Дар за Днес - Page 44 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Дар за Днес
hope Дата: Сряда, 16-03-2016, 10:25 AM |Съобщение 646
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Аз винаги храня големи надежди.
--Robert Frost

В нашето честно пътешествие на възстановяване - ще трябва да признаем, че животът често е труден и болезнен. Но тези факти не описват всичко от живота, и те не бива да определят как да му отговаряме. Слънцето изгрява топло и светло след студената и тъмна нощ. Откритата и щедра усмивка на малкото дете достига до най-нежната част във всички нас. За да бъдем силни и издръжливи по този духовен път, който сме предприели, ние трябва да бъдем честни за болката и несправедливостта в живота, но и да се държим здраво за вярата и всички щедри възможности на живота.

Отдавайки се на отчаянието, ние се отдаваме на несигурността, със сигурност - и на мрака. В подобно състояние бихме могли да си кажем:“ Никога не съм бил разочарован толкова много." Но животът не е изпълнен само с трудности и болка. Той също така е пълен с хора, чието достойнство и дух се извисяват над техните обстоятелства. В повечето ситуации вярата, любовта и мъдростта превръщат проблемите във възможности и сила. Ако погледнем на това, което се е случило в живота ни и в този на другите, ще имаме достатъчно основания да се надяваме и вярваме.

Моят собствен опит във възстановяването ми дава голяма надежда за това, в което може да се превърне животът ми – в по-добър.
 
hope Дата: Четвъртък, 17-03-2016, 10:44 AM |Съобщение 647
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
При всяко пътуване ние трябва да разберем къде сме, преди да можем да планираме първата стъпка.
--Kathy Boevink

Нашият живот - във всички негови аспекти е пътуване към една дестинация, към нашата цел, към нашите специфични нужди. Всеки ден допринася за нашето пътуване, и той ни отвежда по-близо до нашата дестинация. Въпреки това, ние често предприемаме обиколен маршрут – обикновено когато се водим от нашите егоистични желания, когато сме контролирани от нашето его.

Ние можем да се вгледаме върху напредъка, който сме постигнали към нашата дестинация и цел; към стъпките, които сме изминали и които дори и несъзнателно са допринесли за нашето пътуване. Ще видим, че най-лесните ни стъпки са тези, които сме предприели в партньорство, заедно с Бог, защото в Божия ум нашият път е добре маркиран.

Ние сме точно там, където трябва да сме днес. Преживяванията, с които се срещаме, са като точки на картата на нашето пътуване. Някои от тях са спирки за почивка. Други приличат на високоскоростни прави отсечки. Пътуването към нашата дестинация не винаги е гладко, но колкото повече позволяваме на Бог да седне в седалката на водача, толкова по-лесно ще бъде нашето пътуване.

Ще планирам пътуването ми днес с Божията помощ и ще знам, че моето пътуване ще бъде гладко.
 
hope Дата: Петък, 18-03-2016, 9:42 AM |Съобщение 648
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Започнах да осъзнавам, че търпението е изкуство, че търпението постига нещата. То може да бъде много, много мощно…
--Силата да се промениш от с Dennis Wholey

Хората, които са любящи и успешни в живота, са тези, които могат да се научат да чакат успешно. Не много хора могат да се насладят на изчакването или на научаването на търпение. И все пак, изчакването и търпението може да бъде мощен инструмент, който ще ни помогне да постигнем много по-добри неща.

Ние не винаги можем да имаме това, което искаме, когато ние го искаме. Често и поради различни причини, това което искаме да направим, да имаме, да бъдем, или да извършваме, не е на разположение за нас, не и сега. Но има неща, които не можем да направим или да имаме днес - без значение какви са, и които можем да имаме, но в бъдеще. Отчаяните ни опити да постигнем точно днес това, което ще дойде естествено и с лекота по-късно, биха могли да ни влудят, да направят живота ни неуправляем.

Можем да се доверим, че всичко във Вселената се движи по график. Времето на изчакване не е изгубено време. Нещо винаги работи - в нас, в някой друг, във Вселената.

Ние не трябва да превърнем нашия живот в живот на чакане, докато изчакваме. Ние можем да насочим вниманието си другаде; ние можем да практикуваме приемането и благодарността; можем да се доверим, че разполагаме с живот, който си струва да бъде живян, докато чакаме - след това да го живеем.

Справете се с чувството на неудовлетвореност и нетърпение, и се научете на търпение. Старата поговорка "Ти не винаги можеш да получиш това, което искаш" не е съвсем вярна. Често в живота, можем да получим това, което искаме - особено желанията на сърцето ни - ако можем да се научим да изчакваме.

Днес аз съм готов да се науча на изкуството на търпението. Ако се чувствам безсилен, защото чакам нещо да се случи и не мога да контролирам времето, ще се фокусирам на наличната за мен сила, като се уча да се изчаквам.
 
hope Дата: Събота, 19-03-2016, 11:49 AM |Съобщение 649
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Повярвахме, че Сила по-могъща от нас самите може да ни върне здравия разум.
- Втора стъпка

Ние започваме да вярваме в един по-добър живот чрез изключителния дар, даван ни от другите възстановяващи се - като ги изслушваме, като ги виждаме, както и когато виждаме резултатите от дара на възстановяването по време на работа и в живота си. Има сила, по-могъща от нас самите. Има реална надежда, че нещата могат и ще бъдат по-различни и по-добри за нашия живот и за нас.

Ние не сме в програма "направи го сам". Не се налага да упражняваме силата на волята си, за да се променим. Не се налага и да принуждаваме нашето възстановяване да се случи. Не се налага да правим тези неща, за да повярваме, че съществува сила по-могъща от нас самите – една сила, която ще заработи в нашия живот. Тази сила ще направи за нас това, което и най-големите и най- усърдните ни усилия не могат да направят.

Нашата Висша сила ще ни върне към нормалния, смислен и ползотворен живот. Всичко, което трябва да направим, е да повярваме в това.

Отвори очите си. Огледай се. Виж хората около тебе. Виж изцелението, което те са открили. След това открий своята собствена вяра, своето собствено изцеление.

Днес, независимо от моите обстоятелства, ще вярвам, че Сила по-могъща от мен може, и ще ме върне в мирния, здрав начин на живот.
 
hope Дата: Неделя, 20-03-2016, 6:37 PM |Съобщение 650
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Човек никога не е твърде стар, за да расте.
--Shirley Conran

Детето смята, че възрастните са постигнали някакъв определен момент, в който имат всички инструменти, необходими им да се справят с живота. Един възрастен обаче знае, че ние – хората, никога не спираме да растем.

Много от нас сме останали в незряло ниво на развитие. Животът ни на стрес и напрежение, нашата зависимост ни извадиха извън пътя на емоционалния растеж. Ние бяхме заети с намирането на заместители и увъртания, вместо наистина да се занимаваме с обичайните житейски
проблеми. Но сега сме на пътя на възстановяването, на който можем да живеем истински и да израстваме.

Ние приемаме мъдростта на възрастните - че всички имаме нужда от помощ, че всички ние продължаваме да се учим и да растем през целия ни живот. Ние най-накрая започваме да се чувстваме като възрастни, защото поемаме отговорност за нашите действия. Ние не обвиняваме другите за нашите проблеми, и когато чувстваме дните си като предизвикателства, можем винаги да помолим за помощ. По пътя на
възстановяването ние никога не сме сами.

Днес съм благодарен, че съм по пътя, в който се уча да се справям с живота си, както и че продължавам да раста истински силен.


Съобщението поправено от hope - Неделя, 20-03-2016, 6:39 PM
 
hope Дата: Вторник, 22-03-2016, 8:49 AM |Съобщение 651
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Нашето духовно пътуване

Ние започваме духовното си пътуване в различни моменти от живота ни, но повечето от нас в крана сметка достигаме едно и също място - когато приемаме ръководството на Сила по-могъща от самите нас. Сила, която се грижи за нас и ни приема точно каквито сме. Сила, която ни води, учи ни, и ни дава точно това, от което имаме нужда. Сила, която ни помага да се справим с нашата болест всеки ден. Сила, която никога не ни напуска, дори когато ние й се гневим или изискваме от Нея.

Ако все още не сме започнали духовното си пътуване, все още има време да го направим. Нашата Висша сила е там, за нас. Всичко, което се изисква от нас, е желанието и готовността да започнем.
Дали започнах духовното си пътешествие?

Мисъл за деня:
Духовността е дар, който е винаги на разположение.
 
hope Дата: Сряда, 23-03-2016, 12:00 PM |Съобщение 652
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Ние сме просто хора … които обръщаме внимание на духовното ни израстване

Да можем да се доверяваме на другите има много общо с това да можем да се доверяваме на себе си. Когато се чувстваме объркани, несигурни, или във вътрешен конфликт относно собствената ни посока, ние лесно можем да изместим вниманието извън себе си. Дори когато се чувстваме несигурни за нашата собствена стойностност, това наше усещане може да се преобърне във вина, насочена към някой друг.

Вглеждането извън нас по този негативен начин и избягването на отговорност за себе си ни превръща в лъжци. Когато правим това, ние не обръщаме внимание на собствения ни растеж, избягваме да поглеждаме към истината. Ако не си даваме сметка за  нашата част в конфликта с друг, ние трудно ще можем да спечелим неговото доверие. Ние градим доверието, когато сме честни със себе си и с другите – ден след ден, всеки ден.

Днес ще споделя с мой близък приятел нещо, за което му имам доверие.
 
hope Дата: Петък, 25-03-2016, 11:24 AM |Съобщение 653
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Когато разхлабим ръката, с която държим миналото, ставаме свободни да се отправим към бъдещето. Наши са само малките точици на настоящето. 
- Ann D. Clark

Често мислим за някоя ситуация от миналото, в която ни се иска да бяхме направили нещо по различен начин.  Но каквото и да направим сега, ние не можем нито да заличим постъпка, заради която сме били наказани на работа; нито да си върнем работата която сме изгубили; не можем да заличим грубите си думи. 

Възстановяването ни дава втори шанс за живот. Нека не го пропиляваме в напразни и ненужни усилия над това, което не може да се промени. Да знаем какво не ни харесва в поведението ни от миналото, какви са били нашите грешки и тяхната истинска същност, е всичко, от което се нуждаем, когато решим как да се държим в настоящето.

Преди не знаехме как да живеем и как да използваме настоящия момент. Обратно – ние гледахме най-често да избягаме от него. Нашите мисли бяха заети с това как да надхитрим отново живота, или как да избягаме от поредната си емоционална или душевна криза.

Няма да се срамуваме от миналото, няма и да се плашим от бъдещето, ако поемем отговорността за своето настояще. Един от начините да присъстваме повече в настоящето си, е да развиваме благодарността. Винаги можем да назовем няколко неща, които ни карат да се чувстваме благодарни – независимо дали е за малки или по-големи неща. Да гледаме през призмата на благодарността е нещо, които ни отвежда и държи в реалния момент.

Днес е едно ново начало. Каквото и да се е случило в миналото, то не може да контролира по никакъв начин това, което правя днес. Днес е ден, в който мога да бъда удовлетворен от себе си. Ще гледам на деня си през призмата на благодарността.
 
hope Дата: Понеделник, 28-03-2016, 5:11 PM |Съобщение 654
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Бог не може да ти даде нищо ново
докато не пуснеш това, което упорито стискаш.

*****
Донеси тялото си,
умът ти ще го последва.

*****
Всяка AA сбирка е вноска за нашата трезвеност.

*****
Моите проблеми са направени от самия мен.

*****
Вчера е толкова далеч в миналото, че не мога да го видя;
утре е твърде далеч и в бъдещето, за да мога да го видя.
Така че аз ще погледна добре към това, което мога да видя - днес.

 *****
 
hope Дата: Вторник, 29-03-2016, 6:10 PM |Съобщение 655
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Ако някой ме контролира, това може да е, защото аз му позволявам.
- Сара Б.

Нашата програма е, и трябва да бъде егоистична програма. Нашето възстановяване трябва да бъде най-важното нещо на света за нас. Понякога приятели и любими хора са объркани и наранени, защото ние отделяме толкова много време и енергия да работим за нашето възстановяване. Трудно им е да разберат защо трябва да посещаваме всяка сбирка; защо да не можем да пропуснем „само този път“.

Но колкото и да ни е трудно, колкото и болезнено или объркващо да изглежда нашето поведение за другите, ние трябва да се грижим на първо място за нашите собствени нужди. Ние ще бъдем безполезни за нашите близки и приятели, ако претърпим рецидив, а и най-вече няма да бъдем полезни за себе си.

Нашите нови възможности за избор може да изглеждат егоистични за другите. Да, те наистина са проява на трезвия ни егоизъм – на това, че собственото ни възстановяване трябва да бъде винаги на първо място - преди исканията на другите или дори собствения ни комфорт. Ние трябва да продължим с нашата нова решителност, и да работим с постоянство за новия ни начин на живот.

Преди ние си казвахме, че „ще се откажем да пием от утре“, че трябва да се случи нещо, което да ни накара да се променим. Сега, най-сетне, ние имаме инструментите, с които да преодолеем нашата зависимост, но тези инструменти ще работят за нас, само ако ние ги
използваме.

Днес се моля да не позволя на никого да контролира собственото ми възстановяване.


Съобщението поправено от hope - Вторник, 29-03-2016, 6:12 PM
 
hope Дата: Четвъртък, 31-03-2016, 10:21 AM |Съобщение 656
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Фокусиране над решенията

Независимо пред какво сме изправени - нещастна връзка, сериозна операция или заболяване, чувство на безполезност или безпомощност – за нас е  жизнено важно да осъзнаем, че винаги има решение.

Не бива да очакваме, че решението на проблема ни ще ни донесе незабавно мир, най-вече на ума. Обаче фокусирането на нашата енергия и и нашите емоции върху отговора, а не върху проблема, ще облекчи много безсмислието и неудовлетвореността, които обикновено чувстваме.

Лекарят Джордж С. Стивънсън пише: "Решението не може да ви даде всичко, което искате. Понякога то не може да ви даде нищо друго освен шанса да започнете всичко отначало. Но каквото и малко да ви дава решението, то е много повече от това, което можете да си дадете вие, оставяйки емоциите да ви разкъсват. "

Днес ще насоча енергията и емоциите си върху решението, не върху проблема. Ще се оставя на помощта и волята на Висшата си сила, знаейки, че тя винаги има по-задоволителен отговор на моя проблем.
 
hope Дата: Петък, 01-04-2016, 10:31 AM |Съобщение 657
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Приемане на нещата, които не зависят от нас.

Една от най-тъжните реалности на живота е, че ние сме заобиколени от несправедливости, които не можем да разрешим, защото не зависят от нас. Навсякъде около нас светът се измъчва от болки и страдания, които са извън нашия контрол.

Ние можем да реагираме с гняв, или чрез донкихотовски усилия за решаване на някои от тези проблеми. Най-добрият начин е обаче да прилагаме принципите на нашата Дванадесет Стъпкова програма за живот в този свят. С Молитвата за Смирение ние приемаме това, което не можем да променим. Мотото "Първо най-важното" ни напомня да определяме най-важните си приоритети. Стъпка Единадесета ни напомня винаги да търсим Божията воля за нас.

Всичко това ще ни даде възможност да живеем ефективно, да правим всичко по силите си, за да сме полезни и на себе си, и на другите. С течение на времето дори ще открием, че можем да се справим с някои от привидно неразрешимите проблеми около нас.

Днес ще бъда наясно, че имам възможността да правя само неща, спадащи в сферата на собствения ми опит. Ще се погрижа обаче да направя тези неща по най-добрия начин, на който съм способен.
 
hope Дата: Неделя, 03-04-2016, 10:32 AM |Съобщение 658
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Дом не може да се построи за един ден.
 --Jane Ace 

Новодошлият:
Чувствам се много по-добре от преди - когато бях активен зависим. Но неща от живота ми все още са като че ли извън моя контрол. Имам предвид посещенията при зъболекар, ремонта на колата ми, домакинстването, доброто и здравословно хранене. Има много неща, за които мисля, че не се грижа по начина, по който трябва.

Спонсорът:
Част от прилагането на Стъпки Шеста и Седма в живота ни е да се вгледаме в онези прости поведения, които ни карат да се чувстваме неприятно или пък небалансирано във възстановяването. Независимо, че вече не използваме пристрастяващи вещества или поведения, ние все още може да отлагаме посещенията  при зъболекар, да се храним набързо или на крак, да пренебрегваме външния си вид, да не можем да намерим време за дома или за поддръжката на колата, или пък да отлагаме плащането на наем и да трупаме неплатени сметки. 

Някои от проблемите ни могат да изглеждат незначителни - като редовно да закъсняваме с десет минути за работа, редовно да губим ключовете или очилата си, да не намираме време за упражнения. Но точно тези малки наглед неща могат да ни отведат до онази точка, в която засядаме в процеса си на възстановяване. И с течение на времето, ако не работим над тях, те могат да се превърнат в риск за нашето здраве и спокойствие.

Ние не очакваме да се излекуваме за една нощ, нито изискваме съвършенство от себе си. Ние започваме с осъзнаване на това, което не работи добре за нас. След това, с всеки ден предприемаме една, дори и малка крачка към промяната му.

Днес ще призная навик, който стои между мен и моето спокойствие. След това ще се помоля за готовност да предприема стъпка към неговата промяна.
 
hope Дата: Вторник, 05-04-2016, 10:40 AM |Съобщение 659
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Когато си ядосан, преброй до десет преди да говориш; ако си много ядосан, преброй до сто.
--Thomas Jefferson

Понякога на вас направо ви се крещи. Може би заради член на семейството или приятел, който ви „побърква“, и вие искате да си излеете яда или да "ги поставите на място“. Започнете да броите. Може би сте се сдърпали с колега по време на работа, може би той ви е обвинил за нещо което не сте направили, и вие искате „възмездие“. Започнете да броите.

Ние можем да се опием от гнева си. Възможно е да се чувстваме силни, когато успеем да „поставим някого на мястото му". Но подобно на „силата“ на алкохола, дори и силният гняв да трае кратко време, той може да навреди на други хора. Ние трябва да контролираме нашия гняв. Ето защо ние започваме да броим. Докато се поуспокоим. След това можем да помислим какво трябва или искаме да кажем. Стремим се да използваме думи, от които по-късно няма да се срамуваме. Да се научим как да подхождаме с уважение към другите, когато сме ядосани, е признак на възстановяването ни.

Молитва за деня:
Висша сила, научи ме да уважавам другите, когато съм ядосан.

Действие за деня:
Днес, когато се почувствам ядосан, ще започна да броя. Ще действам, когато се успокоя, и без да контролирам другите с гнева си.
 
hope Дата: Четвъртък, 07-04-2016, 10:24 AM |Съобщение 660
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Открийте кой сте. Намерете собственото си „аз“. Бъдете тези, които сте. Не се извинявайте за това, което сте.
- Джери К.

В един момент от нашето възстановяване ние трябва да признаем пред себе си и другите кои наистина сме. Да търсим вътре в нас и да откриваме нашите недостатъци не е най-комфортното нещо, което програмата ни приканва да направим. В миналото ни беше много по-удобно да отричаме дефектите си, за да изглеждаме по различен начин, но в действителност ние само „замитахме“ грешките си под килима.

Наградите от осъзнаването на собствените ни недостатъци и грешки обаче са страхотни. След като признаем, че ги притежаваме, след като ги кажем на глас на друго човешко същество, ние сме готови да поемем пълната отговорност за себе си – за тези кои сме, какви сме и как сме действали.

Сега сме по-близо до нашата Висша сила, която ни е приела заедно и с положителните ни черти, и с недостатъците ни. Сега можем да се върнем към духовната подкрепа, която е винаги на разположение. Когато признаем кои сме на себе си и на другите, ние се сдобиваме с дара на себеприемането и чувство за принадлежност към човешкия род.

Като се отваряме по този начин, ние обогатяваме нашите взаимоотношения с Висшата ни сила, със самите себе си, с нашите събратя. Тези взаимоотношения ни носят ново усещане за принадлежност и за смисъл на живота ни.

Днес се моля да кажа на себе си, на моята Висша сила и най-малко на един друг човек кой съм и какъв наистина съм.
 
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz