Дар за Днес - Page 48 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Дар за Днес
hope Дата: Събота, 25-06-2016, 10:52 AM |Съобщение 706
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Приятелство със самите нас е много важно - без него ние не можем да бъдем приятели с някой друг на света.
--Eleanor Roosevelt

От какъв приятел имаме нужда? Нека помислим за това за момент и да видим дали това не важи и за начина, по който се отнасяме към самите нас.

Нека започнем с основното: Приятелят е до нас, а не срещу нас. Това означава, че той няма да направи нищо, с което да ни навреди, ако евентуално реши да ни помогне. Приятелят е там, за нас, когато имаме нужда от разбиране; казва ни истината и прави нещата, които обещава да направи. Приятелят обича да е около нас; той вярва, че сме добри и честни хора. Приятелят споделя това, което се случва в живота му и е загрижен за това, което се случва в нашия. Приятелят прави неща, които да ни помогнат да се чувстваме щастливи. Той ни прощава, когато искаме неговата прошка.

Ние правим тези неща за нашите приятели. И ние ги правим по един много добър начин сега, когато сме трезви. Но дали ги направим за себе си? Това е въпрос, над който си струва да помислим:  Дали съм добър приятел на самия себе си?

Молитва за деня:
Висша сила, помогни ми да обърна внимание на себе си, така както го правя за моите приятели.

Днешното ми действие:
Ще бъда за малко близък приятел със себе си. Точно сега. Какво правя? Какво става с мен? Чувствам ли се добре със себе си? Отнасям ли се добре – като истински приятел – към себе си? Дали ценя достатъчно това приятелство?
 
hope Дата: Понеделник, 27-06-2016, 10:41 AM |Съобщение 707
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Бъдете наясно със себе си и с вашия опит. Обърнете внимание на вашия свят, за това какво се случва в него, и защо …  Почувствайте силата си. Ценете я и я използвайте.
--Alexandra G. Kaplan

За да присъстваме истински Тук и Сега, ние трябва да се почувстваме в настоящето. Ние трябва да навлизаме във всеки един момент без свръхтовара на миналото, нито с очакванията за бъдещето.

Как да мислим, как да чувстваме настоящето? Насочим ли мислите си към други времена, може да се почувстваме изгубени и объркани. Изисква се време, за да се научим да живеем в настоящето и да му се доверим. Ние трябва да разберем, че колкото дълго сме в настоящето, толкова дълго и съществуваме. Толкова дълго сме.

Представете си настъпващия момент като чисто нов автомобил. Всичко, което трябва да направим, е да отворим вратата и да влезем в колата. В този момент нашите мисли няма да бъдат фокусирани върху автомобилите, които вече сме ползвали или имали, или над тези, които бихме си купили в бъдеще. Вместо това, в този момент, ние сме в тук и сега. Ето как всеки един от нашите моменти може да бъде свеж, чист и вълнуващ.

Моля се да живея и чувствам всеки момент, в който присъствам, и да се възползвам от него по най-добрия начин. От това зависи силата ми.
 
hope Дата: Четвъртък, 30-06-2016, 9:34 AM |Съобщение 708
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Мога да обобщя всичко, което съм научил за живота, в две думи: Той продължава.
--Robert Frost

Повечето от нас се страхуваме от всичко, което не можем да контролираме. Животът е едно от тези неща. По време на нашите пияни дни ние бяхме проверени от живота. Това, което правехме, беше да бягаме от него. Седяхме в кулоарите му, преструвайки се, че бихме могли да се върнем в него всеки път, когато поискаме. Но животът продължаваше без нас. Нашите приятели градяха кариери и любящи семейства, а ние пропадахме надолу. Приятелите ни успяха да построят дълбоки и здрави интимни отношения. Те изградиха множество умения, живееха живот на ценности и общуване с тяхната Висша сила. Ние пропадахме все по-надолу.

Работата по 12-те Стъпки изисква от нас да работим. Те са програма на действието. От време на време ние ще искаме да поспрем и да отново да седнем отстрани на пътя. Но ние трябва да продължим! Да продължим означава да служим на Общността. Означава да посетим все още страдащ приятел. Означава да посетим допълнителна сбирка. Ние постигнахме трезвеност, за да живеем живота, да присъстваме в него, а не за да седим в кулоарите му. Ние трябва се възстановяваме движейки се, живеейки по програмата, действайки по нея.

Молитва за деня:
Висша сила, помогни ми да бъде човек на действието. Когато страхът ми казва: "Спри!", Те моля да прошепнеш в ухото ми: "Върви, продължавай!"

Днешното ми действие:
Днес ще бъдат активен участник в програмата за възстановяване и в живота. Ще бъда изпълнител, а не наблюдател.
 
hope Дата: Събота, 02-07-2016, 8:00 AM |Съобщение 709
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Вчера е приключилo.

Факт в живота е, че нещо старо умира, за да направи път на нещо ново. Нещата, които свършват, често са болезнени - ние скърбим за края на една връзка; съжаляваме, че трябва да напуснем познат квартал; не искаме да кажем „довиждане“ на някого или на нещо.

Всеки край обаче ни дава възможност да започнем нещо ново. Нов приятел идва, за да запълни празнината, която оставя стар отишъл си приятел. Ново училище, нова работа, нов сезон на годината - това са все неща, започващи и развиващи се от това, което си е отишло.

Ние не трябва да се страхуваме от неизбежните окончания в живота ни. Ежедневно ние се подновяваме. Нашите тела произвеждат непрекъснато нови клетки. Когато се намираме в даден край, може да не сме в състояние да видим новото начало, което лежи отвъд, но можем да се доверим, че ще бъде там, за нас, когато сме готови. Ние можем да приветстваме новите възможности, които всеки ден ни носи и да гледаме на тях като дарове от Висшата сила, която е с нас, за да ни превежда през всеки край, към всяко начало.

Ще оставя вчера да си отиде, за да мога да започна моето „днес“.
 
hope Дата: Понеделник, 04-07-2016, 10:19 AM |Съобщение 710
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Фокусирайки се върху решенията

Ако искаме да се научим да се справяме с нашата зависимост и с нашия живот, ние трябва да започнем да акцентираме не върху проблемите ни, а върху техните решения.

Това означава, че трябва да променим отношението и нагласите си, както и перспективите си. Ние вече не можем да живеем така, сякаш в живота ни има само проблеми . Вече не бива да се мислим за вечни жертви и че животът ни никога няма да се промени. Нито пък можем да продължим да се самосъжаляваме. Ако продължим така, ние няма да успеем да поемем отговорност за намирането на решения. Ние ще продължим да живеем в рамките на това, което знаехме досега - нашите проблеми.

Трябва ли проблемите ми да определят моето днес или мога да се търсят решения?

Мисъл за деня:
За всеки проблем има решение.
 
hope Дата: Сряда, 06-07-2016, 9:04 AM |Съобщение 711
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Любовта трябва да се учи, и отново и отново да се учи - без край. Омразата не се нуждае от научаване - тя само чака да бъде провокирана.
--Katherine Anne Porter

Ние често навлизаме във взаимоотношенията си, вярвайки, че съществува само един перфектен начин, по който да действаме, и ако можем да го намерим, ние ще бъдем успешни, ще бъдем приети. Но няма такова нещо като най-добрия начин, за да бъдем с друг човек. Чудото на всяка връзка е, че тя включва несъвършени хора.

Вярването, че съвършенството ще ни гарантира любов, е зависимо мислене. Любовта е дар, който трябва да се дава свободно, и няма нищо, което можем да направим, за да контролираме избора на някой друг да ни обича или да не ни обича. Всичко, което можем да направим, е нашата част във връзката - всеки ден да обичаме с най-доброто, което можем. Възможно е да бъде трудно да намерим в себе си такива качества като емоционална зрялост, честност, прошка, търпение, самоуважение. Но това са все качества, които трябва да се култивираме, за да можем да обичаме някой друг.

За нас може да бъде плашещо да се доверим достатъчно на другото лице, да поемем рискове и да се откажем да контролираме резултата. Но любовта е риск, който си струва.

Днес ще помня, че не е нужно да съм перфектен, за да бъда приет и обичан от другите. Също така няма да забравя, че не бива да очаквам съвършенство от другите, за да ги обичам и приема.
 
hope Дата: Четвъртък, 07-07-2016, 3:24 PM |Съобщение 712
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Вие сте художника в живота си

Вие създавате изображения и цветове върху платното, наричано живота ви. Създавате ли картината, която искате? Има ли във вашето платно живот на пълнота и растеж? Или пък си платното ви съдържа хаос и отчаяние?

Вие сте художника; Бог е вашият съ-творец. Заедно всичко е възможно. Но когато ние погрешно вярваме, че други хора могат да контролират съдбата ни, ние в крайна сметка чувстваме горчивина и безнадеждност. В интерес на истината, ние сме в партньорство с Висша сила, или както и да решите да я наричате. Аз наричам тази сила Бог. Ние вземаме първоначалните решения; Бог ни помага да осъществим нашите планове. Бог не може да направи в живота ни неща, които искаме, без нашата помощ. Ние сме художници - в крайна сметка изпълнители на един по-голям план, предначертан от Бог.

Можем да разгледаме нещата от друга гледна точка. Може да не ви бъде лесно, ако сте единствен, сам родител; някой, който току-що е загубил работата си, или се намирате в други трудни обстоятелства. Вие трябва да видите най-напред дали сте изиграли някаква роля, за да се озовете на мястото, където се намирате. И най-доброто, което можете да направите, е да кажете „ да“, защото, ако участвате в една дори и малка част, то има нещо, което можете да направите, за да промените тази част от живота си. Но ако решите, че не сте взели никакво участие, тогава може вечно да чакате някой, който да промени хода на живота ви. И това може да бъде много дълъг период на изчакване.

Вие сте призвани да бъдете художници на картината на живота си. И вие имате в ръцете си всички необходими инструменти, за да превърнете това платно в шедьовър.
 
hope Дата: Събота, 09-07-2016, 9:00 AM |Съобщение 713
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
С времето, прекарано в опити да променяме другите, крадем от времето, необходимо за собствената ни промяна.
--Georgette Vickstrom

Ние трябва да постигнем готовност да се променяме. Въпреки това, да сме готови да се променяме често пъти е много по-лесно, отколкото да го правим. Една от най-големите промени, които повечето от нас трябва да постигнем, е да се научим да оставяме другите сами да решат кои са, да им позволим да бъдат тези, които искат, независимо от това какво искаме ние. Повечето от нас смятат, че  животът ни ще бъде много по-гладък и по-продуктивен, ако другите хора живеят по нашите стандарти. Каква самозаблуда!

Ако можем да променим другите, както ние искаме, ние ще живеем много по-малко просветен живот. В действителност, ние откриваме възможности за личностно развитие в нашите взаимоотношения с хора, които са различни от нас, които понякога дори ни разочароват. Иронията е, че ние искаме те да се променят, но ако го направят, ние няма да достигнем растежа, който заслужаваме.

Днес ще оставя другите да бъдат тези, които са, и ще работя над себе си.
 
hope Дата: Понеделник, 11-07-2016, 10:21 AM |Съобщение 714
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Приемаме, че имаме избор

Ние имаме избор, имаме много повече възможности за избор, отколкото виждаме понякога.

Възможно е да се чувстваме в капана в нашите отношения, на нашите работни места, на нашия живот. Възможно е да се чувстваме в плен на поведение като прекалена загриженост, опека или контролиране.

Чувството да сме в подобен капан е симптом на зависимостта. Когато се чуем да си казваме: „ Трябва да се погрижа за този човек…“; „ Трябва да кажа „да“…“;“ Трябва да се опитам да контролирам това лице“… ; „Трябва да се държа по този начин, да мисля по този начин, да се чувствам по този начин“, е твърде вероятно да не знаем да избираме, или да не виждаме възможностите за избор.

Това чувство - че сме в капан, е една илюзия. Ние не бива да бъдем контролирани от обстоятелствата от нашето минало, от очакванията на другите, или от нашите нездравословни очаквания за себе си. Можем да изберем това, което чувстваме правилно за нас, без чувство за вина. Имаме право, имаме и възможности.

Възстановяването не означава да се научим да се държим перфектно или според правилата на някой друг. Повече от всичко друго, възстановяване е да разберем и приемем, че винаги имаме избор и че разполагаме със свободата да избираме.

Днес ще направя избори, които са добри за мен и моето възстановяване.
 
hope Дата: Сряда, 13-07-2016, 9:58 AM |Съобщение 715
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Да останеш в настоящия момент

Често един от най-важните въпроси, който ни интересува, е: "Какво ще ми се случи?" Възможно е това да засяга нашите взаимоотношения, кариерата ни, нашето възстановяване, както и нашия живот. Лесно е да се оплетем в тревожни мисли.

Притесненията и безпокойството за това какво ще се случи, блокира способността ни да функционираме ефективно днес. Това ни пречи да правим всичко възможно сега. То блокира способността ни да учим и да усвояваме днешните уроци. Да останем тук и сега, да правим възможно най-доброто и да участваме пълноценно в днес е всичко, което трябва да направим, за да се доверим, че това, което ще се случи утре, ще бъде най-доброто.

Да се притесняваме за това какво ще се случи, е отрицателен принос за нашето бъдеще. Живеейки тук и сега в крайна сметка е най-доброто, което можем да направим - не само за днес, но също така и за утре. Това нещото, което помага за нашите взаимоотношения, за кариерата ни, за нашето възстановяване, за нашия живот.

Нещата ще бъдат постигнати, ако им позволим. Ако трябва да се съсредоточим върху бъдещето, всичко, което трябва да направим, е да се доверим, че то ще бъде добро.

Днес се моля за вярата, че бъдещето ми ще бъде добро, ако живея днес добре и в мир. Ще помня, че да остана в настоящето е най-доброто нещо, което мога да направя за моето бъдеще. Ще се съсредоточа върху това, което се случва сега, вместо това, което би се случило утре.
 
hope Дата: Сряда, 20-07-2016, 3:28 PM |Съобщение 716
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Самосъжалението е един от най-големите ни врагове. Помислете за това – колко ни разболява чувството да сме обидени от нещата, които направи някой друг против нас. Нашето самосъжаление изисква от нас да прекарваме голяма част от живота ни, обидени от някой.
--Carlos Castaneda

Дали вчера сме се обидили от някого? Дали таим обида заради нечии забележки, недоглеждане или пък маниери? Дали се чувстваме напрегнати или притеснени за това как някой друг се отнася с нас? Ние вероятно можем да оправдаем и то добре нашите реакции. Може би ние сме в правото си, а те са сгрешили.

И все пак, дори и поведението ни да е оправдано, това няма значение. Ние можем да пуфтим клкото си искаме и да губим енергия. Когато сме свръхчувствителни, обикновено заемаме отбранителна позиция, която ни отдалечава от пътя на духовно пробуждане. Нашата сила намалява.

Колко по-добре е да пуснем нашата грандомания, и да приемем несъвършенствата на другите… Ние трябва да приемем също и нашите собствени несъвършенства. Когато го правим, ще се чувстваме по-добре, и нашата сила и енергия може да се съсредоточи върху по-големи цели.

Днес ще приема несъвършенства на другите; не е необходимо винаги да съм прав.
 
hope Дата: Четвъртък, 21-07-2016, 11:15 AM |Съобщение 717
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Това, което съм казвал, никога не е променяло никого; може да ги промени това, което те разбират.
-Paul. P.

 Колко често сме правили всичко, за да се промени някой друг? Не сме ли опитвали – дори и трескаво - да принудим другиго да види светлината? Не сме ли гледали безнадеждно някакъв разрушителен модел - може би модел, който познаваме от личен опит – да носи ужасна болка на някой, който е скъп за нас?
 
Всички сме го правили.
 
Ние сме готови да направим всичко, за да спасим хората, които обичаме. В нашето отчаяние си представяме, че ако кажем само точните думи, само по правилния начин, нашите близки ще разберат и ще се променят.

 Ако промяната се случи, ние мислим, че нашите усилия са успели. Ако промяната не се случи, си мислим, че нашите усилия са се провалили. Но не е вярно нито едното, нито другото. Дори и най-добрите ни усилия нямат силата да променят някой друг. Нито пък ние носим тази отговорност. Хората са убеждават въз основа на това, което те разбират. И те, както и ние, могат да достигнат до една по-дълбока истина, само когато са в състояние да достигнат нужното за нея разбиране. Не и преди това.

 Днес ще се съсредоточа върху промяната над себе си и ще поверя тези, които обичам, на една по-Висша сила, която ги обича, дори повече от мен.
 
hope Дата: Петък, 22-07-2016, 2:04 PM |Съобщение 718
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Приемането не е подчинение; то е потвърждаване на фактите и ситуациите такива, каквито са. Едва след това можеш да избереш и решиш какво да правиш с тях.
--Kathleen Casey Theisen

Възстановяването ни предлага смелост да правим избори за събитията от живота ни. Пасивното примирение с това, което се случва, вече не бива да доминира като наш модел на поведение. Безпомощното гледане как преминава живота ни беше общ за много от нас като активни зависими, и колкото повече бездействахме, толкова повече ескалираше чувството ни на безсилие.

Днес действието ни призовава - обмислените действия в отговор на ситуациите, които изискват нашето внимание. Един от най-големите дарове на възстановяването е смелостта да предприеме действия, да вземаме решения полезни и за нас, и за хората, които са близо до нас. Смелостта е вторичен продукт от нашия духовен напредък - смелостта да приемаме това, което не можем да променим, вярвайки, че всичко ще бъде добре; смелостта да променяме в себе си нещата, над които имаме контрол.

Предприемането на действия води до един по-оживен, не само по-добър живот. Мисълта, че сме напълно безсилни и безпомощни, ни напуска, и ни става по-лесно да предприемаме последващите действия. Ясно е, че да правим избор и да действаме въз основа на него, е здравословно. Програмата ни дава инструменти, за да правим и двете.

Днес ще вземам решенията си обмислено и търпеливо. Ще се вслушвам внимателно в насоките, които идват при мен.
 
hope Дата: Неделя, 24-07-2016, 12:58 PM |Съобщение 719
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Позволи на сълзите ти да дойдат. Позволи им да измият душата ти.
--Eileen Mayhew

Често ни се иска да седнем и да поплачем, но сълзите не идват. В продължение на години – в активната ни зависимост - ние се борехме срещу сълзите, пазехме се да не плачем, тъй като бяхме убедени, че сълзите са признак на слабост. А ние със сигурност не искахме да изглеждаме слаби и уязвими пред нашите "издържливи" приятели!

Едно от най-добрите неща от присъединяването и изграждането на доверие с група от други възстановяващи се е, че ние можем да свалим маската на защита и отбрана, без да се чувстват безпомощни и уязвими. Ние можем да покажем своята слабост пред другите и да им позволим да се погрижат за нас. Нашата зависимост ни държеше настрани от другите, но сега можем да започнем да се приближаваме към тях. Знаем, че сме в безопасност и че сме сред хора, които знаят много добре какво означава да се доверим и обичаме отново.

Така че, когато почувстваме, че сълзите ни идват, нека им позволим да дойдат. Какво облекчение е да плачем за онова, което ни боли  - вътре в нас или пък за болезнена раздяла. Сълзите ни помагат да скърбим за нашите загуби, без да губим връзка с настоящето.

Вече не ме е страх да показвам емоциите си. Мога да споделя моя опит и в сълзи, и в смях.
 
hope Дата: Вторник, 26-07-2016, 1:24 PM |Съобщение 720
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Не това, което бихме, a това, което трябва, съставлява същността на живота.
--Richard Henry Stoddard

"Ние трябва да направим нещата, които трябва " се среща често като съвет в програмата. Всяка стъпка е доказателство за това, което са направили основателите й, за да постигнат трезвеност и да я запазят със спокойствие и сигурност. Всички "трябва", които се подразбират от Стъпките и са често споменаванив цялата Голямата книга, са все духовни. Ние ще намерим значението и важнoстта на "трябва" в любими цитати от тази книга.

Стъпките не се основават на теорията на "ти не бива да ..." Те се основават на теорията "ти трябва." Ето защо ние казваме, че в нашата програма не съществува „не трябва".

За щастие, всички Дванадесет стъпки, с които работим, изискват положителни действия. Те ни казват какво можем да направим, за да може всеки от нас може да живее по-радостен, щастлив и свободен живот.

"Трябва" се появява много пъти в Голямата книга, но това не се отнася до изискванията за работа по програмата. То просто ни позволява да се концентрираме върху това, което можем да направим, а не върху това, което не можем.
 
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz