянно. И нито по съвпадение, нито по случайност, ние ще се сприятеляваме с онези хора, които се нуждаят от нас, и от които ние се нуждаем. Аз съм там, където трябва да бъда. Моите приятели и събратя се нуждаят от мен, както и аз се нуждая от тях. Ние се движим се и израстваме заедно.

hope Дата: Понеделник, 26-10-2015, 11:00 AM |Съобщение 531 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато направим Стъпка Първа, тя променя целия ни живот. Признаването, че сме безсилни пред алкохола, не е много трудно за повечето от нас. Но да признаем, че сме безсилни пред алкохолика, е нещо друго. За да постигнем своето - да го променим, досега ние сме използвали доста успешно чувството на срам, понякога е проработвало и сплашването. Но нашата неумолимост понякога тласкаше алкохолика надолу. В действителност ние никога не успявахме да променим този човек. Да приемем, че ние сме изцяло безсилни спрямо всички други хора, може да ни изглежда плашещо в началото. (Какво ще правим с нашето време?!) Но това прави живота ни много по-прост. Освобождаването от безкрайните притеснения и разочарования е само първия дар, с който се сдобиваме. Да имаме време, за да преследваме собствените си цели, е друг. Откриването на щастието е следваща благословия. След като свикнем с идеята, че сме безсилни пред другите хора, ние ще осъзнаем от колко много живот за себе си сме се отказали в миналото. Днес ще намеря облекчение и спокойствие в безсилието си. Ще имам повече време, енергия и сили за себе си.

hope Дата: Вторник, 27-10-2015, 9:08 AM |Съобщение 532 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Кое е наше? Полезен инструмент в нашето възстановяване, особено в поведението, което наричаме отделяне, е да се научим да определяме кой какво притежава. Така ще можем да позволим на всеки човек да притежава и ползва полагащата му се собственост. Ако някой друг има зависимост, проблем, чувство, или самоунищожително поведение, то е негова собственост, не наша. Ако някой се изживява като мъченик, потопен е в негативност, контролиране или манипулативност, това е негов проблем, а не наш. Ако някой е извършил нещо и е достигнал до конкретен резултат, както поведението, така и последствието принадлежат на този човек. Лъжите, измамите, изневерите, триковете, манипулациите, насилственото или пък неподходящо поведение, лошият вкус на другите хора – те също принадлежат на тях. Не на нас. Надеждите и мечтите на хората са тяхна собственост. Тяхната вина принадлежи също на тях. Тяхното щастие или нещастие е тяхно. Както и техните убеждения и вярвания. Ако някои хора не обичат себе си, това е техен избор. Техните решения са тяхна собственост, не наша. С какви хора избират да говорят и да бъдат, е тяхна работа. Какво е наша собственост? Нашата собственост включва нашето поведение, нашите проблеми и чувства, нашето щастие и нещастие, нашите избори и убеждения; нашата способност да обичаме, да се грижим и възпитаваме; нашите мисли, нашите отричания, нашите надежди и мечти за себе си. Дали можем да позволим да бъдем контролирани, манипулирани, измамени или малтретирани  - това е наша работа. Във възстановяването ние се учим на подходящо чувство за собственост. Ако нещо не е наше, ние не го вземаме. Ако сме го взели, се учим да го върнем. Позволяваме на другите хора да имат своето имущество, и се учим да притежаваме и се грижим добре за това, което е наше. Днес ще работя за развиването на ясно чувство относно това, което ми принадлежи, и каквото - не. Ако нещо не е мое, няма да го пазя. Ще се занимавам със себе си, с моите проблеми и моите отговорности.

hope Дата: Сряда, 28-10-2015, 9:28 AM |Съобщение 533 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Свободата на личността е моя – само аз мога да я постигна. Без значение колко са близки връзките ми с моето семейство и с приятелите ми, без значение колко любов и загриженост ми дават те, винаги трябва да помня, че съм индивидуалност, че  съм свободен да бъда себе си и да живея собствения си живот в спокойствие и радост. Това е мое лично право, въпрос на личния ми избор, на личната ми отговорност към самия мен. И за да ги осъществя, понякога е необходимо да се освободя от много обвързаности, които ми изглеждат необходими. Както и да позволя на другите да живеят съгласно техния избор и решения. Чрез програмата 12 Стъпки аз се уча да развивам собствената си личност. Дали моята лична свобода нараства, като оставя другите свободни и не контролирам действията и съдбите им? Днес се моля: Моля се да намеря лична свобода, като преоценя досегашните си виждания, създавам нови приоритети и спечеля уважение към собствената си личност. Моля се да поставя другите на равно място с моето, за да могат и те да намерят своята лична свобода. Днес ще помня: Протегни се към свободата си - твоя е!

hope Дата: Четвъртък, 29-10-2015, 10:16 AM |Съобщение 534 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Никой не може да започне да се лекува, докато не признае истинското си състояние. - Malcolm X Сега знаем какъв е основният ни проблем. И сега можем да направим нещо за него. Истината за проблема ни е, че не можем да се справяме с алкохола или с другите наркотици. Те се справят с нас. Те ни контролират. Те ни управляват.  12-те Стъпки изискват от нас да се изправим пред тази истина. А истината ни освобождава. Какъв чудесен подарък! Досега ние се страхувахме от истината, а сега тя е наш приятел. Това ни носи облекчение. Посрещането на истината означава, че сме честни. И честността е нашият най-добър приятел в процеса на възстановяване. Това наподобява уюта на топлата камина в зимната нощ . Честността ни помага да се излекуваме. Тя ни помага да останем здрави.  Дали наистина приех, че не мога да използвам алкохол или други наркотици? Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да видя ясно същността на моята болест. Тя е мой враг. Помогни ми да видя, че честността е най-добрият ми приятел. Действие за деня: Днес ще отделя петнадесет минути, в които да помисля за това, какво беше истинското ми състояние, когато пиех и вземах наркотици, и какво е истинското ми състояние сега.

hope Дата: Петък, 30-10-2015, 9:50 AM |Съобщение 535 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато всеки човек помете пред собствената си врата, целият свят ще бъде чист. --Goethe Да полагаме грижи за себе си, вместо да се опитваме да контролираме другите, може да се окаже трудно за нас - зависимите. Нашите недостатъци често ни карат да вярваме, че трябва да поемем отговорност за действията на другите. Понякога можем да сме убедени, че знаем как трябва да действат съпругът, колегата или приятелят ни. Дори може да стигнем дотам, че да кажем на някой какво той или тя трябва да направи, или да го направим вместо тях, за тях. Вечер можем да разгледаме действията си през деня. А и това е нещо, на което се учим с работата си по Стъпка 10-та – да направим морална инвентаризация на деня си. Дали сме прикрили чуждо поведение или пък не сме се опитали да го контролираме; дали не сме казали на някого какво да направи; дали не сме приели да извършим за друг нещо, което не е наша отговорност? Ние трябва да разберем, че упражняването на контрол върху живота на друг не от полза за никого. Нито за другия, нито за нас. Фокусирането върху нечий чужд живот ни пречи да погледнем в нашия собствен живот. Правенето за другите на неща, които те трябва да правят за себе си, отнема от собствения ни духовен растеж. Какво би станало, ако всички в една класна стая бяха учители? Кой ще слуша и ще се учи? Кой ще се развива и израства? Учителят в нашия живот е нашата Висша сила. Нека уважаваме нашия учител и нека нашата Висша сила ни води докато израстваме. Днес се моля да слушам и да се уча, както и да се откажа да контролирам другите.

hope Дата: Събота, 31-10-2015, 10:55 AM |Съобщение 536 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние се учим от грешките си и от тяхното поправяне. Ние не вярваме в съвършенството, ние вярваме в израстването и постепенното усъвършенстване. Ние успяваме да напреднем към определена своя цел, но рядко се движим към нея по права линия, без грешни стъпки. Животът е като зигзагообразна верига от събития, които понякога ни носят всичко наведнъж, точно както ние искаме, а след това нещата отново се заплитат, за да започнат наново, отначало. Ние се опитваме да направим всичко възможно според способностите ни, но неизбежно допускаме грешки. И често пъти голяма част от ежедневието ни отива за тяхното поправяне. Когато приемем несъвършенство като факт от живота, ние се примиряваме с постоянната нужда от поправянето ни. Да кажем „ Направих грешка и ти дължа извинение“ не е нещо забавно, но когато го правим, ние ставаме по-силни. Всяко едно разочарование или пропуск могат да ни насочат към онова, което искаме или на което се надяваме. И ние можем да ги използваме, за да се насочим към поправките, които бихме искали да направим. Ние не научаваме нещо ново от правилно повтаряне на това, което вече знаем; ние се учим от грешките си и от тяхното изправяне. Днес: Изберете една грешка, която искате да поправите, и я превърнете в поучителен опит.

hope Дата: Понеделник, 02-11-2015, 10:54 AM |Съобщение 537 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нашите постъпки са тези, които ни определят, както и ние сме тези, които определят нашите постъпки. --George Eliot Кои сме ние, наистина? Понякога ни се струва, че сме едни от вътрешната си страна, а действаме като някой друг. Може ли един добър човек да прави лоши неща? Може ли един лош човек да прави добри неща? Това е доста объркващо, нали? Нашата програма за възстановяване ни учи, че ние можем да променим това, което сме, като променяме нещата, които правим. Ние можем да станем такива, каквито искаме да бъдем, като действаме така, сякаш вече сме такива. Например, ако искаме да бъдем трезвени, ние можем да действаме така, сякаш сме трезвени; тоест, да не пием, да не посещаваме места, където се пие. Ако искаме да бъдем грижовни хора, можем да действаме, водени от желанието да полагаме грижи за другиго. Ние сме хората, които се чувстваме от вътрешната страна. Но ние също така сме хората, които действат от външната ни страна. Във възстановяването ние променяме начините, по които мислим, усещаме и действаме. Ние практикуваме извършването на промени във всяка от тези области, и всеки път, когато се справяме добре в една от тях, си помагаме и в другите. Молитва за Деня: Висша сила, помогни ми да се превърна в човека, който искам да бъда, като променям начините, по които действам, чувствам и мисля. Вече се изморих да действам, чувствам и мисля като зависим.

hope Дата: Вторник, 03-11-2015, 9:03 AM |Съобщение 538 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Смелостта е в това да се справяме със страховете си, тя не означава липсата на страх. --Mark Twain Кои от Дванадесетте стъпки ни научават как да се справяме с нашия страх? Това са Стъпките, които ни плашат най-много! За много от нас това ще бъдат стъпки Трета, Пета и Девета. Тези стъпки изискват от нас да се придвижим от едно място в нашия живот на ново място. Стъпка Трета изисква от нас да напуснем безумния и напълно объркан живот, който сме водили досега, и да пристъпим в един нов живот. Ние вярваме, че той ще бъде добър за нас, тъй като започваме да вярваме във Висша сила, която ще ни възвърне баланса и здравия разум. Пета стъпка изисква от нас да се преместим от тайния живот към живота на откритост и честност. Ние трябва да напуснем нашите скривалища, да свалим маските си и да позволим на друго човешко същество да ни види такива, каквито сме. В стъпка Девета ние поемаме отговорност за миналите си действия. Изправяме се пред хората, които сме наранили и правим всичко възможно, за да поправим причинените им от нас щети. Всяка от тези стъпки ни учи смелост. Молитва за деня: Висша сила, дай ми кураж, за да се преместя в новия живот, който Ти отваряш за мен. Всичко, което трябва да направя, е да предприема Стъпките, за да стигна до него. Днешното ми действие: Днес ще помисля - имам ли нужната смелост за моето възстановяване?

hope Дата: Сряда, 04-11-2015, 11:26 AM |Съобщение 539 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Винаги помнете - независимо какъв е проблемът, за него има безброй решения. --Marion Weinstein Момиче на име Айрис било тормозено от момчетата в училище. Всеки път, когато минавала покрай тях, те започвали да говорят невъзпитано и грубо. Понякога, когато никой не ги гледал, препречвали пътя й и не й позволявали да се прибере у дома. Айрис била твърде неопитна да се грижи за себе; тя не можела да осъзнае, че убеждението, че е невъзможно да направи каквото и да било, за да се защити, наистина не й позволява да направи нищо. Чувството за безпомощност й пречело да мисли за това, което може да направи. Един ден тя се изплашила толкова много, че разказала всичко на приятелката си. Заедно с нея започнали да обмислят нещата, които може да направи за да преодолее проблема си. Самото осъзнаване, че може да направи нещо за себе си, премахнало чувството за безпомощност у Айрис, а момчетата забелязали промяната в нея, и спрели да я дразнят. Това вече не било нещо забавно за тях. Ние често се чувстваме безпомощни в ситуации, които ни изглеждат твърде трудни и за които си мислим, че не можем да се справим. В действителност, помощта е винаги на разположение - чрез приятелите и семейството ни, чрез Бог - те ни помагат да видим как можем да си помогнем. Всичко, което трябва да направим, е да спрем да се поддаваме на чувството за безпомощност, и да потърсим истински това, от което имаме нужда. Мога ли да видя многото решения за проблемите ми днес?

hope Дата: Петък, 06-11-2015, 11:55 AM |Съобщение 540 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ангелите са навсякъде Никога не съм вярвала в ангели. Не и досега. Сега го правя. Мисля за ангелите като за хора, които правят хубави неща за нас, без да очакват много в замяна. Те дават заради самото даване, защото за тях това е любов. Те търсят възможности да помогнат, дори когато това им струва много. Те не винаги изглеждат както ние очакваме. Не винаги миришат както ние очакваме. Техните убеждения не винаги съвпадат с нашите. Но когато имаме нужда от тях, те са там, за нас. Един от първите пъти, когато наистина разбрах тяхната същност беше, когато трябваше да измина с кола пътя от Лас Вегас до Ню Йорк. Беше през 1982 г. Попаднах в места, за които не знаех нищо освен от учебниците по география. Бях ужасена от неизвестността, но пък исках да завърша пътуването си. Ангелите бяха навсякъде. Срещнах ги в бензиностанциите и останалите спирки, на магистралата, в хотелите, в ресторантите, и на всяко място на което спрях по протежение на пътя. От Флагстаф, Аризона до Албакърки, Ню Мексико; от Джоплин, щата Мисури в Чикаго, Илинойс и след това до Ню Йорк. Тяхната подкрепа беше неизчерпаема. Благодарение на тях преминавах от един град в друг. Благодарение на тях, аз приключих пътуването си. Моята работа беше просто да се появя пред тях; те направиха останалото. Кога беше последният път, когато разпознахте ангела до вас? Може би когато шофьор ви свирна с клаксон да преминете с колата си в съседното платно, защото бяхте отклонили погледа си от пътя? Или може би когато непознат предложи да ви помогне, когато бяхте претоварен с чанти багаж? Или може би когато нкой ви отстъпи мястото си в метрото или автобуса? Или може би ви направиха подарък – такъв какъвто знаеха, че искате? Или може би ви дадоха назаем пари, купиха дрехи или играчки за децата ви, когато вие нямахте средства, или просто ви подадоха ръка за помощ ? Или може би това беше приятел, който просто спря в средата на забързания си делник, намери време, когато му се обахте,  за да се срещне с вас на кафе или обяд?  Ангелът може да бъде някой познат или някой, който преминава край вас. Ангелите правят живота ви по-добър, дори това да е за миг. Вие просто трябва да разпознаете и да приемете ангелите в живота си; хората, които са допринесли за доброто в живота ви - без значение много или малко.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 36 of 110 « 1 2 … 34 35 36 37 38 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: