Дар за Днес - Page 41 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 41 of 110 « 1 2 … 39 40 41 42 43 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Сряда, 27-01-2016, 4:01 PM |Съобщение 601 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Придобиване на спокойствие и душевен мир Въпреки, че много от нас със сигурност сме били готови да направим първата стъпка - да признаем, че сме зависими, и че като такива сме безсилни пред болестта, а животът ни е станал неуправляем, ние се колебаем при предприемането на следващите единадесет стъпки. Мислим, че ще ни очаква прекалено много работа, която би била нелепа или абсурдна, или пък отричаме съществуването на Висша сила. Когато обаче осъзнахме, че сме започнали да се нараняваме твърде лошо, или че продължаваме да жадуваме за проклетата първа чаша и тя непрекъснато е в ума ни, ние се пробудихме. Ние си спомнихме и започнахме да копнеем за обещанието за душевен мир, съдържащо се в тези стъпки. Обещанието! Тогава взехме решение да работим по тези стъпки, за да спечелим това обещание. Нужен ли ви е душевен мир; нужно ли ви е спокойствие на ума? Решението е ваше. Боже, помогни ми днес да остана чист и трезвен.

hope Дата: Четвъртък, 28-01-2016, 11:04 AM |Съобщение 602 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Понякога ползваме словото не е толкова за да изразим нашите желания, а за да ги скрием. --Oliver Goldsmith За малките деца да се научат да общуват означава да изразят своите огромни желания в малки думи, като "боли!" или "бисквитка!". И ние – уви, научаваме от рано, че често получаваме само част от това, което искаме. Някои от нас никога не се възстановяват от това разочарование. От друга страна, ние често използваме думите, за да манипулираме другите, или за да скрием чувствата си. Възможно е да си представяме, че имаме силата да контролираме другите, и затова им разказваме гениални истории, за да прикрием своята „гола“ сила, своите беззащитност и безсилие. Но ние заблуждаваме повече себе си, отколкото другите хора. Нашата стратегия на лъжи и контрол най-накрая ни оплита в мрежа от лъжи, в които дори не знаем какво искаме. Тогава имаме избор - яснотата и откритостта, и за щастие, стига да искаме, ние можем да ги изберем. Днес ще бъда наясно, че ако помоля искрено за нещо, което искам, това може да крие риск: може да ми бъде отказано. Но ако не помоля, аз никога няма да чуя "да!".

hope Дата: Петък, 29-01-2016, 10:46 AM |Съобщение 603 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Важното в една връзка е да се говори открито… Усещането за онази връзка, която копнеем да имаме с нашия партньор идва, когато можем да говорим открито това, което е в  ума ни; когато спрем да гадаем какви са неговите чувства; когато спрем да се отбраняваме или обратно – да нападаме, усещайки се уязвими. Във връзката, която е истински жива, не е необходимо да бъдем така предпазливи, че постоянно да се опитваме да избягваме „триенето“ помежду си. Това е погрешен подход. Както и да очакваме само и непрекъснати недоразумения. Най-голямото престъпление, което извършваме във връзките си – особено в тези, на които държим, е нечестността. Може би когато говорим на нашия партньор, ние няма да можем да изразим още от първия опит онова, което наистина искаме. Или пък няма да можем да осъзнаем как се чувства нашият партньор от това, което му казваме - докато той или тя не ни каже. В истински живите връзки хората се съгласяват, че ще продължат да общуват дори когато някой се чувства наранен, не разбира другия, или не е съгласен с него. Приключението на връзката е в това да говорим за нашите мисли и чувства в пълната им форма, и ако трябва - да продължим да говорим, докато станем ясни и разбрани. Днес кажете на вашия партньор нещо, което сте пазили грижливо от него.

hope Дата: Събота, 30-01-2016, 10:11 AM |Съобщение 604 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Смелостта е силата да се откъснеш от познатото. -- Raymond Lindquist „Coeur“, от която произхожда думата кураж – courage, е френската дума за "сърце". Когато действаме със смелост, ние действаме със сърцата си, а не само с умoвете си. Ние смело правим това, което чувстваме като правилно. Възможно е, когато се движим срещу посоката на вятъра, да се чувстваме уплашени,  но ние имаме увереност и вяра, а те подкрепят нашите действия. Да бъдеш смел не значи непременно да влизаш в битка, не значи непременно да се спасява нечий живот. Изисква се обаче много смелост, за да бъдем честни със себе си и с другите; за да вземаме решение да променим поведението си; за да бъдем отговорни; за да напуснем познати и удобни, но разрушителни за нас взаимоотношения. Днес ще се моля за кураж.

hope Дата: Неделя, 31-01-2016, 2:53 PM |Съобщение 605 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вярвайте все по-дълбоко. Дръжте лицето си към светлината, дори за момента да не я виждате. --Bill Wilson От време на време ни изпълват отчаяние, тъга и безнадеждност. Никой от нас няма да е живял истински на този свят, ако не е изпитал нещо трагично. В такива времена ние се обръщаме към нашата Висша сила и духовните принципи на програмата за възстановяване като към наши водачи. В такива моменти е особено важно и ценно да се обърнем към Общността ни. Ние сме тук, за да си помагаме един на друг, за да си даваме душевен уют, за да предложим духовно убежище един на друг. Ние всички сме дарове един за друг. По време на активната ни зависимост, когато имахме проблеми, ние се затваряхме и изолирахме; преструвахме се, че всичко е наред. Ние се правехме, че нямаме нужда от никой друг – но това беше най-вече защото нямахме на кого да се надяваме. Ние бяхме заобиколени от тъмнина - отвътре и отвън. Възстановяването ни учи да се доверяваме на светлината; да вярваме, че тя е там, за нас, дори когато не можем да я видим. Тя може да бъде толкова близо, колкото е следващата ни сбирка или телефонен разговор с нашия спонсор. И ние трябва да вярваме дълбоко в това. Молитва за деня: Висша сила, моля се да гледам към Теб, дори когато не мога да Те видя. Покажи ми Светлината. Моля се да гледам към Твоето ръководството – което аз не мога да си дам. Покажи ми пътя и да ме дари с надежда. Висша сила, благодаря ти! Днешното ми действие: Днес ще си спомня за време от моята активна зависимост, когато се чувствах безнадеждно. Ще се съсредоточа върху това, което научих за този период, и ще споделя мислите си с възстановяващ се приятел.

hope Дата: Понеделник, 01-02-2016, 7:19 PM |Съобщение 606 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Надеждата е винаги на разположение. Когато се чувстваме победени или уморени, ние трябва само да поемем дълбоко дъх и да кажем: "Да," и надеждата ще се появи отново. - Monroe Forester Крайбрежните секвои са най-издържливите дървета на планетата. Премръзналата секвоя ще израстне отново в рамките на три седмици. А малките секвои могат да издържат повече от 400 години в затворената – без светлина и слънце гора, без да губят способността си да растат бързо, ако и когато светлината и слънцето се появят. Ние също можем да бъдем като тях. Без значение колко болезнен може да е бил животът ни, ние винаги разполагаме с вътрешни ресурси, за да се излекуваме и да бъдем щастливи. Сега – във възстановяването, имаме силата, имаме прозрението, имаме нужните ни духовни средства. Научаваме, че не съществува толкова голямо нещастие, че да не може да бъде преодоляно, и да живеем добре. Дори когато даден проблем ни се струва сложен и нерешим, ние имаме предвид, че вероятно има смисъл да преминаваме през него – например да научим някакъв урок, да придобием нов опит или да открием за себе си нещо, което досега ни е убягвало. Отваряйки се за чудесата на възстановяването, ние пристъпваме от мрака на негативизма към светлината на възможностите и изобилието. Това не се случва наведнъж, но то се случва – ден след ден, момент след момент. Днес се моля да имам пълната вяра, че моето нещастие ще бъде премахнато, тъй като аз работя по Стъпките на моята програма.

hope Дата: Вторник, 02-02-2016, 3:37 PM |Съобщение 607 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Действията ни пренасят в посоката, която сме избрали. Възстановяването изисква действия – да посещаваме сбирки, да работим по нашата програма, да достигаме до другите. Ние няма да си намерим работа, като само седим в къщи и мислим за нея, и ние няма да се дипломираме, като само разглеждаме каталозите на колежа. Вярно е, че ние трябва да мислим и разсъждаваме; ние имаме нужда от тихите моменти, когато се молим за напътствия. Идва момент обаче, когато идва ред на действието; когато трябва да използваме силата, дадена ни да изпълняваме волята на нашата Висша сила за самите нас – по най-добрия начин, по който разбираме тази воля. Едно действие води до друго. Правейки това, което трябва да направим, за да останем трезвени днес, добавя 24 часа към нашето възстановяване. Днес ще действам по най-добрия начин, по който разбирам волята на моята Висша сила за мен.

hope Дата: Сряда, 03-02-2016, 2:05 PM |Съобщение 608 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Някога получавали ли сте подарък от магазина за кафе?  - Ако си купиш девет кафета, получаваш десетото безплатно. И въпреки, че не го заплащаме, ние знаем, че то не е напълно безплатно – неговата цена е заложена в по-ранните покупки. Затова и чувстваме, че заслужаваме това, което ни се дава. А случвало ли ви се е да се движите в апартамент или къща, които искате примерно да купите и които ви изглеждат добре, но обзавеждането или декорацията им не са ваши? И започвате да си мислите –„ трябва да направя нещо, за да станат „мои“ - дори ако това е просто да окачите своя картина на стената. Много неща в живота са такива. Ние не ги усещаме като наши, докато не положим в тях време или усилия. Тогава чувстваме, че вече ги заслужаваме; че те ни принадлежат. В Анонимни алкохолици няма членски вноски или такси. Единственото изискване за членство е желанието да останем трезвени. Желанието да не пием. Но ние правим някои неща. Ние работим на Стъпките. Ходим на сбирки. Работим с други алкохолици. И въпреки, че нашата трезвост е дар от Бог, ние започваме да чувстваме, че заслужаваме трезвеността, защото работим тя да бъде наша. Повечето от нас харесват концепцията за получаване на нещо безплатно, безвъзмездно. Малко неща в живота обаче могат да се сравнят с усещането, че заслужаваме това, което сме придобили.

hope Дата: Четвъртък, 04-02-2016, 2:15 PM |Съобщение 609 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Най-важното за мен е да търся недостатъците си и да ги поправям. --Anonymous Едно от най-трудните неща за вършене е да видим собствените ни недостатъци, когато сме ядосани на някого. В такива моменти може да ни се струва невъзможно да повярваме, че нещо не е наред със самите нас. Ето защо толкова често ни препоръчват ядосаме ли се, да преброим до десет, преди да кажем или направим нещо. Когато сме без настроение или пък вътрешно разстроени, обикновено има нещо нередно вътре в нас. Едно от първите ни задължения е да се грижим за себе си. Проява на здравословна любов към себе си е, ядосани ли сме, да се оттеглим и да предприемем бърза лична инвентаризация. Да се помолим, макар и накратко. Това не е нещо, което ни принизява или унижава. Напротив, целта е да бъдем с Бог – дори за кратко, да проверим и пречистим себе си, да разберем къде и защо сме. Винаги ще се нуждая от моята връзка с Бог. Нищо не работи без ясния, чист и силен, съзнателен контакт с Висшата ми сила.

hope Дата: Петък, 05-02-2016, 3:19 PM |Съобщение 610 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Днес ще се опитам да разреша по-малко неща от тези, които мисля за възможни, и ще бъда готов не само да ги приема, но и да ги оценя. Днес няма да очаквам прекалено много от никого - особено от себе си. Ще се опитам да си спомня, че истинското удовлетворение идва от благодарността и признателността към доброто, което идва при мен, а не от неудовлетворението ми от живота – затова, че не е "по-добър." Дали осъзнавам разликата между опростенческото примирение със съдбата и реалистичното й приемане? Днес се моля: Моля се да не определям моите гледни точки нереално високи, да не очаквам твърде много. Моля се да мога да погледна достатъчно дълго назад  - към миналото, за да видя, че стремежът ми към съвършенство и нереалистичните, невъзможни цели, са атрибути на моята зависимост;  че именно те ме караха да се озовавам в „нищото“, изправен пред собствените ми провали и неуспехи, а мисълта и усещането „ пак не успях" ме караха да се чувствам нещастен. Моля се да избегна този болен стар модел. Моля се да бъда реалист. Днес ще помня: Доброто е винаги достатъчно добро.

hope Дата: Понеделник, 08-02-2016, 9:06 AM |Съобщение 611 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато съм самотна, се опитвам да мисля за ангели. --Betty MacDonald Когато се чувстваме самотни, ние имаме нужда от утеха. Самотата е съпроводена често със страх. Ние се чудим ще можем ли да се справим с нещата, пред които ще се изправим днес? Често си мислим, че няма да можем. Но ние не винаги трябва да се изправяме сами пред всяка ситуация, или пък да се справяме сами с болезнена връзка. "Ангелите", които ръководят и ни защитават, са най-близо до мислите ни. Дванадесет Стъпковите програми ни дават свободата да определяме нашата Висша сила по всякакъв начин, който „ни устройва“; по какъвто и да било начин, стига той да работи за нас. Вярата в нашата Висша сила като в ангел задоволява нуждата ни да имаме някой, който бди над нас; защитава ни където и да сме; нежен е с нас и ни обича безрезервно въпреки нашите слабости – такива, каквито сме. Ние се подхранваме или обратно – рушим се от собствените ни мисли, които носим в съзнанието ни. Да си представим един ангел или обкръжение от ангели, които ще ни преведат през всеки ден  -  това облекчава нашата самота и разсейва страховете ни. Имам един ангел и приятел в лицето на моята Висша сила. Ние ще бъдем заедно през този ден.

hope Дата: Вторник, 09-02-2016, 10:24 AM |Съобщение 612 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия В музиката, в морето, в цветята, в листата, в акта на доброта ... във всички тях виждам това, което хората наричат Бог. --Pablo Casals Трета стъпка се отнася до "Бог такъв, какъвто Го разбираме." Пътищата към срещата с нашата Висша сила и нашето духовно пробуждане са много и всички са наоколо, край нас. Шумоленето на всяко дърво и всяко негово листо, полетът на птица – те могат да бъдат приети като израз на посещението на Бог в живота ни. Когато небето се свежда от буря, когато проблясват светкавици и гръмотевици, ние сме свидетели на сила по-могъща от самите нас, и това е светът ни отвъд вековете. Красивите произведения на изкуството, създадени от хората, предприели своето духовно пътуване през живота, са израз на смелостта им да постигнат, да създават. А музиката много често ни движи, кара ни да усещаме духовното пробуждане. Едно дете рисува картина и ви я подарява. Един съсед ви помага да ремонтирате вашия автомобил. Можете да усетите бездушния на пръв поглед чиновник на гишето или на касата като истински топъл човек. Независимо от думата, която използваме за Бог, ако решим да бъдем отворени и възприемчиви, ние ще открием Бог във всички – дори и незначително малки детайли от живота ни. Духовното пробуждане е прекрасно всекидневно явление. Боже, отвори сетивата ми, за да мога да усетя присъствието Ти по-пълно!

hope Дата: Сряда, 10-02-2016, 10:40 AM |Съобщение 613 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Човек не може да се сдобие с мъдрост, без да живее живота си. --Dorothy McCall Разбирането на обстоятелствата, на различните хора, дори и на себе си, идва с течение на времето и желанието ни да бъдем отворени за всички уроци, които се съдържат във всеки един миг. Ние трябва да бъдем готови да участваме пълноценно в събитията, които изискват нашето присъствие. Едва след това можем да открием мечтаната яснота за живота ни и за нашата роля в него. Потапянето в момента и изживяването на неговата пълнота, придружавано от подтикващите към размисъл тихи времена, обещава перспектива, която ни предлага мъдрост. Всички ние копнеем за щастие, за по-лесен живот, за мъдрост. Ние научаваме – макар и бавно, че както щастието, така и по-лесният живот обикновено са въпрос на нагласа. Тук лежи така търсената от нас  мъдрост. Ние можем да направим възможно най-лесно изживяването дори и на най-страховитите моменти, когато придобием мъдростта да знаем, че начинът ни на мислене в момента, във всеки момент, е този, който се отразява в резултата. Изискват се и търпение, и готовност да живеем пълноценно, за да се възползваме от предимствата, които съпътстват мъдростта.

hope Дата: Четвъртък, 11-02-2016, 1:23 PM |Съобщение 614 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Разочарование и чувство на неудовлетвореност Много от нас, независимо дали го осъзнаваме или не, създаваме сами много от нещастието, което преживяваме. Нашите разочарования са резултат от собствените ни негативни или ограничени мисли за себе си и нашия свят. Какви са някои от тези ограничаващи мисли, тези подсъзнателни вярвания, които ни пречат да изпитваме радостта и пълнотата? Едни от тези убеждения са, че ние не можем да се осъществим, докато не сме обикнати и приети от тези, които са жертви на нашето минало, както и че сме твърде стари или е прекалено късно да се променим. Още една фалшива представа е: " Ако нещата не вървят по моя начин, това е катастрофа!" А едно от най-самоунищожителните ни убеждения е: "По-добре да се подготвя за най-лошото, защото то така или иначе ще се случи."  Друго ирационално вярване е: "Аз нямам контрол над моето щастие, но искам животът ми да бъде лесен и без главоболия, затова ще се стремя да избягвам дискомфорта или новите ангажименти." ДНЕС ще се вгледам във всяко разочарование в живота ми – ще го приема като предизвикателство, за да открия негативните или ограничени вярвания, които ми пречат да се видя като човек  с неограничени възможности и потенциал.

hope Дата: Петък, 12-02-2016, 9:43 AM |Съобщение 615 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Или го правиш, или не го правиш. Няма такова нещо като "ще видя." --Yoda, В „Империята отвръща на удара“ „Ще видя…“ – това е, което правим, когато не сме готови да поемем ангажимент. Ние казваме: "Ще видя", когато в сърцето си не сме напълно готови да положим нужното усилие. Това са думите, които казваме, когато не искаме да признаем, че нашата решителност е слаба. И това е нагласа, която обикновено ни проваля. Съществуват предизвикателства, пред които се изправяме, които не могат да бъдат преодоляни просто като кажем: "Ще го направя." Но ние можем да изберем да направим нещо, което да ни помогне. Ние не можем да изкачим наведнъж планината, но можем да изкачим някои нейни скали. Ние може да се ангажираме с проблема и да го опознаем по-добре. Всяко действие, което предприемаме, ни води донякъде и ни създава предпоставката за следващото действие. Ние дори се учим от грешките си и това обикновено ни помага да се движим по-близо до постигането на целта си. Днес не просто ще опитам; аз ще направя нещо, за да се придвижа към целта си.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 41 of 110 « 1 2 … 39 40 41 42 43 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: