Дар за Днес - Page 42 - Форум на АА в България
Дар за Днес
| |
hope |
Дата: Вторник, 09-02-2016, 10:24 AM |Съобщение 616 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| В музиката, в морето, в цветята, в листата, в акта на доброта ... във всички тях виждам това, което хората наричат Бог. --Pablo Casals
Трета стъпка се отнася до "Бог такъв, какъвто Го разбираме." Пътищата към срещата с нашата Висша сила и нашето духовно пробуждане са много и всички са наоколо, край нас. Шумоленето на всяко дърво и всяко негово листо, полетът на птица – те могат да бъдат приети като израз на посещението на Бог в живота ни. Когато небето се свежда от буря, когато проблясват светкавици и гръмотевици, ние сме свидетели на сила по-могъща от самите нас, и това е светът ни отвъд вековете. Красивите произведения на изкуството, създадени от хората, предприели своето духовно пътуване през живота, са израз на смелостта им да постигнат, да създават. А музиката много често ни движи, кара ни да усещаме духовното пробуждане.
Едно дете рисува картина и ви я подарява. Един съсед ви помага да ремонтирате вашия автомобил. Можете да усетите бездушния на пръв поглед чиновник на гишето или на касата като истински топъл човек. Независимо от думата, която използваме за Бог, ако решим да бъдем отворени и възприемчиви, ние ще открием Бог във всички – дори и незначително малки детайли от живота ни. Духовното пробуждане е прекрасно всекидневно явление.
Боже, отвори сетивата ми, за да мога да усетя присъствието Ти по-пълно!
|
|
| |
hope |
Дата: Сряда, 10-02-2016, 10:40 AM |Съобщение 617 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Човек не може да се сдобие с мъдрост, без да живее живота си. --Dorothy McCall
Разбирането на обстоятелствата, на различните хора, дори и на себе си, идва с течение на времето и желанието ни да бъдем отворени за всички уроци, които се съдържат във всеки един миг. Ние трябва да бъдем готови да участваме пълноценно в събитията, които изискват нашето присъствие. Едва след това можем да открием мечтаната яснота за живота ни и за нашата роля в него. Потапянето в момента и изживяването на неговата пълнота, придружавано от подтикващите към размисъл тихи времена, обещава перспектива, която ни предлага мъдрост.
Всички ние копнеем за щастие, за по-лесен живот, за мъдрост. Ние научаваме – макар и бавно, че както щастието, така и по-лесният живот обикновено са въпрос на нагласа. Тук лежи така търсената от нас мъдрост. Ние можем да направим възможно най-лесно изживяването дори и на най-страховитите моменти, когато придобием мъдростта да знаем, че начинът ни на мислене в момента, във всеки момент, е този, който се отразява в резултата.
Изискват се и търпение, и готовност да живеем пълноценно, за да се възползваме от предимствата, които съпътстват мъдростта.
|
|
| |
hope |
Дата: Четвъртък, 11-02-2016, 1:23 PM |Съобщение 618 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Разочарование и чувство на неудовлетвореност
Много от нас, независимо дали го осъзнаваме или не, създаваме сами много от нещастието, което преживяваме. Нашите разочарования са резултат от собствените ни негативни или ограничени мисли за себе си и нашия свят. Какви са някои от тези ограничаващи мисли, тези подсъзнателни вярвания, които ни пречат да изпитваме радостта и пълнотата?
Едни от тези убеждения са, че ние не можем да се осъществим, докато не сме обикнати и приети от тези, които са жертви на нашето минало, както и че сме твърде стари или е прекалено късно да се променим. Още една фалшива представа е: " Ако нещата не вървят по моя начин, това е катастрофа!" А едно от най-самоунищожителните ни убеждения е: "По-добре да се подготвя за най-лошото, защото то така или иначе ще се случи." Друго ирационално вярване е: "Аз нямам контрол над моето щастие, но искам животът ми да бъде лесен и без главоболия, затова ще се стремя да избягвам дискомфорта или новите ангажименти."
ДНЕС ще се вгледам във всяко разочарование в живота ми – ще го приема като предизвикателство, за да открия негативните или ограничени вярвания, които ми пречат да се видя като човек с неограничени възможности и потенциал.
|
|
| |
hope |
Дата: Петък, 12-02-2016, 9:43 AM |Съобщение 619 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Или го правиш, или не го правиш. Няма такова нещо като "ще видя." --Yoda, В „Империята отвръща на удара“
„Ще видя…“ – това е, което правим, когато не сме готови да поемем ангажимент. Ние казваме: "Ще видя", когато в сърцето си не сме напълно готови да положим нужното усилие. Това са думите, които казваме, когато не искаме да признаем, че нашата решителност е слаба. И това е нагласа, която обикновено ни проваля.
Съществуват предизвикателства, пред които се изправяме, които не могат да бъдат преодоляни просто като кажем: "Ще го направя." Но ние можем да изберем да направим нещо, което да ни помогне. Ние не можем да изкачим наведнъж планината, но можем да изкачим някои нейни скали. Ние може да се ангажираме с проблема и да го опознаем по-добре. Всяко действие, което предприемаме, ни води донякъде и ни създава предпоставката за следващото действие. Ние дори се учим от грешките си и това обикновено ни помага да се движим по-близо до постигането на целта си.
Днес не просто ще опитам; аз ще направя нещо, за да се придвижа към целта си.
|
|
| |
hope |
Дата: Събота, 13-02-2016, 2:35 PM |Съобщение 620 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Да бъдем верни на себе си
Мъдрите хора ни казват да бъдем верни на себе си. Да бъдем верни на себе си означава да имаме достатъчно дързост да не се съгласяваме с любимия човек, дори когато знаем, че това може да причини болезнено напрежение помежду ни. Това означава да сеоткажем да последваме планове на близки или приятели, ако нашите ценностибиват игнорирани. Това означава, ако е необходимо, да останем сами – да сеоткъснем от нашето семейство, ако очакваниятаму спрямо нас пречат на растежани.
С помощта на Четвърта и Десета стъпки, ние научавамекои сме. Ние признаваме своите недостатъци и определямеонези активи, с помощта на които правимживота си по-добър и продуктивен. Всеки ден ние стигаме все по-близо до онзи "вътрешен човек" в нас, койтоискаме, и който е спокоен и съсредоточен,и не се подава на външни контрол или натиск.
Днес мога да бъда спокоен и съсредоточен, дори ако ситуациите бъдатнапрегнати. Моята "вътрешна същност" ще вземе ръката ми и ще ми подскаже думите, които ми трябват.
|
|
| |
hope |
Дата: Понеделник, 15-02-2016, 10:03 AM |Съобщение 621 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Справяне със семействата
Има много начини за полагане на грижи за самите нас, ставайки въпрос за семействата ни. Някои от нас избират да прекъснат връзките с членовете на семейството за определен период от време. Други избират да останат свързани с членовете на семейството, заедно с това - да се научат на различно поведение. Има и такива, които прекъсват връзката за известно време, за да се върнат след това бавно, стъпвайки на различна основа.
Не съществува един единствен, или пък перфектен начин, по който да се справим с членовете на семейството си, докато се възстановяваме. Всеки от нас трябва да избере пътя, който подхожда на нуждите му и го удовлетворява във всеки един момент.
Идеята, която е нова за нас във възстановяването е, че ние можем да избираме. Можем да изберем границите, които трябва да поставим между себе си и членовете на семейството. Можем да изберем пътя, който работи за нас, и то без чувство за вина или да се чувстваме задължени към когото и да било, включително и специалистите по възстановяване.
Нашата цел е да се отделим – когато е нужно - с любов от членовете на семейството. Нашата цел е да бъдем в състояние да се грижим за себе си, да обичаме себе си, и да живеем здравословен живот, въпреки това, което членовете на семействата ни правят или не правят. Ние решаваме какви граници или решени са необходими, за да постигнем всичко това.
Хубаво е да можем да казваме на нашите семейства кога нещата не са такива, каквито ги искаме. Хубаво е можем да им казваме „да“, когато чувстваме, че нещо искано от тях е правилно и за нас. Хубаво е да си дадем време; хубаво е да се върнем като различен човек.
Боже, помогни ми да избере пътя, който е подходящ за мен и семейството ми. Помогни ми да разбера, че в този процес няма само правилни или само погрешни рeшения. Помогни ми да се стремя към прошка, а когато се налага - и да се науча на отделяне с любов.
|
|
| |
hope |
Дата: Вторник, 16-02-2016, 1:41 PM |Съобщение 622 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Аз наистина не разполагах с план за моята кариера, но се научих как да управлявам бизнеса си успешно, ръководейки се от мотото „ Само за днес“. --Joann Reed
Независимо дали имаме конкретен план за това как очакваме да се разгърне живота ни, или реагираме спонтанно на възможностите, така или иначе ние трябва да предприемаме ежедневно и постоянно нашите малки стъпки. Животът се случва само днес, само в дадения момент, независимо от това, което сме. Да се ръководим от този начин на мислене е добре за постигането на смирение. Той носи също и облекчение за много от нас. Да живеем в бъдещето ни пречи да преценяваме и оценяваме случващото се тук и сега - в този, настоящия момент.
В решението да изживеем тръпката от всяка минута, която идва при нас, има радостно вълнение. И ако практикуваме живеенето само за днес, в дадения момент, ние ще открием, че животът не е толкова труден. Много от нас обаче таят желанието да контролират резултатите, обстоятелствата и хората дори и далеч в бъдещето. Ако сме такива, формулата да живеем в дадения момент може да ни се струва като гигантска стъпка назад. С практикуването й обаче ще осъзнаем, че всъщност живеем по-бавно и по-пълноценно, защото сме в състояние да се радваме на всеки от моментите. Изучаването това умение - на всяка възраст, е дар. Нека му се радваме.
Днес ми предлага двадесет и четири часа от моменти, на които да се насладя. Аз ще направя всичко възможно, за да ги обикна.
|
|
| |
hope |
Дата: Сряда, 17-02-2016, 10:54 AM |Съобщение 623 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Ако имаме смелостта да приемем правото ни на щастие, ще видим, че всяка печал има край. - Justin Langley
Постигането на спокойствие и душевен мир след наши неуспехи изисква време и вяра. В миналото може да сме действали по сърцераздирателни за нас и другите начини. Но сега имаме нов избор, можем да извървим пътя на прошката към самите нас и да престанем да се наказваме за минали дела. Или пък можем да решим , че не заслужаваме да се чувстваме добре, и че ако се придържаме към нашите болка, вина и самоненавист, по някакъв начин ще компенсираме някои неуспехи.
Убеждението, че грешките ни са твърде големи, за да могат да бъдат поправени, ни тласка към състоянието на непрекъснат траур. Вярно е, че е риск, но можем да изберем да вярваме, че промяната е възможна, разбира се - не по отношение на всички грешки и наведнъж, но бавно, постепенно, ден след ден.
Вярата, че Бог ни обича и иска да бъдем щастливи, ни дава смелостта да се поправяме и да се изправим с изправена глава срещу нашето минало. Когато се осланяме на вярата, вече не е необходимо да скърбим, ние оставяме миналото, за да се обърнем към живота, който сме предназначени да живеем.
Днес се моля за силата и куража да не тъгувам за моите неуспехи.
|
|
| |
hope |
Дата: Четвъртък, 18-02-2016, 11:02 AM |Съобщение 624 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Няма друга реалност освен тази, съдържаща се в нас. --Herman Hesse
Клод Gellee рисувал прекрасни картини на английската провинция. Европейците харесвали пейзажите му - с техните предимно сини нюанси и меки линии. Но когато пътували из Англия, се разочаровали, защото тя не изглеждала по начина, по който я рисувал Клод Gellee. Тогава някой открил, че като постави синьо стъкло до очите си и погледне през него, дърветата и хълмовете изглеждали точно както Gellee ги рисувал! Скоро всички, когато пътували, гледали през "очилата на Клод“.
Ние често позволяваме на другите да действат и виждат вместо нас, за нас. Понеже ни мързи, разчитаме на образите от телевизията и филмите, вместо да виждаме истински, със собствените си очи. Нашият свят се преобръща и ние изпускаме естествената красота, която ни заобикаля.
Всеки от нас носи в себе си реалност, и ставайки по-силни вътрешно, ние откриваме, че можем да виждаме по- ясно, когато се доверяваме на собствените ни очи. Съществува един прекрасен свят, красив и богат, който просто ни чака да го зърнем.
Ще мога ли днес да видя света през собствените си очи?
|
|
| |
hope |
Дата: Петък, 19-02-2016, 11:30 AM |Съобщение 625 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Изолираност
Предвижване в по-мъдра и духовно зряла възраст ...
Възможно е все още – като зависими хора, да сме нащрек за това, което искаме от нашия партньор, но да сме слепи за това, което се изисква от самите нас – за нашата собствена роля. Няма съмнение, че винаги могат да се намерят точни критики към нашата половинка. Във всички трайни взаимоотношения могат да се намерят най-слабите и най-непривлекателните страни на дори и най-фините хора. Намирането им в нашия партньор е нещо малко, когато се надяваме на добро и успешно партньорство.
Ние всички вървим по собствения си път. Никой друг не може да предприеме нашите стъпки. Никой освен нас не може да изживее нашите уникални житейски истории. Това е една тежка истина, но ние трябва да се изправим пред нея и да я приемем. Радостите и удоволствията във взаимоотношенията ни нарастват, когато познаваме личната си реалност. Ние винаги ще копнеем за детството или за мечтата като деца ( и която може би е останала неосъществена) да сме обгърнати от щедрата помощ на любящи ни родители, без стрес и без изисквания от тяхна страна. Но като възрастни, ние разбираме, че живеем в един несъвършен свят, където никой и никога не може да ни даде абсолютна сигурност. Сигурността си я даваме ние. Ние се предвижваме в една по-мъдра и духовно зряла възраст, където приемаме несъвършенство около нас, и се развиваме, основавайки се на собствения си вътрешен мир.
Днес опишете една мечта за спокойствие и сигурност, която пазите в паметта или във въображението си.
|
|
| |
hope |
Дата: Събота, 20-02-2016, 11:26 AM |Съобщение 626 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Здрачът, в действителност, има няколко етапа -малко след като е бил мрачен и тъмен, придобива някакво сияние, а дърветата по склоновете отново се озаряват. --Хенри Дейвид Торо
Има малки свещички светлина, които можем да внесем в живота, за да намалим тъмнината. Това са светлините на програмата - меки, топли светлини, давани ни всеки път, когато се отворим за вярата и доверието в Общността ни.
Има светлина, която можем да занесем у дома от сбирката, на която сме били, и която е пламнала от грижите и споделянето на тези около нас. Има светлина, давана ни от нашите спонсори и приятели, и която гори по-ярко всеки път, когато се помолим за помощ. И има светлина, давана ни от нашата Висша сила - вечна светлина, отразяваща силата, надеждата и спасението ни.
Вярно е, че е най-тъмно преди зазоряване, но ние имаме безброй светлини, които да озаряват нашата нощ.
|
|
| |
hope |
Дата: Неделя, 21-02-2016, 10:43 AM |Съобщение 627 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Оставете място за Бог да ви изненада! --Ernie К.
Човешко е да бъдем разочаровани, когато не получим това, което искаме. Но в подобни случаи ние забравяме, че Бог може да има предвид нещо по-различно за нас. Много от нас се молим: "Да бъде Твоята воля", но често, когато не получаваме исканото, ние забравяме, че именно това може да бъде Божията воля за нас!
Ние можем да знаем само настоящия момент. Това е нашият живот – тук и сега, това е всичко от него, с което разполагаме. Когато се тревожим за бъдещето или сме обхванати от минали разочарования, ние не оставяме място за настоящето. Когато оставим Бог да се грижи за бъдещето и заживеем по най-добрия начин, който можем за момента, можем да сме сигурни, че ще бъдем готови за по-добрите неща, които Бог е предвидил за нас.
Днес се моля да се доверя в Божията воля за мен.
|
|
| |
hope |
Дата: Понеделник, 22-02-2016, 9:50 AM |Съобщение 628 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Удовлетворение
"Всичко, от което имам нужда, ще ми се предостави днес. Всичко." – Казвай си го, докато повярваш в него. Кажи си го в началото на деня. Казвай си го през целия ден.
Понякога това ни помага да разберем какво искаме и какво ни трябва. Но ако не можем, можем да се доверим, че Бог го прави.
Когато искаме, когато се доверяваме и вярваме, че нашите нужди ще бъдат изпълнени, те ще бъдат изпълнени. Понякога, ако Му позволим, Бог се грижи и за най- малките и незначителни неща, от които се нуждаем.
Днес ще помня, че потребностите ми ще бъдат удовлетворени. Ще помня, че Бог се грижи за всичко, което ми е нужно. Ще му позволя да го направи и ще видя, че това, което съм рискувал да повярвам, се превръща в реалност.
|
|
| |
hope |
Дата: Вторник, 23-02-2016, 12:12 PM |Съобщение 629 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Поддържане на честни мотиви
Мотивите са много важни в нашите взаимоотношения с другите хора. Ако сме откровени с някого и той/тя се разстрои, е възможно да си помислим, че той или тя просто не може да приеме нашата прямота, нашата честност. Но честност без любов понякога води до брутална откровеност. Ако целта ни е да се конфронтираме с другите, ние трябва да се примирим с последствията от това наше поведение.
Но каква е истинската причина за това да сме честни (или пък агресивни), когато искаме да посочим недостатъците на другите? Дали не е защото се страхуваме, че ще бъдат открити нашите собствени недостатъци? И дали по този начин - чрез фокусиране на вниманието върху другите - не искаме се защитим или по-точно прикрием? Дали моите мотиви са винаги честни?
Висша сила, помогни ми да видя къде моите мотиви са егоистични, подли или пък дребнави, така че да мога да остана честен в моето възстановяване.
Съобщението поправено от hope - Вторник, 23-02-2016, 12:14 PM |
|
| |
hope |
Дата: Сряда, 24-02-2016, 11:20 AM |Съобщение 630 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| С грижа към себе си
Отчаянието и депресията могат да ни обхванат, без да можем да разберем причината за тях. Но ако спрем и помислим, ние може да осъзнаем, че сме реагирали на прекалено много на нещо - твърде много работа, твърде много вълнение, твърде много забавления. Възможно е да сме разочаровани и след празници, след завършване на даден проект, или в края на учебната година.
Когато се почувстваме разочаровани, ние трябва да си дадем време. Трябва да си дадем известно време, в което да не правим нищо, да не планираме нищо. Тогава можем да помолим Бог да ни помогне да пуснем негативните чувства, които идват заедно с разочарованието. Можем да планираме малък подарък за себе си – например разходка до езерото. Когато при нас има прилив на множество събития, ние често забравяме, че трябва да си дадем почивка, преди да можем отново да се почувстваме стимулирани.
Трябва ли днес да направя нещо само за себе си?
|
|
| |
|
Боже,
дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим
и мъдростта да разбираме разликата.
|
Site created in uCoz |
|