Дар за Днес - Page 39 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 39 of 111 « 1 2 … 37 38 39 40 41 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Четвъртък, 17-12-2015, 10:57 AM |Съобщение 571 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато всичко друго се провали, прочетете инструкциите. --Agnes Alien Инструкциите за възстановяване са в нашата 12- Стъпкoва програма. И все пак, има моменти, когато чувстваме, че сякаш програмата не работи. В тези времена ние трябва да прочетем инструкциите. Следвате ли „инструкциите“ - мъдрите думи, които намираме в Голямата книга, „ Дванадесет и Дванадесет“ и в останалата литература за възстановяване? Когато го правим, ние се възстановяваме. Има моменти, които са по-трудни за нас, по-лесни - за другите. Нашите проблеми са много по-дълбоки от това просто да останем трезви. Но без значение какви са проблемите ни, нашата програма може да ни помогне да започнем тяхното разрешаване, стига да следваме „инструкциите“ – нейните предложения и препоръки. „ Не използвайте алкохол или други наркотици. Посещавайте сбирки. Говорете често със спонсорите си и с приятели по програмата. Работете по стъпките. Мислете. Не усложнявайте нещата. Първо най-важното. Слушайте. Оставете се на Бог и нека бъде Божията воля за вас. Просто за днес.“ Молитва за деня: Висша сила, покажи ми кои „инструкции“ да прочета и следвам днес. Ако съм в беда, Те моля да ми помогнеш. Днешното ми действие: Днес ще прочета отново предложенията за възстановяване и ще следвам техните препоръки.

hope Дата: Петък, 18-12-2015, 11:57 AM |Съобщение 572 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Осмелете се да вярвате! --Elisabeth L. Не много от нас постигат директно, визуално преживяване със Бог. Повечето от нас усещат само Неговото присъствие, или може би виждат доказателства за Божията помощ. Изисква се дълбока вяра, за да живеем миг след миг,  знаейки,  че Бог е винаги тук – за нас. Основателите на AA са разбирали колко трудно е на хора като нас – зависимите, да повярваме. Инструментите на тази програма могат да ни помогнат за това. Като ги използваме, ние ставаме способни да се доверим на Бог да ни води, да ни защитава, да ни утешава, да ни поеме под своите грижи. Да питаме спонсорите си за примери как да пуснем Бог да ни води и изобщо да поеме живота ни - това ще ни помогне да видим по-ясно възможностите за себе си. Предложенията и опита на нашите спонсори с практикуването на Стъпките и препоръките на програмата ще засили нашето желание да се обръщаме към Бог за всичко. Днес ще разчитам на примера и опита на приятели, които познавам и на които мога да се доверя, за да мога да позволя на Бог да поеме отговорност за моя живот. Така може би ще ми е по-лесно.

hope Дата: Събота, 19-12-2015, 11:31 AM |Съобщение 573 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако реалността ни плаши, просто трябва да я приемем. Така тя няма да бъде толкова страшна, колкото ако я увъртаме. --Caitlin Thomas Започвайки да се запознаваме с принципите на тази програма (12 Стъпки), реалността вече не ни плаши толкова много като преди. В последните години на пиене почти всичко можеше да ни направи страхливи. Няма съмнение, че алкохолът ни даваше фалшива смелост за известно време. Но след това достигнахме точка, където вече не можехме да избягаме от страховете си, нито да предотвратим нарастването им. Как можем да пазим страховете „в шах“ сега, когато сме свободни от нашата зависимост? Повечето от нас са започнали да разчитат на нашата Висша сила - за смелост, разбиране и приемане. Предизвикателствата, пред които се изправяме, стават възможности, давани ни от Бог за нашето израстване. Когато се оставим на волята и грижите на Бог, какъвто Го разбираме, тези предизвикателства стават по-лесно управляеми и вече няма нужда да се страхуваме от тях. Ние можем да превъзмогнем нашите страхове, защото можем да се възползваме от помощта, ръководството и смелостта, които идват от вярата ни в Бог. Знам, че днес Бог ще бъде до мен при всяко предизвикателство, пред което се изправя.

hope Дата: Понеделник, 21-12-2015, 9:50 AM |Съобщение 574 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Този, който обмисля нещата, обикновено намира спасението. Възстановяването ни учи преди да действаме, да обмисляме дадената ситуация до край. В миналото ние често първо реагирахме, мислехме по-късно, след това. Като не можехме да изчакаме болката ни да премине, ние се опитвахме да "оправим" проблемите си с фалшиви средства: наркотици, алкохол, храна, секс, работохолизъм. Единствената ни цел беше да избягаме; оставяхме се на възходите и паденията в живота. Втурвайки се от една ситуация в друга, ние рядко се забавяхме достатъчно, за да се отпуснем и да помислим истински за последствията от нашите действия. Сега ние се учим да се решаваме проблемите, вместо да бягаме от тях. Да се научим да изчакаме дискомфорта, знаейки, че в крайна сметка той ще отмине, ни дава лична сила в нашия живот „за днес“. Каква прекрасна свобода си осигуряваме, когато не се оставяме да бъдем задвижвани от демоните на манията и принудата, вместо това  - изживяваме нашите чувства приемайки ги като приятели, а не врагове! Когато си позволяваме да бъдем с такива приятели, едновременно с това - отворени за това, на което те могат да ни научат, ние никога няма да бъдем сами. Днес се моля да обмислям трудните ситуации до край, преди да реша как да действам.

hope Дата: Вторник, 22-12-2015, 11:06 AM |Съобщение 575 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Задължения Веднъж говорех на приятел за нещо, което не исках да направя, но бях убедена, че така или иначе трябваше да направя. Бях направо ужасена, както и раздразнена. Често, когато говоря по този начин, другите извръщат глава и ми казват: "О, не позволявай на „трябва“да контролира живота ти. Ако не искаш да го направиш, просто не го прави." Но този човек ме разбра. "С риск да прозвуча старомодно," - каза ми той - " задължението те зове." Какво може да се каже за задължението? Това е работа, която поради различни причини трябва да се направи, независимо дали наистина искаме. Научих много за задълженията, когато се родиха децата ми Никол и Шейн. Имаше много неща, които трябваше да се правят – необходими неща, като да се грижа добре за тях, независимо дали исках, или пък се чувствах готова да ги направя. През годините научих, че дори и най-вълнуващите работни места могат да станат безинтересни,  понякога - дори неприятни със задълженията си. Когато работех за един ежедневник, аз обичах работата си. Радвах се, докато подготвях първите страници. Но много от статиите трябваше да изготвя по задължение. Понякога наш роднина се нуждае от помощ. Възможно е възрастните ни родители да се разболеят, съвсем да остареят, или да станат прекалено уязвими, а понякога -и инвалиди. И дори да не искаме да станем морално задължени и да сложим на целия си живот каишката „трябва“, във всяка връзка - семейство, романтична или приятелска, има моменти,  когато действа кодексът с правилата на честта ,и ние правим това, което трябва. "Вярвам, че имаме и по-големи задължения", каза един приятел. "Ако сме постигнали трезвост, духовно израстване, или сме получили други духовни дарове, аз вярвам, че е наше задължение да ги споделяме с други като нас, особено когато сме помолени за помощ." Давай напред. Не се страхувай от това, което трябва да направиш. Знам, че има много по-интересни и вълнуващи неща, които те призовават. Но не можеш ли поне за момент да поставиш тези неща настрана?

hope Дата: Сряда, 23-12-2015, 11:44 AM |Съобщение 576 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всяка Коледа се надявам на най-доброто, но очаквам най-лошото. - Член на АА Дори и звънчетата да звънят и коледните песни да отекват навсякъде около нас, ние не бива да се учудваме, ако духът ни се окаже в безпътица. Това не е, защото не разбираме смисъла на Коледа, или пък  я отхвърляме, а по-скоро защото у нас има идеализирана версия на Коледа, до която често пъти не сме се докосвали. Възможно е дори да негодуваме от факта, че тя изглежда е за другите хора, но не и за нас. Нашите преживявания от миналото може да са нямали нищо общо със семейството, събрано заедно около светещата камина, топлите разговори и веселия смях. Възможно е да не сме преживявали нищо подобно, и дълбоко в себе си да таим обида, че не сме срещали семейната близост, че може би не сме получавали никакви подаръци, или пък че ни е била давана малко или никаква явна любов. Разбира се, подобен опит е мнoго болезнен, и няма нищо общо с реалността на Коледа и нейните празници! Но всеки ден е шанс за нов опит. Можем да изберем днес, за да създадем онова добро, което не сме имали. Вече е твърде късно да се промени вчерашното разочарование, но ако решим, можем да направим този - предстоящия празник такъв, който да запомним с радост. Днес съзнателно ще реша да оставя болезнените минали Коледи в миналото. Ще започна да планирам тазгодишното тържество.

hope Дата: Петък, 25-12-2015, 2:58 PM |Съобщение 577 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Днес е специален ден в много отношения. Това е ден, в който се е родил Бог, и аз се радвам на това, че съм жив и ме има в Божия свят. Знам, че всичко в живота ми през този ден е израз на Божията любов - фактът, че съм жив, че се възстановявам, и че съм в състояние да се чувствам така, както се чувствам точно в този миг. За мен това ще бъде ден на благодарността. Дали съм дълбоко благодарен за това, че съм част от този специален ден, както и за всички мои благословии? Днес се моля: На този ден, в който си спомняме за Бог, се моля да осъзная, че даването и получаването са едно и също нещо. Всяко едно от тях е част от другото. Ако давам, получавам щастието да давам. Ако получа, давам на някой друг същото това щастие да дава. Моля се да мога да давам щедро от себе си – от моята любов и моите силни страни. Моля се да получавам с благодарност и топлота любовта и силата, които ми предлагат другите. Нека Бог да бъде нашият пример. Днес ще помня: Няма по-щедро и любящо даване от това на Бог.

hope Дата: Неделя, 27-12-2015, 12:22 PM |Съобщение 578 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ти ме спаси веднъж, а това, което се дава, винаги се връща. Ние сме в този живот, за да си помагаме един на друг. -- Из „Приключенията на Пинокио“ Когато доближаваме края на всяка година, ние мислим за нещата, които са приключили и тези, които са намерили своето начало. Изминаващата година ни донесе трудности, но също така и щастие; донесе ни болка, но и изцеление. Това беше година на растеж, защото ние сме трезви. С наближаването на Новата година, много от нас изпитват страх. Ние поглеждаме назад към миналото и се тревожим за бъдещето. Но ако си припомним, че имаме само днес, можем да живеeм в него така, че да направим бъдещето по-добро. Ние намерихме истински приятели в нашата Общност, и това е време, в което можем да бъдем с тях. Нека да помислим за годината, която е към края си, и да бъдем благодарни за всички дарове, с които се сдобихме през нея. Също така трябва да си отделим време за почивка преди началото на следващата година. Ние не бива да се тревожим за това, което ще ни донесе следващата година. Можем просто да си напомним, че тя със сигурност ще ни донесе шанса да помогнем на други зависими, които все още страдат. Ние бяхме спасени. Ние живеем един нов живот. Нека бъдем благодарни, и нека планирайки следващата година, не забравяме да споделим с други богатството на трезвеността. В края на краищата, ние сме в този свят, за да си помагаме един на друг. Молитва за деня: Висша сила, моля Те за насоки за днес, както и за свободата от притеснения за утрешния ми ден. Моля Те да ми напомняш всеки ден, че съм необходим. Като живея добре, оставам трезвен и помагам на други чрез програмата за възстановяване, аз съм осъществявам много важна цел в живота си. Днешното ми действие: Кога за последен път подадох ръка на новодошъл във възстановяването? Днес ще направя план за това как ще споделям моя опит, сила и надежда през следващата година, за да помогна за спасяването на живота на някой друг.

hope Дата: Понеделник, 28-12-2015, 12:30 PM |Съобщение 579 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Предприемането на първата стъпка помага за преодоляване на пропастта между нашите мечти и нашите постижения. Независимо дали планираме почистване на гаража, строеж на катедрала, или възстановяваме от зависимост, плановете трябва да бъдат преведени в действие. За да стигнем до желаната дестинация, ние трябва да започнем пътуването. Ние може да изчетем стотици каталози за желан колеж, но едва когато се регистрираме за курс за прием в него, закупим си учебници и започнем да учим – едва тогава до известна степен изминаваме част от нужния път. Два фактора потискат нашата готовност да започнем искан проект. Първият е липсата на ясна мотивация, а вторият е страх от провал. Ако ние всъщност не искаме да направим нещо, ще е трудно да започнем. Така че, ако мотивацията е наш проблем, може да се наложи да преразгледаме избора си на проекти. Що се отнася до страха от провал, това може да е нещо, около или над което стъпваме, докато се движим напред. Това не е основателна причина да се откажем от мечтата си. Ако, въпреки страха от провал, ние предприемем някакво начало, ще открием, че страхът се свива с всяка нова стъпка, която правим. Действието е катализаторът. Ние се учим как да направим нещо, като го правим. Днес ще направя първата стъпка към осъществяването на своя мечта, като положа началото.

hope Дата: Вторник, 29-12-2015, 11:18 AM |Съобщение 580 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия “Живей и остави и другите да живеят“, е добър съвет. Разбирането и приемането на идеята, че всеки от нас има своето уникално пътешествие, което да  направи; своята конкретна цел, която да следва; и че можем да живеем много по-лесно, когато оставим другите хора да  живеят собствения си живот, ни носи голям душевен комфорт. Когато членовете на семейството ни имат проблем с алкохола или други наркотици, е ужасно трудно да им позволим да имат свой собствен път. Тъй като ние ги обичаме, се чувстваме принудени да им помогнем да се чисти и трезви. В действителност, всичко което можем да направим, е да се молим за тяхната безопасност и благосъстояние. Тяхното възстановяване зависи от самите тях и тяхната Висша сила. За някои от нас е много важно да се повярваме, че всички ние сме част от големия Божествен план. И може би в действителност дори не е необходимо да повярваме в това. Но ще направим часовете на всеки свой ден по-добри и по-леки, ако приемем, че Висшата сила бди над всички нас. Над всеки един от нас. Това е скок в досегашните ни убеждeния и стария начин на мислене, и той ни гарантира душевен мир и покой. Да бъдем в състояние да оставим другите да живеят собствения си живот и да научат собствените си уроци, е един от най-важни уроци на възстановяването. И колкото по- добре владеем този урок, толкова по-спокойни ще бъдем. Имам достатъчно, за да направя живота си днес такъв, какъвто искам. И аз мога да оставя другите, да им позволя да правят това, което е нужно за собствения им живот.

hope Дата: Сряда, 30-12-2015, 10:49 AM |Съобщение 581 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия След като усетиш радостта, трябва да тръгнеш по пътеката към нея. --Buffy Sainte-Marie Новодошъл: Чух на сбирка да се казва: "Ти можеш да бъдеш прав, или можеш да бъдеш щастлив." Какво означава това? Когато нещо не е наред, трябва ли да отричам това, което виждам със собствените си очи? Спонсор: Тази наша поговорка не е предназначена да насърчава глупостта или моралния мързел. Това е един любящ начин да предположим, че когато сме обсебени от нашата собствена гледна точка или настояваме нещата да стават по нашия собствен начин, е възможно нашите приоритети да не съвпаднат, или дори да противоречат с тези на другите хора. Тя предполага, че всички ние имаме право да сме свободомислещи, но трябва да бъдем отворени и толерантни към хората, с които може да не сме съгласни. Това ни напомня, че своеволието определено не е пътят към душевното спокойствие, към което се стремим най-много. Тя също така предполага, че всички ние имаме право на избор. Няма нищо лошо в това да имаме собствена, определена гледна точка, която да изразяваме уверено и убедително - това е част от нашето самочувствие. Но ние не бива да налагаме аргументите си, не бива да се опитваме да принуждаваме хората и ситуациите да отговарят на нашите собствени идеи. А когато не споделяме чужд аргумент, ние можем просто да се отграничим тихичко от него, вместо да реагираме импулсивно и с гняв. Когато култивираме спокойствието, приемането и смирението, които са инструменти на нашето възстановяване, ние можем да заживеем в душевен мир и спокойствие с останалите. Днес не е задължително да бъда прав. Ще бъда щастлив, като живея и оставя и другите да живеят.

hope Дата: Четвъртък, 31-12-2015, 10:57 AM |Съобщение 582 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Затворих вратата за вчера, и  хвърлих ключа надалеч. Утре не не ме плаши, защото имам моето днес. -- Vivian Yeiser Laramore Чувство за вина или срам от миналото - за това, което сме направили или не сме направили; за това, което се е случило с нас; за това какви сме били - може да бъде нашата гибел. В нашето възстановяване се налага да работим дълго и упорито над тези чувства; не да забравим миналото – защото то ни помага да ценим себе си днес, а просто да оставим миналото там, където му е мястото – в миналото. След като опишем всичко, което сме загубили; всички, които сме наранили, ние трябва да простим първо на себе си. Само прощавайки си, можем да пуснем миналото и да живеем днес. Благодарение на нашата програма за възстановяване, да погледнем назад вече не е толкова страшно, както беше доскоро. И дори днес да има неща, които ни плашат, не се налага да ги понасяме сами. Нова година, нов живот – те могат да бъдат наши. Любов и приятелство, подкрепа и духовно израстване – всички те ни очакват днес. Нашите вчера са приключили, и ние можем да гледаме към бъдещето с  надежда и радостно очакване. Днес се моля да си простя за това, което е минало, и да повярвам, че правейки най-доброто на което съм способен днес, градя доброто си бъдеще. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 31-12-2015, 11:50 AM

hope Дата: Четвъртък, 31-12-2015, 11:51 AM |Съобщение 583 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Пожелавам ви да живеете през всичките дни на живота си. --Jonathan Swift Тази вечер, в полунощ, ще започне Новата година. Никой от нас не знае какво ще ни донесе тя, какво ще се случи през нея. Но ако повярваме в себе си, че ще се държим за духа на възстановяване, докато преминаваме през новата година, със сигурност ще можем да се радваме на новия начин на живот. Можем да поверим и волята, и живота си на любящата ни Висша сила. Правейки това, ние ще бъдем готови за новата година. Молитва за деня: Висша сила, моля се да започна Новата година в безопасност в Твоите любящи ръце; моля се да продължа да работя по програмата за възстановяване. Действие за деня: Тази вечер, в полунощ,  ще кажа Молитвата за Смирение. Ще мисля за всички останали, които ще се присъединят към мен в моята молитва. Ние всички сме една - възстановяваща се общност.

hope Дата: Събота, 02-01-2016, 11:13 AM |Съобщение 584 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Намирам за ужасно трудно да си позволя да се радвам, и не знам oт къде идва това отношение. - Walker I.    "Не мога. Не бива. Виновен съм. " Тези саморазрушителни мисли на унижение и самообвинение са израз на срам. И когато се повтарят многократно, те се превръщат в убеждения и вярвания, които от своя страна определят действията. И мислите, в които е вкоренен срам, могат да ни доведат до трагедия. Хората, които живеят в срам, започват да вярват, че е лошо, дори недопустимо да допускат грешки. Те си въобразяват, че трябва да знаят какво да правят, без да се налага да го научат. Те мислят, че техните грешни решения означават, че самите те са грешници. Но да се правят грешки е човешко. Ако признаем, че сме хора, ние трябва да приемем и че винаги има какво да научим (Томас Едисон е успял да изобрети електрическата крушка след десет- хилядния си опит) . И ако това, което сме замислили не проработи веднага, трябва да си кажем, че просто трябва да продължим (Уолт Дисни е фалирала седем пъти, преди да се увенчае с успеха). "Да не бъдеш това, което си " е команда за срам . Каква глупост ! Как можем да бъдем нещо друго? И защо ще искаме да бъдем? Моля се да живея комфортно с човешките си ограничения. Ще се опитам да приема в себе си това, което приемам в другите.

hope Дата: Неделя, 03-01-2016, 9:25 AM |Съобщение 585 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Научаваме се на нов начин на живот Веднъж осъществили връзка с нашата Висша сила, ние трябва да продължим да я поддържаме. Като зависими, за нас съществува опасността старите ни начини на мислене и поведение да се промъкват обратно в нас. И ако ние позволим това, в крайна сметка те ще ни отведат обратно към първото питие или хапче. Понякога само една дума, мисъл, или позната ситуация могат да ни накарат да се хванем отново за стар навик. Ние трябва да открием (и да продължаваме да преоткриваме), че старият начин на живот е станал невъзможен за нас, а новият е от съществено значение. Ние правим това - и го направим отново и отново - чрез молитва, медитиция, както и с работа по Дванадесетте стъпки на възстановяване. Задайте си въпроса - дали живея по програмата? Висша сила,  помогни ми да избягвам самодоволството и самонадеяността в новия си живот. Напомняй ми, че старият начин на живот е станал неработещ и невъзможен за мен.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 39 of 111 « 1 2 … 37 38 39 40 41 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: