Дар за Днес - Page 41 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 41 of 111 « 1 2 … 39 40 41 42 43 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Петък, 22-01-2016, 2:52 PM |Съобщение 601 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Човек, подобно на моста, е проектиран да носи тежестта на момента, а не тежестта на цялата година наведнъж. --William A. Ward Когато ни връхлетят неприятности, ние се чувстваме претоварени и обезпокоени. Поглеждаме към проблемите, пред които ще сме изправени в бъдеще, и виждаме планини от работа, която ще трябва да извършим. След това поглеждаме към миналото и виждаме болката и борбата със активната ни зависимост. Виждайки всичко това, може да се почувстваме отчаяни. Казваме си, че няма да можем да се справим. Иска ни се да избягаме. Мислите ни започват да препускат; чувстваме се като попаднали във вихрушка. Чувстваме, че ще се прекършим. После тихо, чуваме думите от програмата ни за възстановяване " Само за днес, за дадения момент". Ще открием, че можем да се позабавим и да отделим малко време, за да позволим да ни докосне спокойствието, идващо от нашата Висша сила. Сега можем да направим една малка стъпка - за дадения момент. Можем да започнем непосредствената задача пред нас – да направим нужното нещо. Като намалим скоростта си и предприемем най-неотложните действия, ние ще спрем препускането на ума, ще намерим спокойствие. Ще открием, че подобно на моста, ние можем да се справяме с напрежението на момента. И само за днес, в дадения момент, душевният мир става напълно възможен и лесно достижим. Днес се моля да остана фокусиран върху моментите на деня и живота си. Моля се да чувам спокойния глас на възстановяването.

hope Дата: Събота, 23-01-2016, 4:28 PM |Съобщение 602 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бог ще ни чака толкова дълго, колкото ни е необходимо за нас. - Rev. R. Walters Колкото и да се опитваме да разберем, анализираме, или да се ровим твърде много в причините за любовта, ние едва ли ще проумеем истински защо някой ни обича/или не ни обича. Всичко, което наистина може да бъде направено с любовта, е да я приемем. Бог ни обича. Винаги ни е обичал. Ние сме обичани, и винаги сме били обичани от Него. Независимо от всички болезнени преживявания, които може да сме имали, и които са ни карали да вярваме, че никой никога не ни е обичал, или че любовта може да е за другите, но не и за нас - независимо от всичко, което може да сме научили за любовта - Бог ни обича. Има една прекрасна притча за изгубените овце и за овчаря. Когато една овца се загуби, овчарят не я „отписва“, не я приема като някакъв „разход“. Овчарят търси упорито, докато намери изгубената овца. Не се споменава нищо за мъмрене или наказание – описва се само радостта, която овчарят изпитва от намирането на нещо, което е било загубено. И ние, подобно на нея, от време на време се губим. Но независимо дали ние се чувстваме стойностни или не, Овчарят търпеливо ни търси. Ние не можем да избягаме от Божията любов. Днес се моля  да задълбоча своята вяра в Божията любов.

hope Дата: Понеделник, 25-01-2016, 10:09 AM |Съобщение 603 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Трябва да създадете мечтата си. И трябва да я отстоявате.  --Eric Burdon Ние разработваме своите цели, приоритети и мерки за действие. Чувстваме се изпълнени с енергия и готови да се движим с „пълен напред“. Но по средата, докато инерцията ни се засилва, нашият ум е обхванат от нови мисли. „Наистина ли искам това? Какво ще стане, ако си създам нови проблеми? Ако постигна тази цел, с какво друго всъщност ще се занимавам?“ Да бъдем раздвоени е състояние, което няма да ни отведе до никъде. И подобни мисли са просто начин, по който нашето его търси препятствията към целта. Попаднем ли в такива състояния, ние трябва просто да признаем, че имаме съмнения, след това бързо да ги захвърлим, и да вървим напред с пълна убеденост, подобно на воини. Ако целта все още ни изглежда правила, разумна и ясна, ние продължаваме да се движим напред. В сърцата си знаем,  че правим това, в което вярваме че ни държи на правилния път. Днес ще вярвам в моите цели.

hope Дата: Вторник, 26-01-2016, 9:45 AM |Съобщение 604 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Каквото и да можете да направите, за каквото и да можете да мечтаете, започнете го. Смелостта е гений, в нея има и магия, и сила. Започнете сега.  - Goethe Ето един прост начин да се свържете с вашите приоритети: Представете си, че имате нелечимо заболяване и са ви дали шест месеца живот. Когато лекарите ви информират за своите констатации, приемете предстоящата смърт с решителност - " Ще прекарам последните месеци от живота си, като правя нещата, които са наистина важни за мен.” След това си представете себе си, живеейки тези шест месеца по начина, по който сте решили. След това обърнете внимание на вашия опит, на преживяното. Какво сте направили през последните дни, с кого се видяхте,  къде ходихте? Какво означават тези ваши избори; сочат ли за нещо наистина важно за вас – за вашите ценности и приоритети? Ще можете ли да ги изживеете днес? Ако ли не, може би ще поискате да научите историята на Тони. След като беше диагностициран със СПИН, Тони реши да прегърне живота. Той купи къща, посади градина, подхранваше важните си взаимоотношения. В резултат на това живя оставащите му три години  живот в чиста радост. Трагедията е, че животът му приключи точно когато започна да  живее. Защо да чакаме за нещо животозастрашаващо, за да се мотивираме и да предприемем действия? Нека се изправим срещу страховете си и да преследваме това, което ни носи щастие и радост. Няма по-добро и подходящо време от Сега.

hope Дата: Сряда, 27-01-2016, 4:01 PM |Съобщение 605 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Придобиване на спокойствие и душевен мир Въпреки, че много от нас със сигурност сме били готови да направим първата стъпка - да признаем, че сме зависими, и че като такива сме безсилни пред болестта, а животът ни е станал неуправляем, ние се колебаем при предприемането на следващите единадесет стъпки. Мислим, че ще ни очаква прекалено много работа, която би била нелепа или абсурдна, или пък отричаме съществуването на Висша сила. Когато обаче осъзнахме, че сме започнали да се нараняваме твърде лошо, или че продължаваме да жадуваме за проклетата първа чаша и тя непрекъснато е в ума ни, ние се пробудихме. Ние си спомнихме и започнахме да копнеем за обещанието за душевен мир, съдържащо се в тези стъпки. Обещанието! Тогава взехме решение да работим по тези стъпки, за да спечелим това обещание. Нужен ли ви е душевен мир; нужно ли ви е спокойствие на ума? Решението е ваше. Боже, помогни ми днес да остана чист и трезвен.

hope Дата: Четвъртък, 28-01-2016, 11:04 AM |Съобщение 606 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Понякога ползваме словото не е толкова за да изразим нашите желания, а за да ги скрием. --Oliver Goldsmith За малките деца да се научат да общуват означава да изразят своите огромни желания в малки думи, като "боли!" или "бисквитка!". И ние – уви, научаваме от рано, че често получаваме само част от това, което искаме. Някои от нас никога не се възстановяват от това разочарование. От друга страна, ние често използваме думите, за да манипулираме другите, или за да скрием чувствата си. Възможно е да си представяме, че имаме силата да контролираме другите, и затова им разказваме гениални истории, за да прикрием своята „гола“ сила, своите беззащитност и безсилие. Но ние заблуждаваме повече себе си, отколкото другите хора. Нашата стратегия на лъжи и контрол най-накрая ни оплита в мрежа от лъжи, в които дори не знаем какво искаме. Тогава имаме избор - яснотата и откритостта, и за щастие, стига да искаме, ние можем да ги изберем. Днес ще бъда наясно, че ако помоля искрено за нещо, което искам, това може да крие риск: може да ми бъде отказано. Но ако не помоля, аз никога няма да чуя "да!".

hope Дата: Петък, 29-01-2016, 10:46 AM |Съобщение 607 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Важното в една връзка е да се говори открито… Усещането за онази връзка, която копнеем да имаме с нашия партньор идва, когато можем да говорим открито това, което е в  ума ни; когато спрем да гадаем какви са неговите чувства; когато спрем да се отбраняваме или обратно – да нападаме, усещайки се уязвими. Във връзката, която е истински жива, не е необходимо да бъдем така предпазливи, че постоянно да се опитваме да избягваме „триенето“ помежду си. Това е погрешен подход. Както и да очакваме само и непрекъснати недоразумения. Най-голямото престъпление, което извършваме във връзките си – особено в тези, на които държим, е нечестността. Може би когато говорим на нашия партньор, ние няма да можем да изразим още от първия опит онова, което наистина искаме. Или пък няма да можем да осъзнаем как се чувства нашият партньор от това, което му казваме - докато той или тя не ни каже. В истински живите връзки хората се съгласяват, че ще продължат да общуват дори когато някой се чувства наранен, не разбира другия, или не е съгласен с него. Приключението на връзката е в това да говорим за нашите мисли и чувства в пълната им форма, и ако трябва - да продължим да говорим, докато станем ясни и разбрани. Днес кажете на вашия партньор нещо, което сте пазили грижливо от него.

hope Дата: Събота, 30-01-2016, 10:11 AM |Съобщение 608 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Смелостта е силата да се откъснеш от познатото. -- Raymond Lindquist „Coeur“, от която произхожда думата кураж – courage, е френската дума за "сърце". Когато действаме със смелост, ние действаме със сърцата си, а не само с умoвете си. Ние смело правим това, което чувстваме като правилно. Възможно е, когато се движим срещу посоката на вятъра, да се чувстваме уплашени,  но ние имаме увереност и вяра, а те подкрепят нашите действия. Да бъдеш смел не значи непременно да влизаш в битка, не значи непременно да се спасява нечий живот. Изисква се обаче много смелост, за да бъдем честни със себе си и с другите; за да вземаме решение да променим поведението си; за да бъдем отговорни; за да напуснем познати и удобни, но разрушителни за нас взаимоотношения. Днес ще се моля за кураж.

hope Дата: Неделя, 31-01-2016, 2:53 PM |Съобщение 609 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вярвайте все по-дълбоко. Дръжте лицето си към светлината, дори за момента да не я виждате. --Bill Wilson От време на време ни изпълват отчаяние, тъга и безнадеждност. Никой от нас няма да е живял истински на този свят, ако не е изпитал нещо трагично. В такива времена ние се обръщаме към нашата Висша сила и духовните принципи на програмата за възстановяване като към наши водачи. В такива моменти е особено важно и ценно да се обърнем към Общността ни. Ние сме тук, за да си помагаме един на друг, за да си даваме душевен уют, за да предложим духовно убежище един на друг. Ние всички сме дарове един за друг. По време на активната ни зависимост, когато имахме проблеми, ние се затваряхме и изолирахме; преструвахме се, че всичко е наред. Ние се правехме, че нямаме нужда от никой друг – но това беше най-вече защото нямахме на кого да се надяваме. Ние бяхме заобиколени от тъмнина - отвътре и отвън. Възстановяването ни учи да се доверяваме на светлината; да вярваме, че тя е там, за нас, дори когато не можем да я видим. Тя може да бъде толкова близо, колкото е следващата ни сбирка или телефонен разговор с нашия спонсор. И ние трябва да вярваме дълбоко в това. Молитва за деня: Висша сила, моля се да гледам към Теб, дори когато не мога да Те видя. Покажи ми Светлината. Моля се да гледам към Твоето ръководството – което аз не мога да си дам. Покажи ми пътя и да ме дари с надежда. Висша сила, благодаря ти! Днешното ми действие: Днес ще си спомня за време от моята активна зависимост, когато се чувствах безнадеждно. Ще се съсредоточа върху това, което научих за този период, и ще споделя мислите си с възстановяващ се приятел.

hope Дата: Понеделник, 01-02-2016, 7:19 PM |Съобщение 610 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Надеждата е винаги на разположение. Когато се чувстваме победени или уморени, ние трябва само да поемем дълбоко дъх и да кажем: "Да," и надеждата ще се появи отново. - Monroe Forester Крайбрежните секвои са най-издържливите дървета на планетата. Премръзналата секвоя ще израстне отново в рамките на три седмици. А малките секвои могат да издържат повече от 400 години в затворената – без светлина и слънце гора, без да губят способността си да растат бързо, ако и когато светлината и слънцето се появят. Ние също можем да бъдем като тях. Без значение колко болезнен може да е бил животът ни, ние винаги разполагаме с вътрешни ресурси, за да се излекуваме и да бъдем щастливи. Сега – във възстановяването, имаме силата, имаме прозрението, имаме нужните ни духовни средства. Научаваме, че не съществува толкова голямо нещастие, че да не може да бъде преодоляно, и да живеем добре. Дори когато даден проблем ни се струва сложен и нерешим, ние имаме предвид, че вероятно има смисъл да преминаваме през него – например да научим някакъв урок, да придобием нов опит или да открием за себе си нещо, което досега ни е убягвало. Отваряйки се за чудесата на възстановяването, ние пристъпваме от мрака на негативизма към светлината на възможностите и изобилието. Това не се случва наведнъж, но то се случва – ден след ден, момент след момент. Днес се моля да имам пълната вяра, че моето нещастие ще бъде премахнато, тъй като аз работя по Стъпките на моята програма.

hope Дата: Вторник, 02-02-2016, 3:37 PM |Съобщение 611 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Действията ни пренасят в посоката, която сме избрали. Възстановяването изисква действия – да посещаваме сбирки, да работим по нашата програма, да достигаме до другите. Ние няма да си намерим работа, като само седим в къщи и мислим за нея, и ние няма да се дипломираме, като само разглеждаме каталозите на колежа. Вярно е, че ние трябва да мислим и разсъждаваме; ние имаме нужда от тихите моменти, когато се молим за напътствия. Идва момент обаче, когато идва ред на действието; когато трябва да използваме силата, дадена ни да изпълняваме волята на нашата Висша сила за самите нас – по най-добрия начин, по който разбираме тази воля. Едно действие води до друго. Правейки това, което трябва да направим, за да останем трезвени днес, добавя 24 часа към нашето възстановяване. Днес ще действам по най-добрия начин, по който разбирам волята на моята Висша сила за мен.

hope Дата: Сряда, 03-02-2016, 2:05 PM |Съобщение 612 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Някога получавали ли сте подарък от магазина за кафе?  - Ако си купиш девет кафета, получаваш десетото безплатно. И въпреки, че не го заплащаме, ние знаем, че то не е напълно безплатно – неговата цена е заложена в по-ранните покупки. Затова и чувстваме, че заслужаваме това, което ни се дава. А случвало ли ви се е да се движите в апартамент или къща, които искате примерно да купите и които ви изглеждат добре, но обзавеждането или декорацията им не са ваши? И започвате да си мислите –„ трябва да направя нещо, за да станат „мои“ - дори ако това е просто да окачите своя картина на стената. Много неща в живота са такива. Ние не ги усещаме като наши, докато не положим в тях време или усилия. Тогава чувстваме, че вече ги заслужаваме; че те ни принадлежат. В Анонимни алкохолици няма членски вноски или такси. Единственото изискване за членство е желанието да останем трезвени. Желанието да не пием. Но ние правим някои неща. Ние работим на Стъпките. Ходим на сбирки. Работим с други алкохолици. И въпреки, че нашата трезвост е дар от Бог, ние започваме да чувстваме, че заслужаваме трезвеността, защото работим тя да бъде наша. Повечето от нас харесват концепцията за получаване на нещо безплатно, безвъзмездно. Малко неща в живота обаче могат да се сравнят с усещането, че заслужаваме това, което сме придобили.

hope Дата: Четвъртък, 04-02-2016, 2:15 PM |Съобщение 613 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Най-важното за мен е да търся недостатъците си и да ги поправям. --Anonymous Едно от най-трудните неща за вършене е да видим собствените ни недостатъци, когато сме ядосани на някого. В такива моменти може да ни се струва невъзможно да повярваме, че нещо не е наред със самите нас. Ето защо толкова често ни препоръчват ядосаме ли се, да преброим до десет, преди да кажем или направим нещо. Когато сме без настроение или пък вътрешно разстроени, обикновено има нещо нередно вътре в нас. Едно от първите ни задължения е да се грижим за себе си. Проява на здравословна любов към себе си е, ядосани ли сме, да се оттеглим и да предприемем бърза лична инвентаризация. Да се помолим, макар и накратко. Това не е нещо, което ни принизява или унижава. Напротив, целта е да бъдем с Бог – дори за кратко, да проверим и пречистим себе си, да разберем къде и защо сме. Винаги ще се нуждая от моята връзка с Бог. Нищо не работи без ясния, чист и силен, съзнателен контакт с Висшата ми сила.

hope Дата: Петък, 05-02-2016, 3:19 PM |Съобщение 614 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Днес ще се опитам да разреша по-малко неща от тези, които мисля за възможни, и ще бъда готов не само да ги приема, но и да ги оценя. Днес няма да очаквам прекалено много от никого - особено от себе си. Ще се опитам да си спомня, че истинското удовлетворение идва от благодарността и признателността към доброто, което идва при мен, а не от неудовлетворението ми от живота – затова, че не е "по-добър." Дали осъзнавам разликата между опростенческото примирение със съдбата и реалистичното й приемане? Днес се моля: Моля се да не определям моите гледни точки нереално високи, да не очаквам твърде много. Моля се да мога да погледна достатъчно дълго назад  - към миналото, за да видя, че стремежът ми към съвършенство и нереалистичните, невъзможни цели, са атрибути на моята зависимост;  че именно те ме караха да се озовавам в „нищото“, изправен пред собствените ми провали и неуспехи, а мисълта и усещането „ пак не успях" ме караха да се чувствам нещастен. Моля се да избегна този болен стар модел. Моля се да бъда реалист. Днес ще помня: Доброто е винаги достатъчно добро.

hope Дата: Понеделник, 08-02-2016, 9:06 AM |Съобщение 615 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато съм самотна, се опитвам да мисля за ангели. --Betty MacDonald Когато се чувстваме самотни, ние имаме нужда от утеха. Самотата е съпроводена често със страх. Ние се чудим ще можем ли да се справим с нещата, пред които ще се изправим днес? Често си мислим, че няма да можем. Но ние не винаги трябва да се изправяме сами пред всяка ситуация, или пък да се справяме сами с болезнена връзка. "Ангелите", които ръководят и ни защитават, са най-близо до мислите ни. Дванадесет Стъпковите програми ни дават свободата да определяме нашата Висша сила по всякакъв начин, който „ни устройва“; по какъвто и да било начин, стига той да работи за нас. Вярата в нашата Висша сила като в ангел задоволява нуждата ни да имаме някой, който бди над нас; защитава ни където и да сме; нежен е с нас и ни обича безрезервно въпреки нашите слабости – такива, каквито сме. Ние се подхранваме или обратно – рушим се от собствените ни мисли, които носим в съзнанието ни. Да си представим един ангел или обкръжение от ангели, които ще ни преведат през всеки ден  -  това облекчава нашата самота и разсейва страховете ни. Имам един ангел и приятел в лицето на моята Висша сила. Ние ще бъдем заедно през този ден.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 41 of 111 « 1 2 … 39 40 41 42 43 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: