Дар за Днес - Page 38 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 38 of 111 « 1 2 … 36 37 38 39 40 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Сряда, 25-11-2015, 11:31 AM |Съобщение 556 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Самосъжалението е ужасяваща загуба на енергия, върху него нe може да се изгради нищо друго, освен нещастие. - Katherine Mansfield Новодошъл: Изостави ме човек, за който се надявах, че ще бъде важна част от моя живот години напред. Съкрушен съм. Не знам колко от това, което се случи, е по моя вина, но продължавам да мисля, "Само да не бях казал това, което казах ..." Спонсор: Човешкият живот е пълен с всички видове раздяла. Приятели, членове на семейството – всички те са хора, които са ни дадени в живота на заем. Ако те ни придружават в някаква част от нашето пътуване, ние сме благословени. Но ние не притежаваме контрол над тях, с който да ги задържим. Фразата " само ако " не ни носи никакво добро, но с нея си даваме правото да съжаляваме. Тя подкрепя погрешното ни убеждение, че можем да контролираме това, което се случва в живота на другите хора. "Аз трябваше ", "Аз можех " са все вариации на една и съща тема. Те отлагат приемането и са необходими за нашето самосъжаление и отричане. Понякога самите ние сме тези, които напускаме, изоставяме. И когато имаме смелостта да признаем истината за края на една връзка, можем да разчитаме на успех, а не на провал. Днес, дори да премина през някаква болка, учейки се на приемане, ще се радвам на силата и яснотата, които ми дава.

hope Дата: Четвъртък, 26-11-2015, 10:30 AM |Съобщение 557 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Земята има достатъчно за нуждите на всеки, но няма достатъчно за алчността на всички. --Махатма Ганди  Нашата болест е болест на алчността, на непрекъснатото „повече“. Ние непрекъснато искахме и търсехме : „Повече! Повече! Повече!“ Алчността на зависимостта разложи душите ни; доведе ни до отчаяни опити да запълваме мястото наречено„недостатъчно“ – където вече имаше предостатъчно, но винаги - недостатъчно. Алчността на зависимостта ни караше да бягаме от отговорността да имаме връзка с нашата Висша сила. С течение на времето ние натрупахме огромна духовна болка. Възстановяването изисква от нас да заменим алчността с благодарност. Ако сме трезви днес, това е достатъчно. Ние трябва да сме благодарни. Ако накараме един човек да се усмихне днес, това е достатъчно. Ние трябва да сме благодарни. Ако имаме дом и храна, това е достатъчно. Ние трябва да сме благодарни. Когато нашите нужди бъдат посрещани, когато сме в състояние да ги задоволим, вместо да искаме „повече!“, ние ставаме благодарни.  Молитва за днес: Висша сила, помогни ми да се превърна в човек, който е благодарен за дара на живота и трезвеността. Помогни ми да благодаря за предизвикателствата, не само за лесните времена. Помогни ми да видя, че имам достатъчно.  Днешното ми действие: Днес ще направя списък на всички неща, за които съм благодарен. Ще отдам специална благодарност на моята Висша сила и моята трезвеност. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 26-11-2015, 10:33 AM

hope Дата: Петък, 27-11-2015, 12:55 PM |Съобщение 558 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако стигнете до края на въжето и за момента не виждате друг път, завържете въжето на възел и се хванете за него. --Franklin Delano Roosevelt Новодошъл: Първоначално бях развълнуван от възстановяването. Известно време се чувствах по-добре. Неприятно ми е да го кажа, но сега, макар да не съм в началото, всичко ми изглежда по-зле. Чувствам се по-скептичен от всякога. Спонсор: Всичко, което преживяваме, е част от процеса на възстановяване. Много от нас минават през фазата "меден месец" в началото на възстановяването. Тогава се чувстваме по-устремени от всякога. Радваме се на чудесата на възстановяването, които идват едно след друго. Това ни кара да се чувстваме леко, промяната ни изглежда лесна, защото отчаянието ни най-накрая е заместено от надеждата. След това животът като че ли отново става труден. Може да ни се стори, че нещата стават по-зле, но това не е така. Това, което се случва в действителност, е че независимо че сме спрели да пием, ние все още имаме някои стари проблеми, навици, както и състояния на ума. Може да поемаме своите отговорности, като например да присъстваме редовно на сбирки, но животът ни да не протича гладко, да не ни изглежда толкова забавен, напротив. Възможно е да се чудим дали това, което сме чували, е наистина вярно - "И най- лошия ден в нашето възстановяване е по-добър от най-добрите ни дни в активна зависимост". Може да подложим под съмнение и въпроса дали наистина възстановяването е правилният отговор за нас. Нашите съмнения ясно посочват, че трябва да предприемем нещо. Да останем там, където сме, е твърде неудобно; не работи. Затова можем да присъстваме на сбирка по Стъпките, да почетем от литературата по програмата,  да се запознаем със следващата си Стъпка. За духа, нуждаещ се от лечение като нашия,  работата по Стъпките е тази, която ни води до следващата – по-добрата фаза на възстановяване. Днес ще имам смелостта да се движа напред в моето духовно пътуване, наречено възстановяване.

hope Дата: Неделя, 29-11-2015, 8:44 AM |Съобщение 559 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Спокойствие "Аз съм късметлия," ми каза приятел, "Един от първите ми наставници ми помогна да се науча на спокойствие, научи ме да го практикувам. Всеки път, когато му се обаждах паникьосан, той усещаше неистовия тон в гласа ми, и тогава казваше, че няма да разговаря с мен, докато не се успокоя. "Опитай се да дишаш дълбоко, отпусни се и се успокой" - ми казваше. - "След това ще поговорим."  Понякога имаме нужда от помощ, за да преодолеем паниката, тревожността и страха. Намерете някой, с който да говорите за това; някой, който ще ви помогне да се успокоите, вместо да подхранвате тревожността си. Научете се да разпознавате смущенията и напрежението във вашите тяло, реч, емоции и мисли. Научете какво е чувството да бъдете спокойни. Практикуването на спокойствие е поведение, което може да бъде научено; то е и изкуство. Действие: Когато сте напрегнати, разтревожени или смутени, спрете това, което правите. Направете съзнателни стъпки, с които да се отпуснете. Говорете с приятел, кажете си Молитвата за смирение или някоя любима молитва, дишайте, медитирайте, изпитайте емоциите които трябва да се почувствате. Да се успокоите – това може да ви се струва почти невъзможно в началото. (Някои хора може да имат нужда от професионална помощ, за да се справят с тревожността и паниката, ако те са хронични и постоянни.) С течение на времето и с практикуването, вие ще откриете точните начини, по които да се успокоите – тези, които работят при вас. И ще изпитате неповторимата свобода, която носи спокойствието за цялото ви същество.

hope Дата: Понеделник, 30-11-2015, 2:27 PM |Съобщение 560 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Човек прощава до степента, до която обича. --La Rochefaucould Понякога ние всички сме наранявани от други хора. Когато това се случи, ние имаме избор. Ние можем да се ядосваме и да негодуваме, и да останем в това състояние. Можем да действаме все едно не ни е заболяло и да се опитаме да забравим. Можем да се озлобим и да задържим злобата си. Или можем да простим. На първо място трябва да помислим за това по какъв начин ни е наранил другия. Често пъти ни помага да поговорим с него, да му кажем, че ни е навредил. След това – ако държим да запазим връзката си с него, можем да му споделим какво бихме искали от него, за да помогне за заздравяването на връзката ни. След това просто пускаме онова, което ни е причинило болка. Всъщност прошката е: (1) да обичаме себе си достатъчно, така че да можем да се застъпим за себе си, (2) да обичаме другите достатъчно, така че да можем да посочим честно, но и коректно – т.е. по любящ какво бихме искали да бъде поведението им спрямо нас (като не е задължително да оправдаем действията, които са ни наранили!), и (3) след това да пуснем нещата, които са ни причинили болка, да ги оставим на Бог, който със сигурност ще ги излекува с любящите си грижи. Молитва за деня: Висша сила, помогни да простя по любящ начин на тези, които са ме наранили. Действие за деня: Ще изброя петима човека, които са ме наранили. Дали съм им простил? Ще поговоря за всичко това с моя спонсор.

hope Дата: Вторник, 01-12-2015, 10:11 AM |Съобщение 561 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато чуя някой да въздиша: "Животът ми е труден," винаги се изкушавам да попитам „ в сравнение с какво“? --Sydney J. Harris Ние вероятно сме чували всички негативни оценки и мнения за живота. И със сигурност всички сме имали време в миналото, когато сме им вярвали. Но основавайки се на състоянието на живота, който водехме тогава, не е изненадващо, че животът ни се е струвал труден и брутален. В действителност той беше такъв. Със сигурност в живота има много неща, които са груби и жестоки; ние четем за подобни неща в пресата всеки ден. Но в него има и много прекрасни неща. Просто ние сме свикнали – заради болестното си мислене - да вярваме в ужасите, вместо в чудесата. Днес може да е бил дълъг, изморителен, скучен ден. Но това не означава, че всички дни са дълги, изморителни и скучни. Има много добри неща в живота, които можем да видим, стига да поискаме и да се отворим за тях. Ние можем да слезем от нашия труден живот като от импровизирана трибуна и да чуем смеха, да видим усмивките край нас, да се почувстваме радостни и окрилени. Животът може да е труден на моменти, но това е в неговата същност. Както се казва – „ за да видиш дъгата, трябва да изчакаш да премине дъждът.“ Днес ще избера да приема и почувствам, че животът е добър. Вечерта, когато анализирам деня си,  ще преценя какво събитие се е случило, за да се почувствам добре.

hope Дата: Четвъртък, 03-12-2015, 10:35 AM |Съобщение 562 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Един от начините да станете ентусиасти, е да се търсите положителния знак. За да се постигне напредък в някоя трудна ситуация, трябва да се започне с правилното за нея, и да се гради върху него. -- Norman Vincent Peale Да посрещаме дните си с положителна умствена нагласа е нещо, което прогонва дори и дълбоката депресия. Просто да повдигнем главите си и да гледаме нагоре, вместо надолу  - това ще ни накара да се почувстваме по-добре. Въпреки, че не можем да прекараме цялото си време загледани в небето, можем да се научим да търсим най-доброто в себе си и в другите. Дори в разгара на затруднението или болката, ние имаме избор. Можем да изберем отношението на мрачна обреченост и безнадеждност, и безкрайното преиграване на мислите, които го придружават. Или можем да се върнем назад и да намерим нещо хубаво, нещо добро, дори да е едно. Ние може да бъдем заслепени от болка. Ситуацията може да се прояви като безнадеждна, съвсем мрачна. Но възстановяването гарантира, че и в най-голямата ни болка има най-малко едно добро нещо – често това е урокът, на който ни учи, и който ни прави по-зряли и мъдри.  Ние сме господари на съдбата си. Ние можем да променим дори и най-трудните ситуации, ако изградим отношение на надежда и положително очакване. Подхождането към всеки ден с изпълнено с надежда сърце ще ни даде по-различен подход към нашите проблеми. Днес се моля да открия поне едно хубаво, добро нещо в деня си. Моля се да не подхождам със страх и негативизъм.

hope Дата: Петък, 04-12-2015, 11:05 AM |Съобщение 563 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия …  истинското удовлетворение е нещо смирено, истинската радост е нещо чисто и непокварено. --Marianne Moore Нашият перфекционизъм изцяло разби всичките ни надежди за самоудовлетвореност. Но програмата е тук, за да ни покаже, че можем да постигнем напредък. Ние се научаваме да вярваме, че можем да изпълним всяка задача толкова добре, колкото можем в този момент. Нашата работа е в това да полагаме усилия и старание. Резултатът: Ние ще открием радостта, когато започнем да се себеприемаме и когато нашите усилия са водени от вярата, че сме духовни същества, чийто живот вече има цел и посока. Мъдростта, която придружава духовно израстване, ни предлага сигурност, която досега сме търсили по много и най-различни начини. И когато ние се чувстваме сигурни, можем да се доверим, че предизвикателствата, пред които сме изправени, имат своята цел и винаги могат да ни облагодетелстват. Ден след ден, с  по една малка молитва за момента, ние се придвижваме все по-близо към духовната сигурност. Можем да погледнем с радостно очакване към нашите отговорности и дейности за деня. Те са нашите възможности за духовна сигурност. Можем да се доверим на нарастващите си вътрешни ресурси, като просто се молим за напътствие и чакаме търпеливо отговора. Той ще ни намери. Ако искам и търся духовната сигурност, където мога да открия радостта, трябва да практикувам молитвата. Днес ще търся насоки за всяка своя дейност.

hope Дата: Неделя, 06-12-2015, 11:40 AM |Съобщение 564 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Възможности и избор  Понякога сме объркани от възможностите, които се разкриват пред нас. Смятаме, че няма как да знаем коя от тях ще бъде най-добрата. Но когато разгледаме спокойно и трезво предлагания ни избор, обикновенo намираме малко възможности, които да са реалистични, да са в унисон с нашите личности и в съзвучие с останалата част от живота ни.  Понякога си мислим, че изборът който сме направили в миналото, или пък възможността която сме пропуснали, са предопредели целия ни живот. Това обикновено е една илюзия. Може би вярваме, че нашата съдба е завинаги променена от влак, който сме изпуснали преди десет години. И тогава не правим нищо друго, освен да се самосъжаляваме, казвайки :” Ако се бях качил на онзи влак ...”. Най-вероятно обаче  животът ни - независимо от пропуснатото или уловеното в миналото, би се оказал почти еднакъв с този, който имаме. Какво се случва с нас, и това какво избираме в настоящето – това е важното за всеки един от нас. Защото с него очертаваме пътищата си, независимо дали сме напълно наясно с тях или не.  Понякога сме просто нерешителни, защото нямаме готовността и вярата да избираме. Плаши ни тази нова свобода, защото с нея ставаме и отговорни за себе си. Решението? - Всеки ден да се учим да вземаме по-отговорни решения за себе си.

hope Дата: Понеделник, 07-12-2015, 12:25 PM |Съобщение 565 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Потребности и очаквания  Обстоятелствата в нашия живот рядко се стичат според нашите очаквания или желания. Въпреки това, всяко обстоятелство ни предлага възможност за израстване или промяна, шанс за по-добро разбиране на живота. Всеки път, когато решим да се оплакваме и бягаме от това, което е - защото не отговаря на това, което искаме да е,  затваряме вратата, приканваща ни към по-добро съществуване. Ние просто не знаем какво е най-доброто за нас. Нашата визия е ограничена. Вярно, по-малко ограничена днес, в сравнение с вчера, но все още ограничена. Възможностите, които ни се предлагат, едва ли ще успеят да задоволят очакванията ни, защото обикновено очакваме повече, или различно от това, което Бог е планирал за нас. Ние получаваме това, което ни е необходимо,  под формата на взаимоотношения, приключения, радости и скърби, днес и всеки ден. Благодарността и смирението за това, което получаваме и съзнанието, че то винаги носи в себе си добро, облекчава всички изпитания, на които сме подложени. Ние бива да оплакваме това, което си мислим, че ни трябва. Ние имаме това, от което се нуждаем. Ние винаги ще получим това, от което имаме нужда, когато имаме нужда от него. Ще дишам дълбоко и ще се отпусна. В този момент всяка моя нужда се обгрижва.

hope Дата: Сряда, 09-12-2015, 10:19 AM |Съобщение 566 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Душевен мир и смирение Вашето тяло е напрегнато. Лицето ви е мрачно и угрижено, готово да посрещне лошите новини – защото очаквате само такива. Може би дишането ви е учестено. Вие сте в криза. Тя може да бъде реална, истинска. Или може да не е – може да е такава само в ума ви. Подобно на публиката в спортна арена, вие гледате на събитията от живота, като крещите. Страхувате се. Понякога се паникьосвате. „О, Боже мой, какво ще стане „ако…“. Една сутрин се обадих се на дъщеря ми в в подобно състояние, исках да й разкажа как съм, какво става с мен. Но бях изрекла едва три думи, когато тя ме прекъсна: "О, ти пак ми говориш  в твоя тон на драматизиране…." "Боже, дари ми смирението да приема нещата, които не мога да променя, силата да променя нещата които мога, и мъдростта да прозирам разликата." Може би съм изричала тази молитва на глас хиляди пъти, а тихичко или на ум - два пъти повече. Тя се нарича Молитва за Смирение. Не е Молитва за сила, не е Молитва за мъдрост. Това е така, защото без значение какво правим, преди да се сдобием със смелост или мъдрост, на първо място стои смирението – душевният мир и спокойствие. Без тях не можем да имаме нито силата, нито мъдростта да градим, променяме и живеем живота си.

hope Дата: Петък, 11-12-2015, 11:26 AM |Съобщение 567 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не е толкова важен моментът, в който забележите че имате нужда от смелост, а времето – което е обикновено по-дълго, в което трябва да се върнете обратно към здравия разум, вярата и сигурността. --Anne Morrow Lindbergh Повечето от нас  в този момент сме в процеса на едно дълго изкачване по пътя на възстановяването. Това е едно изкачване, което правим заедно, и все пак изкачване което не можем да направим един за друг – вместо другия. Мога да протегна ръката си към теб, и в замяна ти ще можеш да хванеш ръката ми. Но моите стъпки са моите собствени, точно както ти също можеш да направиш само една стъпка – твоята - зa дадения момент. От време на време, макар и за кратко, ние може да се крием, или обратно – да тичаме, по известни участъци от пътя нагоре. Възможно е скалите от време на време  да ни спъват. От нас се изискат търпение и доверие, че изкачването до върха е нещо постижимо. Ние можем да си помогнем един на друг да имаме търпение. Ние можем да си напомняме помежду си, че можем да се доверим един на друг. Можем да погледнем назад към периодите, които ни бяха опустошили. Те бяха толкова отдавна. Сега ние сме Тук. Ние се отдалечихме толкова много от миналото. Ние сме по-силни, по-разумни, по-сигурни. Всяка стъпка улеснява следващата стъпка. Всяка измината стъпка ни поставя на по-твърда основа. Днес ще помня, че е възможно по пътя си да се сблъскам с някои скали или дори един камък. Вече съм преминавал покрай тях. Ще го направя отново.

hope Дата: Неделя, 13-12-2015, 11:03 AM |Съобщение 568 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отпуснете се достатъчно, за да приемете реалността, когато ви връхлетят житейски обрати. Понякога в живота, без значение колко силно искаме да вземем възможно най-добрите решения за себе си, нещата просто се случват. Бракове приключват, работни места се закриват, приятели си отиват. По причини извън нашия контрол или разбирания, някои ситуации претърпяват обрат и се превръщат в нещо различно от това, на което сме се надявали или пък сме очаквали да бъдат. Никога ли не сте си казвали, че във вас има нещо нередно, когато реалността – ситуацията -  се е променила в нещо различно от това, което сте си мислели, че ще бъде? Нещата често не вървят толкова гладко, колкото ги планираме. Понякога трябва да издържим, да преминем през неравни места. Но тук имам предвид онези трудни моменти, когато животът приема пълен обрат и сякаш ни връхлита като буря. Това са времената, в които трябва да се откажем да се самоизмъчваме. Да оставим това, което сме си мислели, че ще се случи. Ако животът се усуче около вас, не се нахвърляйте върху себе си. Не се опитвайте да направите нещата по начина, по който вече са били и защото са ви познати. Не се и пресилвайте да ги направите такива, каквито мислите че трябва да бъдат, но нямате сили или готовност за това. Намалете скоростта. Опитайте се да бъдете Тук. Позволете си да приемете новата ситуация такава, каквато е. Пътят не винаги е прав, разбира се. Понякога и в най-гладкия път има неочакван обрати. Боже, помогни ми да се отпусна и да приема реалността такава, каквато е, а не каквато съм си фантазирал или пък надявал, че ще бъде.

hope Дата: Понеделник, 14-12-2015, 12:17 PM |Съобщение 569 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Лична инвентаризация Да живеем в настоящето е предизвикателство, но Стъпка Десета ни дава начина, по който да правим точно това. Това е Стъпка за поддържането ни, начин да останем верни на себе си. Като продължаваме да описваме нашите ежедневни нагласи и поведение, ние растем в себеприемане и здравословна любов към себе си.  В миналото последното нещо, което искахме да направим, беше да бъдем честни. Сега, вече притежаващи спокойствие и вяра, можем да видим, че нашите недостатъци са само това: недостатъци. Те са част от това, което сме, а всяка част от нас сама по себе си е важна. Да си правим ежедневна лична инвентаризация не значи да се осъждаме. Вместо това, тя ни дава възможност да изследваме поведението си с честност и доброта. Тя е потвърждение, че духовното израстване е процес; ние ще я правим през целия ни по-нататъшен живот. Да отделяме време за личната си инвентаризация е начин да си кажем, че нашите нужди са важни, че нашите добри качества са важни, че нашите недостатъци са също важни. Ние сме пълноценни хора и мили хора точно каквито сме. Днес ще отделя време за личната си инвентаризация. Ще призная моите грешки, ще оценя моите постижения, и ще поверя деня си на Бог с благодарност.

hope Дата: Сряда, 16-12-2015, 12:10 PM |Съобщение 570 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не усложнявайте нещата Не усложнявайте нещата, правете ги лесни. Може да ви се налага да се придвижите напред, но не е нужно да упорствате, да го правите толкова трудно. Предвижете се с лекота и умереност, предвижете се спокойно. Не се налага да бързаме много. В нито един ден, нито един час, нито в един момент от вас не се изисква да се направи повече, отколкото можете да направите когато сте в мир. Безумното и неистово бързане и поведение не са в основата на нашия нов начин на живот. Не бързайте твърде много да започнете. Започнете, но не насилвайте началото, ако не му е време. То ще пристигне достатъчно скоро когато му дойде времето. Наслаждавайте се по средата на това, което правите, в същината на въпроса. Не бързайте твърде много да приключите. Вие може да сте почти готови, но въпреки това се насладете на последните мигове. Отдайте се изцяло на тези моменти, така че да можете и да дадете, и да получите всичко, което се съдържа в тях. Нека темпото ви бъде естествено. Придвижете се напред. Започнете. Продължавайте напред. Направете го внимателно все пак. Направете го в мир. Ценете всеки един момент. Днес сe моля Бог да ми помогне да се съсредоточа върху едно по-спокойно, а не тревожно темпо. Моля се да продължавам да се движа напред внимателно, а не трескаво. Моля се да пусна безпокойството и тревожността, които не са ми нужни. Моля се да ги заменя със спокойствие и хармония.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 38 of 111 « 1 2 … 36 37 38 39 40 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: