Дар за Днес - Page 46 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Дар за Днес
hope Дата: Четвъртък, 12-05-2016, 10:15 AM |Съобщение 676
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Човек показва истинската си същност, когато от него се нуждаят други хора.
--Anonymous

Какво даване откриваме в нашата Общност! Още на първата сбирка на нас ни се даде протегната ръка, която предложи да ни помогне. Хората ни даваха свободно, без да искат нищо в замяна. Ние, които бяхме известни с това, че предимно вземахме, и то много, не можехме да повярваме какво ни се случва. То просто не изглеждаше истинско, реално.

Но то е реалност. В нашата програма съществува дух на безкористно общуване. Но истината е, че тези, които дават, запазват даваното. Те са открили възстановяването – този скъпоценен дар, и го споделят щедро и безкористно, и така помагат и на други нуждаещи се, и на себе си. Това е начин да опазят собственото си възстановяване. Само тези, които раздават това, което са намерили, могат да го запазят.

Всеки път, когато споделяме с друго човешко същество, ние добавяме нещо към нашата духовна „ банкова сметка“, което ни позволява да се възползваме от него, когато смелостта ни е изправена пред нови изпитания. Когато споделяме нашето бреме, онова което ни тежи, започваме да го чувстваме като по-леко.

Днес ще си представя хората, които спасяват живота си, като го раздават! Моля се да не бъда егоист и да ги последвам.
 
hope Дата: Събота, 14-05-2016, 12:46 PM |Съобщение 677
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Целта не е да се направи една успешна инвентаризация. Целта е да достигнем  до най-дълбоките нива на честността към самите нас.
--Anonymous

Стъпка Четвърта е може би най-трудната за много новодошли в програмата. Тя всъщност е толкова трудна, че някои от нас – макар и да не сме нови във възстановяването програмата, все още не сме я направили.

Да бъдем честни със себе си е толкова трудно, че някои от нас никога не могат да го постигнат. Последицата от това е едно ниско самочувствие, което, уви, ни води към провал.

Помощта обаче е винаги на разположение. Бог, който знае всичко за нас, е готов да ни помогне да станем честни със себе си. Ние само трябва да поискаме това, да постигнем нужната готовност. И трябва да помним, че докато не станем честни със себе си, не можем да растем духовно.

Днес си обещавам да бъда честен със себе си.
 
hope Дата: Понеделник, 16-05-2016, 9:34 AM |Съобщение 678
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Взех частта, която ми беше дадена, и я дадох на него.
--The Babylonian Talmud

Новодошъл:
Има ли някакви правила за това как да си намеря спонсор?

Спонсор:
Някои сбирки имат временни програми за спонсорство. Създава се временен спонсор, който работи с новака временно - за няколко седмици до няколко месеца - докато той или тя си търси редовен спонсор. Понякога така наречения междинен/временен спонсор става редовен спонсор на новодошлия, стига да се постигне такова съгласие.

Дългосрочното спонсорство – това е отношение на доверие, и обикновено то оказва значително влияние върху процеса на възстановяване. Не е добра идея да си изберем импулсивно спонсор. Когато сме на сбирки, ние слушаме внимателно какво и как хората споделят. Ще чуем хора, които имат спокойствието и трезвения опит, които ние самите искаме. Ако искаме да помолим някой да бъде наш спонсор, ние можем да му се обадим, можем и на първо място да излезем на кафе с него или нея. След като пообщуваме, скоро ще знаем дали имаме желанието да споделяме с него и да го слушаме. Усещаме дали това е някой, на чието ръководство можем да се доверим.

Би било добре спонсорите да имат минимум една година на възстановяване. Освен това е хубаво спонсорът и спонсорираният да са от един и същи пол. Това са предложения, а не правила (като всичко в програмата!); важното е да не се разсейват и двамата от крайната цел – възстановяването, да вървят уверено към нея. Целта е да се продължи едно качествено възстановяване - както за спонсорирания, така и за спонсора.

Днес приветствам връзката спонсор-спонсориран, която насърчава и подпомага възстановяването ми.
 
hope Дата: Вторник, 17-05-2016, 10:29 AM |Съобщение 679
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Някои хора недоволстват, защото розите имат бодли, вместо да бъдат благодарни, че тръните имат рози.

*****

Ние трябва да се учим от грешките на другите, защото няма да живеем достатъчно дълго, за да ги извършим всичките.

*****

Не поглеждай отвисоко към другиго, освен ако не си се навел, за да му помогнеш да се изправи.

*****

Колко по-различен би бил светът, ако хората преувеличаваха благословиите по начина, по който го правят с проблемите си...

*****

Победители - хората, които ви казват какво те са направили, а не хората, които ви казват какво мислят, че трябва да се направи.
 
hope Дата: Сряда, 18-05-2016, 10:14 AM |Съобщение 680
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Говори, когато си ядосан, и може да изнесеш най-добрата реч, за която винаги да съжаляваш.
--Lawrence J. Peter

Когато пиехме, повечето от нас бяхме самонадеяни егоисти. Мислехме, че все ние сме прави. Ако някой ни покажеше наши грешки, можехме да превърнем живота му в ад. Хората ни познаваха достатъчно, за да стоят далеч от нас.

И във възстановяването е възможно нещата от време на време да стават зле. Ние ще се нараняваме. И ние ще се ядосваме. Но сега, нашият гняв вече не ни контролира. Ние също така поверяваме гнева си на нашата Висша сила. В нашите групи и на сбирки говорим за нещата, които ни карат да се ядосваме. След като сбирката приключи, оставяме гнева след себе си. Ние откриваме, че да сме в мир сега е по-важно от всякога преди.

Молитва за деня:
Висша сила, когато съм ядосан, ми помогни да се позабавя, да спра. Помогни ми да помня, че да съм сърдит не е нещо лошо, но че е лошо да изливам недоволставата и яда си върху другите.

Действие за деня:
Ще си припомня времето, когато в гнева си наранявах другиго. Дали бих искал да съм на неговото място? Как бих се чувствал? Бих ли се държал по такъв начин и днес?
 
hope Дата: Четвъртък, 19-05-2016, 10:56 AM |Съобщение 681
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Повярвай, че доброто ще дойде.

Беше дълъг, скучен ден от януари. Току-що се бяхме преместили в новия ни дом, но строителните работи не бяха довършени, а в къщата беше пълен хаос. Имахме още планове и мечти. Все още обаче нямахме достатъчно мебели и дори спяхме по пода. Денят беше твърде студен и дъждовен, за да правим каквото и да било.

Не знам на кого пръв му хрумна идеята – дали на мен или на сина ми, но и двамата едновременно грабнахме маркерите. След това застанахме до една от все още празните стени.

"Какво би искал да се случи в живота ти?" – го попитах. Той започна да окача по стената снимки с хидроплани, планини и лодки край брега. Имаше и една снимка на видео оператор, скачащ от самолет. "Искам приключения" – ми отвърна той.

„А ти?“ – попита ме синът ми. Аз си представих като в приказка картини с жена, прекосяваща целия свят. Беше в разкъсваните от война страни. Беше из планините и океаните и на много вълнуващи места. "Искам да ми се случат приказни неща"- казах аз - "такива, които да изпълнят цялото ми сърце."

Тогава моят син написа с големи букви на  стената думата "Ура!" А аз написах: "Бъдещето е ограничено само от това, което можем да видим сега." Той грабна маркер, зачеркна думата  „само“, и промени  изречението на: „Бъдещето никога не е ограничено от това, което можем да видим сега.“-  „Ето това“ - каза той, " е правилното".

Благодаря на Бог, че бъдещето никога не е ограничено от това, което мога да видя точно сега.

Преди всичко, ние трябва да разберем каква мощ се крие в истинското ни поверяване на Божията воля.

Боже, помогни ми да направя нещата, които зависят от мен; помогни ми и да позволя Ти да направиш останалите.
 
hope Дата: Петък, 20-05-2016, 10:34 AM |Съобщение 682
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Когато хората отказват да простят, всъщност отказват  да се лекуват.
- Doris Donnelly

Понякога прошката изглежда нещо невъзможно. Обикновено е така, когато се вкопчим в собствените си негодувания, дори и да съзнаваме, че са нездрава основа. 

Да сме ядосани на някого, е нормално. Всеки човек се ядосва понякога. Но когато останем за по-дълго в състоянието на гняв, то започва да руши всичко онова, което може да ни донесе удоволствие и радост. Всеки един гняв води до нов гняв. Когато се гневим, всъщност ние сме тези, които страдаме най-много.

Да прощаваме на хората, които предизвикват нашия гняв – ето това е магията. Това решението, което наистина работи. Когато и ние работим за него. От нас дори не се иска  да прощаваме на глас. Ние можем да простим в собствените ни умове, след това – и в душите си.

Прошката е нужна по-скоро на нас самите, отколкото на човека, на който трябва да простим. Когато отказваме да простим, ние се съгласяваме да се чувстваме наранени, жалки и се лишаваме от правото си на избор, от правото да се освободим и да продължим на чисто.  

                 
Прошката е един благороден акт, тя е надмогване на егото, тя е освобождаване, тя е изчистване на мъчителните чувства на гняв, раздразнение, негодувание, омраза, отмъстителност. 
Тя е разделянето със самоличността ни на жертва, тя е освобождаване от миналото, тя е приемането на действителността, на другите, на себе си. Тя е поемането за отговорност за нашите чувства, за отношението ни към всичко около нас. 

Днес се моля да бъда прощаваш, да бъда приемащ и свободен човек.
 
hope Дата: Събота, 21-05-2016, 11:03 AM |Съобщение 683
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Не пренебрегвай малките неща, и не забравяй, че всичко на този свят се състои от малки неща.

*****

Не алкохолът причинява проблемите ми; да живея пиейки – с това ги причинявам самият аз.

*****

Пиещият алкохолик е единственият човек в света, който може да лежи в канавката и все още да гледа отвисоко на другите.

*****

Сбирките на АА са местата, които Бог използва, за да може любовта да прелива от един алкохолик към друг.
 
hope Дата: Неделя, 22-05-2016, 2:43 PM |Съобщение 684
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Тъмната страна

Излизали ли сте през нощта, за да разгледате внимателно новата луна? Или гледали ли сте през телескоп Луната, когато е под формата на полумесец? Въпреки, че това, което виждаме, е нещо ярко, ние знаем, че има и нещо още. Дори когато Луната цялата свети на нощното небе, тя има и своята тъмна страна.

И в нас също има една тъмна страна. Ние всички изпитваме ревност, завист, огорчение, негодувание. А какво ще кажете за отчаянието? Уф… 
Ами всички наши страхове? Страх от провал, страх от успех, страх от интимност, страх от изоставяне, страх от неизвестното, страх от остаряване, страх от самота, страх да бъдем с някой, страх от загуба на контрол…

Има и други части от нас, които бихме предпочели да запазим на тъмно и далеч от погледа на другите - части като алчност, непочтеност, нетолерантност, отвращение, ненавист. Въпреки че някои хора нямат проблем с показването на гнева, други от нас предпочитат да го държат далеч от чуждия поглед. А какво да кажем за нашата манипулативна част? Кой иска тя да бъде видима?

Някои от нас дори може да смятат, че е забранено да мислим за тъмната страна от нас. Ние може да откажем да признаем нейното съществуване, ако сме убедени, че тя е грешна. Но като не признаваме нашата тъмна страна, ние не можем да й попречим да съществува.

Здравомислещите хора са съгласни, че не искат да бъдат контролирани от тъмната им страна. Ние не искаме такива части от нас като ревност, отчаяние и алчност да контролират поведението ни. Но ако не признаваме тези свои емоции и черти, те могат да вземат контрол. Колкото повече се опитваме да потиснем нещо, толкова повече то се бори за живота си.

Не се страхувайте. Хвърлете светлина върху тъмната си част. Най-малкото - погледнете я за кратко. Признайте, че е там, че я има. Позволете си да бъдете с много страни, вместо само с една. Като всички нормални човешки същества. Няма такъв, който да има само светла страна. Никой не може да бъде само любящ, само любезен, само щедър, само внимателен.

Позволете си да бъдете себе си, но се старайте се да осветявате тъмната си страна и работете над нейните части – малко по малко, ден след ден. Така те ще се смаляват и ще отстъпват пред вашата светла страна.
 
hope Дата: Сряда, 25-05-2016, 8:59 AM |Съобщение 685
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Съзнателен избор 

Ние разполагаме с избор, много по-голям избор, отколкото си позволяваме понякога да видим.

Възможно е да се чувстваме в капана в нашите отношения, на нашите работни места, на нашият живот. Възможно е да се чувстваме в плен на определено поведение - като опека или контрол.
Когато се чуем да си казваме: „ трябва да се погрижа за този човек;  трябва да кажа „ да”;  трябва да се опитам да контролирам този човек; трябва да се държа по този начин; да мисля по този начин; да се чувствам по този начин...”- тогава трябва да знаем, че сме избрали да не виждаме възможностите за избор.

Чувство да сме в капан е една илюзия. Ние не сме, не бива, и не можем да бъдем ограничени от обстоятелствата от нашето минало, от очакванията на другите, или от нашите нездравословни очаквания за себе си и другите. Можем, и трябва да изберем това, което чувстваме добро и правилно за нас, без чувство за вина. Имаме право, имаме и възможност.

Възстановяването не означава да имаме перфектно поведение, или пък  да действаме според нечии други правила. Повече от всичко друго, възстановяването означава да знаем, че имаме избор, и че си даваме свободата на избор.

Днес ще отворя себе си и своето мислене за възможностите за избор за мен. Ще направя отговорен избор, който е добър за мен.
 
hope Дата: Четвъртък, 26-05-2016, 5:13 PM |Съобщение 686
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Вчера си отиде - забрави го. Утре не е дошло - не се притеснявай за него. Днес е тук - заеми се с него.

*****

Силaта ни: нашата готовност и желанието ни да се поверим на по-висша сила.

*****

Възстановяването е пътуване, а не дестинация. Възможно е пътуването да бъде дълго.

*****

Програмата е образование без дипломиране.

*****

Бог не може да ви даде нищо ново, докато не пуснете ненужното старо.

*****

Не забравяйте, че ние всички се раждаме, за да бъдем щастливи, радостни и свободни.
 
hope Дата: Понеделник, 30-05-2016, 8:51 AM |Съобщение 687
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Важното е да не се спираш да питаш.
--Алберт Айнщайн

Ние бяхме свикнали да мислим, че знаем всичко. Имахме грандиозни идеи за себе си. Спряхме да задаваме трудните въпроси, които биха могли да накарат нашия крехък свят от илюзии и непочтеност да се срути. Защитавайки зависимостта си, бягахме от въпросите, които биха могли да ни тласнали към пътя на възстановяването.

Дойде обаче ден, в който вече не можехме да обуздаем въпросите си. Защо съм извън, защо губя или нямам контрол? Как така не мога да гледам любимия ми в очите? Защо не мога да имам време за приятелите ми? Защо се дразня от моите деца? Защо се чувствам толкова зле, така изпълнен със срам? Защо не мога да се справя? Защо моят живот е неуправляем?

Неуправляем? Когато ние почувстваме този въпрос по-надълбоко, то ние вече сме на пътя на възстановяването, защото знаем, че не можем да продължим да се справяме сами. Въпросът предполага отговор; ние се нуждаем от другите, от една по-различна система на подкрепа, от програма за възстановяване, от Висша сила, от спокойствие, от любов.

Това е, което ние наистина искаме и ни е необходимо, и това е, което ние намираме в  Дванадесет Стъпковата програма.

Да се научим да бъдем честни означава да продължаваме да задаваме въпроси за себе си и за нашето място в света.
 
hope Дата: Вторник, 31-05-2016, 2:00 PM |Съобщение 688
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Получи се малко в унисон с последния пост на July към zugor

===========

Това е програма "ние".

-- Споделено на сбирка

Новодошъл:
Защо трябва да имам спонсор? Не мога ли да се справя сам?

Спонсор:
Спонсорството е предложение, то е препоръка, а не правило или догма. Нашата програма е основана не на закони, а на предложения. И да - някои хора могат да останат във възстановяването и без спонсор. И не - ние не можем да се възстановим изцяло сами, само със собствената ни сила; това не се и налага. Затова и с опираме на по-висша сила, без значение каква е тя, коя е тя – всеки един от е свободен да си я избира.

Предложението на програмата за поддържане на връзка със спонсор има големи своите предимства. Възстановяването е огромна промяна - то е едно от най-трудните, най-смели неща, които можем да направим в живота си. А спонсорът, като човек, който е оцелял при възходи и падения, особено в началото на възстановяването ни, може да ни служи като ръководство и ментор. Той или тя може да отговори на въпросите ни и да ни помогне да работим по Стъпките, давайки ни от своя опит. Спонсорът е свидетел на нашия процес за възстановяване, той може да ни предложи перспектива и подкрепа, за да преодоляваме по-леко трудностите и проблемите.

Когато бях активен зависим, аз избягвах интимността в отношенията, избягвах да съм отворен към другите или да им се доверявам. Дори от време на време, когато в живота ми имаше много хора, аз гледах да избягвам и да се крия от тези, които ме караха да се чувствам неудобно. А връзката спонсор-спонсориран може да послужи като начало – на това да научим, че човешките същества могат да се движат и пътуват в живота заедно, един до друг, да се доверяват един на друг.

Днес ще помня, че не съм сам във възстановяването.


Съобщението поправено от hope - Вторник, 31-05-2016, 2:05 PM
 
hope Дата: Сряда, 01-06-2016, 10:56 AM |Съобщение 689
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Нещата се случват

Понякога губим ценни приятели. Принудени сме да се откажем от някое хоби в името на нещо много по-значимо. Съпруг, който е изцяло отдаден на своя брак, се връща у дома и намира жена си в леглото с друг мъж.

Понякога семейство, живеещо в глад, намира пред вратата на дома си торби с хранителни стоки, оставени от неизвестни хора. Когато голяма компания се готви да затвори врати, получава дарения и избягва фалит, започва нов живот.

Понякога в живота има обрати. Понякога нещата се носят главоловно от една в друга посока. Неща просто се случват. Понякога ние слагаме на тези събития етикет “добри”, понякога – “лоши”. Ние не винаги можем да видим причината за тях, или тяхната цел, но повечето от нас избират да вярват, че има Божествен план и замисъл.

Аз не знам защо съм получила някои от благословиите, които са ми дадени; не знам защо понякога скръбта застава на пътя ми. Всичко, което мога да направя, е да се доверя, че каквото и да идва по моя път, носи със себе си някакъв урок.

Възможно ли е да се фокусираме върху обстоятелствата на живота, вместо на уроците им? Обстоятелствата са инструментите. Ние трябва да участваме в тях. Да почувстваме и изживеем и болката от загубата, и въодушевлението от победата. И нека позволим на състраданието да работи в живота ни. Да се научим на грижи и доброта към другите, както към себе си.
Вместо да се питаме „защо?“, нека се научим да търсим каква е поуката. В момента, в който станем готови да я приемем, ще ни стане ясен и урокът.

Боже, помогни ми да приема всички обрати по пътя ми. Помогни ми да се уча и от доброто, и от недоброто, което идва в моя живот.
 
hope Дата: Неделя, 05-06-2016, 12:34 PM |Съобщение 690
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни .
--Стъпка Шеста на Анонимни алкохолици

Готовността е ключът към всички важни неща в живота. Докато не сте готови да се узнаем нещо, то ще си остане тайна. Докато не сме готови да направим нещо, не можем да мобилизираме силата си. Докато не сме готови да получим  дар, дори и да се спъваме в него, дарът няма да бъде наш. Той може дори да не бъде приет като дар.

Шеста стъпка говори за готовността ни да отстраним пречките за нашето щастие. Тези пречки са дефектите на нашия характер. Докато не сме готови да ги пуснем, те ще си останат. Толкова е просто.

Шеста стъпка също е много специфична за това кой ще „ вземе“ тези дефекти, кой ще ги поеме и ще ни освободи от тях. Колкото и интелект и воля да притежаваме, ние не сме тези, които можем да го направим. Когато сме готови да признаем силата на Бог в живота ни и се поврим на Неговата воля - едва и само след това ние ще бъдем готови за свободата.

Опитът на моите събратя ми дава достатъчно основания да вярвам във възраждането ми.
 
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz