Дар за Днес - Page 42 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 42 of 110 « 1 2 … 40 41 42 43 44 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Събота, 13-02-2016, 2:35 PM |Съобщение 616 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да бъдем верни на себе си Мъдрите хора ни казват да бъдем верни на себе си. Да бъдем верни на себе си означава да имаме достатъчно дързост да не се съгласяваме с любимия човек, дори когато знаем, че това може да причини болезнено напрежение помежду ни. Това означава да сеоткажем да последваме планове на близки или приятели, ако нашите ценностибиват игнорирани. Това означава, ако е необходимо, да останем сами – да сеоткъснем от нашето семейство, ако очакваниятаму спрямо нас пречат на растежани. С помощта на Четвърта и Десета стъпки, ние научавамекои сме. Ние признаваме своите недостатъци и определямеонези активи, с помощта на които правимживота си по-добър и продуктивен. Всеки ден ние стигаме все по-близо до онзи "вътрешен човек" в нас, койтоискаме, и който е спокоен и съсредоточен,и не се подава на външни контрол или натиск. Днес мога да бъда спокоен и съсредоточен, дори ако ситуациите бъдатнапрегнати. Моята "вътрешна същност" ще вземе ръката ми и ще ми подскаже думите, които ми трябват.

hope Дата: Понеделник, 15-02-2016, 10:03 AM |Съобщение 617 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Справяне със семействата Има много начини за полагане на грижи за самите нас, ставайки въпрос за семействата ни. Някои от нас избират да прекъснат връзките с членовете на семейството за определен период от време. Други избират да останат свързани с членовете на семейството, заедно с това - да се научат на различно поведение. Има и такива, които прекъсват връзката за известно време, за да се върнат след това бавно, стъпвайки на различна основа. Не съществува един единствен, или пък перфектен начин, по който да се справим с членовете на семейството си, докато се възстановяваме. Всеки от нас трябва да избере пътя, който подхожда на нуждите му и го удовлетворява във всеки един момент. Идеята, която е нова за нас във възстановяването е, че ние можем да избираме. Можем да изберем границите, които трябва да поставим между себе си и членовете на семейството. Можем да изберем пътя, който работи за нас, и то без чувство за вина или да се чувстваме задължени към когото и да било, включително и специалистите по възстановяване. Нашата цел е да се отделим – когато е нужно - с любов от членовете на семейството. Нашата цел е да бъдем в състояние да се грижим за себе си, да обичаме себе си, и да живеем здравословен живот, въпреки това, което членовете на семействата ни правят или не правят. Ние решаваме какви граници или решени са необходими, за да постигнем всичко това. Хубаво е да можем да казваме на нашите семейства кога нещата не са такива, каквито ги искаме. Хубаво е можем да им казваме „да“, когато чувстваме, че нещо искано от тях е правилно и за нас. Хубаво е да си дадем време; хубаво е да се върнем като различен човек. Боже, помогни ми да избере пътя, който е подходящ за мен и семейството ми. Помогни ми да разбера, че в този процес няма само правилни или само погрешни рeшения. Помогни ми да се стремя към прошка, а когато се налага - и да се науча на отделяне с любов.

hope Дата: Вторник, 16-02-2016, 1:41 PM |Съобщение 618 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Аз наистина не разполагах с план за моята кариера, но се научих как да управлявам бизнеса си успешно, ръководейки се от мотото „ Само за днес“. --Joann Reed Независимо дали имаме конкретен план за това как очакваме да се разгърне живота ни, или реагираме спонтанно на възможностите, така или иначе ние трябва да предприемаме ежедневно и постоянно нашите малки стъпки.  Животът се случва само днес, само в дадения момент, независимо от това, което сме. Да се ръководим от този начин на мислене е добре за постигането на смирение. Той носи също и облекчение за много от нас. Да живеем в бъдещето ни пречи да преценяваме и оценяваме случващото се тук и сега - в този, настоящия момент. В решението да изживеем тръпката от всяка минута, която идва при нас, има радостно вълнение. И ако практикуваме живеенето само за днес, в дадения момент, ние ще открием, че животът не е толкова труден. Много от нас обаче таят желанието да контролират резултатите, обстоятелствата и хората дори и далеч в бъдещето. Ако сме такива, формулата да живеем в дадения момент може да ни се струва като гигантска стъпка назад.  С практикуването й обаче ще осъзнаем, че всъщност живеем по-бавно и по-пълноценно, защото сме в състояние да се радваме на всеки от моментите. Изучаването това умение - на всяка възраст, е дар. Нека му се радваме. Днес ми предлага двадесет и четири часа от моменти, на които да се насладя. Аз ще направя всичко възможно, за да ги обикна.

hope Дата: Сряда, 17-02-2016, 10:54 AM |Съобщение 619 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако имаме смелостта да приемем правото ни на щастие, ще видим, че всяка печал има край.   - Justin Langley  Постигането на спокойствие и душевен мир след наши неуспехи изисква време и  вяра. В миналото може да сме действали по сърцераздирателни за нас и другите начини. Но сега имаме нов избор, можем да извървим пътя на прошката към самите нас и да престанем да се наказваме за минали дела. Или пък можем да решим , че не заслужаваме да се чувстваме добре, и че ако се придържаме към нашите болка, вина и самоненавист, по някакъв начин ще компенсираме някои неуспехи. Убеждението, че грешките ни са твърде големи, за да могат да бъдат поправени, ни тласка към състоянието на непрекъснат траур. Вярно е, че е риск, но можем да изберем да вярваме, че промяната е възможна, разбира се - не по отношение на всички грешки и наведнъж, но бавно, постепенно, ден след ден. Вярата, че Бог ни обича и иска да бъдем щастливи, ни дава смелостта да се поправяме и да се изправим  с изправена глава срещу нашето минало. Когато се осланяме на вярата, вече не е необходимо да скърбим, ние оставяме миналото, за да се обърнем към живота, който сме предназначени да живеем. Днес се моля за силата и куража да не тъгувам за моите неуспехи.

hope Дата: Четвъртък, 18-02-2016, 11:02 AM |Съобщение 620 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Няма друга реалност освен тази, съдържаща се в нас. --Herman Hesse Клод Gellee рисувал прекрасни картини на английската провинция. Европейците харесвали пейзажите му - с техните предимно сини нюанси и меки линии. Но когато пътували из Англия, се разочаровали, защото тя не изглеждала по начина, по който я рисувал Клод Gellee. Тогава някой открил, че като постави синьо стъкло до очите си и погледне през него, дърветата и хълмовете изглеждали точно както Gellee ги рисувал! Скоро всички, когато пътували, гледали през "очилата на Клод“. Ние често позволяваме на другите да действат и виждат вместо нас, за нас. Понеже ни мързи, разчитаме на образите от телевизията и филмите, вместо да виждаме истински, със собствените си очи. Нашият свят се преобръща и ние изпускаме естествената красота, която ни заобикаля. Всеки от нас носи в себе си реалност, и ставайки по-силни вътрешно, ние откриваме, че можем да виждаме по- ясно, когато се доверяваме на собствените ни очи. Съществува един прекрасен свят, красив и богат, който просто ни чака да го зърнем. Ще мога ли днес да видя света през собствените си очи?

hope Дата: Петък, 19-02-2016, 11:30 AM |Съобщение 621 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Изолираност Предвижване в по-мъдра и духовно зряла възраст ... Възможно е все още – като зависими хора, да сме нащрек за това, което искаме от нашия партньор, но да сме слепи за това, което се изисква от самите нас – за нашата собствена роля. Няма съмнение, че винаги могат да се намерят точни критики към нашата половинка. Във всички трайни взаимоотношения могат да се намерят най-слабите и най-непривлекателните страни на дори и най-фините хора. Намирането им в нашия партньор е нещо малко, когато се надяваме на добро и успешно партньорство. Ние всички вървим по собствения си път. Никой друг не може да предприеме нашите стъпки. Никой освен нас не може да изживее нашите уникални житейски истории. Това е една тежка истина, но ние трябва да се изправим пред нея и да я приемем. Радостите и удоволствията във взаимоотношенията ни нарастват, когато познаваме личната си реалност. Ние винаги ще копнеем за детството или за мечтата като деца ( и която може би е останала неосъществена) да сме обгърнати от щедрата помощ на любящи ни родители, без стрес и без изисквания от тяхна страна. Но като възрастни, ние разбираме, че живеем в един несъвършен свят, където никой и никога не може да ни даде абсолютна сигурност. Сигурността си я даваме ние. Ние се предвижваме в една по-мъдра и духовно зряла възраст, където приемаме несъвършенство около нас, и се развиваме, основавайки се на собствения си вътрешен мир. Днес опишете една мечта за спокойствие и сигурност, която пазите в паметта или във въображението си.

hope Дата: Събота, 20-02-2016, 11:26 AM |Съобщение 622 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Здрачът, в действителност, има няколко етапа -малко след като е бил мрачен и тъмен, придобива някакво сияние, а дърветата по склоновете отново се озаряват. --Хенри Дейвид Торо Има малки свещички светлина, които можем да внесем в живота, за да намалим тъмнината. Това са светлините на програмата - меки, топли светлини, давани ни всеки път, когато се отворим за вярата и доверието в Общността ни. Има светлина, която можем да занесем у дома от сбирката, на която сме били, и  която е пламнала от грижите и споделянето на тези около нас. Има светлина, давана ни от нашите спонсори и приятели, и която гори по-ярко всеки път, когато се помолим за помощ. И има светлина, давана ни от нашата Висша сила - вечна светлина, отразяваща силата, надеждата и спасението ни. Вярно е, че е най-тъмно преди зазоряване, но ние имаме безброй светлини, които да озаряват нашата нощ.

hope Дата: Неделя, 21-02-2016, 10:43 AM |Съобщение 623 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Оставете място за Бог да ви изненада! --Ernie К. Човешко е да бъдем разочаровани, когато не получим това, което искаме. Но в подобни случаи ние забравяме, че Бог може да има предвид нещо по-различно за нас. Много от нас се молим: "Да бъде Твоята воля", но често, когато не получаваме исканото, ние забравяме, че именно това може да бъде Божията воля за нас! Ние можем да знаем само настоящия момент. Това е нашият живот – тук и сега, това е всичко от него, с което разполагаме. Когато се тревожим за бъдещето или сме обхванати от минали разочарования, ние не оставяме място за настоящето. Когато оставим Бог да се грижи за бъдещето и заживеем по най-добрия начин, който можем за момента, можем да сме сигурни, че ще бъдем готови за по-добрите неща, които Бог е предвидил за нас. Днес се моля да се доверя в Божията воля за мен.

hope Дата: Понеделник, 22-02-2016, 9:50 AM |Съобщение 624 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Удовлетворение "Всичко, от което имам нужда, ще ми се предостави днес. Всичко." – Казвай си го, докато повярваш в него. Кажи си го в началото на деня. Казвай си го през целия ден. Понякога това ни помага да разберем какво искаме и какво ни трябва. Но ако не можем, можем да се доверим, че Бог го прави. Когато искаме, когато се доверяваме и вярваме, че нашите нужди ще бъдат изпълнени, те ще бъдат изпълнени. Понякога, ако Му позволим, Бог се грижи и за най- малките и незначителни неща, от които се нуждаем. Днес ще помня, че потребностите ми ще бъдат удовлетворени. Ще помня, че Бог се грижи за всичко, което ми е нужно. Ще му позволя да го направи и ще видя, че това, което съм рискувал да повярвам, се превръща в реалност.

hope Дата: Вторник, 23-02-2016, 12:12 PM |Съобщение 625 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Поддържане на честни мотиви Мотивите са много важни в нашите взаимоотношения с другите хора. Ако сме откровени с някого и той/тя се разстрои, е възможно да си помислим, че той или тя просто не може да приеме нашата прямота, нашата честност. Но честност без любов понякога води до брутална откровеност. Ако целта ни е да се конфронтираме с другите, ние трябва да се примирим с последствията от това наше поведение. Но каква е истинската причина за това да сме честни (или пък агресивни), когато искаме да посочим недостатъците на другите? Дали не е защото се страхуваме, че ще бъдат открити нашите собствени недостатъци? И дали по този начин - чрез фокусиране на вниманието върху другите - не искаме се защитим или по-точно прикрием? Дали моите мотиви са винаги честни? Висша сила, помогни ми да видя къде моите мотиви са егоистични, подли или пък дребнави, така че да мога да остана честен в моето възстановяване. Съобщението поправено от hope - Вторник, 23-02-2016, 12:14 PM

hope Дата: Сряда, 24-02-2016, 11:20 AM |Съобщение 626 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия С грижа към себе си Отчаянието и депресията могат да ни обхванат, без да можем да разберем причината за тях. Но ако спрем и помислим, ние може да осъзнаем, че сме реагирали на прекалено много на нещо - твърде много работа, твърде много вълнение, твърде много забавления. Възможно е да сме разочаровани и след празници, след завършване на даден проект, или в края на учебната година. Когато се почувстваме разочаровани, ние трябва да си дадем време. Трябва да си дадем известно време, в което да не правим нищо, да не планираме нищо. Тогава можем да помолим Бог да ни помогне да пуснем негативните чувства, които идват заедно с разочарованието. Можем да планираме малък подарък за себе си – например разходка до езерото. Когато при нас има прилив на множество събития, ние често забравяме, че трябва да си дадем почивка, преди да можем отново да се почувстваме стимулирани. Трябва ли днес да направя нещо само за себе си?

hope Дата: Четвъртък, 25-02-2016, 10:48 AM |Съобщение 627 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Състезавайки се с другите хора  Някои от нас никога не са харесвали пряката конкуренция. Ние предпочитахме да бъдем ясните победители, или по възможност - да не се конкурираме с другите. Ние не искахме да имаме конкуренти, които да дишат във вратовете ни. Това отношение ни пречеше да правим доброто за нас, и ние допускахме грешка, като си мислехме, че сме в конкуренция с другите. В действителност ние непрекъснато се конкурирахме със себе си, като се опитвахме да направим нещата по-добре, отколкото вчера. Присъствието на други хора само ни помага да определяме своите цели. След като във възстановяването приемем идеята, че можем само да се самоусъвършенстваме, ние можем да се наслаждаваме на конкуренцията. Можем да постигнем удовлетворение и в ситуации, в които, въпреки че не сме номер едно, можем да сме на следващото, и то без да сме намусени. Днес ще помня, че аз винаги работя с другите хора, а ако се конкурирам, то това е единствено с мен самия.

hope Дата: Петък, 26-02-2016, 3:04 PM |Съобщение 628 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не съществува пряк път към живота. До края на дните ни животът е урок, който не сме научили докрай. --Harrison E. Salisbury Няма перфектни дни. Ние се борехме отчаяно срещу тази истина. Ние бяхме прекалено взискателни; ние не искахме животът ни да бъде процес; борехме се срещу процеса на диалог и ученето от собствения ни опит. Ние искахме и търсехме съвършенството. Дори и сега - във възстановяването, понякога копнеем да направим нeщата „както трябва." Ние продължаваме да се учим и растем, но уроците, които научаваме, понякога не са нещата, които сме очаквали. Тогава скърбим, че сме научили някои неща прекалено късно, след това се втурваме да научим повече. Заедно с духовното ни израстване в тази програма, ние се учим как да учим. Започваме да приемаме живота като процес, без пряк и точен, или пък единствен път към истината. Ние се учим как да се включим в този процес; учим се да приемаме, че в нашето духовно търсене обикновено няма правилен или грешен отговор. Днес се моля да приема истината, която идва от уроците на моя опит, и да бъда толерантен към неговата непълнота.

hope Дата: Събота, 27-02-2016, 11:51 AM |Съобщение 629 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Надеждата прави всеки ден по-светъл и по-лесен. Още с първото ни запознаване с други мъже и жени, които са се преборили със зависимостта от химически вещества, ние усещаме духа на надежда и в думите, и в лицата им. Някои от нас сме имали много малко или никаква надежда в продължение на много години. Затова не е чудно, че първоначално се съмняваме, че живота ни може да се промени. И сигурно си мислим, че нашата борба е различна от борбата, която е довела другите хора в програмата Дванадесет Стъпки. Но ние така или иначе се вслушваме в техните истории и бавно научаваме, че пътищата ни са сходни. Че в края на краищата нашите проблеми не са нещо по-различно от техните проблеми. Ние започваме да разбираме, че да храним надежда, е решение. Другите мъже и жени са направили това решение. Ние също можем. С течение на времето ще разберем също така, че надеждата е тази, която прави възможно да очакваме по-положителни резултати за нашите проблеми. Това е толкова вярно, както и че получаваме точно това, което очакваме. Да гледаме в светлата страна на живота е нещо, което ни дава упование и сили, а и със сигурност не би могло да направи проблемите ни по-трудни! Да се надявам - това ще отвори вратата за Висшата ми сила. Получаването на помощ следва от надеждата.

hope Дата: Неделя, 28-02-2016, 1:02 PM |Съобщение 630 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вече нямаме нужда от патерици. Ние всички сме уникални и прекрасни хора. Да, ние имаме своите слабости, но имаме и своите силни страни, които понякога са извън нашето въображение. Може би и сега – възстановявайки се, от време на време имаме нужда от старите патерици: алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Ние така бяхме свикнали с тях, че независимо че само ни забавяха или пречеха, се страхувахме от риска да се движим без тях. Постепенно патериците започнаха да контролират движенията ни и да направляват нашия живот. Ние станахме техни роби. Тогава – в безизходицата си, попаднахме в тази Общност – 12 Стъпковата програма. Беше ни предоставена възможността да определим и се уповаваме на наша Висша сила, която да елиминира нуждата ни от патерици. Заинтригувани, ние започнахме да разчитаме на тази Висша сила по конкретни - свои начини, всеки ден. Сега отново се учим как да ходим. Понякога е страшно без старите подпори, но стъпка по стъпка, ние продължаваме по пътя към възстановяването. Днес ще оставя настрани патериците, от които вече не се нуждая, и ще разчитам на моята Висша сила.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 42 of 110 « 1 2 … 40 41 42 43 44 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: